Доц. Красен Станчев: В тази ситуация не си представям, кой би бил достатъчно смел да поеме отговорност вместо това правителство
Доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Народните представители и в часа на това интервю продължават дебатите по внесения от парламентарната група на ГЕРБ-СДС вот на недоверие срещу правителството на Кирил Петков заради провала в публичните финанси и икономическата политика. Пренията в залата не ни донесоха новини, освен че прибавиха към откровенията за управленските практики още подробности с обвинения, които не ни радват. Иначе, по темата изказванията в залата се разделиха на два сюжета: провалът на това правителство е комплексен и правителството се справя отлично в много трудната икономическа ситуация в цяла Европа. Къде е истината между посочените две крайности: или правителството се проваля, или се справя отлично? Наш гост е доц. Красен Станчев – основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Доц. Ставчев, вотът на недоверие е повод да се оцени водената от правителството политика. Каква е тя? Как да различим реалност от пропаганда, която съществува както в заинтересованите, така и в техните критици?
Красен Станчев: Ами вероятно трябва да се разделят нещата на периоди и на постижения, съответно и на провали. Това, което ми се струва много важно, е, че правителството с чужда помощ, според мен, демонстрира много учудващо бърза способност да губи доверие. То се случи по много поводи, но започна от начало, тоест, почти веднага след избирането и началото на годината, когато с мораториума върху цените на тока и т.н. всъщност започна да прави неща, които не са съвсем разумни от икономическа гледна точка. Съответно събуди подозрения спрямо себе си за всички, които работят в реалния сектор по една много проста причина – в реалния сектор на икономиката всички вървеше много добре и все още върви много добре. Тоест, онова, което показва икономиката в момента, е относителна независимост от политиката, което дава добри перспективи за бюджета примерно в тази година, независимо дали ще бъде актуализиран или няма да бъде актуализиран, но по-добре да бъде актуализиран. Второто нещо, което ми се струва много важно, е, че от миналата година тези хора, които в момента са във възловите постове на правителството, успяха да внедрят или по-скоро да отразят едно обществено очакване за порядъчност в публичните дела, особено тези, които са на изборна длъжност. Те не можаха да произведат някакъв видим резултат в това нещо, но това, което е видимо, според мен, е очакването за порядъчност, което обяснява поддръжката на правителството от т.нар. „улица“ в момента. Тоест, очевидно е, че гражданите на София са склонни да им простят онези неща, които те не правят правилно, за да може по някакъв начин да се реши един казус в българската политика. И той не е много особен, но все пак в българската политика всяка партия, както и навсякъде по света, доказва, че другите са по-лоши в управлението на публичните финанси, на държавата и т.н. И обикновено навсякъде по света всички тези партии се оказват прави. Това, което се случи в българската политика от средата или хайде май миналата година до този май, е, че освен репутацията всички започнаха да играят една игра, доста детска, от рода „Ти гониш“, тоест, „Ти си корумпиран, аз съм корумпиран, ти не си корумпиран“ и т.н.
Водещ: И май всички се оказват корумпирани, така ли?
