Цвета Караянчева: Коалицията в най-скоро време ще се разпадне, защото този начин на управление с предприетите им мерки няма да траят дълго

Цвета Караянчева, председател на 44-тото Народно събрание, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Интервюто е дадено на 19.05, четвъртък, в 19.10 часа.

Водещ: Една сутрин през тази седмица парламентът осъмна с метални решетки на вратите си. Сградата е паметник на културата от национално значение и такова посегателство разбирате, че изглежда грозно и кощунствено. Металните решетки, поставени от вътрешната страна на парадния вход на парламента, както и загражденията пред сградата, които всеки минаващ може да види, предизвикаха напрежение и сред депутатите. Заради тях Инспекторатът на Министерството на културата глоби Народното събрание. Към сегашния председател се обърна и предишният Цвета Караянчева. „Страх от избирателите, че тези хора, които бяха излъгани през тези няколко месеца ще дойдат и ще им потърсят сметка, това ли показват решетките?“, - попита тя. Всъщност, как изглежда парламентът като затвор. Наш гост е председателят на 44-ото Народно събрание Цвета Караянчева. Представяли ли сте си, г-жо Председател, че ще попаднете в такава атмосфера?

Цвета Караянчева: Никога ни съм си представяла, затова и реагирах по този начин. Може би беше емоционално, но беше изключително искрено. Защото тази сграда не е само паметник на културата с национално значение, тя не е просто една сграда, тя е символ на демокрацията, на парламентаризма. И само като си представим, че в тази сграда заседава парламентът от 1885 година, наистина това нещо много въздейства. Тя има свещен статут в българската история. Преживявала е много, много протести в новата история на България. Помните и зимата на 1997 година, помните и белия автобус. И знаете ли, аз си мисля, че тя е оцеляла благодарение на респекта, който е вдъхвала дори и в най-разгорещените протестиращи. Новите управляващи обаче се възползваха от статута, който старата сграда има като символ на парламентаризъм и се върнаха там. И те заявиха, че ще правят нещо много грандиозно, различно от това, което е правено от събранията преди тях. Какво обаче се случи с парламентаризма – грубо показване на Правилника за организация на дейността на Народното събрание, който има силата на закон. Приемат се противоконституционни закони, приемат се закони и правила, отнемат се мандати, намалява се продължителността на мандата на една или друга институция, само и само за да се наместят техни хора. Много ми е интересно, кого ще направят председател на КЗК (Комисия за защита на конкуренцията). Знаете, че днес се гласуваха поправки, с които се намалява мандата на председателя. Знаете ли, прави много лошо впечатление, че се изявяват така млади хора, на които аз безкрайно уважавам младостта, уважавам енергията, уважавам тяхното желание да бъдат новатори. Но освен новаторството има едни парламентарни традиции, нещо, което са го спазвали много преди нас, спазвали са го моите колеги, които са били преди мен, и най-малкото от уважение към парламентаризма трябва да се спазва и от хората, които днес управляват Народното събрание. Страшното е, че този процес на ограждане и на „защита“ на Народното събрание започна с нови метални ограждения, с които бе оградено Събранието, за да стигнем до кулминацията – слагането на тези врати. И затова днес се обърнах към председателя на Народното събрание г-н Минчев. Не трябваше да чака Инспектората, защото то е пределно ясно, че тези врати нямат място там. Трябваше той веднага да реагира и да не ги допусне, защото не може той да не знае, без неговото знание да се прави нещо. Все едно без знанието на стопанина да се прави нещо в даден дом, той е стопанина на това учреждение, той е пръв сред равни, той е човекът, който трябва да знае, какво се случва в неговата къща. И няма как да каже, че не знае. НСО, разбира се, че те винаги искат да има по-голяма сигурност, да осигурят сигурност, но това трябва да бъде разумно, трябва да има и човек, който да преценява дали е допустимо и до каква степен. Знаете ли, това, което се случва, вие казахте част от моите думи, които бях написала, че те сякаш се страхуват от тези хора, от които се избрани, че те ще дойдат и ще им потърсят сметка, защото в продължение на 5 месеца нищо не се случва. Обещания, анализи – само назначения. Мисля, че г-н Петков има 19 съветника – какво го съветват, не знам. Г-жа Костадинова доколкото си спомням, имаше 12 съветника. Всичко живо, което не може да бъде вкарано в държавната администрация, се взема като съветници. Раздуват се щатовете на министерствата. В крайна сметка за това ли дойдоха? Виждате, че сега предлагат едни мерки за овладяване на инфлацията. Видите ли, проблем била войната. Те цените започнаха да растат още миналото лято, и никой не чуваше нашите предупреждения. Никой не прие нашите предложения, защото ние имахме конкретни предложения. Но за съжаление това, което виждам и като съветник в парламента, и като дългогодишен парламентарист, имат капацитет, но не желаят да чуят какво им казват дори и от опозицията. Защото ние казахме: „Ние сме опозиция, ние сме конструктивна опозиция. Ние ще ви показваме грешките. Но когато има наистина решения, които могат да помогнат и можем да бъдем полезни със своите гласове, ние ще го направим в полза на хората“.

