Ген. Чавдар Червенков: По-добре ще бъде, ако намерим аргументи да отложим френското предложение във времето

Ген. Чавдар Червенков, ръководител на Военното разузнаване в периода 1991-1993 г. и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Разбунилото духовете предложение на Френското председателство пристигна с големи очаквания във Външната комисия на Народното събрание в петък в 17.00 часа. Времето, в което българските депутати трябва да изработят позиция, за да изпратят с нея министър-председателя Кирил Петков на Европейския съвет в четвъртък е изключително кратко. Всички вече забелязаха, че въпреки напредъка двустранните въпроси да се издигнат на ниво Европейски съюз България и нашите изисквания присъстват изключително оскъдно в текста на предложението. За тях започва бегло и между другото да се споменава едва след 17-ия абзац и едвам на шест места в документа. Какво е притеснителното във френското споразумение за сваляне на ветото и старта на
преговорите на Северна Македония? Поканих за анализ ген. Чавдар Червенков – ръководител на „Военното разузнаване“ в периода 1991-1993 г. и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова. Г-н генерал, вие сте работил като военно аташе в посолството ни в Брюксел, така че европейските въпроси не са ви чужди. Как оценявате предложението на Френското председателство?

Чавдар Червенков: Онова време, когато работех в Брюксел, обстановката беше коренно различна. Нямаше Европейски съюз, а имаше Общ пазар, имаше Желязна завеса с НАТО от едната страна и Варшавски договор от другата. Но както вие казахте, да, европейските въпроси и тогава не ми бяха чужди, и сега. Ами, този въпрос, който буни духовете у нас от петък досега, търпи непрекъснато развитие и може би докато ние тук си говорим, ще има някакво ново развитие, някакво ново съобщение. Аз използвах този следобед да разровя всичко това, което има по въпроса, да си поопресня някои неща, и съжалявам за израза, но малко ми прилича вече на отбиване на номера, защото в началото на Френското председателство президентът Макрон пое ангажимент проблемът за Западните Балкани да бъде в неговия дневния ред. За голямо съжаление обаче, може би малшанс беше, че Френското председателство съвпадна с две много по-важни за Франция и за президента Макрон събития във Франция – президентските избори през април и сега парламентарните избори. Трябва да бъдем много наивни, за да си мислим, че на фона на тези две крупни политически събития, важни за Франция, някой много ще се задълбочи тук по проблемите на Западните Балкани. И сега, като се разгледа по-подробно този документ, за който някои български
политици дават положителни оценки, виждаме, че това е едно отбиване на номера. Защото поели сме ангажимент, ето ви сега нашето предложение – действайте. На всичко отгоре Съветът на Европейския съюз и Франция приложиха една хватка по отношение на нас основно с връчването на този документ. Аз ще направя един паралел. Докато бях част от екипа на Центъра за изследване на демокрацията – това е организация, която работи по различни проекти, основно финансирани от Европейския съюз, в последните две-три години съвместните генерални дирекции, които придвижваха документи за тези проекти, прилагаха една много интересна тактика. Датата за представяне на проекта в Брюксел беше или 3 септември, или 3 януари, т.е. те ни връчват задачата: „Пишете проект, а ние отиваме на почивка на остров Бали през лятото или в Швейцарските Алпи през зимата и като се върнем, ще видим какво сте направили”. Тук в случая френското предложение пристигна в петък някъде, следобед, не можа да се разбере кой го получи, получи ли го някой. Министерството на външните работи пратило някакъв документ в Народното събрание, вече деловодството било затворило, ама те били готови да го пратят и в неделя. А бе направо, какво да ви кажа, несериозна работа. А като оставим това предисловие, по съдържанието на документа – то много далече е от това, което ние очакваме да получим в двустранните отношения с Република Северна Македония. Много, много далече. И не мога да разбера хората, които са работили по този документ, наясно ли са с проблемите между България и Македония, със споровете, наясно ли са с това, как се стигна до това състояние, до това вето, че представят такъв документ? И тук се изправяме пред следния проблем: българските институции, които трябва да вземат отношение, да изработят
позиция, нямат никакво време. Голямата среща е в другиден. Как по такъв важен въпрос, който се влачи тук с години, с години, и по наша обща оценка – тук имаме предполагам съгласие – не са постигнати никакви видими резултати, как по този въпрос
