СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Новоизбраният председател на ЕК Урсула фон дер Лайен: Макрон отвори вратата на Русия към Западните Балкани

Новоизбраният председател на ЕК Урсула фон дер Лайен: Макрон отвори вратата на Русия към Западните Балкани

Брюксел. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон отвори вратата на Русия към Западните Балкани след блокирането на преговорите за членство в Европейския съюз за Албания и Северна Македония. Това предупреди новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, предава косовската RTK.Новоизбраният председател на EK предупреди лидерите на Блока да започнат п...

12 Ноември 2019 | 10:49 | Агенция "Фокус"

„Нова ТВ“ (Македония): Среща очи-в-очи Пендаровски-Макрон на 12 ноември в Париж

„Нова ТВ“ (Македония): Среща очи-в-очи Пендаровски-Макрон на 12 ноември в Париж

Скопие. Президентът на Македония Стево Пендаровски ще пристигне на официално посещение в Париж на 12 ноември, където ще има среща с френския си колега Еманюел Макрон в кулоарите на Парижкия мирен форум, който ще се състои от 11 до 13 този месец във френската столица, предава скопският телевизионен канал „Нова ТВ“. От кабинета на македонския държавен глава потвърждават, че среща е потвърдена официално. В понеделник Пендаровски заяви пред медиите, че се правят усилия за организацията на такава среща на високо равнище в рамките на дипломацията в контекста на евроинтеграцията и че най-важната цел е Франция. А именно, целта е в следващия период Скопие да получи по-ясни сигнали за това, дали е възможно да промени крайно незадоволителния за него изход от последната среща на Съвета на Европа и преди всичко позицията на Франция. На Форума се очакват лидерите на повече от 30 държави, а изказването на македонския президент е на 12 ноември. Превод и редакция: Иван Христов

5 Ноември 2019 | 17:11 | Агенция "Фокус"

To Vima (Гърция): Какви са следващите стъпки на Атина след френското вето за Северна Македония и Албания?

To Vima (Гърция): Какви са следващите стъпки на Атина след френското вето за Северна Македония и Албания?

Атина. Атина планира конкретни стъпки с цел да потвърди новата роля, която се опитва да играе на Балканите и да предотврати развитие, особено в Северна Македония, което може да е в противоречие с гръцките интереси, пише електронното издание на вестник To Vima. Текстът, озаглавен „Инициатива с двойна цел на Балканите – следващият ход на Атина към Заев и Рама след френското вето“, анализира позицията на Гърция и следващите стъпки, които южната ни съседка ще предприеме с оглед провала на определянето на дата за започване на преговори за членство в Европейския съюз с Македония и Албания. Отбелязва се, че миналата седмица във външнополитическото ведомство в Атина е проведена среща на гръцкия външен министър Никос Дендиас с висши дипломати. Целта й е била „обмисляне на следващите стъпки от Атина, като се вземат предвид изявленията на Зоран Заев относно евентуално замразяване на част от Преспанското споразумение и по-специално разпоредби, свързани с отварянето на присъединителните глави". „Общата оценка, която беше направена, е, че твърдата позиция на френския президент (Еманюел Макрон) убива програмата на Солунската среща от 2003 г., която беше един от основните моменти на гръцката дипломация", пише изданието. Следователно гръцкото правителство трябва да намери начини за влияние както в Северна Македония, така в други страни от Западните Балкани, за да потвърди водещата роля на Атина в региона. В статията се допълва, че в този контекст Атина обмисля начини за координиране на дейностите с други балкански страни-членки на ЕС - България, Хърватия и Словения. Гърция вече е предприела директни стъпки към Скопие и Тирана, включително „неформални телефонни контакти" със Северна Македония, които ще се засилят в следващия период" Авторът анализира и вътрешнополитическото развитие в Македония, подчертавайки, че гръцкото външно министерство следи събитията, а Атина е обезпокоена от „изявления, идващи от ВМРО-ДПМНЕ относно позицията на партията в случай на победа на изборите и последиците за двустранните отношения“. Според To Vima посланието, което Гърция изпраща на македонския премиер Зоран Заев, е, че „приемането на националистическа реторика няма да му помогне да събере избиратели“. „Напротив, Атина изисква от Заев да настоява за сближаване с Европа и спазване на разпоредбите на Преспанското споразумение“, пише още To Vima. Превод и редакция: Тереза Герова

4 Ноември 2019 | 13:27 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (Македония): Новоизбраният председател на Европейския парламент пристига на посещение в Северна Македония

„Канал 5“ (Македония): Новоизбраният председател на Европейския парламент пристига на посещение в Северна Македония

Скопие. Новоизбраният председател на Европейския парламент Давид Сасоли пристига на посещение в Северна Македония, предава скопската телевизия „Канал 5“. Преди посещението си в страната Сасоли заяви, че блокирането на преговорите с Европейския съюз е разкрило пред обществеността на континента важността на проблема и изрази увереност, че френското вето е малка пречка, която ще бъде преодоляна в следващите месеци. В Скопие италианецът ще проведе срещи с държавния глава Стево Пендаровски, с премиера Зоран Заев, с председателя на парламента Талат Джафери и с лидерите на политическите партии. Очаква се Сасоли да изнесе реч пред депутатите в законодателния орган в Скопие. Превод и редакция: Тереза Герова

4 Ноември 2019 | 10:52 | Агенция "Фокус"

„Локално“ (Македония): Новоизбраният председател на Европейския парламент ще посети Северна Македония

„Локално“ (Македония): Новоизбраният председател на Европейския парламент ще посети Северна Македония

Скопие. Новоизбраният председател на Европейския парламент Давид Сасоли ще посети Северна Македония на 4 ноември, пише скопското електронно издание ”Локално“. Преди посещението си в страната в интервю за Македонската информационна агенция той заяви, че блокирането на преговорите с Европейския съюз е просветило обществеността на континента за важността на проблема. Той смята, че френското вето на последната среща на върха е само малка пречка по пътя, която ще бъде преодоляна през следващите месеци. Сасоли заяви в интервюто още, че следващите шест месеца ще бъдат толкова важни, колкото и срещата на върха в Загреб. „Мисля, че трябва да достигнем до консенсус от европейска страна на срещата на върха в Загреб. Това, което ще направи новата Европейска комисия ще бъде решаващо. Вярваме, че тя ще следва същия път като водената от Юнкер комисия и ще продължи усилията и ще ги трансформира в нещо солидно“, заяви Сасоли. „Не губим време и следващите шест месеца няма да бъдат загубени. Това ще бъде и възможност да изтъкнем нашата решителност. Има само една пауза на този дълъг път, но последната дума още не е казана", добави той. "Друго, което ни впечатлява е тонът на публичния дебат в Северна Македония – разбира се хората са разочаровани, това е естествено, но има силен сигнал за надежда, това е много позитивно и трябва да градим върху това“, заяви още председателят на Европейския парламент. Превод и редакция: Теодор Пенев

3 Ноември 2019 | 15:01 | Агенция "Фокус"

Foreign Policy: Ветото на Макрон открива широко вратите на Балканите за Русия и Китай

Foreign Policy: Ветото на Макрон открива широко вратите на Балканите за Русия и Китай

Вашингтон. На срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която се проведе през 2003 г. в Солун, Брюксел обяви, че „бъдещето на Балканите е в състава на Европейския съюз“. Но днес това бъдеще изглежда много далечно. А наложеното наскоро вето от френския президент Еманюел Макрон на преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания поражда съмнения дали те ще имат европейско бъдеще изобщо. Решението на Макрон със сигурност ще има много сериозни и мащабни последици за Западните Балкани и за самия Европейски съюз, ако САЩ не предприемат навременни действия, пише авторитетното американско списание Foreign Policy в материал, представен без редакторска намеса. Ветото на Макрон обърна наопаки договорката, която бе в основата на отношенията между ЕС и Западните Балкани и създаваше стимули за реформи и помирение. По същество тя означаваше, че ЕС възнаграждава страните, които извършват трудни реформи, като ускорява процеса на тяхното присъединяване. Но тъй като това споразумение беше в задънена улица, балканските реформатори имат сериозни проблеми, авторитетът им в техните страни беше отслабен и шансовете им да спечелят изборите са по-малки. Най-яркият пример е наскоро преименуваната Северна Македония, чийто премиер Зоран Заев сложи край на 30-годишния спор с Гърция за името на страната си, за да запази надеждата за членство. След като направи такава политически рискова стъпка и не получи обещаното възнаграждение, Заев призова за предсрочни избори, които може да загуби от своите съперници – десни националисти. Заев, който оглави правителство, решено да проведе реформи, ще бъде първият, който плаща за обструкционизма на Макрон. Но списъкът на възможните жертви на френската непримиримост, както и на бенефициентите от влизането на Западните Балкани в Европейския съюз е по-широк, отколкото може да си представим. Има два прости факта, които трябва да имате предвид. Първо, Западните Балкани не са трудноразбираемо застояло блато, а важен компонент от променящия се баланс на силите в Европа. И второ, регионът няма да е неактивен и да чака ЕС да се обърне отново към него. Париж не просто подкопа усилията на истинските реформатори и демократи от региона. Той пося семената на нестабилността и даде кураж на основните геополитически противници на ЕС и САЩ. А именно Русия и Китай. Докато желанието на ЕС за разширяване отслабва и стремежът на страните-кандидатки затихва, Русия и Китай са пълни с желание да запълнят вакуума с техните инвестиции и влияние. Сърбия, която е изминала най-дълъг път в преговорите с ЕС, стана основен получател на китайски финансови инвестиции от източноевропейските страни. Освен всичко друго, Пекин инвестира сериозно в нейния бързо разширяващ се сектор на сигурността. В Босна и Херцеговина Китай прави най-голямата инвестиция от края на войната. Той планира изграждането на ТЕЦ в град Тузла, въпреки че този проект предизвиква безпокойство сред босненското общество, което е загрижено за проблемите на околната среда и здравето на хората. В Черна гора китайските фирми изграждат магистрали на стойност 1,5 милиарда долара в цялата страна, поради което външният дълг на страната се е увеличил драстично и възлиза на 80 процента от БВП. Ако Китай инвестира в инфраструктура и други големи проекти, тогава Русия упражнява влияние чрез енергийния сектор, в който доминира, както и чрез културни връзки. Финансирането от Русия и Китай често е много по-привлекателно, тъй като не е обременено с различни условия, свързани с корупцията и правата на човека. Миналата седмица Сърбия подписа споразумение за свободна търговия с оглавявания от Русия Евразийски икономически съюз, въпреки че е несъвместимо с изискванията за членство в ЕС. Руският „Газпром“ спонсорира прочутия белградски футболен клуб Цървена звезда, докато руската пропагандна агенция Спутник и 20 други руски медии разпространяват информационните и идеологически нагласи на Москва, които често се повтарят от местните медии. С оттеглянето на ЕС влиянието на Китай и Русия само ще се увеличава и с течение на времето, поради тежестта си, страните от региона могат да изоставят прозападните си демократични основи, което ще отслаби крехкия мир. Това ще се случи, ако не се намесят САЩ. Вашингтон все още може да прихване инициативата и да гарантира, че крахът на европейския проект не води до залеза на все още нестабилния политически ред, установен след разпадането на Югославия. Съединените щати имат шанс да се върнат там, където са постигнали най-значимите външнополитически успехи след края на Студената война, където американското лидерство все още е много популярно и където дългогодишната американска цел за създаване на „обединена, свободна и мирна Европа“ все още се радва на подкрепа, макар и да е подложена на съмнение. За целта САЩ трябва да реализират редица краткосрочни и дългосрочни инициативи в целия регион. Като начало те трябва да стабилизират ситуацията, причинена от френското вето, а след това да предложат атрактивна и дългосрочна американска концепция за Западните Балкани. На първо място, САЩ трябва да уверят страните от региона, че вратите на НАТО все още са отворени за тях. На практика това означава, че Северна Македония трябва да стане тридесетият член на съюза на срещата на върха в Лондон. Това също така означава, че шансовете на Босна и Херцеговина за членство в НАТО трябва да бъдат възстановени. За целта новото правителство на тази страна трябва да може да представи първата си годишна национална програма, защото през декември миналата година Алиансът даде зелена светлина на плана за подготовка на тази страна за влизане. Милорад Додик, сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина и основен привърженик на руската намеса в делата на региона, трябва да отстъпи, като се откаже от противопоставянето си на този процес. Освен това САЩ трябва да се възползват от политическата си архитектура в региона, за да осигурят стабилност и да улеснят разрешаването на споровете. Наскоро САЩ назначиха два специални пратеника в региона. Те са Матю Палмър, представител за Западните Балкани, и Ричард Гренел, специален представител за диалога между Косово и Сърбия. Такава демонстрация на американски интерес трябва да бъде приветствана, но още по-добре дошъл е фактът, че тези хора работят в тандем, подкрепяйки стабилни политически решения. Гренел, който въпреки скандалите запази поста си като американски посланик в Берлин, получи от Тръмп широки правомощия за сключване на „бърза сделка“ между Белград и Прищина. В тази връзка в региона отново се появиха опасения, че идеята за размяна на територии, която президентите на Сърбия и Косово предложиха тази година за решаване на въпроса за спорния статут на Прищина, може да бъде върната в дневния ред. Този слабо разработен план напълно противоречи на американския и европейския ангажимент за териториалната цялост на пост-югославските държави. В резултат той беше оставен в килера , защото парламентът на Косово се противопостави на този план, а също и защото беше осъден от гражданското общество в тези страни и от международната общност. Въпреки това той бе неочаквано подкрепен в ключови европейски столици и дори в Белия дом, което доведе до подозрения, че Гренел може да се опита да избърше прахта от тази идея и отново да я сложи на масата. Това не трябва да се случва. Разделяне от всякакъв вид ще доведе до конфликт, който може да придобие регионални измерения. Вашингтон не трябва да застрашава основата на своята политика в Западните Балкани, която беше положена след края на югославските войни и се нарича „мир“. Съединените щати, заедно със своите европейски съюзници, вместо това трябва да представят алтернативен механизъм за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово. Последните предложения за създаване на общ регионален пазар и интегриране на Западните Балкани в европейското икономическо пространство могат да осигурят алтернативни начини на взаимодействие и сътрудничество между Сърбия и провинция Косово, както и с други държави в региона. В резултат на това политиката на елита, балансираща на ръба на конфликта, ще бъде заменена от практически социално-икономически съображения. Но за да станат наистина ефективни усилията в областта на регионалната икономическа интеграция, те трябва да бъдат представени като работа за подготовка за присъединяване към ЕС, а не като алтернатива на Европейския съюз. За да затвърдят този аргумент, САЩ трябва да окажат натиск върху Париж, за да позволят на ЕС да спази обещанията, отправени към страните кандидатки. Въпреки че ЕС преосмисля общите идеи за разширяването си, той няма да загуби нищо, но ще спечели много, като позволи на Северна Македония и Албания да започнат преговори за присъединяване. Същият механизъм трябва в крайна сметка да се приложи в Босна и Косово. Необходимо е да се забави процеса на разширяване, но ако напълно се откажете от този проект, както направи Макрон, това само ще дестабилизира региона и ще навреди на интересите на всички, освен противниците на Запада. По-нататък, Вашингтон, в сътрудничество с европейските съюзници, трябва да пристъпи на Западните Балкани към реализация на цялостна инициатива за борба с корупцията и организираната престъпност. Необходимо е да се подкрепи решението на тези проблеми на всички нива в региона и тези усилия трябва да формират основата за провеждането на значими социално-икономически реформи. Трябва да отдадем дължимото на САЩ за налагането на санкции срещу Додик през януари 2017 г. и срещу неговия близък съюзник Никола Спирич през септември 2018 г. Но тези санкции трябва да бъдат разширени чрез въвеждането им срещу други водещи престъпни политици в Босна и в целите Западни Балкани. И страните от ЕС трябва да бъдат подложени на натиск, така че и те да засилят работата в тази посока. Целта на тези предложения е да се възстанови лидерството на САЩ в региона, гладен за алтернативи. В същото време е необходимо да се подчертаят практическите, променящи живота проблеми, като се има предвид стратегическата цел: да се противопоставят на нарастващите намерения на Русия и Китай в Западните Балкани. Както през 90-те години, Европа не беше в състояние да изпълни обещанията, дадени на региона, и сега тя се нуждае от американска помощ. Вашингтон трябва да я предостави, тъй като това е в интерес на САЩ, ЕС и всички страни от региона. За САЩ Западните Балкани могат да се превърнат в платформа, където те ще възстановят имиджа си и ще потвърдят потенциала си в борбата срещу двата основни геополитически съперника. Вашингтон не може да пропусне тази ценна възможност. Превод и редакция: Иван Христов