Водещ: Г-жо председател, с това ли може да се обясни и тенденцията за понижаващо доверие в парламента? Според социолози, през май положително е оценена работата на Народното събрание от 19% запитани, 24% е било през април. 24 – 19. Може би на следващото социологическо изследване през юни процентът ще е още по-нисък. 71% оценяват работата на Народното събрание отрицателно, 66% са през април. Посоката върви надолу в невероятно кратки срокове. Докъде и докога?

Цвета Караянчева: Това наистина е много притеснително. Но вижте, с какво се занимават народните представители. Миналата седмица или мисля, че беше по-миналата, 5 часа обсъждаха две места в Комисията по правни въпроси и в още в една комисия, в които ИТН имали 0.4% и трябвало да имат едно място. Имаше 3 почивки, от 09.00 до 14.30 часа се дебатираше тази тема. Три почивки по половин час. Как да се изгражда рейтинг на този парламент? 122 законопроекта има входирани, от които има, мисля, че над 30 и няколко ратификации – 37 закона има приети, от които 10 са ратификации от Министерския съвет. Всичко останало е изменения и допълнения, изменения и допълнения. Имаме един бюджет, данъчните закони и двата малки закона – това всъщност са законите, които са предложени. Всичко останало са промени, противоконституционни решения, които се гледат. Това е, няма как да се гради рейтинг на базата на това, което се случва в парламента. А опозицията е много силна. Не го казвам, защото част от моите колеги са в тази опозиция, но управляващите липсват с изказвания, с тези, със законопроекти. Ние виждаме една група от хора, които общо взето имат 1-2 говорителя, които стават да направят забележки на моите колеги, че говорят прекалено дълго, че имат прекалено много аргументи, че за тях те са губене на време, че ние трябва да препускаме по членовете и алинеите, за да гоним някой. Не, в Народното събрание, там са събрани представителите на българките избиратели. И тези, които представляват опозицията, те също имат избиратели зад гърба се, те също носят посланията на своите избиратели, и искат по подобаващ начин да аргументират своите предложения в дадени законопроекти. Това не е губене на време, това е българският парламент, и той е такъв от много години. Няма как да не обърна внимание и на работата на комисиите. И начинът, по който премиерът идва на блиц контрол – какво точно разбрахме през тези 5 месеца, в които участваше премиерът на блиц контрол? Усмихнат, весел, с приповдигнато настроение, чертае светли бъднини, конкретика никаква. Ето, чакаме сега двата танкера. Да ви кажа аз следя с много голям интерес, какво ще се случи с тези 2 танкера, които идват от САЩ, за цената, мисля, че на всички им е интересно. Защото това, което ни сервира премиерът, наистина е много интересно като новина. Да видим каква ще е реализацията, защото в повечето случаи това, което той ни обещава, на практика не се получава. Ето вижте, самите мерки. Попадна ми просто няколко изказвания, които имаше в три поредни дни. Примерно г-н Гьоков на 15 май обявява, че всички пенсии се увеличават с 21.6%, Асен Василев казва: „Четиристранката няма окончателно решение за вдигане на пенсиите“ на 17 май. На 18 май г-н Гьоков отново казва, само че ръстът на индивидуалната пенсия ще бъде 10% плюс добавка 60 лева. След това председателят пък на Социалната комисия г-н Арабаджиев казва нещо съвсем различно. Тези хора не си говорят. Тези хора правят едни дълги, дълги, дълги коалиционни съвети, след които дълги коалиционни съвети не дават абсолютно никаква информация на медиите, които стоят и чакат, разбира се, за да информират обществото. После всеки казва един през друг „Ние се разбрахме“, но как точно, какво ще се случи, с тези 25 стотинки, с които ще бъде намалена цената на бензина при 50 л, как точно ще се случва? Мисля, че всеки дава някакви идеи, записват нещо такова, каквото се получи в мола – много идеи, много настроения, много прозрачно и накрая абсолютно нищо – там, в мола, иначе прозрачно, на практика в тези 5 месеца не сме видели кой кого назначава, кой с кого се договаря, кой разбрал, неразбрал. Научаваме от статусите на г-н Трифонов точно как вървят коалиционните съвети, и от това, което научаваме от него, мисля че никак не вървят добре.

