Кънчо Стойчев: Всички политически сили трябва да направят необходимата крачка назад

Кънчо Стойчев, социолог, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Да започнем с това, тъй като се направиха вече паралели на настоящата ситуация – има ли аналог тя в най-новата ни история? Никола Минчев вчера направи един паралел с 2005 г.

Кънчо Стойчев: Аз не мисля, че аналогиите ще ни помогнат. Животът е нещо много динамично. Камо ли да сравняваме с тези 15-20 години. Това, което е специфичното на тази ситуация, в която се оказваме, е, че всъщност ние имаме парламент в момента, в който само половината от депутатите по един или друг начин принадлежат на някакви устойчиви партийни образувания. Защото „Продължаваме промяната“ е нещо съвсем ново. Те основаха партия, но не е ясно тази партия и не е ясно как се взимат там решенията. „Възраждане“ е ситуативна партия, не е точно партия. „Има такъв народ“ също не бих нарекъл точно партия, твърде младо е, твърде неясно как точно се взимат решенията. Така че в една ситуация, в която половината приблизително от народното представителство всъщност не е ясно структурирано на партиен принцип, а знаем, че демокрацията функционира през партиите, създава особеност на ситуацията и нестабилност на ситуацията.

Водещ: Очевидно е, че тази нестабилност рефлектира върху хората преди всичко. Караниците вътре веднага дават своето отражение навън. Започнаха взаимни обвинения за това кой как организира протести и как са платени те. Виждате ли чужда намеса във вътрешните събития, които се случват в България?

