ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Антоанета Христова: Започнахме да свикваме, че липсата на норма е нормата в тази държава, липсване на следване на закона е законът в тази държава

Проф. Антоанета Христова: Започнахме да свикваме, че липсата на норма е нормата в тази държава, липсване на следване на закона е законът в тази държава

Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

30 Май 2022 | 12:14 | Агенция "Фокус"

Проф. Антоанета Христова: Ако „Продължаваме промяната” не се окаже успешна формула, президентът Радев ще подготви нов политически проект

Проф. Антоанета Христова: Ако „Продължаваме промяната” не се окаже успешна формула, президентът Радев ще подготви нов политически проект

Проф. Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”. Водещ: Случайно или не, но в съзнанието ни някак се сливат действията на правителството с действията на парламентарното мнозинство – каквото направят едните, другите го повтарят, и обратното. На техен фон направо изчезна от хоризонта президентът Румен Радев. И ако не беше многострадалният Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС), след който участващите бяха карантинирани, нямаше и да се сетим за него. Но президентът Радев ни напомни присъствието си по характерния му силов маниер, който буквално отвя премиера зад маската му и стана ясно у кого е хлябът и ножът. Това неминуемо ни кара да си зададем въпросът: как се справя правителството, щом неговият водач е сведен до формално присъствие. Обърнах се за анализ към политическия психолог проф. Антоанета Христова. Има вече един месец, откакто това правителство е на власт, макар че заради Коледните празници работните му дни силно изтъняват като брой. И все пак времевият отрязък ни позволява да дадем преценка какви ги върши кабинетът. Антоанета Христова: Усещането – все по-натрапчиво е, че кабинетът е като пате в кълчища, за това, защото нещата изглеждат изключително хаотични, изключително тенденциозни и крайно персонализирани, а не принципни. Човек трудно може да направи системен анализ. Трябва да прибегнем към по-прости, ясни изводи, за да може да се стъпи на някакви данни все пак. Може би ще кажа едно, две, три неща, които могат да ни ориентират, къде сме. Това правителство трябваше още по време на предизборната си кампания да се е ориентирало и да е направило тези анализи, за които то говори в момента, вместо да ги прави сега, отначало. Трябваше, взимайки властта, да му останат само крайните данни, които да получат вече от оперативната си работа. Т.е. изключително бавно правителството влиза в проблемите и политиките, които трябва да управлява. На второ място, до този момент няма никакво говорене относно някакви реформи. Да, те казват, че готвят закони, но би трябвало поне да могат да кажат някакви акценти, приоритети, които ще бъдат преследвани чрез тези закони. Пълна тишина и мрак има около подготовката им, а в същото време празнотата на действие на парламента се запълва с гонения на хора, които не са удобни. Самият последен случай, който имаме от днес със Сотир Цацаров с неговия отнет допуск, ми навя следните мисли: Сотир Цацаров подгони доста сериозни хора през последната година. Той си подаде оставката, очевидно ще бъде до 1 март или там до момента, в който бъде избран или встъпи като заместник неговият заместник, аз не познавам точно системата им на взаимозаменяемост, но представете си следващия, който ще дойде. Този, който е бил и се е опитал да направи нещо, на практика изглежда като човек, който всички могат да му скочат, след като слезе от позиция. Не знам, тази държава дали може да защити тези хора, които застават на върха на такива трудни позиции. Оттук нататък никой, който бъде поставен в тази позиция, няма да има смелостта да направи това, което той е направил. Почти същото се отнася и за Гешев, колкото и да бъде критикуван. Т.е. говоренето против личностите не ни решава проблемите. Абсолютно никой от новата власт не коментира приоритетите си за това как ще реши проблемите на държавата. Така че това е вторият аспект, който изключително много ме притеснява – липсата на законодателна смислена инициатива или говорене въобще по нея, па макар и кратко, приоритетно от тези, които ни управляват. На трето място – решения, които са изключително съмнителни до този момент. Това, което се е случило като решения, буди повече съмнения, отколкото доверие. Става въпрос и за мораториума, става въпрос и за новите промени в управлението на здравната криза. Изобщо, то почти не се сещам друго да се е случило. Водещ: Бюджетът беше отложен. Антоанета Христова: Точно така, силно отлагане на бюджета, огромно отлагане на бюджета – за първи път в историята на страната. Изобщо, имам чувството, че това са някакви хора, които дойдоха и искат нещата да се случат ей така: хоп, щрак и те се случват, защото така им се е случвало може би в живота до този момент на