Тодор Джиков: Сивият сектор в сферата на плодовете, зеленчуците и животновъдството е над 70%, а той изкривява пазара

Тодор Джиков, председател на Асоциацията на картофопроизводителите, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: В сезона на протестите е добре да проверим какво се случва след тях. Какъв е ефектът от извиканото на глас разбиране за справедливост от отделни отрасли? Припомням, че на 16 март преди 2 месеца производителите на плодове, зеленчуци и картофи от 10 неправителствени организации в страната, недоволни от политиката за подпомагане на Земеделското министерство, блокираха на няколко пъти движението по пътя Пловдив-Карлово със земеделска техника. В столицата други недоволни земеделски производители, пак на плодове, зеленчуци и картофи, заявиха, че ако не бъдат компенсирани от правителството, ще продължат с гражданското и професионалното си недоволство. Тогава те намериха общ език с Министерството на земеделието, вече бяха поети ангажименти. Въпросът е дали това, което те искаха, се случи? Защото тогава протестиращите смятаха, че разпределението на средствата между отделни сектори: растениевъдство и животновъдство, трябва да стане след обстоен анализ – направен ли бе и случва ли се това? Изобщо какво става в земеделието 2 месеца по-късно след националните протести? Защо предприетите държавни помощи, например в отрасъла, все не са достатъчни, въпрос само на пари ли е? Наш гост е Тодор Джиков – председател на Асоциацията на картофопроизводителите. Г-н Джиков, 2 месеца след вашите мартенски протести какво се случва?
Тодор Джиков: Реално погледнато за сега ангажиментите, които поеха Министерство на земеделието, политическото ръководство, вървят по план. На практика действително се приемат, казвам приемат, документи за първата вълна от помощ, т.нар. „Ковид помощ“, която обещаха да бъде изплатена до края на юни. Остава още една част от споразумението – тя е изключително важната, това е обещанието, което пое министърът на земеделието, да се направи една дерогация за възможността сектор „Плодове и зеленчуци“ да получи de minimis през втората половина на годината, след актуализация на бюджета, разбира се, в рамките на 25 млн. лева, където вече да бъде ясно пресметнато истинската необходимост вътре в самия сектор „Земеделие“ по различните плодове и зеленчуци колко действително са загубите, колко действително е покачването и как се е отразило на себестойността. Надяваме се и вярваме, естествено, че правителството, политическото ръководство ще си удържи на обещанието. Вторият въпрос, който засегнахте, това е изключително болезнено тема действително за огромния ресурс, който се изсипва всяка година, защото той не е никак малък. В сектор „Плодове и зеленчуци“ и в сектор „Тревопасно животновъдство“ се изсипват над 300 млн. лева всяка година, 350 млн. лева, а де факто ние в магазините не ги виждаме.
Водещ: Какъв е ефектът от тези пари?
Тодор Джиков: Потребителите и българският народ са прави, когато се обръщат и казват: „Абе какво става, през 2 месеца по телевизията се обявяват едни баснословни суми в земеделието, а рафтовете са празни. Ние гледаме и купуваме само вносна стока“. Явно ефектът е много, много далеч от това, което би трябвало да очакваме.
Водещ: Защо?
Тодор Джиков: Реално погледнато за мен е сбъркан фундаментът. Тоест, явно начинът, по който се разпределя този ресурс, не е правилен. Явно не само субсидиите играят съществена роля за възстановяване на производството и затова българите да ядат хубави български плодове и зеленчуци, мляко, кашкавал и млечни продукти, ами още няколко неща трябва да се направят действително, за да може да се възстанови производството.
Водещ: Кои неща трябва да се направят, г-н Джиков?
Тодор Джиков: Нищо все още не е предприето в посока регулиране на търговия на едро и на дребно. Продължава пълната анархия на пазара – всеки има право да купи отвсякъде, да внесе и да го продаде на когото иска.
Водещ: И за каквото иска?
Тодор Джиков: Да. Продължаваме да неглижираме и проблема за т.нар. Фонд за обезпечаване от кризи, породени от природни бедствия, градушки, наводнения, пазарни катаклизми също. Има много неща, които трябва да се направят. За съжаление и имайки предвид икономическата конюнктура и тази турбуленция в цените в момента, това, както се казва, тотално вече допълнително, бих се изразил с думата – нанася щети, ами поражения върху производителите – масово се отказват, масово.
Водещ: Защо?
