Илхан Кючюк: България може да направи много за регионалната сигурност, а единственото място, в което може да предлага модели за интеграция и да води страните в ценностна посока, са Балканите
Илхан Кючюк, евродепутат от групата "Обнови Европа" и съпредседател на АЛДЕ, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Напрежението между Косово и Сърбия повишава опасенията относно възможността за нови безредици на Балканите в момент, когато западните съюзници са насочили вниманието си върху войната в Украйна, коментира в една от социалните мрежи
евродепутатът от групата на "Обнови Европа" и съпрезидент на АЛДЕ Илхан Кючюк. Той призова двете страни да седнат на масата, защото диалогът е незаменим инструмент за сигурността на Западните Балкани. Диалогът се очертава и като магически ключ, на който се възлага да отключи българския политически живот, но от който видимо политическите играчи у нас в по-голямата си част бягат. Необходимо ли е възпитание в диалог на Балканите? Наш гост е Илхан Кючюк – евродепутат от групата "Обнови Европа" и съпредседател на Алианса на либералите и демократите за Европа. Косовските сърби премахнаха барикадите по границите, но напрежението остава, г-н Кючюк. Могат ли да бъдат укротени Западните Балкани?
Илхан Кючюк: Това е единственият начин – като се върнат на масата на преговори. И двете страни трябва да се върнат – и Сърбия, и Косово, защото диалогът е безалтернативен. Особено когато става въпрос за такива много сложни въпроси, каквито трябва да бъдат решени между двете държави. И с помощта на Европейския съюз, на САЩ трябва да бъде направено всичко възможно да бъде оформен, да бъде лидиран този диалог, за да може да бъде управляван и целият казус.
Водещ: Провал на европейската дипломация ли е невъзможността да се реши конфликта между Сърбия и Косово?
Илхан Кючюк: Не бих казал, че е провал на която и да е дипломация. Разбира се, Европа има най-голямата отговорност, защото Западните Балкани са не само географска и историческа част от Европа, с мечтите на хората, на гражданите от Западните Балкани е свързана и тяхната перспектива за бъдеще. Неслучайно толкова много инвестиции се правят в страните от Западните Балкани, неслучайно има толкова хорозонтални политики, насочени политики, които имат за цел да бъдат достатъчно актуални и в същото време да работят в интерес на гражданството, отколкото на политиците. Провал на Европейския съюз е дотам, че не успя да даде визова либерализация на страната Косово. Една страна с младо население от 70% на възраст до 35 години, което иска да пътува, да работи, да реализира своите мечти и да се връща обратно – нещо, за което и ние сме си мечтали като млади хора, когато България влизаше в Европейския съюз. Провал може да се каже, че е невъзможността все още 5 държави – част от Европейския съюз, да признаят Косово. А това означава, че страната остава изолирана от големите интеграционни процеси, които текат не само на европейско, а и на световно ниво. В същото време се вижда истинско желание от страна на Косово да бъде част от този цивилизационен избор, свързан с НАТО и Европейския съюз. Неслучайно страната подаде молба към Съвета на Европа, заяви своите намерения да бъде част от тази организация. До края на 2022 година възнамерява да подаде молба и към Европейския съюз. Тоест, има неистово желание, справедливо на гражданите и политическия елит на страната да бъдат част от тази Европа, която гарантира свобода, просперитет, възможности, все неща, които са важни за всеки човек.
Водещ: Казвате до края на 2022 година Косово има желание да подаде молба за европейско членство, но след като тя не е призната както от 5 държави от Европейския съюз, така и от Сърбия, и от Русия, както и от други страни в ООН, какви са шансовете й?
Илхан Кючюк: Това по-скоро е политически знак в тези страни да започне процес на признаване. Разбира се, ако се направи задълбочен анализ, ще бъде видяно, че причините за непризнаване от тези държави са различни – едните са геополитически, други са свързани повече с влиянието, което осъществява Москва върху тези държави, и трети държави имат притеснения за собствената си структура като идентичност и най-вече като запазване на териториална цялост, какъвто е случаят с Испания. Но има и напредък в едни отношения между Косово и Гърция - там се вижда достатъчно добър напредък, който беше немислим преди. Изобщо, Балканите са много динамична география и са много динамична среда за влияние на геополитически актьори.
Водещ: Кои актьори влияят в момента на Балканите?
Илхан Кючюк: То е доказано с времето – най-голямо влияние, разбира се негативно, има Руската федерация. В същото време има и други, които се възползват. Но аз винаги съм правил една уговорка – когато Европейският съюз е слаб и няма възможност да отговори на очакванията на тези държави, винаги ще се намерят трети фактори, които осъществяват влияние. И на аргумента за фалшивите новини, въпреки че я възприемам много сериозно темата за фалшивите новини, винаги съм противопоставял аргумента за фалшивата политика. И ми се струва, че днес повече от всякога се говори за истинска политика, която е близо до гражданите и отговаря на техните очаквания, а не програмно, слоганно, пропагандно, което да търси вината някъде другаде. И такъв прочит на случилото се или на неслучилото се в една или друга страна трябва да бъде преди всичко търсено в тези, които управляват, а после да се погледне към други страни.