повечето от тях на тази възраст. И в крайна сметка, обаче, се опираме до стената на реалността. Какво ще се случи оттук нататък в реалността – не мога да кажа, но със сигурност мога да кажа, че гражданите ще страдат. Водещ: Проф. Христова, това, което се случва, можеше да се предвиди лесно още преди предизборната кампания. Защо се стигна до него? Отделни анализатори, журналисти предупреждавахме, но никой не ни чу. Антоанета Христова: Да, да, да. Не ни чу, не ни чу, така е. Няма да е простено за добрите анализатори, ако са били заблудени. Разбираемо е за тези „анализатори“, които играят ролята на пропагандатори, а такива има достатъчно. Водещ: Вижте, министрите, ключовите министри в този кабинет не са нови във властта. Ние можахме да наблюдаваме тяхната работа в едно или две служебни правителства. Антоанета Христова: Да. Водещ: Те нагледно показаха възможностите си, показаха капацитет, показаха и потенциал. Защо хората им се довериха? Антоанета Христова: Хората не се довериха. Хората не излязоха да гласуват. Затова, защото от една страна искаха да сменят до този момент управляващите, от друга страна, не харесваха и тези, които идват. Така че болшинството не излязоха да гласуват. Моето дълбоко убеждение е, че изборите, т.е. ние им виждаме резултата, който не е много реален. Аз се съмнявам в машинното гласуване, с цялата си душа и съзнание, и знание. Не можем от това, което се случи, да правим извод за хората. Да, хората обаче не са експерти, не са достатъчно добри, в смисъл не се занимават с анализ на политически процеси, за да могат да провидят големия риск. Защото те, ако провиждаха големия риск, вероятно щяха да излязат да гласуват, па макар и с отвращение. Но не можем да виним хората. Трябва да виним политическата класа, която не чу предупрежденията и която може би пък прие изборите като достоверни. Което означава, че може би този период на управление в момента наистина е много труден и всеки е гледал своя стратегически интерес. Водещ: Това означава ли, че върху „Продължаваме промяната“ ще се хвърли вината на неуспеха, а останалите ще бъдат в бяло? Антоанета Христова: В голяма степен, в голяма степен да. Аз си мисля, че на това основание, защото така то се чувства с повърхностните сензори на човека и затова излязоха слухове за подготовката на нова политическа партия от Румен Радев, именно виждайки неспособността на тази негова политическа формация да излезе като успешна формула за бъдеще, да даде перспектива. Водещ: Т.е. готви се нова политическа партия – така ли? Антоанета Христова: Това са слухове, това са слухове, това са слухове. И тези слухове лежат на тази основа, на основата, че всички свързват Румен Радев с „Продължаваме промяната“. „Продължаваме промяната“ не дава добри индикации за бъдещо справяне, поради което очевидно че този, който се води като баща на този политически проект, трябва да търси друго решение, друга алтернатива, тъй като виждате, че хората почват да търсят друга алтернатива. Освобождава се пространството. „Възраждане“ расте. Фактът, че „Възраждане“ направи много по-автентичен протест, отколкото тези от миналата година и по-миналата, показва, че „Възраждане“ вдига автентичен вот, той е искрен вот, не толкова манипулиран, не толкова манипулирани протестъри, които бяха там, т.е. фалшиви протестъри, които бяха там. Тъй като 2020 и 2021 г. видяхме протести, които бяха на половината истински, автентични, на половината фалшиви, т.е. с хора вътре, вкарани в протестите, за да създадат усещане за масовост. Сега видяхме на 100% автентичен, т.е. искрени хора на площада. Това означава, че все повече нишата се разширява и се освобождава. И това е изключително заплашително, защото притеснителното е, че „Възраждане“ е много критичен към Европейския съюз, против НАТО, имат проруски афинитет. Всичкото това определено показва, че обществото може да бъде разделено от политиците отново на две половини в един определен момент, но този играч, „Възраждане“, ако не бъде заместен от друг, ще продължи да расте. Той може би вече е трета сила или втора сила в бъдеще. Така че нещата стават много, много сериозни за всички. И много сериозни, разбира се, за тези, които не чуха предупрежденията преди изборите, както вие казахте. Водещ: Въпросът е, има ли потенциал да се намери партия, която да може да се противопостави на автентични действия, извиращи от недрата на страната. Дали може да се намери вече, тъй като съществуващите, от които все още може да се клонира нещо, се амортизираха? Антоанета Христова: Много ми е трудно да ви отговоря на този въпрос, защото все още това е хипотетична партия. Все още не сме видели лица и не сме видели хора, които да се появят и да тръгнат. Аз допускам, че те ще се появят в последния момент, когато се види, че не може да се удържа евентуално недоволство. Така ще бъде избран таймингът на появяването на тази политическа формация. И за това трябва да се