Топим се

17 Ноември 2006 | 00:39 | 0
Топим се

България е засегната от демографски срив, отбелязва в свой репортаж за страната ни журналистът от Би Би Си Майк Донкин. В материала се посочва, че за да се запази населението на сегашното равнище е необходим прираст от 2,2%. В момента той е 1,3%. Журналистът цитира проведено наскоро проучване показващо, че ако се запази сегашната тенденция, България ще загуби една трета от 7,5-милионното си население през следващите няколко десетилетия.
Според министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски обаче от 2006 година има подобряване на демографските показатели - увеличена раждаемост и намалена смъртност. Мнението на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов обаче бе, че се топим като нация и че нашата социална система е обърната към възпроизводството на маргиналните слоеве. Според бившия социален министър Христина Христова пък чрез стимулиране на майчинството може да се преодолее демографския срив. Депутатът от “Гергьовден” Любен Дилов - син пък заяви, че в България смъртността е равна на тази от времето на Втората световна война и допълни, че имаме ужасяващите 1 318 аборта на около хиляда живородени деца.



Агенция “Фокус” припомня:
Някои демографски показатели през годините


Брой на населението
Поради липса на статистическа информация и отчетност и при честите промени на държавните граници на България и етническия облик на българските земи е невъзможно да се приведат данни за броя, състава и характерните особености във възпроизводството на населението в миналото, както и да се правят сравнения със сегашното състояние.
През 1838 г. Юрий Венелин оценява броя на всички българи на 2545 хил. души, докато пътешественикът Ами Буе е изчислил по същото време броя на българите на около 4500 хил. души. Константин Иречек в книгата си „История на българския народ" оценява броя на българите на около 5500 хил. д. Значителната разлика между отделните изследователи може да се обясни с големите различия в ареала на районите на Балканския полуостров, населявани с българско население. Според първото преброяване от 1881-1884 г. населението на България е възлизало на 2,9 млн. д. В първите години след Освобождението неговият брой нараства твърде бързо.
В България са извършени 16 преброявания на населението, от които се вижда, че до 1985 г. то непрекъснато расте в резултат на естествения си прираст и промените на границите на страната. За нарастване на населението допринася и външната миграция. Различията в темповете на нарастване на постоянно влизащите в границите на страната територии се обяснява със специфичните особености във външната миграция, естествения прираст, а тенденциите на тяхното спадане - с непрекъснатото стеснение на естественото възпроизводство на населението. През целия следосвобожденски период населението на България расте без колебания, но по-съществени отклонения правят годините 1913, 1915, 1919 и 1940 г., когато стават промени в държавните граници. Особено силно се отразява отнемането на Южна Добруджа (7700 кв. км) от територията на страната.

Изменения в броя на населението:
- 1887 г. - 3 154 хил. д.
- 1920 г. - 4 847 хил. д.
- 1934 г. - 6 078 хил. д.
- 1946 г. - 7 022 хил. д.
- 1975 г. - 8 730 хил. д.
- 1989 г. - 8 992 хил. д.
- 1995 г. - 8 384,7 хил. д.
- 2000 г. - 8149, 5 хил. д.
- 2001 г. - 7929,4 хил. д.
- 2004 г. - 7761 хил. д.

През 2004 г. броят на населението намаля на 7761 хил. души. Дължи се на отрицателния естествен прираст и на отрицателния механичен прираст. През периода 1990-2004 г. от страната са се изселили около 700 хил. д. (в т. ч. 330 хил. д. в Република Турция).
Населението на България съставлява 6,7% от населението на Балканския полуостров, 1,12% от населението на Европа и 0,14% от населението на света. По този показател България заема 20 място сред държавите в Европа.
Средният годишен прираст на населението през периода 1920-1926 г показва увеличение (20,6 %o), което се дължи главно на високия естествен прираст (18,0 %o), а също и на големия брой преселници от Западна Тракия и Южна Македония (според сключената спогодба между България и Гърция „Моллов-Кафандарис" от 1919 г.). След този период до 1946 г. се наблюдава спадане на годишния прираст. Дължи се на силно ограничената имиграция (заселване) в България и засилване на емиграцията - главно изселване на турци и българи - в задокеански страни (Аржентина, Канада, Австралия и др.). В резултат на това средногодишните темпове на нарастване силно се понижават и през периода 1934-1936 г. те са близо 3 пъти по-ниски, отколкото през 1920-1926 г. През периода 1946-1956 г. средногодишните темпове незначително се увеличават.
Броят на населението на България през периода 1990-2001 г. намаля. По време на т. нар. „възродителен процес" 330 хил. български турци са изселени и остават в Република Турция. Тежкото икономическо положение на се отразява отрицателно върху демографското състояние, в т. ч. върху броя на населението. Изселените българи (вече 700 хил. д.) се заселват предимно в страните с развита икономика и в демократичните държави (САЩ, Канада, Австрия, Германия, Франция, ЮАР, Гърция и др.).
Броят на населението е в тясна връзка с естественото и механичното движение на населението и промените в териториалния обхват.

