Първан Симеонов за евентуални скорошни избори: Опасностите от ниската активност са много, ако ги избутаме за догодина с местните, ще си осигурим добавяща активност
Изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл болкан“ Първан Симеонов в интервю за дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус".
Водещ: Вчера малко преди 22.00 часа получихме прессъобщение от пресслужбата на „Продължаваме промяната“ с управленска законодателна програма за юли-декември 2022 година. В съобщението се казва, че се е провела среща на коалиционните партньори на „Продължавам промяната“ – „БСП за България“, „Демократична България“ и независими депутати. На срещата е приета и програмата за управление на правителството на Република България със срок юли-декември тази година и законодателна програма за същия период, които да се реализират от ново правителство, излъчено с проучвателния мандат на „Продължаваме промяната“. В срещата участие взеха лидерите на „Продължавам промяната“ Кирил Петков и Асен Василев, на БСП Корнелия Нинова, на „Демократична България“ Христо Иванов, министри и народни представители. Управленска програма бе условието на независимите депутати за подкрепа на кабинет. Очакваме до края на деня Изпълнителното бюро на БСП да свика Национален съвет на левицата – нещо, за което съобщихме още вчера. В късните следобедни часове ще разберем какво ще се случи на „Позитано“ 20. Дневният ред на пленума ще включва информация за проведените преговори, както и политическата позиция и последните действия на БСП. Разбира се, задаваме въпросът на седмицата – ще се събере ли подкрепа и на политолога Първан Симеонов от „Галъп Интернешинъл“. Здравейте.
Първан Симеонов: Здравейте.
Водещ: Г-н Симеонов, успяхте ли да погледнете управленската и законодателната програма, около която се обединиха те?
Първан Симеонов: Да, буквално да ги погледна. Не съм изненадан. Вътре са заложени неща, които отдавна очакват своето решаване. Предполагам обаче, че управленската програма далеч няма да е най-важното. Всеки политически изследовател ще ви кажат, че програми се пишат, за да съществуват. Въпросът е дали ще съберат подкрепа, а на този въпрос все още нямаме отговор.
Водещ: От „Продължаваме промяната“ казаха, че в крайна сметка, ако не съберат тази подкрепа, Асен Василев ще върне неизпълнен мандат, но какво следва?
Първан Симеонов: Ако не стане следва втори мандат, който отива при ГЕРБ. ГЕРБ са заявили, че го връщат, освен разбира се, ако Борисов не премисли нещо в познатия си стил. И ако се стигне до трети мандат, голямата въпросителна е при кого ще отиде. Ако разсъждаваме логично, много неща пропуснаха всякаква логика в последните 2-3 години, но ако все пак приложим някаква логика, възможно е третият мандат да отиде примерно при „Демократична България“. Струва ми се, че те са най-сговорчиви, най-гъвкави в момента, и пазят пътища включително и към ГЕРБ и ДПС. Струва ми се, че имат и доста по-запазени отношения с „Има такъв народ“ в сравнение с отношенията на „Продължавам промяната“ с „Има такъв народ“, дори БСП. Та, ако този мандат попадне у тях, е възможен още един опит. По всичко личи, че Христо Иванов е сериозен в тези свои намерения да се изгради някакво програмно по своя характер управление в следващите месеци. Разбира се, гадаем, напълно възможно е мандатът да не отиде в „Демократична България“. Но при всички случаи шансовете да има някакво правителство се запазват, макар че както винаги в такава ситуация трябва да уточняваме, че изборите са си зад ъгъла така или иначе.
Водещ: Дори в контекста на предложената управленска програма това ли са тези 15 секторни политики, които трябва да се решат до края на годината, независимо дали е кабинет „Василев“ или някой друг?
