Доц. Милен Любенов: Правителството ясно трябва да разбере едно – важни са диалогът и предоставянето на ясни аргументи

Политологът доц. Милен Любенов, преподавател в Катедра „Политология“ на Софийския университет, бивш секретар по вътрешна политика в Президентството между 2012 г. - 2017г., в дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус".



Водещ: В петък си говорим за политическата седмица, за разклатеното доверие към правителството, скандалите в парламента и тенденциите в родната политика. Разговаряме с доц. Милен Любенов, преподавател в катедра „Политология“ на Софийския университет и секретар по вътрешна политика в Президентството от 2012 до 2017 г. Доц. Любенов, да започнем от вчера – метални решетки на входа на парламента предизвикаха. От какво се предпазват депутатите?
Милен Любенов: Това не беше добър сигнал. Доколкото вчера стана ясно, никой не можа да даде отговор на този въпрос, но подобни метални решетки бяха сложени на другата сграда на партийни дом през 2019 г., при 43-то Народно събрание всъщност. Така че не знам, много станаха темите, които по някакъв начин отвличат общественото внимание и се използват за някакви други цели. Проблемът тук в случая е, че това е сграда паметник на културата и не могат да се слагат подобни решетки без разрешението на Министерството на културата.
Водещ: Да, и самият факт, че има решетки – сякаш се пазят. От кого?
Милен Любенов: Вероятно от протестиращи, видяхме през месец февруари какво се случи – протестиращи от „Възраждане“ се опитаха да нахлуят в парламента точно през централния вход. Вероятно службите имат някаква информация. Стана ясно, че това е направено и по препоръка на Националната служба за охрана.
Водещ: Вчера след тричасов дебат парламентът отхвърли исканата от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“ оставка на заместник-председателя на Народното събрание Мирослав Иванов, защото, спомняте си, бе заглушил микрофона на председателя на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова. Как определяте това – политическа демагогия, проверка за вот на недоверие или бранене на достойнство, какво е?
Милен Любенов: Аз мисля, че опозицията по всякакъв начин се опитва да блокира законодателната дейност на Народното събрание през последните няколко месеца и да пилее парламентарно време. На това го отдавам. За мен това е чисто пилеене на парламентарно време, защото беше ясно какъв ще бъде резултатът от този вот, при положение че управляващото мнозинство е доста солидно.
Водещ: За какво се използва парламентарната трибуна?
Милен Любенов: Парламентарната трибуна се използва да могат депутатите по един или друг начин да артикулират определени послания, свързани със защита на различни тези по отношение на законодателните инициативи, които предприемат. За това би трябвало да се използва. Но много често политиците я използват и за демагогия, много често чуваме език на омразата от парламентарната трибуна. Това не е от вчера или днес, това е от много време насам. Така че зависи от това какви цели, стратегии си поставят отделните парламентарни групи. Виждаме, че в българския парламент имаме изключително радикални, антисистемни формации, които дори застрашават демократичния ред в страната, като „Възраждане“ например.
Водещ: Казахте, да, но пък през седмицата видяхме три социологически проучвания – на „Тренд“ по поръчка на „24 часа“, на „Маркет линкс“, направено съвместно с бТВ, и само преди ден излезе и на „Галъп интернешънъл“. Виждаме възход на „Възраждане“ обаче. Сякаш доверието в тази партия се покачва. На какво се дължи това?
Милен Любенов: Това според мен е ситуационна картина, защото през последните няколко месеца изключително много надделяват политическите емоции както сред политиците, така и сред обществото. Много силна поляризация се забелязва в медиите и в социалните мрежи, което вече рефлектира и на обществено ниво. Тази силна поляризация не е, защото има някакво генерално разделение в българското общество, както мнозина дори мои колеги се опитват да го представят, а се дължи на това, че много силно се артикулират определени тези, и то от доста високо ниво. Всъщност това е една от причините да видим такова нарастване. Но аз си мисля, че подобен тип националпопулистки вот, какъвто години назад други партии контролираха, след 2005 г. – „Атака“, сега „Възраждане“ влезе в тази ниша, е ограничен. Той не може да нараства прекалено, така че според мен това е таван за партията. Българите като цяло не харесват радикализма, силното говорене, подобни радикални и крайни акции. В един момент според мен ще се стигне до отлив на подкрепа за тази формация.
