Евгения Костадинова, МОН: Голяма част от грешките на матурите са резултат не на незнание, а на невнимателно четене

Евгения Костадинова, директор на Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, в интервю за дневния блок „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ .


Водещ: Децата са нашето бъдеще, а образованието – най-силният инструмент в ръцете им, заедно със здравето. Продължаваме на образователна вълна. Насочваме вниманието си към предстоящите държавни зрелостни изпити. Задължителната матура по български език и литература през тази година ще се проведе на 18 май, два дни по-късно, на 20 май, е вторият задължителен зрелостен изпит и задължителният изпит за придобиване на професионална квалификация в частта му по теория на професията. Сега за първи път зрелостниците ще държат матури по новия Закон за училищното образование и по нов регламент. Първият държавен зрелостен изпит, казахме, ще е на 18 май, по избор, а вторият вече не е по избор. Но какви са другите измененията – ще ни каже Евгения Костадинова, директор на Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“. Г-жо Костадинова, по-трудни ли ще са матурите? С цялата си съпричастност към притесненията на зрелостниците, подхождам с чувство за хумор – по-трудни ли ще са?
Евгения Костадинова: Вижте, трудни и лесни са относителни понятия. Разбира се, че за този, който е полагал усилия и постоянство в годините, матурата няма да е трудна, защото тя ще създаде възможност, ще му предостави възможност да покаже какво може, какво е научил в 12-годишния си курс на обучение в училище. Разбира се, че трудното и лесното е свързано и с нагласите на зрелостниците, така че за едни, които са с по-хуманитарна насоченост, вероятно природните науки и математиката са по-трудни и обратно. Но затова пък има възможност, както вие казахте, вторият предмет, по който да положат държавен зрелостен изпит, да изберат от тези, по които са били обучавани като профил, или пък ако са изучавали професия, да положат държавния си изпит.
Водещ: Споменахме и в анонса, че има изменения. Какви са те, може ли да маркираме накратко основните по новия закон?
Евгения Костадинова: С основание посочихте, че всъщност това е първият випуск, който се обучава в съответствие с новия Закон за предучилищното и училищното образование, и във връзка с влизането в сила на този закон беше променена образователната структура и оттук насетне и подзаконовата нормативна уредба, т.е. учениците са обучавани по изцяло нови учебни програми. За тях са подготвени и утвърдени изцяло нови учебно-изпитни програми. Новостите са в няколко посоки. От една страна, вторият изпит, както вече имахме повод да кажем, е обвързан тясно с вида на обучението, профилирано или професионално. Разшири се списъкът с предмети, които могат да бъдат полагани като държавни зрелостни изпити. За първи път зрелостниците имат възможност да изберат, ако са изучавали като профилиращ предмет предприемачество, информатика, информационни технологии, музика, изобразително изкуство, както и като допълнителен държавен зрелостен изпит чужди езици извън традиционните шест. Става въпрос за чужди езици като китайски, корейски, японски, латински, румънски, португалски и т.н. Може би в тази посока си струва да кажем и някои други нови параметри. Може би за зрелостниците ще бъде най-съществена тази информация – вече минималният праг за успешно полагане на държавен зрелостен изпит е 30 точки от 100. Дълги години, от началото на провеждането на държавните зрелостни изпити през 2008 г. до миналата година, тройката се получаваше при достигнати 23 точки от 100. Това е една крачка, разбира се, към по-добро качество и по-сериозно отношение, и показване наистина на умения и грамотност, към които се стремим всички ние като общество.
Водещ: Да. Споменахте чуждите езици, по-редките да ги наречем – китайски, корейски. Каква е активността, какво е желанието на зрелостниците към тези езици за явяване на матура?
Евгения Костадинова: Ще съм честна – няма много голям интерес към полагане на зрелостни изпити по тези предмети, в смисъл единични са заявленията, но нека отчитаме, че и броят на учениците, които ги изучават като профилиращ предмет, са твърде малко. Така че по всички тези езици има желаещи, но броят им е да речем в рамките на десетина.
Водещ: А какви са предпочитанията за предмети за полагане на изпити тази година? Остава ли тенденцията от предходните?
Евгения Костадинова: Да, добре формулирахте нещата. Наистина в последните години се очерта една тенденция за предпочитания към определени предмети, по които да бъде полаган вторият задължителен зрелостен изпит. Както и в предходните години, така и сега най-голям брой зрелостници са избрали отново английски език, следван от биология, география, сред желаните предмети е и философия. Така че нищо по-различно от картината, която се очертаваше в последните години като предпочитание.
