Проф. Михаил Константинов: ЦИК продължава да не публикува резултатите от разписките от предходните три избора, което влошава доверието в процеса

Проф. Михаил Константинов, изборен експерт, бивш дългогодишен член на ЦИК, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Ще се върне ли гласуването и с хартиени бюлетини? Наш гост е проф. Михаил Константинов – изборен експерт и бивш дългогодишен член на Централната избирателна комисия (ЦИК). Проф. Константинов, какви са изгледите все пак парламентът да върне хартиената бюлетина? БСП смята да внесе предложението си, въпросът е, каква подкрепа ще получи в пленарна зала?

Михаил Константинов: Очаквам БСП да получи подкрепа в пленарна зала от ГЕРБ, от ДПС, а е възможно да получи подкрепа и от „Възраждане“. Но ако това нещо получи подкрепа, за което шансовете са реални, това ще означава нов тежък разлом в управляващата коалиция. Искам да подчертая, че БСП наистина загуби много гласове от машинното гласуване и аз на времето бях много изненадан, че те изобщо се съгласиха на това нещо. Това беше фундаментална глупост и недооценка на реалната ситуация с електората на БСП, но както виждаме, животът ги удари по главите и на тях в общи линии почна да им идва акълът. Между впрочем, отново искам да припомня, че в Европа никой не гласува с машини, никой не гласува с машини, категорично. Гласуват само в град Брюксел, не в цяла Белгия, а само в град Брюксел.

Водещ: Мнозина са склонни да коментират сега, че зад машинното гласуване се крият шашми с преброяването на гласовете.

Михаил Константинов: Така.

Водещ: Така ли е, възможно ли е?

Михаил Константинов: Освен че е възможно, в нашия случай специално има един много неприятен факт – това е, че ЦИК продължава да не публикува резултатите от разписките. Вие знаете, че това беше един от основните мотиви на Конституционния съд да допусне машинното гласуване у нас – че има контрол, хартиен контрол над резултатите от гласуването. Това обаче все още не го виждаме, все още няма публикувани такива резултати. Искам да припомня, че имаше избори през юли миналата година, после имаше избори през ноември миналата година и все още резултатите от проверката за тези избори не е публикувана. Това много силно влошава доверието в изборния процес. Аз лично се чудя защо след толкова много време не се намери възможност да се направи тази проверка и резултатите да бъдат публикувани.

Водещ: Възможно ли е това нежелание за публикуване да прикрива действителните резултати от изборите, а не тези, които накрая бяха официално оповестени?

Михаил Константинов: Просто не искам да мисля за такава възможност, защото ако това, което казвате, е вярно, това е много страшно. Но пак повтарям, аз лично предполагам, че става въпрос за мърлящина и за нежелание да се изпълнят ангажиментите според закона и според самите решения на ЦИК, защото ЦИК сама взе решение да извърши значителна проверка от разписките, но не е извършила тази проверка, или поне не е публикувала резултатите за това. В ЦИК работят много добри професионалисти, познавам някои от тях и откровено казано ме учудва това, което става там. Не смея да твърдя, че има измами, но се прави всичко възможно да няма доверие в изборния процес. А аксиома в изборната практика е, че избори без доверие по-добре да не се правят.

Водещ: Проф. Константинов, в рамките на няколко дни бяха публикувани социологически изследвания на две агенции. На „Маркет линкс“ – изследване, което бе направено съвместно с бТВ, и на „Тренд“ пък по поръчка на „24 часа“. Те дават горе-долу близки ниски резултати на доверие и то на управляващите партии. Питам ви като математик, какво ще означават тези резултати при едни избори?

