Боби Бобев: Напрежението, което периодично възниква между Сърбия и Косово, до голяма степен е предизвикано от самите две страни

Боби Бобев, бивш посланик на България в Албания и Косово, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: В Митровица, Северно Косово, започнаха въоръжени сблъсъци. Местните жители са чули стрелба, в града са включени сирени, църквите бият камбани. В района на сблъсъците са забелязани множество коли на Бърза помощ. Междувременно сръбската медия Б92 съобщава за напрежение и блокади на пунктовете „Бърняк“ и „Ярине“ на границата между Сърбия и Косово. На терен са изпратени сръбски специални части и полиция. От другата страна също има въоръжени сили на Косово. В северните райони на Косово, в които живеят предимно сърби, са пуснати сирени за въздушна тревога. Докъде ще доведе това напрежение? Задаваме въпроса на бившия посланик на България в Албания и Косово Боби Бобев. За пореден път ставаме свидетели в сблъсъци в този район. Докога ще бъде така?

Боби Бобев: Не съм оптимист относно намирането на изход от тези ситуации. За съжаление, вие сте абсолютно права като виждате в това, което се случва от вчера насам в северните райони на Косово, нещо, което е дежа вю, нещо, което е повтарящо се, нещо, което има вече предистория. Защото ако се върнем назад във времето, ние можем да отчетем факта, че вече повече от десетилетие се води диалога между Сърбия и Косово. Той стартира през 2011 г., но някакви реални резултати няма. Постигнати са повече от 30 споразумения, но те или се тълкуват по различен начин от двете страни, или просто остават на хартия. Ето сега, това, което се случва вчера и днес, до голяма степен напомня събитията от септември миналата година, когато косовското правителство взе решение за въвеждане на пълна реципрочност за автомобилните номера. Сръбската страна не беше съгласна с това, местните жители решиха, че им се нарушават правата, блокираха граничните пунктове, имаше приближаване на сръбски войскови съединения от север на юг към границата, поставянето им в бойна готовност. В района на Северно Косово навлязоха части на Специалните сили на Косовската полиция. Така че наистина виждаме нещо познато, което беше до голяма степен предизвестено, защото решението за тези действия се взе на правителствено заседание през месец юни и там беше фиксирано, че тази процедура по пълна реципрочност във входно-изходните документи за преминаване от Сърбия в Косово и обратно в перспектива от 1 август, а от вчера започна и конфискацията на старите номера, с които се движат обикновено сръбските граждани на Косово. Така че нещата бяха до голяма степен очаквани и за съжаление се случи нещо, което отново казвам, звучи достатъчно познато. И за съжаление, този замръзнал във времето сякаш диалог от 2018 г., когато ако си спомняте, бяха въведени извънредните мита от правителството на Харадинай, тогава се блокира диалога. Възстановен беше по- късно след настоятелните искания от Брюксел и Вашингтон, но въпреки това от тогава насам ние реално не сме постигнали някакви съществени резултати.

Водещ: Дали тези събития, които сега за пореден път възникват, се случват от само себе си, благодарение на вътрешни неразумни решения, или са и благодарение на намеса отвън? Ще ви задам съвсем откровен въпрос – отваря ли Русия втори фронт на Балканите?

Боби Бобев: Аз не мисля, че трябва да стигат нашите разсъждения чак до там, до отваряне на втори фронт на Балканите, ако за първи фронт имате предвид това, което се случва в Украйна в момента.

Водещ: Да, точно това имам предвид.

