Любомир Кючуков: Никой вече не говори за мозъчната смърт на НАТО, страните-членки са по-единни от всякога и по-склонни да дават пари за въоръжаване

Любомир Кючуков, директор на Института по икономика и международни отношения, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.


Водещ: НАТО, Европейският съюз и САЩ са единодушни: Русия е най-голямата заплаха за световния мир, стана ясно на срещата на върха в Мадрид. Как ще отговори Москва и кой срещу кого в новия етап на Студената война? Казвам добър ден на Любомир Кючуков – дипломат, директор на Института по икономика и международни отношения.

Любомир Кючуков: Добър ден.

Водещ: Г-н Кючуков, какъв е основният акцент, който можем да извадим от срещата на върха в Мадрид? Там станаха ясни няколко неща – кое е най-ключовото, най-историческото?

Любомир Кючуков: Форумът беше доминиран от две събития: от вътрешната консолидация и от глобалната конфронтация. Първата писта бих казал – вътрешната консолидация – е в резултат от войната в Украйна и конфронтацията с Русия, НАТО намери своята нова необходимост и полезност. Използвам именно тези два термина, защото това беше и посланието на бившия генерален секретар на Алианса лорд Робъртсън от 2005 година, когато напускайки поста си, той подчерта необходимостта Алиансът да намери именно своята нова необходимост и полезност след края на Втората световна война. Това се случи в много голяма степен и с помощта на руския президент Путин, превърнал се може би в най-добрия приятел на НАТО. Русия вече не е стратегически партньор на Алианса, както това беше след 2010 година, а както и вие споменахте, е обявена за най-голямата заплаха за Алианса. От друга страна, вече никой не говори за мозъчната смърт на НАТО, а страните-членки не просто са по-единни от всякога, но са и много по-готови да заделят финансови ресурси за въоръжаване и да засилят военното си присъствие на първо място в Източна Европа.

Водещ: А както казахте, НАТО вече не е в мозъчна смърт. Означава ли това, че тоест, никой не говори за нейната мозъчна смърт на Алианса, а означава ли това, че Русия е пробудила НАТО от комата, така да го кажем по-образно?