Водещ: Отлив към момента пък виждаме за „Продължаваме промяната“ – една тенденция, която следим и от предходния месец. Сред избирателите водят бившите управляващи от ГЕРБ-СДС. БСП също регистрира спад. Какви са тенденциите в българската политика?
Милен Любенов: Много трудно е да се направи каквато и да е прогноза, защото ситуацията е изключително динамична, а и върху политическата ситуация влияят различни външни фактори, като кризите, които до голяма степен са привнесени, войната в Украйна. Така че каквато и прогноза да направим оттук насетне, може би като генерален извод, поне това, което засяга партийната система, е, че и в бъдеще ще имаме подобен тип фрагментирани парламенти. Ето сега и тези данни от социологическите проучвания, които вие цитирахте, показват именно това – че ако има предсрочни парламентарни избори, е възможно да имаме и 8-партиен парламент. И в бъдеще ще има сложни коалиции, които ще бъдат от три, от четири политически партии. А това означава, че някак си политиците трябва да намират начин за диалог помежду си, защото другото означава една перманентна политическа нестабилност. Защо пада подкрепата за „Продължаваме промяната“? Причините са много. В липсата на ясна комуникационна кампания от една страна, а от друга – начинът на вземане на решения вътре в коалицията. Вотът за БСП – наистина вече някои социологически проучвания показват около или малко под 10%. Проблемите там са изцяло вътрешни. Партията направи тази грешна стъпка тогава, не че имаше друга възможност, но единственият начин БСП да излезе от тази ситуация, в която се намира, според мен е смяна на партийното лидерство. Това поне засега не се очертава. Така че там тенденцията е да се върви надолу.
Водещ: Как определяте антикризисните мерки, които предложи управляващата коалиция през седмицата?
Милен Любенов: Зависи за кои мерки. Някои от тях вероятно ще дадат някакъв ефект, примерно идеята за повишаване прага за регистрация на ДДС от 50 на 100 хиляди лева. Въвеждането на нулев процент на ДДС на цената за хляба според мен по никакъв начин няма да се отрази на цената, а това беше всъщност идеята на тази мярка. Правителството се поддава на външен натиск, но по този начин може да изгуби голямата картина, защото каквито и мерки да се предприемат, те трябва да се разглеждат в цялост. Сега това, което се забелязва, е, че някак си тези мерки са на парче. Един бранш се надига, иска някаква подкрепа, помощи, намаляване на акциза, на ДДС, това се прави. След това – ето днес могат да започнат протести в публичния сектор например, защото от една страна правителството помага на бизнеса, той, парадоксално, постоянно иска помощи, но по някакъв начин това означава, че в бюджета ще има по-малко постъпления при постоянно намаляване на ДДС, на акцизи и т.н. И това ще засегне публичната сфера – образование, здравеопазване, отбрана, сектор „Сигурност“. Виждаме, че полицаите постоянно искат повишаване на заплатите. Така че нещата трябва да се разглеждат в цялост и това може да стане с актуализацията на държавния бюджет, която ще бъде направена в следващия месец. Иначе такива решени въпроси на парче няма дадат според мен резултат.
Водещ: Чуваме и с колегите почти всеки ден съобщаваме за протести, недоволство в различни сектори, както и вие констатирахте. Днес протестират библиотечните служители, вчера и особено онзи ден имаше голям протест. Ще удържи ли правителството?