1 Ноември 2019 | 15:12 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (Македония): Новият председател на ЕП избра Македония за първото си официално посещение извън ЕС

„Независен“ (Македония): Новият председател на ЕП избра Македония за първото си официално посещение извън ЕС

Брюксел/Скопие. Новоизбраният председател на Европейския парламент Давид Сасоли ще пристигне на визита в Македония в понеделник и вторник, която ще е първото му официално посещение в държава извън ЕС, след като застана на поста през лятото, пише македонското издание „Независен“. Той пртистига с послание към Скопие и Тирана, че трябва да останат на европейския път, независимо от пречките, които се появиха на последната среща на европейските лидери. „Визитата в Македония, а веднага след това и в Албания, е от най-голяма важност лично за мен в този момент. Знаем, че народите в двете страни са много разочаровани от неспособността на Съвета да постигне съгласие за започване на присъединителни преговори заради ветото на няколко страни-членки, Ние разбираме и споделяме това разочарование“, заяви Сасоли. Европейският парламент прие нова резолюция малко след срещата на върха на ЕС, с която „осъди неспособността на Европейския съвет да изпълни обещанието“. Сасоли припомня, че резолюцията е приета с голямо мнозинство и настоя Европейският парламент да не мълчи и да търси положително решение от държавите-членки на следващото заседание. „Албания и Северна Македония изпълниха реформите, за които ги помолихме, и сега заслужават да бъдат възнаградени за техните изключителни усилия. Искам да апелирам към гражданите, особено по-младите поколения: не губете надежда, моля, останете на европейския път. Европейският парламент е с вас“, заяви председателят на ЕП в изявление, в което обяви посещението си в региона. Сасоли иска да насърчи двете страни да продължат реформите и вярва, че „въпреки забавянето, времето няма да бъде загубено“. Предвижда се той да се срещне с президента Стево Пендаровски, премиера Зоран Заев и председателя на парламента Талат Джафери в Скопие. В началото на декември Сасоли също ще посети Тирана. Превод и редакция: Иван Христов

31 Октомври 2019 | 08:23 | Агенция "Фокус"

„Денешен“: Твърдението, че с Преспанското споразумение сме предали най-святото на Македония не е вярно, смята външният министър на страната

„Денешен“: Твърдението, че с Преспанското споразумение сме предали най-святото на Македония не е вярно, смята външният министър на страната

Скопие. Твърдението, че сме предали най-святото на Македония с Преспанското споразумение, е наглост, заяви външният министър на страната Никола Димитров, пише скопското издание ”Денешен“. „Трябва да намерим начини външната ни политика да не води до (...) вътрешнопартийни раздори. Загубихме поколения около Европейския съюз и НАТО. Затова в Преспанското споразумение се опитахме да включим механизми, свързани с нашето членство в НАТО и със започване на процеса към присъединяване към ЕС. Това означва, че смяната на документите за вътрешна употреба ще зависи пряко от отварянето на главите“, заяви Димитров на изслушване пред комисията по външните работи в парламента на Северна Македония. Той говори за досегашния процес по евроинтеграция на страната, като напомни, че Македония е кандидат за членство от 14 години с 10 препоръки за започване на преговори. Димитров още нарече кандидатурата на Скопие специален случай. Той също така подчерта, че твърдението, че Преспанското споразумение е предало най-святото на Македония е наглост и, че „националните интереси на страната за защитени“. Превод и редакция : Теодор Пенев

30 Октомври 2019 | 20:44 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Преспанското споразумение предвижда започването на преговори с ЕС за присъединяване и ще бъде приложено

Зоран Заев: Преспанското споразумение предвижда започването на преговори с ЕС за присъединяване и ще бъде приложено

Скопие. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев заяви, че Преспанското споразумение предвижда започването на преговори за присъединяване към Европейския съюз и като такова трябва да бъде изцяло приложено, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Коментарите на Заев идват ден, след като той индикира, че вето над преговорите на страната с ЕС за присъединяване означава, че споразумението може да бъде „замразено“, което предизвика притеснения в Атина. „Главите от преговорите бяха интегрирани в Преспанското споразумение, което ще бъде изцяло приложено“, заяви премиерът. Той допълни, че прилагането на договора е от основно значение за осигуряването на стратегическото сътрудничество с „нашия приятел и съсед“, Гърция. По-рано гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че Атина ще „наблюдава отблизо“ Северна Македония и ще следи дали тя се съобразява с клаузите от споразумението. Превод и редакция : Теодор Пенев

30 Октомври 2019 | 19:11 | Агенция "Фокус"

„Вечер“ (Македония): След Пендаровски се изказа и Никола Димитров: Само Заев остана да защитава „Северна“ за домашна употреба

„Вечер“ (Македония): След Пендаровски се изказа и Никола Димитров: Само Заев остана да защитава „Северна“ за домашна употреба

Скопие. След изявлението на президента Стево Пендаровски, че частта на Преспанския договор, която се отнася за вътрешната употреба на новото име ще бъде оставена на „изчакване“, с подобно изказване излезе и министърът на външните работи Никола Димитров, който на заседание на комисията по Европейски въпроси подчерта, че частите на Договора, свързани със започването на преговорите за членство, сега не могат да се приложат, пише македонското издание „Вечер“. „В Преспанския договор има условие вътрешните документи да започнат да се издават с новото име след започването на преговорите с ЕС. Той не може да бъде приложен изцяло, ако не сме в ЕС“, обясни Димитров. Заев от друга страна смята, че фактът, че Скопие не е получило дата, не е пречка Македония да изпълни Преспанския договор, въпреки че не е е длъжна да го прави, ако няма начало на преговорите за присъединяване. „Има „Архив на Македония“. Не може да има Архив на Македония, ние имаме конституция в държавата и това трябва да се промени.Тя трябва да действа според споразумението.В общините имаме задължения, които общините трябва да изпълняват. Очакваме същото и от гръцката страна“, обясни премиерът, след като не получи датата. С подписването на споразумението двете страни се ангажираха да ускорят промяната на всички документи, които трябва да носят новото официално наименование "Република Северна Македония". Този процес трябваше да последва отварянето на глави за конкретните области. Член 1, точка 10 от Договора от Преспа ясно гласи, че промяната на документи и имената на институции ще има два преходни периода, един „технически“ и един „политически“. В раздела за политиката за вътрешна употреба се посочва, че документите ще трябва да бъдат променени при отварянето на всяка глава от съответната област в преговорите с Европейския съюз и ще бъдат финализирани в рамките на пет години след това. Превод и редакция: Иван Христов

30 Октомври 2019 | 09:34 | Агенция "Фокус"

Александър Дамовски, МКД: Основателни са притесненията, че Преспанският договор е поставен под риск

Александър Дамовски, МКД: Основателни са притесненията, че Преспанският договор е поставен под риск

София. Основателни са притесненията, че Преспанският договор е поставен под риск. Това каза за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ главният редактор на македонското електронно издание МКД Александър Дамовски във връзка с предупрежденията на премиера на Северна Македония Зоран Заев, че ветото на ЕС за преговори за присъединяване на страната може да доведе до отлагането на Договора от Преспа за употребата на името Северна Македония. Дамовски обясни, че споразумението между Атина и Скопие е подписано с условието за получаване за дата, а докато се случи това риск за договора има, а името Северна Македония ще остане за международна употреба, но не и за вътрешна. „Едно е да говорим за отлагането на отделни членове от Преспанския договор, съвсем друго е отлагането на употребата на името, което беше главното условие на Гърция – ако продължи във времето, ще можем да говорим за отлагане и на самия договор, което предизвика определени развои в Македония и региона. Щом не важат някои от членовете на Договора от Преспа, това ще доведе до отлагане на целия договор. Да видим след изборите след 12-ти април как евентуалната смяна на властта и ВМРО-ДПМНЕ, опозицията, ще действа по този случай. За сега са доста въздържани в квалификациите по въпроса, но очевидно има неудовлетворение от договора“, коментира Александър Дамовски. Той добави, че се обсъжда преструктуриране на самия ЕС и ще се правят нови модели на евроинтеграцията на Западните Балкани. Според него това означава, че Северна Македония ще бъде още много години в чакалнята на Брюксел, което отваря много други въпроси. Йоланда ПЕЛОВА

30 Октомври 2019 | 09:14 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (Македония): Зоран Заев поиска промяната в методологията на преговорите да върви заедно със самите преговори

„Независен“ (Македония): Зоран Заев поиска промяната в методологията на преговорите да върви заедно със самите преговори

Рим. Македонският премиер Зоран Заев поиска промяната в методологията на преговорите да върви заедно със самите преговори по време на своята съвместна пресконференция с италианския министър-председател Джузепе Конте в Рим, цитиран от скопския вестник “Независен“. Напълно сме съгласни, че процесът на преговори трябва да бъде засилен, по-ефективен, по-конкретен и да даде възможност за обратимост, когато е необходимо. Но също така сме убедени, че процесът на реформиране на методологията на преговори и бъдещето на ЕС може и трябва да протича успоредно с началото и хода на преговорите със Северна Македония и други страни в региона. Заев изрази надежда, че обсъждането на новата методология и началото на преговорите със Северна Македония до срещата на върха в Загреб през следващата година ще бъде в интерес на всички. „Най-доброто за нас и най-доброто за ЕС е да имаме жизнен, активен процес, който ще ни помогне в реформите, които вече сме ангажирани да следваме в наш интерес ... В този момент всякакви алтернативни или експериментални идеи като възможен заместител на членството в ЕС , може да представлява заплаха за стабилността и напредъка на Западните Балкани. Страните от Западните Балкани са заобиколени от държави-членки на ЕС, а ние сме вътре като остров в ЕС, те нямат по-добро бъдеще от членството и реинтеграцията там , където принадлежим - в Европейския съюз. Нашите граждани, 85 процента от тях искат и очакват членство в ЕС“, каза Заев. В своето обръщение, което бе цитирано от правителствената пресслужба, премиерът заяви, че решението на Европейския съвет е разочаровало македонските граждани, че това чувство е споделено от почти целия Европейски съюз и неговите страни-членки и че мнозина коментират, че е направена историческа грешка. Тази историческа грешка, каза Заев, има време и начин да я поправим в следващия период и ние сме готови да работим заедно с нашите партньори от ЕС. Заев благодари на своя домакин - министър-председателя на Италия Джузепе Конте на пресконференцията за поканата за днешната среща, която, според него, идва в момент, когато страната има нужда от подкрепа по нейния евроатлантически път. Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2019 | 01:07 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Гърция ще следи „отблизо“ как Северна Македония изпълнява Преспанското споразумение

