Елена Поптодорова: Кирил Петков бе във Вашингтон в търсене на възможното, за да може наистина България да се отскубне от тежката, десетилетна зависимост

Елена Поптодорова, дългогодишен посланик на България във Вашингтон, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”


Водещ: След като през деня медиите у нас гърмяха със съобщението на българската правителствена пресслужба за дошлата задокеанска новина, че на срещата на министър-председателя Кирил Петков и вицепрезидента на САЩ Камала Харис е било договорено извършването на реални доставки на втечнен природен газ към България на цени под тези на „Газпром“, които да започнат от месец юни, се появи официалната информация на Белия дом, в която за никаква договореност за евтин газ не става дума. Всъщност около това посещение започна да витае мистика. По официалната информация на Министерския съвет Кирил Петков е във Вашингтон по покана на председателя на Мюнхенската конференция по сигурността, а не по покана на Държавния департамент, Пентагона или Белия дом, и то за лидерска среща на най-високо равнище. За никаква лидерска среща до този момент от там обаче не дойдоха информации, нито за нивота на участниците в нея. Какво реално се случи на американското работно посещение на премиера Кирил Петков в САЩ – наш гост е дългогодишният посланик на България във Вашингтон Елена Поптодорова, която поканих да направи разбор на визитата. Посланик Поптодорова, какво реално се случва, какво е това посещение на нашия премиер във Вашингтон, което е работно, на някаква лидерска конференция, за която обаче не знаем и не чуваме нищо, не знаем кои са лидерите на нея, а четем информации за някакви други срещи, някои от тях са на доста ниско равнище не отговарящо на ранга на премиера?
Елена Поптодорова: Да започнем първо от повода за пътуването. Да, със сигурност там се провежда един кръг на Мюнхенската конференция, със сигурност вървят заседания на тази Мюнхенска конференция. Не може да знаем, какви са равнищата на участие в самата нея и може би това обяснява и защо няма някаква много голяма публичност. Това, което е видно – очевидно министър-председателят е решил да се възползва от тази покана, за да стигне до Вашингтон с много по-важната цел да проведе тези срещи, които очевидно носят и експресен характер. Обичайно едно работно посещение в САЩ се подготвя по-отрано, по-дълго, договарят се срещи. Там има много стриктен протокол. Официални посещения се правят изключително рядко. Може да са две-три в годината, ако има въобще и толкова дори. Официално посещение означава покана от страна на президента на САЩ. Но пак казвам, това са изключително редки случаи и поводи. Нека да добавим и друго. Така или иначе ние сме във военновременни условия, духът е такъв на отношенията, на събитията. И поради това аз мога да разбера желанието, пак казвам, да се използва един друг повод, за да се проведат същинските срещи. Работните посещения, те са обикновено също, пак казвам, с договорени равнища за срещите и както се казва, предварително е известна програмата. Това, което виждаме от съобщенията, които се появяват – че все пак българската делегация е получила добри нива за срещи. Не може да се очаква среща с президента Байдън – там, както се казва, по дефиниция няма как да се случи. Но фактът, че все пак е имал среща с вицепрезидента, е показателен. Очевидно американската страна иска да покаже готовност, отзивчивост и че е на разположение за такива политически разговори. Това, че има разговор и с Блинкен, и с Виктория Нюланд също е добре. Появи се една информация, впрочем, за това, че Антъни Блинкен е бил диагностициран с вирус, коронавирус, което очевидно доведе първо до срещата с неговата заместница Виктория Нюланд, която е подсекретар в Държавния департамент на САЩ, и това съвсем не е ниско равнище, трябва да кажа, и разбира се, среща и със съветника по национална сигурност на президента. Това не са в никакъв случай маловажни или ниски срещи. По-важно е, какво се е договорило на тях. Видях това, което ми казвате и на мен – че съобщението на Белия дом фактически не съдържа договореност. Сега тук също да кажем особеностите може би в комуникацията. Няма как в съобщението на Белия дом да се съобщава за договорености, които могат да бъдат изразени намерения и въобще да няма нищо като конкретика от гледна точка да речем на цени, на количества, на начини на превозване на втечнения газ. И затова, пак ви казвам, аз го отдавам на комуникационни особености и различия между Белия дом, американския начин на съобщаване и така, както очевидно се прави у нас. Но има нещо, което е вярно и е факт, а това е договореното количество втечнен газ. Мисля, че ставаше дума за 15 милиарда кубически метра втечнен газ, който беше договорен между Урсула фон дер Лайен и Байдън като помощ на САЩ въобще към Европейския съюз. И моето разсъждение, моето предположение е, че всъщност не става дума за някакво отделно специално количество за България. Ние сме много дребен консуматор освен това, дребен потребител, трудно може изгодно да се договори отделна доставка. Смятам, че става дума именно за това спешно доставяне на тези по-големи количества втечнен таз, от които ще има заделено и за България. Но разбира се, подробностите трябва да ги узнаем и да искаме да ги узнаем при завръщането на премиера от САЩ.
