Поклонението на връх Каймак-Чалан се състоя за шести път

9 Септември 2021 | 14:27 | 0
Поклонението на връх Каймак-Чалан се състоя за шести път
Снимка: Цвета Караянчева

Поклонението на връх Каймак-Чалан се състоя за шеста поредна годинa. На славния връх по време на сраженията през 1916 г. загиват общо над 3 120 български офицери и войници и над 5 500 сръбски. По повод 105-тата годишнина от Каймакчаланската епопея малко преди обяд на върха започна тържествената церемония. Панихида отслужи Ставрофорен свещеноиконом Добромир Кирилов Костов, който за втора поредна година изкачва върха. Слово произнесоха председателят на 44-ото Народно събрание Цвета Караянчева, бившият началник на отбраната и председател на Комисията по отбрана в 44-ото Народно събрание ген. Константин Попов и командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев
Председателят на 44-тия парламент Цвета Караянчева каза, че в края на август и началото на септември 1916 г. на Каймак-Чалан се качват над 6000 български офицери и войници, а в началото на октомври слизат по-малко от 800 от тях. „Поклон на тези, които се превърнаха във вечни часови на Каймак-Чалан и на подвига на малцината оцелели, които слязоха от върха, но не го забравиха до края на дните си. В книгата си, посветена на битката, Красимир Узунов – Поручика пише: „Дълбок поклон пред паметта и святата история на България. История, която е обречена да се твори по върховете“…
Поклон и пред твоята памет приятелю, ти, който ни запали за това да сме на този връх всяка година. Ти, който знаеше и търсеше повече и повече за героизма на българската армия, и искрено се гордееше с многобройните ѝ подвизи“, допълни тя.
Ген. Константин Попов заяви, че отдаваме почит на тези, които въздигнаха връх Каймак-Чалан по-високо със своята чест. По думите му саможертвата на загиналите в Каймакчаланската епопея ни кара да се почувстваме по-духовни хора. "Хора, които умеят да ценят и мъжеството, и героизма", заяви още ген. Константин Попов.Според него най-ценното е, че поклонението на Каймак-Чалан се е превърнало в традиция, която ни кара да се чувстваме по-чисти, по-възвишени, по-горди от това, че сме българи.
Командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев заяви, че в момента се разработва идеен проект за паметник на връх Каймак-Чалан. „Миналата година коментирахме, че е необходимо да бъде изградено нещо, което да бъде посветено на паметта на героите и да правим съответните ритуали. Наскоро се възобнови тази идея и в момента се разработва идеен проект за паметник“, обясни Матеев.
На събитието присъстваха кметът на село Садово Димитър Здравков и граждани от Садово, както и консулът ни в Солун и военнослужещи.
.

Агенция "Фокус"
Ген.-майор Явор Матеев: Смелите българи, които загинаха на Каймак-Чалан, не знаеха, че днес ще ги наричаме герои, но знаеха много добре как да защитават предано родината