Първан Симеонов: При всички положения първото, което трябва да се направи, е да има общо авторитетно премислено изявление на управляващите. А аз на тяхно място дори бих търсил и опозицията, да се гарантира на българското общество какво можем да очакваме през есента и зимата. Защото чуват се всякакви апокалиптични прогнози, а знаете, че понякога тези процеси са процеси на социалнопсихологически проблем. Тоест, дори когато икономиката не е толкова зле, социалнопсихологическата инерцията прави така, че нещата изглеждат много зле. И това на свой ред стимулира тревожни икономически процеси. Тоест, трябва да има известно успокояване на хората – това е най-важното. После, трябва да стане ясно ще има ли газ, откъде ще е. Другото, което със сигурност трябва да стане ясно, е какви са усилията за минимизиране на инфлационния натиск. Всичко друго е второстепенно на този етап. Съжалявам, че трябва да го кажа, но заради случващото се, заради войната, заради глобалните инфлационни проблеми, част от дневния ред на 2020 година лека-полека остава на заден план. А именно всичко, свързано със съдебна реформа, с КОНПИ и т.н. Вероятно управляващите, които и да са те, ще търсят развитие и в тази посока, но за съжаление важните посоки сега са други – да създаде спокойствие на хората, че държавата няма да тръгне в надолу.
Водещ: Как става това? Как да се успокоят хората, като виждаме каква е политическата обстановка у нас, с много неясноти, а и в световен план има несигурност?
Първан Симеонов: Тук подходът е точно обратния на този, който предлагат и двете страни в момента. Подходът по-скоро е този на Христо Иванов. Това е диалогичен подход, гъвкав, който се опитва да отвори врати. В случая това е Иванов, утре може да е някой друг. Във всеки случай подходът в момента не би трябвало да е яко противопоставяне между едни и други партии, просто защото това е игра с огъня. България има достатъчно проблеми. Както казах преди малко, аз лично може би наивно смятам, че е редно общо изявление на управляващи и опозиция, както през 2014 година по времето на вече отиващият си кабинет „Орешарски“. И хората около Орешарски, и хората около Борисов намериха сили да застанат заедно и да успокоят българите, когато почнаха да появяват опашки пред банките. Помните, имаше едни летни дни. Мисля, че сега е моментът управляващи и опозиция да застанат заедно и поне да се съгласят по няколко базисни мерки в следващите месеци. В противен случай ще създадем паническо усещането у хората. Дори ситуацията да не е толкова лоша, обществената паника ще я направи лоша. И това трябва да се избегне. Затова казвам, че диалогичният, гъвкавият подход в случая е много по-добрият.
Водещ: Какво е усещането за диалог досега между управляващи и опозиция, и има ли промяна на фона на преговорите?
Първан Симеонов: За съжаление, настъпи една много тежка подялба, много тежка. Тя води началото си от 2020 година, когато някак си светът бе поделен на добри и лоши, на мафия и немафия, на мутри и немутри. Някак си тогава обществената поръчка беше горе-долу ясна, защото 60-70% застанаха зад желанието за обновление. И съответно ГЕРБ и ДПС застанаха в политическа карантина, заслужена впрочем, в която те продължават да пребивават. Но сега вече има някакви шансове да излят от политическата карантина, защото с войната в Украйна разделението и в България се промени. То вече не е лоши и нелоши, на мафия и немафия, Борисов- анти-Борисов, кои са мутри, кои не са мутри. Разделението отново стана Запад и Изток. Както забелязвате ние от сутрин до вечер си говорим за шпиони и т.н. В тази ситуация ГЕРБ и ДПС, които заявяват себе си като прозападни сили, каквото и да значи това, имат шанса да излязат от политическата изолация. Но въпреки това част от белезите от 2020 година останаха, и с неумелите действия на ГЕРБ и ДПС, а и на „Възраждане“, както и на Слави Трифонов, те като че ли възродиха част от този дебат от 2020 година. Това ярко противопоставяне от 2020 година се върна, но по много странен и неприятен начин – вече не като 60-70% за промяна, ами като два яростни лагера, долу-горе равни, които някак си просто не могат да се дишат, камо ли да си говорят. Ето това час по-скоро трябва да се премахне, защото пак казвам, страната има достатъчно проблеми, за да създаваме нови.
Водещ: Г-н Симеонов, почти цяла седмица слушаме за преговори, те започнаха още през почивните дни. Какво попречи и защо вече към края на седмицата „Продължавам промяната“ и Асен Василев да нямат още сигурна подкрепа?
Първан Симеонов: Пречи вотът на българския избирател. Той е гласувал за определена политическа сила, за определени политически идеи, и съответно едни хора трудно променят своите политически идеи. Довчера са трупали напрежение срещу това правителство, днес трябва го подкрепят в почти същия състав – това пречи. Не е нещо драматично.