предупредят всички останали политически партии, които стоят по-сериозни и които са традиционни у нас, все пак. Виждаме, че в БСП може би Корнелия Нинова ще продължи да бъде председател, но все пак ще управлява една партия, която не е много в кондиция, малка. Вероятно ГЕРБ ще бъде в по-добра ситуация. Пак обаче всичко зависи от това, колко ще са честни изборите в бъдеще, защото ако продължаваме така, все повече хора няма да излизат, защото ще се съмняват. В момента има масово съмнение за резултата от изборите. И ако продължава така, хем от една страна обществото губи желание за протест, защото се чувства безсилно, хем от друга страна безсилието пък от своя страна е определено от убеждението, че не може да докаже честност на изборите, някаква честност на изборите – може да не е на 100%, но поне на 90 и. Това наистина е сериозен проблем за България и за бъдещето въобще на демократичния процес. Страхувам се да не тръгнем по пътя на автокрацията. Страхувам се да не тръгнем по пътя на едноличната власт, защото това ще е краят на демокрацията в България. Водещ: Няма ли да бъдем изправени пред още един много сериозен проблем – лумпенизацията на все по-големи маси от населението, която ще бъде породена от високите, непосилни цени и ниските, вече на места дори отсъстващи доходи? А тогава когато се създадат такива маси, от тях може да се очаква всичко, те могат да бъдат и лесно манипулируеми. Можем ли този процес да го изключим от сметката? Антоанета Христова: Напълно съм съгласна с тази теза. Мога само да допълня, че ако лумпенизацията от една страна може да се определи от хората, на които не им стигат парите, и ще почнат да се борят за ежедневното си оцеляване, допуска се, че в следващите месеци ще има масови фалити, вече има масови фалити, то от другата страна на лумпенизацията стои липсата на образование. Най-силният фактор, който определя справяне с лумпенизацията, това е образованието. А ние сме в Ковид ситуацията, в която нито децата учат като хората, нито студентите учат като хората, нито пък преди това системите са били кой знае колко отличаващи се с високи нива на качество. Т.е. в момента имаме тотален срив на образователния процес и това няма начин да не произведе едни хора, които не са достатъчно подготвени. Водещ: И не са конкурентоспособни. Антоанета Христова: И не са конкурентоспособни, и които не са готови да се борят, защото то е свързано с образованието, за демократичните си права. Демокрацията стъпва на силата, волята, желанието и знанието на хората да изискват демокрация, да изискват и да се борят за демократичните си права. Ако са им отрязани крилете в това отношение, пак повтарям, основното едното крило е образованието, то няма кой да се бори за това. Не знам. Някак си не съм оптимистична, както усещате, но защо ли? Водещ: Къде в пъзела е президентът? Дали той няма да бъде изкушен именно от автократични тенденции, които също някъде се мержелеят на хоризонта? Антоанета Христова: Мисля си, че е изкушен. Мисля си, че е изкушен, даже затова, защото някак си автокрацията импонира на характера му, сега както го наблюдавам отстрани, все пак от психологична гледна точка. Но от друга страна е човек, който много добре знае, че все пак сме в Европейския съюз и има някаква комуникация с посолства, особено да кажем и американското посолство, които държат в България да има някаква демокрация. Струва ми се, че те няма да разрешат прекалено, т.е. външните фактори няма да разрешат прекалено голямо упражняване на тема „Авторитаризъм“ и „Автокрация“. Може би именно и за това „Възраждане“ не е удобна за него, тъй като реално виждаме, че „Възраждане“ се появява като алтернатива. Но бидейки неудобна, логично е да се потърси и друга алтернатива. Това обяснява, че може би не иска или осъзнава, че не може да реализира напълно автократичен режим, поради което е по-добре да се опита да влезе във външните рамки и правила на играта, което предполага смяна на играчите. Водещ: Което предполага създаването на друга партия, така ли? Антоанета Христова: Да, която ще стъпи на рейтинга на „Продължаваме на промяната“ при евентуални предсрочни избори и може би ще се наложи от негова гледна точка, за да се запази посоката, да не тръгне страната към „Възраждане“ и към отказ от Европейския съюз и НАТО. Именно заради това ще даде заявка и ще подкрепи създаването на нова политическа негова формация. Водещ: И пак идва въпросът: откъде ще бъде ресурсът за тази формация – финансов, човешки, професионален? Антоанета Христова: Не бих могла да коментирам тази тема за ресурса, но бих могла да отбележа само, че трябва да бъдат коректни и лоялни хора на президента. Водещ: Понеже сме подхванали тази тема, проф. Христова, вие как оценявате този КСНС, на който образно казано беше наритан премиерът? Колкото да е объркан, той заслужаваше ли такова отношение? Антоанета Христова: Може ли само да кажа едно изречение? Забелязвате ли, че самата аз по време на анализите говоря много за инженерингови процеси в политиката? Водещ: Защо? Антоанета Христова: Няма начин да не говоря за инженерингови процеси, защото у нас автентично нещата не се случват. И в същото време нищо, което не се е случило автентично, не е било успешно. И това трябва да го знаят всички инженери в политиката. Водещ: И всички техни продукти? Антоанета Христова: И всички техни продукти. Т.