Смелите българи, които загинаха на връх Каймак-Чалан, не знаеха, че днес ще ги наричаме герои, но знаеха много добре как да защитават предано своята родина. Това каза генерал-майор Явор Матеев – командир на Съвместното командване на специалните операции (СКСО), в обръщение по време на отбелязването на годишнината от битката при връх Каймак-Чалан, съобщиха от СКСО.
За поредна година българска делегация изкачи връх Каймак-Чалан, Република Гърция и почете паметта на загиналите воини от Първата световна война.
На този връх, близо до Бога и до орлите, преди 105 години над 3000 български воини са оставили костите си в „Дупките на ужаса“. Историята е тъжна. Описана е ден по ден, атака след атака. Във военните дневници, бойните действия са описани толкова детайлно, че можем да се пренесем в онези студени, тежки, облачни дни, в които българските командири взимат решения, които остават написани с кръв в историята на Първата световна война. Тези хора застават отговорно зад решенията си и водят към смърт и победа българските полкове.
Тези велики българи не са забравени. Всяка година на мястото на тяхната гибел, военнослужещи, родственици на участвалите в сраженията и българи, тачещи своята историческа памет и Отечество изкачват връх Каймак-Чалан и отдават заслужена почит.
В обръщението си, генерал-майор Матеев приветства всички присъстващи от името на министъра на отбраната и на началника на отбраната на Република България и им благодари, че не забравят миналото си и възпитават своите деца в любов към род и родина. Той подчерта значимостта на най-емблематичната мащабна високопланинска битка в историята на Българската армия и призова смирено от човещина и като добри християни да се отдаде почит и на загиналите сръбски и други воини. Изказа благодарност и към Красимир Узунов за стремежа му повече българи да научат за боевете на връх Каймак-Чалан и мъжеството на тези обикновени войници, подофицери и офицери, които в тежките и сурови условия на върха са защитавали България.
„Всяко късче от славната история на Българската армия заслужава нашата почит и преклонение и това е особено актуално за подрастващото младо поколение, което да съхрани спомена за стореното преди повече от 100 години. Историята трябва да се предава на бъдните поколения, защото на нас са ни необходими споменът за славните победи и великите битки на нашата армия, защото само учейки се от миналото си, извличайки поука и пример можем да градим успешно настоящето си и да гледаме по-уверено в бъдещето си, защото България се е съхранила като народ и държава благодарение на родовата ни памет, славните победи на бойното поле, воинските традиции, православната ни вяра и българския език. Тези смели българи, които загинаха на този връх, не знаеха, че днес ще ги наричаме герои, но знаеха много добре как да воюват и да защитават предано своето семейство, своя командир, Българската армия и своята родина. Вечна слава на героите!“, каза още командирът на Съвместното командване на специалните операции генерал-майор Явор Матеев.
Заупокойна молитва в памет на загиналите, по традиция бе отслужена от Българската Православна църква в лицето на ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, ректор на Православна духовна академия и Пловдивска духовна семинария.
На церемонията присъстваха Цвета Караянчева – председател на 44-то Народното събрание, о.з. генерал Константин Попов – началник на отбраната в периода 2016 - 2017 г., представители на посолството и генералното консулство на Република България в Република Гърция, кмета на Община Садово Димитър Здравков, Богдан Боцев и Жельо Бойчев с техните семейства, воини от Специалните сили на Българската армия.
Цвета Караянчева прочете вълнуващ откъс от книгата „Каймакъ-Чаланъ“ на Красимир Узунов, а генерал Попов отбеляза, че този връх дава сила, не само защото е най-високия връх, а защото тук се е извисил духа на много безименни хора и на това място може да се види и чест, и слава, достойнство, мъжество и храброст.
В памет на загиналите бяха положени венци от името на министъра на отбраната Георги Панайотов, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, командира и личния състав на СКСО, Генералното консулство на Република България в Солун и Община Садово.

Агенция "Фокус"
Ген. Константин Попов: Отдаваме почит на тези, които въздигнаха връх Каймак-Чалан по-високо със своята чест

Отдаваме почит на тези, които въздигнаха връх Каймак-Чалан по-високо със своята чест. Това каза за Агенция "Фокус" председателят на Комисията по отбрана в 44-ия парламент и бивш началник на отбраната ген. Константин Попов по повод годишнината от Каймакчаланската епопея.
По думите му саможертвата на загиналите в Каймакчаланската епопея ни кара да се почувстваме по-духовни хора. "Хора, които умеят да ценят и мъжеството, и героизма", заяви още ген. Константин Попов.
Според него най-ценното е, че поклонението на Каймак-Чалан се е превърнало в традиция, която ни кара да се чувстваме по-чисти, по-възвишени, по-горди от това, че сме българи.
Деница КИТАНОВА

Агенция "Фокус"
Ген.-майор Явор Матеев: В момента се разработва идеен проект за паметник на връх Каймак-Чалан

В момента се разработва идеен проект за паметник на връх Каймак-Чалан. Това каза за Агенция „Фокус“ генерал-майор Явор Матеев, командир на Съвместното командване на специалните операции по повод 6-тото поклонение на връх Каймак-Чалан.
„Миналата година коментирахме, че е необходимо да бъде изградено нещо, което да бъде посветено на паметта на героите и да правим съответните ритуали. Наскоро се възобнови тази идея и в момента се разработва идеен проект за паметник“, обясни Матеев.
„За шести пореден път се организира поклонението на връх Каймак-Чалан. Тази година се навършват 105 години от битката. Основно се организира от командването на Специалните сили на Българската армия. Взеха участие председателят на 44-тото Народното събрание Цвета Караянчева, ген. Попов, кметът на Садово, бивши народни представители, родолюбиви българи, представители на българската православна църква от Пловдивската метрополия. Отдадохме нужната почит с църковно-военен ритуал“, каза той.
„Ние дължим на героите да продължаваме да правим този ритуал. В крайна сметка България съществува точно заради славните победи на Българската армия, православната вяра, езикът, традициите. Трябва да съхраним този героизъм и да го предаваме на бъдещите поколения. Това е неразделна част от българската история и бойна слава“, подчерта Матеев.
Теодора ПАТРОНОВА


Агенция "Фокус"
Председателят на 44-тия парламент Цвета Караянчева: Поклон на тези, които се превърнаха във вечни часови на Каймак-Чалан, поклон и пред Красимир Узунов, който ни запали да сме на този връх всяка година

