ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Красен Станчев: По време на висока инфлация доста неразумно е да се предприемат действия по влизането на България в еврозоната

Доц. Красен Станчев: По време на висока инфлация доста неразумно е да се предприемат действия по влизането на България в еврозоната

Доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

6 Май 2022 | 09:26 | Агенция "Фокус"

Доц. Красен Станчев: Възможно е да има служебен кабинет при действащ парламент, което означава, че всички се ориентират към избори, което не е чак толкова лошо

Доц. Красен Станчев: Възможно е да има служебен кабинет при действащ парламент, което означава, че всички се ориентират към избори, което не е чак толкова лошо

Доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ:Докато през кампанията, с епизодични изключения, почти не стана дума за икономическите програми на участниците в надпреварата, дни след вота икономическите виждания направо заваляха. В интервю служебният финансов министър Асен Василев съобщи, че кабинетът подготвя предложение за актуализация на пенсиите от 1 октомври. Според него трябва да се върви към намаляване на бюджетния дефицит в следващите години. Получилата най-висок резултат от това гласуване партия „Има такъв народ“, която първа ще предложи и правителство, се застъпва за намаляване на осигурителната тежест с до 3%. А първият номиниран от нея за премиер Николай Василев съобщи, че щял да предложи намаляване на данъците, увеличаване на пенсиите с 35% и прозрачни обществени поръчки. Неговата идея е за политика на силни бюджетни ограничения, а бюджетът за догодина да бъде с нулев дефицит. Ясно, ще има рестрикции. Рязкото свиване на държавните разходи Василев върза с курс към съществено намаляване на данъците, сваляне на ставката на данък „Печалба“ от 10 на 9%, на Данъка върху личните доходи – също от 10 на 9%, както и най-сериозната мярка – намаляване на общата ставка на ДДС от 20 на 18%, а тази за международния туризъм, която сега е 9, на 5%. Идеи винаги има, обаче откъде ще дойдат парите за тях? На фона на политическата публицистика, която, колкото и ефектно да е изразена, взе да ни втръсва, такива идеи за радикален икономически и финансов курс ни озадачават. На фона и на социалните мерки, с които изобилстват някои други партийни програми, подобни рестрикции предизвикват асоциации за нарушен граждански мир. Защо съвсем изведнъж икономическата и бюджетната политика се очертаха като ябълката на раздора за управлението на страната? Поканих за анализ доц. Красен Станчев – основател на Института за пазарна икономика, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Доц. Станмев, възможно ли е тези идеи наистина да се случат? И не беше ли петъчната пресконференция на „Има такъв народ“ тест за тяхното прокарване, тоест партията „Има такъв народ” да ги запази и приложи, което ни и безпокои всъщност? Красен Станчев: Идеите на Николай Василев не са чак толкова обезпокоителни. Аз по-скоро разглеждам тази пресконференция като запълване на известен вакуум, който се получи покрай обявяването на правителството на „Има такъв народ“ и специално на Николай Василев като проектопремиер, така да се каже. Така че може би трябва да се разглежда по някакъв начин сериозно, но трябва да се отчита самият факт, че имаше медиен казус и той трябваше по някакъв начин да бъде отигран. Иначе, що се отнася до самите идеи на Николай Василев и на служебното правителство, то наистина там има какво да се обсъжда. Аз не бих намалил ДДС в никакъв случай. Бих изравнил отново ставките по ДДС, с изключение на туризма, както беше преди, не за друго, а защото другите неща са много по-важни и не може да се увеличават или актуализират пенсии и т.н., ако няма една сигурна котва в приходите, които са данъците върху потреблението, т.е. акцизите и добавена стойност. Иначе онова, което трябва да се направи като възможност за стопанско развитие, е да се премахне данък „Печалба“. Това би довело до около 1,5-2% ръст по-висок от сега. И другото нещо, което трябва да се направи – да се обвърже бизнеса с местата, където се прави бизнес, т.