Водещ: Не, но зависи цял кабинет.
Първан Симеонов: Големият проблем е, че от 3 години насам в България се зададе режим на говорене на непоносимост към другия. И сега си дава плодовете. И между другото, ще дойде момент, в който всички в купом ще осъзнаят, макар и по трудния начин, че като че ли в такива проблемни за страната времена хората спират да търсят такива резки революционни патетични лидери и започват да търсят такива, които внасят спокойствие. Дори не толкова харизматични, но във всеки случай стабилни и знаещи какво правят. Такова търсене ще се настани в страната и вече се настанява. И между другото, струва ми се, че „Продължавам промяната“ усещат този тренд, и с персоналната промяната между Петков и Василев правилно улавят обществените настроения. Обществените настроения са точно такива – трябва, ако искате, малко по-спокойно, малко по-премерено, но във всеки случай стабилно присъствие. И се вижда, че в „Продължавам промяната“ имат гъвкави решеният за такъв тип ситуация. Освен това, показват енергичност в тези преговори. Но вижте, самите те са в известна дилема, защото едната възможност е да се опитат да съставят някакво правителство, защото такива са преобладаващите обществени очаквания и желания. Другата възможност е да използват този импулс, който сега им се даде, защото с неумелите действия срещу тях ГЕРБ и ДПС им изписаха вежди вместо да им избодат очи. Превърнаха ги в жертви, героизираха ги допълнително, върнаха ги в периода на 2020 година, който е удобен за тях. И вероятно сред тях не са малко хората, които си казват: „Добре, ние сме сега в сравнително добра ситуация, в по-добра няма да бъдем – защо да не отидем директно на избори?“ Плюс това аз не съм сигурен, че „Продължавам промяната“ са много сигурни в това, че им се прави правителство в случая. Така че това също може да бъде една от пречките. И разбира се, не на последно място пречка за създаване на правителство към този момент е и изключително нагнетеното напрежение и ситуация в страната. Пак казвам, това е разковничето на всичко – тонът, който беше зададен през 2020 година. Тези червени линии, морални летви, които някак си в един момент вместо възможности се оказаха пречка.
Водещ: Връщам ви към това, което казахте по тази линия – нов проектокабинет, нов премиер – какво се постигна с тази смяна?
Първан Симеонов: „Продължавам промяната“ се оказват много по-енергични, много по-гъвкави, по-комбинативни отколкото техните опоненти очакваха. Това са хора, които идват от друг тип бизнеси и тази комбинативност е част от правилата на играта там. „Продължавам промяната“ показаха, че успяват да превърнат много тежки ситуации в свой позитив. Тръгнаха да ги свалят, и вижте какво се получи: „Продължавам промяната“ бяха тръгнали по естествен път да губят рейтинг, още повече, че българското общество въобще още не е подготвено за връщане на ГЕРБ на власт. И в един момент вместо рейтингът да продължи да се губи по естествен път, както се случва на всеки, който е на власт, обществото бавно и полека, ако въобще ще свиква, да почне да свиква, че Борисов може по някакъв начин отново да се окаже важна фигура и т.н., и т.н., имаше естествен път, който да бъде извървян на месеци, на години, то изведнъж Трифонов издърпа килимчето из под краката на този кабинет. ДПС веднага даде в атака, ГЕРБ знаеха, че не е време за такава, преждевременно е, но нямаше къде да ходят, атакуваха и те, и какво се получи? Вчера данните на колегите от една друга агенция го показаха ясно. Получи се следното: „Продължавам промяната“ успяха да разкажат, че в роли мафията, мутрите, Русия и т.н., целият разказ от 2020 година се завръща, как отново лошите правят контрареволюция. И всъщност, забелязвате ли сега – вместо да си говорим за цени, за качество на живота и т.н., ние си говорим за руски шпиони. Това се случи и това е изключително удобно за „Продължавам промяната“. Нещо повече, това моментално мобилизира някаква остатъчна тяхна подкрепа. И както виждате, данните на колегите, в които нямам основания да се съмнявам, показват ясно кой е печелившият в тази ситуация, кой е губещият. Парадоксално „Продължавам промяната“ се оказаха печеливши.
