Доц. Даниел Смилов: Големият шанс е да се състави отново правителство с първия мандат на „Продължаваме промяната“, ако това не се случи, преминаваме към нови избори

Доц. Даниел Смилов, преподавател в СУ, политолог и специалист по сравнително конституционно право, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Интервюто е дадено на 22.06, сряда, от 19.10 часа.


Водещ: В опасан от протести парламент народните представители гласуваха вота на недоверие към правителството на Кирил Петков. Пред сградата на Народното събрание е ситуиран протестът в подкрепа на правителството. Пред служебния вход на парламента е антиправителственият протест. Там са привържениците на ДПС, „Възраждане“, протестиращи срещу високите цени на горивата и превозвачи. Какво ще се случи след вота? Наш гост е доц. Даниел Смилов. Той е преподавател в Софийския университет, политолог и специалист по сравнително конституционно право. Какво се очаква да се случи на това инфарктно заседание на Народното събрание?

Даниел Смилов: Предполагам, че ще се гласува вота на недоверие. Има малко по-голяма вероятност той да мине, поне от моя гледна точка е така. Това са индикациите, които дават различните партии. Ако успеят да мобилизират всичките си ресурси. Виждаме, че даже г-н Пеевски е там, така че всички сили са на фронта, образно казано, и от тая гледна точка, може да се съберат и над 121 гласа за сваляне на практика на правителството. Интересният въпрос е, какво става след това. Мисля, че големият шанс е да се състави отново правителство с първия мандат на „Продължаваме промяната“. Ако това не се случи, преминаваме към нови избори.

Водещ: Какво ще се случи обаче с управлението на държавата, встрани от процедурите, доц. Смилов?

Даниел Смилов: Това е изключително лош вариант, много глупава ситуация, в която държава си причинява четвърти парламентарни избори в рамките горе-долу на година. Нищо не може да оправдае такъв тип, бих казал, безотговорно политическо поведение. Беше вкаран един вот на недоверие с причини, които до голяма степен са фалшиви. Голяма част от аргументите за икономиката, които чухме вчера, са фактически неверни и свързани с липсата на растеж, увеличаване на задължения. Това просто не е вярно. Българската икономика е в растеж, българският публичен дълг спада. Вярно е, че има инфлация, растеж на цените, но инфлация и растеж на цените има навсякъде в Европа. Това не е проблем, който ние можем да го решим, особено пък със смяна на правителството. Така че една правителствена криза в тоя момент нито решава някакъв икономически проблем, по-скоро би го задълбочила. А другият аргумент, който беше изтъкна за вота на недоверие – Македония, той пък съвсем се разпадна, тъй като стана ясно, че на практика правителството е успяло да подготви едно европейско предложение, което е абсолютно приемливо за България. И сега, поради общата политическа нестабилност ние не приемаме това предложение, което удовлетворява всичките ни досегашни претенции, като започнем от вписването на българите като държавотворен народ, та стигнем до речта на омразата. И изпадаме отново в една такава парадоксална ситуация, че получихме това, което искаме, но сега изглежда не го искаме достатъчно, за да го реализираме. Това е, тъжна гледка общо взето. И причиняваме си нещо, което беше абсолютно излишно, нещо неприятно, в никакъв случай не полезно от гледна точка на българските интереси.

Водещ: Доц. Смилов, докато вие говорихте, понеже казвате важни неща, съзнателно не ви прекъснах, но преди минути народните представители гласуваха – вотът е успешен, т.е. вотът минава със 123 „за“ и 116 „против“. Тази пропорция какво означава?

Даниел Смилов: Ами, това означава, че влизаме в тоя сценарий, който вече аз описах. Би трябвало сега да се завърти т.нар. парламентарна рулетка. Защо рулетка е друг въпрос.

Водещ: Хазарт ли е управлението на една държава?

Даниел Смилов: Да, общо взето може би пък правилно сме я кръстили с този хазартен термин. Но по моя преценка наистина най-голям шанс отново има „Продължаваме промяната“ да съставят ново правителство в тоя парламент и ако не успеят, поне от моя гледна точка изборите ще станат почти неизбежни. Чудеса, някакви екзотични разбирателства и т.н. биха могли да се случат, но е малко вероятно.

Водещ: Какви са факторите, които повлияха в тази криза, как се стигна до нея? Защото сега вече сме почти на ръба и на парламентарна криза.

Даниел Смилов: Факторите са много. Самата коалиция не беше особено стабилна с тия четири различни партии. Но ключовото е това, че една от тези четири партии измени на мандата си. „Има такъв народ“ – това беше партия, която три пъти влиза в парламента уж с идеята да изкара ДПС и ГЕРБ от властта, а всъщност и в трите парламента с дейността си някак си способстваше тяхното връщане. И апогеят на тяхната странна дейност е този вот на недоверие.

Водещ: Каква беше ролята на държавния глава? На практика той застана зад премиера и неговия заместник, но след това постепенно започна взаимното дистанциране – защо?