Водещ: При това положение какъв е хоризонтът на правителството, какъв е хоризонтът на четиристранната коалиция?

Цвета Караянчева: Ами по социологическите изследвания излиза, че хоризонтът е къс. Обаче здраво са се хванали за тази коалиция. БСП никога няма да пуснат хорото, защото знаем, че на следващите избори резултатът, който ще получат, няма да е никак добър, защото това правителство им носи много негативи. На „Демократична България“ виждаме, че процентите падат. Интересно защо те не бяха активни по темата за решетките в парламента, защото това е тема, по която мисля, че трябваше да имат много сериозна позиция, въпреки това, че са в коалицията. Те така са най-консенсусни в тази коалиция. И забелязвам, че сякаш на тях също изобщо не им се излиза от правителството. Сега, „Има такъв народ“ получиха своите две места в комисиите, в които желаеха да имат, може би ще получат и още нещо. И остана „Продължаваме промяната“, те са и мандатоносител, и най-накрая, мисля, че последни ще напуснат хорото. Но това, което виждаме като мерки, това, което виждаме като начин на управление, мисля че няма да трае дълго и коалицията в най-скоро време ще се разпадне. Мисля, че предсрочните избори предстоят.

Водещ: Вие сте всеки ден в парламента. Тези хора поне от управляващата коалиция, те говорят ли си помежду си? Защото ние оставаме с впечатление, че те не си говорят. Всеки бяга по някаква собствена писта и си говори това, което му дойде на ум.

Цвета Караянчева: Точно така е. Аз не мога да кажа дали си говорят, защото не съм в залата, но аз също имам тези впечатления, разговаряйки с колегите – всеки гледа да покаже, че неговите идеи са най-първи, най-интересни, най-добри. Виждате, че „Продължаваме промяната“ изскочиха първи с мерките, след това БСП и те се намесиха, другите, ИТН, „Демократична България“ опитаха и те да се врежат в цялата тази какафония, но определено не си говорят. Нямат така установени правила. Ама те нямат още програма за управление. Нямат програма, по която да се движат. Ние не сме видели такава. Имат едно коалиционно споразумение, което развяват като байрак. И всеки взема решения, всеки излиза, после като се окаже, че някой се е разсърдил – хайде пак коалиционен съвет посред нощ. А бе, като че ли е детска градина, за съжаление.

Водещ: Дали не са влезли вече в предизборна кампания, ползвайки присъствието си в парламента и във властта? Защото такова самохвалство и самоизтъкване почва да намирисва на предизборна пропаганда.

Цвета Караянчева: Това е, определено има такъв привкус на начина, по който се държат. Само че може би разбират, че тези мерки, които предлагат, много скоро ще лъсне колко са фалшиви, че те на практика няма да донесат до нищо от онова, което българските граждани очакват. И може би наистина предвкусвайки скорошния крах на това правителство, те се опитват от позицията, в която се намират, да водят една предизборна кампания все още скрита, но вече долавяща се в пространството.

Водещ: Вие не може да нямате впечатления, г-н председател, от председателството сега на Народното събрание. Как го оценявате? Как изглежда то през вашите очи и през вашия опит?