Водещ: Да, така е, но са с малка разлика. Между другото, според едни ваши данни, само отпреди две седмици, ние ги публикувахме и на сайта на агенцията ни – обществото е разделено в мненията си за случващото се в страната.
Първан Симеонов: Да, така е. Това е тази поляризация, за която става дума. 2020 година 60-70% подкрепяха промяната най-общо казано, сега вече като че ли нямаме такива преобладаващи мнозинства, имаме поляризация. Тя ще е проблем след едни нови избори. Защото тогава ще се произведе някаква нова картинка, да речем, но при тази поляризация как ще се създаде кабинет, ще ходим ли на нови избори? Ако внимателно гледаме данните, с малко, но по всички показатели за стабилност, все пак преобладава желанието да се създаде някакво управление в рамките на този мандат, а не да се отива на нови избори, защото обществото не вижда много по-различна алтернатива след едни нови избори.
Водещ: Кои лидери у нас внасят спокойствие?
Първан Симеонов: Вижте, в такава ситуация е много трудно да бъдеш политически лидер. Още повече, че успешни са онези лидери, които успяват да говорят и на двете публики: и на онази публика, която казва: „Как така ще сме мафия, мутри и не знам какво? Защо ни турихте тук в политически изолатор 2 години?“ – това е публика, която съществува, стяга се. ГЕРБ все повече изглежда като някаква преторианска гвардия около лидера си, тоест, превръща се в партия за отбрана на Борисов, което е малко тъжна гледка, но какво да се прави. Явно съществуват много такива хора в страната, те почитат този начин на правене на политика. Значи, трябва да можеш да говориш и на тези хора, трябва да можеш да говориш и на другите хора. Другите хора, които казват: „Абе, в България има мафия, в България има безнаказаност, в България има корупционен модел, списъкът „Магнитски“, всички тези работи“ – това съвсем не са малко хора. Трябва да можеш да говориш и на онези хора, които казват: „Не късайте историческите връзки с Русия, прекалявате, пресолявате манджата“, и на другите, които казват и са абсолютно прави: „Русия е агресор, руши мостовете на предвидимия свят“. Да си успешен лидер в такава ситуация означава да можеш да говориш на тези различни лагери, а в ситуация на тежка поляризация това става все по-трудно. Общите вибрации правят така, че щеш-нещеш или оставаш в нищото, опитвайки се да говориш и на двата лагера, или щеш-нещеш трябва да си избереш бряг. И тук не са хич много тези лидери в страната, които биха съумели тук да се справят. Пак казвам, в тази ситуация печелят диалогичните, печелят нерезките, нереволюционните – хората са уплашени и не им се щат никакви революции.
Водещ: При едни евентуални избори, това питам цялата седмица всички свои събеседници, как може да се провокират повече хора да отидат до урните?
Първан Симеонов: Това ще бъде много голям проблем, защото масово хората отиват до урните когато видят нова голяма алтернатива. Такъв е историческият опит в България. Обикновено хората излизат масово да гласуват когато са видели нещо ново. Сега, то първо, най-вероятно няма да видят нещо ново, освен ако някой проект не се създаде пак за 3 месеца. После, когато сме ходили 3 пъти на избори в последната година, някак си с какъв мерак пак ще ходим? Какво ще се сформира след тези избори? Имат такава непримиримост между лагерите, че как ще се сформира управлението? Пак казвам, това е големият проблем. Или пък другият вариант – формира се някакво прозападно мнозинство. Ама това прозападно мнозинство какво ще съдържа? Ще съдържа и „Демократична България“, и ГЕРБ, и „Продължавам промяната“ на едно място с някаква благосклонност от страна на ДПС ли? Че то това е всичко, срещу което хората протестираха преди 2-3 години. Тоест, те разделиха партиите на добри и лоши тогава, пак казвам, леко наивно, но го направиха. Тези непримиримости, червени линии, които се случват, могат да направят така, че избори след избори обществото да става все по-недоволно. Това е много опасен свредел. Знаете ли, това може да доведе до непоносимост към демокрацията, защото в такива ситуации много хора не просто няма да ходят да гласуват, ами например ще кажат: „Абе, я да се изчистим малко правилата и да спрем с тези партии, това роене, я тук някой с по-здрава ръка да поеме властта“. Или пък другият проблем – в едни избори с ниска активност да отидат да гласуват само онези, които имат реален мотив, истински надъхани, мотивираните, както се случи през юли миналата година с гласовете на Слави Трифонов. Той спечели изборите. А и както се случи през есента на миналата година с гласовете на „Продължавам промяната“. Просто другите електорати не видяха смисъл да ходят да гласуват, с изключение на най-твърдите и предвидимите електорати. Тогава какво ще стане при едни нови избори? Най-мотивирани например ще се окажат радикалите, и излязат и направят изборна изненада, а нищо вече не бива да ни изненадва. Опасностите от ниската активност са много. Аз не виждам никакъв друг начин да осигурим добавяща активност на избори, освен един – той е много технологичен, с извинение – просто някак си да успеем да избутаме всички ние, изборите да са догодина заедно с местните избори. Тогава ще има гарантирана активност. Опасявам се, че всякакви други избори преди това няма да имат висока активност. Простата причина е, че хората не виждат как изборите могат да променят положението в страната.