Даниел Смилов: В момента президентът беше една от страните, атакуващи правителството. Той беше директен участник в този процес по македонска линия. Пак казвам, тая атака отново се оказа фалшива. Всички тези приказки за евентуално предателство и т.н. накрая се оказаха кухи фрази. Но президентът стана активен участник в раздухването на тази атака срещу правителството. Сега дали е било координирано с останалите участници не знам, пък и не е толкова важно.

Водещ: Оттук нататък кое е важното, кои са рисковете пред България?

Даниел Смилов: Рисковете са пак да влезем в един цикъл от безсмислени избори. Хората казаха ясно миналата година, какво искат и това, че определени партии се отклоняват от мандата си, разбира се, не е хубаво, но това е, с което разполагаме. Политическата система – това е практическият разум на една политическа общност. В нашият практически разум явно има сериозни дефекти.

Водещ: Доц. Смилов, дали можем да очакваме правителство на „Продължаваме промяната“, но без Кирил Петков и Асен Василев? В каква конфигурация може да бъде техният следващ проект?

Даниел Смилов: Е, предполагам, че може да се мисли да речем за промяна на министър-председателя, но пък сега и без Асен Василев – не ми се струва, че те биха предприели такъв ход. Ще видим какво ще стане. Но не мисля, че от „Продължаваме промяната“ ще оттеглят най-силните си фигури. Някаква рокада на върха може да е възможна.

Водещ: Защо в българската политика трудно се намира диалог, трудно стигат до разговор политиците? Видяхме, че те не са успели да намерят диалог вътре в самата управленска коалиция, което на практика я взриви.

Даниел Смилов: Диалог може да се намери, когато има политически субекти, които действат на базата на принципни съображения. Аз не виждам принцип в действията на партия като „Има такъв народ“, например. Аз пак казвам – това е партия, избрана с една цел, която върши точно обратното в парламента. Какъв тип диалог би могъл да реши този проблем на липса на базова принципност. Така че наистина сте права, че диалог няма, но проблемът е още по-дълбок – че този диалог няма на какво да стъпи, защото като няма идеология, няма и принципност, остават личните интереси и приумици на един или друг лидер.

Водещ: Вие имахте наскоро публикувана статия, статия-предупреждение: какво я очаква България. Казвате: „България заслужава повече и би трябвало да се намери алтернатива на политическия примитивизъм“. Коя е тя?

Даниел Смилов: Да. Тая диагноза, за съжаление, се потвърждава. Вие виждате, голяма част от тези нови субекти, които възникват, и нови политически партии, те като че ли отчасти са и антисистемни, искат да разградят някаква част от политическата система. Един иска да маха партиите, друг – да управлява с референдум, трети ще ни вади от Европейския съюз и т.н. Общо взето тая тенденция за някакви примитивни форми на политическото, към които да се върнем, се оказва трайна и атрактивна. И това е нещото, с което българските политици трябва много внимателно да се справят, иначе ще се изправим пред една такава поредица от кризи на липса на управляемост. Защото основната опасност в момента е, че страната става неуправляема.

Водещ: Има ли опасност да се озовем от другата страна на новата Желязна завеса в Европа?

Даниел Смилов: Теоретична вероятност и от това, за съжаление, има. Все още, като гледам изследвания на базовите нагласи на българите, достатъчно мнозинства са твърдо проевропейски, но заиграването с тая карта продължава. Виждате веене на байраци, биене в гърдите и тиражиране на определено пропутинска пропаганда как вървят ръка за ръка. И в момента около парламента може да видите примери за това.

Водещ: Кои шансове пропусна кабинетът „Петков“? Бихте ли могли да ги назовете, така че следващият му аналог да не ги пропусне за пореден път, т.е. да се спъне в същите камъни?

Даниел Смилов: Трудно ми е сега да направя ретроспекция и да кажа коя е била тая грешка, която е обърнала каруцата. Според мен голямата грешка се оказа самата партия „Има такъв народ“. Тя беше като бомба със закъснител, заложена вътре в цялата структура. И от там дойдоха и неуспехите – да речем забавянето на съдебната реформа, забавянето на антикорупционните закони, смяната на ръководството на КПКОНПИ. Това бяха неща, които и отблъснаха част от избирателите. Това едно бъдещо правителство не би трябвало да допуска. Други грешки бяха тази нееднозначна позиция по отношение на помощта за Украйна. Там нещата някак си бяха стабилизирани, въпреки позицията на БСП. Тая криза беше по-скоро преодоляна. Но това също не даде добър облик на самата коалиция.

Водещ: Бихте ли се ангажирали с прогноза – ако не се състави в рамките на този парламент правителство, как би изглеждала картината на следващия или ни чака серия парламентарни избори?

Даниел Смилов: Не, няма причина да смятаме, че следващият парламент ще бъде по-лесен от този. Той също обещава да бъде доста фрагментиран. В него ще има и нови партии или стари партии с по-голяма тежест, част от които са абсолютно безполезни за съставяне на каквото и да било разумно управление. В тоя смисъл няма да е никак лесен парламент и това ми се струва, че е защитима към момента прогноза.

Цоня Събчева