Водещ: Г-н Кючюк, непосредствено след избухването на поредното напрежение в неделя, съпътствано от сблъсъци на границите между двете държави, говорител на Европейския съюз потвърди, че институциите на Общността и страните-членки следят със загриженост развитието на събитията в Косово. Достатъчно ли е да се следи със загриженост? Това клише вече върши ли работа?
Илхан Кючюк: Това може да прави Европейският съюз. Европейският съюз не е военна организация, има инструменти на меката сила, които са на разположение на самия Съюз, и ги използва ми се струва по максимално добър начин в тази ситуация. Има едно отлагане на решението от страна на косовските власти в рамките на един месец, и трябва да бъде намерено адекватно решение, което да удовлетворява и двете страни. И това да даде възможност и процесът на преговори, който е започнал в Брюксел, да продължи. Противното означава дрънкане на оръжие и създаване на напрежение, което има отражение върху всички нас. Това не е въпрос, който засяга само Косово и Сърбия, а въпрос, който засяга и Балканите.
Водещ: 2 август и национален празник на Северна Македония. Това е и денят, в който избухва Илинденско-Преображенско-Къстовтоденското въстание от 1903 година. Това въстание е само един от примерите на богато духовно и културно-историческо наследство, което свързва тясно двете държави – пише президентът Румен Радев в поздравителната си телеграма, изпратена до президента на Македония Стево Пендаровски. Обаче за поредна година това въстание не се отбелязва съвместно като национален празник на двата народа. Не сбъркахме ли когато зачеркнахме историята от протокола с Македония?
Илхан Кючюк: Не сме я зачеркнали, защото историята е неизменна част от преговорния процес, който ще тече така или иначе между България и Северна Македония. По този въпрос сме говорили няколко пъти и въобще не съм съгласен, че историята е заметена някъде под килима. Точно обратното, историята като наука, която е консервативна, трябва да бъде оставена в ръцете на историците. Той такъв мандат е даден на въпросната историческа комисия, трябва този мандат да бъде изпълнен със съдържание. И тя да работи наистина в духа на науката, в духа на взаимното разбирателство, да бъдат намерени онези допирни точки, които са били в миналото и да бъдат потърсени нови допирни точки, които трябва да стъпят в бъдещето. То неизбежно е свързано с членството на Северна Македония в Европейския съюз. Там могат да намерят място и България, и Северна Македония, и това не противоречи на националния интерес на България – точно обратното, той го обогатява и той го задължава да бъде много по-адекватен към новите реалности, които се случват. България може да направи много за регионалната сигурност. И като работя по-фокусирано през последните години по външна политика, на мен ми се струва, да не кажа голяма дума, но единственото място, в което България може да предлага модели за интеграция, модели за подражание и буквално да води страните в посока, която е ценностна, отговаря на техните очаквания по политически убеждения, това са Балканите. Не виждам друго място, където може да бъде направено.
Водещ: А защо не отбелязахме този ден съвместно? Какво е вашето обяснение? Преди години имаше такива празнинства.
Илхан Кючюк: Имаше, това беше много добре.
Водещ: И беше много добро начало. Изведнъж това начало се загърби.
Илхан Кючюк: Това го отдаваме, надявам се, на нестабилната политическа обстановка. Нека така да си го обясним поне за тази година, ще видим, догодина как ще бъде. Но със сигурност всеки общ повод да се отбележат такива дати е задължително в нашите отношения, ако имат те естествено разбирането да вървят към бъдещето, а не към национализма, към изграждане на допълнителни стени, които могат да бъдат непреодолима крачка.
Водещ: И ако не се гледа на европейското членство като на формалност за вътрешнополитическа употреба. Нали така?
Илхан Кючюк: Е, това вече е въпрос на разбиране и въпрос наистина на трезва оценка и на идея къде иска да отиде македонското общество, и повече от това и преди всичко накъде иска да го води македонският политически естаблишмънт. Аз си спомням колко жертви трябваше да направим ние като страна, включително и промяна в Конституцията как земя може да бъде закупувана и от небългарски граждани, това е българската земя. Изключително емоционално беше посрещнато това искане от страна на нашите европейски партньори във формалната му част за промяна на Българската конституция – да мине през актовете, които бяха затворени, България даде много силна подкрепа по време на Косовската криза на Запада, и това беше консенсусното решение между публични говорители, политическият елит и медии, разбира се, някак си негласно, неписано, но се спазваше като консенсусно поле за разбиране, защото искахме да бъдем там. Сега е дошло времето, след като се формализиризат отношенията, и то справедливо, с договор, който трябва да укрепи отношенията между двете страни, с нарочен протокол, да се върне доверието, да бъдат направени всички усилия от българска и от македонска страна да преработят тези механизми, които са записани, не просто да останат един лист хартия написан, без да има реално изпълнение по тях, а те да имат за крайна
цел доближаването на двата народа един до друг, да имат общо разбиране за бъдещето. И задно с това, както вече имах възможност да кажа, да оставим на спокойствие в рамките на легитимния мандат историческата комисия от двете страни да разсъждава, да търси различни формулировки, ако е необходимо с действията на други техни колеги, ако това ще подпомогне процеса. Така че въпросът е, къде иска да бъде Северна Македония? Знам, че има хора, които искат да я издърпат, и политици, които имат визия да я дърпат по правилния път, да я водят, има и такива, които искат да я дърпат в обратната посока. Това трябва да реши вече самият македонски елит.
