СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Hungary Today: Съдбата на „Фидес“ в ЕНП ще бъде решена в началото на февруари

Hungary Today: Съдбата на „Фидес“ в ЕНП ще бъде решена в началото на февруари

Будапеща. След избирането на Доналд Туск за председател на Европейската народна партия (ЕНП), мнозина очакват развръзка по въпроса за членството на унгарската управляваща партия „Фидес“ в групата. Според няколко съобщения в печата, окончателно решение може да се очаква в началото на февруари, тъй като комитетът „на мъдреците“ на ЕНП, отговорен за оценката на Фидес, вече приключи докл...

15 Януари 2020 | 10:31 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Увеличават се разходите за храна за търсещите убежище на егейските острови

Kathimerini: Увеличават се разходите за храна за търсещите убежище на егейските острови

Атина. Тъй като търсещите убежище на Беломорските острови наброяват повече от 40 000 и се увеличават ежедневно, изискванията за доставките на храни в центровете за приемане и идентификация се увеличават драстично, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini . Показателно е, че според последните данни тези разходи достигат 499 429,60 евро, за да се изхранят повече от 17 хиляди души през петте дни между 29 ноември до 3 декември само в центъра на остров Лесбос. В същото време фактът, че Европейската комисия е в процес на преход през последните няколко месеца, с промени в портфейлите и комисарите, доведе до забавяне в изплащането на средства. В резултат на това нарастващите нужди са били поети като допълнителна тежест от държавния бюджет. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Декември 2019 | 15:29 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис в интервю за BILD: Невероятно е, че Европа все още няма единна миграционна политика - за гражданите на страните от Общността това всъщност е един от основните приоритети

Кириакос Мицотакис в интервю за BILD: Невероятно е, че Европа все още няма единна миграционна политика - за гражданите на страните от Общността това всъщност е един от основните приоритети

Атина. През последните месеци броят на бежанците и мигрантите, които се опитват да влязат на територията на Европейския съюз през Гърция, се е увеличил значително. Това заяви министър-председателят на южната ни съседка Кириакос Мицотакис в интервю за германския таблоид BILD. Съгласно думите на Мицотакис, страната му е принудена да приема по по няколкостотин бежанци всеки ден. „В същото време всеки трябва да разбере, че много от онези, които идват при нас, всъщност не са бежанци. Това са икономически мигранти. Идвайки тук, те добре знаят, че нямат право на международна закрила и изобщо не трябва да бъдат тук“, подчерта гръцкият премиер, като същевременно допълни, че всички тези икономически мигранти трябва да бъдат „изпратени обратно" в страните им на произход. „Просто е невероятно, че Европа все още няма единна миграционна политика, за гражданите на страните от Общността това всъщност е един от основните приоритети“, изрази недоумението си Мицотакис. Ако ЕС не контролира „кой идва и кой си заминава“, тогава не е възможно да се спаси Шенгенската зона, предупреди още лидерът на кабинета в Атина. Превод и редакция: Тереза Герова

16 Декември 2019 | 11:18 | Агенция "Фокус"

„Вечерне новости“ (Сърбия): Вратата за ЕС е затворена за Сърбия до 2030?

„Вечерне новости“ (Сърбия): Вратата за ЕС е затворена за Сърбия до 2030?

Белград. Президентът на Франция Еманюел Макрон продължи да определя сроковете за разширяване на ЕС, а според „графика“, който представи на срещата на върха на Съюза в Брюксел, вратата за новите членове трудно ще се отвори преди 2030 година, пише белградският ежедневник „Вечене новости“. Френският лидер настоява реформата на присъединителния процес да бъде осъществена преди присъединяването на каквито и да е нови държави и той да продължава поне десет години. Тези оценки не са „завишени“, тъй като според френския план, предварително одобрен от Германия, обширният дебат относно промените в ЕС ще започне през февруари следващата година и ще продължи на две фази до 2022 г. Само когато всички подробности бъдат изяснени и съгласувани от всички страни-членки на ЕС, реформите ще бъдат приети. Макрон повтори, че не е категорично против разширяването, но не се отказа от реформите в ЕС като условие. Президентът на Сърбия Александър Вучич е убеден, че Макрон нито ще забрави Сърбия, нито ще я остави сама: „В допълнение към френското, има още едно предложение за промяна на методологията от италианци, поляци, австрийци... Няма да спекулирам какво ще бъде след половин-една година. Сега фокусът на ЕС ще бъде върху Брекзит и няма вариант Съюзът да се занимава с нещо друго, докато това не приключи“, заяви Вучич след срещата си с френския министър на отбраната Флоранс Парли, която подчерта, че Париж не е против разширяването, но иска първо да се проведат реформи в ЕС. Държавните или правителствените ръководители на ЕС обявиха, че ще обсъдят политиката на приемане на нови членове преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани през май 2020 г. в Загреб. Това беше посочено и в заключенията на заседанието на Европейския съвет, където разширяването не беше в дневния ред. Превод и редакция: Иван Христов

16 Декември 2019 | 08:30 | Агенция "Фокус"

„Макфакс“ (Македония): Гръцкият премиер призова Германия и другите страни от ЕС да приемат мигранти

„Макфакс“ (Македония): Гръцкият премиер призова Германия и другите страни от ЕС да приемат мигранти

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис призова Германия и другите страни от ЕС да приемат мигранти и търсещи убежище директно от гръцкия остров Лесбос, цитира думите му пред германския вестник Bild македонската информационна агенция “Макфакс“ . "Идеята е част от процедурите за предоставяне на убежище да се извършват в други страни", заяви Микотакис пред германския вестник . Той добави, че европейската система за убежище и миграция трябва да бъде подобрена, както обеща Европейската комисия, като добави, че тежестта на проблема трябва да бъде споделена от повече страни Около 39 000 мигранти живеят в и около центровете за мигранти на островите Лесбос, Хиос, Лерос и Кос с капацитет от общо 7 500 души. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Декември 2019 | 16:55 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас след работната закуска в Брюксел: Вярвам, че днес постигнахме резултати

Никос Дендиас след работната закуска в Брюксел: Вярвам, че днес постигнахме резултати

Брюксел. Според гръцкия външен министър Никос Дендиас подобряването на методологията на разширяването и необходимостта от поддържане на европейска перспектива на страните в региона са основните теми на преговорите между министрите на външните работи на Северна Македония и Албания по време на работната закуска, организирана от Гърция, информира македонският телевизионен канал “Сител“. След неофициалната среща Дендиас оцени, че работната закуска е успешна и изрази убеждението си, че има резултат и отбелязва, че над 20 европейски външни министри са отговорили положително на гръцката инициатива, съобщи представител на Министерството на външните работи в Атина. „Това е първата възможност след Европейския съвет през октомври да обменим мнения за това как можем да продължим напред в следващия период. Беше повдигнат въпросът за подобряването на методологията на разширяване и необходимостта да се поддържа фокусът на европейската перспектива на Северна Македония и Албания, както и на други страни в региона, в рамките на спазване на европейското законодателство. Вярвам, че до известна степен днес сме постигнали нещо. Получи се ползотворна и съдържателна дискусия и крачка напред. Ще продължим да работим за постигането на положителен резултат, евентуално следващия март, в желаното направление“, каза Дендиас. Министърът на външните работи добави, че Гърция е най-старата държава-членка на ЕС в региона, че тя е фактор за стабилността и сътрудничеството и „ще продължи да предприема инициативи в тази посока“.

9 Декември 2019 | 13:29 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Работната закуска в Брюксел: Министрите на ЕС са съгласни да поддържат перспективите за страните от Западните Балкани

Kathimerini: Работната закуска в Брюксел: Министрите на ЕС са съгласни да поддържат перспективите за страните от Западните Балкани

Брюксел. Министрите на външните работи на Европейския съюз подчертаха необходимостта от запазване на перспективите за членство в Общността за Северна Македония и Албания по време на работна закуска, организирана от гръцкия министър Никос Дендиас в Брюксел, където се свиква Съветът на външните работи на ЕС, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. На събитието присъстваха колегите на Дендиас от Северна Македония и Албания, Никола Димитров и Гент Чакай, както и министрите от няколко държави от ЕС, включително Франция, Германия и Нидерландия. Целта на инициативата на Гърция бе да обмени идеи за разширяването на ЕС с цел включване на страни от Западните Балкани с оглед френското вето за започването на преговорите за членството на Северна Македония и Албания в Общността. Дендиас определи срещата като „полезна първа възможност след Европейския съвет през октомври да бъдат обменени мнения за това как можем да продължим напред през следващия период“. Той добави, че инициативата даде предложение за подобряване на „методологията" на разширяването на Блока и необходимостта от запазване на европейските перспективи както за Северна Македония, така и за Албания. Като „най-старата страна в ЕС от региона", Гърция е стълб на стабилността и ще продължи да насърчава инициативи в тази посока, добави първият дипомат на Атина. Превод и редакция: Тереза Герова

9 Декември 2019 | 13:27 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Знаково е, че председателството на Берлинския процес се поема точно от България и Северна Македония

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Знаково е, че председателството на Берлинския процес се поема точно от България и Северна Македония

София. България е канена в Берлинския процес де факто от две години и сега в Полша беше обявена за член, защото в началото беше канена като наблюдател. И още на първата година, когато де факто беше приета за член, България получи и председателството на Берлинския процес, като мога да кажа, че това е първата страна от региона. Много знаково е, че председателството ще бъде съвместно с една от балканските държави – знаково е, че председателството поемат точно България и Северна Македония. Това каза пред журналисти вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева по време на конференцията „Западни Балкани“ в НДК, предаде репортер на Агенция „Фокус“. По думите й председателството ще помогне за повишаване на доверието особено между екипите в министерствата. „Защото Берлинският процес е много всеобхватен. Той не обхваща само Министерството на външните работи, не обхваща само министър-председателя или Министерски съвет, а икономика, местни власти, вътрешни министри, млади хора, околна среда“, добави външния министър. Стана ясно, че приоритетите на България и Северна Македония предстои да бъдат утвърдени, като един от тях ще бъде свързаността. „Не само инфраструктурна свързаност, но свързаност дигитална, между младите хора и помирение чрез образование. Иска ми се този приоритет да звучи така. И околна среда. Това ще бъде фокусът. В същото време Берлинският процес се движи по всички направления, които са започнали. Там имаме сигурност, помирение, много икономика. Така че, ще има много срещи, като самата на лидерите ще бъде в София“, добави още Екатерина Захариева. Теодора ПАВЛОВА

7 Декември 2019 | 17:26 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Не е тайна, че не само Русия има геостратегически интерес на Балканите

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Не е тайна, че не само Русия има геостратегически интерес на Балканите

София. Много говорим за европейска перспектива, много говорим за сътрудничество в НАТО, но в същото време виждате, че европейската перспектива се бави. Много говорим и за влиянието на други държави, не само на Русия. Не е тайна, че не само Русия има геостратегически интерес към Балканите. Имат и страни от Близкия Изток, има и Китай, има и Турция. И в същото време като че ли Европейският съюз (ЕС), все още не всички държави от него са готови да започнат преговори с Република Северна Македония и Република Албания. Това каза пред журналисти вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева по време на конференцията „Западни Балкани“ в НДК, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Захариева напомни, че решението за започване на преговори за членство в ЕС на двете страни се отлага вече три пъти. „Тогава да не се учудваме, няма вакуум в международните отношения. Тогава, когато ЕС не е много видимо представен, макар че според мен това не е точно така, а по-скоро е много пропагандата в обратната посока, тогава разбира се големи други играчи се намесват в региона. Всеки се бори за геополитическо влияние“, добави тя. По думите на външния министър българската позиция относно европейската перспектива на Западните Балкани неслучайно винаги е била много ясна и непроменена. „Ние считаме, че от интерес на България, а и от интерес на Европейския съюз страните от Западните Балкани трябва да вървят по пътя на демократичните реформи, промени, добросъседство, просперитет и икономическо развитие, така че всичко да бъде добре. Ние сме директни съседи на две от шестте, така че ще продължим подкрепата и да се опитваме с аргументи да убедим все още скептичните държави, че това е ситуация от интерес и на Западните Балкани, и на ЕС“, допълни Екатерина Захариева. Теодора ПАВЛОВА

7 Декември 2019 | 17:19 | Агенция "Фокус"

„Макфакс“  (Македония): 18 външни министри от страните от ЕС са потвърдили присъствието си на работната закуска в подкрепа на европейската перспективата за Северна Македония и Албания