Водещ: Вие казахте, че комуникационни различия са в основата вероятно на съобщаване и интерпретиране на новините, но твърде голямо е различието. В съобщението на правителствената пресслужба се говори за ниски цени и доставки на природен газ, в съобщението на Белия дом не се казва нищо. Защо?
Елена Поптодорова: Да, аз продължавам да настоявам, че има различия – нека да избера тая дума, в съобщенията. Защото има и една друга среща, която е много важна, и това е с Амос Хохстийн, който е специален съветник по енергийните въпроси в Държавния департамент. Аз съм работила с него дълги години, той наистина е профи, той знае темата, познава технологията, с него – да, може да се обсъждат цени, количества, начин на превоз и т.н. И се опасявам, че може би се е получила една амалгама от разговори в това съобщение, вкарали са се елементи и от други разговори, за да се получи това съобщение у нас накрая. Но ние сега гадаем, всички гадаем, защото пак казвам, аз стъпвам на база опита си и знам прекрасно, пак казвам, и как се готвят такива посещения. Има и един друг елемент, който също би трябвало да бъде известен на нашата правителствена информационна служба – такъв тип съобщения се съгласуват. Съгласува се текстът от гледна точка на послания вътре, съгласува се фактология, съгласува се и време на публикуване на съобщенията. Сега не съм сигурна, че това е направено.
Водещ: По всичко личи, че не е направено. Това и ние го знаем като журналисти, посланик Поптодорова.
Елена Поптодорова: И вие го знаете, естествено, защото вие сте потребителите точно на тия информации.
Водещ: И не само това. Знаемго от дългогодишни командировки. Знаем, че всяка дума се съгласува и даже при излъчено съобщение – на него пише откога докога може да бъде публикувано, откога докога може да бъде огласено или в момента е за вътрешна информация само.
Елена Поптодорова: Така е, да.
Водещ: Така че ето това разминаване ни озадачава.
Елена Поптодорова: Само мога да се съглася с вас.
Водещ: Посланик Поптодорова, понеже стана дума за главния съветник по енергийните въпроси Амос Хохстийн, от срещата с него почти никаква информация не излезе, може би казаното от него намери място при информацията с вицепрезидента Камала Харис?
Елена Поптодорова: Това ви казах, това ви казах току-що – че е станала някаква амалгама от съобщения. Но вижте сега, нека да кажем, за да се опитаме да видим и позитива, защото във всички случаи най-малкото е много важно, че се договаря друг източник и друг вид газ. Това вече е много, много важно от стратегическа гледна точка, от геополитическа гледна точка. Условията, подробностите са от изключително голямо значение. Аз ще се съглася веднага с такъв коментар и трябва да се узнаят, но фактът, че започва такава процедура, такъв начин на придобиване на друг газ вече е много, много важен. Защото вижте, темата за енергийната независимост на България не е нова. Аз пак ще припомня, че за първи път тя е винаги тема на разговор в двустранните ни срещи от повече от 10 години със САЩ, но в 2015 г., когато държавният секретар Кери беше на посещение в България, се подписа документ, в който бяха изградени четири работни групи. Разбира се, винаги присъства „Върховенство на закона“ и „Борба с корупцията“, – това винаги ни съпътства, независимо дали става дума за САЩ или за Европейския съюз. Но говорейки за тези работни групи със САЩ, и много важните две основни групи бяха „Енергетика“ и разбира се, „Отбрана и сигурност“. Тогава държавният секретар Кери изпрати един енергиен експерт, организира изпращането на американски енергиен експерт в България, който да подпомогне изработването на План за енергийното бъдеще на България. Само дето не разбрахме от българска страна, имаше ли хомолог, нещо произведе ли се, имаше ли такъв план, който трябва да бъде известен и на обществото, и на както се казва, професионално заинтересованите. Аз тогава все още бях във висша дипломатическа позиция, но нищо не чух да има такова развитие.
Водещ: И от 10 години насам вие нищо не сте чули по въпроса?