Водещ: А къде иска да отиде нашето българското общество? Страната ни за пореден път е изправена пред нови предсрочни избори. Президентът назначи четвъртия си служебен кабинет в рамките на своите мандати. Служебното правителство е 100-но поред. Какво още ни чака?
Илхан Кючюк: Ако продължим с повече от същото, ще получим същите резултати, те няма как да бъдат по-различни. Ако се поставят и по време на тази предизборна кампания тежки демаркационни линии, които могат да изглеждат и червени, и други, определено трудно ще намерим консенсус по важните теми на страната и обществото няма да бъде с основание удовлетворено от това, което предлагат политиците. Защото идеята на политиката е да решава обществените проблеми. Това е справедливото очакване на гражданите. А не да се поставят различни линии.
Водещ: Как ще продължим?
Илхан Кючюк: Така не може да се продължи. Защото нито една политическа класа не поставя такъв тип демаркационни линии. Те могат да бъдат различни – кой за каква програма се бори, кой какви идеи отстоява, дали те са леви, десни, дали има поле на консенсус в центъра, могат да бъдат каузи, могат да бъдат идеи, които са от миналото, идеи, които са от бъдещето, със сигурност да се определят морални стандарти. И един политик да дава морална оценка на друг свой колега, не че просто не съществува, то е дълбоко неприемливо. Това кой колко може в политиката се определя от идеите, от силата на идеите на една или друга политическа партия, а не от това каква морална оценка му дава неговия опонент. Какво значи дали е черен и бял, кой го определя това? Той светът не е черен и бял, цветовете са различни, между черното и бялото има много други цветове, много контрастни нюанси. При тази сложност на световните дела в днешно време да поставяме толкова елементарна плоскост в България, че може да бъде разделена на черна и бяла, на корумпирана и некорумпирана, на добра и на лоша, аз мога да продължа с това разделение, но на кого помага, кой обществен въпрос решава? Нито един. Така че не съм оптимист, ако се продължава по познатия начин, ако се влиза в предизборна кампания по него. А то не е много сложно да се види, че точно по този начин отново се влиза в предизборната кампания, което ще направи намирането на каквито и да е било контури за коалиционна политика много сложно занятие.
Водещ: Защо диалогът е невъзможен, защо като че ли се предпочита не коалиционното управление, а някакъв тип авторитарно, на една партия с няколко сателити към нея?
Илхан Кючюк: Основно е, защото политиците си въобразяват, че само те могат да решат тежките проблеми, само те знаят и само те могат. Разбира се, политиката е изкуство на възможности, и всеки в даден момент, колкото е по-рано, толкова е по-добре, трябва да си даде сметка, че решаването на големите теми, като реформа в правосъдната система, и в социалната, образователната, здравната система, където трябва да бъдат направени болезнени ходове, за които говорим от години, това изисква надпартийно усилие. И тук ми се струва много адекватна идеята на ДПС от 2016 година още – да се изведат на преден план важните приоритети за страната и да бъде потърсено национално съгласие. Това далеч не означава, че една партия трябва да бъде в опозиция, другата в управление по подразбиране. Разбира се, че този, който спечели изборите, ще има възможността да състави правителство, така е при демокрацията. Този, който успее да намери мнозинство, ще има влияние върху състава и структурата на Министерския съвет. Но този, който ще бъде в опозиция, ще поддържа тези приоритети, защото те са значимите. И утре, ако се разменят ролите – опозицията стане управляваща, и управляващите – опозиция, отново ще има същото ниво на разбирателство и поддържане на тази политика. Така само може да върви нацията напред – не с отричане, не с омаскаряване, което е абсолютно вредно и то нанася огромни щети не просто върху днес действащи политици и техните партии, а върху държавата институционално. За съжаление, днес лъжата стана мерило за политика, а лицемерието отново е стандарт за правене на политика, а не нормалността, не честността, не качествата, не професионализма, не идеите, което е жалко.
Водещ: А как гледате в ДПС на идеята за проевропейско правителство, правителство на проевропейското мнозинство, на проевропейските партии?