Красен Станчев: В някакъв смисъл всички ще се окажат така. Но това не е чак толкова странно. Проблемът е оттук нататък какво следва. И този проблем няма явно решение. И очевидно е, че софийската публика предпочита онова, което е заявено, поне да бъде свършено. То не може да бъде свършено от правителството само по себе си, то може да бъде свършено с помощ от всички, които са членове, и от тези, които по някакъв начин са на отговорна обществена длъжност. Но тези, които са на отговорна обществена длъжност, се държат някак си против правителството. Това много добре се вижда в прокуратурата и не съвсем добре се вижда в Президентството. Така че в общи линии онова, което според мен иска софийската публика, е поне част от тези работа да бъде свършена. От тук нататък идваме вече до бюджета. Бюджетът се дели на бюджет като такъв – това, което ние виждаме, и това, което не се вижда, тоест неща, които са свързани с други закони, но имат бюджетен така да се каже ефект. И това, което е в бюджета, очевидно е, че основен приоритет са пенсионерите, тъй като идват избори, почти 9 милиарда е разходът за тях. Вторият бенефициент е държавната администрация, сектор „Държавно управление“. Третият бенефициент по тип разходи са общините – 5 милиарда. Защо правителството губи доверие сред общините, ако губи такова доверие? Защото онова, което беше разбираемо и очаквано от общините, е, че 1/5 от приходите от подоходни данъци ще се оставят в общините. Това беше отложено за догодина. Ако отидем към държавното управление – онова, което беше обещавано и беше очаквано от частния сектор, не се случи, а държавното управление получи прираст на доходите за последните 2 години от около 200%, което никой друг не ги е получил в страната, и съответно частният сектор започна да мисли, за какво става дума. И ако се върнем към първия приоритет или първата група печеливши от актуализирания бюджет, това са пенсионерите – това е добре, има своите основания и т.н. Разбира се, най-важното тук е, че относително много средства отиват в относително неактивно население. И това неактивно население също е едно от печелившите за последните 2 години. Тоест, можеше спокойно да се изчака, защото при 100 000 пенсионери, които са излезли от бюджетната разписка на НОИ миналата година поради смъртност, разходите с това, което се прави с бюджета на НОИ тази година, дефицитът се увеличава от 50 на 60%, което е голям риск за по-нататък, и буди подозренията, че някакви други данъци, някакви други приходи ще трябва да бъдат актуализирани нагоре, ако може така де се каже, което допълнителното пък подкопава доверието в правителството. Иначе, на т.нар. „обвинения“ в небалансиран бюджет, отказ от финансова дисциплина на правителството, защото тя е била такава 25 години и т.н., или пък раздуване на държавния дълг, не са съвсем коректни. Ако почнем отзад напред, дългът де факто спада, той се обслужва в момента, говоря за долните равнища, които бяха договорени от последното правителство на ГЕРБ. Ако отидем по-нататък, бюджетният дефицит, той наистина ще бъде по-голям, но същият обхват при калкулирането на бюджетния дефицит беше използван и 2009 година от министъра на финансите тогава. И дори по него, има такива коментари от Европейската комисия, България ще излезе на по-голям дефицит от това, което де факто е показано в актуализирания бюджет, но този дефицит от 4% от БВП или може би малко повече, ще бъде все пак с около 1/5 по-добър отколкото средното ниво на бюджетните дефицити в Европейския съюз. И дългът в крайна сметка се оказа не 1/4, а 1/5 от БВП. Така че не знам, дали в крайна сметка това нещо обяснява, но очевидно е, че при всичките тези различни прочети на онова, което се случва, не е много сигурно, дали днешният дебат за несъстоятелност на правителството ще доведе до гласуване, което ще го изпрати в историята.
Водещ: От това, което казвате, и наблюдавайки това, което върши правителството, възникват два въпроса, доц. Станчев. Първият е, че правителството започна, особено през последните месеци, да обещава всичко на всички.
Красен Станчев: Не, не, не е през последните месеци.
Водещ: От самото начало?
Красен Станчев: Това е от първия ден.
Водещ: Тогава ще може ли да смогне и откъде ще извади торбата с парите?
Красен Станчев: Това е големият проблем. Значи, в момента икономиката се развива много добре, приходният част на бюджета значи от само себе си расте, те увеличават разходната част, но поставят в риск приходите, защото никой не знае докога ще продължи т.нар. „бум“, тоест, докога ще продължи положителната тенденция в доходи, в промишлено производство, в износ, потребление, и то засяга всички сектори – от строителството до банковите услуги. Така че те в момента са в добра позиция, независимо от политиката им и напрежението в парламента икономиката върви добре. Но от друга страна има страшно рискове, страшно много неоценени рискове. И в тази ситуация не си представям, кой би бил достатъчно смел да поеме отговорност вместо това правителство.
Водещ: И още един въпрос възниква – освен че правителството обещава всичко на всички, защо някак си оставаме с впечатлението, че не са подкрепени, не са компенсирани най-уязвимите слоеве от населението?
Красен Станчев: Ами защото правителството така казва, защото политиците така говорят.
Водещ: Защо?
Красен Станчев: В крайна сметка онези, които не получават никакви облаги от преразпределението, са хората, които работят сами за себе си. Но всички останали по някакъв начин са по-добре. Но правителството казва или министърът на финансите казва, че бедността била такава, защото от 1998 година досега не се правило нищо. Това не е вярно.
Водещ: Да, така е, не е вярно. Но защо? Моля ви да го обясните.