Поклон на тези, които се превърнаха във вечни часови на Каймак-Чалан, поклон и пред Красимир Узунов, който ни запали да сме на този връх всяка година. Това написа председателят на 44-тия парламент Цвета Караянчева в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“. „По повод 105 годишнината от битката на Каймак-Чалан, днес отново изкачихме върха, заедно с генерал-майор Явор Матеев, части от Съвместното командване на специалните операции, генерал Константин Попов и граждани родолюбци за да се поклоним на мястото на едни от най-жестоките сражения с участието на нашата армия през Първата световна война. Място, справедливо наричано Българската Голгота“, посочи Караянчева.
„В края на август и началото на септември 1916 г. на Каймак-Чалан се качват над 6000 български офицери и войници. В началото на октомври слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, тежко ранени, премръзнали. В продължение на месец върху върха всеки ден удряли от 10 до 50 хиляди оръдейни гранати. Обстрелван е с такова ожесточение, че на места планината губи между 4 и 11 метра от височината си. И въпреки това, част от войниците ни се оказали по-издръжливи от скалите“, заяви тя.
„Поклон на тези, които се превърнаха във вечни часови на Каймак-Чалан и на подвига на малцината оцелели, които слязоха от върха, но не го забравиха до края на дните си.
В книгата си, посветена на битката, Красимир Узунов – Поручика пише: „Дълбок поклон пред паметта и святата история на България. История, която е обречена да се твори по върховете“…
Поклон и пред твоята памет приятелю, ти, който ни запали за това да сме на този връх всяка година. Ти, който знаеше и търсеше повече и повече за героизма на българската армия, и искрено се гордееше с многобройните ѝ подвизи“, допълни тя.

Агенция "Фокус"
Поклонението на връх Каймак-Чалан се състоя за шеста поредна година

Поклонението на връх Каймак-Чалан се състоя за шеста поредна година, предаде репортер на Агенция "Фокус".
На славния връх по време на сраженията през 1916 г. загиват общо над 3 120 български офицери и войници и над 5 500 сръбски.
По повод 105-тата годишнина от Каймакчаланската епопея малко преди обяд на върха започна тържествената церемония. Панихида отслужи Ставрофорен свещеноиконом Добромир Кирилов Костов, който за втора поредна година изкачва върха.
Слово произнесоха председателят на 44-ото Народно събрание Цвета Караянчева, бившият началник на отбраната и депутат в 44-ото Народно събрание ген. Константин Попов, и ген.-майор Явор Матеев.
На събитието присъстваха кметът на село Садово Димитър Здравков и граждани от Садово, както и консулът ни в Солун и военнослужещи.
Агенция "Фокус" припомня:
През 2016 г. със закъснение от точно един век Българската армия се поклони пред паметта на героите от Каймак-чаланската епопея, останали завинаги на най-високия връх на Нидже планина на границата на днешни Македония и Гърция. В присъствието на тогавашния началник на отбраната, генерал Константин Попов, и на висши български и гръцки военни командири на загиналите на Каймак-Чалан бяха отдадени пълни военни почести и бяха поднесени венци и цветя от името на министъра на отбраната Николай Ненчев и българския парламент.
За първи път, 100 години след боевете, на историческия връх беше отслужена и заупокойна молитва за душите на всички паднали българи и сърби от архимандрит Анастасий, специален пълномощник на българския патриарх Неофит. По време на службата бяха прочетени имената на всичките 80 загинали офицери от полковете и артилерийските батареи, участвали в сраженията.
В първото поклонение на Каймак-Чалан тогава участваха генералният консул на България в Солун, Владимир Писанчев, бригаден генерал Явор Матеев, генерал-лейтенант Стефанис Алкивиадис, бригаден генерал Прокопис Карадзедос, народните представители Пламен Манушев, Манол Генов, Жельо Бойчев, Милен Михов и Христо Гаджев, шефът на агенция "Фокус", Красимир Узунов, гвардейци от представителните части на Българската армия, журналисти, общественици и наследници на офицери и войници. Преди време поставената на върха от български офицери паметна плоча бе увредена, което доведе до предложението на мястото да бъде изграден български параклис . През 1921 г. на Каймак-Чалан е издигнат сръбски параклис с костница, където се смята, че освен останките на сръбските войници са и тези на българските.
Боевете за Каймак-Чалан през септември-октомври 1916 г. са най-масовото високопланинско сражение по време на Първата световна война (1914-1918). Бойните действия се развиват на над 2500 м надморска височина и в тях са ангажирани части на Дринската и Дунавската дивизии на сръбската армия и 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски, 43-ти, 55-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове, от българска страна.

Принтирай    Оразмери текст   + -