„Макфакс“ (Македония): 18 външни министри от страните от ЕС са потвърдили присъствието си на работната закуска в подкрепа на европейската перспективата за Северна Македония и Албания

Атина/Брюксел. Гърция организира работна закуска в Брюксел в понеделник с ръководителите на страните-членки на Европейски съюз, Северна Македония и Албания с послание да засили подкрепата за техния път към членство в Общността, предава информационната агенция „Макфакс“. „Работната закуска, организирана от Гърция в понеделник, е полезна възможност за диалог и укрепване на европейската перспектива за двете страни", заяви говорителят на гръцкото външно министерство Александрос Гениматас. Съгласно думите му, досега 18 външни министри от страните от ЕС са потвърдили присъствието си. Коментирайки неотдавнашното посещение на гръцкия външен министър Никос Дендиас в Скопие, Гениматас заяви, че акцентът е върху двустранните отношения, европейската перспектива на Северна Македония и въпросите, свързани с региона. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2019 | 07:51 | Агенция "Фокус"

„Макфакс“ (Македония): Гърция организира работна закуска за европейската перспектива на Македония и Албания в Брюксел

„Макфакс“ (Македония): Гърция организира работна закуска за европейската перспектива на Македония и Албания в Брюксел

Атина. Гърция организира работна закуска в Брюксел в понеделник с ръководителите на дипломацията на страните-членки на ЕС и Северна Македония и Албания с послание за засилване на подкрепата за техния европейски път, предава “Макфакс“ "Работната закуска, организирана от Гърция в понеделник, е полезна възможност за диалог и укрепване на европейската перспектива за двете страни", заяви говорителят на гръцкото външно министерство Александрос Гениматас. Той каза, че досега 18 външни министри от страните от ЕС са потвърдили присъствието си. Коментирайки неотдавнашното посещение на гръцкия външен министър Никос Дендиас в Скопие, Гениматас заяви, че акцентът е бил поставен върху двустранните отношения, европейската перспектива на Северна Македония и теми, свързани с региона. Превод и редакция: Юлиян Марков

6 Декември 2019 | 18:31 | Агенция "Фокус"

Еманюел Макрон: Питайте сърбите дали с отварянето на преговорите животът им се е променил... Не бих казал

Еманюел Макрон: Питайте сърбите дали с отварянето на преговорите животът им се е променил... Не бих казал

Белград. Президентът на Франция потвърди отново, че е категорично против отварянето на присъединителни преговори с който и да е кандидат, преди да се реформира преговорния процес и посочи, че смята сегашната процедура за бюрократична, объркваща и неясна, пише белградският ежедневник „Вечерне новости“. „Смятам, че процедурата на преговори, която имаме днес, е твърде бюрократична, объркваща, неясна. Ето, попитайте сърбите дали животът им се е променил чрез отваряне на нови глави? Не бих казал“, заяви Макрон след срещата на върха на НАТО в Лондон. Той каза, че Франция не е единственият член на ЕС, който се противопоставя на започването на преговори за присъединяване със Скопие и Тирана, но е готова „отново“ да „поеме негативите“. „Заявявам категорично, че преди всяко следващо откриване на преговорите трябва да има реформа на преговорната процедура“, подчерта френският лидер. Той оцени, че Европа не е готова и че не са изпълнени условията за започване на преговори за присъединяване с нови кандидати. „Намирам, че процедурата на преговори, която имаме днес, е твърде бюрократична, объркваща, неясна. Ето, попитайте сърбите, променил ли се животът им чрез отваряне на нови глави? Не бих казал“, добави държавният глава. Той се застъпи за предефиниране на процедурите за преговори за членство в ЕС, за да направи процеса "по-стратегически". Макрон повтори искането си за реформа, която би направила процеса на присъединяване към ЕС обратим и ще позволи диференциация. „Крайната цел на всичко това е твърдото закрепване на Западните Балкани към Европа. Знаем, че е геополитическо предизвикателство - да се избягват намесите на други държави, да се избегне дестабилизация, която представлява риск за тези страни и за Европа. Закрепването може да означава присъединяване към ЕС за някои, но трябва да е ясно - това също означава фаза на стратегическо партньорство и повече инвестиции“, обяснява френският президент. В същото време Макрон призова ЕС да помисли за собствената си реформа.„Против съм разширяването на ЕС, което не е придружено от задълбочена реформа на функционирането на ЕС“, каза той. Държавният глава преценява, че с настоящия брой членове ЕС е трудно или изобщо неспособен да функционира и че при приемането на нови страни, оперативността на Съюза относно взимането на решения и броя комисари, трябва да се постави на нова основа. „Онези, които подкрепят разширяването, трябва да приемат повече решения с квалифицирано мнозинство и не всяка държава ще има свой комисар“, заключи Макрон. Превод и редакция: Иван Христов

5 Декември 2019 | 09:57 | Агенция "Фокус"

Посланикът на Франция в Скопие: Не споделяме общи ценности с Черна гора, където богатството е в ръцете на 10-12 семейства

Посланикът на Франция в Скопие: Не споделяме общи ценности с Черна гора, където богатството е в ръцете на 10-12 семейства

Скопие. Посланикът на Франция в Скопие Кристиян Тимоние заяви, че Франция не иска да споделя суверенитета на Европейския съюз със страни като Черна гора, където богатството е съсредоточено в ръцете на 10-12 семейства и затова Париж иска преразглеждане на правилата на Съюза за разширяване, пише македонският вестник „Вечер“. На форума за „Защита на европейските ценности в процеса на разширяване“ в Скопие, дипломатът заяви, че „френското мислене е много деликатно. Разширяването достигна своите граници. Прилагаме ли наистина същите процеси за присъединяване?“ Той даде като пример за това Черна гора: „Дали натрупването на богатство в Черна гора е знак за европейски ценности? Дали това е страна, с която искаме да споделяме нашия суверените4т? Богатството в Черна гора е съсредоточено в ръцете на 10 или 12 семейства. Затова бихме искали отново да разгледаме правилата за разширяване. Става въпрос повече за бюрократично тиктакане, отколкото за значителен напредък“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

4 Декември 2019 | 08:20 | Агенция "Фокус"

Hungary Today: Вишеградската четворка иска ускорение на разширяването

Hungary Today: Вишеградската четворка иска ускорение на разширяването

Прага. Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия) очаква от новата Европейска комисия да ускори процеса на разширяване на Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи на Унгария Петер Сиярто, цитиран от електронното издание Hungary Today. След срещата с колегата си от В4 в Прага той заяви: „Един от най-големите провали на оглавяваната от Жан-Клод Юнкер Ек беше, че докара процеса на разширяване почти до пълен застой. Ето защо очакваме от новата ЕК да отвори нова ера в разширяването на ЕС със специален фокус върху интеграцията на Западните Балкани“. Сиярто заяви, че политиката на разширяването, която в момента се оглавява от унгарския комисар Оливер Вархели, е в добри ръце. „В4 се съгласиха да подкрепят усилията на унгарския комисар по разширяването, за да ускорят интеграцията“, отбеляза първият дипломат на Будапеща, като добави, че европейската политика на „блокиране на разширението“ през последните години е „изцяло срещу интересите на блока“. Най-бързата възможна интеграция на Западните Балкани е в Европейския съюз и политическите, икономическите и стратегическите интереси на Унгария, тъй като помага на блока да се противопостави ефективно на миграционния натиск. Сиярто описа завършващото финландско председателство като „провал“ и отбеляза, че то не е отворило дори една преговорна глава по време на шест месечния си мандат, който завършва на 31 декември. Това, подчерта той, не се е случвало преди. „Вместо да се съсредоточат върху истинската си работа, финландците прекараха времето си в това да поучават Централноевропейските държави“, заяви Сиярто. На въпрос на MTI дали срещата е била насочена към новите предложения на германския вътрешен министър Хорст Зеехофер относно приемането на бежанци, унгарският външен министър заяви, че темата не е повдигната поотделно. „Но позицията на V4 е ясна“, каза той. „Не желаем да допускаме нелегални мигранти в Централна Европа. Успехът и сигурността на Централна Европа са благодарение на нашия стремеж към твърда антимиграционна политика и това ще издържи“, каза външният министър. Превод и редакция: Иван Христов

3 Декември 2019 | 09:50 | Агенция "Фокус"

„Слободен печат“ (Македония): Започват преговори за Западните Балкани и разширяването на ЕС

„Слободен печат“ (Македония): Започват преговори за Западните Балкани и разширяването на ЕС

Брюксел. Европейските представители и членовете на националните парламента на страните от Западните Балкани ще проведат преговори в Брюксел относно процеса на интеграция в ЕС и политиката на разширяване на ЕС, пише скопското издание ”Слободен печат“. „Представители от Албания, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Северна Македония и Сърбия, включително лидерите на политически и парламентарни групи, ще споделят своите виждания относно предизвикателствата и перспективите на политиката за разширяване на ЕС“, споделят представители от Западните Балкани в Европейския парламент. Кръглата маса ще бъде открита от председателя на Европейския парламент Давид Сасоли и комисаря по разширяването Оливер Вархей. Превод и редакция: Мария Факова

3 Декември 2019 | 08:45 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Според холандския външен министър връщанията на мигранти в Турция трябва да се увеличат

Kathimerini: Според холандския външен министър връщанията на мигранти в Турция трябва да се увеличат

Атина. Достигането на споразумение за миграционен пакт в рамките на Европейския съюз няма да стане „толкова бързо, колкото бих се надявал“, казва холандският министър на външните работи Стеф Блок. В интервю за гръцкия вестник Kathimerini преди посещението си в Гърция в четвъртък Блок е изразил подкрепата си за мерките, обявени наскоро от консервативното правителство за овладяване на миграционната и бежанска криза, изтъквайки обаче, че „може би ще е необходимо още ." По отношение на ЕС холандският външен министър го определи като „всеяден, който трябва да показва зъбите си по-често“, като настоява, че трансатлантическото сътрудничество в областта на отбраната „остава задължително“. Попитан дали новите мерки на гръцкото правителство - законодателни и оперативни - да се справят с миграционната и бежанската криза са в правилната посока, той отговори: „Оценявам усилията на новото гръцко правителство. Техните приоритети са в голяма степен в съответствие с нашето виждане за структурно решение: подобряване на условията за приемане, ускоряване на процедурите за убежище, увеличаване на връщането и засилване на граничната сигурност. Мерките на гръцкото правителство имат за цел да направят точно това. Новият закон за убежището, който ще влезе в сила през януари 2020 г., е стъпка в правилната посока. Всичко обаче се свежда до изпълнението. Все още е твърде рано да се преценява дали мерките ще бъдат достатъчни, за да се постави под контрол ситуацията, особено при засилените пристигания през лятото. Възможно е да е необходимо още. Определено е необходимо да се увеличи броят на връщанията в Турция. Моето правителство разбира се желае да продължи подкрепата в това отношение, например чрез споделяне на знания и опит. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Ноември 2019 | 01:43 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Според холандския външен министър връщанията на мигранти в Турция трябва да се увеличат

Kathimerini: Според холандския външен министър връщанията на мигранти в Турция трябва да се увеличат

Атина. Достигането на споразумение за миграционен пакт в рамките на Европейския съюз няма да стане „толкова бързо, колкото бих се надявал“, казва холандският министър на външните работи Стеф Блок. В интервю за гръцкия вестник Kathimerini преди посещението си в Гърция в четвъртък Блок е изразил подкрепата си за мерките, обявени наскоро от консервативното правителство за овладяване на миграционната и бежанска криза, изтъквайки обаче, че „може би ще е необходимо още ." По отношение на ЕС холандският външен министър го определи като „всеяден, който трябва да показва зъбите си по-често“, като настоява, че трансатлантическото сътрудничество в областта на отбраната „остава задължително“. Попитан дали новите мерки на гръцкото правителство - законодателни и оперативни - да се справят с миграционната и бежанската криза са в правилната посока, той отговори: „Оценявам усилията на новото гръцко правителство. Техните приоритети са в голяма степен в съответствие с нашето виждане за структурно решение: подобряване на условията за приемане, ускоряване на процедурите за убежище, увеличаване на връщането и засилване на граничната сигурност. Мерките на гръцкото правителство имат за цел да направят точно това. Новият закон за убежището, който ще влезе в сила през януари 2020 г., е стъпка в правилната посока. Всичко обаче се свежда до изпълнението. Все още е твърде рано да се преценява дали мерките ще бъдат достатъчни, за да се постави под контрол ситуацията, особено при засилените пристигания през лятото. Възможно е да е необходимо още. Определено е необходимо да се увеличи броят на връщанията в Турция. Моето правителство разбира се желае да продължи подкрепата в това отношение, например чрез споделяне на знания и опит. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Ноември 2019 | 16:40 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Пет източноегейски острова отхвърлиха плана на Атина за мигрантски центрове

