Кънчо Стойчев: Истината е, че двамата бивши служебни министри се качиха върху снагата на българския президент, умело успяха да използват неговия престиж и съответно да го трансформират в гласове
Социологът Кънчо Стойчев, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Време ли е за избори, кой ще обере негативите от икономическата и финансовата криза? Политическите теми ще коментираме сега със социолога Кънчо Стойчев. Г-н Стойчев, въпреки принципните различия в тази коалиция и леките трусове, тя успява да удържи вече почти половин година. Колко още обаче могат да се задържат така нещата и коя би била разделителната линия?
Кънчо Стойчев: Някои анализатори изказват тезата, че едвам изкарали първите си 100 дни, настоящите управляващи като че ли веднага се насочиха към последните си 100 дни. Това го казвам в кръга на шегата, но има основания за подобни разсъждения. Има много сериозни и притеснителни обстоятелства и факти и те не са просто и само свързани с международната криза, войната и т.н. Те са свързани със самото управление на тази четворна коалиция. Като че ли във Водещата управляваща партия чувството за национална отговорност и национално достойнство отсъства, изобщо не е необходимо човек да е патриот – нито е престъпление човек да не бъде патриот, но е доста странно да управляваш страната си и да не си патриот. Това някак си не се връзва. Ако си встрани от процесите на управление, няма никакъв проблем. Второто, което е – отношението към икономиката. Мерките, които се прилагат и предлагат, са безкрайно закъснели. Ние знаем, че една помощ е помощ само тогава, когато е навреме. Ситуацията около енергоносителите е ясна поне от няколко месеца, да не кажа, че за всеки нормален човек още от началото на годината беше напълно ясно и предвидимо горе-долу в каква посока ще се върви. Управляващите вървят след събитията, което води до един двойно отрицателен резултат. От една страна, разоряване на българския бизнес, на българското производство, което и без това, както всички останали страни, страда от двете години пандемия, а от друга страна, води до разоряване на българските граждани, защото ненавременната помощ и неадекватните мерки в областта на бизнеса естествено пораждат инфлация, която за съжаление в България е далеч по-висока, отколкото средната кризисна инфлация в момента да речем в Европейския съюз, където знаем, че тя се движи на рекордни, но все пак някакви смислени нива, поносими нива от около 7-8%, докато у нас отдавна сме надхвърлили 12-13%. Т.е. именно инфлационният процент показва неадекватността на мерките в икономиката и разбирането за икономиката, защото тези 5-6%, които ние плащаме повече и обедняваме по-бързо, се дължат изцяло на управленческа немощ и недоразумение вътре в България, а не са привнесени отвън.
Водещ: Казвате, мерките са позакъснели. Тези последните обаче като че ли малко потушиха страстите. Донякъде този мащабен протест, който се готвеше за 18 май, за утре, като че ли няма да се състои. Колко обаче може да издържи тази коалиция на трусове? Едната червена линия – оръжието за Украйна, беше преодоляна. Остава обаче тази другата – със Северна Македония.
Кънчо Стойчев: Аз не мисля, че първата червена линия е изцяло преодоляна. Да, като че ли пряко сътресение е избегнато, но латентно напрежението по въпроса е огромно в обществото. И все повече хора разбират, че поставянето на България в една лодка да речем със страна като Полша, независимо че двете страни сме членове в Европейския съюз, но в конкретната криза, конкретния сблъсък в Украйна и Русия е далеч неадекватно. Българската и полската история са съвършено различни, отношенията са съвършено различни по отношение на конфликтуващите страни и това, че е преодолян моментно като че ли някакъв взрив, не означава, че въпросът в масовото съзнание е решен. Колкото до въпроса с Македония, там именно би могъл да стане този взрив, това правителство да излезе извън релсите и в крайна сметка да бъде изгонено, тъй като застъпваната позиция до момента – не говоря за цялото правителство, тъй като знаем, че то се състои от четири компоненти, четири партии, там има различни възгледи по въпроса на Македония, но Водещата партия мандатоносител заема взривоопасна позиция, която е напълно безотговорна както от историческа гледна точка, така и от съвременна гледна точка и от гледна точка на интересите на България днес и утре, и граничи с национално предателство. Пак ще кажа – няма лошо човек да има каквито и да било възгледи по този въпрос, но ако той управлява е по-добре е да се съобразява с българските интереси, а не с някакви други интереси. Ние именно това не виждаме – съобразяване с българските интереси в ръководните фигури на тази коалиция. Виждаме по-скоро едно натегаческо отношение, едно унизително, пренебрежително, както към българската история и култура, така и към българския бизнес, убийствено отношение. И в крайна сметка, всички онези лозунги и обещания, които се харесаха на значителна част от българите – как ще се съкрати безумната администрация, крайно неефективна, как ще се върви много бързо към електронно управление, как ще се видят недъзите на предишното управление и ще се докажат тези недъзи, да не изброявам, да не изброявам, те са наистина много и много неща, рухнаха. Нищо такова не се случва.
Водещ: Да. Ако погледнем картината към днешна дата, най-общо казано, опозицията в лицето на ГЕРБ дърпат нагоре, „Възраждане“ – също. Какво според вас ще се случи оттук нататък, защото виждаме, че на най-голямата опозиционна партия много-много като че ли не й се ходи на избори?