Илхан Кючюк: То се видя, че друга формула не е работеща, само ценностно мнозинство, което да се опре на определени очаквания на обществото. Може да бъде това мнозинство, което може да изведе страната от кризите. Няма как да има по друг начин работеща формула. Ако се запази сегашният формат, и не е нужно да го повтарям – по Северна Македония партиите нямаха консенсус, не консенсус – това е най-меката форма на изразяване, те нямаха елементарно съгласие, имаха тежки противоречия. По темата „Украйна“ абсолютно по същия начин. Не може да има управленски конструкт, ако има генерално разминаване в основните линии на политическите партии. И разбира се, голямата грешка на това правителство беше, че не създаде механизъм за решаване на вътрешнопартийните спорове, нещо, което е задължително при коалиционното управление, заедно с разписването на много задълбочена програма, която трябва да бъде следвана. Ние така и не видяхме управленска програма от това правителство. То си отиде без да има такава.
Водещ: Вие склонни ли сте да тръгнете на диалог с отделни политически партии или коалиции преди изборите, по време на кампанията, за да подготвите почвата след тях?
Илхан Кючюк: Задължително. Трябва да бъде очертано полето и контурите на едно взаимодействие, постизборно, да се видят кои са допирните точки. Явно е, че по определени политики трябва да има доста по-широко съгласие – нещо, за което говорих вече. Как да решим енергийната криза, ако няма това разбиране? Всеки един опит да бъде игнориран диалогът като начин на разрешаване на проблеми, като взаимодействие в политиката отрича изконното начало на политическото, а именно – да се съвместяват различни, макар и противоположни идеи, и да се търси най-доброто от всяко едно предложение.
Водещ: Много, много важен въпрос искам да ви задам, г-н Кючюк, и ви моля за откровен отговор – дали стигнахте до тази мъдра позиция и заради факта, че дълги години ДПС бе сатанизирана партия?
Илхан Кючюк: Тази позиция не е от днес, тя е последователна позиция и тя може да бъде проследена във времето. Ние винаги сме вярвали в това, че взаимодействието е начин за поставяне на важните проблеми на страната в един дългосрочен план. Неслучайно бяхме част и от коалиционни управления – 2001, 2009 г. Благодарение на усилията на ДПС се състави и тройната коалиция, която осигури приемането на страната в Европейския съюз, важен външнополитически приоритет, икономически резултати. Разбира се, ние през годините осъзнахме някои пропуски, някои непълноти, някои възможности пропуснати и едно от тях беше, че прекалено много мълчахме и не отговаряхме на тежките нападки на нашите политически опоненти.
Водещ: Как възприемате новия служебен кабинет и неговия състав?
Илхан Кючюк: На първо четене изглежда, че това са хора, които имат биография, професионализъм, но нека да им дадем известно време, за да видим как ще влязат в темата, как ще влязат в проблемите на страната. Това няма да бъде поредният служебен кабинет. Освен обикновеното, което се очаква от един служебен кабинет – да организира честни и свободни избори, този кабинет ще бъде натоварен с решаването най-малкото на още една криза, енергийната. И тук те нямат право на много време, не разполагат с него, защото зимата идва, индустрията, икономиката очакват много адекватни действия от тях. И наистина тук слоганите, общите приказки, идеята за помпозност не вършат работа. Трябват много конкретни действия, които да работят в полза на икономиката и възраждането на страната.
Водещ: Имате ли опасения, че служебният кабинет ще се обърне отново към Русия и към „Газпром Експорт“ за решаване на проблемите с енергийните доставки, което разбира се, ще върне обратно страната и в някаква степен ще застане и срещу решенията на Европейския съюз?
Илхан Кючюк: Нямам такива опасения, поне нямам такива данни. Не познавам в детайл хората, които са в този служебен кабинет, но България е поела своя ясен курс и той е свързан с НАТО и с Европейския съюз. Оттам нататък този въпрос винаги е бил много актуален за страната ни, как да направим членството си в тези две много важни организации ефективно работещо в страната. Видяхме, и пак от опит вече – 15 години, че Европейският съюз и НАТО дават възможности на тези, които са подготвени, страни, които успяват да изковат своите максимални позиции вътре в страната и да ги отстояват много силно, аргументирано в Брюксел, Вашингтон и другите столици, които са от важно значение. Така че от нас зависи. Включително и в тази предизборна кампания от нас ще зависи, от нашия избор накъде трябва да бъде страната, накъде трябва да върви, каква икономика трябва да има, как да стои в международните дела, кой да представлява и как да представлява България в Европейския съюз и в НАТО. Всичко ще зависи от волята на гражданите. И така трябва да бъде в суверенна държава.
Водещ: Диалог и компетентност – това ли са вълшебните думи за „Сезам, отвори се!“ в българската политика към просперитета на държавата?