Никос Дендиас: Гърция ще следи „отблизо“ как Северна Македония изпълнява Преспанското споразумение

Атина. Гърция ще продължи да "следи отблизо" "пълното спазване" от страна на Северна Македония на условията, поставени в Преспанското споразумение, заяви министърът на външните работи Никос Дендиас, след като премиерът на страната Зоран Заев предупреди, че част от сделката, която приключи десетилетния спор с Гърция може да бъде изложен на риск, тъй като някои клаузи са свързани с перспективите за присъединяване на гръцката северна съседка към ЕС, цитира думите му електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Премиерът Заев отново се възползва от присъщите проблеми на Преспанското споразумение, за които знаехме и за които вече бяхме предупредили. Сделката вече даде резултати и донесе ползи на Северна Македония, тъй като пътят й към интеграция в НАТО беше отворен “, каза той. „Нашата цел е да разрешим проблемите и да смекчим негативните последици от споразумението по европейския път. Поради тази причина, ние ще продължим да следим отблизо пълното спазване от нашите съседи на техните отговорности." Превод и редакция: Юлиян Марков

30 Октомври 2019 | 00:20 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (Македония): Зоран Заев поиска промяната в методологията на преговорите да върви заедно със самите преговори

„Независен“ (Македония): Зоран Заев поиска промяната в методологията на преговорите да върви заедно със самите преговори

Рим. Македонският премиер Зоран Заев поиска промяната в методологията на преговорите да върви заедно със самите преговори по време на своята съвместна пресконференция с италианския министър-председател Джузепе Конте в Рим, цитиран от скопския вестник “Независен“. Напълно сме съгласни, че процесът на преговори трябва да бъде засилен, по-ефективен, по-конкретен и да даде възможност за обратимост, когато е необходимо. Но също така сме убедени, че процесът на реформиране на методологията на преговори и бъдещето на ЕС може и трябва да протича успоредно с началото и хода на преговорите със Северна Македония и други страни в региона. Заев изрази надежда, че обсъждането на новата методология и началото на преговорите със Северна Македония до срещата на върха в Загреб през следващата година ще бъде в интерес на всички. „Най-доброто за нас и най-доброто за ЕС е да имаме жизнен, активен процес, който ще ни помогне в реформите, които вече сме ангажирани да следваме в наш интерес ... В този момент всякакви алтернативни или експериментални идеи като възможен заместител на членството в ЕС , може да представлява заплаха за стабилността и напредъка на Западните Балкани. Страните от Западните Балкани са заобиколени от държави-членки на ЕС, а ние сме вътре като остров в ЕС, те нямат по-добро бъдеще от членството и реинтеграцията там , където принадлежим - в Европейския съюз. Нашите граждани, 85 процента от тях искат и очакват членство в ЕС“, каза Заев. В своето обръщение, което бе цитирано от правителствената пресслужба, премиерът заяви, че решението на Европейския съвет е разочаровало македонските граждани, че това чувство е споделено от почти целия Европейски съюз и неговите страни-членки и че мнозина коментират, че е направена историческа грешка. Тази историческа грешка, каза Заев, има време и начин да я поправим в следващия период и ние сме готови да работим заедно с нашите партньори от ЕС. Заев благодари на своя домакин - министър-председателя на Италия Джузепе Конте на пресконференцията за поканата за днешната среща, която, според него, идва в момент, когато страната има нужда от подкрепа по нейния евроатлантически път. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Октомври 2019 | 21:18 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (Македония): Управляващите заявиха, че остават посветени на евроинтеграцията

„Канал 5“ (Македония): Управляващите заявиха, че остават посветени на евроинтеграцията

Скопие. Няма да се откажем от Европейския съюз, трябва да успеем по пътя на европейската интеграция - това заяви министърът на външните работи на Македония Никола Димитров при първото публично изявление, след като страната не получи дата на срещата на върха в Брюксел, информира македонският телевизионен “Канал 5“. В обръщение към депутати и посланици, включително френския посланик Кристиян Тимоние, Димитров заяви, че македонското правителство споделя позицията на Йоханес Хан, Федерика Могерини, Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер, че червената светлина, дадена от Франция на Македония, е една несправедливост и историческа грешка и че няма да има просперитет на ЕС без разширяване на съюза със страните от Западните Балкани. Освен Димитров, позитивно се изказа вицепремиерът по европейските въпроси Буяр Османи, който смята, че чувството за предателство от страна на ЕС не трябва да накърнява европейските ценности. Но на тази сесия нямаше въпроси и дебати от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, тъй като те напуснаха залата в самото начало. Според тях сесията за отчетност е пародия и проправителствена забава, на която вместо оставки за морална отговорност има манипулативни изявления. За разлика от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, в парламента останаха осемте независими депутати от партията, които гласуваха за Споразумението от Преспа. Те се съгласиха с правителството, че не трябва да има разочарования, а е необходима съвместна работа за по-добри резултати в бъдеще. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Октомври 2019 | 17:06 | Агенция "Фокус"

Мая Кочиянчич за изявлението на Заев: ЕС вярва, че Северна Македония и Гърция ще продължат да спазват Преспанското споразумение

Мая Кочиянчич за изявлението на Заев: ЕС вярва, че Северна Македония и Гърция ще продължат да спазват Преспанското споразумение

Брюксел. Европейският съюз е уверен, че Скопие и Атина ще продължат да спазват постигнатото през лятото на 2018 г. Преспанско споразумение, което слага край на десетилетния спор за името. Това заяви говорителят на Европейската комисия Мая Кочиянчич в отговор на изявление на македонския премиер Зоран Заев пред гръцката редакция на Euronews, предава скопската телевизия „Телма“. По-рано Заев предупреди, че решението да не се започнат преговори за присъединяване на страната към Европейския съюз може да изложи на риск Преспанското споразумение. Македонският премиер заяви, че някои основни членове на Преспанското споразумение са свързани с напредъка на присъединяването на страната му към Общността. „Някои членове ще бъдат замразени, защото не може да бъдат приложени. Ще се опитаме да ги приложим, но двата процеса са свързани помежду си“, обясни Заев, подчертавайки, че спорните положения в договора се отнасят главно до вътрешното използване на новото име на страната.„Ако на радикализацията и възраждането на национализма се даде плодородна почва, това ще нанесе много щети на Балканите като цяло. А когато Балканите имат проблем, Европа има проблем“, добави премиерът на Северна Македония. На въпрос дали ЕС се страхува от провал на Преспанското споразумение, Кочиянчич отговори, че няма да коментира чужди изявления. „ЕС приветства Преспанското споразумение, което е значителен успех и дава положителен пример не само за региона, но и за Общността, приветствахме смелостта и решителността на двете страни, които участваха в преговорите и вярваме, че властите ще продължат да се стремят да го прилагат в дух на увереност“, заяви говорителят на ЕК. Превод и редакция: Тереза Герова

29 Октомври 2019 | 14:02 | Агенция "Фокус"

„Локално“ (Македония): Депутатите на ВМРО-ДПМНЕ напуснаха сесията на Комисията по европейските въпроси

„Локално“ (Македония): Депутатите на ВМРО-ДПМНЕ напуснаха сесията на Комисията по европейските въпроси

Скопие. Депутатите на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ напуснаха заседанието на Комисията по европейските въпроси, на което се обсъждаха причините Северна Македония да не получи дата за започване на преговори за членство в Европейския съюз, съобщава скопското електронно издание „Локално“. Депутатът на ВМРО-ДПМНЕ Антонио Милошоски показа снимка на вицепремиера Буяр Османи и външния министър Никола Димитров, като заяви, че това е снимката, уловила момета, в който двамата са излъгали хората, че страната ще получи дата за преговори. „Османи и Димитров загубиха датата още миналата година. Вместо оставка, те ще ви поднесат манипулативни изявления. Няма да участваме в тази пародия. Утре свикваме Комисията за външна политика и има място за обсъждане на този провал на правителството“, подчерта Милошоски. На заседанието на Комисията по европейските въпроси присъстваха и представители на посолства и делегации в страната, отбелязва изданието. Османи подчерта, че няма държава, която да не е приветствала и да е потвърдила напредъка на Северна Македония. „Решението на Европейския съвет е несправедливост и историческа грешка. Но пътят на Северна Македония остава евроатлантическата перспектива", категоричен бе Османи. Превод и редакция: Тереза Герова

29 Октомври 2019 | 13:27 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Отлагането на преговорите за македонското членство в ЕС излага на риск Преспанското споразумение

Зоран Заев: Отлагането на преговорите за македонското членство в ЕС излага на риск Преспанското споразумение

Скопие. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев предупреди, че решението да не се започнат преговори за присъединяване на страната към Европейския съюз може да изложи на риск Преспанското споразумение, тъй като то е свързано с процеса, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini. Говорейки пред гръцкото издание на Euronews, цитирано от вестника, Заев заяви, че някои основни членове на Преспанското споразумение, подписано с Гърция през лятото на 2018 г. за преодоляване на десетилетния спор за името, са свързани с напредъка на присъединяването на страната му към ЕС. „Някои членове ще бъдат замразени, защото не може да бъдат приложени. Ще се опитаме да ги приложим, но двата процеса са свързани помежду си“, обясни Заев, подчертавайки, че спорните положения в договора се отнасят главно до вътрешното използване на новото име на страната. Заев, който свика предсрочни избори за април догодина, след като кандидатурата на страната му за присъединяване към ЕС беше блокирана по-рано този месец, най-вече от Франция, заявиу, че членството в ЕС е единственият път за Северна Македония другите държави от Западните Балкани. „Нямаме алтернатива. Няма други предложения, които биха могли да послужат като алтернатива. Възможно е други такива да не ни гарантират демокрация, върховенство на закона и свобода. Ако светлината на звездите на знамето на Европейския съюз угасне, тук ще потънем в тъмнина. И може да се изгубим в този мрак”, цитира изданието думите на Заев. „Ако на радикализацията и възраждането на национализма се даде плодородна почва, това ще нанесе много щети на Балканите като цяло. А когато Балканите имат проблем, Европа има проблем“, добави премиерът на Северна Македония. Превод и редакция: Тереза Герова

29 Октомври 2019 | 11:11 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (Македония): Заев отпътува за Рим за среща с италианския си колега

„Независен“ (Македония): Заев отпътува за Рим за среща с италианския си колега

Скопие. Министър-председателят на югозападната ни съседка Зоран Заев отпътува за Рим за среща с италианския премиер Джузепе Конте, след което ще замине за Брюксел, където ще присъства на прощална вечеря, дадена от Върховния представител на Европейския съюз по външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини с лидерите на страните от Западните Балкани, съобщава електронното издание на скопския вестник „Независен“. Заев ще пристигне в Рим по покана на Конте, който след заседание на Европейския съвет в Брюксел, на което бе отложено решението за започване на преговори със Северна Македония за членство в Общността, обяви, че ще се стреми да отвори въпроса за разширяването на ЕС през ноември. Заев потвърди в телевизионно интервю миналата седмица, че Конте ще обсъди разширяването на съвет, насрочен за 19 ноември. След последната среща на върха на европейските лидери в Брюксел, Конте определи като „историческа грешка“ решението да не бъдат започнати преговори за членство на Северна Македония и Албания в ЕС. Тогава той обяви, че ще се опита да поправи грешката и отново да обсъди датата за преговори през ноември. Превод и редакция: Тереза Герова

29 Октомври 2019 | 08:07 | Агенция "Фокус"

Бившият гръцки премиер Костас Караманлис: Преспанското споразумение не е автоматичен билет за ЕС

Бившият гръцки премиер Костас Караманлис: Преспанското споразумение не е автоматичен билет за ЕС

Атина. Бившият министър-председател на Гърция Костас Караманлис предупреди, че страната е изправена пред големи предизвикателства, породени от провокациите на Турция към нейния суверенитет, въпроса за миграцията, нежеланието на Европа да поеме водеща роля, непредсказуемостта на САЩ и това, което той определи като „големи слабости" в Преспанското споразумение със Северна Македония, отбелязва електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Коментирайки уреждането на спора за името, Караманлис заяви, че Гърция не е използвала адекватно прецедента, който сама е създала с налагането на вето на присъединяването на Македония към НАТО през 2008 г. и заяви, че развитието на ситуацията в последните месеци разкрива „основните слабости“ на Преспанското споразумение. „Можехме да поискаме и да постигнем много повече. Последните събития потвърдиха, че нетърпеливите да се присъединят към НАТО и ЕС все още имат какво да докажат. В крайна сметка изглежда, че проблемите им са повече от тези с Гърция“, подчерта бившият премиер на южната ни съседка. Що се отнася до Северна Македония, Караманлис подчерта, че страните, които се стремят - рано или късно - да станат членове на Европейския съюз, трябва изцяло да възприемат и прилагат европейското поведение, европейските принципи и ценности. „Не бива да се предполага, че с подписването на Преспанското споразумение, тя автоматично получава билет за ЕС“, добави той. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Октомври 2019 | 14:14 | Агенция "Фокус"