Боби Бобев: Действително от косовска страна често се отправят обвинения в тази посока, че Александър Вучич като верен съюзник на Русия се стреми да създава дестабилизация на Балканите, с което й върши услуга на Русия. Защото е съвършено ясно, че още от 90-те години ползва тези замразени конфликти в определени райони – в конкретния случай говорим за Балканите, ползва тези замразени конфликти точно Русия, защото нейните позиции след 1990 г. бяха рязко отслабени на Балканите и нейният глас може да се чува единствено в такива ситуации, когато се възбуждат замразени конфликти. Но аз не, не мисля, че може да се стигне до някакъв въоръжен конфликт, защото и Брюксел, и Вашингтон доста категорично ще заявят своето несъгласие срещу подобни действия. Пък да не забравяме, че Сърбия в края на краищата така или иначе води преговори и непрестанно декларира своето желание да се постигне в края на краищата нейното членство в Европейския съюз. А конфликтите разбира се, че възникват до голяма степен и от само себе си. Пак ще се върна към този диалог, пак ще се върна към това, че бяха сключени много споразумения и те в една или друга степен бяха тълкувани по различен начин от двете страни. Ами ние имаме в миналото споразумение за свободата на движението. То включваше и въпроса за режима на автомобилните номера, на документите, с които се пътува, и т.н. Нищо от тези постигнати споразумения, за съжаление, не се прилага и това затруднява нещата до голяма степен. В последните месеци на няколко пъти прескачаха искри в реплики през медиите или през международни срещи от Албин Курти към Вучич и обратно. Известно е, че те трябваше да се срещнат на 18 юли, но тази среща беше отменена. Вучич заяви, че докато Курти съществува като премиер на Косово, никакъв напредък не може да се постигне в диалога. Курти заявява, че Вучич е човек, който пречи на диалога и постигането на реални резултати в него. Така че до голяма степен напрежението, което периодично възниква между Сърбия и Косово, до голяма степен е предизвикано от самите две страни.

Водещ: Като проследим конфликта от вчера насам, забелязваме, че правителството на Косово отлага прилагането на новите правила за табелите на автомобилите. Това не можа ли да се калкулира предварително, за да не се стига до напрежение, изстрели, сирени и т.н.?

Боби Бобев: Вероятно е било напълно възможно да се предвиди реакцията на сръбската общност. Говоря за реакцията на сръбската общност в Косово, а не на държавата Сърбия, защото и днеска четох едно становище на сръбския президент Александър Вучич, който заявява, че в момента сръбската армия няма нищо общо с това, което се случва около граничните пунктове. Така че можеше да се предвиди всичко това. Но знаете ли, аз до голяма степен се съмнявам, че един месец време, един месец отлагане във времето на въвеждането на тези табели ще даде конкретен резултат, ще промени това време по един или друг начин позицията или на Косово, или на Сърбия, за да ги сближи. Защото след събитията от септември миналата година около въпроса с автомобилните номера вие вероятно си спомняте, че беше създадена една смесена работна група, която получи срок 6 месеца от Брюксел да намери формула, по която да се постигне споразумение за използването на автомобилните номера така, че да не бъде ощетена нито едната от двете страни. Е, тези 6 месеца минаха, двете страни, работната група на двете страни заседава на няколко пъти, никакъв резултат не беше постигнат, така че аз не съм оптимист и относно това, че един месец отлагане във времето ще може да донесе някакъв конкретен резултат.

Водещ: Вие сте добър познавач на региона. Толкова ли бе необходима унификацията на автомобилните номера? Дотам ли опряха? Явно се оказват доста сериозен препъникамък и фитил за напрежението?

Боби Бобев: Нека да поясним за нашите слушатели какво точно означава унифицирането на тези автомобилни номера. Имаше едни стари автомобилни номера, косовски, в които името на страната беше отбелязано с КС, а новите, които бяха въведени преди няколко години, са РКС, което съответно значи „Косово“ и „Република Косово“. Самата аргументация на Белград да отказва приемането на автомобили на своя територия с такива номера, с РКС, се мотивира с факта, че такава Република Косово не съществува – нещо, което дразни до голяма степен косовските албанци и те решиха да направят този ход, да минат към пълна реципрочност за автомобилните номера, т.е. начинът, по който Сърбия изисква да влизат автомобилите от Косово на нейна територия, по същия начин да бъде третиран въпроса с влизането на сръбски коли на косовска територия. Тогава, миналата година беше постигнато едно временно споразумение да се слагат стикери отгоре, да не личи изписването на тези дразнещи знаци, но както знаем добре, до нищо не се стигна. Така че въпросът сам по себе си може да изглежда маловажен, но той е принципен. И аз съм убеден, че както косовските албанци, така и сърбите няма да желаят да отстъпят. Вече чухме по темата гласове и от Брюксел, и от Вашингтон, и от Москва, ако щете, още снощи, така че аз предполагам, че във фокуса на международното внимание ще остане тази тема. Но пак казвам, че не съм убеден, че един месец ще бъде достатъчно време за изчистване на нещата.