Михаил Константинов: Е, ако се произведат избори в следващите два-три месеца, което е най-бързият възможен срок, при тези резултати ще има сериозно преформатиране на властовата конструкция. Вече сериозно се поставя въпроса, дали ГЕРБ не трябва да вземе участие в управлението или поне под някаква форма да подкрепи едно ново управление, тъй като е видно, че сегашните управляващи катастрофално бързо губят доверие. Те просто се сриват. Даже за някои от тях става доста проблематично влизането в следващия парламент. Ясно защо – направиха се всички възможни грешки, хората са неопитни, има подозрения за много тежка корупция. Моментът, в който се намираме, вероятно е най-тежкият след края на Втората световна война у нас, естествено в Европа, в света и у нас. Така че тук се събраха много неблагоприятни фактори. В най-тежкия период разполагаме с доста калпаво правителство, което очевидно толкова може, а и може би толкова иска. Съжалявам, че трябва да го кажа това нещо, не че другите правителства на запад са особено гениални, но те там си имат и повече защитни механизми и системите им работят. При нас и системата не работи, и правителството – калпаво, изобщо нещата се влошават. Резултатът, впрочем единият от резултатите е невиждана инфлация от порядъка на 14-15% официално, докато в Западна Европа инфлацията е 7-8%. Така че дори да сме внесли 7-8% инфлация, защото има такъв момент, внасяме чужда инфлация, ние автоматически я умножаваме по две. Сега какво ще се случи? С повишаване на пенсиите и на заплатите донякъде ще бъде компенсиран ефектът от инфлацията, но спестяванията на хората категорично ще бъдат унищожени. Това съм го виждал два пъти през живота си. Последния път се случи през 1996-1997 г., когато не съм сигурен колко, но някъде между 30 и 40 милиарда спестявания на хората се умножиха по нула, защото доларът беше стигнал 3000 лева, просто парите нямаха стандартната си сила. Това беше. Моята заплата стана 30 000 лева, което беше ужасно, а с нея можех да купя много малко неща. В момента същото се случва – унищожават се спестяванията на хората, просто защото помпате пари, взимате заеми. Ние, слава Богу, не може да печатаме пари по закон, защото ако можехме да печатаме, щяхме съвсем да сме овапцали картината.

Водещ: Благодарение на Валутния борд не печатаме.

Михаил Константинов: Благодарение на Валутния борд нямаме право да печатаме, въпреки че аз имам някакви съмнения и в тая насока, но да кажем, че там нещата са в ред. За сметка на това взимаме безразсъдно заеми, което разбира се, има и друга гледна точка, аз искам да я споделя с вас. Според много хора заемите, които трупа светът, никога няма да бъдат връщани. Те са чудовищни заеми. Мисля, че всеки човек по света вече дължи над 100 000 долара. Ще повторя числото – всеки жив човек в бедна държава, в богата държава дължи средно по 100 000 долара. Така. Това е нещо, което никога не може да бъде върнато, защото се смята, че световните дългове са около 1000 трилиона вече. Така. Следователно рано или късно се отива към някаква ужасяваща инфлация, но този път инфлацията ще бъде световна. Няма да бъде само в отделна държава и няма как да бъде овладяна. Това по-умните банкери и финансисти го знаят и те самите се молят това да не се случи в техния лайфтайм, но опасявам се, че ще се случи.

Водещ: Какво ще означава това за средния човек, проф. Константинов?

Михаил Константинов: Няма да умрем директно от глад, защото знаете, че като печатаме пари, някак си компенсираме нещата, но унищожаваме спестяванията. Значи, всички спестявания на всички хора ще бъдат унищожени по нула. Това се отнася и за пенсионните фондове. Значи, ако германецът си мисли, че има осигурена пенсия от 3000 евро до края на живота си, той пак ще има такава осигурена пенсия, но няма да може да си купи нищо с нея. И те започват да го усещат това нещо. Хиперинфлацията просто унищожава спестяванията на хората, това е. А това, което е страшното в момента – настъпващият глад, той е по една проста причина: че няма ресурси. Ние не може да ядем пари. На нас могат да ни напечатат колкото искат пари, но тия пари не можем да ги турим на масата. На масата трябва да турим хляб, по електрическата мрежа трябва да има напрежение, за да може да си пуснем някакъв ток, по чешмите трябва да тече вода. Това е ресурсът. Без тоя ресурс сме мъртви. Така че това, което в момента е засегнато, е ресурсът. Пак повтарям, пари се напечатват, ще направим свръхинфлация, ще унищожим спестяванията, но няма да има какво да ядем. Знаете, че Украйна не може да изнася в момента зърно, Русия не знам какво ще прави своето зърно. Там има свръхпроизводство, но не е ясно къде ще го изнесат. Индия спря износа. Индия беше страна, която изнася зърно и храни. Тя спря износа, защото има близо 1,5 милиарда население и трябва да го храни. Когато тези гладни хора в Африка тръгнат, няма кой да ги спре. Гладният човек, дори да стреляте по него, той минава, той няма какво да губи. Разбирате ли колко е страшно? Аз знам, че говоря неща, които повечето хора не смеят и да ги мислят, но това ще се случи. Ние, и да имаме желание да си запазим границата, ако тръгнат гладни тълпи, няма как да я запазим. Те ще ни прегазят безцеремонно като стадо бизони. Дотам се докарахме с глупавата си политика.

Водещ: Андрю Бейли – управител на Английската централна банка, отправя предупреждение, което правите в момента и вие. Той казва, че се задава апокалипсис с недостига на храни.

Михаил Константинов: Аз това нещо го разправям много отдавна.

Водещ: Да, зная, защото го казвате и в нашите интервюта.