„Нова Македония“ (Македония) Европейските либерали настояват за започване на преговори със Северна Македония

„Нова Македония“ (Македония) Европейските либерали настояват за започване на преговори със Северна Македония

Скопие/Атина. „Алианс на либералите и демократите за Европа“ инициираха резолюция за започване на преговори за членство в Общността на Северна Македония, съобщава електронното издание на първия вестник в югозападната ни съседка – „Нова Македония“. Според Горан Милевски, министър от Либерално-демократическата партия на Република Северна Македония и лидер на самата партия, подчерта, че това е голяма стъпка, тъй като либералите са в коалиция с партията на френския президент Еманюел Макрон. В събота „Европейският конгрес на либералите в Атина прие единодушна резолюция, призоваваща за започване на преговори, и това е много важно, защото либералите са в коалиция с Макрон. А когато вашите коалиционни партньори настояват за започване на преговори това е много по-важно от какъвто и да било друг натиск върху президента на Франция“, коментира Милевски. Текстът на резолюцията гласи, че Северна Македония и Албания трябва да се разглеждат индивидуално, а не в група, какъвто е подходът на Европейския съюз. „Самият текст на резолюцията гласи, че всяка страна трябва да бъде оценявана индивидуално, в съответствие с нейните успехи и цели, а на нашата страна беше казано, че е изпълнила всички очаквания, които са били заложени и че няма извинения за ново отлагане на датата... Заключението на резолюцията е, че началото на преговорите трябва да започне на следващата среща на върха през декември и либералите недвусмислено застават зад това“, поясни друг представител на Либерално-демократическата партия на Република Северна Македония. От редиците й твърдят, че са разочаровани от отношението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и че Атина пропуснала възможността да се превърне в стратегически партньор на Скопие. Превод и редакция: Тереза Герова

28 Октомври 2019 | 09:07 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Франция тласка ЕС към стратегическа катастрофа

The Washington Post: Франция тласка ЕС към стратегическа катастрофа

Вашингтон. Няма съмнение, че Брекзит е стратегическа катастрофа за Европейския съюз. Но твърде малко изглежда разбират, че ЕС се насочва и към друга стратегическа катастрофа - този път на Балканите, пише известният шведски политик Карл Билд в американския вестник The Washington Post. Миналата седмица Франция се намеси, за да наложи вето на започването на преговорите за присъединяване със Северна Македония, въпреки многократната препоръка на Европейската комисия и волята на другите държави-членки. По този начин това може да доведе до срив на установен от десетилетия стратегически подход на ЕС. От края на балканските конфликти през 90-те години на миналия век, за ЕС е приоритет да се осигури дългосрочна стабилност в тази проблемна част на континента. Прекратяването на войните е едно, но изграждането на истински мир изисква дългосрочни усилия, особено около мирната интеграция. През 2003 г., като част от срещата на върха в Солун, европейските лидери официално се ангажираха техните държави да отворят пътя за членство в ЕС на всички страни от Западните Балкани. Оттогава това се превърна във фар, вдъхновил и ръководил политиците в региона, които се стремят да реформират икономиките и обществата, да преодолеят разделенията от миналото и да се подготвят за европейското бъдеще на утрешния ден. Това със сигурност не е лесно и напредъкът е бавен в редица области. Но в регион, разкъсван между силите на разпадане и интеграция, балансът ясно се измести от първото към второто, до голяма степен благодарение на европейската перспектива. Този проект е поставен в опасност от решението на Франция за Северна Македония. Никой не е останал с впечатлението, че членството в ЕС за Северна Македония по някакъв начин е гарантирано. То беше въпрос на започване на много продължителен процес на преговори и реформи, вдъхновени от тази перспектива. Всъщност Преспанското споразумение през 2018 г. между Северна Македония и Гърция, което реши дългогодишния спор за име на страната, трябваше да бъде фактическо условие за започване на преговорите за ЕС. Сега позицията на Париж е, че това ще трябва да изчака, докато бъдат извършени някакви все още неуточнени реформи в ЕС в следващите години или десетилетия. Това е лошо само по себе си, но последиците от решението отиват много по-далеч. Френското вето не беше само вето срещу Северна Македония и Албания, но и срещу целия процес на разширяване в Западните Балкани, като ефективно потопи цялата политика. Това може да не е изрично казано, но, косвено, то също е било вето срещу Сърбия, Черна гора и Босна. Това неминуемо ще има последици за други нерешени проблеми в региона. С възможността за интеграция Сърбия трябваше да избира между своето бъдеще с Европа и миналото си с Косово, като по този начин нормализира отношенията между двете страни. Ако Европа затвори вратата, това става неизмеримо по-трудно. И с цялото си напрежение бъдещето на Босна, разбира се, би било много по-стабилно, ако страната беше интегрирана в структурите на Европа. Френският президент Еманюел Макрон красноречиво говори за отговорностите на Европа и иска да се позиционира като фигурата, поставяща ЕС на нова траектория от глобално значение. Това е всичко хубаво и добро - и е спешно необходимо, но едва ли е съвместимо с унищожаването на доверието на ЕС в самата Европа. Трябва да се припомни, че последният опит за по-съществен ремонт на ЕС, с така наречения Конституционен договор, той беше свален от референдум във Франция през 2005 г. Никой не се е осмелявал да съживи тези усилия. И дали Париж е искрен относно готовността си да се отвори за нови членове в бъдеще, е поставено под съмнение. Малко, опасявам се, ще са готови да разчитат на това. Франция може би никога не е била ентусиазиран привърженик на разширяването на ЕС, но като цяло е приела процеса и е живяла щастливо с резултата. И все пак Франция направи всичко възможно, за да блокира перспективите за присъединяване на Турция през годините на обещаващи демократични реформи и европейски стремежи. Въпреки че други фактори със сигурност работеха, това изигра роля за придвижването на Турция в съвсем различна посока. Докато Турция в миналото беше стратегическа възможност за Европа, сега тя се превърна в стратегическа опасност за Запада. Гледайки напред, рискът е същото да се случи и на Балканите. И въпреки че страните там ще останат икономически зависими от ЕС, неизбежното забавяне на необходимите реформи и интеграция вероятно ще принуди още повече млади хора от Балканите да търсят бъдещето си в ЕС. Тези, които остават, може би ще бъдат привлечени от опасните политики на национализма и носталгията. Лишени от бъдеще, те могат да търсят връщане към миналото. В крайна сметка това са Балканите. Виждали сме това да се случва и преди. Превод и редакция: Юлиян Марков

28 Октомври 2019 | 00:34 | Агенция "Фокус"

The Washington Post: Франция тласка ЕС към стратегическа катастрофа

The Washington Post: Франция тласка ЕС към стратегическа катастрофа

Вашингтон. Няма съмнение, че Брекзит е стратегическа катастрофа за Европейския съюз. Но твърде малко изглежда разбират, че ЕС се насочва и към друга стратегическа катастрофа - този път на Балканите, пише известният шведски политик Карл Билд в американския вестник The Washington Post. Миналата седмица Франция се намеси, за да наложи вето на започването на преговорите за присъединяване със Северна Македония, въпреки многократната препоръка на Европейската комисия и волята на другите държави-членки. По този начин това може да доведе до срив на установен от десетилетия стратегически подход на ЕС. От края на балканските конфликти през 90-те години на миналия век, за ЕС е приоритет да се осигури дългосрочна стабилност в тази проблемна част на континента. Прекратяването на войните е едно, но изграждането на истински мир изисква дългосрочни усилия, особено около мирната интеграция. През 2003 г., като част от срещата на върха в Солун, европейските лидери официално се ангажираха техните държави да отворят пътя за членство в ЕС на всички страни от Западните Балкани. Оттогава това се превърна във фар, вдъхновил и ръководил политиците в региона, които се стремят да реформират икономиките и обществата, да преодолеят разделенията от миналото и да се подготвят за европейското бъдеще на утрешния ден. Това със сигурност не е лесно и напредъкът е бавен в редица области. Но в регион, разкъсван между силите на разпадане и интеграция, балансът ясно се измести от първото към второто, до голяма степен благодарение на европейската перспектива. Този проект е поставен в опасност от решението на Франция за Северна Македония. Никой не е останал с впечатлението, че членството в ЕС за Северна Македония по някакъв начин е гарантирано. То беше въпрос на започване на много продължителен процес на преговори и реформи, вдъхновени от тази перспектива. Всъщност Преспанското споразумение през 2018 г. между Северна Македония и Гърция, което реши дългогодишния спор за име на страната, трябваше да бъде фактическо условие за започване на преговорите за ЕС. Сега позицията на Париж е, че това ще трябва да изчака, докато бъдат извършени някакви все още неуточнени реформи в ЕС в следващите години или десетилетия. Това е лошо само по себе си, но последиците от решението отиват много по-далеч. Френското вето не беше само вето срещу Северна Македония и Албания, но и срещу целия процес на разширяване в Западните Балкани, като ефективно потопи цялата политика. Това може да не е изрично казано, но, косвено, то също е било вето срещу Сърбия, Черна гора и Босна. Това неминуемо ще има последици за други нерешени проблеми в региона. С възможността за интеграция Сърбия трябваше да избира между своето бъдеще с Европа и миналото си с Косово, като по този начин нормализира отношенията между двете страни. Ако Европа затвори вратата, това става неизмеримо по-трудно. И с цялото си напрежение бъдещето на Босна, разбира се, би било много по-стабилно, ако страната беше интегрирана в структурите на Европа. Френският президент Еманюел Макрон красноречиво говори за отговорностите на Европа и иска да се позиционира като фигурата, поставяща ЕС на нова траектория от глобално значение. Това е всичко хубаво и добро - и е спешно необходимо, но едва ли е съвместимо с унищожаването на доверието на ЕС в самата Европа. Трябва да се припомни, че последният опит за по-съществен ремонт на ЕС, с така наречения Конституционен договор, той беше свален от референдум във Франция през 2005 г. Никой не се е осмелявал да съживи тези усилия. И дали Париж е искрен относно готовността си да се отвори за нови членове в бъдеще, е поставено под съмнение. Малко, опасявам се, ще са готови да разчитат на това. Франция може би никога не е била ентусиазиран привърженик на разширяването на ЕС, но като цяло е приела процеса и е живяла щастливо с резултата. И все пак Франция направи всичко възможно, за да блокира перспективите за присъединяване на Турция през годините на обещаващи демократични реформи и европейски стремежи. Въпреки че други фактори със сигурност работеха, това изигра роля за придвижването на Турция в съвсем различна посока. Докато Турция в миналото беше стратегическа възможност за Европа, сега тя се превърна в стратегическа опасност за Запада. Гледайки напред, рискът е същото да се случи и на Балканите. И въпреки че страните там ще останат икономически зависими от ЕС, неизбежното забавяне на необходимите реформи и интеграция вероятно ще принуди още повече млади хора от Балканите да търсят бъдещето си в ЕС. Тези, които остават, може би ще бъдат привлечени от опасните политики на национализма и носталгията. Лишени от бъдеще, те могат да търсят връщане към миналото. В крайна сметка това са Балканите. Виждали сме това да се случва и преди. Превод и редакция: Юлиян Марков

27 Октомври 2019 | 20:41 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Само Мицкоски се радваше, че не получихме дата за преговори с ЕС

Зоран Заев: Само Мицкоски се радваше, че не получихме дата за преговори с ЕС

Скопие. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев обвини лидера на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицкоски, че е бил щастлив от това, че страната не е получила дата за преговори за присъединяване към Европейския съюз, но това няма да му позволи да се качи на власт, предава скопската медия „Фокус“. Премиерът каза по време на партиен дебат, че опозиционният лидер е бил единственият доволен от отказа на френския президент Еманюел Макрон да бъде предоставена дата за започване на преговори с ЕС. Това обаче надали ще помогне на Мицкоски да получи властта, смята Заев. На партийната среща лидерът на „Социалдемократическия съюз на Македония“ говори още за реформите по пътя за евроинтеграция и икономическите политики на правителството. Превод и редакция: Теодор Пенев

27 Октомври 2019 | 10:53 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Не приемаме алтернативи на пълноправното членство

Зоран Заев: Не приемаме алтернативи на пълноправното членство

Прилеп. Нашето място е в ЕС и няма да приемаме оферти за споразумения и каквито и да било пактове или икономически съюзи, само пълноправно членство в ЕС е приемливо за нас, заяви македонският премиер Зоран Заев, цитиран от скопския телевизионен канал “Сител“ Целият свят говори за нас и това, което сме направили, което вършим и заслужаваме. Ние сме пример за всеки водещ политик и експерт. С тези думи премиерът и лидерът на СДСМ Зоран Заев се обърна днес към хората от Прилеп на форум, който се провежда в този град. Той подчерта, че само това е правилният път, по който трябва да върви Македония и той няма алтернатива. „Наистина не е честно спрямо нас, защото ни обещаха, обещаха, че ние ако изпълним нашата част и ЕС ще изпълни своята.. Дискутираха до 2.30 часа през нощта и за съжаление се случи несправедливост. Но Ви уверявам, че от тази несправедливост тази наша малка страна ще се възроди като феникс. От това, което се чува в световния ефир, Европа говори за тази несправедливост, целият свят говори за тази несправедливост. Не приемаме никакви алтернативи, пактове, партньорства и не знам какви икономически проекти. Ние сме за пълноправно членство в ЕС “, заяви Зоран Заев, премиер и лидер на СДСМ. Заев предложи на ВМРО-ДПМНЕ и лидера му Християн Мицковски, ако искат да станат демократична партия, да се освободят от влиянието на Груевски и парите, които той им изпраща, защото това са откраднати пари. Заев призова опозицията да отстоява интересите на страната, а не личните или тясно-партийни интереси. „Техните опашати лъжи, че ще се учи албански в Прилеп. Как не ги е срам – изминаха шест месеца, откакто е приет закона – къде се учи насила албански? Те са дясна консервативна партия и би трябвало да говорят за патриотизъм, а те се държат като страхливци, когато трябва да се вземат смели решения за държавата. Къде са те?“ - добави Заев. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Октомври 2019 | 18:26 | Агенция "Фокус"