е. колкото по-инженерно създаваме партии, толкова повече си отлагаме мъката. Ние ще бъдем постоянно в някаква мъка и постоянно в някаква ситуация на търсене на решения, на грешки, защото инженеринговият продукт търси лоялните лидери, а лоялните лидери обикновено не са качествени лидери. Това е правило в политическата психология. Затова подчертавам, че тая доминираща инженерингова политическа мисъл в България на практика ни създава изключително лоша перспектива на нас, гражданите. Хвърля ни в едно изкуствено, в нереално море, от тези машинки, където гледаш през бинокъл и виждаш това, което ти се ще да видиш, но когато ги махнеш, реалността е съвсем различна. Никога инженеринговият продукт не е успешен и не е с дълга перспектива. Затова всичко се случи, когато нормално политическите партии започнат да функционират автентично, когато се научат, че има правила на автентичното съществуване: дясна, лява, либерална, консервативна, припознаят си ценностите и започнат да се борят чрез политиките си за хората, а не чрез използване на ниши, които се отиграват с фалшиви инструменти. Водещ: Кои инженерингови проекти у нас визирате? Антоанета Христова: Всичко, което се случи през последните години. Това са инженерингови проекти. Водещ: Не ми отговорихте за КСНС – заслужаваше ли премиерът такова отношение? Антоанета Христова: Да, да кажа за КСНС. КСНС беше една активност на президента, която пак как да ви кажа, беше избрана тема, която ми се струва, че не е толкова актуална. Българското общество има изключителен консенсус, независимо от това какъв е той, но консенсус по темата „Северна Македония” има. Там няма напрежение относно свързаното с националната сигурност, поради което аз много-много не разбрах причината точно по тази тема да бъде свикан този съвет. Но на този съвет стана ясно, кой изземва лидерската функция в държавата и кой е лидерът. Лидерът в тази ситуация, в която се намираме в момента, и който участва в управлението на държавата, не е в опозиция, е Румен Радев. Водещ: Не е ли малко опасно това негово изземване на ролята, тъй като виждаме, че продуктът, който създаде, и от който май се дистанцира все повече, не се справя по най-добрия начин? Антоанета Христова: Да ви кажа, опасно е дотолкова, доколкото е неефективно. А защо е неефективно, защото очевидно е, че министър-председателят вижте, че си тръгна без да каже нищо от съвета. Това означава, че той е усетил мястото си, че не води темата. Имало е, може би, защото никой не казва, защо 6 часа говориха вътре, никой не изкоментира съдържанието на разговорите, може би е имало противоречия, и може би е видял, че в крайна сметка неговата теза не е била приета. И естествено, победител от сблъсъка на тези е бил Румен Радев. Разбира се, това са интерпретации на фона на липсата на информация. Ако имаме информация, няма да имаме интерпретации. Но факт е, че политикът, т.н. Румен Радев, който няма оперативни механизми да управлява държавата, защото той е президент и това не му е работата, на практика влиза в действие за управлението на процеси, които би трябвало да бъдат управлявани с компетенцията на министър-председателя и неговите министри. Това е неефективно. Държавата неслучайно има много строго разделение на функциите и ролята на министър-председателя в тази държава, трябва да запомним това, защото никой не осъзнава като че ли, че президентът има ролята на медиатор. Може да има всякакви други функции, може да е главнокомандващ, може да назначава посланици, но неговата основна функция, и затова се избира отдолу, е да бъде медиатор на процесите, а не да управлява оперативно държавата. А какво виждаме: разхвърляхме и разменихме функциите и задачите не там, където трябва да бъдат сложени. Аз затова казвам, че се намираме в изключително объркана ситуация, в която трябва простичко да подреждаме отделните фигури и тяхната работа с прости въпроси, тъй като това, в което се намираме, произвежда знаете ли какво – нещо, което е много опасно за демокрацията, пак ще повторя – произвежда усещането за безсилие и отчаяние, че не можем да се оправим в този хаос. Водещ: В следващите няколко месеца това как ще се прояви? Ще се прояви или ще се изроди? Антоанета Христова: Ще видим. Социално приемливият отговор е: надежда трябва да имаме да се оправят нещата. Това е социално приемливият отговор. Реалистичният отговор е, че ще продължим да бъдем в същата подобна ситуация. Цоня СЪБЧЕВА

15 Януари 2022 | 11:00 | Радио „Фокус“