ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Даниел Смилов: Големият шанс е да се състави отново правителство с първия мандат на „Продължаваме промяната“, ако това не се случи, преминаваме към нови избори

Доц. Даниел Смилов: Големият шанс е да се състави отново правителство с първия мандат на „Продължаваме промяната“, ако това не се случи, преминаваме към нови избори

i>Доц. Даниел Смилов, преподавател в СУ, политолог и специалист по сравнително конституционно право, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

23 Юни 2022 | 09:55 | Агенция "Фокус"

Доц. Даниел Смилов: Не Европейски съвет трябва да бъде този, който води външната и вътрешната политика на страната

Доц. Даниел Смилов: Не Европейски съвет трябва да бъде този, който води външната и вътрешната политика на страната

Доц. Даниел Смилов, преподавател в СУ, политолог и специалист по сравнително конституционно право, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Май пак сътворихме новост във външната политика. На Европейския съвет страната ни трябваше да бъде представена от министър-председателя, защото според Конституция сме държава с парламентарно управление, а президентът може да ни представлява там само при случаи на служебно правителство. В последния момент, без обяснение, ни бе съобщено, че на Европейския съвет в Брюксел ще отиде президентът, след което премиерът измисли обтекаемата формулировка „неотложни ангажименти“, които възпрепятствали пътуването му, като под спешни неща за решаване у нас изброи проблемите с тока и пандемията. Тъкмо президентът пристигна в Брюксел и започна да дава изявления, и внезапно разбрахме, че за там на следващия ден за свои си срещи с делегация ще пътува и премиерът. А проблемите с тока и пандемията така все още не са решени. И до момента никой не е счел за нужно да обясни, защо по едно и също време в белгийската столица се оказаха президент, премиер, финансов министър, външен министър и говорител на правителството. Поканих за анализ политолога доц. Даниел Смилов, който е и специалист по сравнително конституционно право. Какво лидерство демонстрирахме във външната политика, след като по едно и също време в Брюксел изтъпанихме президент и премиер с нямащи връзка помежду си послания, плюс двама министри – финансов и външен, от които до този час пък не чухме съвсем нищо? Даниел Смилов: Аз ще започна от там, че все пак това е първата седмица на правителството и трябва да има някакъв толеранс преди много тежки критики да бъдат отправяни към министър-председателя и новото управление. Но все пак наистина този ход беше малко озадачаващ, по две причини. На първо място, не е неконституционно в такива системи като българската вместо министър-председателя да отиде президентът. Но все пак на Европейски съвет трябва да бъде този, който води външната и вътрешната политика на страната. При положение, че имаме редовно правителство, очевидно е – това трябва да бъде министър-председателят. Само в случаи, когато има някаква неотложна необходимост и когато министър-председателят всъщност делегира това право на президента, тогава може да отиде президентът. При всички случаи би трябвало да има много тясна координация между това, какво говори президентът и да е ясно, че това всъщност е волята на правителството, защото пак повтарям – в нашия модел при редовно правителство външните и вътрешните политики на страната на практика се водят от него. Нямаме два центъра на власт – единият да праща едни послания, другият да праща други послания. Така че щеше да е, разбира се, по-логично и по-очаквано на Европейския съвет България да бъде представена от новия си министър-председател. Щеше да има и политически позитиви от това. В крайна сметка след три парламентарни избора през 2021 г. най-после страната има редовно правителство. Нещо повече – имаме премиер, който би могъл да представи България в съвсем друга светлина, в сравнение с премиера Бойко Борисов от миналото управление. Затова такива възможности като Европейски съвет трябва да се използват, за да се прати силно послание, че България променя не само своята политика, но е в състояние да промени и репутацията си, която – уви, в Европейския съюз е на страна, която е корумпирана и бедна. Така че от тая гледна точка щеше да е по-логично да се използва тая възможност България да бъде представена от министър-председателя. Сега нищо фатално не е станало, но според мен трябва Кирил Петков и неговото правителство да се замислят върху тези елементи, те могат да изглеждат символни неща, но