Водещ: Налага ли се една такава тенденция за крехка подкрепа към новите политически формации? Ето, по последните данни, които вие преди малко споменахте, партията на Слави Трифонов, според данните е вече под 4-процентната бариера, не влиза в парламента, а тръгнаха доста добре, както казахте.
Първан Симеонов: Да не бързаме с отчитането на трендове в това отношение. Все пак това е моментната картина. Доколкото видях в терена на колегите, то е между 25-и и 1-ви, а от 1-ви юли насам се случиха доста много други неща. А освен това, вижте, и нашите данни, които излязоха преди вече близо 2 седмици, също са моментна картина. Съвсем скоро ние ще имаме нови данни, и ще видим дали тази моментна картина се превръща в тренд, кой е под бариерата, кой е над нея, кой е първи, кой е втори и т.н.
Водещ: Очаквате, че ще има промяна? За „Има такъв народ“ питам, тъй като там спад не от сега.
Първан Симеонов: Не, тук ще има борба на интерпретации. Едната интерпретация ще е следната: „Продължавам промяната“ и управленският микс са жертви на онова задкулисие, което почнахме да борим през 2020 година, те са ни по-симпатични. Ще има и друга интерпретация: тези хора не отбелязаха големи успехи с борбата за по-добро жизнено равнище за българите, и си отиват след поредица вътрешнокоалиционни скандали. На всичкото отгоре са първите в историята, свалени с вот на недоверие. То винаги е борба на интерпретации. Затова казвам, че моментната ситуация е много позитивна за „Продължавам промяната“, те наистина от дефекта ефект получиха. Но трябва да се види другата ситуация. Що се отнася до „Има такъв народ“ – ще трябва много, много усърдно да поработи, за да консолидира своята остатъчна подкрепа. Това е напълно вярно. Но това, което казвам на този етап – да не бързаме по никакъв начин с прогнозите за това кой влиза и кой не влиза точно заради това, което вие казахте – все по-крехки стават всички тези процеси, всичките тези подкрепи. Това се съдържаше и във вашия въпрос. Все по-трудно предвидими стават тези процеси, особено в условия на една ниска активност на нови избори. Особено и при положение, че по всичко личи няма да има хартиени бюлетини, които донякъде можеха да вдигнат активността. Всяка прогноза става крехка като подкрепата за нов политически проект.
Милослава АНГЕЛОВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Първан Симеонов: Ако кабинетът запази своята предвидимост ще издрапа в първите невралгични месеци
Първан Симеонов, изп. директор на „Галъп интернешънъл болкан“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио "Фокус"
Първан Симеонов: БСП не трябва да насилва историческия си късмет, а ГЕРБ ще тряб...