Движение на населението
Естественото движение на населението зависи от много фактори -биологични, демографски, психологични, социално-икономически, природни, културно-исторически. То в крайна сметка се изразява чрез раждаемостта, смъртността и естествения прираст на населението.Върху раждаемостта много силно влияние оказва броят на сключените бракове, бракоразводите, абортите, безбрачието, извънбрачните раждания, броят на жените във фертилна (детеродна) възраст, жизненото равнище на населението, безработицата, психологическата и репродуктивната нагласа на младото поколение, възрастовата структура на населението.
При дребнособственическото стопанство нуждата от работна ръка, от една страна, и високата детска смъртност - от друга, налагат висока раждаемост. С кооперирането на земята след 1947 г. част от тези фактори отпадат. Настъпват нови взаимоотношения - ангажиране на жената в общественото производство, интензивни урбанизационни процеси, ежедневни трудови миграции, сериозна жилищна криза в градовете. Същевременно са открити много детски ясли, детски градини, родилни домове. През този период голям е броят на хората в млади възрастови групи. По тези причини смъртността намалява, но едновременно с това и раждаемостта силно спада. От 24-26 %о през 1950 г. раждаемостта намалява и през 2004 г. тя е едва 9,0 %о (в т. ч. 9,3 %о в градовете и 8,3 %o в селата).
Раждаемостта намалява както при градското, така и при селското население. След 1965 г. раждаемостта в селата е по-ниска от средната за страната и в градовете. Най-ниска е раждаемостта в аграрните райони, откъдето се изселва значителен брой младо население, както и от районите с компактно българско население (Северозападен, Северен Централен). Обяснението на това демографско явление трябва да се търси и в бързите изменения, които настъпват в обществения живот. През 2004 г. най-ниска е раждаемостта на населението в Северозападния район (7,9 %о). През същата година по-висока е раждаемостта в Югоизточния (10,7 %о) и Североизточния приморски район (9,8 %о). Към съществените изменения следва да се отнесат още настъпателният ход на урбанизационните процеси, жизненото равнище на населението и стремежът му към финансово обезпечаване, нарасналите грижи за децата и повишените изисквания на образованието и квалификацията, по-големите възможности за планиране броя на членовете на семейството (използване на противозачатъчни средства, прекъсва не на бременността и др.). Брачността на населението спада от 7,4%о през 1985 г. на 4,0%о през 2004 г. (в т. ч. 4,6%о в градовете и 2,6%о в селата).
Смъртността през периода 1878-1969 г. намалява. В началото на XX век тя е една от най-високите в Европа (22,5%о), а през военните години достига до 32%о. В навечерието на Втората световна война смъртността на България се стабилизира на 13%о. Коефициентът на общата смъртност достига най-ниското си равнище (7,9%о) през периода 1961-1964 г. Дължи се на младата възрастова структура на населението в следвоенния период. Смъртността сред селското население почти през всички години е по-висока, отколкото сред градското. В навечерието на Втората световна война разликата в смъртността силно намалява, а по време на войната почти напълно изчезва, дори през годините на войната има периоди, когато смъртността на градското население е по-висока от тази на селското.
В резултат на промени от демографски и социално-битов характер смъртността е с тенденция към намаляване. Увеличава относителният дял на населението в горните възрастови групи, расте броят на автомобилните катастрофи със смъртни случаи, растат смъртните случаи в резултат на професионални заболявания и на замърсяване на околната среда. По тези причини смъртността на населението в страната нараства на 14,2%о през 2004 г. (в т. ч. 11,9%о в градовете и 19,4%о в селата). Най-много смъртни случаи има в резултат на сърдечносъдови заболявания и особено на инфаркти (67%), на ракови заболявания (близо 14%), на болести на дихателната система (4,7%), на травми и отравяния (4,6%) и др.
Поради липса на организирана медицинска и родилна помощ в годините преди Втората световна война висока е била и детската смъртност (139%о през 1939 г.). По-късно детската смъртност чувствително намалява. През 2004 г. тя е 11,6%о, т. е. по-ниска от смъртността на съседните на България страни (без бивша Югославия и Гърция). В градовете тя е 10,2%е, а в селата - 15,3%.
Естествен прираст. Какъв е бил естественият прираст на населението в България до Освобождението не се знае поради липса на статистически данни. Известно е само, че българските семейства са били многодетни. През първите години след Освобождението естественият прираст на населението в страната е твърде висок - над 18%о. Това се дължи на високата раждаемост (38-40%о) и въпреки голямата смъртност (18-22%о) естественият прираст в нашата страна значително надхвърля този в страните от Средна и Западна Европа.
Сравнително висок е естественият прираст на населението в навечерието на Втората световна война (9,4%о). Ниският естествен прираст по време на войната се формира в условията на бързо спадане както на раждаемостта, така и на смъртността, но с ясно изразени изпреварващи темпове на смъртността.
През първите години след Втората световна война естественият прираст на населението е висок. Впоследствие, в резултат на намаляване на раждаемостта, естественият прираст чувствително спада - от 9,7%о през 1960 г. на -5,2%о през 2004 г. През 2004 г. естественият прираст на населението е отрицателен, както в градовете (-2,6%о), така и в селата (-11,1%о).
България е една от страните в света с най-висок отрицателен естествен прираст (-5,2%о). Силно влияние върху раждаемостта оказват ниските доходи на семействата, безработицата, мизерията, несигурността на живота. Успоредно с незапомнената ниска раждаемост расте застрашително броят на психически и физически увредените деца, а това влошава качеството на възпроизводство на населението.
През 2003 г. само София, Пловдивска, Бургаска, Варненска и Великотърновска област са с положителен механичен прираст.