„Канал 5“ (Македония): В Брюксел обмислят алтернативи за членството на страните от Западните балкани в ЕС

„Канал 5“ (Македония): В Брюксел обмислят алтернативи за членството на страните от Западните балкани в ЕС

Брюксел. Стратегическото партньорство и създаването на Европейско икономическо пространство вместо членство на Западните Балкани в ЕС - това е Европейската инициатива за стабилност, която се обмисля в Брюксел като компромис за преодоляване на различията в ЕС след блокадата на Макрон за започването на преговори с Македония и Албания. Исландия и Норвегия вече участват в общия европейски пазар и членството в тази група според Европейската инициатива за стабилност не означава бъдещо членство в Съюза, информира македонският телевизионен “Канал 5“. „ЕС трябва да предложи на всички шест държави от Западните Балкани достъп до единния пазар, като Норвегия и Исландия. Това означава, че методологията за оценка на напредъка трябва да бъде радикално реформирана. Тези отношения не гарантират бъдещо присъединяване към Съюза - в днешно време и нищо не може да гарантира това. Но това прави всички бъдещи дебати за членство достоверни, когато дойде времето. - се казва в предложението на Европейската инициатива за стабилност. От Европейската инициатива за стабилност добавят, че подобна икономическа зона обхваща всички ключови области, важни за потенциалните инвеститори, свободния поток от хора, стоки и идеи и ще изпрати послание до гражданите в страните от региона, че границите и изолацията могат да бъдат преодолени. Според тях предложението също би било комбинирано с финансови награди за държавите, които напредват във всички сектори. Държавите, които нарушават основните права на човека или заплашват своите съседи, могат да бъдат изключени или временно отстранени- което трябва да отговори на искането на Макрон за обратимост. Този процес трябва да бъде поставен на масата на срещата на върха в Загреб през май 2020 г., която ще включва шестте страни от Западните Балкани. Премиерът Заев заяви, че за да има такава оферта, тя трябва да бъде формализирана от ЕС в частта на кандидатурата на страната. Той изрази надежда, че дебатът за новата методология за членство ще бъде бързо утвърден в ЕК. Текстът на Европейската инициатива за стабилност също добавя, че недаването на дата за Македония е несправедливо за страната, но според тях би могло да бъде шанс за нещо по-достоверно, справедливо и трансформативно. Превод и редакция: Юлиян Марков

26 Октомври 2019 | 17:10 | Агенция "Фокус"

РСЕ (Македония): Разочарование след френското „затваряне на вратата под носа“ на Македония за ЕС

РСЕ (Македония): Разочарование след френското „затваряне на вратата под носа“ на Македония за ЕС

Скопие. Отрицателните настроения и разочарование както в страната, така и в европейската общественост, след френското блокиране на присъединяването на Македония към ЕС, са основните теми в македонските медии, пише македонската редакция на Радио „Свободна Европа“ . Фокусът остава до голяма степен върху разочарованието и негативните настроения както на вътрешната, така и на европейската общественост след френското „не“ на Македония и Албания за началото на преговорите за присъединяване към ЕС. Ходът на Европейския парламент в Страсбург, който прие резолюция, изискваща започване на преговори с двете страни, може да изглежда като балсам върху раната, коментират от радиото. Почти всички медии в страната, електронни и печатни издания, многобройни портали и седмични вестници - съобщават, че резолюцията е приета с 412 гласа „за“. Порталът SDK.MK в заглавието изведе констатацията: „Грешка“: „Недаването на дата на Северна Македония и Албания беше грешка“. Веднага след тази новина, порталите съобщават и за статуса на премиера Зоран Заев в профила му в социалната мрежа „Фейсбук“: „Благодарности на ЕП, ще работим още по-усилено, за да направим страната ни по-добро място за живот. ЕС знае, че нашето място е в европейското семейство “. Порталът Република публикува колона, озаглавена „Оставете Макрон на спокойствие!“, в която авторът се чуди как македонските политици са били „толкова късогледи, че не осъзнавали какво се случва“. В статията се посочва, че при правителството и министър-председателя Заев Македония е държава без репутация и без перспектива, характеризираща се с явления, наречени „Боки 13 - Катица Янева и целия крах на Специализираната прокуратура“. Междувременно седмичникът Фокус пише: „Членството в ЕС не е единствената ни алтернатива, а най-добрият вариант. Ако ни беше казано, че ветото може да анулира плановете ни, ако преговорите се превърнат в истински маратон, тогава нека се съсредоточим върху това, което зависи от нас дали европейските ценности наистина лежат в сърцето ни, а не само европейските пари. " Порталът “Плюс Инфо“ пише в друга "обяснителна" статия: "ЕС не е ключова част от проблема", анализирайки политиката на Съюза за приемане на нови членове преди десетилетия, заявявайки, че "Съюзът, наред с други неща, изгражда своите оценки и относно редица скъпо платени преживявания от източноевропейски страни“ и накрая пише:„В момента страните от Западните Балкани нямат оферта, която би могла да бъде привлекателна за Съюза, но те натрупаха проблеми и конфликтни ситуации, независимо че след усилията за реформи показват някои положителни резултати“. Онлайн изданието Globus цитира мнението на германския коментатор Бернхард Ригерт, който смята, че доверието и последствията на ЕС в балканските страни не са били толкова важни за президента Макрон, колкото вътрешнополитическите аргументи, особено преди местните избори, по-специално, че той имал предвид недоволството на французите срещу мигрантите и нежеланието да приемат нови членове, които биха имали по-лесни критерии за да се установят в страната им, ако се присъединят към Съюза. "Без значение колко време отнема до присъединяването, някои французи, на чиито гласове разичта и Макрон, и Льо Пен, просто проявяват отвращение към Балканите, като смятат, че техните държави са част от "другите "." В центъра на вниманието на електронните и онлайн медиите са и думите на речта на председателя на Парламента Талат Джафери по време на Европейската конференция на говорителите на парламентите на тема „Нашият общ дом: Следващите 70 години“ в Страсбург по случай 70-годишнината на Съвета на Европа, водещата организация за правата на човека на континента, член на която е и Македония. Вестник “Независен пише : "Няма алтернатива за нас, освен онова, което е заложено от независимостта на страната - пълноправно членство в ЕС и НАТО, още по-силен стремеж към реформи в полза на нашите граждани и напредъка и развитието на нашата страна." Превод и редакция: Юлиян Марков

25 Октомври 2019 | 21:32 | Агенция "Фокус"

New Europe: Разширението не е Евровизия, Зоране

New Europe: Разширението не е Евровизия, Зоране

Брюксел. Настояващите за разширение из цяла Европа бяха шокирани от третия провал на Еврпейския съвет да обяви решението на 18 октомври за обявяване на дата за започване на преговори за присъединяване към ЕС на Албания и Северна Македония, въпреки продължителните преговори, пише базираното в Брюксел издание New Europe. Макар вината да беше ясно възложена на френския президент Еманюел Макрон, че настоява за необходимостта от пълна реформа на целия „необратим” процес на разширяване на ЕС, редица други наблюдатели и партии тихо се присъединиха към френския лидер във втората линия на аргументация, признавайки, че нито Албания, нито Северна Македония са готови да започнат преговори за присъединяване сега. Въпреки широко разпространените извъртанията на повечето обявяващите се за разширение и разпространение на демокрацията неправителствени организации, присъединяването към ЕС не е „награда“ за смела политическа стъпка на един лидер, който обвързва това с твърдението, че сега пътят на неговата държава е „европейски“, в този случай разрешаването на спора за името между Атина и Скопие през 2018-та година, а по-скоро на многоизмерна и многогодишна оценка, че дадена страна предприема реформи и е в състояние да отговори на нови отговорности и проверими демократични стандарти, която в случая с Източна и Южна Европа стана доста размита. Ще се видим следващата пролет Във всеки случай Европейският съвет успя да постигне съгласие по едно нещо на тази среща на върха: „Европейският съвет ще се върне към въпроса за разширяването преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Загреб през май 2020 г.“ В какво състояние ще е Европа тогава е трудно да се предвиди ако наистина Брекзит бъде реализиран. . Във всеки случай борбата за влияние между Берлин и Париж почти гарантира, че ще има съществени промени в процеса, известен преди като Разширяване на ЕС, като мнението на повечето източни членове на ЕС, които настояват за разширяване, ще бъде почти изцяло пренебрегнато, все едно планът е да се елиминира гласуването в блока в стил Евровизия, което, ако влязат повече неквалифицирани страни кандидатки, би отслабило ясно демократичните стандарти в рамките на Съюза, заедно с укрепването на германското влияние в целия ЕС. “Et tu, Zoran?” Читателите на New Europe няма да бъдат изненадани, че премиерът на Северна Македония Зоран Заев се оттегли от светлината на прожекторите на 18 октомври, за да се появи на следващия ден, когато обяви намерението си да реализира отдавнашната си заплаха, поне към Брюксел, да свика предсрочни избори. След среща с политическите лидери през почивните дни, бе обявена датата за този вот – 12 април, шест месеца преди редовните и любопитно месец преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Характеризирането на подобна смяна на избирателния график като „предсрочни избори“ е дискусионно и Заев сякаш имаше малки затруднения да предостави на опозицията си толкова време да организира кампания. Нека не забравяме как Заев, възползвайки се от неортодоксални и напълно вероятно недемократични практики, успя да спечели гласовете, които му трябваха от ултранационалистическата опозиция, за да приеме противоречивите изменения в конституцията, необходими за прилагането на Преспанския договор с Гърция през януари тази година. Заев също имаше значителна чуждестранна подкрепа и продемократичните НПОта, които обикновено заливат Скопие, бяха почти невидими за този период, тъй като Заев притисна редица опозиционни депутати да сменят на позицията си, включително да се съгласят със съмнителни задкулисни договорки, които сложиха край на някои разследвания на правителството за действия и записи на разговори на тези депутати от миналото. Междувременно Заев разговаря с други лидери на ЕС в опит да поддържа дискусията за разширяването под някаква форма. Той планира пътуване в края на октомври, за да се срещне с италианския премиер Джузепе Конте, който намекна, че ще отвори своя инициатива за разширяването. Албания остава спокойна Засега Албания не се движи към избори. Опозиционните партии обаче не пропуснаха възможността да атакуват премиера Еди Рама заради действията на Макрон. Резултатите от срещата предизвикаха опозиционни призиви за оставката на Рама; Лидерът на Демократическата партия Лулзим Баша стигна дотам, че каза „Европа отхвърли Еди Рама, а не Албания“. През септември продължаващите на опозицията донякъде се охладиха, след като някои преминаха в насилие и страната реши да изчака, за да види решението на ЕС за разширяването. Някои наблюдатели сега се притесняват от нова нестабилност и нов натиск за сваляне на Рама. Утешителната награда на Вашингтон за Скопие Още преди да започне предизборната кампания, приятелите на Заев във Вашингтон разбират нуждата му от видими признаци на загриженост и подкрепа от водещата световна суперсила и това означава много фотографии с висши американски служители. Много преди разочарованието от срещата на върха на ЕС в Скопие се чуха слухове, че Заев може да бъде поканен във Вашингтон. Твърди се, че главният привърженик на Заев в САЩ, изпълняващият длъжността помощник-държавен секретар по европейските и евразийските въпроси Филип Рийкър, който преди това беше американски посланик в Скопие, организира мероприятия, свързани с приключването на процедурата за ратифициране на Протокола за присъединяването на Северна Македония към НАТО в САЩ, което евентуално включва среща в Белия дом. С голямото участие на Рийкър като посредник в разрастващия се скандал Тръмп-Украйна, това остава да се види. Сенатът на САЩ най-накрая стигна до ратифицирането на присъединяването на Северна Македония към НАТО на 22 октомври с 91-2 гласа. Двама републикански сенатори гласуваха против новата структура на съюза в законопроекта. Въпреки че одобрението на парламента обикновено е рутинен бизнес в повечето демократични страни, всяка държава-членка на НАТО трябва да ратифицира документа за присъединяване, който официално добавя нов съюзник, поради което реалният старт на членството за Северна Македония, която се присъединява като 30-ия член на Алианса, може да не се случи преди срещата на върха на НАТО в края на годината. Превод и редакция: Иван Христов

25 Октомври 2019 | 10:22 | Агенция "Фокус"

„Фокус“ (Македония): Зоран Заев благодари на Европейския парламент и обеща, че страната ще продължи с реформите

„Фокус“ (Македония): Зоран Заев благодари на Европейския парламент и обеща, че страната ще продължи с реформите