Михаил Константинов: Много отдавна и си мислех, че ще се случи. Вижте, то ние винаги сме били на косъм от този апокалипсис, като например една-две сушави години, и то не в Африка. Там всичките години са сушави, но една-две сушави години в Русия, в Украйна, в Северна Америка, защото САЩ и Канада също са големи производители на зърно. Украйна, Русия, САЩ, Канада, ако си намалят продукцията на зърно, светът умира от глад. Е, аз мислех, че ще стане от суша, но то стана от войната. Още – забележете, не е дошла голяма суша. Тази година реколтата в Русия ще бъде рекордна. Но представете си, че догодина и една суша да дойде. Вие разбирате ли, за какво става въпрос? Няма да има храна. Хляб няма да има, няма да има животни, които ядат зърно, нищо няма да има. Просто ще се бием за храна, ето това ще стане. И тогава ще разберем, че 8 милиарда е много голямо население за тая земя, просто много. Аз си спомням времето, когато беше около 3 милиарда населението. Значи то повече от два пъти, близо два пъти и половина се е увеличило в моя живот и темповете хич не са намалели, с които се увеличава населението. Увеличава се населението, увеличава се замърсяването, унищожаваме водите, унищожаваме почвата. Сега отново някакви малоумници – казвам го откровено, защото това е най-мекото нещо, за което се сещам, престъпници искат отново да копаят шистов газ, и то по тая технология на фракинга, която унищожава водоносните слоеве и превръща плодородната земя в пустиня. Така ще извадите някакъв газ, ще извадите някакъв газ, но догодина няма да имате грам зърно. В момента в САЩ има цели щати, които са пустини, няма грам вода. Те са били производители на селскостопански продукти, сега нищо не произвеждат. Изсмукват последни капки нефт по тая смъртоносна технология на фракинга. Някакви малоумници искат това да го направят в България. Надявам се, че това никога няма да го допуснем, защото това е все едно не да се простреляш в крака, ами да се простреляш – ще го кажа – в главата. Това означава да започнем да си унищожаваме земята. Между впрочем, искам да кажа, че България е сравнително голям производител на зърно за размера, който имаме. Ние произвеждаме 6, 7, 8 милиона тона, при положение че консумираме не повече от 1,5 милиона, хайде да кажем 2 милиона. Т.е. ние зърно ще имаме, освен ако малоумниците не успеят да победят и да разбият земята на Добруджа за хиляди години напред. Аз искам да подчертая, че фракинг технологията унищожава земята за хилядолетия напред, не за нашите внуци – за някакви не знам какви далечни потомци. Представете си за какво престъпление говорим.

Водещ: Много е важно тук да направим една съпоставка, проф. Константинов. Почти 40 държави в света разчитат на Русия и Украйна за повече от половината от вноса на пшеница, включително някои от най-бедните и уязвими държави в света, сред които Сирия, Йемен, Сомалия и Конго. И сега, като погледнем, че в резултат на войната износът на зърно от Украйна е спаднал до около 500 000 тона месечно в сравнение с 5 милиона преди войната, можем да си представим какво бедствие ни очаква. За Русия вече става ясно, че те не могат да изнасят. Как да разчитаме тези данни?

Михаил Константинов: Вижте, за какво става въпрос. Това ще породи бедствени емигрантски вълни Сега, разбира са, голяма част от гладните хора няма да имат сили да тръгнат. То това е спасително за нас, защото ако тръгнат всичките – примерно в Африка в момента има 1,2 милиарда души, които ще гладуват. Ще тръгнат най-младите и най-активните, които ще имат сили да прекосят морето и да минат границите, и те тук ще се излеят като река. Никой не може да ги спре, дори да искаме да употребим сила – няма да имаме възможност. Ето това ще се случи. Това е малоумното управление на света. В момента светът се занимава с джендъри, с дивотии и т.н., с откровени икономически тъпоумия, разрушаваме си околната среда и дойде – просто Господ ни наказва, дойде тоя момент. Това се случи, сега няма какво да говорим повече. Малоумно поведение.

Водещ: И на този фон в България пък ние сме цъфнали и вързали, както се вижда. Какво да правим?

Михаил Константинов: Ние, колкото и да е странно, само това, че ние произвеждаме зърно, вече говори, че може би ще оцелеем. Вярно, няма да е много богато, ние поначало никога те сме били богата държава. Много се краде в България, чудовищно много, и в момента се краде. Всички тия заеми, които взимаме, са кражба от нашите деца. Така че краде се много, но българската земя продължава да ражда. И затова ние трябва просто най- категорично не само да не допускаме да се разрушава тая земя – просто да прекратим разговорите за това нещо – фракинга за шистов газ. Разбирате ли, престъпно е. Значи да обречем буквално на смърт следващите български поколения, докато ние, пак повтарям, имаме в момента земя да се изхранваме. Това е. Просто, ясно и това трябва да влезе в главата на най-големия тъпанар в тая страна. А престъпниците, които искат да направят това нещо – да унищожат българската земя, трябва да бъдат спрени по всички възможни начини, повтарям, по всички.

