Силвия Рашкова, инструктор: Свободното гмуркане не е адреналинов спорт, той дава спокойствие и откъсва от ежедневието

Силвия Рашкова, инструктор и бивш състезател, за Радио „Фокус“ по повод домакинството на страната ни на Световното по свободно гмуркане.

Водещ: Между 20 и 24 юни тази година страната ни ще бъде домакин на 28-то Световно първенство по свободно гмуркане. Това е първото световно първенство от този тип у нас. Състезанието ще се проведе в плувен комплекс в Бургас. Какво е свободно гмуркане и колко атлети ще вземат участие? Тези и други въпроси отправяме към Силвия Рашкова – инструктор по сводно плуване, ПР на Световното по свободно гмуркане, както и инструктор. А освен това държи и рекорда по хоризонтално плуване в басейн на един дъх с два плавника. Тя е гост в студиото ни. Здравей и добре дошла.
Силвия Рашкова: Здравей, добре заварила.
Водещ: Колко задържа дъха при плуване по време на рекорда?
Силвия Рашкова: Плувах около 2 минути.
Водещ: Трудно ли е?
Силвия Рашкова: Много хора правят много повече, но е доста интересно. Да, със сигурност е трудно да влезеш и след малко да направиш това нещо. Минават ти различни мисли през главата, случват се определени неща, но в крайна сметка е важен резултатът. Важно е да сме щастливи и доволни от това, което сме постигнали, независимо дали е национален рекорд или го правим просто за забавление.
Водещ: Ще си говорим още за рекорди, но преди това да уточним, че това е първото световното първенство от този тип в България.
Силвия Рашкова: Да, това е първото Световно първенство по свободно гмуркане в България. Ние кандидатствахме преди три години, след като вече 10 години организираме международни състезания по свободно гмуркане в България, и съответно сега страната ни има честта да бъде домакин. Имаме невероятната подкрепа и партньорство на Община Бургас, които ни съдействат, в Бургас е най-хубавият басейн за такъв тип първенство в България.
Водещ: Колко атлети ще вземат участие?
Силвия Рашкова: 132 атлета са заявили участие в Световното първенство. Това все още е доста непознато като спорт и може да не бъде достатъчно ясно, ако директно кажа какви са дисциплините. Иначе те са четири, като едната е за време, за статично задържане на дъха за време и се практикува в легнало положение с лице към водата в басейна. Другите три дисциплини са за разстояние. Общото обаче е, че всички се практикуват само на един дъх. Т.е. поемаме си веднъж въздух и независимо дали просто си задържаме дишането или плуваме, ние повече този въздух не го изпускаме, не поемаме допълнително, държим си го в нас и правим каквото можем.
Водещ: Без бутилки.
Силвия Рашкова: Без бутилки. Това всъщност е свободното гмуркане – гмуркане на един дъх. И нека отсега да направя разграничението. Първо, няма нищо общо с гмуркането с бутилки – това са два различни типа гмуркания, които имат своите правила и своите красоти, разбира се. Свободното гмуркане е много естествено за нас, тъй като ние сме израснали във водна среда в първите 9 месеца в майките си. Бебетата имат невероятната способност в първите месеци да си задържат автоматично въздуха във водата и съответно на нас това ни е естествено. Свободното гмуркане основно в световен мащаб се практикува за удоволствие и това е най-нормалното нещо. Ние виждаме един прекрасен, красив и невероятен свят под водата. Той е много различен. Имаме възможността да пътуваме по всякакви дестинации в момента, със самолет е изключително лесно. Много от тези екзотични дестинации предоставят изключително красив и разнообразен подводен свят. Много е лесно просто да си поемем въздух и да влезем под водата, да разгледаме без тежка и обемна екипировка. И идва състезателният вариант вече на свободното гмуркане – там има хора, които са решили да тренират и да го практикуват за постижения. В състезателния вариант за свободното гмуркане има две подразделения – басейново и дълбочинно. В случая нашето първенство е в басейновото подразделение. Винаги световните първенства са различни за двете подразделения. В басейновото, както казах, има статично задържане на въздуха за време. Световният рекорд в момента е 11 минути и 35 секунди.
Водещ: 11 минути без кислородна бутилка, без нищо, само собствен дъх, задържан?
Силвия Рашкова: Точно така. Ето сега ние в момента говорим може би вече 5-6 минути. Някой е задържал дъха през цялото това време и ще си го задържа още толкова.
Водещ: Уау, както се казва.
Силвия Рашкова: Абсолютно уау! Другите три дисциплини са: плуване в хоризонтална дистанция без плавници, другата е с два плавника и третата е по същия начин, но с моноплавник, т.е. като русалка, тези големите плавници.
Водещ: Какво дава свободното гмуркане на този, който се осмели да го изпробва?
Силвия Рашкова: Свободното гмуркане основно дава спокойствие и откъсване от ежедневието. Противно на популярното схващане, това не е адреналинов спорт. Адреналинът там ни пречи, защото ние искаме да сме максимално спокойни, максимално релаксирани под водата, за да хабим по-малко кислород, това е естествено. В ежедневието си постоянно биваме бомбардирани от реклами, от информация, телефоните ни звънят, ние сме се сраснали с тях, с компютрите си, с всички тези неща. Когато влезем под водата, не е възможно да мислим за тези неща. Ние влизаме в едни абсолютно нов свят, който е различен, впечатляващ. Нашият мозък буквално изключва за тези неща от ежедневието ни. Това ни дава възможност, след като сме практикували известно време свободно гмуркане, като излезем от водата, да се чувстваме преродени. Наистина преродени! Това е едно спокойствие, което тялото ни оценява изключително дълбоко.