ще се вземе решение за два дни и ще се изработи документ? Още повече, че става въпрос за един съвместен документ, т.е. за декларация, която трябва да се подпише от двете правителства. Че ние досега по нито един въпрос не сме постигнали съгласие с Македония – как сега за два дена ще постигнем съгласие и ще изготвим такъв документ, който ще бъде приет и от нашите приятели тук на югозапад? Така че ми се струва, че тук ще се вдигне малко шум и така ще останат нещата. Още повече, че доколкото имам информация, погледнах основните приоритети на Чешкото председателство, което следва от 1 юли, и там Западните Балкани въобще не фигурират. Те са фигурирали в някакъв първоначален план, но са изместени от проблемите, породени от войната в Украйна. Така че ако тук до дни не се постигне някакъв пробив, т.е. ние, с извинение за израза, да клекнем, този въпрос ще си чака естествения ход на неговото решаване. И за да покажа колко са двулични нашите партньори от Европа и от Франция – сигурно си спомняте, че през 2019 г. Франция не прие преговорната рамка за членството на Македония и Албания и покрай нея се присламчиха и Нидерландия и Дания, които пък
не одобряваха Албания, и тогава се отложи началото на преговорите на тези две страни
като кандидат-членки за Европейския съюз. Тук в края на миналата година френският посланик г-жа Робин в едно интервю дава обяснения, защо Париж е постъпил така. И защо? Защото „процесът на преговорите трябва да стане по-взискателен, по-обвързващ и да отчита основните ценности на Европейския съюз. Защото рамката за преговори трябва да се датира към особеностите на всяка държава кандидатка, защото тези държави
кандидатки трябва, т.е. рамката за преговори трябва да изисква постигнатото да бъде устойчиво и трайно във времето, да съдържа възможност за реверсивност, т.е. обратно движение и т.н. Защото фактът, че си отбелязал като изпълнено едно условие с кръстче в квадратчето в списъка, не означава, че това е завинаги. Ако нещо междувременно се промени и има отстъпление в отношението към върховенството на закона, правата на човека, основните ценности на Съюза, ние също трябва да можем да се върнем да кажем, че тези клаузи вече не се изпълняват от страната кандидат“. Това нещо, което говори френският посланик, се отнася с пълна сила за Република Северна Македония и в момента. Така че аз не виждам какво се е случило, та Франция толкова се забърза да даде такова рамо за започване на преговори. Единственото нещо е, както се казва на френски, noblesse oblige – благородството задължава, понеже някога през 2003 или 2005 г. някой е поел ангажимент и е обещал на тези страни да започнат преговори за Европейския съюз, та сега бил дошъл моментът това да се случи. Аз не съм убеден, че моментът е дошъл, още повече, че още веднъж казвам, нашата страна, нашите институции нямат време да изготвят, да реагират на този документ. На всичко отгоре, както винаги се случва при нас – хубава работа, ама българска, от края на миналата седмица след смяната на председателя на парламента и въобще това, което стана на политическата сцена у нас, се обърка тотално редът на работа на институциите в България. Откъде накъде решение по този въпрос ще взима Външнополитическата комисия на парламента? Има си тук Министерство на външните работи, което е създадено именно за такива цели. Освен това, съгласно Конституцията и законите на страната Министерският съвет е този, който упражнява политиката на страната и министър-председателят носи основната отговорност за това. Тук редът за вземане на решения, за изготвяне на позиции и предложения се обърна тотално. Вместо
Министерство на външните работи да изготви становище, да го изпрати пред Министерския съвет, той да го одобри и да го представи пред парламента, сега Министерският съвет иска парламентът да изготви становище и да го представи в Министерския съвет за одобрение едва ли не. Аз така го разбирам. Така че не ни остава време може би много да говорим по някои детайли и на френското предложение, но според мен добре ще бъде, ако намерим аргументи да го отложим във времето. Още
повече, че в него почти не фигурира нищо от нашите основни изисквания към Република Македония, които трябва да бъдат изпълнени, за да вдигнем ветото. Особено неприятно звучи текстът за правата. Не се говори директно, така, както е и в текстовете на
Конституцията на Република Северна Македония, за т.нар. държавотворни народи, а тук изведнъж се споменава за малцинства и общности. Т.е. французите изглежда не са разбрали, какви са нашите искания и какъв спор се води по този въпрос. Или не са прочели преамбюла на Македонската конституция и не знаят за какво става дума. А това е
въпрос, по който аз не вярвам, че има някакъв български политик, който би се съгласил с такава формулировка. По отношение на езика на омразата и другите там съпътстващи въпроси се споменава бегло, нищо категорично не се изисква от Македония, нищо. Всичко е в сферата на пожеланията и добрия тон.