Скопие. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев изрази своята благодарност към Европейския парламент за приетата резолюция, призоваваща за започването на преговорите със Северна Македония и Албания за приемането им в Европейския съюз, предава скопската медия “Фокус”. „Домът на европейската демокрация призова разширяването да бъде инструмент от изключително значение за по-нататъшната европеизация на държавите, които по естествен начин принадлежат към Европейския съюз. Македонският народ, заедно с всички наши колеги албанци, турци, роми, сърби, власи, бошняци и други, ще работят още по-усилено, за да направят страната ни по-добро място за живеене, европейски кът на многоетническите Балкани. Европейският съюз знае, че нашето място е в европейското семейство. Ние сме и ще бъдем готови за тяхното положително решение“, заяви Заев в свое изявление. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Октомври 2019 | 22:24 | Агенция "Фокус"

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Отлагането на преговорите за Северна Македония и Албания ще доведе до нестабилност в региона

Вицепремиерът Екатерина Захариева: Отлагането на преговорите за Северна Македония и Албания ще доведе до нестабилност в региона

София. Отлагането на взимането на решение за започване на преговори за Северна Македония и Албания ще доведе до нестабилност в региона. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева след среща с министъра на външните работи и европейските въпроси на Словашката република Мирослав Лайчак, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „През 2018 година отбелязахме 25 години на двустранни отношения. През тези 25 години България и Словакия винаги са се подкрепяли, и по пътя за съюзничеството в НАТО, и по пътя за членството в Европейския съюз (ЕС). Много близки, почти идентични позиции, имаме по европейските въпроси, и по многогодишната финансова рамка, и по темата разширение, по източно партньорство и по това как си представяме бъдещето на съюза. И България, и Словакия са едни от най-силните поддръжници на разширяването на ЕС“, каза тя. „Споделихме и изказахме дълбоко съжаление и разочарование, аз бих казала дори и фрустрация, че за пореден път Европейският съвет отложи взимането на решение за започване на преговори за Република Северна Македония и Албания“, уточни вицепремиерът Захариева. „Считам, че това ще доведе до нестабилност в региона. Считам, че европейската интеграция е най-силният двигател за реформи и ще доведе не само до демотивация и разочарование не само в тези две държави, но се притеснявам, че това би могло да доведе и до демотивация и забавяне на реформите и в държавите, които вече са в преговори за членство, като Сърбия и Черна гора“, каза още тя. „Аз много се надявам до форума в Загреб, така, както се разбраха и лидерите на последния Европейски съвет, все пак държавите, които са скептични, да преосмислят позициите си и да разберат, че няма друга алтернатива, освен страните от Западните Балкани да станат членове на ЕС. Това е важно и за самия Европейски съюз“, подчерта вицепремиерът Захариева. Теодора ПАТРОНОВА

24 Октомври 2019 | 16:47 | Агенция "Фокус"

RTK (Косово): САЩ смята, че провала в преговорите между ЕС и Западните Балкани отваря вратата за Русия

RTK (Косово): САЩ смята, че провала в преговорите между ЕС и Западните Балкани отваря вратата за Русия

Вашингтон. Американските сенатори и главният посланик на САЩ в Западните Балкани Матю Палмър критикуваха Брюксел за провала в разговорите с Албания и Северна Македония за започване на преговори за присъединяване на страните в Европейския съюз, като според тях това отваря врата за по-широко руско влияние в региона, предава “Радио и телевизия на Косово”. „Даваме опция на Балканите да погледнат на запад, не да гледат обратно към Русия и изтока“, заяви сенатор Джийн Шахийн от Демократическата партия, в свое изказване. „И когато и да се провалим в този си опит, и аз смятам, че ЕС направи това наскоро, това изпраща много силно съобщение към Западните Балкани, че не трябва да продължават с реформите и да не продължават да гледат на запад и да приемат ценностите на запада“, продължи тя. По-рано на срещата от високо равнище в Брюксел европейските министри не се разбраха за даването на дата за преговори за присъединяване към ЕС на Албания и Северна Македония. Това беше третият път, в който преговорите между Тирана и Скопие с Брюксел се провалят. Франция и Нидерландия бяха най-гласни в своите съмнения да отворят вратата за нови членове на Общността. Те изразиха своите съмнения за корупцията и стандартите на върховенството на закона в новите кандидати за членове. Специалният представител на САЩ за Западните Балкани Матю Палмър заяви пред депутати, че Държавният департамент е разочарован от решението на ЕС. Според него САЩ се е съгласили с ЕС през май 2019 г., че и двете страни са постигнали значителен прогрес по отношение на реформите и трябва да бъдат окуражени да продължат с тази инерция. Палмър заяви, че бездействието на Европейския съвет дискредитира ЕС в региона и обезкуражава лидерите на страните да прилагат трудни реформи, а освен това „създава лидерска бездна, която Русия, Китай и други биха били съвсем щастливи да запълнят“. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Октомври 2019 | 15:30 | Агенция "Фокус"

„Макфакс“ (Макеодния): Експерт от Нидерландия предлага „пробно членство" в ЕС за страните от Балканите

„Макфакс“ (Макеодния): Експерт от Нидерландия предлага „пробно членство" в ЕС за страните от Балканите

Хага. Ян Маринус Вайерсма от Холандския институт за международни отношения предлага въвеждането на „двугодишно членство" за страните от Западните Балкани в ЕС, предава македонската информационна агенция „Макфакс“. Вайерсма счита, че трябва да се въведе различна система за мониторинг на реформите в страните-кандидатки в региона, както и да се увеличат инвестициите в тях. „Пробното членство“, съгласно думите му, ще означава, че страната-кандидат няма право да гласува, но може да присъства на заседания на ЕС и срещи на върха. „Това може да насърчи страни, които са скептично настроени към нови членове, като Франция", заяви Вайерсма. Той също така предлага увеличени инвестиции в ЕС в страните-кандидатки. Според него повечето граждани на ЕС виждат проблем в това Турция да стане член на ЕС и това е една от причините да се противопоставят на разширяването. Според експерта преобладаващото мнение в Брюксел е, че примането на нови членове би нарушило отношенията в самия ЕС. Превод и редакция: Тереза Герова

24 Октомври 2019 | 14:20 | Агенция "Фокус"

Nezavisne (БиХ): Франция има нова идея за Балканите – специално партньорство вместо членство в ЕС

Nezavisne (БиХ): Франция има нова идея за Балканите – специално партньорство вместо членство в ЕС

Париж. Франция е започнала неофициални дипломатически консултации с цел да предложи привилегировано специално партньорство на отделни държави от Западните Балкани вместо пълноправно членство в Европейския съюз, съобщава бонсенският вестник Nezavisne. Предложението на Париж предвижда финансовата помощ, специалните договорености за достъп до европейските пазари и други предимства за страните от Западните Балкани в замяна на „мълчаливото оттегляне“ на кандидатурата им за присъединяване към Общността. Франция е под натиск от европейските си партньори да промени позицията си по отношение на членството в ЕС на страните от Западните Балкани на срещата на върха през март догодина и да разреши на Северна Македония и Албания да започнат преговори. Според медията не е случаен фактът, че предсрочните парламентарни избори в Северна Македония са насрочени за април 2020 г. Целта е да се види дали ЕС ще одобри продължаването на предприсъединителния процес през март. На срещата на върха през март трябва да стане ясна позицията на Брюксел за Босна и Херцеговина, при условие че дотогава е формирано правителство и бъдат предприети конкретни стъпки за изпълнение на препоръките на Европейската комисия. Припомня се, че Германия отправи подобно предложение към Турция преди десет години, обещавайки на Анкара „привилегировано партньорство" вместо членство, но дори и тогава ходът на Берлин бе разгледан като елегантен начин да откаже на Турция членство в ЕС. Междувременно европейските медии изобилстват с критики към Франция, като я обвиняват, че тласка Западните Балкани в ръцете на Русия, Турция и Китай, като се отказва от разширяването на Общността. Превод и редакция: Тереза Герова

24 Октомври 2019 | 13:48 | Агенция "Фокус"

Посланикът на Франция в Скопие оправда Макрон: Отговорността е на тези, които даваха обещания, които не могат да изпълнят

Посланикът на Франция в Скопие оправда Макрон: Отговорността е на тези, които даваха обещания, които не могат да изпълнят

Скопие. Някои са дали обещания и са прехвърлили грижата за изпълнението им на други и сега те трябва да понесат част от отговорността, заяви посланикът на Франция в Скопие Кристиан Тимоние на пресконференция в четвъртък сутринта, на която отговаряше на въпроси на медиите. Дипломатът уточни, че е свикал пресконференцията за да отговори на многобройните искания за интервюта през последните дни, след като Париж блокира отварянето на преговорите за присъединяване на Македония и Албания към Европейския съюз, пише македонският „Фокус“. Тимоние категорично прехвърли вината на останалите страни-членки на ЕС, които, както каза той, са дали обещания, които не могат да изпълнят. Дипломатът повтори на няколко пъти, че преди срещата на върха в Брюксел неговите изявления, както и тези на френските представители, с причина са били много предпазливи. На въпрос дали Франция е наясно какво предизвиква в страната, Тимоние заяви: „През лятото се повишиха очакванията решението да бъде компенсация за Преспанския договор. Настъпи странна промяна на гледната точка, както беше при някои от нашите партньори. Като наблюдател често се чудих как от обективна оценка на дневния ред преминаваме към награда за постигнат договор. Това не беше френската перспектива и не е била от самото начало. Преспанският договор е предпоставка за разчистване на пътя, но европейският дневен ред е друг въпрос. Тази перспектива винаги е била много ясна и се предава от френска страна на нашите гръцки и македонски събеседници и тази перспектива се губи по пътя. Имаше странна смяна на вниманието, което повече прилича на политически маркетинг“, обясни Тимоние. Посланикът добави, че е запознат с разочарованията, причинени на обществеността в резултат на срещата на върха в Брюксел, и каза, че предава тези разочарования в Париж. „Често се возя в такси и усещам разочарованието. Но от една страна са силните емоции, но има и дипломатическа област, политически разговори за бъдещето на ЕС, бъдеще, което се подготвя в перспектива с новите страни-членки, но в съответствие с условията в къщата. Трябва да бъдем наясно, че има разлика между очакванията, разочарованията и онова, което се намира на масата в Брюксел. Да извлечем поука от това, за нас, нашите власти, но и за онези, които понякога поради невнимание са дали надежди, сякаш са вече реализирани. Тези надежди остават в нашия фокус, става въпрос само за един етап, разочароващ за мнозина тук, но това е един от етапите“, посочи Тимоние. Превод и редакция: Иван Христов

24 Октомври 2019 | 12:36 | Агенция "Фокус"

Le Monde: Предавайки Македония, Франция дискредитира себе си и ЕС

Le Monde: Предавайки Македония, Франция дискредитира себе си и ЕС

Париж. На заседанието на Европейския съвет на 18 октомври Франция за пореден път се обяви против започване на преговорите със Северна Македония и Албания за тяхното присъединяване към Съюза. Това решение нарушава обещанието на ЕС, подкопава доверието към него и може да предизвика нови сътресения на Балканите, където от 2017 година Франция се възприема като фактор за регионалната стабилност. И това се случва независимо от приетите наскоро в Скопие исторически политически решения в неустойчивия и нуждаещ се от помиряване регион, пише френското издание Le Monde в материал, представен без редакторска намеса. Когато Македония получи независимост след разпадането на Югославия през ноември 1991 година, Гърция настоя тя да се казва „Бивша югославска република Македония“ (БЮРМ). ЕС прие това. На 12 юни 2018 година премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас се договориха за ново официално име на страната: Северна Македония. Историческият спор беше приключен. Преодоляване на етническите конфликти Атина взе смело решение, въпреки противопоставянето на опозицията (сега тя дойде на власт) и протестите на националистите. Не по-малко смелост бе показана в Скопие, където крехката коалиция на премиера замени националиста Никола Груевски (2006-2016), чийто авторитаризъм разчита на пренаписването на историята и поставянето на безкрайни статуи на „македонски герои“. Въпреки често агресивната опозиция и двамата премиери постигнаха ратификация на споразумението в парламентите, като бяха пропити с дух на компромис в името на европейските задължения. Скопие трябваше да се справи с мощен външен противник - Руската Федерация, която беше враждебна на договора, който отваря пътя на Македония към НАТО. Болезненият разпад на Югославия беше съпроводен с появата на нови националистически и авторитарни сили. С изключение на Македония, която успя, с подкрепата на ЕС и НАТО, да избегне гражданска война между славянското мнозинство и албанското малцинство, които подписаха Охридското споразумение през 2001 г. ЕС отбеляза това постижение с договор за стабилизиране и асоцииране в духа на „европейска перспектива“, която беше отворена за Западните Балкани на срещата на върха в Солун през 2003 г. В този момент Македония даде пример за преодоляване на етническите конфликти, за да премине към обещаната европейска интеграция. „В името на Европа“ През 2005 г. Македония получи статут на „кандидат“ за присъединяване към ЕС, но решителното възпрепятстване от Гърция във връзка с името зачерта перспективата за преговори. Факт е, че разширяването изисква единодушно решение. Ветото на Атина допринесе за десетгодишно утвърждаване на националистическа, авторитарна и корумпирана власт, което също даде отлично алиби за забавяне на процеса на влизане. От 2016 г. правителството на Зоран Заев промени всичко това с помощта на съдебните реформи и борбата с корупцията, както се изисква от Брюксел. Успоредно с това то стартира политика за развитие на добросъседски отношения, която доведе до споразумение с Гърция за името на страната и споразумение за приятелство и партньорство с България, което сложи край на болезнената и сложна история. Всичко това е „в името на Европа“. Следователно би било логично, ако Европейският съвет бе одобрил на заседанието си на 29 юни 2018 година преговорите за влизане на страната, която изпълни всички строги изисквания на Европейската комисия. Въпреки това Франция и Холандия считат, че задълбочаването на реформите е предварително условие за началото на такива преговори. Още през 2018 г. президентът Макрон охлади надеждите на Скопие, като заяви, че ЕС трябва да проведе реформи, преди да приеме нови членове. Въпреки че Европейската комисия също заяви, че „ЕС трябва да стане по-силен и по-решителен преди по-нататъшното разширяване“, Франция го издигна до фикс идея, противопоставяйки се по почти невротичен начин. Често говорим за цената на разширяването, но забравяме за цената на неговото отсъствие. Голямо разочарование на Балканите Подобна позиция шокира не само Македония, но и онези страни, които не горят от желание да проведат реални реформи и преосмислят старата поговорка на комунистическите държави от Източна Европа: „ЕС се преструва, че ни приема, ние се преструваме, че провеждаме реформи!“ На конференцията на посланиците на 27 август Еманюел Макрон въпреки това призова „да се изпратят нови сили на Балканите, за да не позволи на неевропейските страни да заемат нашето място в играта“. Както и да е, на 18 октомври в Брюксел Франция поиска преразглеждане на „рамката за преговори“ за по-голяма прозрачност и реформи, въпреки че Македония и Албания задълбочават тези реформи в трудна политическа среда. Най-доброто е враг на доброто: именно започването на преговорите би позволило на ЕС да приложи изцяло своята „мека сила“ за напредък в реформите и преодоляване на националистическите спорове. Освен това Бундестагът по инициатива на германското правителство се изказа за това с мнозинство гласове. Оказва се, че след гръцкото вето Франция остава единственият враг. И това е повече от грешка. Това води не само до изолацията на Франция, но и дискредитира ЕС, който наруши дадената дума. Едно такова твърдо решение на Европейския съвет ще доведе до голямо разочарование на Балканите. Русия, Китай, Турция и други хищници ще се възползват от този вакуум. Що се касае до Франция, която има силни исторически и икономически връзки в региона, тя просто загуби значителна част от доверието в себе си и подкопава доверието в ЕС. Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „присъединяването е принос в борбата за мир, сигурност и стабилност в Европа“. За нея ще бъде трудно да потвърди това на практика, тъй като ЕС наруши думата си и може да плати скъпо за това. Превод и редакция: Иван Христов