Миграционно движение на населението
Разликата между заселванията и изселванията се нарича механичен прираст. През последните години за България той има отрицателни стойности. Върху броя на населението на България значително влияние са оказали масовите преселвания и изселвания, както и честите териториални промени на страната. Причините за това са както политически, така и икономически.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г) масово се изселва турско, голяма част от татарското и цялото черкезко население от Северна България, Горнотракийската низина и др. На мястото на изселващите се турци се заселват българи от Планинските части на страната. В България се преселват арменци през 1896 г. вследствие гоненията им в Истанбул и Мала Азия. В България се заселват много българи след Илинденското и Преображенското въстание (1903 г.). След Гръцко-турската война (1922 г.) от Турция се изселват насилствено почти всички християни, в България се преселват много българи от Източна (Одринско и Лозенградско) и Западна (Солунско) Тракия и Мала Азия и се осъществява последната преселническа вълна от арменци.
Миграционните движения през периода 1878-1944 г. са твърде интензивни. Балканската война (1912-1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), както и Първата световна война (1914-1918 г.) и свързаните с тях изменения на държавните граници довеждат до значителна миграция на българското население от Източна и Западна Тракия, Мала Азия, Македония, Западните покрайнини (Царибродско, Босилеградско, Ти-мошко) и Добруджа. Бежанците от Македония и Западните покрайнини се заселват главно в Югозападните части на България, а от Източна и Западна Тракия - в Горнотракийската низина, Източните Родопи и Черноморието.
Съгласно договорите „Моллов-Кафандарис" и „Калфов-Политис" между България и Гърция от 1924 и 1926 г. се осъществява размяна на българско и гръцко население.
Общият брой на регистрираните бежанци в България за периода 1912-1926 г. наброява над 250 хил. д. Клаузите на договора за приятелство между България и Турция от 1925 г. съдържат размяна на население между двете страни. В резултат на това от България се изселват около 100 хил. турци (от Североизточна България и Казанлъшко).
През годините на световната стопанска криза (1929-1933 г.) от страната се изселват значителен брой българи в Канада, Австралия, САЩ, Аржентина и други задокеански страни.
Според Крайовската спогодба от 1940 г. Южна Добруджа се връща на България. От Северна Добруджа се изселват около 68 хил. българи, а от България - около 50 хил. румънци. По време на Втората световна война заедно с администрацията от завзетите земи (гръцки и македонски) се завръщат много от бежанците. През есента на 1944 г. в България се завръщат 100 хил. българи (88 хил. от Беломорието, 7 хил. от Западните покрайнини).
Миграционни движения през 1944-1989 г. През 1949 г. по политически причини в България се заселват 4,9 хил. гръцки и турски имигранти. През първите години след Втората световна война се извършват значителни изселвания от страната, които между 1944-1956 г. възлизат на повече от 220 хил. д. През 1946 и 1947 г. се изселват в Армения около 5 хил. д. български арменци. През 1948-1949 г. и по-късно се изселва по-голямата част от българските евреи (около 45 хил. д.) в Израел, през 1950 г. се изселват почти всички чехи и словаци (3,8 хил. д.) в Чехия и Словакия, а през 1954-1955 г. - около 5 хил. руснаци в бившия СССР. През това време се връщат от САЩ, Канада, Аржентина, Унгария, Австрия и бившия СССР ограничен брой българи - емигранти в миналото в тези страни.