Водещ: Кой може да практикува такъв тип спорт? Има ли възрастови ограничения?
Силвия Рашкова: Възрастови ограничения на практика няма. Всеки може да се гмурка свободно. Възможностите на всички са различни, но когато спазваме правила, базовите системи за безопасност, когато знаем базовите начини за дишане, за плуване, може абсолютно всеки да го прави. В началото курсовете са за водна безопасност, могат да започнат деца, които са на над 6-годишна възраст. Възрастните също нямат никакъв проблем, дори никога преди да не са се занимавали с активно плуване.
Водещ: Дори да не могат да плуват?
Силвия Рашкова: Предпочитаме базово да могат да плуват, т.е. да се чувстват комфортно във водата. Много е трудно, ако някой има страх от водата, да започне директно да се гмурка. Тема на индивидуален подход е. Всеки може да се гмурка, всеки може да усети красотата на гмуркането. Това не е спорт, то е присъствие в друг свят.
Водещ: Детето трябва да е над 6-годишна възраст, за да бъде записано на курс за безопасност?
Силвия Рашкова: Да, води се курс за водна безопасност. Там много по-базово, по-леко, много по-внимателно се обясняват част от тези неща. Идеята е, че детето, растейки, придобива знания какво да прави или да не прави във водата, как да се пази.
Водещ: Това е друга култура.
Силвия Рашкова: Да, това е съвсем различна култура. Истината е, че колкото по-рано хората са започнали с гмуркането, толкова по-добре се чувстват, толкова по-добре се развиват в това нещо. Но ето, за да дам пример колко е широко като възрастов диапазон гмуркането, ще реферирам отново към Световното първенство, където най-младият ни атлет е на 21 години, а най-възрастният – на 61 години. Това са 40 години разлика. Не знам колко други занимания като цяло, а това е дори световно първенство, могат да позволят такава възрастова разлика.
Водещ: Слушателите знаят, ние от миналата седмица си говорихме за свободно бягане в София в парка „Свети Петър и Павел“. Там също имаше много голяма възрастова граница – 70 плюс участник, свободно бягане. Поредната физическа активност, което ни показва колко важна е силата на духа.
Силвия Рашкова: Волята със сигурност е над физическите дадености, но говорейки за гмуркането, има толкова много неща, които ние не знаем, че тялото ни може. Особено ако никога не сме се гмуркали или просто сме разглеждали свободно под водата, ние не предполагаме какво може да постигне тялото ни. Това е едно нещата, които изключително много ме зареждат – да видя усмивките на тези, които са изкарали курса, техния ентусиазъм и тяхната радост, че са постигнали това, което са постигнали, буквално за няколко дена, което е невероятно. Много рефлекси се отключват в тялото ни в момента, в който влезем във вода. Тялото ни е една невероятна машинка, способна на страхотни неща, в даден момент ние се учудваме, въпреки че цял живот живеем с него.
Водещ: Къде се провеждат практиките?
Силвия Рашкова: Първо искам да кажа, че всяко обучение по свободно гмуркане се състои от две части – плитководна и дълбочинна, съответно и от определено количество теория, която трябва да се знае като база и постановки. Плитководната част я провеждаме зимата, като водим курсове в София, Пловдив, Варна, големите градове, където имаме групи. Пътуваме постоянно и водим обучения. А лятото водим целите курсове – плитководната и дълбочинната част, на морето. Последните две-три години комбинираме Приморско и Гърция, около Никити, преди това бяхме само в Гърция.
Водещ: Какъв е интересът?
Силвия Рашкова: Интересът става все по-голям, което мен много ме радва, защото аз разглеждам гмуркането като нещо, което възстановява здравето ни, което ни носи здравни и психологически ползи. Знаем, че много хора вече имат психологически проблеми заради всичко, което ни се случва.
Водещ: Да, така е наистина, много натоварено ежедневие, стрес и негативни новини, кризи, тревоги, но пък това може да е малко бягство. Какво би казала на всички тези, които се страхуват от водата и от плуването?
Силвия Рашкова: Всъщност аз съм имала дори курсисти с паник атаки или със страх от водата. Не е страшно да не можеш да плуваш. Много хора се притесняват, че са на определена възраст и не са се научили да плуват… След това става късно. Няма такова понятие. Със сигурност, ако човек не може да плува, трябва първо да отиде при инструктор по плуване, при треньор, който има подходящия подход. Всички имаме страхове от нещо, т.е. тези страхове се борят с желание. Понякога те са рационални, понякога са ирационални, но независимо кое от двете е, възможно е да бъдат преборени. В такава ситуация едно от най-важните неща всъщност е те да вярват на своя инструктор. Ако човекът е решил, че иска да пребори страховете си, иска да го направи и той вярва на своя инструктор, той ще му се довери. Това са бавни и постепенни стъпки, които разбира се, изискват индивидуален подход при всеки.
Милослава АНГЕЛОВА