24 Октомври 2019 | 11:20 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (Македония): Зоран Заев потвърди кандидатурата си за премиерския пост в Северна Македония

„Независен“ (Македония): Зоран Заев потвърди кандидатурата си за премиерския пост в Северна Македония

Скопие. Лидерът на СДСМ и настоящ министър-председател на Северна Македония Зоран Заев потвърди кандидатурата си за премиерския пост на предстоящите предсрочни парламентарни избори през април догодина, съобщава електронното издание на скопския вестник „Независен“. „Ще ръководя кампанията, ще бъда кандидат за министър-председател, но това ще решат партийните и коалиционните органи. Щастлив съм да се посветя на партията и коалицията... Търся нов, чист, цял мандат, за да продължа напред. Сега топката е в полето гражданите и те ще ни дадат посоката, от която се нуждаем. СДСМ ще предложи модернизиран екип и модернизирана програма“, увери Заев. На въпрос дали Оливър Спасовски ще бъде новият служебен премиер, Заев отговори, че въпросът ще бъде изяснен в края на месец декември. „Бих привлякъл Оливър Спасовски в партията заедно с генералния секретар на партията Люпчо Николовски, за да ръководи кампанията. Спасовски беше секретар и има опит, но в същото време трябва да обърнем внимание на държавните дела“, поясни македонският премиер. Той посочи, че те нямат причина за бързане. „В края на декември ще вземем решението за координация в СДСМ, а след това и с коалиционните партньори за това кой ще бъде служебен ще премиер, кой ще бъде заместник-министър на вътрешните работи и труда и социалната политика, а опозицията ще вземе решение за техните постове“, подчерта Заев. Превод и редакция: Тереза Герова

24 Октомври 2019 | 07:40 | Агенция "Фокус"

Зоран Заев: Новата извънредна резолюция на Европейския парламент ще върне мотивацията ни да продължим по европейския си път

Зоран Заев: Новата извънредна резолюция на Европейския парламент ще върне мотивацията ни да продължим по европейския си път

Скопие. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев смята, че обявяването на новата извънредна резолюция на Европейския парламент, която отново ще изиска започването на преговори за присъединяване на страната в ЕС, ще бъде полезно и ще възстанови мотивацията на хората в страната да продължат по европейския път, предава скопската медия ”Фокус“. „Намерението на ЕП е да помогне, нещо което е успокоение за огорчението в душите ни, което (предизвика) тази несправедлива историческа грешка, допусната от Европейския съюз спрямо Република Северна Македония“, заяви премиерът в свое изявление. „Вярвам, че подобни действия отново ще върнат мотивацията на нашия народ да продължи по пътя на евроатлантическата интеграция, защото нашата решителност си има причина – това ще доведе до инвестиции, растеж и развитие, по-висок стандарт (на живот) и мотивация за младите хора да останат и да работят тук“, каза още Зоран Заев. Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Октомври 2019 | 18:24 | Агенция "Фокус"

Премиерът Бойко Борисов: Макрон спря пътя на Северна Македония и Албания към ЕС, защото ако ориентацията на държавата зависи само от лидера й, тя не е за там

Премиерът Бойко Борисов: Макрон спря пътя на Северна Македония и Албания към ЕС, защото ако ориентацията на държавата зависи само от лидера й, тя не е за там

София. Разбирам защо Макрон стопира даването на дата за преговори: ако ориентацията на държавата зависи от един човек, тя не е за ЕС. Това каза премиерът Бойко Борисов в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ. Той посочи, че опозицията в Република Северна Македония е с антибългарска риторика и дори иска ревизирането на решения за предстоящо членство на страната в ЕС. „Искам да припомня, че когато България влизаше в ЕС, имаше абсолютен национален консенсус на управляващи, опозиция и всички политически партии: и на социалисти, и на десни, че нашият път е ЕС и НАТО. Сиреч, която и партия да дойде на власт в България, ориентацията не се променя. Докато в Северна Македония и Албания казваме, че ако не е или ако Зоран Заев или Еди Рама паднат от власт, нещо ще стане. Тогава те не са за този път. В това отношение Макрон заслужава аплодисменти“, допълни премиерът.

23 Октомври 2019 | 18:10 | Агенция "Фокус"

 Премиерът Бойко Борисов: Лично призовах евролидерите отново да дадат перспектива на Северна Македония и Албания по време на Хърватското председателство

Премиерът Бойко Борисов: Лично призовах евролидерите отново да дадат перспектива на Северна Македония и Албания по време на Хърватското председателство

София. Лично призовах евролидерите отново да дадат перспектива на Северна Македония и Албания в Загреб по време на Хърватското председателство. Това каза премиерът Бойко Борисов в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ. Той коментира, че това той е направил веднага след края на Европейския съвет на 17 октомври, когато не беше дадена зелена светлина за преговори за членство в ЕС на двете балкански държави. „Тогава колегите се спогледаха, Доналд Туск каза: „Да предложим“ и всички се съгласиха. Така че ако отвътре излязла такава информация, така беше“, посочи Борисов.

23 Октомври 2019 | 18:01 | Агенция "Фокус"

Ръководството на Прокуратурата на Република България оценява доклада на Европейската комисия като обективен и реалистичен

Ръководството на Прокуратурата на Република България оценява доклада на Европейската комисия като обективен и реалистичен

София. Ръководството на Прокуратурата на Република България оценява доклада на Европейската комисия като обективен и реалистичен. Това пише в позиция на Прокуратурата, съобщиха от пресцентъра на Прокуратурата на Република България. "Този доклад отчита изпълнението на всички шест показатели, въведени при създаването на Механизма за сътрудничество и проверка през 2007 г., както и пълното изпълнение на седемнадесетте ключови препоръки, формулирани от ЕК през януари 2017 г.", пише в позицията. "Изключително положителен е крайният извод на Комисията – че „извършеният от България напредък по линия на Механизма за сътрудничество и проверка е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването й към ЕС“. Така обективно и по достойнство са оценени усилията на законодателната, изпълнителната и съдебната власт в областта на съдебната реформа и противодействието на корупцията и организираната престъпност. В същото време, докладът на ЕК от 22.10.2019 г. ясно подчертава, че „за постигането на резултати в дългосрочен план ще бъдат необходими решимост и последващи действия“. Ръководството на българската прокуратура ще продължи да работи активно и в рамките на Националния механизъм за мониторинг, създаден с ПМС № 240/24.09.2019 г.", се подчертава още в позицията на Прокуратурата. "Изразяваме институционална и експертна подкрепа на предложените от правителството последни изменения в Закона за съдебната власт, както и на поетия ангажимент за изпълнение на препоръките на Венецианската комисия в съответствие с установения конституционен ред. Намерението на следващата ЕК за въвеждане на „всеобхватен механизъм за върховенството на закона с общоевропейски обхват и обективно докладване на всички държави членки“ е най-силната гаранция за необратимост на реформите. Главният прокурор и неговите заместници изразяват своята благодарност към всички прокурори, следователи и служители, чийто труд в значителна степен допринесе за положителната оценка за напредъка на страната ни", уточняват още в позицията.

23 Октомври 2019 | 16:06 | Агенция "Фокус"

Главният прокурор Сотир Цацаров: Отдавам оценката за мониторинга на реалистичната и обективна преценка на ЕК и на всичко, което беше направено у нас

Главният прокурор Сотир Цацаров: Отдавам оценката за мониторинга на реалистичната и обективна преценка на ЕК и на всичко, което беше направено у нас

София. Отдавам оценката за мониторинга на реалистичната и обективна преценка на ЕК, от една страна, а от друга страна на всичко, което беше направено у нас. Това каза пред журналисти главният прокурор Сотир Цацаров по повод препоръката на ЕК мониторингът за България да отпадне, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Това е резултат, които са усилия и отвън и от вътре. В крайна сметка получихме една доста обективна оценка. Вярно е, че съдържанието на мониторинговия доклад не радва всички. Тези, които мислят за България, трябва да бъдат доволни“, каза още главният прокурор. По думите му усилията на страната бяха оценени по достойнство. „Всяко успокоение, че всичко е приключило по отношение на съдебна реформа, противодействие на корупция и каквото и да било друго. Ние сме приключили, доклада е позитивен, мониторингът е паднал или по-скоро е препоръчано неговото падане, няма дата за следващ доклад. Ако живеем с това чувство, ще получим негативен резултат много скоро. Ще го получим в страната от съгражданите ни и от Европа“, добави Цацаров. „Оттук нататък трябва да направим нещата, които са отразени в самия мониторингов доклад и които са ангажимент на правителството. Като ангажимент на правителството са посочени измененията в Закона за съдебната власт, които касаят отмяна на задълженията за членство на магистрати и отмяна на член 230, които дават възможност за отстраняване. Всяко успокоение е вредно, всяко успокоение ще и върне не крачка назад, а крачки назад“, допълни Сотир Цацаров. Виолета СИМЕОНОВА

23 Октомври 2019 | 12:14 | Агенция "Фокус"

„Независен“ (Македония): ЕП обсъжда резолюция за преговорите със Северна Македония

„Независен“ (Македония): ЕП обсъжда резолюция за преговорите със Северна Македония

Страсбург. Европейският парламент ще обсъди в дневния ред на пленарната сесия резолюция, с която ще поиска отново започване на преговори за членство в Общността за Северна Македония и Албания, съобщава електронното издание на скопския вестник „Независен“. ЕП вече сподели позиция, че Скопие и Тирана трябва да започнат преговори за присъединяване към Съюза, а извънредната резолюция ще подчертае, че консенсусът на последната среща на върха на ЕС не е постигнат главно заради съпротивата на Франция. Очаква се дебатът да започне в следобедните часове на деня. В проекторезолюцията на фракцията на социалдемократите се критикува „ролята на президента на Франция и други държави-членки“ за блокиране на преговорния процес с двете балкански страни. Очаква се депутатите да припомнят на държавите-членки, че Съветът трябва да поеме отговорност за решението, да действа в съответствие със собствените си ангажименти и да се придържа към принципа на собствените си заслуги при оценката на страните-кандидатки. Предложените изменения предвиждат приветствие на „решимостта на Северна Македония да продължи напред в дневния ред на реформите за ЕС“ и похвала за „положителните резултати на дипломацията на Северна Македония“, особено по отношение на двустранните споразумения с Гърция и България. Превод и редакция: Тереза Герова

23 Октомври 2019 | 10:20 | Агенция "Фокус"

Премиерът Бойко Борисов: Докладът на ЕК за България е добра новина, но ние, които винаги сме били критични, знаем, че не сме идеални и трябва да положим още допълнителни усилия

Премиерът Бойко Борисов: Докладът на ЕК за България е добра новина, но ние, които винаги сме били критични, знаем, че не сме идеални и трябва да положим още допълнителни усилия