Kathimerini: Пет източноегейски острова отхвърлиха плана на Атина за мигрантски центрове

Атина. Властите на островите Лесбос, Самос, Хиос, Кос и Лерос отхвърлиха плана на правителството в Атина за създаване на нови затворени центрове за мигранти на територията им, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. В съвместно изявление кметовете на петте острова призоваха правителството „да изпълни предизборните си ангажименти да се пристъпи незабавно към мащабното отслабване на мигрантския натиск на островите и да зачита решенията на нашите общински съвети“. Посочвайки, че преместването на мигранти в континенталната част не може да има съществен ефект, ако потоците в страната от Турция не бъдат спрени, кметовете настояват „правителството да охранява морските граници“. Въпреки това, директорът на прословутия лагер „Мория“ на остров Лесбос прие плана на Атина. В писмо до изданието той подчертава, че „правителствената програма се движи в духа на това, което поискахме“. Освен това той добави, че ще предостави своята помощ, така че планът да бъде „приложен възможно най-скоро“ и изрази увереност, че ако всичко, което правителството обяви, се изпълнява „правилно и бързо, проблемът ще бъде сведен до минимум“. Междувременно Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди заяви пред депутатите в парламента в четвъртък, че Гърция рискува „драматични последици", ако не подобри условията на живот в мигрантските и бежанските лагери, особено на островите. Гранди се съгласи по отношение на натиска върху местните общности, но категорично подчерта, че „условията на живот в приемните центрове трябва да се подобрят“, заедно с необходимостта от незабавни мерки за справяне с пробелма с непридружените непълнолетни лица. Превод и редакция: Тереза Герова

29 Ноември 2019 | 10:08 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal : Франция реши да забави разширяването на ЕС на Балканите

The Wall Street Journal : Франция реши да забави разширяването на ЕС на Балканите

Париж/Брюксел. Дълго забавяната цел на Европейския съюз за разширяване, което да обхване повече страни от Западните Балкани, се отдалечава след френската позиция за промяна на методологията на преговорите с новите кандидати, пише американският вестник The Wall Street Journal Разговорите за присъединяване на Албания и страните от бивша Югославия бяха забавяни с години от предпазливостта на настоящите членове към разширяването и мудността на кандидатите при извършване на политически и икономически реформи. Настоящите политически развития в ЕС представляват нови заплахи за този процес. Великобритания, пламенен привърженик на разширяването, е почти извън ЕС. Германският канцлер Ангела Меркел, също поддръжник на разширяването, навлиза в своята лебедова песен. Все по-увереният президент на Франция Еманюел Макрон твърди, че задълбочаването на интеграцията между настоящите членове на ЕС е по-важно от разширяването на блока. Франция наскоро блокира началото на преговорите за членство със Северна Македония и се присъедини към няколко други членове на ЕС, като попречи на Албания да започне преговори. Сега Макрон предлага реконструкция на процеса на присъединяване. Париж настоява, че не затваря вратата за нови членове. Според критиците предложенията на Макрон, разпространени до държавите-членки миналата седмица, могат да спрат разширяването за цяло поколение, като разширят и без това продължителните преговори за присъединяване, които разочароваха кандидатите в регион, в който Русия, Китай и други неевропейски държави изграждат влияние. „Трябва да изпълним обещанията си към региона в името на стабилността и доверието в ЕС“, каза латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс. „Съгласен съм с президента Макрон, когато той говори за необходимостта ЕС да бъде световен лидер, така че смятам, че това започва със Западните Балкани.“ Макрон твърди, че ЕС, който вече наброява 28 държави, се затруднява при вземане на важни решения. Френски представители заявиха, че предложенията му ще гарантират, че кандидатите ще постигнат истинско икономическо и демократично сближаване преди да се присъединят. „В момент, в който се нуждаем от повече сила, повече съгласуваност, повече солидарност, повече мускули, ние казваме:„ Е, нека се отворим и разширим “, каза Макрон миналия месец, след като блокира началото на преговорите за присъединяване със Северна Македония. „Не мисля, че това е съгласувано.“ След като през 2004 г. ЕС добави 10 държави, главно от Централна и Източна Европа, разширяването се забави. България и Румъния се присъединиха през 2007 г., а Хърватия - през 2013 г. САЩ, дългогодишен радетел за разширяване, до голяма степен мълчи откакто президентът Тръмп встъпи в длъжност. Преговорите на ЕС с Черна гора и Сърбия се бавят. Сръбският президент Александър Вучич миналия месец подписа търговски пакт с доминирания от Русия Евразийски икономически съюз. Разговорите на ЕС с Турция са ефективно спрени. Преговорите с Албания, Северна Македония, Босна и Косово не са започнали. ЕС казва, че 2025 г. е най-ранната дата, към която някоя балканска страна ще се присъедини. Блокирането от страна на Франция за започване на преговори със Северна Македония предизвика ярост в Европа. Премиерът на страната Зоран Заев миналата година предприе хазартна стъпка, за да сложи край на три десетилетия спор с Гърция за името на неговата страна. Атина вижда исторически гръцкото име като опит за претенции към нейната територия и наследство. Заев и неговите гръцки колеги договориха компромис и реализираха сделка за промяна на името. Споразумението премахна гръцката опозиция срещу присъединяването на Северна Македония към Северноатлантическия договор. Преговорите за присъединяване приключиха през февруари. Въпреки това, Макрон през октомври отказа да започне преговори с ЕС, въпреки продължителните дебати с партньорите си от ЕС. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, , нарече решението „сериозна историческа грешка“. Безизходицата подхранва напрежението между Франция и Германия. Зоран Заев свика предсрочни избори и каза, че е "разочарован и възмутен". Новите предложения на Франция предвиждат многоетапна процедура за пълноправно членство. Той предлага по-голяма финансова подкрепа на ЕС и други предимства като напредък на страната кандидатка. Франция обаче иска по-голямо участие от страна на членовете на ЕС, след като започнат преговорите, позволявайки на столиците да върнат страна кандидатка в по-ранен етап на процеса, ако реформите забуксуват. Франция иска големи реформи. Големите ползи, включително достъпът до единния пазар на ЕС, ще продължат да идват едва в края. „Френските предложения се смесват набързо с една много прозрачна политическа цел: не да се реформират, а ефективно да се сложи край на разширяването на ЕС“, заяви един дипломат от ЕС. След министерска дискусия относно разширяването във вторник, същият представител на ЕС заяви: „По-голямата част от държавите-членки продължават да подкрепят бързия старт на преговорите за присъединяване с Албания и Северна Македония. Френският министър по европейските въпроси Амели дьо Моншален заяви, че преди дискусията във вторник предложенията на Франция са само началото на дебата. Ако Франция иска да трансформира преговорите за разширяване от постепенен бюрократичен процес „по-съществен, основан на доказателства процес“, ходът е добре дошъл, заяви бившият министър на външните работи на Косово Петрит Селими. „От друга страна, има ясно усещане, че за някои страни на Балканите целите се преместват непрекъснато.“ Весела Чернева, заместник-директор на мозъчния тръст на Европейския съвет по външни отношения, заяви, че Франция поне принуждава столиците на ЕС да мислят по-сериозно за присъединяването. Тя каза, че съществува облекчение, че Макрон не възражда стари идеи за предоставяне на бъдещите членове на някаква форма на асоциирано членство от второ ниво. Но тя подчерта, че доверието към ЕС в страните кандидатки - вече увредени от забавянето на присъединяването - ще ерозира допълнително, освен ако ремонтите не бъдат съпоставени с икономически стимули и интензивна политическа ангажираност. Без това, каза тя, местните националистически движения, които отхвърлят западните връзки, ще представляват заплаха, отваряйки вратата за по-голямо влияние от страна на Русия и Китай. „Важно е не само Путин и Си Дзинпин да имат време да общуват с балканските лидери“, каза тя. Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Ноември 2019 | 05:10 | Агенция "Фокус"

The Wall Street Journal : Франция реши да забави разширяването на ЕС на Балканите

The Wall Street Journal : Франция реши да забави разширяването на ЕС на Балканите

Париж/Брюксел. Дълго забавяната цел на Европейския съюз за разширяване, което да обхване повече страни от Западните Балкани, се отдалечава след френската позиция за промяна на методологията на преговорите с новите кандидати, пише американският вестник The Wall Street Journal Разговорите за присъединяване на Албания и страните от бивша Югославия бяха забавяни с години от предпазливостта на настоящите членове към разширяването и мудността на кандидатите при извършване на политически и икономически реформи. Настоящите политически развития в ЕС представляват нови заплахи за този процес. Великобритания, пламенен привърженик на разширяването, е почти извън ЕС. Германският канцлер Ангела Меркел, също поддръжник на разширяването, навлиза в своята лебедова песен. Все по-увереният президент на Франция Еманюел Макрон твърди, че задълбочаването на интеграцията между настоящите членове на ЕС е по-важно от разширяването на блока. Франция наскоро блокира началото на преговорите за членство със Северна Македония и се присъедини към няколко други членове на ЕС, като попречи на Албания да започне преговори. Сега Макрон предлага реконструкция на процеса на присъединяване. Париж настоява, че не затваря вратата за нови членове. Според критиците предложенията на Макрон, разпространени до държавите-членки миналата седмица, могат да спрат разширяването за цяло поколение, като разширят и без това продължителните преговори за присъединяване, които разочароваха кандидатите в регион, в който Русия, Китай и други неевропейски държави изграждат влияние. „Трябва да изпълним обещанията си към региона в името на стабилността и доверието в ЕС“, каза латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс. „Съгласен съм с президента Макрон, когато той говори за необходимостта ЕС да бъде световен лидер, така че смятам, че това започва със Западните Балкани.“ Макрон твърди, че ЕС, който вече наброява 28 държави, се затруднява при вземане на важни решения. Френски представители заявиха, че предложенията му ще гарантират, че кандидатите ще постигнат истинско икономическо и демократично сближаване преди да се присъединят. „В момент, в който се нуждаем от повече сила, повече съгласуваност, повече солидарност, повече мускули, ние казваме:„ Е, нека се отворим и разширим “, каза Макрон миналия месец, след като блокира началото на преговорите за присъединяване със Северна Македония. „Не мисля, че това е съгласувано.“ След като през 2004 г. ЕС добави 10 държави, главно от Централна и Източна Европа, разширяването се забави. България и Румъния се присъединиха през 2007 г., а Хърватия - през 2013 г. САЩ, дългогодишен радетел за разширяване, до голяма степен мълчи откакто президентът Тръмп встъпи в длъжност. Преговорите на ЕС с Черна гора и Сърбия се бавят. Сръбският президент Александър Вучич миналия месец подписа търговски пакт с доминирания от Русия Евразийски икономически съюз. Разговорите на ЕС с Турция са ефективно спрени. Преговорите с Албания, Северна Македония, Босна и Косово не са започнали. ЕС казва, че 2025 г. е най-ранната дата, към която някоя балканска страна ще се присъедини. Блокирането от страна на Франция за започване на преговори със Северна Македония предизвика ярост в Европа. Премиерът на страната Зоран Заев миналата година предприе хазартна стъпка, за да сложи край на три десетилетия спор с Гърция за името на неговата страна. Атина вижда исторически гръцкото име като опит за претенции към нейната територия и наследство. Заев и неговите гръцки колеги договориха компромис и реализираха сделка за промяна на името. Споразумението премахна гръцката опозиция срещу присъединяването на Северна Македония към Северноатлантическия договор. Преговорите за присъединяване приключиха през февруари. Въпреки това, Макрон през октомври отказа да започне преговори с ЕС, въпреки продължителните дебати с партньорите си от ЕС. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, , нарече решението „сериозна историческа грешка“. Безизходицата подхранва напрежението между Франция и Германия. Зоран Заев свика предсрочни избори и каза, че е "разочарован и възмутен". Новите предложения на Франция предвиждат многоетапна процедура за пълноправно членство. Той предлага по-голяма финансова подкрепа на ЕС и други предимства като напредък на страната кандидатка. Франция обаче иска по-голямо участие от страна на членовете на ЕС, след като започнат преговорите, позволявайки на столиците да върнат страна кандидатка в по-ранен етап на процеса, ако реформите забуксуват. Франция иска големи реформи. Големите ползи, включително достъпът до единния пазар на ЕС, ще продължат да идват едва в края. „Френските предложения се смесват набързо с една много прозрачна политическа цел: не да се реформират, а ефективно да се сложи край на разширяването на ЕС“, заяви един дипломат от ЕС. След министерска дискусия относно разширяването във вторник, същият представител на ЕС заяви: „По-голямата част от държавите-членки продължават да подкрепят бързия старт на преговорите за присъединяване с Албания и Северна Македония. Френският министър по европейските въпроси Амели дьо Моншален заяви, че преди дискусията във вторник предложенията на Франция са само началото на дебата. Ако Франция иска да трансформира преговорите за разширяване от постепенен бюрократичен процес „по-съществен, основан на доказателства процес“, ходът е добре дошъл, заяви бившият министър на външните работи на Косово Петрит Селими. „От друга страна, има ясно усещане, че за някои страни на Балканите целите се преместват непрекъснато.“ Весела Чернева, заместник-директор на мозъчния тръст на Европейския съвет по външни отношения, заяви, че Франция поне принуждава столиците на ЕС да мислят по-сериозно за присъединяването. Тя каза, че съществува облекчение, че Макрон не възражда стари идеи за предоставяне на бъдещите членове на някаква форма на асоциирано членство от второ ниво. Но тя подчерта, че доверието към ЕС в страните кандидатки - вече увредени от забавянето на присъединяването - ще ерозира допълнително, освен ако ремонтите не бъдат съпоставени с икономически стимули и интензивна политическа ангажираност. Без това, каза тя, местните националистически движения, които отхвърлят западните връзки, ще представляват заплаха, отваряйки вратата за по-голямо влияние от страна на Русия и Китай. „Важно е не само Путин и Си Дзинпин да имат време да общуват с балканските лидери“, каза тя. Превод и редакция: Юлиян Марков