Водещ: Г-жо Костадинова, години наред зрелостниците на матурите по български език и литература избираха дали да пишат съчинение, или есе. Внесена е промяна според новия закон – защо?
Евгения Костадинова: Всъщност промяната произтича от утвърдената учебна изпитна програма. И нека за слушателите, които не са дълбоко в нещата, да обясним. Всъщност по български език и литература на задължителната матура учениците като финален въпрос, известен като 41-ви – така битува в обществото, имаха да създават текст. По определена формулировка да изберат жанра на ученическия текст, който да напишат – интерпретативно съчинение или есе. На практика и двете съчинения са определен аргументативен текст. Дълги години обаче при поднасянето на този въпрос учениците просто бяха призовавани да пишат нещо без да спазват характеристиките и изискванията, и структурата, и елементите на двата ученически текста, т.е. да ги различават. Затова, за да избегнем такова смесване и за да е ясно дали ученикът иска да работи и да изгражда аргументативен текст върху определена тема, свързана с литературно произведение, или иска да пише есе върху някаква по-обща тема – било то граждански, морален и т.н. проблем, решихме, т.е. колегите решиха, че е по-добре да се зададат две теми. Отново, подчертавам, ученикът няма да е необходимо да пише и по двете, ще трябва да избере дали да създаде интерпретативно съчинение, свързано с конкретен литературен текст, или да пише есе.
Водещ: Кой е по-предпочитаният вариант, имате ли наблюдение до момента?
Евгения Костадинова: Тъй като те имат свобода, както и в момента, предпочитанията им някак си се разделят на две. В началото, когато тръгнаха зрелостните изпити, повечето зрелостници избираха да пишат по-познатия аргументативен текст, свързан с литературна творба. С времето все повече и повече зрелостници наричаха това, което създават, есе. Така че нека да кажем 50:50. Хубавото е, че с годините стана ясно, че опитът за създаване на текст е нещо полезно, носи им съответно по-висок резултат и затова все повече ученици, зрелостници пишат по 41-ви въпрос.
Водещ: Какви са вашите съвети към зрелостниците? Остана съвсем малко време до първия държавен зрелостен изпит на 18 май, вторият, както споменахме – на 20-и.
Евгения Костадинова: Съветите са общи и са свързани с правилното планиране, подготовката, явяването на всеки един изпит. Вече наближава краят на учебните занятия за зрелостниците. До 17 май те трябва да получат служебните бележки в училището, в което завършват 12 клас, служебните бележки за допускане, с които трябва да се явят в деня на изпита. На тях те ще видят часа на съответното полагане началото на изпита – предполагам, че го знаят предварително, това е и в заповедите на министъра, и мястото, където трябва да се явят. Горещо препоръчвам да планират внимателно маршрута, да идат дори да видят къде е училището, в което са разпределени да полагат зрелостните изпити. В деня на изпита, разбира се, да са отпочинали, да станат достатъчно рано, да са организирани, да вземат документ за самоличност, защото ще трябва да го представят заедно със служебната бележка, да са спокойни.
Да четат внимателно, защото голяма част от грешките всъщност са резултат не на незнание, а на невнимателно четене на това, което е зададено като задача. Всъщност оттук насетне и грешният път, по който поемат в решаването на конкретната задача. Да използват рационално времето си, да пишат, да работят. Зрелостният изпит по български език и литература традиционно ще бъде в три части, т.е. една част от 60 минути, втора част от 60 минути и третата част 120 минути. Нека не бързат да излизат след приключването на първата или на втората част, нека дадат максимума от себе си, защото това е веднъж. Документът им за средното образование е един от най-важните в живота.
Водещ: Късмет на всички десетки хиляди. Впрочем колко се очаква да се явят на задължителните зрелостни изпити през този май?
Евгения Костадинова: Към момента информацията е, че по български език и литература заявления са подали близо 46 700 зрелостници. Колко от тях ще бъдат допуснати и колко от допуснатите ще се явят, ще стане ясно по-късно. Малко по-малко, но в този параметър е и броят на подалите заявления за втори държавен зрелостен изпит, в това число и задължителният им изпит за професионална квалификация – близо 45 300.
Водещ: Да. Късмет на всички около 46 000.
Евгения Костадинова: Късмет!
Милослава АНГЕЛОВА