След Втората световна война от България има няколко изселнически вълни на турско население. През периода 1948-1952 г. се изселват около 155 хил. д. Следващата изселническа вълна е през периода 1968-1974 г. Тогава емигрират 41 хил. д. През периода 1976-1978 г. от страната се изселват 74 хил. д. През 1989 г. от страната се изселиха 330 хил. д. Турското население емигрира семейно и това не повлия на демографските структури, но се отрази на възпроизводствените процеси, защото това население е с по-висока раждаемост.
Общият брой на българите, напуснали страната, възлиза над 3 млн. д. От тях 941 хил. д. са се изселили от България през периода 1927-1992 г.; близо 700 хил. д. са се изселили само през периода 1989-2002 г., като 60 хил. д. работят в Германия, 70 хил. д. - в Гърция, 20 хил. д. - в Италия, 100 хил. д. - в САЩ, 330 хил. д. - в Турция, а останалите - в Кипър, Испания, Австрия, арабските държави, Франция, Швеция, Швейцария, ЮАР, Канада, Русия и др.
Над 60% от емигрантите са на възраст между 30 и 40 г. Това води До бързо ограничаване на трудовите и възпроизводствени ресурси на населението. Около 1/4 от емигрантите са с висше образование, което води до изтичане на интелектуалния потенциал на населението.
След Освобождението на България заселванията общо в България са около 806 хил. д., а изселванията - 954 хил. д. Сред заселените преобладава българският етнически елемент (около 698 хил. д.), следван от руснаци (29 хил. д.), арменци (20 хил. д.), и др. Най-много имигранти идват от Македония (над 308 хил. д.), гръцката и турската част на източна Тракия (203 хил. д.), Северна Добруджа (96 хил. д.), Румъния (38 хил. д.), Бесарабия (21 хил. д.), Западните покрайнини (Тимошко, Царибродско, Босилеградско - общо 15 хил. д.), Мала Азия (11 хил. д.) и Банат (6 хил. д.). При изселниците преобладава групата на мюсюлманите - турци, черкези и др. (общо 574 хил. д.), румънци (84 хил. д.) и гърци (62 хил. д.), а по икономически причини - българи (125 хил. д.).
Понастоящем в други страни живеят близо 4,5 млн. българи, главно в Русия, Украйна, Австрия, Чехия, Унгария. След 1989 г. от страната се изселват близо 700 хил. д. Оформят се големи български емигрантски колонии в Канада, САЩ, Австрия, Гърция, Кипър, ЮАР и други градове
Действителният (фактическият) прираст на населението е най-обобщеният показател за движението на населението. Той представлява сбор от естествения и механичния прираст. Средногодишното фактическо нарастване на населението е спаднало от около 80 хил. д. през периода 1846-1956 г. на около минус 40 хил. д. през периода 1995-1999 г. В периода 1944-1989 г. настъпват интензивни миграционни процеси към градовете и към големите промишлени обекти. По този начин за сравнително кратък исторически период миграционният поток взема големи размери. Бързо нарасва градското население за сметка на селското, а това се отразява неблагоприятно върху социално-икономическите условия в градовете - недостиг на жилища, здравни и просветни заведения, социална инфраструктура и др.