24 Ноември 2019 | 23:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият премиер призова за единство по мигрантския въпрос, на фона на увеличаващия се приток

Kathimerini: Гръцкият премиер призова за единство по мигрантския въпрос, на фона на увеличаващия се приток

Атина. Гръцкият премиер призова за единство по мигрантския въпрос, на фона на увеличаващия се приток, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Стотици мигранти продължават да пристигат на Егейските острови от Турция всеки ден, местните общности както на островите, така и в континенталната част са готови за протести срещу планирания от правителството преглед на приемните центрове в страната. На островите местните власти твърдят, че не са били консултирани относно плановете, обявени по-рано тази седмица за нови „затворени“ центрове, които постепенно ще заменят съществуващите пренаселени съоръжения. Междувременно на континенталната част местните жители в райони, където правителството също има планове да създаде нови приемни помещения, също са недоволни от тази схема, която властите все още официално не обявяват. В четвъртък жителите на Авлаки във Фтиотида излязоха на протест срещу планираното създаване на нов център за мигранти в изоставена фабрика в района. В петък нови 410 мигранти преминаха от Турция, оказвайки допълнителен натиск върху препълнените островни лагери. Прословутото съоръжение Мория на остров Лесбос сега е дало подслон на повече от 16 000 души (проектирано е да побере само 2850), докато условията са също толкова тежки на Самос, където лагерът на „Вати“ е приютил 6 932 мигранти (10 пъти повече от капацитета му от 650), 5 550 души населяват съоръжението „Виал“ на остров Хиос (създадено за 1 050). Според официални данни близо 30 000 мигранти са пристигнали в Гърция от Турция - както по суша, така и по море - от началото на септември. Премиерът Кириакос Мицотакис в петък подчерта необходимостта гърците да останат "единни" пред предизвикателството с миграцията, след като лидерът на Движението за промяна (КИНАЛ) Фофи Генимата го притиска да "представи гръцките приоритети и възможности" на европейските партньори и поиска повече подробности за планирания от правителството ремонт на центровете за приемане на мигранти. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Ноември 2019 | 18:25 | Агенция "Фокус"

Виктор Орбан: „Фидес“ може да излезе от ЕНП

Виктор Орбан: „Фидес“ може да излезе от ЕНП

Будапеща. Унгарската управляваща партия „Фидес“ може да излезе от Европейската народна партия заради разнопосчните сигнали, които получава след изключването си, съобщи премиерът на Унгария Виктор Орбан, цитиран от Reuters. ЕНП замрази членството на „Фидес“ през март заради антиимиграционните кампании на Орбан и, както посочват от еврогрупата, „ерозията на върховенството на закона, свободата на пресата и правата на малцинствата“ под негово управление. Унгарската управляваща партия не получи покана за двудневната среща на върха на европейските дясноцентристи в Хърватия тази седмица. ЕНП заяви, че ще изпрати група „мъдреци“, които да проучат условията в Унгария и да решат дали да задържат „Фидес“ в редиците си, процес, който новият председател на ЕНП Доналд Туск очаква да приключи до края на януари. Орбан обаче бе категоричен в изказването си пред общественото радио в Унгария в петък: „Запазваме членството си спряно. Чакаме ЕНП да изясни какви са възгледите и плановете й и тогава ще решаваме“, заяви той. „Въпросът е дали новият председател (на ЕНП) може да спре завоя на ляво. Ако може, тогава имаме общо бъдеще. А ако не, тогава ще трябва да изградим друга политическа общност“, обясни той. В реч пред конгреса на ЕНП в Загреб, Туск не назова Орбан, но даде да се разбере, че основната консервативна партийна група няма да се промени, за да приюти десния популизъм. „Трябва да сложим точка на това“, заяви настоящият председател на Европейския съвет. „В политическата борба истината и приличието не са напълно безпомощни пред фалшивите новини, манипулациите и омразата“. „Няма да жертваме ценности, като гражданските права, върховенството на закона и приличието в публичния живот на олтара на сигурността и реда“, заяви Туск. „Който не може да го приеме, фактически се поставя извън нашето (ЕНП) семейство“. Превод и редакция: Иван Христов

22 Ноември 2019 | 14:27 | Агенция "Фокус"

Advance (Хърватия): Ще остави ли Макрон Балканите в ръцете на Русия и Китай?

Advance (Хърватия): Ще остави ли Макрон Балканите в ръцете на Русия и Китай?

Париж. Преди 16 години, когато нито Словения, нито Хърватия бяха част от Европейския съюз (първата се присъедини към Общността през 2004 г., а втората - през 2013 г.), в Гърция се проведе среща на върха на страните от Общността и държавите от Западни Балкани. В рамките й на всички участници беше казано, че „бъдещето на Балканите е в ЕС“. По онова време ситуацията изглеждаше точно такава. Единственото нещо, което се очакваше от балканските страни, бе да се „приведат в ред“ и в добра „форма“ за членството си в Общността, пише електронното издание на хърватския вестник Advance в статия, озаглавена „Ще остави ли Макрон Балканите в ръцете на Русия и Китай“. Алтернатива? Такава нямаше или може би се очертаваше само в дългосрочен план. „Изтокът“ като такъв, като мощен аналог на Запада, не се споменаваше. Тогава Русия започна да се възстановява след „шоковата терапия“ от 90-те години. Владимир Путин вече бе дошъл на власт, но по това време той все още се смяташе за важен западен съюзник, на който можеше да се разчита. Китай от своя страна беше „мълчалив и работещ“, създавайки икономически мегалокомотив, който едва наскоро направи големия си дебют на световната сцена. През 2003 г. никой не се замисляше сериозно за избора на Китай пред ЕС. Как се е променило всичко оттогава насам! Всички разговори за „бъдещето на Балканите в ЕС“ приключиха след присъединяването на Хърватия. Така всъщност Западните Балкани се оказаха разделени на две части: източна и западна. Всички на изток от Хърватия погребаха надеждите си на прага на европейска стратегия, която се промени доста, а френският президент Еманюел Макрон стана новият неумолим „портиер". В края на миналия месец той наложи вето на започването на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания в ЕС (и всъщност по-нататъшното разширяване на Общността като цяло). По този въпрос няма необходим консенсус на равнището на целия ЕС, но всички разбират, че ако такова решение е взето от страна като Франция (и ако визията й за бъдещия ЕС скоро бъде подкрепена от Германия), тогава нищо не може да се направи. Много лоша новина за онези, които изградиха политическата си кариера на Балканите, възнамерявайки да проведат реформи, които в крайна сметка, според споразумението, ще доведат до присъединяването към ЕС. Тези хора, като македонския премиер Зоран Заев, вече са обречени на смазващо политическо поражение. Самият Заев обяви предсрочни избори, в които има вероятност да загуби, а след това десните му съперници да се върнат на власт. Разбира се, това не е единственото следствие от решението на Макрон, който затвори вратите към ЕС. Балканските страни, които не влязоха в ЕС, няма да останат „ничия земя“ в широкия геополитически смисъл, тъй като това от идеологическа гледна точка това е просто нерентабилно. Светът се промени доста през последните 15 години (и тези промени, т.е. укрепването на Русия и Китай, продължават със същите темпове), което означава, че балканските държави извън ЕС ще трябва да търсят други партньори. В известен смисъл тези страни може да бъдат сравнени със сирийските кюрдски бойци. Те си сътрудничат от много години със западните сили, предимно със САЩ. В момента, в който имаше прекъсване на това сътрудничество, те с готовност и без никакво колебание изпратиха свои представители в Москва и Дамаск. И не защото го желаят страстно (ясно е, че това не е така), а защото просто са принудени. Те се нуждаят от сътрудничество и защита от най-малко една сила, тъй като без такава те просто се превръщат в пушечно месо за враговете (в случая с кюрдите за турските войски и протурските бойци). Същото може да се каже и за страни като Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Албания и Северна Македония. Те все още ще чукат на вратите на ЕС – поне за известно време, но осъзнавайки, че те са затворени за тях, скоро ще изпратят своите делегати, според План Б, в Москва и Пекин. Ако по някакво чудо вратите на ЕС все пак се отворят, тези страни веднага ще се втурнат там (отново приликата със сирийските кюрди, които отново и отново се връщат при американците при първото обаждане, забравяйки колко пъти са ги изоставили на собствената им съдба). Тъй като някога кюрдите поддържаха отношения с Дамаск и Москва (дори си сътрудничиха едновременно със САЩ), тези балкански държави вече започнаха да осъществяват контакти, съгласно План Б, за да опростят ситуацията, ако в крайна сметка бъде реализиран сценарият, представен от Еманюел Макрон. Напоследък Сърбия се превърна в основна цел на китайските финансови инвестиции в този регион на Европа. А в съседна Босна и Херцеговина Китай направи уникална и най-мащабна по рода си инвестиция след войните през 90-те години, като построи огромна топлоелектрическа централа в Тузла (този проект предизвика голяма тревога сред гражданите по отношение на въздействието на ТЕЦ-а върху околната среда и човешкото здраве). Що се отнася до Черна гора, там китайските компании изграждат магистрала на стойност един и половина милиарда щатски долара. Русия и Китай олицетворяват засилващия се Изток. Те действат в тандем и техните роли са ясно разпределени от известно време. Китай „строи" и не се намесва в политиката, докато Русия е заета с политика и най-вече с енергетиката. Координацията между Москва и Пекин действително съществува и те се нуждаят един от друг, тъй като заедно могат да превземат този нов пазар. Например Русия обръща повече внимание на засилването на политическото влияние в тези страни, а Китай подкрепя неговите стремежи, осъзнавайки, че по този начин Русия улеснява пътя на нейните инвестиции. Китайските и руските инвестиции са привлекателни по няколко причини и една от тях, разбира се, е, че те идват без никакви условия. Нещо, което не може да се каже за парите, отпускани от ЕС. Той отправи към потенциалните нови членове (макар да искаше да ги види в състава си) изключително високи изисквания по отношение на правата на човека, изкореняването на корупцията, въз основа на аргумента, че всичко това е необходимо за просперитета на бизнеса. Китай гледа на всичко това по съвсем различен начин. Корупцията? Права на човека? На кого му пука, щом е възможна добра сделка? Всъщност и ЕС, и Китай принадлежат към тези страни експлоатационно, но философията за присъединяване към Общността е много различна. Разбира се, Русия и Китай не са единствените варианти, които остават, когато ЕС хлопне вратата. Винаги остават САЩ. Затова възниква въпросът: като затвори вратите към ЕС, за кого Макрон всъщност отвори прозореца за Балканите? За Русия, Китай или евентуално САЩ? Не е тайна, че напоследък Макрон и президентът на САЩ Доналд Тръмп постигат съгласие по все по-голям брой въпроси (за разлика от Тръмп и Меркел, между които от самото начало се установиха отношения, които с времето стават все по-студени). Наскоро Макрон заяви, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт" и въпреки че САЩ са водещата държава в Алианса (американците го използват като инструмент на външната си политика в продължение на много десетилетия), Тръмп вероятно харесва това твърдение. В крайна сметка, ако имаше волята, той напълно би се отървал от НАТО, тъй като за операциите в различни части на света лозунгът „Бог да благослови Америка!“ е напълно достатъчен за него и той не се нуждае от прикритие под формата на трансатлантическа коалиция. Някои вярват, че решението на Макрон да се откаже от по-нататъшното разширяване на ЕС дава шанс на САЩ да действат незабавно и лесно с цел засилване влиянието си на Балканите. Разбира се, балканските страни може да се опитат отново да изиграят картата с „неприсъединяването“, но днес подобни схеми са трудни за изпълнение. Въпреки че в действителност, ако успеят, това би бил най-добрият вариант. Ако ЕС се отклони от Балканите, където днес той се радва на най-силно влияние поради големия търговски оборот, тогава състезанието за влияние на Балканите ще започне официално. САЩ,от една страна, и Русия и Китай, от друга, може да се присъединят към него. Интересува ли се Тръмп от това? Може би за него това не е толкова важно, тъй като американската стратегия на Балканите ще бъде реализиране не от него, а от онези хора, които присъстват тук отдавна и обмислят този вариант в продължение на много години, ако не и десетилетия. Но във връзка с хипотетичния „завой на Балканите“ на Тръмп има един проблем. За да задържи Балканите в западната сфера на интереси, на първо място, той ще трябва да убеди Макрон да не затваря вратите на ЕС. Тъй като в крайна сметка всички страни искат присъединяване към ЕС и икономическо развитие. Самите САЩ не могат да предложат това на балканските страни (освен ако те коренно не променят външната си политика, но това не се случва). Т.е., Тръмп ще помоли Макрон (а той не обича да моли) да продължи разширяването на ЕС? Това звучи неправдоподобно. От друга страна, също толкова малко вероятно е САЩ да отстъпят няколко европейски държави на Изтока, тъй като Вашингтон се бори за поддържане на влияние дори в по-малко привлекателните региони на света. А какво ще кажете за самия Макрон? Защо той изведнъж се противопостави на по-нататъшното разширяване на ЕС? От формална гледна точка Макрон не каза: „Против съм“. Той заяви само, че иска преразглеждане на условията за присъединяване към Общността. Въпреки това, „преведено“ това изявление всъщност означава, че той е против, тъй като създаването на допълнителни бюрократични пречки не е нищо повече от опит за задържане на балканските страни на постоянно разстояние от ЕС, без същевременно да ги лишава от надеждата да станат част от клуба (подобна тактика се прилага спрямо Турция от няколко десетилетия и сега виждаме докъде доведе). Причината Макрон да се противопостави на разширяването на ЕС всъщност е доста прозаична. Тук не става въпрос за някаква мащабна стратегия на френския лидер, който иска да се позиционира като водач на Европа. Той е против разширяването, защото френската общественост е категорично против него. И на фона на протестите на „жълтите жилетки“, този огън, който угасва, но продължава да тлее, Макрон реши, че е по-добре да не противоречи на френските избиратели. Всички тези факти определят съдбата на Балканите. Страните, останали пред вратата на ЕС , трябва да разберат това, както и какво ще коства тази ситуация. Най-полезният съвет към тях: въпреки случилото се, е задължително внимателно да се следи за опазването на мира и стабилността у дома. В крайна сметка, ако някой реши, че значителна част от Балканите трябва да стане част от един или друг геополитически лагер, той ще удари именно тези стълбове. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Ноември 2019 | 09:12 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Европа не може да бъде изнудвана по отношение на миграцията