Кънчо Стойчев: По никакъв начин няма чужда намеса. Има безспорно влияние на международната обстановка, на кризата, на войната, въобще в безпрецедентна криза сме в Европа и по линия на войната, и по линия на енергетиката, и по линия на инфлацията – всичко това е безпрецедентно. Това оказва влияние върху настроенията на хората и върху разсъжденията на политиците, но аз не виждам пряка външна намеса и дори е смехотворно да се счита, че сега всички световни центрове са се концентрирали върху България някаква намеса да правят. Това е смешно. Но пък за сметка на това се използва често в политическия оборот с цел чернене на опонента. Ако говорим за истинска намеса във вътрешните работи на България, за съжаление, такава има по линия на Европейския съюз и на САЩ, тъй като в момента ситуацията със Северна Македония ние нямаме партньори. Европейският съюз не е партньор на България, САЩ не са наши партньори. Ние сме техни партньори, но те не са наши партньори. И това е една много изострена ситуация, много рискована ситуация, която само води до рушене на европейските принципи. Това, което се случва, е безобразие. Вместо Европейският съюз да защити свой член, каквато е България, за ясните искания на България за спазване на Копенхагенските критерии, езика на омразата, правата на българите в Македония, ние виждаме един натиск, който във всички случаи ще завърши с пълен провал този натиск и нещата ще се оправят тогава, когато нашите европейски и американски партньори отчетат съвсем разумните интереси на България, както би следвало да бъде между партньори. Така, както ние почитаме винаги американските интереси или европейските интереси, редно е тези наши партньори да отчитат нашите интереси.
Водещ: Добре, но вчера и в нашето студио разговаряхме по темата „Северна Македония“, която отново започва да се превръща в една политическа дъвка. Не е ли идеята всъщност на това френско-българско предложение то да бъде надградено от наша страна в един вид, който да не нарушава по никакъв начин националните интереси на България, дори напротив? Това не е ли наша работа, да си го доработим всъщност?
Кънчо Стойчев: Всичко може да бъде постигнато, стига да има разбиране от страна на Европейския съюз, стига да има спазване на правилата от страна на Европейския съюз. Аз твърдя, че Европейският съюз в случая с приемането на Македония не спазва вътрешните правила на нашия Съюз. Ние имаме едно войнстващо ръководство в Скопие, далеч не говоря за нашите братя македонци – няма никакви проблеми, слава богу, между българи и македонци, няма и да има никога проблеми между двата народа. Имаме едно ръководство, което виждате как се представя. И всякакво толериране от страна на Европа на подобно поведение е рушене на Европа, пряко го казвам – рушене на Европа, безумно разрушаване на Европа.
Водещ: Тъй като вече казахте, че според вас няма външна намеса във вътрешните работи на България – имам предвид за това, за което се обвиняват опонентите. От „Възраждане“ например обвиняват „Продължаваме промяната“, че са платени от Американското посолство, „Продължаваме промяната“ пък обвиняват „Възраждане“, че са платени от Руското посолство, дори пряко се намесва името на посланика Митрофанова. Какво се постига с това взаимно хвърляне на кал буквално?
Кънчо Стойчев: Вие го казахте – хвърляне на кал. България трайно и завинаги е направила своя избор. Ние сме пълноправен член на Европейския съюз, ние сме пълноправен член на НАТО. Не само пълноправен член на НАТО, ние в тази ситуация сме особено важен, много надежден и важен член на НАТО с оглед на ситуацията. В този смисъл спекулациите как някой щял да извади България от НАТО или от Европейския съюз за глупости на търкалета. Това не може да се случи и няма да се случи. България трайно е заела своя път.
Водещ: Г-н Стойчев, все по-често се чува тезата, че стремежът на президента Радев е президентска република. Колко основателни са едни такива съмнения, пък дори и въжделения на много кръгове в България? Защото не трябва да крием, че много хора искат да живеят в президентска република.
Кънчо Стойчев: Спекулира се по въпроса. Въпросът теоретично е твърде съществен, той е важен, тъй като знаем, че в Европа има и президентски управления, има и парламентарни управления. Да, преобладават, разбира се, страните с парламентарно управление. Но познавайки добре президента Радев, не мисля, че това е човек, който иска да налага президентска република. Радев е изграден демократ и това е далеч от съзнанието му, от мисленето му, а и не виждам нито едно действие в тази посока. Виждам приказки, спекулации, действия в тази посока аз не виждам. Радев винаги се е изказвал за баланс на властите, винаги се е изказвал за зачитане на президентската институция в правомощията й, които са й отредени по Конституция, а не пренебрегването й. Но аз лично не съм чул той да се изказва за президентска република.
Водещ: Директно не, никой не е чул такова нещо.
Кънчо Стойчев: Какво значи индиректно, какво значи директно? Може би вие индиректно сте се изказвали за живот на Марс.
Водещ: Как обаче си обяснявате караницата между президента и БСП? Хайде да не го наричаме караница – прехвърчане на искри, например, между президента и БСП, между президента и „Продължаваме промяната“. Дори той беше упрекнат, че е застанал на страната на ГЕРБ и ДПС, че започва да говори като тях. Как можем да си обясним тези взаимоотношения?
Кънчо Стойчев: Знаете ли, за да имаме караница, за да имаме някакъв сблъсък, са необходими две страни, минимум две страни. В случая нямаме никакви две страни. Виждаме БСП, която плюе по президента, виждаме от време на време изключително грозната сцена хора от „Продължаваме промяната“ да плюят по президента. Казвам грозна сцена, защото изобщо появата на „Продължаваме промяната“ беше възможна благодарение на президента. Не казвам, че това е негова формация по никакъв начин, но те се качиха на гърба на неговия престиж и на неговата честност и откровеност. Така че аз не виждам никакъв сблъсък. Президентът не реагира, до този момент не е реагирал на подобни инсинуации. Очевидно проблеми имат и БСП, и „Продължаваме промяната“, те имат някакви свои проблеми, които се опитват да прехвърлят върху главата на президента. Той е устойчив човек, не вярвам да се подведе в подобна доста плоска игра. Така че сблъсък няма, има едностранни атаки с оглед на някакво позициониране.
Водещ: Може би заради това, че – ето, и от ГЕРБ казват „Това са отрочетата на президента, затова те сега се опитват по някакъв начин да се дистанцират“. В същото време обаче виждаме „новия“, по-скоро стар играч в политиката Стефан Янев, за когото обаче се говори оф дъ рекърд, че всъщност няма караница между президента и Стефан Янев и това ще бъде своего рода нов проект на „Дондуков“ 2.
Кънчо Стойчев: Първо по отношение на отрочетата. Ние с вас сме водили интервюта нееднократно, т.е. в някакъв смисъл се познаваме. И ако утре аз стана някакъв и някой каже, че аз съм ваше отроче, как ви звучи тази работа? Ами, по същия начин, по който звучи работата с отрочетата на президента. Президентът беше в ситуация да направи служебно правителство. Самият факт, че във второто служебно правителство тези двама души не влязоха – сега те го представиха като напускане с оглед на нов проект, който ще правят, но те нямаше и да бъдат във второ служебно правителство. По никакъв начин това не са отрочета на президента. По-скоро това са хора, които използват авторитета на президента за свой собствен проект. Само по себе си това изобщо не е подсъдно и не е за упрек, стига да се спазва добрият тон и да се помни все пак кой ти е подал ръка в първоначалния момент. Колкото до г-н Янев…
Водещ: Да?
Кънчо Стойчев: Изглежда, че тази партия има потенциал, новата, да влее в парламента, но тя ще се присъедини именно към това, което казах в началото – към групата на неструктурираните партии, на неулегналите партии. Ще увеличи системната несигурност в парламента. Не казвам, че не трябва да има нови партии – това е единственият начин да се развива политическият живот, но същевременно в един зрял парламент винаги е добре да доминират зрелите партии, да има и нови, но да доминират зрелите, защото депутатската работа не е лесна и отговорността е много голяма. Колкото до отношенията между Стефан Янев и президента, не бих могъл да ги коментирам, тъй като това е някаква лична проблематика, която аз не знам какви са точно те. Във всички случаи, това, което се вижда публично, е, че няма прехвърчане на искри, нито единият, нито другият… те не се атакуват. В този смисъл, чисто външно погледнато, нещата изглеждат спокойни.
Водещ: Да, отстрани изглежда хладнокръвно. Тази партия обаче, „Български възход“, като че ли беше зачената с леки сътресения – поправете ме, ако бъркам. Със скандала, който се завихри около проф. Моллов, след това е напускането на дясната ръка на Янев – Ралица Симеонова. Това какво вещае за бъдещето на тази партия? Може ли дефектът да се превърне в ефект, примерно?
Кънчо Стойчев: Вижте, неминуемо е почти за всяка нова партия, тъй като тепърва се наслагват, уталагват отношения, изясняват се факти, принадлежности. Това е неминуемо. Не е лесна работа правенето на партия.
Водещ: О, не е.
Кънчо Стойчев: Правенето на партия не е просто един или двама души. Знаем, че това са десетки, стотици, стотици души – докато се селектират, докато се разберат точно какво искат да постигнат, точно как искат да го постигнат, това е процес, който винаги е свързан със сътресения. В този смисъл, аз не виждам някакъв катаклизъм в основаването на тази партия. Да, това са нормални родилни болки и мъки на всяка една прохождаща политическа формация.
Водещ: Вашата прогноза за днес. До момента Народното събрание не успя да събере кворум от първия път. Т.е. от рано сутринта виждаме такива трикове с кворума, които са всеизвестни. Какво прогнозирате за днешния ден, ще мине ли този вот?
Кънчо Стойчев: Напълно разбираемо е несъбирането на кворум, тъй като е безсмислица в момента провеждане на заседание на парламента, след като след броени часове имаме решаването на важен въпрос – това правителство продължава или не продължава. В такъв смисъл, те могат да работят днеска сутринта спокойно, все едно, че нищо не е, а пък довечера да гласуват вот на недоверие. Това е излишно, да се правят опити да се прави заседание в момента. Не че няма каква работа да се свърши, много работа има, но моментът не е подходящ и едва ли тези няколко часа нещо ще се свърши смислено и съществено. А колкото до прогнозата…
Водещ: Довечера, да.
Кънчо Стойчев: Не познавам и не мога да познавам какво точно става, както се казва, зад кулисите – какви преговори водят, кой кого убеждава, купува или аз не знам какво е, не смея да /…/, тъй като ние нямаме сведения за тези процеси. Имаме само обвинения и на двете страни – че едните купували другите, че едните били мафия, другите били мафия, едните крадци, другите крадци. Това е един доста неплодотворен, доста излишен, времегубещ начин на диалог – то даже не е и диалог, това са монолози един срещу друг. Това не заздравява демокрацията и не води до нищо добро в България. Всички политически сили трябва да направят необходимата крачка назад. Да, когато има някой виновен, когато някой трябва да бъде съден и да получи заслуженото си, за това има съд и знаем, че всеки е невинен до доказване на противното. Тези постоянни обиди, включително и от „Продължаваме промяната“ – те се държат като някакви държатели на златен ключ към морала и истината. Това е смехотворно. Това пречи на развитието на политическия диалог. Една парламентарна сила, която има мандат в момента и от която страшно много зависи, каквито и емоции и изблици да има, е длъжна да поддържа хладнокръвие и да поддържа диалог с всички, дори със своите опоненти, в името на България. Докато политиците ни не разберат това, нищо добро няма да се случи.
Водещ: В този ред на мисли, наистина това е последно – виждаме ли едно връщане към онези времена, в които имаше много зло в Народното събрание и никакво уважение между политическите опоненти? Като че ли сякаш го виждаме това, което някои си спомняме от тийнейджърските ни години.