Агенция "Фокус”
Христина Христова: Чрез стимулиране на майчинството може да се преодолее демографския срив

Истината е, че демографският проблем в България е огромен. Това заяви пред репортер на ”Фокус”Христина Христова - депутат от НДСВ и бивш министър на труда и социалната политика. По думите й в момента в страната има огромен дисбаланс на населението, а най-тежката част от него е дисбалансът на работната сила. “България е на девето място в света по стареене на населението. Частта на възрастните хора, които са пенсионери вече, е много висока - около ¼ от населението. 2 300 000 са работещите, които се осигуряват. Имаме около милион и половина деца, около 350 - 400 000 безработни и около 500-600 000 души, които са напуснали страната. Всичко това буди сериозна тревога”,посочи Христова. Според нея трябва да се предприемат мерки за преодоляване на отрицателния прираст на населението. По думите на Христова парламентарната група на НДСВ вече е направила стъпка в тази посока, настоявайки за увеличаване на майчинството и това жените да получават 90 на сто от заплатата си не само до третия, а до деветия месец на възрастта на детето. Според бившия социален министър това ще има благоприятно отражение. Христина Христова посочи още, че са необходими мерки за подкрепа на майките, които се връщат на пазара на труда след майчинство. Трябва да се създадат условия жените да съвместяват семейния и професионалния живот. На жените - майки трябва де се предостави възможност за гъвкаво работно време.Според Христина Христова важни са също качественото възпроизводство и родителство. По думите й отговорните родители трябва да бъдат подкрепяни с добри облекчения като отпуск и редица обществени услуги - почасово гледане на деца, гледане на деца с увреждания и други. Там, където има некачествено родителство, трябва повече просвета за семейно планиране и за здраве и хигиена на дома. “Фокусът на всичко това трябва да бъде образованието”, подчерта Христина Христова. Тя допълни, че децата в общностите, в които се концентрира некачествено родителство, трябва на всяка цена да посещават училище, за да може следващите поколения да бъдат на висотата, на която трябва да бъдат едни родители.

Агенция "Фокус”
Радослав Гайдарски: От 2005 година има подобряване на демографските показатели

Демографска криза в България и по принцип съществува много отдавна. Защо да се задълбочи след 2007 година?!, заяви пред репортер на Агенция “Фокус” министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски. Той бе помолен да коментира появила се информация в британските медии за демографския срив у нас. "От 2006 година има подобряване на демографските показатели - увеличена раждаемост и намалена смъртност", категоричен бе министър Гайдарски.
По думите му - след като са се появили информации в британските медии, че ще се задълбочава демографската криза, това означавало, че хората били объркани. "Възможно е и някой им е дал грешни сведения", посочи здравният министър. Той обясни, че още от 2005 година има тенденция за подобряване на демографските показатели. "Всичко останало, което ви казват, е лъжа", категоричен бе министър Радослав Гайдарски.

Агенция "Фокус”
Красимир Каракачанов: Нацията ни се топи

Британските медии в последните няколко месеца, що се отнася до новите страни членки на Европейския съюз (ЕС), в частност България и Румъния, измислят всякакви аргументи, за да обяснят как трябва да се ограничи техният достъп до британския пазар на труда. В случая използват проблема с демографската криза у нас. Това заяви съпредседателят на парламентарната група на БНС и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов пред репортер на Агенция “Фокус”, по повод появилата се информация в Би Би Си за демографската криза у нас.
“Проблемът е сериозен не толкова заради това, че англичаните са се загрижили, а защото знаят, че действително нацията се топи”, категоричен бе Каракачанов. Той обясни, че ВМРО е единствената организация в парламента, която има демографска програма, която е представена още преди половин година на българския президент по време на Консултативния съвет по национална сигурност. Програмата включва три основни раздела. Първият от тях е как да се поощри и стимулира раждаемостта в българските семейства като същевременно се ограничи раждаемостта сред маргинализираните слоеве на населението. “В края на краищата нашата социална система е обърната към възпроизводството на маргиналните слоеве”, допълни лидерът на ВМРО. Вторият раздел в програмата е да се проведе една нова икономическа политика към онези близо 1 млн. българи – емигранти, които с едни разумни икономически стимули, биха могли да се върнат в България. Каракачанов обясни, че подобни политики, са били осъществени в Испания и Португалия още преди 20-30 години. Третият основен раздел в демографската програма на ВМРО е да се направи така, че българските общности в чужбина – най-вече българите в Украйна, Молдова и Казахстан, да се върнат у нас. “Една голяма част от тях имат това желание и по тази причина е необходимо да се приеме един модерен емиграционен закон, който да улесни завръщането на тези хора, тяхното установяване в България и интегрирането им в Българското общество, посочи още Каракачанов. Той допълни, че това са етнически българи с източноправославна религия, които трябва да се върнат у нас, тъй като след 1 януари 2007 година, България ще бъде изправена пред един емиграционен натиск от страните от третия свят.