Цвета Караянчева: Аз мисля, че г-н Минчев се старае, подготвя се, и има ситуации, в които наистина се справя. Не мога да кажа неверни неща. Има още какво да се желае, трябва му опит, липсва му парламентарният опит. Казвам го най-добронамерено. Защото тази школа, която имаш като парламентарист, като народен представител, ти дава изключително много бързо да съобразяваш, много бързо да чувстваш настроението в залата, да имаш и тежестта пред колегите, познавайки ги, да използваш личния си авторитет. И за мен, аз и в първия ден когато г-н Минчев встъпи в длъжност казах, че трябва да ползва капацитета на администрацията, в която работи. Защото там има изключително подготвени юристи, това не са хора с партийни назначения. Може би някога във времето да са ги потърсили определи политически сили, но това са хора, изключителни експерти, които могат да бъдат полезни на всеки председател. Аз мисля, че ако се беше посъветвал или огледал както трябва, беше се посъветвал с по-старите колеги в администрацията, тази глупост с железните врати нямаше да се случи.

Водещ: И знаете ли, г-жо Председател, аз ползвам възможността, че сте наш гост, вие сте дългогодишен народен избраник от Кърджалийска област, имаше наскоро идея от „Има такъв народ“, Тошко Йорданов я лансира, за разделяне на Община Кърджали на две. Тоест, Кърджали да се отдели в самостоятелен район, а пък селата около него да бъдат в друга община. Доколко и как това е уместно, разумно, приложимо, смислено, каква му е логиката?

Цвета Караянчева: Абсолютно неразумно е. И ако г-н Йорданов иска, можем да седнем и да си поговорим, за да му обясня какъв точно е проблемът. Много партии са се опитвали да използват тази тема. Това води единствено и само до концентрация на етнически вот. В 2015 година БСП използва тази тема. Първо, събраха подписи на общинските съветници, трябваше, мисля че 1/5 се събираха броя общински съветници, за да внесат това предложение в Общинския съвет. При всички положения и да се съберат подписи от общински съветници, и да се събере подписки, тя минава през Общинския съвет. Общинският съвет има от 41 – 21 съветника на ДПС. Те винаги ще отхвърлят това предложение. Така и стана. Обръщам се към политиците: не създавайте напразни надежди на кърджалийци, тези, които си мислят, че по административен начин може да се пребори монопола на ДПС. Политиците, които идват отвън, които са нови и тепърва стъпват в Кърджали, са мързеливи. И не се притеснявам да го кажа. Не става да дойдеш един път на 3 месеца, да събереш 5 човека и да си докараш с коли още 10, та да се понапълни залата и да обясняваш колко мислиш и милееш за този регион, и как разбира се, че по този начин отделяйки града от селото, нещата ще се случат. Ще ви дам един пример в цифри: 63 000 избирателя има в Община Кърджали. 40 000 от тях живеят в града, 23 000 живеят в селата. За кмета на ДПС в града гласуват между 5 000 и 5 000 и малко избиратели. Останалите 35 се разпределят по 12-13 хиляди по другите партии. Оставят едни 10-11 хиляди избиратели, които не отиват да гласуват. Там е потенциалът, там трябва да се работи, трябва да се търсят тези избиратели. Трябва да се работи на терен. Всъщност, това сме го виждали за отделяне на града от селото. Това концетрира изключително етнически вот. След няколко месеца ще започнем да говорим за местните избори. Догодина разбира се, има още година и половина, но казвам го така образно. Ще започне темата с общата кандидатура срещу ДПС, на всички партии срещу ДПС. Давам пример: защо казвам, че има етнически вот при това положение? 2007 година БСП направи един единен фронт срещу кандидата Хасан Азис. Ние, ГЕРБ бяхме отделно, не влязохме в този фронт. Тогава мобилизацията на гласовете на ДПС, обикновено кметът на ДПС взема около 16 до 18 хиляди гласа в една нормална кампания, когато хората има различен брой представители и кандидати от другите партии. Когато имаше единна кандидатура срещу него, той спечели 25 000 гласа, а единната кандидатура 12 000. Кому е необходимо това противопоставяне? Нека да работят политиците на терен, да престанат да се занимават с Кърджали като някаква бяла врана. В Кърджали живеят истински български граждани. Ние живеем в изключително съгласие и съдружие. Ние празнуваме заедно празниците и Великден и Байрама. И когато дойде някой да обяснява, че видите ли ще отделим града от селата, а пък селата като ги оставим, те ще могат да кандидатстват по селските програми. Не, кажете си го едно към едно – искате да консолидирате етнически вот. Затова заповядайте всички политици, заповядайте в Кърджали. Аз не съм човекът, който да ги кани, разбира се, аз не съм някакъв домакин там. Но с концерти, пърформанси, клипчета и разни други неща не става. Ето, преди няколко дена на 7 май бях в Щъркелово дере в Девисилите, това е Община Крумовград. Някой чувал ли е за това от господата, които предлагат да има референдуми и които толкова милеят за Област Кърджали? Имат ли структури да попитам аз ИТН, ДБ. БСП имат тук-там. Всички такива фалшиви загрижености не са ни необходими. Ние трябва да работим на терен, трябва да говорим за политиките, които ще приложим, които ще предложим на избирателите. Това, че не сме го направили, че не сме получили вот е наш проблем. Да, ние също ГЕРБ в Община Кърджали нямаме много гласове в селата, но продължаваме да работим, продължаваме да работим. Така че работата му е майката, както се казва.