е. старото предложение, заради което има и съгласие на всички кметове, 2% от данък „Доход“, независимо дали е корпоративен или личен доход, да остават в общините. Това е нещо, което е възможно да се направи, и е относително лесно. Що се отнася до идеите на служебното правителство, не съм ги гледал и не разбирам чак дотолкова подробностите на плана на вицепремиера Донев, но смятам, че това е нещо, което ще остане на масата, и предполагам към края на годината ще влезе в изменения на Кодекса на социално осигуряване и съответно в бюджетите на НОИ, просто поради елементарната причина, че никоя от партиите в парламента няма да има възможност да подготви нещо самостоятелно по тази тема, а пък всички ще искат, предчувствайки следващи избори, да бъдат приятели на народа. А имаше такива идеи в 45-тото Народно събрание, също. И смятам, че ще се постигне някакъв консенсус по предложението на вицепремиера Донев. В същото време служебното правителство има още други неща, които трябва да свърши. Те добре започнаха с преглед на онова, което е риск в икономиката. Но има много други неща, на които не е обърнато внимание. Водещ: Кои са те? Красен Станчев: Едно от нещата, за които в петък се разбра, е, че ВЕЦ-овете, водно-електрическите централи започват дело срещу едно постановление и наредба на предишното правителство от март тази година, което всъщност поставя под риск спиране на около 250 водно-електрически централи, което означава загуба, ако се сметнат към брутния вътрешен продукт за следващата година, означава около 1%, 1% и малко от брутния вътрешен продукт за следващата година. И това са само загубите на самите водно-електрически дружества. Да не говорим за свързани с цялото това постановление и наредба неща, като не маловажното обстоятелство, че водно-електрическите централи, и държавни, и частни, в крайна сметка произвеждат половината от обема на ВЕИ-та в България, които са част от зелена сделка, и всъщност абсолютно никакви други ангажименти не могат да бъдат изпълнени по тази линия без водно-електрическите централи. А това е много странно и необсъдено. Но това е съществен разход. Този разход, т.е. това са потенциални загуби – стойност под риск се нарича в икономиката, тази стойност под риск е равна на онова, което би се получило като икономически растеж тогава, когато намалите данъците. Така че трябва тези неща да се оправят относително бързо. И на мене специално по тази линия не ми е ясно защо досега не е оправено, тъй като министърът на околната среда г-н Личев е водар, както се казва на техен език, и той би трябвало да разбира, за какво става дума. Това е само един от примерите, а предполагам, има и други и предполагам, че са видени, би трябвало да оправи още в началото на двата месеца. Водещ: Много е важно да разберем, доц. Станчев, какво ще се случи след конституирането на парламента и какви трябва да бъдат първите икономически ходове? Красен Станчев: Аз мислех с това да започна, защото в момента не е много ясно, какво ще се случи. При отказ на „Има такъв народ“ да говорят с всички останали, единственият начин, търсейки кому това е изгодно, е: правителството на „Има такъв народ“ да бъде подкрепено от ГЕРБ, най-малкото защото остава главният прокурор, независимо от това, че обраслите около него специални съдебни структури вероятно ще има консенсус да бъдат премахнати. Но дори това е доста съмнително. Следователно е възможен, поради обстоятелството, че идват и президентски избори и президентът не може да разпусне парламента три месеца преди изборите, а той очевидно влиза в срока: ако няма правителство и провал на съставянето на правителство в близките 3 седмици, някъде в средата, в третата седмица на август той вече губи конституционно право да разпусне парламента. Следователно е възможно да има служебен кабинет при действащ парламент, което означава, че всички се ориентират към избори, така да се каже, и няма да има нещо съществено като промяна в каквато и да е област, което не е чак толкова лошо, между другото. Водещ: Защо? Красен Станчев: Ами, защото икономиката в общи линии функционира, бюджетът ще бъде актуализиран. Вероятно трябва да се рационализират доста разходи, вероятно има възможност някои разходи да бъдат съкратени, което няма да бъде лесно в предизборна ситуация, но служебното правителство, тъй като не участва, така да се каже, в изборите, може да направи, да подготви поне актуализации на бюджета, които са относително разумни. Водещ: А кой ще приеме тези актуализации? Красен Станчев: При положение, че има служебно правителство и действащ парламент, естествено парламентът. Водещ: Парламентът го приема? Красен Станчев: А дори и да няма парламент, то в