Агенция "Фокус”
Димитър Чобанов: Мерките за подобряването на демографските показатели трябва да са дългосрочни

Мерките за подобряването на демографските показатели трябва да са дългосрочни. Това коментира пред Агенция "Фокус" Димитър Чобанов, експерт от Института за пазарна икономика.
“Ако се иска подобряване на раждаемостта, трябва да бъде изградена една стабилна среда, която да увеличи сигурността сред хората, че като имат едно дете, ще могат да го издържат и да му създадат добри условия за живот. Това все пак е едно отговорно решение”, заяви експертът.
Във връзка с дебата за бюджета за 2007 г. Чобанов коментира, че намаляването на данък печалба е една положителна стъпка, от която може да се очаква увеличение на инвестициите.
“Когато се привличат капитали, се създават повече работни места, следователно доходите също нарастват и като цяло обществото става по-богато. Затова тази мярка трябва да бъде подкрепена”, каза още Димитър Чобанов.

Агенция "Фокус”
Димитър Чобанов: При демографските процеси не може да се очакват резки промени

Има известно подобрение на ситуацията с демографските показатели. От една страна, леко нараства броят на ражданията. От друга страна, смъртността е все още висока. Това коментира пред Агенция "Фокус" Димитър Чобанов, експерт от Института за пазарна икономика.
“Стабилизирането на икономическата и социалната ситуация в страната дава една по-голяма сигурност на хората и ги насърчава да създават семейства и да раждат деца. Особено в сравнение със ситуацията от последните пет или десет години”, коментира Чобанов.
Той посочи, че при демографските процеси не може да се очаква някаква рязка промяна. Неблагоприятните тенденции се наблюдават от преди 1989 г., затова не може да се очаква в рамките на пет години изведнъж ситуацията коренно да се промени, поясни експертът.

Агенция "Фокус”
Любен Дилов-син: В България смъртността е равна на тази от времето на Втората световна война

В момента в България смъртността е равна на тази от времето на Втората световна война и това може да бъде потвърдено от всеки демограф. Тази смъртност е придружена с колапс в здравеопазването и лошо хранене”. Това заяви пред репортер на Агенция “Фокус” Любен Дилов-син, депутат от ОДС.
“През 2001 година реалният показател е бил 2617 калории на човек дневно. Сега те са малко повече, около 3 хиляди, но пак са далече от нормите. Освен това имаме ужасяващите 1 318 аборта на около хиляда живородени деца”, посочи Дилов.
Според него тези данни поставят въпроса къде е центърът на всяко правителствено или държавно усилие. “В момента се обсъжда бюджета на държавата за следващата година и можем простичко да кажем, че държавата като държава трудно ще се справи. Трябва да се даде възможност на инициативните българи да се справят”, категоричен бе депутатът. По думите му разговорът по Бюджет 2007 в пленарна зала е напълно безсмислен, защото това е разговор за преразпределение на мизерията.
“Сериозният разговор бе, когато се обсъждаха данъците. Ние искахме да има 17-18% плосък данък, който да развърже ръцете на икономически инициативните хора. Те да осигурят годишен ръст на икономиката с около 10%, което ще доведе до нарастване на доходите”, посочи Дилов. Според него това би генерирало сериозни приходи в държавата, които да се насочат в образование.
По думите на Любен Дилов привидно няма пряка връзка между образованието и оцеляването.
“Всеки би казал – ромите не са образовани, но имат много деца. Въпросът обаче не е в бройката, а в качеството на живот”, категоричен бе народният представител.
“Исландците са малко, те са 300 хиляди, но не са застрашени от изчезване, защото са високообразовани и са на второ или трето място по качество на живот в света. Това ги прави оцеляващи”, допълни Дилов.
Според него мерките на българските политици за преодоляване на демографския проблем в страната трябва да бъдат насочени към оцеляване.
“ Оцеляването има ясни параметри. То е свързано с физическо здраве и образованието.
Всяко българче освен, че трябва да знае много добре български език. Трябва да знае още два –три езика, за да бъде конкурентноспособно. Трябва и да е по-здраво от останалите, защото здравеопазването е скъпо. Българчетата трябва и да бъдат психологически устойчиви, за което е необходима подходяща среда”, каза Любен Дилов.
По думите му на следващите български поколения трябва да се гледа като на хора, които имат мисията да преминат през пустинята, да се справят с много предизвикателства, да стигнат на отсрещния бряг, пренасяйки историческото ни наследство, езика ни и културните ни достижения.
“Виждайки всички тези проблеми стана ясно, колко простичък е спорът за ДДС върху книгите. Книгите и учебниците трябва да бъдат освободени от данъци. Не може да слагаме ограничение върху нещо, което и без това е застрашено”, посочи Любен Дилов.
Той похвали правителството за мерките на обвързване на добавките за деца с редовните посещения на училище.
“Трябва да има различен статут на хората, занимаващи се с образование. Много по-високо заплащане и по-високи изисквания към българските учители”, каза още депутатът.
“ В няколко области –данъчна политика, образование, здравеопазване се изискват много решителни и смели действия, ако искаме да оцелеем”, заключи Дилов.