Кънчо Стойчев: Не бих казал, че имаме ръст на ГЕРБ, по-скоро имаме една изключителна устойчивост, запазване на електората на ГЕРБ. И тъй като имаме спад в почти всички партии, които участват в управленческата коалиция, това изглежда като ръст, но на практика е устойчиво запазване на резултата. Ако някъде наблюдаваме ръст, то действително е при партия „Възраждане“. И същевременно наблюдаваме и зараждането на една нова партия около ген. Янев, която е твърде рано да изчисляваме като потенциал, но така или иначе, мисля, че поне безспорно за всички ни е, че тази партия е с ясен потенциал за присъствие в следващ парламент.
Водещ: Да, наистина, новият стар играч ген. Стефан Янев – бивш служебен министър-председател, като че ли влиза с летящ старт. Можете ли да направите един паралел между новата партия на Стефан Янев и „Продължаваме промяната“, приличат ли си те по нещо?
Кънчо Стойчев: Не, не бих казал, че си приличат, тъй като, пак казах, „Продължаваме промяната“ все повече изкристализира образ на една небългарска партия, докато при Стефан Янев е точно обратното – образът на българска партия е ясен и безспорен.
Водещ: От кого според вас ще вземе той гласове?
Кънчо Стойчев: Ами, разочарованието общо взето е повсеместно в България, то е нарастващо и повсеместно, така че почти отвсякъде ще вземат гласове. Пак казвам, зависи как ще се развие ситуацията, не просто и само вътрешната, но и международната ситуация, тъй като международната ситуация продължава да бъде във фаза на ескалация и ако продължи тази ескалация, не е изключен много тежък, включително военен конфликт, и то именно на нашия континент. Онези, които си мислят, че това е не възможно, грешат, за съжаление. Всеки изминал нов ден с нагнетяваща се ескалация заплашва преди всичко Европа. Т.е. в най-тежка ситуация е нашият Европейски континент и нашият Европейски съюз.
Водещ: В този ред на мисли, как ще стои един генерал от армията на фона на всички тези конфликти, които ни заплашват буквално на Стария континент? Ще бъде ли предпочетен той за това,
че хората ще търсят някаква сигурност?
Кънчо Стойчев: Военните навсякъде по света в огромната си, преобладаваща част са за мир. Това са хора, които знаят какво точно е войната и не са забравили какво точно е войната, и не тези хора правят войните. Знаем, че войните ги правят политиците, които най-често са забравили или не знаят какво е война. В този смисъл, военен начело на една българска партия от гледна точка на интересите на страната и на опазване на мира в Европа е по-скоро позитивен факт, защото той като генерал прекрасно знае за какво става дума, за каква трагедия, неизчислима трагедия става дума. И в крайна сметка, предполагам, че знае, че компромисът, стъпката назад, преговорите, диалогът са далеч по-важни от всякаква друга пропаганда и вероятно знае също така истината, че най-важното днес, което трябва да се случи, е да спрат пушките и оръдията, а пък след това да се преговаря. В крайна сметка, човешките животи и от двете страни, и от украинска, и от руска са далеч, далеч по-важни от някакви други измислени и фалшиви принципи, чрез които се подбужда към война.
Водещ: Имаме президент, който пък е военен пилот. Неговите критики към правителството се засилват все повече и повече. Той обаче се разграничи от тази теза, която се чува – че иска да сваля правителството. Как виждате ролята на Румен Радев оттук нататък, особено ако, не дай боже, кризите и инфлацията продължават?
Кънчо Стойчев: По Конституция, по определение българският президент може да прави активно само едно нещо – да говори това, което мисли, ако е честен човек, и да влияе по този начин, защото той по Конституция няма кой знае какви правомощия, да не кажа почти никакви. Управлението на страната е в ръцете на парламента и изпълнителната власт. В този смисъл, мен не ме учудва позицията в момента на Румен Радев. Той продължава по същия начин, както и в последните пет години, на висок глас да казва своите несъгласия. Не бива да бъркаме, че критиката означава непременно сваляне на една власт. Напротив, критиката е най-надеждният начин да се внесе корекция в тази политика, ако тя е погрешна. В този смисъл, Румен Радев отправя силна критика и съм сигурен, че тази критика ще се усилва, тъй като за съжаление, критикуваната страна като че
ли е оглушала.
Водещ: Приемате ли тази теза, че „Продължаваме промяната“ е „отроче“ на Румен Радев?
Кънчо Стойчев: Разбира се, че не е, разбира се, че не е, по никакъв начин. Фактът, че двама от ключовите министри на първото служебно правителство – първо, те не продължиха във второто служебно правителство и това едва ли е случаен факт. Всъщност те създават „Продължаваме промяната“ без никакво участие на Румен Радев. И събитията от последния месец, последните седмици, критичната позиция на президента много ясно го показва. Истина е, че в крайна сметка тези двама бивши министри от служебния кабинет използваха авторитета, качиха се върху снагата на българския президент, но това всъщност не е нещо, което е нелегитимно, но те умело успяха да използват неговата репутация, неговия престиж и съответно да трансформират в гласове. По никакъв начин обаче Румен Радев не е свързан с това.
Евелина БРАНИМИРОВА