Тодор Джиков: Не само в сектор „Зеленчуци и плодове“, а и в „Животновъдство“. Не могат да издържат. Не могат да издържат на новите високи цени на торове, препарати, гориво особено. Не могат да издържат от натиска от нелоялните търговци и псевдопроизводители. Продължавам да питам изпълнителната власт, какво се случва с ДДС? Ние се нуждаем, жизнено важно за нас е или обратно начисляване на ДДС, или намаляване. Сивият сектор в момента в сферата на плодовете и зеленчуците и животновъдството е над 70%. А един сив сектор нито можеш да прецениш щетите, които се нанасят, нито можеш да направиш правилните анализ, и съответно не можеш да направиш и правилната политика. А когато не знаеш къде са ти проблемите, не можеш да намериш правилния начин да ги отстраниш.
Водещ: Г-н Джиков, казвате сивият сектор е 70%, в какво се изразява той? Как да го видим на пазара?
Тодор Джиков: На практика голяма част от стоката, която купувате, ви се представя за българска, говоря ви като на потребители, а не редки случаите, в които това е вносна стока с подменени документи. Никъде засега и никой не прави една пълна проверка, не могат да се преценят и да се проследят потоците на стоката от производителя до потребителя през различните посредници. Много често стока, която се купува, да речем примерно картоф, който се купува от производителя в Гърция, на 10 евроцента трето качество, на българските пазари се продава по 1 лева за първо качество като български. Пълно е с такива случаи. Именно това поражда сивата икономика – липса на контрол, здравен, загуби за фиска и масови фалити от нелоялната конкуренция на земеделски производители в България. Това е.
Водещ: Какво трябва да се направи? Многократно сме говорили за контрол на търговските вериги, за адекватно отношение към българските производители, за закупуването на тяхната стока директно без посредници. Този разговор си го спомням от години наред и нищо не е мръднало, като ви слушам.
Тодор Джиков: Това е. Така е наистина и трябва да си го кажем. Първото, най-важно нещо, което трябва да се направи за мен, това е да се намали ставката ДДС. Но така да се намали, че държавата да намери лостов механизъм, по който да задължи търговците на определен процент оскъпяване. Защото ако намали държавата ДДС в момента на храните – картофи, плодове, зеленчуци, мляко, месо и т.н., и няма поглед и контрол върху търговците, тази печалба ще остане в търговците. Тоест, няма да види реално намаление потребителят. А намаляването на ДДС ще доведе до изсветляване на сектора. Имаме ясен пример Румъния – преди 5 години намалиха ставка от 21% на 9% на храните, на плодовете, на зеленчуците, на картофите, и сивият сектор се сви до от порядъка на 4 до 6%. Това ще бъде вторият сериозен ефект – ние ще си направим един много добър анализ, реален, с реални числа къде се намира българското земеделие.
Водещ: Е, този анализ не е ли направен още, г-н Джиков?
Тодор Джиков: Няма как да направят верен анализ при положение, че имат изкривени данни, и разполагат с изкривени данни поради сивия сектор. Казвам го най-отговорно. Аз съм завършил икономика в УНСС, и все пак да, не съм завършил, не мога да правя пълни икономически анализи и маркетингови, но на практика зная основите на това как се прави. Нямаш ли реалните данни, ти не можеш да направиш нищо вярно. Това е.
Водещ: Г-н Джиков, известно ли е върху различните сектори от земеделието какво влияние оказва инфлацията? Вие правили ли сте си ресорно по отделните организации, асоциации правили ли сте си такива анализи?
Тодор Джиков: Това е много интересен въпрос. Ние сме правили анализ специално за сектор „Картофи“ в България.
Водещ: Да, защото вас ви засяга.
Тодор Джиков: В момента себестойността на картофите е повишена с дата 30 април 318 лева на дка. Това е преди всичко от увеличението на енергията, увеличението на горивата, торовете и препаратите за растителна защита и донякъде една компенсация на трудовите възнаграждения на работниците, тъй като е разбираемо, че трябва да им се увеличат и заплатите, за да покрият една част от инфлацията.
Водещ: Като разбиете върху 1 кг върху парите за картофите, какво се получава?
Тодор Джиков: С 10 стотинки увеличението
Водещ: Само с 10 стотинки?
Тодор Джиков: На килограм картофи.
Водещ: А защо в магазина е много повече?