Агенция "Фокус”
Бедността е основната причина за демографския срив в България, според Антонела Понева

“Оценката за демографския срив в България на британската телевизия ВВС е доста близо до реалността. У нас има отрицателен прираст и то от доста години насам. Сега тази тенденция е особено засилена”. Това заяви пред репортер на Агенция “Фокус” депутатът от ДСБ Антонела Понева, която е член на Комисията по труда и социална политика. Тя бе помолена да коментира изнесените от британската телевизия данни за демографския срив в страната.
“Много трудно може да се подобри положението при ситуацията, в която се намира държавата в момента. Смехотворно е това, че правителството прави програма за решаване на демографската криза, защото това не става с програми”, посочи Понева. Според нея единственият начин за разрешаване на проблема е повишаването на благосъстоянието на хората.
“Причина за демографския срив е най-вече бедността. На хората им е много трудно да осигурят необходимото за отглеждане на повече от едно дете”, категорична бе депутатката.
Друга причина за проблема е, че много хора на възраст, в която могат да създават деца, напускат България.
На въпрос дали в проектобюджета за 2007 г. има някакви предпоставки за подобряване на благосъстоянието на хората Понева отговори: “Този бюджет претенциозно се нарича “социален”. Това не е вярно. Едно правителство, за да има като приоритет социалната политика, трябва да го покаже и чрез бюджета”.
По думите на Понева проектобюджетът е “спортен”.
“Това е така, защото бюджетът за спорта се увеличава с 54% докато за социалната политика увеличението е с едва 8%, за самото социално подпомагане – 3%. Това означава, че социалната политика не е приоритет на правителството”, обясни Понева.

Агенция "Фокус”
Любен Дилов-син: През 2040 г. българите в страната ще бъдат около 4,4 милиона, според данни на ООН

