Силвия Георгиева, НСОРБ: Мрежата на балканските градове В40 дава възможност за директна комуникация с другите балкански държави
Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ), в дневния блок „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: 10 български общини се присъединяват към Мрежата на балканските градове В40. На символична церемония днес в София кандидат-членове от България символично ще подпишат декларации за присъединяването в присъствието на председателстващия Мрежата на балканските градове кметът на Истанбул Екрем Имамоглу. Той е на посещение в София в днешния ден по покана на кмета на Столична община Йорданка Фандъкова. Може да се каже, че международната мрежа е съвсем нова, обединява различни градове от 11 държави. Каква е целта й и кои градове сега ще се присъединят към нея ще ни каже Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините на Република България. Здравейте, г-жо Георгиева.
Силвия Георгиева: Здравейте. Благодаря на вашата медия за интереса към тази нова мрежа на местни власти, която тепърва набира скорост между държавите на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа. Мрежата на балканските градове В40 беше официално създадена в края на месец ноември миналата година в Истанбул по инициатива на кмета на голямата Истанбулска община Екрем Имамоглу. Идеята е да се създаде една платформа, в която кметовете и представителите на общините от балканските държави да могат да си сътрудничат в по-тясна връзка за решаване на общите проблеми на своите граждани. Мотото на Мрежата е „По-добро сътрудничество, по-добро бъдеще“. Кметовете на градовете по света отдавна работят в партньорство, но в днешните трудни времена е още по-необходимо сътрудничеството между тях. Ние много се радваме, че български общини ще могат да бъдат част от тази голяма мрежа, която дава възможност на кметовете много по-бързо да общуват помежду си и да споделят решения на различни проблеми, които са намерили в своята община и които могат да бъдат прилагани и в другите общини. Мрежата беше учредена от 25 града от 11 балкански държави, като на учредяването от България участва Община Кърджали. Членове на Мрежата са всички балкански столици и ние много се радваме, че в днешния ден и нашата столица София ще се присъедини към нея. Кметът на Истанбул гостува в България по покана на г-жа Фандъкова. В днешния ден символично към Мрежата чрез подписване на декларациите за партньорство ще се присъединят и още 10 български общини – това са Пловдив, Бургас, Велико Търново, Димитровград, Троян, Раковски, Карлово, Сливен и Карнобат. Ние, НСОРБ, през тази година по време на нашите регионални срещи с кметовете и председателите на общински съвети представяхме възможностите за членство в тази Мрежа. Това са първите 10 общини, които заявиха желание за членство. Днес те ще се присъединят и ще започнат активно да участват в нейната работа. Може би за вашите слушатели ще бъдат интересни темите, по които ще работят и вече работят партньорите в В40.
Водещ: Да, със сигурност.
Силвия Георгиева: Те са разделени в четири групи. Най-голямата група от дейности са насочени към по-голямо сътрудничество в сферата на климата. Кметовете са, знаете, загрижени със справянето с климатичните промени. Има много дейности, които могат да бъдат свършени на местно ниво, като се започне от по-доброто управление на отпадъците, грижата за чистотата на въздуха и на водните ресурси. Всъщност инициативата, която дойде от кмета на Истанбул, беше точно в тази посока – балканските кметове, по подобие на кметовете по света, които са обединени в различни екологични мрежи, да работят заедно и да дават местния принос към намаляване на вредното влияние на климатичните промени. Кметовете ще имат общи проекти, ще обсъждат съвместно решения в тези посоки в една от работните групи на Мрежата. Другата голяма тема, която обединява кметовете в Мрежата, са дейностите по миграция. Балканският полуостров, разбираемо, е място, през което минават различни и огромни миграционни потоци. Всички тези потоци минават през местното ниво и са грижа винаги на местните власти. Затова кметовете ще споделят и ще си обменят практики как се справят от една страна с миграционния натиск, а от друга – с интеграцията на мигрантите на местно ниво. Третата голяма група дейности, по която ще работи Мрежата, е развитието на местната демокрация. Всъщност през ХХІ век кметовете ставаха все по-силни лидери, тъй като на местно ниво най-ясно и най-бързо се виждат всички проблеми на гражданите, съответно се решават най-бързо, с възможно най-малко средства. Така че членовете на В40, в качеството си на пряко избрани от гражданите на своите общини, ще търсят различни механизми за по-засилено гражданско участие, за развитие на местната демокрация, така че тя да става още по-близка и по-достъпна за всеки гражданин. И по-лесно да решава проблемите, които възникват на местно ниво, търсейки разбирателство с централните правителства и най-вече финансиране. И четвъртата голяма група дейности, които обединяват членовете на Мрежата, е работата в посока интелигентни градове и цифрова трансформация. Дигиталните технологии вървят и се развиват много по-бързо, отколкото публичните власти са готови да ги приемат, а демократичният процес е значително по-бавен, отколкото развитието на технологиите. Това не е непременно лошо, но трябва да се намери баланса между технологиите и възможностите, които те дават за развитието на градската среда. Голямата Истанбулска община има много модерни решения в тази посока. Нашата столица София – също. Днес кметът на Истанбул ще има възможност да види някои от иновативните технологични решения на София. Той пък ще покаже опита на Голямата община Истанбул за управление на трафика, за подобряване чистотата на атмосферния въздух, така че и в тази група дейности кметовете от всички държави, които членуват в Мрежата, имат много какво да споделят. България и българските общини също ще имат своя принос и своите добри практики.
Водещ: Г-жо Георгиева, има ли възможност за ново членство по-натам на нови наши общини?
Силвия Георгиева: Разбира се. Мрежата е отворена за всички желаещи общини, не само от България, а от всички 11 балкански държави. Ние се радваме, че след първите представяния на Мрежата имаме интерес от 10 български общини. Тепърва предстои тя да бъде представена и в другите райони за планиране в България и съм убедена, че ще има и още български общини, които ще се присъединят и ще се възползват от възможностите за директна комуникация със своите колеги от другите балкански държави.
Водещ: Има ли конкретни критерии, на които трябва да отговарят, за да станат член?
Силвия Георгиева: Не, няма конкретни критерии. Важно е да бъде заявено желанието на съответната община да членува в Мрежата и това е достатъчно.
Водещ: Кога можем да видим първите резултати на всички тези дейности и политики, по които ще се работи?
Силвия Георгиева: Мрежата на балканските градове е жив организъм, функционира непрекъснато. Веднъж годишно се прави голямо годишно събитие на членовете й. Първото учредително беше в Истанбул, както казах, през ноември миналата година. Тази година домакин ще бъде кметът на Атина, срещата ще бъде там, а през останалото време по всяка от тези четири групи теми, които вече споделих с вас, функционират мрежи от експерти и от кметове. Те се срещат и онлайн, веднъж на три месеца, а някои от тях и по-често, така че обменът на информация, практики и съвместни проекти е непрекъснат. Тепърва нашите общини ще се включат в работата на тези малки групи в рамките на В40. Надяваме се, че до края на годината ще имаме и първите общи проекти между български общини и други членове на Мрежата.
Милослава АНГЕЛОВА