крайна сметка се изпълнява бюджета за следващата година и тогава, когато не е приет бюджет за 2022 г., то тогава действа бюджетът за тази година в неговия ритъм на харчове. Водещ: А при това положение какви рестрикции трябва да се наложат в бюджета? Ще стигнат ли парите? Красен Станчев: По-скоро да. Приходната част стои доста добре. Икономиката се съживява поради простата причина, че тя беше изкуствено спряна – не само в България, а навсякъде. Така че по-скоро да. Така, както е заложен бюджетът, е много вероятно да бъде изпълнен, вероятно с малки корекции тук и там. Водещ: Какво ще се случи с Плана за възстановяване и стабилност? Красен Станчев: Служебното правителство обеща да го публикува този понеделник. Досега не го е публикувало. Но онова, което прави в момента служебното правителство – то се разбра вчера, те актуализират всички така наречени стратегии, които са рамките, по които следващите години се разпределят бюджетни средства. Вчера беше представена на обсъждане Стратегията по заетостта. Предстоят още поне три такива стратегии – едната е „Бедност“, другата е Ромската стратегия и „Здравеопазване“, и „Регионално развитие“. Предстои планове за регионално развитие да бъдат приети от всички общини и съответно области. Така че си има, има си доста работа, която трябва да се свърши чисто административно. Водещ: Доц. Станчев, хората се интересуват, дали политическата нестабилност ще доведе и до икономическа и финансова? Красен Станчев: Не, няма, няма, няма. Водещ: Дали техният стандарт е застрашен? Това е, което хората искат да научат. Красен Станчев: Няма, няма. Обстоятелството, че няма ясно мнозинство в парламента е много добър знак в това отношение. Тогава, когато няма такова мнозинство, не могат да се правят и големи глупости, защото икономиката си върви така и така добре. Онова, което може да се направи, за да се влоши, би се случило тогава, когато има голямо, добре подкрепено, но неразумно правителство. Дори да няма правителство, или да има правителство за относително кратък период, онова, което може да се случи, е относително ясно разписан дневен ред, предполагам от парламента, който дава мандат на правителството да свърши определени неща за определен кратък период от време. Водещ: Ако обаче се тръгне към предсрочни избори в относително кратък срок, какво ще се случи? Това служебно правителство може би ще бъде преназначено от президента? Красен Станчев: В някаква форма предполагам да, но юридически или конституционно технически то ще бъде друго правителство. Така, както беше второто правителство на Луканов – беше друго, в сравнение с първото правителство на Луканов. Второто беше след изборите. Водещ: Е да, ама тогава си спомням, че дойде Лукановата зима. Да не дойде сега Яневата зима? Красен Станчев: Не, не, изключено, изключено, изключено. Тогава цялата икономика работи на загуба – загуба на пазари. Тогава все още имаше Съветски съюз, Варшавски договор и т.н., и т.н. В смисъл изключено е. Сега икономиката е доста интегрирана и относително добре се държи. Там, където има неоправдани или съмнителни разпределения на бюджетни средства, дори те не са и всичките безсмислени, така да се каже. Ако вземете магистралите, то колкото и да е неправилна процедурата, все пак се вижда, че нещо се върши като работа. Ако вземете парите – около 1 милиард, раздадени на шест фирми през Българската банка за развитие, то и те по някакъв начин функционират в икономиката, т.е. нямаме загуба, равна на около 30% от икономиката, какъвто беше случаят с второто правителство на Луканов. И дори тогава България се справи много добре. Правителството на Димитър Попов – коалиционно и т.н., но се справи много добре, в смисъл за определен период от време по-добре, отколкото много други правителства в подобни нам страни. Водещ: Да, но тогава цените тръгнаха нагоре. И премиерът Димитър Попов призова: „За Бога, братя, не купувайте!“. Красен Станчев: Да, защото те бяха изкуствени, а сега не са толкова изкуствени. Тогава цените бяха абсолютно изкуствени, т.е. някъде около 90% от потребителската кошница бяха администрирани цени. Сега са около 18%, като част от тези администрирани цени са донякъде – основно електроенергия за домакинствата, някои други неща, част от тези неща са свързани с европейски решения, квоти и други подобни. Т.е. има известно постоянство в онова, което е администрирано като цена през последните двайсетина години вече. Водещ: Т.