Любомир Кючуков: Русия на практика с действията си даде този аргумент, който до много голяма степен да ревитализира НАТО и по този начин вече се оформи до голяма степен и една по-широка, по-дългосрочната конфигурация на международните отношения. И тук стигаме и до аз бих казал и до втората писта – глобалната конфронтация, която не се изчерпва само между НАТО и Русия. Отговорът на НАТО за борбата на глобално лидерство между САЩ и Китай, което очевидно ще доминира международните отношения в следващите десетилетия, също се съдържаше в декларацията от срещата на висока равнище на НАТО в Рим, като там се дава, голяма степен се посочва полето, на което ще се развие тази борба. Очевидно очакванията са тя да не се изчерпи просто в съревнованието в сферата на икономиката, финансите и търговията, както беше до неотдавна, но да бъде всеобхватна, включваща засилена конфронтация в полето на политиката, сигурността и в международните организации. И два прецедента на този акт свидетелстват за сериозността на НАТО да бъде част от противостоянието Вашингтон-Пекин. Първото е директното посочване в декларацията на Китай, като страна, представляваща предизвикателство за интересите, сигурността и ценностите на страните от Алианса, което очертава линията на конфронтация, независимо че след това генералният секретар на НАТО Столтенберг изрична подчерта, че Китай сега не е противник на НАТО. И вторият прецедент е присъствието на срещата на ръководителите на Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия, което е потвърждението на конфигурацията на партньорите и съюзите в Индо-тихоокеански регион, които ще бъдат част от това противостояние.
Водещ: Историческият момент от тази среща е разширяването на НАТО с Финландия и Швеция. Очаквана ли беше реакцията на турския президент Реджеп Ердоган да вдигне да ветото, и то това се е случило докато са пили кафе – нещо, което няколко пъти таблоидите тиражираха, освен руската салата?
Любомир Кючуков: Това беше едно от най-лесно прогнозируемите събития, според мен. Турция винаги е експлоатирала своята значимост в рамките на Алианса, за да постигне своите национални цели и интереси. Турция буквално принуди двете страни – Швеция и Финландия – да подпишат тристранен меморандум за постигнато съгласие по проблемите на борбата с тероризма. Турция има предвид присъствието в двете страни на дейци на обявената за терористична Кюрдска работническа партия ПКК, за които Турция иска екстрадиция, и втората тема – за експорта на оръжие. Това пък е свързано със забраната за износ на шведско оръжие в Турция след турската инвазия в Северна Сирия през 2019 година. Така че това само по себе си не носи изненада, както не носи изненада и реакцията на Русия, която реагира доста спокойно на това разширяване на НАТО дотолкова, доколкото то не касае постсъветското пространство. Тогава когато говорим за разширяването на НАТО, съществен елемент в декларацията, във финалният документ е отсъствието на подкрепа за желанието за членство на Украйна в НАТО, чиято подкрепа което винаги е присъствала в заключителните документи от срещата на върха на Алианса след тази в Букурещ през 2008 година. Текстът от Мадрид говори за подкрепа на изконното право на Украйна за самозащита и избора на собствени механизми за защита на сигурността й, което е нещо доста по-различно и което е в еволюция в резултат от войната в Украйна.
Водещ: И също нещо много съществено – всичко това, което коментираме в момента и последните месеци, е в резултат на войната на Украйна. В началото на инвазията много анализатори прогнозираха как ще се развие войната, кога горе-долу ще приключи, напоследък прави впечатление, че никой не се наема да прогнозира. Вие наемате ли се: накъде вървят военните действия в Украйна?
Любомир Кючуков: От няколко месеца насам констатацията за хода на войната в Украйна бих казал, че звучи по един и същ начин – няма победител, няма и победен, има само жертви и разруха. Във военен план Русия бавно и методично установява контрол върху Донецка и Луганска област, доближавайки се до нейните административни граници. В политически план няма готовност и желание за преговори от нито една от двете страни. А в международен аспект аз бих казал, че движението е от лошо в по-лошо, конфронтацията се задълбочава. Единствената промяна напоследък, през последните седмици е постепенното изчезване от публичното говорене на тезата за война до победа, което в известен смисъл отразява и балансите между двата подхода в Европейския съюз и НАТО спрямо войната – единият да се помогне на Украйна, вторият – да се накаже Русия, като те незадължително се препокриват в редица свои аспекти. Но в резюме войната на изтощение започна да превръща в рутинно ежедневие, а жертвите в статистика, за съжаление.
Водещ: И, г-н Кючуков, в резултат на война и ние експулсирахме 70 руски дипломати. Вие вчера коментирахте темата пред колегите от БНР. Това се случи в един по-ранен час преди скандалът да се задълбочи още повече и да стане причина и БСП да се откажат да водят преговори. Като дипломат как коментирате, очаквахте ли наистина изгонването на 70 руски дипломати да предизвика такъв огромен скандал?

Любомир Кючуков: Първо аз бих казал, че когато става дума за такива случаи, тук в дебата се смесиха два процеса: първо, кой е информиран за проблема, и второ, кой е взел решението за това? И нещата изглеждаха поне според публичната информация, че наистина службите българските за сигурност са дали необходимата информация, при това доста по-рано, но решението кога и как е било взето, очевидно е станало без знанието на редица институции и фактори в държавата. Иначе, аз бих казал, че когато става дума за масово експулсирано на дипломати, това винаги е акт на политическа демонстрация. И именно защото е политическа демонстрация, ефектът й в международен план може да бъде само един – обтягане на двустранните отношения. А както и вие споменахте, в конкретния случай интригата беше по-скоро във вътрешен план: доколко това беше персонален акт, ангажиращ държавата. И се наслагва впечатление, че в това действие наистина има определен персонален мотив и стремеж към политическо позициониране на премиера като най-важен радетел на евроатлантическите идеи в страната, както в международен план пред партньорите на Европейския съюз и НАТО, така и в национален план пред евентуалните бъдещи политически партньори.

Водещ: И за финал няколко изречения – това ли са последните стъпки преди скъсване на дипломатическите отношения между двете държави? Видяхме, закрива се консулството в Русе, във Варна персоналът е значително намален.

Любомир Кючуков: Не, аз не бих говорил за скъсване на дипломатически отношения. Според мен, това не стои на дневен ред. Дипломатически отношения двете страни имаха включително и по време на Втората световна война, когато принадлежаха към различни съюзи. Това просто означава на практика рязко, допълнително влошаване на двустранните отношения, лимитиране на възможностите за диалог. А това е във вреда и на двете страни. Нека да си припомним само случая с кораба „Царевна“, когато тогава беше именно дипломатическият диалог беше ключът към освобождаване на българските моряци.

Евелина БРАНИМИРОВА