Кириакос Мицотакис: Европа не може да бъде изнудвана по отношение на миграцията

Загреб. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис призова за обща политика за бежанците и за защитата на външните граници на Европейския съюз по време на речта си на конгреса на Европейската народна партия (ЕНП) в Загреб, предава атинската медия АNA-MPA. „Има три неща, които трябва да направим ако искаме да се справим с миграционната криза ефективно – да защитим границите си, да разделим отговорността поравно измежду държавите-членки и също така да погледнем към корена на проблема, който е войната и бедността в някои важни части на света“, заяви Мицотакис. Той още обвини Анкара в това, че използва мигрантската криза за своите цели в международните преговори и каза, че Европа не може да бъде изнудвана по този въпрос. Той подчерта как е „време да проведем честен диалог с по-малко безотговорни изявления“ и заяви, че Турция първо трябва да изпълни своята част от споразумението с ЕС за миграцията. Освен това Мицотакис отбеляза, че „Европа не може повече да се преструва, че миграционната криза оказва влияние само на страните-членки в границите на Общността“ и нарече Дъблинските регулации за бежанците, идващи към ЕС „неефективни“. Премиерът подчерта, че Гърция е в края на своите възможности по отношение на справянето си с огромния брой мигранти, които пристигат в страната дневно и като държава на границите на ЕС не трябва да се справя с тази тежест сама. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Ноември 2019 | 20:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Дендиас увери Скопие, че страната разполага с подкрепата на Гърция

Kathimerini: Дендиас увери Скопие, че страната разполага с подкрепата на Гърция

София. Външният министър на Гърция Никос Дендиас увери своя колега от Северна Македония Никола Димитров в подкрепата на Атина за европерспектива на Скопие, след френското вето върху започването на преговори за присъединяване към Европейския съюз, пише вестник Kathimerini. Дендиас разговаря с Димитров в кулоарите на срещата от високо равнище на НАТО в Брюксел и ще се срещне отново с него, както и с премиера на Северна Македония Зоран Заев, когато посети Скопие на 26 ноември. Дипломацията между Скопие и Атина се радва на подкрепа, като Вашингтон и Берлин също са сред тези, които подкрепят нов опит за приемането на Северна Македония в структурите на ЕС. Тези развития идват малко след като стана ясно, че Париж ще предложи реформи в процеса по приемането на нови членове на ЕС. Малко след като Франция не позволи започването на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония, нейният президент Еманюел Макрон ще апелира за по сложна и структурирана система за разширение на Общността. Междувременно Гърция се опитва да развие по-близки икономически връзки със Скопие. Заместникът на Дендиас Костас Фрагогианис, чиито фокус е именно икономическата дипломация се очаква да придружи министъра в Скопие. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Ноември 2019 | 18:30 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Турция трябва да направи повече по въпроса с миграцията

Кириакос Мицотакис: Турция трябва да направи повече по въпроса с миграцията

Загреб. Турция трябва да направи повече да за изпълни ангажиментите си към Европейския съюз, свързани с миграционата криза, заяви премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Говорейки на срещата на Европейската народна партия (ЕНП) в хърватската столица Загреб, Мицотакис също така изказа критично мнение към страните от ЕС, които не допринасят за бежанския проблем, като заяви, че Гърция е „понесла много по-голяма тежест“, отколкото е била длъжна. Премиерът подчерта сериозното увеличение на мигрантския поток през Егейско море от Турция в последните месеци, като добави, че е „неприемливо“ Анкара да използва кризата за своите политически цели. Според него въпреки, че Турция е подслонила милиони бежанци, ЕС не трябва да се поддава на напрежението. Той освен това приветства назначаването на гърцкия дипломат Маргаритис Шинас за заместник-председател на Европейската комисия и каза, че реформата в системата за приемането на бежанците и защитата на границите са двата основни приоритета в неговото ново портфолио. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Ноември 2019 | 16:47 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Анкара определи коментарите на Мицотакис за мигрантите като „неоснователни и неуместни“

Kathimerini: Анкара определи коментарите на Мицотакис за мигрантите като „неоснователни и неуместни“

Анкара. Официална Анкара разкритикува коментарите на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис относно „неуправляемата" ситуация в мигрантските лагери на островите, като заяви, че те са „неоснователни и неуместни", съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „В сравнение с миграционната криза от 2015 г., когато 850 хиляди нелегални мигранти достигнаха Европа, сегашното ниво на преминаване е намалено с 94 процента, благодарение на мерките, предприети от Турция", подчерта говорителят на турското външно министерство на Хами Аксой. „Не е хуманно държавите, разположени по миграционните пътища, както и Гърция, да прилагат „нулева политика за мигранти“ и да пренебрегват правата на тези хора. Гърция и страните, засегнати от миграцията, трябва да се съсредоточат главно върху справянето с първопричините, предизвикващи проблема“, добави представителят на външнополитическото ведомство в Анкара. Аксой повтори, че Турция е приела на своя територия повече от 4 милиона бежанци. „Нашите гръцки колеги, както и международната общност трябва да разберат, че не е честно единствено Турция да поема тежестта на миграцията, която е глобален проблем", подчерта Аксой. Изказвайки се относно участието на младите в европейската политика в рамките на конгреса на Европейската народна партия в Загреб, Мицотакис предупреди, че „Гърция е достигнала своите граници“ по отношение на броя на бежанците и мигрантите, които може да приеме, добавяйки, че Европейският съюз се нуждае от обща система за убежище, която ще замени Дъблинския регламент. Съгласно думите му, Гърция приема на ден средно по 500 лица, търсещи убежище, и ситуацията на островите вече е „неуправляема“, докато преместването на бежанци в континенталната част на страната предизвиква реакции от местното население. „Не виждаме как тази тенденция ще спрат в близко бъдеще“, обясни лидерът на кабинета в Атина, подчертавайки, че миграцията е проблем, който засяга целия ЕС. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Ноември 2019 | 13:23 | Агенция "Фокус"

Ангела Меркел от Загреб: Разговаряме интензивно с Франция за процеса на разширяване

Ангела Меркел от Загреб: Разговаряме интензивно с Франция за процеса на разширяване

Загреб. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел увери, че страната й търси консенсус с Франция по въпроса за реформите за разширяване на Европейския съюз възможно най-скоро. Съответното тя обяви след среща с хърватския си колега Андрей Пленкович в Загреб, където се провежда годишният конгрес на Европейската народна партия (ЕНП), отбелязва македонското електронно издание „Фактор“. „Ние подкрепяме плановете на хърватското правителство да организира съвместна конференция със Западните Балкани. И за нас ще бъде важно да създадем условия за започване на преговори с Албания и Северна Македония", увери Меркел. По отношение на новото предложение на френското правителство за реформа на процеса на разширяване, канцлерът на Германия заяви: „Сега трябва да говорим с Франция и трябва да направим това много интензивно, да идентифицираме елементите, които трябва да бъдат подобрени, променени в процеса на разширяване“. Според Меркел реформите за разширяване „трябва да дадат реална перспектива за членството на страните от Западните Балкани", без в резултат на тях да се стига до оттегляне на обещанията на ЕС. Хърватия ще поеме ротационното председателство на ЕС през първата половина на следващата година, а Германия - през втората половина. Миналия месец Франция, Нидерландия и Дания блокираха началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания с аргумента, че Съюзът трябва първо да реформира методологията си за разширяване. Меркел подчерта, че обединението на Европа трябва да продължи с други страни от Западните Балкани. „Искаме да кажем на страните от Западните Балкани, вие имате бъдеще, имате възможност за членство в ЕС", добави Меркел. Хърватският премиер Андрей Пленкович на свой ред заяви, че новите правила за разширяване на ЕС, предложени от Франция, са ненужни, тъй като „филтрите“ за страните-кандидатки вече са заложени в съществуващия механизъм. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Ноември 2019 | 12:34 | Агенция "Фокус"