Тодор Джиков: Пак казвам, защото явно контролът и пътят от производителя до потребителя е сериозно изкривен с по места някъде по звена с много големи надценки. Искам да използвам момента да алармирам политическото ръководство на Министерство на земеделието, визирайки покачването на цените, инфлацията и повишаване на себестойността заради енергоносителите, торовете, препаратите, българското правителство трябва да знае, че специално в земеделието има 2 типа стоки, които се търгуват по два различни начина. Зърнените култури и маслодайните, в които България е изключително добре представена и производството бележи сериозен ръст, се търгуват на борса. Тоест, всичките тези инфлационни процеси на тази световна борса се отчитат. Докато плодовете, зеленчуците и месото са на обратния полюс. Там имаме единен пазар в Европейския съюз, който по принцип има свръхпроизводство, и в момент, като този, в година, като тази, където ще бъде почти занулен износът за Украйна, Русия и Беларус, които са сериозен консуматор, ще се получи един жесток натиск на супер, ама супер много голямо свръхпроизводство, и тази стока – плодове, зеленчуци, мляко, месо, силно субсидирана от богатите европейски страни, ще тръгне в България. Предполагам, дано да не съм прав, че ние тази година ще изпитаме един много сериозен ценови натиск, шок за нас, и ще се наложи да продаваме на цени, много под себестойността си. Дано да не изляза прав.
Водещ: Тогава какво може да предприеме и какво може да направи правителството, след като го алармирате, г-н Джиков?
Тодор Джиков: На практика когато и както не успяха да издействат от Европейския съюз да има едно изравняване на субсидиите на държавно ниво, модерно е да наричат думата „конвергенция“ външна и вътрешна, трябва да се опитат да намерят ресурс, да намерят начин и интервенции, чрез които да се опитат да ни защитят. Защото всички знаем, че Европейският съюз и Брюксел разрешиха до 200% да се увеличат държавните помощи за компенсиране на земеделските производители на всяка една страна.
Водещ: Тоест, вие очаквате компенсаторен механизъм, така ли, ако ви разбирам правилно?
Тодор Джиков: Да, не е пазарен механизъм. Много икономисти ще се обърнат и ще кажат: „Нека да победи по-добрият, по-добре пазарно ориентираният, по-устойчивият“ – не бива да разглеждаме земеделието от тази гледна точка. Земеделието има изключително сериозна социална функция. Неслучайно всички и европейски държави, и Америка, и Канада, и Австралия, субсидират земеделието.
Водещ: Нали е храната на трапезата?
Тодор Джиков: Тук има и социален момент, и то много сериозен. Обезлюдяването на определени територии, след това възможността на хората в определени територии, там, където няма индустрия, където няма икономика, да си докарват доходи чрез земеделие, това трябва да се гледа в определени моменти, не само чисто икономическата логика – правилно работиш, правилно произвеждаш, стоиш на пазара и печелиш, не произвеждаш правилно – фалираш. Това не е логика в земеделието.
Водещ: И в крайна сметка вие очаквате от министър Иван Иванов да изпълни своя ангажимент за тези помощи de minimis?
Тодор Джиков: Точно така. Значи, на разговорите, които водихме преди, когато обявихме стачката, се видя, че диалогът е възможен, добре се разбираме, разбират ни доводите, влизат в положение, добре могат да защитят интересите пред финансовия министър. Така че вярваме, естествено, че не са ни подвели, и че ще се опитаме заедно да излезем от кризата. Защото тук има две страни – не бива да седнем, и където се казва, да чакаме всичко наготово от държавата, трябва и ние, земеделците, да запретнем ръкавите. Кризата е обща.
Водещ: И да се потърси компенсаторен механизъм за вашата продукция или най-малкото силен контрол върху пазара, за да се прекъсне участието на посредниците, които я оскъпяват или в крайна сметка я подменят.
Тодор Джиков: И на посредниците, и подмяната при препакатажа на стоки трето качество, което в момента влиза в България и се препакетира и се продава за първо, с което ощетяват и потребителите. Въобще, много са комплексните мерки, ние ги говорим от 5 години. Лично аз като председател на асоциацията от 2018 година откакто ме избраха, сигурно над 12 пъти съм писал и сме коментирали с различните министри, с различните политически ръководства видовете и начините, по които трябва да върви българското земеделие. То не е само едностранно. Пак го казвам, четири са основните, фундаменталните проблеми, четири са. Първото това е пазарът. Ние нямаме пазари, нас ни избутаха и от българския пазар, не говоря за износ. Второто нещо – работната ръка, сериозен проблем. Третото нещо – това е, естествено, контролът и регулацията в търговията на едро и дребно. И четвъртото важно нещо, това е компенсацията при пазарни катаклизми или климатични условия. Това са нещата. Те са елементарни, но трябва да се работи в тази посока.
Цоня Събчева