Водещ: Дали именно зад пушилката на такива екзотични идеи, подобно на разделянето на града от селото, всъщност не се крие политическата импотентност, политическото безсилие, невъзможността да се създадат, да се генерират друг тип идеи, които да са полезни, които да влязат практично във всекидневието на българина, и тогава ето, ще дойдат и гласовете? Дали не е така, г-жо председател?

Цвета Караянчева: Така е, разбира се. В нашия регион за разлика от други региони всяка стъпка до всяко селце, до всеки човек, вдига резултатът не с 200-300-400 гласа, вдига резултата с 2-3-4 гласа. Но това аз го работя 15 години заедно с моите колеги председателите на 7-те общини в Кърджали, на които искам да благодаря и на хората, които ни подкрепят, да, разбира се, миналата година на 2 пъти не успяхме да реализираме мандат на ГЕРБ в Кърджали. Но то не беше заради това, че ние нямахме гласове. Това беше, защото системата е такава. Но ние не се отказваме. Ние имаме борбен дух, ние сме борци, ние сме бойци. Ние знаем, откъде сме тръгнали. Ние сме тръгнали от селце на селце, от човек на човек. И знаете ли, колко е интересно, беше 2007 година когато влизаш някъде и казваш: „Ние сме ГЕРБ“, и хората ни викат: „Ама какви сте вие? Тук има само ДПС“. Сега вече не е така. Ние имаме в 7-те общини общински съветници, и то немалко на брой, навсякъде, та дори и в Община Черноочене, която е много трудна община, Община Джебел и всички останали общини – имаме 46-47 общински съветника. Това е присъствието, постоянството, това е хората да знаят, че по всяко време могат да те намерят. Знаете ли, аз от 4 години като председател всеки петък съм била в Кърджали, събота съм в офиса в Кърджали, в понеделник обикалям по някоя от общините да се видя с хората. И сега продължавам да го правя това. Не съм правила концерти, не съм карала тромпетисти, не съм правила шествия с коли и развети байраци, защото регионът е такъв. Човек понякога иска тихичко да седнеш, да го питаш: „Абе, как си?“. Миналият ден когато бях във Девисилите, те казват: „Познаваме те, разбира се, че те познаваме. Ти си, казват, нашто момиче“. Някои от тях не гласуват и за мен, обаче като седнеш и като го попиташ този човечец, после като отидеш в парламента, ти знаеш за какво става дума, ти знаеш неговата болка.

Водещ: И знаеш за какво се бориш и какво трябва да направиш.

Цвета Караянчева: И знаеш за какво се бориш, това е ценното. Политиката иска работа, иска характер и иска наистина много, много, много време далеч от семейството. Защото това коства доста на политика, който работи, не онзи, който е отишъл в парламента да си прави селфита, и като си отиде на село да покаже колко е важен. Това е съдбата на истинския политик. И затова мисля, че тези нови политици трябва да слезнат от хубавите си коли, трябва да се махнат от жълтите павета, и да отидат там. Като искате гласове, работете. Не по административен начин. Не по административен начин, а от човек на човек.

Водещ: Не с процедурни хватки и с административни шашми?

Цвета Караянчева: Точно така.

Цоня Събчева