е. вие не очаквате влошаване на икономическите показатели и поскъпването на живота? Красен Станчев: Не, не, не. Много слабо е вероятно. Водещ: При това положение какво ще се случи с пенсиите? Пенсионерите, горките, постоянно ги лъжат с хипотетични увеличения. Красен Станчев: Пенсиите вероятно ще бъдат актуализирани, поради една много проста причина – пенсионерите са най-голямата група избиратели, те са половината от всички избиратели. Водещ: Така че за тях ще има актуализиране, може би ще има по нещо отгоре – могат да се зарадват, така ли? Красен Станчев: Ако бях примерно шеф на бюджетна комисия в парламента, аз бих настоявал тези неща да се случат от 1 юли следващата година или от 2023 г., това актуализиране, тъй като дотогава все пак трябва да се наместят различни бюджетни сфери и да се види какво ще стане, ако има реформи в данъците – тези малки реформи, които са описани в момента, да се направят отново всички сметки, да се види дали е възможно да се уредят редица неща на пазара на труда и т.н., които да увеличат първо заетостта и второ, вноските в Здравната каса и в НОИ. Защото част от проблема с дефицитите и на НОИ, и на Здравната каса, и съответно част от проблемите на хората, които не са осигурени – било за старини, било то за здраве – произтичат от проблеми на пазара на труда, за които никой не говори. Водещ: Защо никой не прави този анализ – какъв брой хора не са осигурени, какъв брой хора нямат работа? Красен Станчев: То е ясно колко са. Водещ: Тяхната връзка с безработицата каква е? Красен Станчев: Те по-скоро са заети неформално. Специално тези, които не се осигуряват, поради простата причина, че е много бюрократичен процесът на легализиране на временен трудов договор, почасов и т.н. България е най-зле в Европейския съюз по този показател и това е голям признак на неразвитост на икономиката. В България около 3-5% от договорите са временни, почасови и други такива, докато в Холандия са 48%, във Франция са 26%, в Чехия, доколкото си спомням, са 17 или 18% от всички договори. И съответно тогава, когато работите на временен договор, 16 стотинки от всеки лев отиват в НОИ и 8 стотинки от всеки лев отиват в Здравната каса, и в крайна сметка всички са доволни. Това е доста елементарна система. Водещ: А защо не се приложиу нас? Красен Станчев: Трудно ми е да отговоря на тоя въпрос. Предполагам заради правото на профсъюзите да решават тези неща, заплахите, които има спрямо всяко правителство – че ще се разпадне икономиката и т.н. Те предпочитат криминализиране на така да се каже избягването на пълно плащане на осигуровки, отколкото някакви нормални икономически механизми, които създават стимули за всички да са легитимни. В смисъл, има и голямо неразбиране. Примерно хората, които се самоосигуряват, бяха наречени от министъра на финансите „маргинали“, което просто не е така. Става дума за 1 милион души в България. Така де, има голямо неразбиране. До голяма степен това неразбиране произтича от обстоятелството, че повечето министри на финансите до момента не са виждали нищо друго, освен държавна служба. Така беше и г-н Ананиев, така беше и г-н Горанов. Симеон Дянков – той имаше друга експертиза в общи линии. Но и неговата работа, неговият опит, с който дойде в България, беше по-скоро лабораторен икономически, отколкото пряко свързан с публични финанси. Така че и той имаше около година и половина да се нагажда. Затова не са се оправили тези неща. Водещ: Може би със следващо правителство да се надяваме, че ще се оправят? Красен Станчев: Държавното управление на България е малко изолационистко. Тези, които са по околната среда, не говорят с тези, които са от регионалното развитие. Тези в регионалното развитие не говорят с данъчните, тези от данъчните не говорят с министъра на социалната политика и т.н. А нещата във всичките тези области и в много други са все пак системни. И така де, по-лесно е – това се вижда, между другото, и в Плана за развитие – по-лесно е една администрация да си дълбае в своята ограничена сфера на компетентност, отколкото да търси някакви хоризонтални или бих казал по-скоро системни връзки – онова, което се прави в стопанската политика. И това е така, защото всъщност се живее относително добре в България в последните 22-23 години. Просто няма такива предизвикателства, каквито имаше 1997 и 1991 г. Цоня Събчева

17 Юли 2021 | 12:00 | Радио "Фокус"