Милен Любенов: Правителството няма да бъде свалено с тези протести. Част от тях са политически инспирирани, като например протестите на превозвачите, защото в този бранш до голяма степен са част и от обръчите от фирми, свързани с предишното управление. Правителството трябва да разбере много ясно едно – много е важно да се води диалог. И да се опитва да представя ясно аргументите, които има, включително и с партньорите от работодателските организации или от синдикатите. Но правителството трябва да демонстрира и по-голяма увереност в това, което прави всъщност, защото да не забравяме, че думата „власт“ означава и сила, т.е. сила, която може да разрешава определени въпроси. В правителството се концентрират наистина много големи възможности. Въпросът е да усилят своя капацитет, защото това е една от слабостите на настоящото правителство.
Водещ: През седмицата от ПГ на ГЕРБ-СДС съобщиха, че обмислят вот на недоверие. Ще се увенчаят ли с успех едни такива евентуални усилия?
Милен Любенов: Не, не. Правителството много трудно ще бъде свалено с вот на недоверие, защото то има 134 депутати, парламентарна подкрепа. Единственият начин това правителство да падне от власт е като се самосвали, т.е. като някоя от партиите в управляващата коалиция оттегли своята подкрепа и гласува евентуално на такъв вот на недоверие. Колкото повече вотове на недоверие има, толкова повече това ще консолидира управлението. Така че ако опозицията организира всеки месец по един вот на недоверие, това ще затвърди по-скоро позициите на управляващите. Това вече сме го виждали, между другото, по времето на третото правителство на Борисов, когато имаше вече забравих колко на брой вотове на недоверие. Това тогава само консолидира партиите в управляващата коалиция – ГЕРБ и патриотичните формации.
Водещ: Доц. Любенов, по отношение на личния рейтинг –най-харесвана фигура сред политическите лидери остава президентът Румен Радев. На какво се дължи този успех?
Милен Любенов: Президентът е най-популярната фигура вече 10 години. Тук няма изненада. Като цяло президентската институция винаги е натоварена с най-високо одобрение, но през последния месец се наблюдава спад и в подкрепата за президента. Особено изследването на „Маркет линкс“ показва 7 или 8% спад в доверието към президента, в сравнение с предишните изследвания. Все още доверието изпреварва недоверието, но аз си мисля, че в дългосрочен план ще наблюдаваме и ерозия в доверието към държавния глава. Причината за това са и неговите позиции през последните два месеца, свързани с колебливата позиция за войната в Украйна, от една страна. От друга страна, видяхме, че президентът открито започна да води война срещу правителството. Така че той ще загуби доверието и подкрепата на привържениците на партиите от правителството, които по време на последната кандидатпрезидентска кампания го подкрепяха. Това е тенденцията. В следващите няколко месеца ще видим и там съществена ерозия, но е нещо нормално. Нещо съвсем разбираемо е, защото и тук вече има натрупване – това е втори мандат. Но тази ерозия вероятно ще започне доста по-рано, отколкото се очакваше – в края на мандата. Но за всичко това, както казах, причините са в поведението на президента през последните месеци.
Водещ: Изненадан ли сте обаче от факта, че Стефан Янев, Костадин Костадинов, включително Бойко Борисов според някои от социологическите проучвания изпреварват по популярност премиера Кирил Петков?
Милен Любенов: Не ме изненадва, защото в момента правителството е най-критикувано поради редица причини – и външни, и такива, свързани с кризите. Това са рейтинги, които показват някакви временни настроения. При тях винаги виждаме, че има много голяма динамика. Само преди два месеца доверието в премиера беше доста по-високо, сигурно два пъти по-високо. Виждаме, че сега наистина има много силен срив. При Борисов аз не виждам някаква динамика. Там вече от доста време насам доверието към него е в рамките на подкрепата за ГЕРБ, дори малко по-ниско от подкрепата за ГЕРБ. При Стефан Янев тепърва ще видим как ще се развива този проект. Все още не е регистриран като политическа партия, все още не е ясен целият кръг от хора, които ще бъдат ангажирани, така че там има доста неизвестни.
Милослава АНГЕЛОВА