Красен Станчев: От 1998 година досега бедността е спаднала, крайната бедност, от 40% от населението на 0.85% от населението. И това се случва, защото до момента се води относително добра стопанска и фискална политика. Споменах т.нар. „дефицити“ и т.н., но тези дефицити се използват относително добре, дори тогава, когато е имало дефицити, икономиката е била във възходяща фаза и е позволявала да се плащат обезщетения на депозантите в КТБ, или пък глоби към „Росатом“. И в общи линии са относително добри, дори от гледна точка на бедност и всички критерии за бедност, които могат да бъдат статистически приложени.
Водещ: Доц. Станчев, ако работата на правителството върви към графата, че е добра, кое създаде кризите?
Красен Станчев: Според мен, онова, което не е свързано с бюджета. Тоест, има квазибюджетни неща, които де факто нали освен интерпретацията на това, което прави правителството, освен спирането на някои неща, например президентът не внесе в парламента резултатите от консултативната група по конституционните промени за прокуратурата, които са добри, между другото, и бяха готови към началото на миналата година. Другото нещо, което спира така да се каже добрия имидж на правителството, е, че неговата конструкция предполага, че най-голяма преговорна сила има БСП, докато другите разумни партии, доколкото ги има, или народни представители, които ги има, не получават нищо друго освен изненада от коалицията. Техните предложения не се взимат в предвид, министърът на финансите има политика на свършените факти. Извън тези неща има цели отрасли, които са засегнати по някакъв начин от това, което прави правителството. На първо място, бих казал, като най-голям дял е идеята от миналата година досега да се увеличават конституционните възнаграждения в минната индустрия, което е доста недалновидно. Втората група, която ми се вижда много важна и е свързана със Зелената сделка, е водноелектрическите и вятърните централи. По един законопроект, внесен от „Има такъв народ“ и подкрепен от „Продължаваме промяната“, те би трябвало да плащат повече за зелена енергия, а те са 55% от ВЕИ-тата на България, отколкото всички останали, независимо дали са зелени или не са зелени. Това е много лошо, тъй като поради една промяна в законодателството, по-скоро регламентите от миналата година март месец, още от времето на последното правителство на ГЕРБ, до ден днешен утежнявайки работата на ВЕИ, на водните централи в частност, тяхната продукция е намаляла с около 30%, което означава, че един местен ресурс не участва в микса така, както би могъл да участва. Тоест, това също повишава цената на електричеството. И хората, които разбират, за какво става дума, естествено харесват правителството. Тези, които пушат и пафкат очакват да им се вдигнат акцизите, но това не става, или ако става, ще стане така, че доставчиците на пушене и пафкане ще съдят правителството за пропуснати ползи, защото не е ясно по каква схема всичко това е изчислено. Изобщо има един такъв маниер, който никой не го забелязва, и затова става дума в парламента на една от срещите миналата седмица, и това е, че българското правителство по традиция не спазва закона. Една от сурите в исляма гласи, че „блаженни са онези, които управляват своите дела, обсъждайки ги с другите“. Тоест, ако това правителство остане и започне да обсъжда нещата, така че да могат да се прилагат относително добре за повече хора, то може да изкара повече от до края на годината.
Водещ: А защо се събират също много критиките към актуализацията на бюджета и се смята според тези критики, че тя е построена върху неверни прогнози? Основният аргумент, разбира се, е инфлацията, която вече е 14%, а е заложена до края на годината за толкова.
Красен Станчев: Значи, възможно е до края на годината да не е 15% на годишна основа, тоест, от 1 януари до 31 декември, поради простата причина, че сегашната инфлация, изчислена на около 15% или малко над, е спрямо същия период на миналата година. Тоест, имаме относително ниска начална точка, която дава относително висока крайна точка на изчислението. Но тук проблемът е другаде. Тук проблемът е в това, че разходната част на бюджета и различните политики, които подкрепят едно или друго начинание на това правителство, са проинфлационни. Така например проинфлационна е това с пенсиите, за което говорихме. Другото нещо, което е проинфлационно е отпадането на ДДС за хляба и някои други неща, свързани с акцизите. Онова, което е важно тук да се знае, е, че формално дефицитът, който се образува от потенциално несъбраното ДДС върху хляба, се покрива от спестени разходи за военна техника. Тоест, има някакви такива по-външни последици и т.н., за които няма време да се спирам сега. Но този недосбор в бюджета може да се окаже много по-голям поради простата причина, че онези, които произвеждат типовия хляб, така да се каже най-популярният хляб, те вече са си платили ДДС за електричество и всички останали доставки, и след това ще застанат на опашка да си искат тези 20%, които са ги дали на другите, да си ги получат. Ако започнат да изнасят хлебни изделия и там каквото и да е още, те няма да могат да си получат тези 20%. И тогава, когато вие направите една дупка в облагането на един тип артикули на стоки, да речем хлебните, то тогава ще се окаже, че този, който произвежда тиквеник, ще отчита, че произвежда хляб. Тоест, онези, които ще печелят, са контролните органи, тоест, ще се увеличи корупцията.