По данни на ООН и на Института за населението във Виена, както и на български експерти, които се занимават с демография, към 2040 година картината в България ще изглежда така: българите ще бъдат около 4,4 млн., турците около 700 хиляди, циганите над 500 хиляди души. Това заяви пред репортер на Агенция “Фокус” Любен Дилов – син, народен представител от ОДС и лидер на Движение “Гергьовден”. Той допълни, че ще има сериозен приток на хора от третия свят, както и на хора от Турция. “Това е свързано с факта, че Република Турция в близките 20 години едва ли ще стане член на Европейския съюз. По този начин България ще е доста примамливо място за работа и различни производства тук”, поясни депутатът.
Според Дилов в следващите години ни очаква силно намаляване на работоспособното население, мултинационално общество, което ще е силно повлияно от Турция, села и градове “призраци” - обезлюдени, или превърнати в етнографски центрове без поминък, само с вили и старци.
“Един работещ ще трябва да осигурява прехраната на поне двама безработни, на двама пенсионери, и на един социално слаб”, посочи Дилов.
Според него образователното и технологичното декласиране на населението ще става все по-страшно. “Годишно около 30-34 хиляди деца са аут от образователната система. Или не тръгват на училище, или излизат от нея. Това означава, че през 2040 година повече от половината население на България ще бъде слабообразовано. На пазара на труда ще има търсене на квалифицирана работна ръка и огромен излишък на неквалифицирана работна ръка. Това е характерно и за някои други европейски държави,но при нас ще се усети ужасно силно. Ще почнем да внасяме компютърни специалисти от Индия, колкото и невероятно да звучи това, но то ще се случи”, каза Любен Дилов –син.
Той прогнозира още, че ще има силна безработица сред ромите, а турците няма да могат да се изхранват от селскостопански труд.
“Мога да кажа, че в бюджета, който в момента обсъждаме дотацията за тютюнопреработвателната промишленост е 10 –11 пъти по-голяма от дотацията за Българската академия на науките и за наука изобщо. Тоест ние даваме 10 пъти повече пари за низане на тютюн, отколкото за образование и за научни изследвания, за висше образование”, подчерта народният представител.
Любен Дилов каза още, че според тяхната прогноза дъното на демографската криза в България ще е през 2100 година. По думите му тогава България ще бъде практически заплашена от изчезване.
“Като обем хора, които говорят езика, чувстват се българи и живеят тук на тази територия като общност ще бъдем на границата на изчезването. Или ще бъдем като Исландия – една екзотика, с 300-400 хиляди души население”, посочи Дилов.

Агенция "Фокус”
Станислав Станилов: Без пари демографският въпрос не може да се реши

Единствените възможни мерки за противодействие на демографската криза са финансови и такива се взимат в по-големите държави. Това заяви пред репортер на Агенция “Фокус” Станислав Станилов, депутат от Коалиция “Атака”. “Те финансират майките. Например във Франция майките, които имат три деца, получават пълната си работна заплата от държавата, независимо къде са работили преди това, за да гледат децата си и си остават завинаги вкъщи. Те получават и пенсионни начисления”, каза още Станилов. По думите му подобни механизми трябва да бъдат въведени и в България
“За да стане това в България обаче трябва да се спре рестрикцията в икономиката. Трябва да се скъса с Международния валутен фонд и Световната банка и бюджетът трябва да бъде направен така, че да работи в полза на българските национални интереси, включително и за преодоляване на демографските процеси. Освен това в рамките на ЕС трябва да се подобри социалното положение на българите , за да остават в страната. Социалното ни положение не може да се изравни с това в големите, богатите държави, но ако постигнем нивото на Хърватска например, където средномесечната заплата е 700 евро, хората изобщо няма да ходят на чуждо място. В една Сърбия средната пенсия е 300 евро. При нас положението е позорно. Заключението ми е, че без пари демографският въпрос не може да се реши” , каза Станислав Станилов.

Агенция "Фокус”
Станислав Станилов: Демографското положение в България е трагично

В демографско отношение положението в България е драматично, дори трагично. Българската нация намалява непрекъснато. Това заяви пред репортер на Агенция “Фокус” Станислав Станилов, депутат от Коалиция “Атака”. По думите му, освен че в България се раждат по-малко деца, отколкото хора умират, емиграцията, която ще се увеличи след влизането ни в Европейския съюз, ще доведе страната до още по-голяма криза. Тази криза ще се изразява както в социално отношение, така и по отношение на културния модел.
“Предполага се, че ще останат много от циганите, а голяма част от българите ще отидат на Запад, където се търси по-образована и по-цивилизована работна ръка”, посочи депутатът.
Според Станилов почти всички модерни нации в Европа страдат от подобен синдром. Дори там, където няма емигранти, като Германия и Франция, съотношението раждаемост – смъртност е едно към едно. В повечето страни обаче раждаемостта е по-ниска от смъртността.
“От това страда всяка цивилизована нация. Хората не раждат много деца, защото искат да образоват децата си много добре и да им поставят платформа в живота. Това е характерно и за България. Хората от модерния, индустриалния свят боледуват все повече, и по тази причина има все повече бездетни хора”, посочи още народният представител. Той допълни, че в по-големите държави се взимат единствените възможни мерки за противодействие на тези процеси – финансови.

Принтирай    Оразмери текст   + -