Първан Симеонов: Предизборната ситуация загрубя, прогнозите стават все по-трудни
Първан Симеонов: Най-интересното е защо ГЕРБ ги няма в консултациите, а ДПС са там
Социологът Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп Интернешънъл“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Господин Симеонов, след последните заявки за консултации, какво виждаме – помъдряване ли в „Има такъв народ“, израстване, може би? Първан Симеонов: Най-интересното е защо ГЕРБ ги няма, а ДПС са там? Това е най-интересното в покана. Всъщност това е много любопитно и честно казано ние не получихме отговор на този въпрос. От това, което чух в материала, вероятно ще получим някак, нали в крайна сметка идеята на всички е да махат модела на ДПС. Ясно, че е логично ГЕРБ да не участват в такива консултации, защото вече се заявиха като опозиция, ясно е по тази логика, че и ДПС не би трябвало да участват в консултациите. Нали, малко е, как да кажа, има помъдряване, има, определено има вече навлизане в политическото при „Има такъв народ“, въпросът е да не стане прекалено. Защото оправданието „народът така иска“, това е вярно, съвършено вярно. В крайна сметка нали затова направихме още едни избори, да махнем вече червените линии, да стане ясно, че народът така ги нарежда и няма да се ходи на трети избори, каквото такова. Но в крайна сметка, когато до вчера говориш ГЕРБ и ДПС, а днес кажеш – ГЕРБ вън, ДПС вътре, ще има въпроси. Аз предполагам, че ще има ясен отговор. Аз самият се питам, но поне засега не съм го чул. Водещ: Един от възможните отговори, те го заявиха още в предните дни – ако ДПС ни даде подкрепа, ние какво да правим, да я върнем ли? Първан Симеонов: То не става дума за това. То и за ГЕРБ важи, и за БСП важи това. Въпросът е, че ако правиш консултации за бъдещето на страната, евентуално за конституционна реформа, за какво ли не – значи или всички, или тези, които донякъде приемаш. Някак най-логичното за мен беше да има консултации между четирите формации, т.е. „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се БГ. Ние идваме“, и ако се търси външна подкрепа най-логичното според мен е БСП, защото съгласете се това е основната опозиционна сила в последното десетилетие. При това, сила която премина през едно вътрешно прочистване, граничещо на моменти с чистка, но във всеки случай опозиция, при това последователна, даже доста по-последователна от много други. Това е първият вариант. Втори вариант е максималистичният – каниш на консултации всички и тези, които искат да те подкрепят, ще те подкрепят. Но идеята, че каниш всички без ГЕРБ, а ДПС вътре е идея, която ще събужда доста въпроси. Водещ: Сянката на ДПС отново се появи, всички говорят и питат за ДПС за пореден път. Това обаче вече не отива ли към едно сатанизиране на ДПС в интерес на истината? Първан Симеонов: Това е отделен въпрос. За мен ДПС е доста демонизирано, къде справедливо, къде съвсем не. Това важи за много сектори в българския политически живот, за много личности. Знаете каква фиксация има към някои личности, които са обявени за чистото зло и някак си ние наивно смятаме, че от тях произтича всичко. А пък има цели сектори в българското общество, които все още като не могат да си обяснят нещо, казват ами това е Държавна сигурност и ДПС, което е изключително наивно особено в частта си Държавна сигурност да се мисли 3 десетилетия, след като България вече е в западна орбита и повече от ясно е, че в България думата имат най-вече западните фактори. Разбира се с много условности, с доста източна намеса, която от време навреме проличава. Но само помислете какъв беше професионалният състав и посланията на кабинета, който Трифонов показа. Това беше кабинет, който беше направен очевидно с идеята да се хареса на западните ни партньори, ама крещящо. И на този фон да казваш тук е Държавна сигурност, това са едни обяснения от миналото, които това са едни пароли за твърди електорати, които от време навреме политиците изговарят, не съм сигурен дали ги вярват. Но за съжаление има хора в България, които все още си обясняват нещата по този начин. Но че ще има сянка на ДПС тук в тази ситуация, ще има по две причини. Първо, вчера в знаковото гласуване за Ива Митева се намеси и ДПС. И второ, сега това с поканата наистина е прелюбопитно. Това какво означава – че се готви кабинет на