Jyllands-Posten (Дания): ЕС е готов да направи историческа грешка

Jyllands-Posten (Дания): ЕС е готов да направи историческа грешка

Брюксел. Европейският съюз е готов да направи най-голямата стратегическа грешка в своята история. Преди месец Франция, Нидерландия и Дания се обявиха против започването на преговори за присъединяването на Албания и Северна Македония към Общността, нарушавайки по-рано дадените обещания, подчертават в редакцията на датския вестник Jyllands-Posten. Отказът вече предизвика дълбоко разочарование и объркване не само в Албания и Северна Македония, но и в останлаите страни на Балканите, както и сред другите съседи на ЕС. Това може да се разбере. За първи път в историята на ЕС лидерите й така откровено решиха да не изпълнят обещанията си. Като отказва преговори за тези две страни, ЕС може сериозно да навреди на стабилността на Балканите. И сега всички съседи на ЕС ще се съмняват дали на него може да се разчита като партньор и съюзник. Спорът избухна заради по-малко от пет милиона души. Две години тези две страни усърдно работеха за изпълнение на условията, поставени за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Според Европейската комисия и Албания, и Северна Македония отговарят на критериите, необходими за започване на преговори. Въпреки това три държави от ЕС им отказаха. Това е неразбираемо, като се има предвид, че преговорите във всеки случай ще продължат години, преди страните-кандидатки поне да се приближат до потенциалното членство. Дори политиците, които са скептични към Албания и Северна Македония като бъдещи членове на ЕС, трябва да бъдат заинтересовани от започването на процеса. От опит знаем, че тези преговори сами по себе си стимулират реформите. Бившите комунистически диктатури в Централна и Източна Европа се превърнаха в демокрации, въведоха пазарна икономика и се научиха как да разрешават вътрешните конфликти по мирен начин, тъй като трябваше да изпълняват изискванията на ЕС. Кандидатите за членство трябва да отговарят на строги критерии в борбата с корупцията и организираната престъпност, строгия граничен контрол, ефективно управление, върховенство на закона и много други области. Разбира се, и в Албания, и в Северна Македония има проблеми с организираната престъпност и граничния контрол. Но тези проблеми се решават най-ефективно при преговори за привеждането на стандартите им в съответствие с изискванията на ЕС. Ще минат още много години, преди да бъдат изпълнени всички условия. Но е важно тези страни да имат надежда. Северна Македония кандидатства за членство през 2005 г., Албания през 2009 г. Необходимите реформи са в ход и в двете страни. ЕС обеща да започне преговори през 2020 г. Ние рискуваме да забавим или спрем изцяло реформите, ако ЕС не изпълни обещанието си. След дългогодишен спор с Гърция, Северна Македония най-накрая намери начин да разреши проблема със съседната си страна. Сега НАТО иска да я приеме в редиците си като 30-ия член на Алианса. Албания се присъедини към НАТО през 2009 г. Със своя отказ ЕС ефективно подкопава усилията на НАТО за създаване на по-безопасно пространство в Европа. Китай и Русия са готови да заемат мястото, освободено поради неспособността на ЕС да действа. Китай разполага с пари за стратегически инвестиции, а Русия е готова за военно сътрудничество. Русия вече активно провежда кампании за дезинформация, за да сее раздора на Балканите и съюза им със Запада. Сега вероятно президентът Владимир Путин може да повярва в щастието си. ЕС прави огромна стратегическа грешка, като не се опитва да задържи Албания и Северна Македония с преговори за присъединяването им, както препоръча Европейската комисия. Материалът е достъпен на руски език на inosmi.ru Превод и редакция: Тереза Герова

21 Ноември 2019 | 09:41 | Агенция "Фокус"

Християн Мицковски на конгреса на ЕНП: Македония принадлежи към ЕС, политическата сцена се променя от 12 април

Християн Мицковски на конгреса на ЕНП: Македония принадлежи към ЕС, политическата сцена се променя от 12 април

Скопие/Загреб. След изборите на 12 април догодина политическата сцена в Северна Македония ще се промени и страната ще има ново политическо ръководство – на ВМРО-ДПМНЕ. Това заяви в рамките на двудневния конгрес на Европейската народна партия (ЕНП) лидерът на опозицията в югозападната ни съседка Християн Мицковски, съобщава електронното издание на македонския вестник „Независен“. „През последните три години нашата нация се ръководи от социалдемократически премиер, чието правителство е синоним на широко разпространена корупция. Ежедневните дейности на това правителство включват неуважение към върховенството на закона, тоталната политизация на нашето общество и невъзможността за създаване на икономически и социални промени. Те обаче се хвалят ежедневно колко прозрачно е управлението им. Съгласен съм, че не съм виждал по-прозрачно корумпирано правителство никъде по света. Те не отричат корупцията, но се надяват да получат допълнителни дни на мандата си, за да я продължат.Нашата роля като опозиционна партия е да постигнем значима и осезаема промяна за нашите граждани и след изборите на 12 април ще се стремим да формираме стабилно, ориентирано към Европейския съюз правителство, което ще постигне всичко това“, добави Мицковски. „Новото правителство, което ще ръководи ВМРО-ДПМНЕ, се ангажира да работи по силен морален и етичен кодекс, но също така да проведе цялостни реформи, които ще позволят функционална справедливост, но също така ще отговарят на критериите за интеграция в ЕС и преди всичко ще променят критериите за това какво означава да бъдеш политик в македонското общество. Ние, като македонци, принадлежим към европейското семейство и споделяме европейски ценности.С подкрепата на нашето семейство на ЕНП ще спрем емиграцията на най-ярките ни млади хора; ще се справим с екстремните нива на замърсяване; ще понижим данъците, ще стимулираме икономиката и предприемачеството. Трябва да европеизираме нашето общество вътрешно - защото това е единственият начин да поставим нашата нация по бързия път към членството в Европейския съюз", цитира изданието думите на опозиционния лидер. Мицковски също изтъкна, че Северна Македония принадлежи към ЕС, а македонците споделят европейски ценности, призовавайки европейските партии да изиграят своята роля в разпространението на това послание.„Македония принадлежи към ЕС и затова ви призовавам да изиграете своята роля в разпространението на това послание. Нашето социалдемократическо правителство не заслужава положителен тласък от европейските столици и Брюксел, но нашите граждани го заслужават. След 12 април, бъдете сигурни, че проевропейското правителство ще стимулира реформи и трансформационни промени в нашето общество. Ще ви помоля като последно послание към ЕНП, като най-силното политическо семейство в ЕС, да бъдете носител на Македония по пътя към членството й в ЕС“, завърши Мицковски. Превод и редакция: Тереза Герова

21 Ноември 2019 | 08:58 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Гърция достигна лимита си за миграция

Кириакос Мицотакис: Гърция достигна лимита си за миграция

Атина. Първият приоритет на новата Европейска комисия трябва да бъде справянето с миграцията. Това заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, чиито думи предава електронното издание на вестник Kathimerini. „Гърция достигна своя лимит. Нуждаем се от обща система за предоставяне на убежище, която да замени Дъблинската“, подчерта той, като добави, че споделянето на тежестта не трябва да е просто празна фраза без никакво съдържание. Мицотакис посочи, че Гърция приема средно по 500 лица, търсещи убежище на ден, а ситуацията на гръцките острови вече е „неуправляема“. В същото време преместването на бежанци на континента предизвиква реакции на местното население. „Не виждаме как тази тенденция ще спре в близко бъдеще“, обясни той, подчертавайки, че миграцията е проблем, който засяга целия ЕС. Премиерът беше специален гост на събитието, което е част от Уставния конгрес на Европейската народна партия (ЕНП) за избирането на новото й ръководство и на срещата на върха на ЕНП. Той каза, че по-младите поколения ще трябва да се справят с предизвикателствата на опазването на околната среда, икономическите неравенства и пропастта в цифровите умения. „Развитието ще дойде чрез хора с умения, които сега са в чужбина и ще се върнат в Гърция, ако се създадат правилните условия“, заяви министър-председателят и изтъкна като най-важно създаването на нови работни места, намаляването на данъците и обучението по дигитални умения. „Ако ние като десни центристки партии не предоставим решения на тези предизвикателства, ние създаваме пространство за популисти“, подчерта той. Мицотакис също говори за „решимостта на Гърция да стане пионерска страна в управлението на изменението на климата“ и добави, че младите хора също се интересуват от въпроса за неравенствата, създадени от глобализацията. Превод и редакция: Иван Христов

21 Ноември 2019 | 08:20 | Агенция "Фокус"

„Влизам в борба с популистите“. Доналд Туск оглави ЕНП

„Влизам в борба с популистите“. Доналд Туск оглави ЕНП

Загреб. Делегатите на 24-ия конгрес на Европейската народна партия (ЕНП) избраха в Загреб с огромно мнозинство за нов председател на политическия блок единствения кандидат Доналд Туск, който скоро ще завърши своя мандат като председател на Европейския съвет, отбелязва ТАСС. Избраният лидер на ЕНП има намерение на новата длъжност да се бори активно с популизма. По неговите думи, „вече достатъчно бях първия европейски бюрократ“. „Влизам в борба с популистите“, посочи той. „От една страна са партиите на безотговорния популизъм, а от другата е нашата партия“. ЕС съжалява за политиката на разширяване През първия ден от Конгреса на ЕНП повечето делегати се съсредоточиха върху обсъждането на перспективите за разширяване на Европейския съюз, по-специално предвид отказа на Съвета на ЕС да започне преговори със Северна Македония и Албания във връзка с френския подход относно необходимостта от въвеждане на допълнителни правила за европейска интеграция. „Вече съществуващата структура [методология на процеса на разширяване на ЕС] има редица механизми със специфични филтри, чрез които се контролира всяка, дори и най-малката стъпка от всяка глава [фаза на влизане]“, заяви хърватският премиер Андрей Пленкович, изказвайки се в сряда в Загреб откриването на Конгреса на Европейската народна партия (ЕНП). Според ръководителя на хърватския кабинет „трябва да има ясно разграничение между началото на преговорите и процеса на преговори, който вече е стартиран“. Двустранни контакти В качеството си на домакин, хърватският премиер проведе редица двустранни срещи в Загреб. Той имаше кратки разговори с председателя на Бундестага Волфганг Шойбле, премиера на Норвегия Ерной Сулберг, новоизбрания председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Основно внимание в дневния ред на Пленкович бе отделено на германския канцлер Ангела Меркел. Както заяви тя след преговорите с хърватския си колега, по време на председателството на ФРГ в Съвета на ЕС през втората половина на 2020 година тя ще обърне внимание на напредъка на Хърватия в сближаването с Шенген. „Отдаваме уважението си на Хърватия за всичко, което тя направи, за да изпълни критериите за влизане в Шенген“, заяви Меркел. Пленкович отбеляза, че Хърватия е готова да се присъедини към Шенген. В същото време той изрази увереност, че този въпрос няма да бъде разгледан по време на председателството на Съвета на ЕС на Словения през втората половина на 2021 г., тъй като Любляна се противопоставя на включването на Хърватия в Шенгенското пространство. „Но е възможно този въпрос да бъде обсъден на оперативно ниво“, каза премиерът. Партийният конгрес Конгресът на ЕНП ще продължи до 21 ноември включително. Централните мероприятия се провеждат в загребския комплекс „Арена“. Длегатите обсъждат перспективите за разширяване на ЕС за сметка на държавите от Западните Балкани. Също така се говори за климатичните промени и младежката политика на ЕС. Превод и редакция: Иван Христов

21 Ноември 2019 | 07:31 | Агенция "Фокус"

„МКД“ (Македония): Хърватският премиер нарече новите правила, които Макрон предлага за разширението на ЕС непотребни

„МКД“ (Македония): Хърватският премиер нарече новите правила, които Макрон предлага за разширението на ЕС непотребни

Загреб. На конгреса на Европейската народна партия (ЕНП) в Загреб, хърватският премиер Андрей Пленкович заяви пред репортери, че вярва, че целта на френската инициатива за разширението на Европейския съюз е да подобри функционирането на Общността, но добави, че предложението на Макрон не може да спре приемането на нови членове, предава македонското електронно издание “МКД“. „Разширяването има ясно правно основание, член 49 от Договора за ЕС, който гласи, че всяка европейска държава, ако бъде поиска, може да стане членка. Няма я тази политика,няма го заключението, че може да бъде отнето правото, което европейските държави имат съгласно Договора за ЕС“, каза Пленкович. Според него, използваната за Черна гора и Сърбия преговорна рамка вече позволява спиране на всяка глава и връщане на временно затворени глави, което е част от концепцията за обратимост на процеса по приемането на нови членове, предложена от френския президент Еманюел Макрон. „Съществуващата рамка има редица механизми за контрол, с много прецизни филтри, които контролират дори най-малката стъпка във всяка глава или по някой политически въпрос", добави той, като отбеляза, че "трябва да се направи ясно разграничение между започването на преговорите и процесът на договаряне, който следва". Пленкович, който е и лидер на управляващата Хърватска демократическа партия (ХДП), заяви, че решението на ЕС да не започва преговори с Македония и Албания е грешка и че "това е позицията както на правителството, така и на ХДС“, но също така и на пет или шест държавни ръководители и правителства и на „цялата ЕНП", която е най-голямата парламентарна група в Европейския парламент. Той нарече „странно“, че либералните и социалдемократически европейски правителства блокираха началото на преговорите за присъединяване на две ръководени от леви партии държави, докато целият ЕНП подкрепи членството на Македония и Албания в ЕС.