Водещ: А кой ще контролира контролните органи – там пък съвсем е енигма.
Красен Станчев: Това е, когато нещата са само на контрол, тоест, контрол от вишестоящи и друг орган, то тогава възниква въпросът: кой контролира контролиращия? И тук няма решения. В крайна сметка някъде се губят средства.
Водещ: Доц. Станчев, много е важно оттук нататък как ще се продължи. Изобщо, как ще може да се развие икономика в криза и в един такъв вече налагащ се политически хаос? Трябва да се сложи някъде спирачката, но къде?
Красен Станчев: Не знам, кой може да отговори на този въпрос. На мен ми се струва, че в икономиката има доста здрави сегменти, които се развиват независимо от политиката и от напрежението в парламента. Другото нещо, което е много важно, е, че международната конюнктура е такава, че позволява българските предприятия да работят относително добре и да се представят във всички възможни области, допринасящи за нарастване на националния доход, този икономически растеж, също стои относително добре. Като вземете износа на всички стоки и услуги, включително банкови услуги, строителство и т.н., като вземете фактори, като преминаване от далечни вериги на доставки към по-близки вериги на доставки, като вземете разпределението на пазарите, ами дори с Македония износът расте със 70% за първите 4 месеца на тази година. Тоест, нищо не зависи дори от такива неразумни да кажем политики, като ветото спрямо Македония. Тоест, някакви неща се развиват абсолютно независимо от това, което излиза като разговор в парламента и обвинения на една партия спрямо друга партия.
Водещ: Като ви слушам вас, оставам с впечатлението, че икономиката в страната е наред, а вие сте изключително добре поставен като анализатор, водещ и университетски преподавател да го знаете, да разполагате с необходимата статистика. Но обърна ли се към дебатите в Народното събрание, независимо по какъвто и да е повод, оставам с впечатлението, и допускам не само аз, че страната потъва, че всичко приключва.
Красен Станчев: Не, страната не потъва, но има голяма вероятност от нови избори. Тя, според мен, е по-малка от вероятността да се задържи правителството поне до края на годината или до следващата пролет, но това е чувство, това не е изчисление, не могат да го докажат. Но основното е, че нещата са по-добри отколкото в такава предизборна ситуация се изкарват както от правителството, имаше едни доста странни изказвания днес в парламента от страна на министъра на финансите, така и от опозицията.
Водещ: Много важен въпрос, доц. Станчев, съществува ли вероятност от повишаване на данъците?
Красен Станчев: Има такава вероятност, но тя не е непосредствена, тя няма да се случи докато има политическа криза.
Водещ: А кога? В смисъл, кога да чакаме такова повишение? Кога би било възможно?
Красен Станчев: Има две причини за такова нещо. Едната е провал на определени системи, например държавното обществено осигуряване, Здравната каса. Между другото, там има някакви много странни проблеми. Бяха въведени критерии за ефективност на болниците, които водят до това, че не се плащат услуги, които са предоставени на хората – операции и разни други такива. Не са много, но това е доста голям проблем и също създава врагове на правителството. И в този ред на мисли втората възможност е управление, доминирано от политически партии, които решават, че проблемите на дефицитите примерно в НОИ или някакви други, се решават с това, че ще вдигнат да речем подоходните данъци. Макар да има много други реформи, които могат да бъдат направени, и относително елементарни, които могат да донесат достатъчно приходи както в НОИ, така и в Здравната каса, където са проблемни – в Здравната каса няма дефицит, в НОИ има дефицит, но трябва и двете да бъдат леко реформирани. Не трябва да се предприемат такива безумни действия, като 25 стотинки на А95 и разни други подобни горива. Но ако продължат много дълго време тези политики, е възможно да има опит за покриване на други дефицити с нови данъци, на по-големи дефицити с по-големи данъци.