Водещ: След като ябълката на раздора е за признаването на Косово, което знаем, то е признато от САЩ, големите държави от Европейския съюз, Сърбия обаче, подкрепена от Русия, отказва да го направи, както и повечето етнически сърби от Косово. Този конфликт се точи години. Още колко има да върви, посланик Бобев?

Боби Бобев: Трудно е да се каже. Трудно е да се каже, въпреки че в края на краищата, аз съм сигурен, че техните политици в Белград си дават ясна сметка, че те в края на краищата, трябва да стигнат до някакво решение на този въпрос. А решението е, както беше казано напоследък още веднъж в немската позиция по отношение на тази тема, това означава да се стигне до едно взаимно признаване. Това на практика означава Сърбия да признае Косово. Така че трудно е да се каже колко точно време ще отнеме този процес, но аз съм абсолютно убеден, че той ще бъде осмислен точно по този начин от сръбските политици. Ако те желаят реално да влязат в Европейския съюз, те така или иначе трябва да стигнат до идеята по какъв начин да признаят независимо Косово. Предложението на косовската страна е известно, то се отнася до това в заключителния документ, в този правно обвързващ документ, към който се стремят като финал за нормализация на отношенията, да има взаимно признаване на двете страни.

Водещ: Сега войната бе избегната, но ситуацията остава взривоопасна. При какви условия тя би могла отново да се възпламени?

Боби Бобев: Аз не съм убеден, че напрежението ще утихне незабавно. Аз съм сигурен, че и от Брюксел, и от Вашингтон ще настояват да бъдат премахнати барикадите. Те вече настояват за това изградените набързо барикади, тези барикади, които винаги ни връщат назад във времето и ни карат да си спомняме голямото напрежение в Северно Косово 2011 г., когато за първи път това се случи. Колко време ще продължи – пак казвам, може би лекарството за намиране на изход от това положение се състои в напредъка на Сърбия, колкото и странно да звучи на пръв поглед, напредъка на Сърбия по пътя на европейската интеграция, доближаване на момента, в който Сърбия ще може да претендира вече за членство в Европейския съюз, защото при всяко едно положение ще бъде неминуемо поставено условието Сърбия да бъде – това е и по Копенхагенските критерии, Сърбия да бъде уредила отношенията си с всички съседни държави, а това означава и с Косово. Но пак казвам, не можем да бъдем оптимисти това да се случи в много близко бъдеще.

Водещ: В региона имаме и още едно изключително важно присъствие – ръководената от Алианса в Косово мисия KFOR. Тя винаги е готова да се намеси, ако стабилността на самата държава Косово е застрашена. Дали такъв тип конфликти, дали такъв тип напрежение биха могли да предизвикат по-сериозни реакции и намеси като такава от
страна на KFOR, например?

Боби Бобев: Едва ли, едва ли ще се стигне до такова нещо, защото в края на краищата KFOR винаги е възприемало като основна своя мисия осигуряване на свободата на движение в Северно Косово. И в тоя смисъл, те действаха много предпазливо и през 2011 г., и миналата година. Не вярвам, не вярвам да се стигне до някакъв открит конфликт, просто не вярвам, че може да очакваме някаква намеса на сръбската армия, просто не вярвам, че сръбската армия ще тръгне да навлиза в Северно Косово, при положение че там се намират силите на KFOR. Просто това не ми се вярва. Както не ми се вярва, че KFOR по своя инициатива може да предприеме някакви драстични действия.

Цоня Събчева