21 Ноември 2019 | 05:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис заяви, че „Гърция е достигнала лимита си“ по отношение на мигрантите

Kathimerini: Мицотакис заяви, че „Гърция е достигнала лимита си“ по отношение на мигрантите

Загреб. Първият приоритет на новата Европейска Комисия трябва да бъде въпроса с миграцията, понеже Гърция вече е „достигнала лимита си“ по отношение на бежанците, заяви Кириакос Мицотакис, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Той каза това по време на свое изявление на събитие, свързано с участието на младите хора в европейската политика. То беше част от конференцията на Европейската народна партия (ЕНП) в Загреб. „Гърция достигна лимита си. Имаме нужда от обща система за убежища, която да замени дъблинската“, каза той, като добави, че споделянето на тежестта за бежанците не трябва да е просто празна фраза, която не се прилага. Мицотакис каза, че Гърция приема средно по 500 мигранти на ден. Според него ситуацията в лагерите на гръцките острови вече е „неописуема“ и преместването на бежанците във вътрешните територии в страната води до реакции от страна на местните жители. „Не виждаме как това ще спре в близкото бъдеще“, обясни той, като подчерта, че миграционният въпрос е нещо, което засяга целия Европейски съюз. Той беше специален гост на събитието, част от конференцията на ЕНП, на която също така Доналд Туск беше избран за нов ръководител на партията. Във връзка с участието на младежите в европейските политики, той каза, че те трябва да се справят с проблемите по опазването на природата и икономическото неравенство. Той освен това говори и за гръцкия „устрем да се превърне в страна-пионер за справянето с промените в климата“, като добави, че младите хора също така се занимават и с проблема с неравенството, който е предизвикан от глобализацията. Двудневната конференция започна на 20 ноември и графика й включва изявления на гръцкия премиер, германския канцлер Ангела Меркел, напускащия ръководител на Европейската Комисия Жан Клод Юнкер, както и на неговия наследник Урсула фон дер Лейен. На конференцията ще говори и президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис. Преди речта си Мицотакис участва и във вота, с който за председател на ЕНП беше избран Доналд Туск, който беше и единственият кандидат. Той ще замени французина Жозеф Дол. Графика на самия Мицотакис включва срещи с главния преговарящ за Брекзит Мишел Барние, румънския премиер Людовик Орбан, норвежкия министър-председател Ерна Солберг и бившия австрийски канцлер Себастиан Курц. Във втория ден от срещата гръцкият премиер ще проведе разговори и със своя хърватски колега Андрей Пленкович и ще присъства на панела за промените в климата. В същия ден той ще произнесе и реч пред конгреса на ЕНП.

21 Ноември 2019 | 04:24 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис заяви, че „Гърция е достигнала лимита си“ по отношение на мигрантите

Kathimerini: Мицотакис заяви, че „Гърция е достигнала лимита си“ по отношение на мигрантите

Загреб. Първият приоритет на новата Европейска Комисия трябва да бъде въпроса с миграцията, понеже Гърция вече е „достигнала лимита си“ по отношение на бежанците, заяви Кириакос Мицотакис, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Той каза това по време на свое изявление на събитие, свързано с участието на младите хора в европейската политика. То беше част от конференцията на Европейската народна партия (ЕНП) в Загреб. „Гърция достигна лимита си. Имаме нужда от обща система за убежища, която да замени дъблинската“, каза той, като добави, че споделянето на тежестта за бежанците не трябва да е просто празна фраза, която не се прилага. Мицотакис каза, че Гърция приема средно по 500 мигранти на ден. Според него ситуацията в лагерите на гръцките острови вече е „неописуема“ и преместването на бежанците във вътрешните територии в страната води до реакции от страна на местните жители. „Не виждаме как това ще спре в близкото бъдеще“, обясни той, като подчерта, че миграционният въпрос е нещо, което засяга целия Европейски съюз. Той беше специален гост на събитието, част от конференцията на ЕНП, на която също така Доналд Туск беше избран за нов ръководител на партията. Във връзка с участието на младежите в европейските политики, той каза, че те трябва да се справят с проблемите по опазването на природата и икономическото неравенство. Той освен това говори и за гръцкия „устрем да се превърне в страна-пионер за справянето с промените в климата“, като добави, че младите хора също така се занимават и с проблема с неравенството, който е предизвикан от глобализацията. Двудневната конференция започна на 20 ноември и графика й включва изявления на гръцкия премиер, германския канцлер Ангела Меркел, напускащия ръководител на Европейската Комисия Жан Клод Юнкер, както и на неговия наследник Урсула фон дер Лейен. На конференцията ще говори и президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис. Преди речта си Мицотакис участва и във вота, с който за председател на ЕНП беше избран Доналд Туск, който беше и единственият кандидат. Той ще замени французина Жозеф Дол. Графика на самия Мицотакис включва срещи с главния преговарящ за Брекзит Мишел Барние, румънския премиер Людовик Орбан, норвежкия министър-председател Ерна Солберг и бившия австрийски канцлер Себастиан Курц. Във втория ден от срещата гръцкият премиер ще проведе разговори и със своя хърватски колега Андрей Пленкович и ще присъства на панела за промените в климата. В същия ден той ще произнесе и реч пред конгреса на ЕНП. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Ноември 2019 | 22:24 | Агенция "Фокус"

Politico: Избраха Доналд Туск за ръководител на Европейската народна партия

Politico: Избраха Доналд Туск за ръководител на Европейската народна партия

Загреб. Европейската народна партия (ЕНП) избра бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск за свой ръководител, като той ще замени напускащия французин Жозеф Дол. Това пише европейската редакция на списание Politico. Туск беше избран с 491 гласа „за“ и 37 „против“ като председател на ЕНП по време на конгреса на партията в Загреб. Това означава, че той ще бъде първият източноевропеец, който ще оглави най-голямата политическа сила в Европейския парламент. „С Туск, отваряме нова глава от историята на ЕНП“, заяви евродепутатът Давид Макалистер пред списанието. „Туск е доказвал, че е строител на мостове между изтока и запада и като бивш премиер (на Полша) и президент на (Европейския) Съвет, той има огромен опит и аз очаквам с нетърпение да видя как той ще оформи бъдещето на най-голямото европейско политическо семейство“, добави депутатът. Бивш член на полското движение „Солидарност“, Туск се превърна в най-дълго управлявалият премиер на Полша и освен това изкара и два мандата като ръководител на Европейския съвет. „Някой, който е бил полски министър (-председател) за седем години, който водеше Европейския съвет с ясни и много твърди думи, когато желаеше, смятам че той ще бъде (…) пощаден от брокерския стил, който председателя на Европейския съвет трябва да има“, заяви Андрей Пленкович, премиер на Хърватия по време на пресконференция. Малко преди вота, Туск изнесе пламенна реч, която беше насочена срещу „автократите“, популистите и без да го посочва директно, премиерът на Унгария Виктор Орбан, както и всички други, които „издигат стени и билбордове с антимиграционна пропаганда“. „След пет години, на мен ми писна да бъдат европейския главен бюрократ“, каза Туск. „Готов съм да се боря и се надявам, че и вие сте“, добави той. Туск беше единственият кандидат за поста председател на ЕНП. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Ноември 2019 | 22:02 | Агенция "Фокус"

Ангела Меркел: Не би било добре да няма европерспектива за Северна Македония и Албания

Ангела Меркел: Не би било добре да няма европерспектива за Северна Македония и Албания

Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел заяви по време на конгреса на Европейската народна партия (ЕНП) в Загреб, че Германия е готова да обсъди какво може да бъде променено в методологията на преговорите и процеса на разширяване на Европейския съюз, предава скопската медия “Макфакс“. На въпрос какво ще се случи с процеса на присъединяване на Северна Македония и Албания към ЕС, както и кога Хърватия може да влезе в Шенген, Меркел отговори, че не може да няма европейска перспектива за всички страни. „Това не би било добро“, подчерта тя. На съвместна пресконференция с хърватския министър-председател Андрей Пленкович тя изрази съжаление, че преговорите със Северна Македония и Албания не бяха открити на скорошното заседание на Европейския съвет. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Ноември 2019 | 20:55 | Агенция "Фокус"

„МКД“ (Македония): Хърватският премиер нарече новите правила, които Макрон предлага за разширението на ЕС непотребни

„МКД“ (Македония): Хърватският премиер нарече новите правила, които Макрон предлага за разширението на ЕС непотребни

Загреб. На конгреса на Европейската народна партия (ЕНП) в Загреб, хърватският премиер Андрей Пленкович заяви пред репортери, че вярва, че целта на френската инициатива за разширението на Европейския съюз е да подобри функционирането на Общността, но добави, че предложението на Макрон не може да спре приемането на нови членове, предава македонското електронно издание “МКД“. „Разширяването има ясно правно основание, член 49 от Договора за ЕС, който гласи, че всяка европейска държава, ако бъде поиска, може да стане членка. Няма я тази политика,няма го заключението, че може да бъде отнето правото, което европейските държави имат съгласно Договора за ЕС“, каза Пленкович. Според него, използваната за Черна гора и Сърбия преговорна рамка вече позволява спиране на всяка глава и връщане на временно затворени глави, което е част от концепцията за обратимост на процеса по приемането на нови членове, предложена от френския президент Еманюел Макрон. „Съществуващата рамка има редица механизми за контрол, с много прецизни филтри, които контролират дори най-малката стъпка във всяка глава или по някой политически въпрос", добави той, като отбеляза, че "трябва да се направи ясно разграничение между започването на преговорите и процесът на договаряне, който следва". Пленкович, който е и лидер на управляващата Хърватска демократическа партия (ХДП), заяви, че решението на ЕС да не започва преговори с Македония и Албания е грешка и че "това е позицията както на правителството, така и на ХДС“, но също така и на пет или шест държавни ръководители и правителства и на „цялата ЕНП", която е най-голямата парламентарна група в Европейския парламент. Той нарече „странно“, че либералните и социалдемократически европейски правителства блокираха началото на преговорите за присъединяване на две ръководени от леви партии държави, докато целият ЕНП подкрепи членството на Македония и Албания в ЕС. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Ноември 2019 | 19:37 | Агенция "Фокус"

Agerpres (Румъния): Премиерът на Румъния Орбан ще се срещне с европейски лидери на конгреса на ЕНП в Загреб

Agerpres (Румъния): Премиерът на Румъния Орбан ще се срещне с европейски лидери на конгреса на ЕНП в Загреб

Загреб. Премиерът на Румъния и ръководител на „Националната либерална партия“ (НЛП) Людовик Орбан ще присъства в Загреб за конгреса на Европейската народна партия (ЕНП), като по време на посещението си в хърватската столица ще се срещне с правителствени ръководители и европейски представители, предава букурещката медия Agerpres. Според официалния график, публикуван от правителството в Букурещ, Орбан ще се срещне в първия ден на събитието, което ще се проведе от 20 до 21 ноември, с избраната за председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен. Освен това той ще разговаря и с нейния заместник-председател Джурки Катайнен, както и с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и канцлера на Германия Ангела Меркел. Освен това Орбан има насрочени разговори и с премиера на Ирландия Лео Варадкар и с министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис. Във втория ден на събитието Орбан ще разговаря с други представители на европейските партии, между които председателя на ЕНП Жозеф Дол. Той ще се срещне и с бившия канцлер на Австрия Себастиан Курц и с премиера на Хърватия Андрей Пленкович. По време на конгреса на ЕНП ще бъде избран нов лидер на най-голямата пан-европейска политическа формация. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Ноември 2019 | 16:04 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис е в Загреб за контреса на ЕНП

Kathimerini: Мицотакис е в Загреб за контреса на ЕНП

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис е в хърватската столица Загреб, където ще се проведе конгресът на Европейската народна партия (ЕНП), пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Конгресът на ЕНП събра повече от 80 партии и партньори от региона за двудневното събитие, включително председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Доналд Туск и Урсула фон дер Лейен и по време на заседанието ще избере новото си ръководство. Освен това ще бъдат обсъдени последните развития в Западните Балкани, промените в климата и начините за довеждане на повече млади хора в политиката. Мицотакис ще се срещне с главния преговарящ за Брекзит Мишел Барние, румънския премиер Людовик Орбан, норвежкия министър-председател Ерна Солберг и бившия австрийски канцлер Себастиан Курц. Във втория ден от срещата гръцкият премиер ще проведе разговори и със своя хърватски колега Андрей Пленкович и ще присъства на панела за промените в климата. В същия ден Мицотакис ще изнесе и реч. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Ноември 2019 | 15:52 | Агенция "Фокус"