Водещ: Изпреварихте въпроса ми: ако това правителство оцелее след вота, то не е ли изкушено също от популистки ходове?
Красен Станчев: Не мисля. Значи, това, което се случва, а имаше такъв опит между другото и миналата година, имаше безкрайно много популистки заявки, и актуализацията на миналогодишния бюджет можеше да бъде напълно плачевна, но в крайна сметка се получи нещо относително добро. Възможно е и сега да се получи така и БСП да предпочете вътрешнокоалиционен мир отколкото по-висок популизъм.
Цоня Събчева
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Доц. Красен Станчев: По време на висока инфлация доста неразумно е да се предприемат действия по влизането на България в еврозоната
Доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Доц. Красен Станчев: България няма да бъде част от възстановяването на икономики...
Доц. Красен Станчев: Трикът в бюджета е, е че когато правителството заложи 1/4 о...
Доц. Красен Станчев: Възможно е да има служебен кабинет при действащ парламент, което означава, че всички се ориентират към избори, което не е чак толкова лошо
Доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ:Докато през кампанията, с епизодични изключения, почти не стана дума за икономическите програми на участниците в надпреварата, дни след вота икономическите виждания направо заваляха. В интервю служебният финансов министър Асен Василев съобщи, че кабинетът подготвя предложение за актуализация на пенсиите от 1 октомври. Според него трябва да се върви към намаляване на бюджетния дефицит в следващите години. Получилата най-висок резултат от това гласуване партия „Има такъв народ“, която първа ще предложи и правителство, се застъпва за намаляване на осигурителната тежест с до 3%. А първият номиниран от нея за премиер Николай Василев съобщи, че щял да предложи намаляване на данъците, увеличаване на пенсиите с 35% и прозрачни обществени поръчки. Неговата идея е за политика на силни бюджетни ограничения, а бюджетът за догодина да бъде с нулев дефицит. Ясно, ще има рестрикции. Рязкото свиване на държавните разходи Василев върза с курс към съществено намаляване на данъците, сваляне на ставката на данък „Печалба“ от 10 на 9%, на Данъка върху личните доходи – също от 10 на 9%, както и най-сериозната мярка – намаляване на общата ставка на ДДС от 20 на 18%, а тази за международния туризъм, която сега е 9, на 5%. Идеи винаги има, обаче откъде ще дойдат парите за тях? На фона на политическата публицистика, която, колкото и ефектно да е изразена, взе да ни втръсва, такива идеи за радикален икономически и финансов курс ни озадачават. На фона и на социалните мерки, с които изобилстват някои други партийни програми, подобни рестрикции предизвикват асоциации за нарушен граждански мир. Защо съвсем изведнъж икономическата и бюджетната политика се очертаха като ябълката на раздора за управлението на страната? Поканих за анализ доц. Красен Станчев – основател на Института за пазарна икономика, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Доц. Станмев, възможно ли е тези идеи наистина да се случат? И не беше ли петъчната пресконференция на „Има такъв народ“ тест за тяхното прокарване, тоест партията „Има такъв народ” да ги запази и приложи, което ни и безпокои всъщност? Красен Станчев: Идеите на Николай Василев не са чак толкова обезпокоителни. Аз по-скоро разглеждам тази пресконференция като запълване на известен вакуум, който се получи покрай обявяването на правителството на „Има такъв народ“ и специално на Николай Василев като проектопремиер, така да се каже. Така че може би трябва да се разглежда по някакъв начин сериозно, но трябва да се отчита самият факт, че имаше медиен казус и той трябваше по някакъв начин да бъде отигран. Иначе, що се отнася до самите идеи на Николай Василев и на служебното правителство, то наистина там има какво да се обсъжда. Аз не бих намалил ДДС в никакъв случай. Бих изравнил отново ставките по ДДС, с изключение на туризма, както беше преди, не за друго, а защото другите неща са много по-важни и не може да се увеличават или актуализират пенсии и т.н., ако няма една сигурна котва в приходите, които са данъците върху потреблението, т.е. акцизите и добавена стойност. Иначе онова, което трябва да се направи като възможност за стопанско развитие, е да се премахне данък „Печалба“. Това би довело до около 1,5-2% ръст по-висок от сега. И другото нещо, което трябва да се направи – да се обвърже бизнеса с местата, където се прави бизнес, т.