Илхан Кючюк: Това е подходът във всяка нормална политика. Политиката е изкуство на това да направиш понякога и невъзможни гледни точки възможни. За това е необходим диалог, а само с диалог определено – видяхме го и през последните няколко месеца, въпреки че там липсваше диалог, само и с диалог не става, трябват и умения, трябва и опит, трябва и история, и биография на политическата партия, която те е излъчила. Всичко това е от значение.
Водещ: Зная, че сега Европейският парламент е във ваканция, но да ви попитам – като се възстанови през есента неговата работа и започнат неговите сесии и вие като докладчик за Македония и като признат експерт, занимаващ се с проблемите на Балканите, ще инициирате ли подход, действие за Западните Балкани, ще предложите ли някаква инициатива, обмисляте ли такава?
Илхан Кючюк: Аз веднъж-два пъти подметнах, без разбира се, да съм развил достатъчно в дълбочина своята теза за необходимостта от това България да има своя специален пратеник за Западните Балкани. Само с моите усилия и усилията на още няколко души, които работят фокусирано по темата „Западни Балкани“, няма как нивото на българската дипломация да бъде
вдигнато на радикално различно ниво. А от това имаме нужда в момента. И другото, от което имаме нужда, е много ясното определяне на политика спрямо Западните Балкани, много по-фокусирано, много по-отговорно и разбира се, ориентирана към резултатите, каквато трябва да бъде всяка една външна политика. Затова ми се струва, че много актуална става тази идея: заедно със специалните пратеници на САЩ, на Великобритания, Австрия, Германия, Словения е на път да има своя пратеник за Западните Балкани, ми се иска и България да се нареди на масата, където се обсъжда бъдещето на региона. То не е само като геополитическа ориентация, то е свързано и с икономически връзки, транспортна свързаност, с дигитално развитие, с иновации и с образование, насочено към бъдещето. От това България само би спечелила. Така че бих помислил и в тази посока. Използвам възможността и на вашата авторитетна медия да популяризираме тази идея, да не се възприема нито като формален подход от страна на един български евродепутат, нито като идея, предложена, видите ли, от опозиционна политическа партия, а да се вгледаме в същината и в мисълта на това, което се предлага.
Водещ: Вашата идея е новина не само за нашата медия, тя е новина за България, новина, от която България има нужда. Благодаря ви за това, че бяхте наш гост.
Илхан Кючюк: Благодаря и аз.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Илхан Кючюк: И България и РСМ имат интерес от това Брюксел да даде допълнително гаранции, като защитни механизми за европейски ценности, в центъра на които стоят правата на човека
Илхан Кючюк, евродепутат в интервю за „Добър ден, България“ по Радио „Фокус“ Водещ: Само след минути започва форум "ЕС среща Балканите". Поуката от Украйна: Европейското разширяване...
Илхан Кючюк: България трябва да бъде много по-активна в международния диалог, за...
Илхан Кючюк: Пътната карта на съгласието, което ще бъде намерено между България ...
Илхан Кючюк: България не е бедна на ресурси и на интелектуален капацитет страна, затова всичко трябва да бъде обединено в името на ясното й позициониране и целите за бъдещето
Илхан Кючюк, евродепутат от ДПС и Групата „Обнови Европа“ в ЕП, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”. Водещ: Софийски форум за Западните Балкани организира евродепутатът от ДПС и Групата „Обнови Европа“ в ЕП Илхан Кючюк. Насрочен е за 6 декември, понеделник и ще се състои в партньорство с фондация „Либерална интеграция“ и Европейският либерален форум. Форумът е под надслов „Време за възстановяване на доверието“ и ще обсъди ключови въпроси за Западните Балкани, за да внесе повече яснота по преговорния процес за присъединяване на региона към ЕС. Затова специално участие в работата ще вземе еврокомисаря по съседство и разширяване Оливер Верхели, очакват се и експерти в областта. А въпросът е: време ли е за възстановяване на доверието с и в Западните Балкани? Задаваме го на Илхан Кючюк – евродепутат от ДПС и Групата „Обнови Европа“ в ЕП и организатор на Софийския форум за Западните Балкани. Случайно ли избрахте датата за форума да съвпадне с началото на работата на 47-ия парламент? Илхан Кючюк: Не, по категоричен начин не съм съобразил датата с началото на работата на българското Народно събрание, но идеята да има в България форум, мислим от много отдавна, защото някак си няма как България да има претенцията да играе значима роля в Западните Балкани, когато няма свой собствен форум, на който да се изразят позициите. И тук не говоря само за българските позиции. Говоря повече за позиции, които да обединят региона. Защото нека да припомня няколко форума, които са много близко до нас - Стратегическият форум в Блед, който е доказал вече и своята устойчивост, и ефективност. Миналата година се състоя форум, на който съорганизатори бяха Гърция и Република Северна Македония. Има форум, определен за Западните Балкани в Загреб. България прави едно голямо изключение - не само формално от разговора за Западните Балкани, а