Водещ: Г-н генерал, ще се окажете съвсем прав, защото междувременно тези минути изтече чернова на двустранния протокол между София и Скопие, в чийто текст четем за пълна подмяна на досегашната българска позиция.

Чавдар Червенков: А кой го е готвил, кой го е подготвил този документ – Външно министерство ли?

Водещ: Не се казва.

Чавдар Червенков: Неизвестен, автор неизвестен?

Водещ: Неизвестен, да, автор неизвестен, но е текст.

Чавдар Червенков: Анонимен?

Водещ: Да. Всъщност този документ е протокол от второто заседание на съвместната междуправителствена комисия, създадена на основа на член 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Т.е. ние взимаме един протокол от едно съвместно заседание, станало преди месеци, и сега го слагаме като двустранен протокол между София и Скопие в момента – още едно отбиване на номер?

Чавдар Червенков: Протокол от работа на комисия, за която на всички е ясно, че не върши работата, за която е създадена.

Водещ: Да.

Чавдар Червенков: Защото македонската страна непрекъснато саботира както заседанията, така и решенията, протоколите и т.н. Ако си спомняте, в края на миналата година пак си говорехме по този
въпрос и тогава казах, че по въпроса за Македония май сме изпуснали влака.

Водещ: Да, казахте го.

Чавдар Червенков: И отново ще го кажа. Защото не можахме ние да изработим една сериозна позиция по този въпрос и си говорим тук за някакви романтични периоди от българската история и не знам какво си, а забравяме, че борбата с българите в Македония и тяхното унищожаване е започнала преди 110 години. През 1913 г., след Междусъюзническата война и първата ни национална катастрофа започна този процес.
След втората национална катастрофа в края на Първата световна война с Ньойския договор се задълбочи и в следващите години историците могат много по-добре да ни кажат, какво се е случило с българите по тези земи – взеха ни там Западните покрайнини, Струмишко и т.н. И 100 години – това са пет-шест поколения, упорито, целенасочено се работи за ликвидиране на българското влияние, на българския дух. Цяло чудо е, че днес все още има хора с българско самосъзнание в тези земи, на тая територия, чудо е! Естествено, ние, политиката на България и преди 9-ти септември, и след 9-ти е низ от грешки, низ от грешки, които сега няма как да се компенсират, да се поправят. Да, ние не можем до безкрайност да спираме Македония за преговорите й с Европейския съюз. Тук трябва да се обясни и на хората в Брюксел – дано да могат да разберат, и на комшиите да обясним няколко простички неща, които ние искаме да се случат, за да се отпуши този процес. Аз съм убеден, че те го разбират прекрасно какво искаме, но от македонски инат и те не искат да отстъпят. Това е. Така ми изглеждат нещата. Ще видим тук в близките един-два дни. Страхувам се, че тук някой, в стремежа си да се изпише по-голям католик от папата да не издъни работата.

Водещ: Какво ще се случи, ако работата бъде издънена?

Чавдар Червенков: Ами какво ще се случи – срам ме е да си помисля. Реакцията ще бъде горе-долу като след мача с Македония в Разград преди десетина дни. И тогава добре че Грузия ги би с 3:0, та млъкнаха, иначе нямаше как да им затворим устата.

Водещ: Каква е логиката да се обвързват въпросите за старта на преговорите за европейско членство на Северна Македония и Албания от една страна и на Украйна от друга? Имат ли общо двата казуса, след като е ясно, че никой не заплашва сигурността на Северна Македония? Тя е страна член на НАТО, все пак.