Кънчо Стойчев: За съжаление, точно това виждаме, права сте. Това е най-притеснителното. Съвсем нормално е, възгледите са различни, съвсем нормално е да има от една в друга посока, но слизането на личното равнище, на персоналните обиди, заставането в поза на някакъв морален съдник на другите – знаем, че това даже и религията не толерира подобни неща. Има ясни текстове по въпроса кой може да бъде морален съдник и кой не може да бъде морален съдник. Най-малкото дебатът в България трябва да бъде на тази морална плоскост. Дебатът в България трябва да бъде за ефективността на управлението, трябва да бъде за това защо България продължава де е последна, трябва да бъде защо България не се справя добре с кризата, която е в момента, енергийната, защо България пропусна блестящ шанс в началото на годината да вземе необходимите мерки, които щяха да укротят инфлацията – имаше ресурса и възможностите. Това са съществените неща. Това замеряне с морални квалификации – аз съм по-чист от тебе и ти си по-мръсен от мен, и обратното, това просто не е за политиката. Не води до нищо добро. Това всъщност и проваля политиката. И „Продължаваме промяната“, към които има много голяма симпатия, които дойдоха на власт и в българския политически живот с една много съществена заявка, важна – антикорупционна заявка, за съжаление, не намериха мярката. Опитват се да се превърнат в някакви морални учители, които само губят и електорат, и присъствие, губят и тежест. Когато си на власт, много внимателно трябва да определяш изразните си средства, тъй като ти имаш цялата власт. Ако някой е престъпник, ако някой е мафиот, ти си задължен веднага да го арестуваш, да го изобличиш и да го предадеш на съд. Приказките само нагнетяват напрежението и до нищо добро не водят.

Евелина БРАНИМИРОВА