е. старото предложение, заради което има и съгласие на всички кметове, 2% от данък „Доход“, независимо дали е корпоративен или личен доход, да остават в общините. Това е нещо, което е възможно да се направи, и е относително лесно. Що се отнася до идеите на служебното правителство, не съм ги гледал и не разбирам чак дотолкова подробностите на плана на вицепремиера Донев, но смятам, че това е нещо, което ще остане на масата, и предполагам към края на годината ще влезе в изменения на Кодекса на социално осигуряване и съответно в бюджетите на НОИ, просто поради елементарната причина, че никоя от партиите в парламента няма да има възможност да подготви нещо самостоятелно по тази тема, а пък всички ще искат, предчувствайки следващи избори, да бъдат приятели на народа. А имаше такива идеи в 45-тото Народно събрание, също. И смятам, че ще се постигне някакъв консенсус по предложението на вицепремиера Донев. В същото време служебното правителство има още други неща, които трябва да свърши. Те добре започнаха с преглед на онова, което е риск в икономиката. Но има много други неща, на които не е обърнато внимание. Водещ: Кои са те? Красен Станчев: Едно от нещата, за които в петък се разбра, е, че ВЕЦ-овете, водно-електрическите централи започват дело срещу едно постановление и наредба на предишното правителство от март тази година, което всъщност поставя под риск спиране на около 250 водно-електрически централи, което означава загуба, ако се сметнат към брутния вътрешен продукт за следващата година, означава около 1%, 1% и малко от брутния вътрешен продукт за следващата година. И това са само загубите на самите водно-електрически дружества. Да не говорим за свързани с цялото това постановление и наредба неща, като не маловажното обстоятелство, че водно-електрическите централи, и държавни, и частни, в крайна сметка произвеждат половината от обема на ВЕИ-та в България, които са част от зелена сделка, и всъщност абсолютно никакви други ангажименти не могат да бъдат изпълнени по тази линия без водно-електрическите централи. А това е много странно и необсъдено. Но това е съществен разход. Този разход, т.е. това са потенциални загуби – стойност под риск се нарича в икономиката, тази стойност под риск е равна на онова, което би се получило като икономически растеж тогава, когато намалите данъците. Така че трябва тези неща да се оправят относително бързо. И на мене специално по тази линия не ми е ясно защо досега не е оправено, тъй като министърът на околната среда г-н Личев е водар, както се казва на техен език, и той би трябвало да разбира, за какво става дума. Това е само един от примерите, а предполагам, има и други и предполагам, че са видени, би трябвало да оправи още в началото на двата месеца. Водещ: Много е важно да разберем, доц. Станчев, какво ще се случи след конституирането на парламента и какви трябва да бъдат първите икономически ходове? Красен Станчев: Аз мислех с това да започна, защото в момента не е много ясно, какво ще се случи. При отказ на „Има такъв народ“ да говорят с всички останали, единственият начин, търсейки кому това е изгодно, е: правителството на „Има такъв народ“ да бъде подкрепено от ГЕРБ, най-малкото защото остава главният прокурор, независимо от това, че обраслите около него специални съдебни структури вероятно ще има консенсус да бъдат премахнати. Но дори това е доста съмнително. Следователно е възможен, поради обстоятелството, че идват и президентски избори и президентът не може да разпусне парламента три месеца преди изборите, а той очевидно влиза в срока: ако няма правителство и провал на съставянето на правителство в близките 3 седмици, някъде в средата, в третата седмица на август той вече губи конституционно право да разпусне парламента. Следователно е възможно да има служебен кабинет при действащ парламент, което означава, че всички се ориентират към избори, така да се каже, и няма да има нещо съществено като промяна в каквато и да е област, което не е чак толкова лошо, между другото. Водещ: Защо? Красен Станчев: Ами, защото икономиката в общи линии функционира, бюджетът ще бъде актуализиран. Вероятно трябва да се рационализират доста разходи, вероятно има възможност някои разходи да бъдат съкратени, което няма да бъде лесно в предизборна ситуация, но служебното правителство, тъй като не участва, така да се каже, в изборите, може да направи, да подготви поне актуализации на бюджета, които са относително разумни. Водещ: А кой ще приеме тези