всички заедно с ДПС без ГЕРБ. И това малко, пак казвам, ще има много въпроси. А, че ДПС, както и „Има такъв народ“ правилно са обяснили според мен, може да ги подкрепи и нищо не може да се направи срещу това, това също е вярно. И ДПС го прави назад в историята, ако помните ДПС беше долепено трайно в левия ъгъл до БСП, после плавно години наред излизаше, премести се вдясно и тъй да се каже натрапи на няколко пъти политическата си подкрепа на ГЕРБ. ГЕРБ нямаше къде да ходят, още повече, тъй да се каже, бизнес крилото на ДПС, знаете, това е основно обвинение към ГЕРБ, че може и да не са правили политика с ДПС, което е съмнително, но бизнес с ДПС май са правили, което е основно обвинение към тях от „Има такъв народ“ и партиите на протеста. Тъй че ДПС ги умеят тези неща, да направят ситуацията изглежда такава, все едно всичко зависи от тях. И тук Трифонов трябва да се прави, защото тази хватка на ДПС, дори когато е услуга, е мечешка услуга в политически план разбира се. Водещ: Обаче, ако поразсъждаваме по следния начин – в по-предишното Народно събрание, 44-то, ситуацията пак беше същата – единствената опозиция беше БСП или поне те така се заявиха като единствена опозиция, защото помним, че тогава ДПС подкрепяше ГЕРБ в много законопроекти, партия „Воля“ и Обединени патриоти също почти бяха заедно. Така че едва ли сега виждаме нещо по-различно, което се случва, просто нещата се обръщат, както самият вие казахте. Първан Симеонов: Ако това е вярно, ще се потвърди един от най-популярните слухове в социалните медии, това че просто ДПС превключва пистите от ГЕРБ към други. В крайна сметка, аз затова казвам, че тази ситуация е леко опасна за господин Трифонов и за другите, защото това е едно от основните съмнения, което те трябва да разсейват занапред. А имайте предвид, че в предишния мандат ДПС все пак на думи заявяваше себе си като опозиция, още от самото начало, да не говорим, че на няколко пъти да, имаше един такъв широк абстрактен почти коалиционен формат по някои ключови въпроси, по които ДПС подкрепяше ГЕРБ, а Патриотите пищяха. В общи линии имаше, те бяха някаква система за взаимно сдържане. Знаете, ГЕРБ така управлява винаги, балансирайки между две крила. Те се сдържаха взаимно сражавайки се ДПС и Патриотите, което между другото често вероятно е работило в полза и на двете страни. Но във всеки случай ДПС наричаше себе си опозиция. Сега ДПС не нарича себе си опозиция от първия ден, а казва ние работим за стабилно правителство, модернизация на страната и т.н., което е нов етап наистина. Това е важно как ще го отиграва „Има такъв народ“, защото пак казвам, това е едно от основните подозрения към тях. Че това е наивно подозрение и т.н., да имах вече възможност да кажа. Но, че е жилаво и че ще стои на дневен ред, това е без съмнение. Водещ: Вие вчера изразихте оптимизъм по отношение на това, че този път изглежда, че ще успеят да се разберат партиите и да има някакъв кабинет. Как виждате обаче живота на този кабинет? Първан Симеонов: Няма да е леко, както си личи. Затова най-доброто би било те да се разберат за една програма минимум от реформи, каквито различните партии искат и върху каквито се съгласяват. И да действат напред. Най-добрият вариант тук би бил да се постави ясна пътна карта какво трябва да се свърши. Това трябва да е основният разговор, а решаването на персоналния разговор за министри и т.н., как да ви кажа, най-доброто решаване на такъв разговор е той въобще да не започва. Ако могат да се въздържат от персоналния разговор и да останат на разговор политики, това е въпрос на мъдрост и на здрави нерви и то най-вече от страна на „Демократична България“, защото те са най-опитните по терена. Разбира се много, страшно много опит има в „Изправи се“, но „Изправи се“ са по-малка формация, от тях не зависят толкова неща. А „Демократична България“ са тези, които биха могли да се изкушат, да искат места, да не харесват едно или друго предложение на Трифонов и от това да се минира разговорът. А формацията на господин Трифонов, както стана ясно, поне досега не видяхме да е най-диалогичната на света. Да, сега се поправят, във всеки случай всичко зависи от това дали „Демократична България“ са научили уроците от миналото. А един от основните уроци от тяхното минало е, че не бива да очакват да стъпят на нечии рамене и да водят своите политики. Те така си мислеха, че ще направят с ГЕРБ. Значи ГЕРБ е едно голямо, простовато нещо, а ние тук сме умни, съответно сега ще се качим на техните рамене, ще проведем нашите си политики. Е, не стана така. Както е известно после останаха извън парламента, а ГЕРБ спечели поредни избори. Не бива да се отнасят така към Трифонов по никакъв начин. И аз мисля, че те са понаучили този урок. Видяхте Христо Иванов вече каза – ние за лица въобще не говорим. И второто нещо, което той каза – ние няма да играем в тази игра с председател на парламента. Защото имаше слухове, че те ще правят търговия – т.