Чавдар Червенков: Е, естествено, че няма нищо общо. Украинският случай си е чисто политическо решение. Сега ние тук ми се струва, че не трябва много-много да приказваме, защото на времето нас и Румъния също ни приеха с политическо решение, а
не че бяхме толкова много готови за членки на Европейския съюз. Като сложим ръка на сърцето, трябва да си го признаем това. Но въпросът с Украйна си е чисто политически. Само че аз все още не мога да видя, каква ще бъде ползата от това нещо. На мен ми се струва, че усилията на Европейския съюз могат и да се окажат напразни. Искам да отворя една скоба. Стигнахме до най-неблагоприятния и нежелания вариант – война. Т.е. Русия извърши агресия спрямо Украйна. Резултатите няма какво да ги дискутираме, резултатите ги виждаме – хиляди жертви, разрушения, част от страната е изравнена със земята. Не знам колко години ще й трябват, за да се възстанови. Никой не поставя обаче въпроса и не се обсъжда – а бе джеба, какви бяха точно причините за тази война и само Путин ли е виновен? Не можеше ли да се направи нещо, за да се предотврати тази агресия? И сега виждаме пак
един разнобой, едно разминаване в позициите на Европа, на Запада между някои военни и някои политици. Не се прави нищо, за да се активизират преговорите за мир, т.е. да се спрат военните действия. Тук не искам да се спирам на това, което циркулира сега из общественото пространство – кой какво предлагал, Украйна да отстъпи ли, да не отстъпи ли територии и т.н. Това очевидно ще бъде въпрос на преговори. Но примерно началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Великобритания ни говори, че трябва да се готвим за война с Русия, т.е. НАТО-Русия. Аз недоумявам от такива изказвания. Как си представя този г-н генерал война НАТО-Русия като виждаме резултатите, т.е. отражението, което този конфликт, който за нас и за някои по-отдалече може да изглежда ограничен по територия, не го наричам локален, защото е доста по-голям по мащаби, с един конфликт между НАТО и Русия. Това са несравними понятия. Освен това ние не знаем и ще го кажа направо – информацията, която получаваме, е малко едностранна. Защото, както е казал Бисмарк: „Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов“. Та и тук, няма еднаква по значение и точност информация за двете страни в конфликта и ние също сме малко объркани. От една страна, заявленията, които слушаме всеки ден на президента Зеленски. И аз очаквам, ако не утре, то другиден руските войски
да бъдат ликвидирани, избутани от територията на Украйна. От друга страна, англичаните ни говорят за продължителен конфликт и да се готвим за още по-голяма война. И не мога да разбера, какво става, коя е истината – ще свършва ли скоро тази война, няма ли да свършва. Може би след инициативата на председателя г-жа фон дер Лайен, която взе присърце този въпрос за даване статут на Украйна на стана кандидат членка за Европейския съюз, може би пък този френски натиск за вдигане на ветото по отношение на Македония и Албания да е една малка компенсация за страните от Западните Балкани, защото Украйна – то не трябва да й се завижда за тази придобивка, защото тя е получена с цената на кървави жертви. Цената, която Украйна плаща, е толкова висока, че просто няма и какво да обсъждаме тук. Но решението в голяма степен има и морален характер. Та може би защото не изключвам, че в Македония и Албания се води дискусия – а бе как така, ние чакаме тук от 15 години, а Украйна, независимо от ситуацията, в която се намира, получава кандидат-членство ей така, малко наготово. Войната в Украйна промени доста неща в отношенията между страните.

Водещ: На фона на геополитически, световни и вътрешни кризи, пред какво се оказва изправена България, освен че ни натискат да свалим ветото?