актуализации? Красен Станчев: При положение, че има служебно правителство и действащ парламент, естествено парламентът. Водещ: Парламентът го приема? Красен Станчев: А дори и да няма парламент, то в крайна сметка се изпълнява бюджета за следващата година и тогава, когато не е приет бюджет за 2022 г., то тогава действа бюджетът за тази година в неговия ритъм на харчове. Водещ: А при това положение какви рестрикции трябва да се наложат в бюджета? Ще стигнат ли парите? Красен Станчев: По-скоро да. Приходната част стои доста добре. Икономиката се съживява поради простата причина, че тя беше изкуствено спряна – не само в България, а навсякъде. Така че по-скоро да. Така, както е заложен бюджетът, е много вероятно да бъде изпълнен, вероятно с малки корекции тук и там. Водещ: Какво ще се случи с Плана за възстановяване и стабилност? Красен Станчев: Служебното правителство обеща да го публикува този понеделник. Досега не го е публикувало. Но онова, което прави в момента служебното правителство – то се разбра вчера, те актуализират всички така наречени стратегии, които са рамките, по които следващите години се разпределят бюджетни средства. Вчера беше представена на обсъждане Стратегията по заетостта. Предстоят още поне три такива стратегии – едната е „Бедност“, другата е Ромската стратегия и „Здравеопазване“, и „Регионално развитие“. Предстои планове за регионално развитие да бъдат приети от всички общини и съответно области. Така че си има, има си доста работа, която трябва да се свърши чисто административно. Водещ: Доц. Станчев, хората се интересуват, дали политическата нестабилност ще доведе и до икономическа и финансова? Красен Станчев: Не, няма, няма, няма. Водещ: Дали техният стандарт е застрашен? Това е, което хората искат да научат. Красен Станчев: Няма, няма. Обстоятелството, че няма ясно мнозинство в парламента е много добър знак в това отношение. Тогава, когато няма такова мнозинство, не могат да се правят и големи глупости, защото икономиката си върви така и така добре. Онова, което може да се направи, за да се влоши, би се случило тогава, когато има голямо, добре подкрепено, но неразумно правителство. Дори да няма правителство, или да има правителство за относително кратък период, онова, което може да се случи, е относително ясно разписан дневен ред, предполагам от парламента, който дава мандат на правителството да свърши определени неща за определен кратък период от време. Водещ: Ако обаче се тръгне към предсрочни избори в относително кратък срок, какво ще се случи? Това служебно правителство може би ще бъде преназначено от президента? Красен Станчев: В някаква форма предполагам да, но юридически или конституционно технически то ще бъде друго правителство. Така, както беше второто правителство на Луканов – беше друго, в сравнение с първото правителство на Луканов. Второто беше след изборите. Водещ: Е да, ама тогава си спомням, че дойде Лукановата зима. Да не дойде сега Яневата зима? Красен Станчев: Не, не, изключено, изключено, изключено. Тогава цялата икономика работи на загуба – загуба на пазари. Тогава все още имаше Съветски съюз, Варшавски договор и т.н., и т.н. В смисъл изключено е. Сега икономиката е доста интегрирана и относително добре се държи. Там, където има неоправдани или съмнителни разпределения на бюджетни средства, дори те не са и всичките безсмислени, така да се каже. Ако вземете магистралите, то колкото и да е неправилна процедурата, все пак се вижда, че нещо се върши като работа. Ако вземете парите – около 1 милиард, раздадени на шест фирми през Българската банка за развитие, то и те по някакъв начин функционират в икономиката, т.е. нямаме загуба, равна на около 30% от икономиката, какъвто беше случаят с второто правителство на Луканов. И дори тогава България се справи много добре. Правителството на Димитър Попов – коалиционно и т.н., но се справи много добре, в смисъл за определен период от време по-добре, отколкото много други правителства в подобни нам страни. Водещ: Да, но тогава цените тръгнаха нагоре. И премиерът Димитър Попов призова: „За Бога, братя, не купувайте!“. Красен Станчев: Да, защото те бяха изкуствени, а сега не са толкова изкуствени. Тогава цените бяха абсолютно изкуствени, т.е. някъде около 90% от потребителската кошница бяха администрирани цени. Сега са около 18%, като част от тези администрирани цени са донякъде – основно електроенергия за домакинствата, някои други неща, част от тези неща са свързани с европейски решения, квоти и други подобни. Т.