Водещ: Проблемите с изхранването у нас ли се очертават като най-сериозни и пред правителството?

Михаил Константинов: Ние ще се изхраним, пак повтарям, защото земята ни е плодородна. Просто ще има чудовищен спад в жизненото равнище, и не само у нас, и навсякъде. Ние, между другото, живеем доста разточително, дори ние в България. Ние хвърляме храна. Не знам дали знаете, ние изхвърляме от храната, която произвеждаме, 1/4. Същият процент е и по света. Е, за какво я произвеждаме тая храна, като ще я изхвърляме? Просто ние живеем крайно неправилно, разбирате ли, отвратително. Ние замърсихме океаните с пластмаса за хилядолетия напред. Това сме направили с водите. И понеже в България все още има минерални води, макар и немного, има и други източници, ние горе-долу се оправяме. В Африка има места, където не е падал дъжд от години. Там изобщо не става въпрос нещо да посадиш – нищо не може да посадиш, едно стръкче, едно бобово растение не може да посадиш. И това нещо продължава по някакъв безумен начин. Вижте, с какво се занимават западните ръководители – занимават се с Истанбулската конвенция, занимават се с не знам си какви други кретенизми, занимават се с политика на идентичностите, което е пълна олигофрения. Просто, разбирате ли, имам чувство, че това е една просто побъркана система, която е тръгнала много бързо към своя край. Те не правят елементарни неща, които са очевидни. Но както и да е, хайде да не бъдем толкова песимисти. Може би човечеството ще намери сили да се върне от пропастта, към която се е насочило.

Водещ: При това положение цените за хляба у нас – вие ми говорите на макроравнище, но аз пак ви връщам на микро, на всекидневието, на трапезата ни – цените на хляба ще успеем ли да ги удържим?

Михаил Константинов: Не, разбира се. Не само цените на хляба, няма да успеем никакви цени да удържим. Вижте, да повторя ли – дълговете са 1000 трилиона в света, повече от 100 000 долара на човек. Какви цени ще удържаме? Колко са материалните активи в света? Материалните активи са десетки и стотици пъти по-малки от напечатаните безполезни хартийки, наречени пари. Те, разбира се, слава Богу, не ги печатат всички на хартия, в електронен вид ги произвеждат, но все е същото. Така че когато вие дължите 100 000 долара – от бебето до стареца, и то по целия свят, за какви цени говорим? Ако се извадят всички тия пари, то хлябът ще струва да не ви казвам колко пари. А когато в Германия 1920 г. прекратяват инфлацията, 1 трилион марки са се разменяли за една нова марка. Трилион да кажа какво е – 1000 милиарда. Значи един хляб в Германия е струвал 1000 милиарда марки и изведнъж започва да се разменя за 1 марка, защото правителството прекратява инфлацията. Подобно нещо стана през 1997 г. – в България. Тогава Софиянски и Костов, защото те управляваха държавата, взеха мерки и 3000 лева за долар се превърнаха в 1900 лева за 1 марка или там за 1 евро, т.е. извинявам се, 2 марки – съответно 1 евро. Така. Това сме го виждали. Хората ще продължават да имат храна, докато има храна. Това нещо ще го има, докато в складовете има жито, ще има кой да го смели и хората да хвърлят нещо на трапезата. Но цените – не искам да говоря за тях. Целта на цялата тая идиотщина е да се изгорят тия 1000 трилиона, просто да нямат стойност, защото иначе някой ще трябва да ги връща. Това е. Иначе да се надяваме, че трудолюбивият българин ще успее да си произведе храна или поне зърно.

Водещ: Т.е. ако ви разбирам правилно, инфлацията е изкуствено напомпана в основната си част, за да може да се изгорят заемите, които се дължат?

Михаил Константинов: Абсолютно. Те и войните са заради това. Войните, разбира се, са основно за ресурси, за нищо друго. Войните през последните 2000 години са се водили за ресурси, включително Троянската война – тогава ресурсът е бил хубавата Елена, плюс търговските пътища, което е било важно.

Водещ: А сега – хубавата Украйна, плюс Менделеевата таблица в недрата й?

Михаил Константинов: Точно, Украйна с Менделеевата таблица, плюс това, че Украйна и Русия са половината едва ли не, хайде, да не казвам половината – 1/3 от зърното на света, 1/3.

Водещ: Житниците на света?

Михаил Константинов: Житниците на света. Това е ужасяващо. Все едно си колите златна кокошка, която ви храни, за да видите какво има вътре в кокошката.

Цоня Събчева