е. ние искаме председател на парламента, пък няма да искаме лица в кабинета, някакви такива неща. Т.е. Иванов много мъдро според мен си сдържа нервите, въпреки че масово привържениците му в социалните медии започнаха да гаврят Слави след гафа с Николай Василев, но самият Иванов си сдържа нервите и си спомням ясно каза „трябва все пак да запазим някакви мостове“. Запази ги, след това направи публичен отказ от претенции. Ето това е играта на „Демократична България“ – мъдро, без грешките от миналото и без настървения на тема властови позиции. Защото крехка е възможността да има кабинет, но все пак я има тази възможност и всеки егоцентризъм или политически егоизъм би я минирал почти до невъзможност да се състави правителство. Водещ: Сега е моментът да тестваме мъдростта на политиците, разума и всичко останало. Първан Симеонов: Да, сега е моментът. Водещ: Между другото днес депутатите ще се занимават със закриването на специализираните съдилища и прокуратура. Смятате ли, че и след искането за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев цената на спойката между този бъдещ кабинет ще бъде именно главата на главния прокурор? Първан Симеонов: Аз съм много скептичен, с това, което започнахме разговора, с тези персонализации на разговора. Някак си на нас ни се обяснява, че господин Гешев е самото зло и като махнем господин Гешев всичко ще се оправи или като махнем специализираните съдилища. Извинявайте, но аз помня същите сергии – интелектуални, правни сергии, прогресивни, либерални, които преди десетилетия ни убеждаваха в предимствата на специализираното правосъдие. Да не говорим пък, че предшествениците на „Демократична България“, някогашната реформаторска сила на прехода СДС, извинявайте, но тогава разговорът беше точно обратният – как да е независимо обвинението, а не как да се превърне в някаква функция на държавата. Т.е. някак имам чувството, че като общество се лутаме между две крайности, обясняваме нещата персонално, през личности и смятаме, че като стане сега нашата конкретна идея ще стане добре. Аз не съм много сигурен в това. Някак по-скоро винаги съм бил привърженик на идеята за еволюционните промени, за това да бъде постоянен гражданският натиск, през който институциите да започнат да работят, а не да променяме институционалната рамка след само няколко години. Вижте, България не разполага, ще го кажа максимално абстрактно, България не разполага с някакъв друг народ. Това сме ние, това което е горе в институциите е отражение на това, което сме ние като общество. Значи, колкото и да ги сменяме тези институции, колкото и да нарочим, да сочим с пръст някого, конкретно – кой, кой, кой, вместо да питаме какво да се прави, защо се случват нещата и т.н., ние наивно питаме кой години наред и това ни изяжда главата. Значи, важното е просто да натискаме постоянно и ако може без някакви резки движения. Между другото това е и поръчката на българския народ на тези избори. Не се вижда той да е дал някакво смазващо предимство на когото и да било. Което означава, че българския народ иска от своите политици един нормален диалог, а не някакви революции. И мисля, че и самият Слави Трифонов го разбира. Това ми се струва важно да се отбелязва постоянно, защото иначе създаваме едни политически фетиши, дето сега ще направим прословутата съдебна реформа, за която се говори от години. Ами, как да ви кажа, длъжен съм като изследовател да предупредя още от сега, че и да я направим, и да не я направим, бързи резултати едва ли би следвало да очакваме. На общество като нашето нещата вече се случват бавно. Ние сме застаряващо, маргинализиращо се общество на глобалната карта и революционните очаквания са меко казано наивни. Евелина БРАНИМИРОВА