е. има известно постоянство в онова, което е администрирано като цена през последните двайсетина години вече. Водещ: Т.е. вие не очаквате влошаване на икономическите показатели и поскъпването на живота? Красен Станчев: Не, не, не. Много слабо е вероятно. Водещ: При това положение какво ще се случи с пенсиите? Пенсионерите, горките, постоянно ги лъжат с хипотетични увеличения. Красен Станчев: Пенсиите вероятно ще бъдат актуализирани, поради една много проста причина – пенсионерите са най-голямата група избиратели, те са половината от всички избиратели. Водещ: Така че за тях ще има актуализиране, може би ще има по нещо отгоре – могат да се зарадват, така ли? Красен Станчев: Ако бях примерно шеф на бюджетна комисия в парламента, аз бих настоявал тези неща да се случат от 1 юли следващата година или от 2023 г., това актуализиране, тъй като дотогава все пак трябва да се наместят различни бюджетни сфери и да се види какво ще стане, ако има реформи в данъците – тези малки реформи, които са описани в момента, да се направят отново всички сметки, да се види дали е възможно да се уредят редица неща на пазара на труда и т.н., които да увеличат първо заетостта и второ, вноските в Здравната каса и в НОИ. Защото част от проблема с дефицитите и на НОИ, и на Здравната каса, и съответно част от проблемите на хората, които не са осигурени – било за старини, било то за здраве – произтичат от проблеми на пазара на труда, за които никой не говори. Водещ: Защо никой не прави този анализ – какъв брой хора не са осигурени, какъв брой хора нямат работа? Красен Станчев: То е ясно колко са. Водещ: Тяхната връзка с безработицата каква е? Красен Станчев: Те по-скоро са заети неформално. Специално тези, които не се осигуряват, поради простата причина, че е много бюрократичен процесът на легализиране на временен трудов договор, почасов и т.н. България е най-зле в Европейския съюз по този показател и това е голям признак на неразвитост на икономиката. В България около 3-5% от договорите са временни, почасови и други такива, докато в Холандия са 48%, във Франция са 26%, в Чехия, доколкото си спомням, са 17 или 18% от всички договори. И съответно тогава, когато работите на временен договор, 16 стотинки от всеки лев отиват в НОИ и 8 стотинки от всеки лев отиват в Здравната каса, и в крайна сметка всички са доволни. Това е доста елементарна система. Водещ: А защо не се приложиу нас? Красен Станчев: Трудно ми е да отговоря на тоя въпрос. Предполагам заради правото на профсъюзите да решават тези неща, заплахите, които има спрямо всяко правителство – че ще се разпадне икономиката и т.н. Те предпочитат криминализиране на така да се каже избягването на пълно плащане на осигуровки, отколкото някакви нормални икономически механизми, които създават стимули за всички да са легитимни. В смисъл, има и голямо неразбиране. Примерно хората, които се самоосигуряват, бяха наречени от министъра на финансите „маргинали“, което просто не е така. Става дума за 1 милион души в България. Така де, има голямо неразбиране. До голяма степен това неразбиране произтича от обстоятелството, че повечето министри на финансите до момента не са виждали нищо друго, освен държавна служба. Така беше и г-н Ананиев, така беше и г-н Горанов. Симеон Дянков – той имаше друга експертиза в общи линии. Но и неговата работа, неговият опит, с който дойде в България, беше по-скоро лабораторен икономически, отколкото пряко свързан с публични финанси. Така че и той имаше около година и половина да се нагажда. Затова не са се оправили тези неща. Водещ: Може би със следващо правителство да се надяваме, че ще се оправят? Красен Станчев: Държавното управление на България е малко изолационистко. Тези, които са по околната среда, не говорят с тези, които са от регионалното развитие. Тези в регионалното развитие не говорят с данъчните, тези от данъчните не говорят с министъра на социалната политика и т.н. А нещата във всичките тези области и в много други са все пак системни. И така де, по-лесно е – това се вижда, между другото, и в Плана за развитие – по-лесно е една администрация да си дълбае в своята ограничена сфера на компетентност, отколкото да търси някакви хоризонтални или бих казал по-скоро системни връзки – онова, което се прави в стопанската политика. И това е така, защото всъщност се живее относително добре в България в последните 22-23 години. Просто няма такива предизвикателства, каквито имаше 1997 и 1991 г. Цоня Събчева