недавайки възможност да бъде по-ясно артикулирана нейната позиция. Със сигурност обаче форумът си поставя за цел да сложи темата за регионалното развитие, за включването на страните от Западните Балкани по-активно в политическия процес на самия ЕС. Това поне е нашата идея като инициатори. Водещ: Време ли е за възстановяване на доверието с и в Западните Балкани и как това може да се случи? Илхан Кючюк: Категорично да, защото доверието беше подкопано. Защото виждаме, че колкото повече говорим за разширяването като едно от основните политики на ЕС, някак си толкова по-изключен е регионът на Западните Балкани. И това не може да продължава. Ако искаме да имаме целенасочена политика, трябва да отворим региона към ЕС. Един процес, който е застинал между България и Северна Македония. Сам по себе си води до демотивиращи политически тенденции между Сърбия и Косово, виждате какво се случва между Република Сръбска и Босна и Херцеговина. Всичко това ни навежда на мисълта, че трябва да погледнем много по-сериозно на региона и като държава, и като ЕС. Единственият начин да се захванем с решаването на наболелите проблеми е да възстановим доверието. Водещ: Не ви ли притеснява обстоятелството, че редом с напрежението по украинската граница и конфликтът Украйна-Русия, за друга гореща точка в момента се сочат именно Западните Балкани? Илхан Кючюк: Притеснителен е фактът. И това е още един аргумент, че страните от Западните Балкани не бива да бъдат оставяни в сивата зона. Те трябва да бъдат интегрирани, защото това е поле на сигурност, на просперитет, едно цивилизационно пространство, което задава общи икономически параметри. И нека да го кажем с още един геополитически аргумент, в който има и много икономическа логика. Няма как включително и България да бъде погледната като дестинация икономическа и туристическа, ако не я погледнем в по-широк план, а това включва да имаме общи стандарти. Стандарти на демокрация, стандарти на екология, стандарти на икономическо развитие. Само тогава можем да бъдем конкурентоспособни на останалата част от Европа, бих разширил и понятието на останалата част от света. Водещ: Господин Кючюк, отказва ли се ЕС от Западните Балкани и ако не се отказва, то поне ослушва ли се? Илхан Кючюк: Не се отказва, но в ЕС текат два процеса – единият задълбочаване на европейската интеграция. Процес, който неминуемо трябва да се случи, има необходимост от това. Защото всички кризи, които наблюдаваме, започвайки от миграционната, а преди това ако искате от финансовата и стигайки до Брекзит и ковид пандемията, ни показват, че Европа трябва да се реформира. И неслучайно конференцията за бъдещето на Европа си поставя тази амбициозна цел. Но заедно с това идеята за задълбочаване на процесите в ЕС, трябва да погледнем и към другия процес – разширяването. За мен това не са противоречиви понятия, а точно обратното – те трябва да вървят паралелно. Редом със задълбочаването трябва да върви и разширяването на ЕС, защото само тогава можем да говорим за стабилна геополитическа ориентация и за позициониране на едно друго ниво на глобалните въпроси на ЕС. В противен случай претенцията за геополитически съюз не се осланя на сериозни аргументи. Водещ: Вие правите такъв форум за доверието в Западните Балкани, но регионът все още се възстановява от кървавото разпадане на Югославия. Как вътрешнодържавните конфликти могат да се преодолеят? Как може да се преодолее трупана с десетки години мъка? Илхан Кючюк: Вие всъщност давате отговор на големия въпрос накъде трябва да вървят Западните Балкани, ако на тях им липсва модел? И на България не й липсва модел. България има своя уникален етнически модел, който трябва да даде параметрите на съвместното съжителство. И този модел беше изключително успешен и устойчив в български условия, защото той даде възможността както да съхраним единството в многообразието, така и да погледнем държавнически и да вземем поука от миналото. То да не бъде просто временен учител, а да даде политическа ориентация на страната ни, нещо което се случи за щастие през 2004 г., станахме част от НАТО и през 2007 г. станахме част от ЕС. И точно България със своя уникален етнически модел може да бъде гарант за стабилността и просперитета на страните от Западните Балкани. Заедно с опита безспорно ние сме колко години – 14 г. част от ЕС, имаме своите постижения, своя опит, на моменти позитивен, на други не чак дотам, но той е опит. опит, който може да бъде предаден на страните от региона. И само, ако целта е НАТО и ЕС , може да сработи както уникалният български етнически модел, така и опитът на България в ЕС. Водещ: В понеделник една от целите на дискусията ще бъдат ключови въпроси, повече яснота по преговорния процес за присъединяване на региона към ЕС. Естествено централна сред тях ще бъде темата България-Северна Македония. Какво ще препоръчате? Илхан Кючюк: Това, което е и в заглавието на нашата конференция – да се върнем към доверието. И аз виждам един много прагматичен процес от двете страни. България направи своите предложения под формата на 5+1, нека да не ги повтарям, за да не отнемам вниманието на вашите слушатели