са важни от гледна точка на външната политика, и в бъдеще е добре да избягват такъв тип ситуации. Пак казвам, би могло в някакви случаи, при делегиране от страна на министър-председателя на Европейски съвет да присъства и президентът, но в първата седмица на ново правителство, без да има някаква особено ясна причина защо министър-председателят отсъства, това не бива да се случва. Сега, както и вие казахте, Кирил Петков в крайна сметка отиде в Брюксел. Не знам, дали това подобрява ситуацията, защото ако беше там, беше по-логично да бъде на Европейския съвет. Но бяха извършени срещи с – предполагам, тия срещи ще продължат – поне дотук с Урсула фон дер Лайен, с ръководителите на НАТО, така че частично има компенсация, но тази компенсация подчертава леката необяснимост, защо от самото начало беше взето това решение да не се ходи на Европейски съвет. Водещ: И още нещо има, доц. Смилов – посланията, които отправят в изказванията си президентът и премиерът, сякаш идват от двама представители на различни държави. Те нямат връзка помежду си, макар че се движат в един периметър. Толкова ли не са се засекли да синхронизират, какво говорят? Даниел Смилов: Аз не бих казал, че нямат нищо общо помежду си. По-скоро има може би разлика в акцентите. Все пак бих предпочел в една такава ситуация да няма дори минимален разнобой, още повече, че на България й предстоят важни решения, свързани със Северна Македония и т.н. Много е важно, какво говорим. Нюансите всъщност може би на този етап са от ключово значение. Днес Кирил Петков правилно от моя гледна точка е казал, че трябва все пак, наред с критиките, които имаме към позицията на Северна Македония, да подчертаваме и огромните позитиви в нашите отношения и да направим така, че тия позитиви някак си да надделяват в решенията, които предстоят да се вземат. Защото нямаме чак толкова страни, с които сме толкова близки – и езиците, и културата, и т.н. И ситуация, в която сме стигнали до доста сериозно противопоставяне, не мисля, че работи нито в българския, нито в северномакедонски интерес, нито пък е в интерес на Европейския съюз. Водещ: И още един проблем излиза от посещението на премиера, а и от другото, на президента – свързан е с подготвеността на делегациите и най-вече с подготвеността на държавните мъже. Защото как да приемем сервираните от премиера недоразумения, и то на срещи с генералния секретар на НАТО и с председателя на Европейската комисия, че България има един мост на река Дунав и ще строи втори като военна инвестиция; че вече в парламента сме създали Комисия за борба с корупцията, което все още не е факт, но иначе такава комисия съществува в различни парламенти от 20 години насам. Не трябваше ли някой да подготви премиера? Даниел Смилов: Не съм чел в такива детайли всичко, каквото е станало в Брюксел, затова малко на вяра приемам нещата, така, както ги описахте. Задачите на Кирил Петков бяха в две посоки. Запознах се с тази идея за втори мост на Русе, която да мине и като част от военните разходи на България, тия 2% от БВП, които трябва да постигнем. Водещ: Да влезем с инфраструктурни инвестиции в отбраната – това не е ли малко оригинална идея? Даниел Смилов: Да. Идеята е оригинална. Водещ: Столтенберг е хлъцнал, със сигурност. Даниел Смилов: Да видим НАТО какво мисли за нея и дали е приел тази инфраструктура като част от военните разходи. Би се получила интересна ирония, защото то и по първия мост на Русе, който имаме, той също, както знаете, е доста тесен – горе-долу със ширината на два руски танка да могат да се разминават по него. Сега ще бъде, пак казвам, леко иронично, ако построим втори мост до Русе пак с военна мярка. Водещ: Този път да се разминат два изтребителя, може би? Даниел Смилов: Да. Вижте, не съм специалист в тази сфера, не бих искал да навлизам в тая тема. Аз мисля, че отношенията на България с НАТО по принцип са добри и това е била по-скоро опознавателна среща. Ще има много възможности да се избистрят тези идеи. По-важното е това, което споменахте за антикорупционната политика, защото там в нещата има известна спешност. Европейският съюз вече има редица механизми, които обвързват спазването на принципа към върховенството на правото с ползването на средства от бюджета на Европейския съюз. Тия принципи важат с особена сила и за възстановителния план на Европейския съюз. Така че ако искаме тези средства бързо да ги получим, трябва да убедим и Комисията, и партньорите от Европейския съюз, че наистина взимаме правилните и спешни мерки в тази посока. Единият от