Чавдар Червенков: Една не особено богата и силна страна пред какво може да се окаже – пред криза. Тук ще си позволя – вие сигурно сте го забелязали това съобщение, че четирима външни и шест бивши министри на отбраната отправят един призив за модернизация на Българската армия. Това не е за първи път. Ние всички, не само бившите военни, които имаме афинитет към този въпрос, но и доста голяма част от българските граждани, предполагам, разбират, че армията ни е в незавидно състояние и се нуждае от сериозна модернизация, изцяло. Но ние се сещаме за тези въпроси все в най-
неподходящия момент. Кризата, в която сега навлизаме, прогнозите за която са различни, но никак не са розови – става въпрос за ръста на цените на енергоносителите, инфлацията, поскъпването на храните, на горивата, а с тях – на всичко останало, всички стоки и услуги, очевидно и оръжията ще поскъпнат, ние пак в един такъв неподходящ момент, когато едвам връзваме двата края на бюджета, се сещаме за модернизация. А
модернизацията на армията, която е отлагана с десетилетия – последните сметки не съм ги гледал, ама мисля, че някой прави там едни разчети и са необходими над 30 милиарда лева, но става въпрос по цени от миналата година, за период примерно от десетина години. Естествено, че за една година няма страна, която може да отдели такива средства.
Но с всяка изминала не година, а с всеки изминал месец цената на тази модернизация расте, расте. А ние с „големия си” брутен вътрешен продукт въобще не можем и да си помислим за такова нещо. Ние сме говорили по този въпрос. В една средна западноевропейска страна военният бюджет, който не е достигнал още 2-та процента от брутния вътрешен продукт, който беше заложен още 2014 г. в Срещата на върха на НАТО, има между четири и шест пъти по-висок военен бюджет като абсолютни числа от нашия. Ами ние с един военен бюджет – не знам, 75 или 80% от който отиват за заплати, каква модернизация можем да направим? А може ли страната да отдели допълнителни милиарди, за да започне някаква сериозна програма за модернизация? Още повече, че с всяка изминала година – вярно е, въоръжението, с което разполагаме, си остарява, остарява, остарява и става негодно за използване. Т.е. нуждите се увеличават още повече, цената на модернизацията расте още повече и влизаме в такава възходяща спирала, на която никога няма да може да достигнем върха. И говорихме и по този въпрос. Има само един начин – някой да ни уплаши толкова сериозно, че хората да се съгласят да се вдигнат данъците с 50% и парите, събрани от данъци, да отидат за закупуване на това необходимо въоръжение и техника, което аз обаче не виждам, как може да се случи. Тук говорим само за техниката, не говорим за хората, а там проблемът е също така сериозен – става въпрос за армията. Недокомплектът, който всеки министър от последните 10 години го ликвидира, расте непрекъснато. Расте непрекъснато, защото за хората, годни за военна служба, се бори не само Министерство на отбраната, а се борят още един куп структури, на първо място – бизнесът, който напоследък, сигурно сте забелязали, предлага много по-изгодни условия и естествено, че тези хора ще отидат там, няма да отидат във войската или в МВР, където също има нужда от попълнения. Така че този въпрос ще продължава да си стои ей така, ще има спорадични инициативи и писма, но аз не виждам как може да се придвижи напред тук в обозримо бъдеще. Тук се говори да дадем старото въоръжение на Украйна. Има две позиции. Едната – на реалистите: ние да купим ново, или ако не ново,
втора ръка, но годно, западно, по стандартите на НАТО. Това са реалистите. И утопистите, които казват: да дадем на Украйна, а на нас ще ни дадат безплатно. Не съм чул досега някой да ни е предлагал да ни го реши безплатно, ако ние дадем старото си съветско оръжие на Украйна. Полша даде на Украйна доста от своето старо съветско оръжие и сега усилено търси не да й подарят – там няма такива утописти очевидно, а да са купи, за да си попълни въоръжението, необходимите там сили и средства. Да, те са стигнали до една критична точка, преценяват, че повече не бива да оголват армията си по отношение на въоръжението и техниката, защото нали и те се готвят за война с Русия. Така че никой няма да ни подари и едно винтче. Всичко, от което имаме нужда, ще трябва да си го купим с изработените от нас парички. А тях ги няма. Така стои въпросът с модернизацията, за голямо съжаление. И на този фон, аз разбирам и министъра на отбраната, и другите отговорни политици, които трябва да вземат решение какво да дадем, да предоставим ли или не на Украйна, как са поставени между чука и наковалнята. Да, добре е да се помогне на Украйна, защото това е най-лесният начин.
Това е въоръжение, което им е познато, няма нужда да се обучаваш, получаваш го и започваш да го използваш. Но от друга страна, ние се оголваме, а не съм чул, още веднъж казвам, някой да ни предлага да ни попълни това, което ще се получи, ако се вземе такова решение. Така че въпросът е изключително комплициран и просто не знам как ще
изглежда в бъдеще. Най-добре би било, ако им дойде там акълът на Изток и се прекратят тези бойни действия, седне се на масата на преговорите, успокои се малко обстановката, за да можем, особено страни като нас, да си поемем малко въздух. Иначе перспективата никак не е розова. И на този фон, на този фон, проблемите с Македония ще ни изглеждат като детска игра.

Цоня Събчева