AFP: Гърция затваря трите най-големи мигрантски лагери в страната

AFP: Гърция затваря трите най-големи мигрантски лагери в страната

Атина. Гърция ще закрие трите най-големите мигрантски лагера в страната и ще ги замени с нови съоръжения, предава AFP, като се позовава на източници от Атина. Гръцкото правителство заяви, че ще затвори съществуващите, силно пренаселени лагери на островите Лесбос, Хиос и Самос и ще ги замени с нови съоръжения с капацитет от поне 5000 души във всеки от тях. Друга информация по темата не се привежда. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Ноември 2019 | 12:31 | Агенция "Фокус"

Politico: Шест държави изпратиха писмо до Юнкер с искане да подкрепи реформите в процеса на присъединяване към ЕС

Politico: Шест държави изпратиха писмо до Юнкер с искане да подкрепи реформите в процеса на присъединяване към ЕС

Брюксел. Шест страни от Европейския съюз изпратиха писмо до напускащия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, в което настояват той да подкрепи предложенията на Франция за преразглеждане на процеса на присъединяване към Общността, изразявайки подкрепа за позицията на Париж, съобщава изданието Politico. Писмото бе предшествано от отказа на Европейския съвет да даде „зелена светлина“ за започване на преговорния процес за членството на Северна Македония и Албания в структурите на Общността. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер определи решението като „историческа грешка“. В писмо до Юнкер шестте страни подкрепят реформирането на съществуващата процедура и определят краен срок, за да избегнат отлагането на процеса за неопределено време. Писмото е подписано от министрите на външните работи и европейските въпроси на Австрия, Чешката република, Полша, Словакия, Италия и Словения. Министрите признават недостатъците на процеса на присъединяване такъв, какъвто е днес - нещо, което със сигурност ще бъде приветствано от Франция. „Вярно е, че настоящият процес на присъединяване на страните от Западните Балкани напредва бавно и донякъде неравномерно. Следователно сме готови да се ангажираме конструктивно в усилията си да подобрим този процес. Ще го направим при разбирането, че... това дава възможност на ЕС да постигне консенсус за започване на преговори за присъединяване на Албания и Северна Македония през март 2020 г.“, се казва в писмото. Подписалите страни също призоваха Комисията да представи конкретни предложения до януари 2020 г., „за да се повиши ефективността на процеса на присъединяване". Франция се озова в центъра на спорен дебат по време на срещата на върха на лидерите на Европейския съвет през октомври, след като президентът й Еманюел Макрон блокира предложение за откриване на преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания към Общността. Споменаването на крайния срок от март 2020 г. подчертава, че преразглеждането на процеса на разширяване не може да бъде причина за забавяне на започването на преговори за присъединяване. На срещата през октомври лидерите на ЕС се съгласиха, че „ще се върнат към въпроса за разширяването преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Загреб през май 2020 г.“ Превод и редакция: Тереза Герова

20 Ноември 2019 | 12:26 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония): Френското предложение за реформа в процеса на присъединяване на нови членове раздели ЕС

„Нова Македония“ (Македония): Френското предложение за реформа в процеса на присъединяване на нови членове раздели ЕС

Брюксел. Държавите-членки на Европейския съюз са разделени относно предложението на Франция за реформа в процеса на присъединяването на нови членове, коментират в редакцията на първия вестник в югозападната ни съседка – „Нова Македония“. Финландският министър по европейските въпроси Тити Тупурайнен заяви, че на срещата в Брюксел министрите са обсъдили като цяло политиката на разширяване и европейската перспектива на Западните Балкани. Въпреки че не е имало конкретни дебати по френското предложение за реформи в процеса на разширяване, някои държави-членки изразиха подкрепа към предложението на Париж, а други се разграничиха от него. „Не сме стигнали до заключения, но идеята е да изпратим ясно послание за нашия ангажимент към политиката за разширяване със страните от Западните Балкани. Всички подкрепяме европейската перспектива на региона", увери финландският министър. В края на срещата Тупурайнен подчерта, че дебатът е началото на дискусиите за следващите стъпки в политиката на разширяване, които ще бъдат на дневен ред едва на срещата на лидерите на ЕС следващата пролет. На срещата в Брюксел нито е обсъждано, нито е гласувано френското предложение, въпреки че становището на Париж е било изслушано. „Чухме френското предложение и имаше държави, които го приветстваха и бяха положително настроени към него, но имаше и държави, които изразиха загриженост и бдителност. В крайна сметка Европейската комисия прави предложения, които ще бъдат обсъдени в Съвета“, поясни Тупуренен. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Ноември 2019 | 10:12 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): В Загреб започва конгресът на ЕНП

Kathimerini (Гърция): В Загреб започва конгресът на ЕНП

Загреб. Конгресът на Европейската народна партия (ЕНП) ще се проведе в столицата на Хърватия на 20 и 21 ноември, припомня електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. ЕНП, която обединява повече от 80 партии и партньори, както и председателите на Европейската комисия и Европейския съвет, ще избере новото си ръководство. По време на срещата ще бъдат обсъдени последните събития в региона на Западните Балкани, климатичните промени и политиките за овластяване на младите хора. В конгреса ще участва и председателят на консервативното правителство в Атина на „Нова демокрация“ – Кириакос Мицотакис. Той ще се срещне с главния преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние, румънския премиер Людовик Орбан, норвежкия министър-председател Ерна Солберг и бившия австрийски канцлер Себастиан Курц. В четвъртък гръцкият премиер ще проведе разговори с хърватския си колега Андрей Пленкович, преди да присъства на панела за изменение на климата. Мицотакис ще произнесе основната си реч в рамките на втория ден на конгрес.

20 Ноември 2019 | 09:49 | Агенция "Фокус"

AFP: ЕС е пред разделение заради френската съпротива срещу разширяването

AFP: ЕС е пред разделение заради френската съпротива срещу разширяването

Брюксел. Членовете на Европейския съюз спориха дълго за правилата за присъединяване на нови страни-членки, след като Франция предизвика недоволство, като се опита да отложи кандидатурите на Албания и Северна Македония, предава AFP. Френският министър по европейските въпроси Амели дьо Моншален настоява, че Париж не е изолиран в желанието си да затегне правилата на ЕС, преди да приеме кандидати от Западните Балкани. "Европейската перспектива на Западните Балкани не е под въпрос, тя е искана, тя е подкрепяна", каза тя. „Това, което днес поставяме на масата, са принципни политически декларации, които сега бяха поставени пред Европейската комисия, за да работи с тях до януари 2020 г.“ Но европейски дипломат, изказвайки се след разговорите, предупреди: „Изолацията на Франция, по-специално за Северна Македония, остава очевидна“. "Съкрушителното мнозинство от държавите-членки остава в подкрепа на бързото започване на преговорите за членство с Албания и Северна Македония", каза той, като говори при условие за анонимност. „По-специално, дискусията за реформиране на процедурата не трябва да се използва за забавяне на решенията или за поставяне на пречка“, след разговорите при закрити врати. Финландският министър Тити Тупурайнен, чиято страна председателства Европейския съвет на страните-членки, заяви, че френската идея не е била разгледана подробно. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Ноември 2019 | 22:12 | Агенция "Фокус"

„Алсат – М“ (Македония): ЕС няма да дискутира предложението на Франция за реформа на преговорния процес

„Алсат – М“ (Македония): ЕС няма да дискутира предложението на Франция за реформа на преговорния процес

Брюксел. Тити Тупурайнен, министърът по европейските на Финландия, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, съобщи преди началото на Съвета за общи работи, че предложената от Париж реформа на преговорния процес с кандидатите за членки на Съюза няма да бъде тема на дебатите във вторник, предава излъчващият на албански скопски телевизионен канал „Алсат – М“. „Става въпрос за многообхватна работа, няма да дискутираме френската инициатива днес, ще се върнем към политиката на разширяване и ще изпратим силно послание към страните от Западните Балкани, че ЕС ще върне към въпроса следващата пролет“, заяви Тупурайнен, която пердседателства министерската среща и определя дневния ред на дискусиите. Министрите ще разговарят за положението с разширяването след решението на Франция да блокира започването на преговори със Северна Македония и Албания. Забавянето на обсъждането се обяснява с това, че не могат да постъпват нови предложени, докато не встъпи в длъжност новият състав на Комисията. „Добре е, че държавите-членки имат предложения. Това помага да продължим процеса, но се нуждаем от нова комисия, преди най-накрая да успеем да вземем единодушно решение. Днес ще изпратим категорично послание, че ЕС няма да обърне гръб“ на Западните Балкани, обеща финландският министър. Превод и редакция: Иван Христов

19 Ноември 2019 | 11:28 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис за Das Handelsblatt: ЕС гледа на страната като на паркинг за бежанци

Кириакос Мицотакис за Das Handelsblatt: ЕС гледа на страната като на паркинг за бежанци

Атина. В интервю за германското издание Das Handelsblatt министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис разкритикува остро Европейския съюз затова, че не намира устойчиво решение за бежанския въпрос.„Европа счита държави, в които те пристигат - като Гърция, като удобни места за паркиране на бежанци и мигранти", подчерта Мицотакис пред изданието. „Няма да приемам това повече", заяви консервативният лидер на правителството в Атина. Нито една държава от ЕС не може да се възползва от Шенгенското пространство и в същото време да откаже да споделя тежестта, „както правят някои източноевропейски страни“. От лятото броят на пристигащите в Гърция бежанци отново се увеличава. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), тази година в страната са регистрирани почти 60 000. Данните са далеч от тези от 2015 г., но поставя правителството в Атина под натиск. Условията в най-големия бежански лагер – „Мория“ на остров Лесбос години наред се считат за неприемливи от правозащитните организации. Мицотакис похвали предложенията на германския вътрешен министър Хорст Зеехофер за реформата на системата за убежище (т.нар. Дъблинския регламент). Едно от ключовите искания на германското вътрешно министерство е предварителното разглеждане на молбите за убежище по външните граници да стане „задължително“. Превод и редакция: Тереза Герова

19 Ноември 2019 | 11:22 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): Ще има ли големи промени в процеса на присъединяването към ЕС?

„Вечер“ (Македония): Ще има ли големи промени в процеса на присъединяването към ЕС?

Скопие. На страните от Западните Балкани им престои да се присъединят към Европейския съюз, но по нов, седемстепенен и постепенен процес, по предложение на Франция, отбелязва електронното издание на македонския вестник „Вечер“. Присъединяването на страните-кандидатки в ЕС скоро ще се промени драстично, съгласно официално предложение на Париж, което ще бъде представено пред министрите в Съвета по общи въпроси в Брюксел. То предвижда също групирането на досегашните 35 глави в седем последователни пакета. По този начин членството на практика ще бъде постигано постепенно, в седем фази, а не в глави, както се случваше досега. По-конкретно Париж предлага глави 23 и 24, свързани с върховенството на закона, да бъдат включени в първата група и да бъдат завършени като част от процеса на присъединяване. От друга страна, глава 35, която включва други въпроси, в случая със Сърбия косовския въпрос, ще бъде част от последната фаза, т.е. седми пакет и ще бъде решена малко преди пълноправното членство. По-рано се очакваше напредъкът по тази глава да съпътства целия процес. Вторият етап обхваща глави 14, 15, 21, 22, 25, 26 и 27 и се отнася до образованието, научните изследвания, младеж, култура, спорт, околна среда, транспорт, телекомуникации и енергетика. Веднага след отваряне и затварянето на тези глави, кандидатите , например, биха могли да се възползват от европейските програми като „Еразъм +“, „Хоризонт“ и други, и да имат конкретни ползи преди пълноправното членство в европейското пространство на изследователски и трансевропейски мрежи. В третия етап главите 5, 7, 8, 19, 20 и 28 включват заетост, социална политика, здравеопазване, защита на потребители и конкурентоспособност. Четвъртият етап са икономическите и финансовите въпроси в главите 4, 9, 16, 17, 18 и 32, а петата фаза включва вътрешен пазар, земеделието и риболова с глави 1, 2, 3, 6, 10, 11, 12, 13 и 29 и може да отвори вратата за митническия съюз. Фаза 6 обхваща външните работи в главите 30 и 31, а седмата (последна) фаза - глави 33, 34 и 35.

19 Ноември 2019 | 10:55 | Агенция "Фокус"