въпросите – бившият вицепремиер Пеканов беше казал, че почти е получил решение – това е въпросът с отговорността на главния прокурор Иван Гешев, всъщност не точно на Иван Гешев, а на главния прокурор по принцип, но в случаи на евентуални престъпления, извършени от главния прокурор, при нас няма процедура, по която да му се търси отговорност. Този проблем виси от десетилетия и в крайна сметка трябва да получи някакво процедурно свое решение, и то да е достатъчно убедително, така че Комисията да вдигне своите възражения от нашия възстановителен план. Но не е само това проблемът. Това е един от техническите аспекти на проблема с върховенството на правото. Но не е и само това проблемът на общия въпрос с отговорността на главния прокурор. Други неща също трябва да се извършат в тая сфера. Водещ: Какви? Даниел Смилов: Тези реформи, които правителството възнамерява да направи, свързани да речем с КПКОНПИ, по принцип са позитивни. Там една доста сериозна и персонална, и структурна реформа може да се окаже необходима и полезна за страната. Иначе мерките в съдебната сфера, те са цял пакет – няма как да изреждам всички, но от ключова важност, на практика радикалното реформиране на Специализираните съд и прокуратура. Може би е добре да се запази специализацията на тия структури, които бяха изградени. Не са ефективни, така че техните функции могат да се прехвърлят към други съдилища и прокуратури. Трябва да се погледне внимателно също така и на възможностите за съдебен контрол над актове на прокуратурата, включително откази да се започнат процедури, да се повдигнат обвинения. И в последната седмица станахме свидетели на един такъв спорен казус, когато очевидно има престъпление – 50 милиона са изчезнали от бюджета, има свидетел, който е готов да свидетелства срещу все пак по-основни фигури, които биха могли да извършат едно такова престъпление, но от прокуратурата изглежда нямат особено желание да се занимават задълбочено с тоя казус. Та съдебен контрол върху откази, бездействие всъщност на прокурорите също може да е някакво решение на проблема. Това се е обсъждало многократно. Има и други опции, които не изискват тежки конституционни промени, защото ако отсега се захване правителството, новото мнозинство с конституционни промени, а загърби законодателните реформи, може да се окаже, че въпросните конституционни промени не могат да бъдат произведени, защото все пак за тях са необходими гласове и от ГЕРБ, и от ДПС, а такива гласове в никакъв случай не могат да бъдат считани за гарантирани. Водещ: В заключение, ако човек погледне в момента най-безпристрастно ситуацията в България, имайки предвид и първите посещения в Брюксел, и това, което става в парламента, какво би си помислил един абсолютно непредубеден наблюдател? Даниел Смилов: Със сигурност такъв наблюдател няма да е особено очарован от атрактивността на това, което се случва и като комуникация в коалицията. Тук бих дал примера със зеления сертификат. Но явно е, че „Продължаваме промяната“ са млада формация и някои от техните фигури и лидери нямат толкова опит, колкото имат някои от другите политически партии. И това всичко със сигурност се забелязва. Но пак казвам, все пак ние сме в първата седмица, в ранни етапи на управление на такива партии, които печелят изборите без дълга своя политическа история, и е нормално да има и проблеми от тези, които обсъдихме днес. Но все пак не бива да се забравя, че това управление такова, каквото е, е резултатът на три парламентарни избора. В тия три парламентарни избора българите казаха ясно, че искат такъв тип управление – искат управление, което е без ГЕРБ, без ДПС, което да погледне критично на тяхното политическо наследство. Така че това управление продължава да бъде шанс за страната. То е много голям шанс и с оглед възприемането на България отвън, защото миналото управление беше натрупало много негативи. Знаете, имаше тежки резолюции от Европейския парламент за корупцията в България; всички доклади за България от Европейската комисия бяха също негативни; имаше скандали с международен отзвук. В тоя смисъл, хората, които представляваха България на най-високо ниво, носеха тежко репутационно бреме. Всичко това сега се променя и това дава доста позитивни шансове на България, които трябва да бъдат използвани. И затова беше и това частично разочарование, че първият шанс, който се появи, и то първият Европейски съвет, не беше използван най-пълноценно от Кирил Петков като министър-председател. Цоня Събчева

18 Декември 2021 | 09:03 | Радио „Фокус“