с вече познатата тема и за мое удоволствие РСМ отговори на тези предложения. Те могат да послужат като една добра основа за започване и даване на допълнителни гаранции на двете страни, че договорът от 2017 г. ще бъде изпълнен. На мен ми е ясно, че това е процес и той трябва да бъде продължен във времето. Не може да се го свързваме и да правим директна връзка на нашия договор с договора от Преспа, защото са много различни. Ако договорът с Гърция слага край на историческите спорове, договорът с България дава началото на бъдещите ни взаимоотношения със Северна Македония. И това е много важно да бъде ясно още от самото начало. Тук се изисква време, а и международните отношения, сериозната външна политика изисква време, изисква търпение. Тя е много по-консервативна сама по себе си и затова плодовете от добросъседството, плодовете от съвместната ни работа, от проектите, които ни свързват, институционално, ако искате регионално, транспортно, енергийно, дигитално, образователно, в крайна сметка голямата цел е да бъдем свързани човешки. Да се познаваме по-добре. Най-големият проблем в отношенията ни със Северна Македония е непознаването на това, че сме толкова близки, но това ни прави толкова отдалечени. Информираността и задълбоченото опознаване на двата народа чрез възможности, които ни дава ЕС, ще постави както двете страни, така и ЕС на една много по-различна писта. Водещ: Господин Кючюк, истината е, че колкото пъти се започва диалог със Северна Македония, той спира тогава, когато се стигне до историята. Този препъни камък не може да се прескочи. Как България ще си затвори очи пред езика на омразата, пред кражбата на история, пред кражбата на личности, как? Това не е ли изключително сериозен въпрос? Илхан Кючюк: Така е, съгласен съм. Но в разговора за историята ние не трябва да изпускаме разговора за бъдещето. С това не казвам, че историческият разговор е безсмислен или е маловажен, точно обратното. Но сме длъжни като съвременни политици, принадлежащи на 21 век, да поставим разговора за бъдещето. А що се отнася защо говорим само за история, скоро така беше предпоставен разговорът. Историческата комисия беше сложена на възможно най-централното място във взаимоотношенията между двете страни. Да, езикът на омразата трябва да бъде изкоренен. Има го и от двете страни, за съжаление и в много европейски държави виждаме език на омразата, а в много други виждаме, че той стана институционален, дой влезе в Народното събрание. И политиците носят огромна отговорност за това. Но също политиците и медиите имат огромната отговорност за изкореняването и изчистването му. Неслучайно изкореняването на езика на омразата, на речта на омразата е част от пакета 5+1. На мен ми се струва, ако погледнем на въпроса като начин на намиране на нови решения, то заедно с историята трябва да включим и икономическите взаимоотношения. Видяхте ли няколко дни преди днешния ни разговор как реагира Българо-македонската търговска камара? Те критикуват директно политиците за това, че не могат да развият нормални добросъседски и икономически отношения. Това всичко ме навежда на мисълта, че трябва да бъдат потърсени и алтернативни начини за разрешаването на спора. И алтернативни начини за доближаването на двата народа. И затова се изискват креативни решения. Изискват се нови подходи, храбри политики, но се изискват и други гледни точки. Не може национализмът да бъде водеща концепция, особено в 21 век, особено, когато говорим за един глобален свят на тежко противопоставяне. Виждате днес една Италия и Франция подписаха договор, който доближава договора от Аахен между Германия и Франция. И нека да припомня какво означава това. Италия и Франция днес се разбраха, че ще разменят дипломати на ниво ООН, т.е. доверието е достигнало на такова ниво, което им позволява да имат взаимоотношения на размяна на дипломати. Разбраха се за това да имат общи парламентарни сесии, да имат общи отбранителни способности. Ако Германия и Франция го направиха това в Аахен и днес го продължават Италия и Франция, какъв е проблемът България и Северна Македония да погледнат малко по-далеч в перспектива. Аз не виждам такъв проблем. Водещ: Вие какви креативни решения ще предложите в понеделник? Илхан Кючюк: Аз ги предлагам чрез разговор, предлагам ги чрез комуникация, с моята ангажираност към целия процес, към активното участие не само чрез официалната ми роля на докладчик на РСМ, но и през това да насърчавам двете страни да бъдат активни в комуникацията като насърчавам медиите да работят заедно. Имам огромното удоволствие още от миналата седмица, може би това е новина, не знам до каква степен в България, но беше в РСМ, че БТА ще има свой офис. Добре е, че работят медиите от двете страни. Виждате в тази криза и в голямата мъка на хората от двете страни как го преживяха това. Как тъгата на македонците се превърна и в тъга на българите. Между другото не трябва да се пренебрегва с лека ръка доброто взаимоотношение между прокурорите на двете страни, между органите, които трябваше и продължават да работят по разкриването на причините за тежката катастрофа. Има добри примери, да продължа и