София. Докладът на ЕК за България е добра новина, но ние, които винаги сме били критични, знаем, че не сме идеални и трябва да положим още допълнителни усилия. Това каза премиерът Бойко Борисов по време на редовното правителствено заседание, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Той изказа благодарност към институциите. „Изказвам включително и благодарност към Станишев, Тимерманс, Жан-Клод Юнкер и към всички, които направиха така, че да имаме добър доклад за България“, посочи той. Премиерът изрази съжаление, че някои политически опоненти на ГЕРБ реагират все едно се е случило нещо лошо. „Те определиха решението на ЕК за отпадане на мониторинга и това било подарък за правителството. Казват България, не Борисов или правителството. Утре ще дойдат да управляват и ще имат държава, която не е под ударите на механизма“, допълни министър-председателят. Той посочи, че новината е хубава за България, но въпреки това съжалява за отделянето ни в случая с Румъния. „Не е хубаво, защото трябва да вървим със съседите и Балканите заедно, за да има просперитет в този регион. Отпадането на механизма е нещо добро. Но това трябва да ни амбицира още повече все ден всеки час да се борим са върховенството на закона, борбата с корупцията, контрабандната. Ние, които винаги сме били критични, знаем, че не сме идеални и трябва да положим още допълнителни усилия“, каза още Борисов Теодора ПАВЛОВА

23 Октомври 2019 | 10:13 | Агенция "Фокус"

Министър Екатерина Захариева: България подкрепя създаването на хоризонтален всеобхватен механизъм за върховенство на правото и правото на човека за всички 28 членки на ЕС

Министър Екатерина Захариева: България подкрепя създаването на хоризонтален всеобхватен механизъм за върховенство на правото и правото на човека за всички 28 членки на ЕС

София. България подкрепя създаването на хоризонтален всеобхватен механизъм за върховенство на правото и правото на човека за всички 28 членки на ЕС. Това заяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в предаването „Тази сутрин“ по бТВ. „От много години и в ЕП и в комисията са обсъждани предложения, мисля че парламента е приемал през годините. Това е един от основните ценности и принципи на съюза. Това пак не е нещо ново, има предложение от преди няколко месеца на комисията за създаване на такъв механизъм“, добави Захариева. По думите и този механизъм ще бъде за всичките държави, не само за България и Румъния, както е сега. Захариева допълни, че има няколко механизма, които се дебатират в момента. „Този хоризонтален всеобхватен механизъм за всичките държави, там към момента не са разписани процедурите. Припомням че и в момента има процедура по член 7 по договора. България винаги е била за това, че трябва да има еднакви критерии за всички държави членки. Позитивната новина е, че за България комисията се предлага прекратяване на този специфичен механизъм, който е само за две държави“, посочи още вицепремиерът. Вицепремиерът коментира и решението на Европейската комисия по отношение на мониторинга за България. „България за първи път от 18 си доклад след 12 години получава категоричен доклад, че е изпълнила всички критерии по 6 показателя и че това според комисията това трябва да бъде последният доклад. Това означава, че тя предлага механизмът да отпадне. Както с решение на комисията е взето решение този доклад да бъде създаден за България и Румъния преди присъединяването, така с решение на комисията това трябва да стане“, каза още тя. „За това е толкова важен този доклад, защото оценката се прави от комисията. Разбира се процедурата е ясна, така както е по договора ни за присъединяване, комисията ще вземе под внимание, но не е решение на съвета. Всеки доклад се изпраща в парламента в комисията Либе. Всеки доклад за България и Румъния се изпраща в парламентът, в комисията Либе . Нямам спомен за всички доклади, които съм наблюдавала Европейския парламент да е вземал специално отношения“, обясни министърът на вътрешните работи. „Смятам че разликата България 2007 г. България 2019 г. е огромна. Също така смятам че има какво още да се върши по реформите. Неслучайно правителството създаде специален механизъм, преди около месец, който да продължи наблюдението на реформите. Този механизъм при спазване на разделението на властите ще бъде с участието на съдебната власт и на изпълнителната власт и реформите се правят заради българските граждани. Хората трябва да чувстват удовлетворение от системата, но не го чувстват“, допълни Екатерина Захариева.

23 Октомври 2019 | 09:51 | Агенция "Фокус"

Министър Младен Маринов: След отпадането на мониторинга министерството на вътрешните работи продължава да работи по укрепване партньорското доверие

Министър Младен Маринов: След отпадането на мониторинга министерството на вътрешните работи продължава да работи по укрепване партньорското доверие

София. За поред път ставаме свидетели, че явно обвиняваме Европейската комисия, че е пристрастна или, че не си върши работата по отношение на мониторинга за България на ЕК. Това заяви министърът на вътрешните работи Младен Маринов в предаването в предаването „Здравей, България“ по Нова тв. „За съжаление българите така действаме, когато не се случва това, което искаме обвиняваме всеки. Мисля че това е наистина един успех, който е свързан с дългогодишен труд и усилия на правителствата, така че ние да отговорим на всички европейски показатели, за да сме пълноправна държава членка. Не че досега не сме били, но по отношение на правосъдието и вътрешните работи съществува този механизъм. Това, което касае Министерство на вътрешните работи при предишния доклад показател 6, който касаеше организираната престъпност и корупцията отпадна, знаете от мониторинга“, добави Маринов. По думите му въпреки отпадането на мониторинга министерството продължава да работи в тази посока. „Продължаваме да укрепваме доверието, което сме изградили в партньорските служби. След като ЕК казва, че ние сме изпълнили всички изисквания и показатели по механизма, аз смятам че ако на ЕК не вярваме на кого да вярваме“, обясни още той. „Дайте да не продължаваме да действаме с внушения от най-различни проучвания, защото именно това се прави. Факт е, че ЕК каза България изпълни ангажиментите, които механизма проверяваше. Факт е че виждате и в Румъния се развиват така нещата, което също е елемент на обективност. Наистина не виждам защо трябва да поставяме под съмнение решението на ЕК“, каза вътрешният министър. Маринов коментира, че в България сме повече самокритични отколкото всяка една друга държава в ЕС. „Аз съм бил на много съвети, срещи с колегите, с министрите и виждам как отивайки на европейска сцена те не се самобичуват, те защитават интересите на своята държава. Естествено това го правя и аз, но не разбирам хора, които отиват там и започват да говорят срещу държавата. В случая не виждам, това не е решение на вътрешнопартиен орган или на правителството, това е решение на ЕК. Смятате ли че държавите членки и представителите на тази комисия ще направят компромис със сигурността на цяла Европа и със собствената си сигурност, за да направят някакъв подарък“, посочи министърът. „Аз мога да ви уверя, че в Министерство на вътрешните работи дори да няма такъв механизъм, а то няма вече от година и нещо, работата изисква да си адекватен във всяка една ситуация, да защитаваш доверието, което ти е гласувано. Ежедневно ни се налага да работим съвместно с партньорските служби. В момента, в който загубим доверието това става ясно и няма как да се скрие. Ние сме състезатели и в усилия да защитаваме доверието, което имаме помежду си. Това се отнася до всички партньорски служби“, допълни Младен Маринов.

23 Октомври 2019 | 09:18 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция подкрепя модерна и европейска Северна Македония

Kathimerini: Гърция подкрепя модерна и европейска Северна Македония

Атина. Въпреки разочарованието от решението на някои европейски лидери да не започват преговори за присъединяване към Европейския съюз със Северна Македония, изглежда политическите сили на страната са следили тази цел, което означава, че те все още трябва да изпълняват поетите ангажименти, пише гръцкото издание Kathimerini в коментар, представен без редакторска намеса. Каквото и да се случи на вътрешната политическа сцена в Скопие през следващите няколко месеца, докато страната се насочи към предсрочни избори през април, нашите съседи и международната общност трябва да знаят, че Гърция от своя ще продължи да изпълнява Преспанския договор и ще продължи да прилага своята част от него. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис гарантира това, въпреки че официално беше против сделката за името, когато тя бе договорена от неговия предшественик. Това означава, че споразумението е одобрено от двете най-големи партии в страната, които представляват около три четвърти от гръцкия електорат. Стратегическата цел на Атина и посланието, което трябва да изпрати във всяка посока - независимо от незначителните различия в страната - е, че сделката ще бъде спазена и Северна Македония трябва да стане член на ЕС и НАТО. Преспанският договор проправя пътя за стабилността и просперитета на балканската нация чрез обещание за въвеждане в двата евроатлантически стълба. Гърция изигра важна роля в ЕС в тази посока и има стратегически и търговски интереси да види материализацията на договора. Освен наблюдението на бившия министър от ПАСОК и конституционен експерт Евангелос Венизелос, че замразяването на присъединителните преговори ще има негативен ефект върху прилагането на Преспанския договор, тъй като то предвижда употребата на комбинароното име вътре в страната да зависи от започването на преговорите и отварянето на отделните глави, Атина очаква с нетърпение процеса. Тя иска да получи надзора, който идва с оценката на всяка глава, водеща до модернизация на Северна Македония, за да може да стане надежден регионален партньор, като същевременно се надява, че разговорите ще засегнат гръцките проблеми относно търговските марки и т.н. Международната общност признава, че Гърция се е справила добре с ангажиментите си и че искрено се надява да стане най-близкият стратегически съюзник и търговски партньор на Северна Македония в региона, дори допринася с военното си присъствие за предпазване на съседите си от външни заплахи. Това са фактите и те не могат да бъдат игнорирани от никого, включително самите северно македонци. Във всеки случай зависи от тях да решат съдбата на страната си на урните през април. Превод и редакция: Иван Христов

23 Октомври 2019 | 07:57 | Агенция "Фокус"

Евродепутатът Петър Витанов: Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да отпадне, за да не бъде използван за политически цели

Евродепутатът Петър Витанов: Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да отпадне, за да не бъде използван за политически цели

Страсбург. „Докладът на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка е положителен за България. Всички полагахме усилия - не само правителството, а и опозицията - за да отпадне Механизмът. Той е дискриминационен по своя характер, доколкото се прилага само за 2 от държавите-членки, а проблеми с върховенството на закона има и в други. Той е и неефективен - в последните години се превърна в чиста формалност. Отдавна престана да се базира на обективни критерии. Очакванията се прехвърлиха от София към Брюксел“. Това заяви ръководителят на Делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов в Страсбург. „Днешната стъпка не е изненада, още през януари Юнкер обяви, че целта му е отпадане до края на мандата на настоящата ЕК. Правителството може и да е убедило Брюксел, че всички препоръки са изпълнени, но по-важно е българските граждани да са убедени в същото“, подчерта Витанов. „Свикнали сме този доклад често да бъде използван за вътрешнополитически цели - предстоят избори и в България, и в Румъния и някои политически партии ще се опитат да капитализират изводите за двете страни. Ето защо Механизмът трябва да отпадне - напоследък се използва като инструмент за политически цели“, допълни Витанов. Той акцентира, че Докладът е само стъпка към прекратяване на Механизма и реформите следва да продължат. Предвижда се и въвеждането на нов, всеобхватен механизъм за всички държави членки: „Това е подход, който носи по-висока степен на равнопоставеност и обективност на третирането за всички държави. Все още не сме видели критериите, въз основа на които ще бъде разработен той. Да се надяваме, че няма да се по-тежки от досегашните“. Комисията следва да вземе предвид мнението на ЕП и на Съвета преди окончателно да вземе решението за отмяна. Витанов наблегна на това, че процедурата е безпрецедентна и все още неясна, което към момента предизвиква известно объркване. Коментирайки изказванията на комисар Аврамополус, че Комисията се надява скоро България, Румъния и Хърватия да влязат в Шенген, Витанов припомни, че няма пряка връзка между Механизма и Шенген, но за съжаление докладите по Механизма са били използвани досега от някои държави-членки именно с цел да спират влизането на България и Румъния в Шенген.

23 Октомври 2019 | 07:31 | Агенция "Фокус"

„Фокус“ (Македония): Според Financial Тimes „мрачни дни очакват Македония при смяна на властта“

„Фокус“ (Македония): Според Financial Тimes „мрачни дни очакват Македония при смяна на властта“

Лондон. След евентуална смяна на властта в Северна Македония и евентуалното идване на националисти, противопоставили се на договора за промяна на името с Гърция, Балканите отново могат да се върнат към мрачните дни, прогнозира британският Financial Times в нов анализ на събитията след решението на Брюксел за незапочване на преговори с Македония и Албания, пише скопското издание “Фокус“. "Ветото на Еманюел Макрон за започване на преговори със Северна Македония и Албания за присъединяване към ЕС може да бъде запомнено като историческа грешка, която ще отслаби Европа и ще подкопае амбициите й да стане геополитическа сила", се казва в статията. Авторът пише, че Макрон със своята блокада торпилира политиката на разширяване на ЕС и го лишава от един от най-големите външнополитически инструменти. По този начин, подчертава авторът, Макрон може да предизвика дестабилизация в балканския двор на Европа. „И всичко това идва от лидер, който твърди, че е пример за европейски дух на солидарност и сътрудничество“, подчертава авторът. Освен това авторът добавя, че исканията за нова методология на преговори не са достатъчна причина да не се започнат преговори за присъединяване с Македония и Албания, тъй като това е процес, който вероятно ще отнеме десетилетия. „Има сериозна загриженост за организираната престъпност, корупцията и върховенството на закона, особено в Албания, чиято мафия присъства в много страни от ЕС. Дания и Холандия също отхвърлиха преговорите с Албания, докато Франция отхвърли Северна Македония, като посочи, че не иска разширяване. Трудно е да си представим, че Макрон може да промени решението си преди изборите през 2022 г.“, оценява авторът. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Октомври 2019 | 03:18 | Агенция "Фокус"