с добрия пример между Великотърновския университет и Университета „Св. Николя“. Имаме други проекти, които целят да накарат младите хора да мислят и за историческата перспектива, но и за перспективата на общото им бъдеще, свързано с ЕС. И с всички мои възможности аз насърчавам този процес. Водещ: Възстановяване на диалога – това ли е ключовият израз за ДПС? Защото квинтесенцията в този разговор е тази – възстановяване на диалога, но за възстановяване на диалога призова и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ при откриването на парламентарната сесия от 47-ия парламент? Илхан Кючюк: Видяхме, докъде стигнахме, когато няма диалог между институциите и политическите сили. Това не означава, че не трябва да има опозиция и управляващи. В цял свят има опозиция и управляващи. Това ще бъде и в България, но не може да няма минимален разговор по стратегическите цели на България. Не може да отсъства разговор по това къде искаме да бъдем, защо трябва да бъдем на последните места във всички европейски класации? Къде трябва да бъдат нашите доходи, на кое място България трябва да се подреди по жизнен икономически стандарт? Ние имаме отговор на тези въпроси, знаем как да го направим, предлагали сме решения, но за съжаление в много случаи, понеже ДПС ги предлага, някак си са пренебрегвани. Надявам се, че с това предаване да предадем и новата логика на политическия процес. Не е важно кой предлага идеята, важно е колко е смислена тя. И може би новото Народно събрание, ако постави пред себе си няколко цели и бъдещи управляващи ясни измерители за това, ще имаме по-добро разбиране чрез възстановяването на диалога ще се възстанови и държавността и активното взаимодействие между институциите, които трябва да се контролират, но и трябва да взаимодействат една с друга. Водещ: Смятате ли, че новата логика на политическия процес такава, каквато е характерна за Европа, е актуална за България днес? Илхан Кючюк: Цяла Европа почти се управлява коалиционно. Но коалиционните управления в ЕС не са свързани просто с едни добри намерения, а зад тях стоят политически платформи, преговорни екипи, които преговарят няколко месеца. Да ви дам пример последното споразумение, което успяха да подпишат трите германски партии – социалдемократи, зелени и либерали то е от 200 страници, много детайлно разписан, имат отговор на ключовите въпроси в германската коалиция, какво правят с енергетиката, докога ще продължат да имат енергетика основана на въглища, какво се случва, ако въглищният период е прекратен, т.е. мините бъдат затворени, какво препитание се дава на тези хора. Втори важен въпрос образованието, трети важен въпрос за социалните придобивки, за пенсиите. В България говорим за допълнителни 50 лв. към пенсионерите. Това ли е голямата цел, да дадем допълнителни 50 лв.? голямата цел според мен трябва да бъде къде България се намира през следващите години икономически. Какъв икономически растеж ще има, за да може и за пенсионерите, и за учителите, и за лекарите да има много по-добри условия. Това са смислените въпроси, с които трябва да се занимаваме през следващите няколко седмици много интензивно. Политиците в България, които са седнали да изготвят новата управленска програма имам предвид. Водещ: Оптимист ли сте, като гледахте първата сесия на този парламент? Илхан Кючюк: Липсваха ми ясни послания, да ми кажат нещо повече, липсваше ми визия. Много от политическите оратори гледаха повече назад, отколкото напред. На мен ми се искаше особено тези, които претендират за нов морал в политиката, да погледнат малко повече в далечината, да имат план за развитие и да имат цели, които да са целите на България и да потърсят целия ресурс на страната. Защото България не е страна нито бедна на ресурси, нито бедна на интелектуален капацитет. Всичко това трябва да бъде обединено в името на това България да има своето ясно позициониране и своите цели за бъдещето. Водещ: Не се ли чувствате неразбран при положение, че това което говорите вие и ваши колеги се разминава доста сериозно или поне върви в различни коловози с това, което хората, които ще съставят управлението на България в момента говорят? Илхан Кючюк: Много пъти сме се чувствали неразбрани, за съжаление сме се оказвали прави. Надяваме се този път да не се окажем прави за пореден път, защото нашата правота в този случай означава много загубено време за България, а ние нямаме повече време за губене. Светът не ни позволява да продължаваме да се бавим и Европа не ни позволява, ако искаме разбира се да се движим ускорено и да се развиваме спрямо европейските стандарти, а закъсняваме допълнително. Не може да изпускаме огромните възможности, които ЕС ги създаде, а ние като част от ЕС имаме възможността да се възползваме от тях. Тук говоря и за големите трансформации, дигиталната трансформация, зелената трансформация, огромен потенциал, който не просто ще възстанови ЕС постпандемично, а ще даде нови възможности за качествено развитие на европейските икономики, за нов социален живот, а в много страни ще бъде постигнат и нов обществен договор. И това е съвсем ново начало в европейското развитие. Цоня СЪБЧЕВА