Елена Поптодорова: Не, не, не, по този въпрос няма, стана ясно, че няма. После през 2019 г. премиерът Борисов беше на своето знаменателно посещение във Вашингтон, където се срещна с президента Тръмп, и в публични интервюта, и в медии – това, което изчетохме, и аз си го припомних буквално преди няколко дни, за да съм сигурна, че споменът ми е верен, като основен успех на своето посещение там премиерът тогава Борисов пред медиите съобщава, че е успял да убеди президента Тръмп да не се пипат договорите с Русия за доставка на руски газ, което означава, че тук 90% ние си ги взимаме доставките от Русия, ама каквото правим, нека да е отделно. Ако ще диверсифицираме, да са някакви 5, 6, 7%. Другото, което там също очевидно е казано, защото беше съобщено публично – че как е имало убеждаване на президента Тръмп, че всъщност АЕЦ „Белене“ е абсолютно чист български проект, въобще нищо общо няма с Русия. Оставям настрана, че в съвместния документ друга голяма гордост на премиера тогава беше, че е успял да постигне да не се запише Русия като заплаха. А годината, повтарям, е 2019. Крим се е случил – във всички и решения, и документи на НАТО и на Европейския съюз Русия фигурираше като заплаха в резултат от действията на Кремъл в Крим.
Водещ: Включително в българската Доктрина за национална сигурност.
Елена Поптодорова: Включително. Ето, много благодаря, че напомняте и за това. Защо припомням тези неща? Защото ми се иска все пак в цялата неяснота, за която имаме, пак казвам, основания да задаваме въпроси, да подчертаем непременно следното – че министър-председателят и двамата министри с него и екипът им, те са отишли, за да търсят наистина разхлабване на руската примка в енергетиката. И надявам се да са имали разговори и в сферата на отбраната. Докато това последно съобщение през 2019 г., за което говоря, то основно очевидно е било, за да се съхрани руския енергиен интерес у нас през газа и през „Белене“. Така че това също трябва да се отчита. И винаги трябва в по-широк контекст да анализираме такива въпроси, които наистина са от геостратегическо и геополитическо значение.
Водещ: Въпросите, които обаче около това посещение възникнаха, посланик Поптодорова, са свързани с неговата внезапност и неорганизираност. Оказва се, че от Външно министерство почти нищо не знаят, нямат участие в случая и всички са изненадани как веднага след Европейския съвет министър-председателят е поел за Вашингтон. Това обичайна практика ли е?
Елена Поптодорова: Да, това ви го подсказах, макар и по-евфемистично. Аз затова говорих за военновременна обстановка, в която се прави едно такава блиц, внезапно посещение, което все пак успява да постигне важни срещи. Неслучайно настоятелно обяснявах как се прави всъщност едно работно посещение, че отнема време, че има съгласуване на позиции, на документи. Това не е такова. И затова, повтарям отново това, с което започнах – използва се повод. Използва се повода на тази конференция, за която сигурно няма да научим много така или иначе, за да се проведат останалите срещи. Вижте, съжалявам, ще употребя един доста противоречив израз: целта оправдава средствата. В случая може би по-важно е да се изяснят подробности, възможности за тази диверсификация, която, пак повтарям, така или иначе тя е заявена като помощ от американска страна на европейско равнище, и е важно България да се намести, да знае къде е.
Водещ: Дали тази внезапност и мистерията, която обвива все още това посещение, и информациите, идващи от Вашингтон, не е свързана и с разнопосочността в управляващата коалиция? Тъй като ако предварително коалиционните партньори са били уведомени, може би това посещение е могло и да не се състои?
Елена Поптодорова: Напълно е възможно точна така да биха се развили нещата. И това е много, много тъжната страна на функциониране на тази сложна коалиция. Очевидно така ще върви и по други критично важни въпроси именно поради различия в рамките на коалицията. Знаете, че има коалиционни партньори, които не са доволни, че се прекъсват преговорите с „Газпром“, които настояват дори да се спази искането на Путин за плащане в рубли, въпреки че целият Европейски съюз не плаща в рубли. Вече имахме категорични заявления и от вечните заподозрени Германия и Австрия. Но това не пречи у нас тия позиции да са твърди като стомана. Има я и тази особеност на вътрешната политика и толкова е тревожно, че важните, големите цели на външната политика и политиката за сигурност много пъти биват компрометирани, да не кажа направо падат жертва на тези сложни коалиционни отношения и най-вече на несъвместимостта, на идеологическата несъвместимост на членовете на коалицията. Така че затова ви казвам, целта оправдава средствата. Вероятно за да има придвижване напред в определена посока, се пренебрегват правилата на професията дори ако щете.
Водещ: На една от репортажните снимки, изпратени от срещите, редом с подсекретаря по политическите въпроси на САЩ Виктория Нюланд и координаторът по политиката на санкциите Джим О’Брайън, ние видяхме и посланик Херо Мустафа, което накара определени среди в България вече да твърдят, че българският премиер е бил извикан на инструктаж.
Елена Поптодорова: О, не, не, не, чакайте сега малко. Ние наистина, като си пуснем въображението или конспиративните тълкувания, край нямаме, нямаме спирка. Вижте, аз самата съм била винаги когато тук на посещение е бил секретар, т.е. министър и нагоре. Това е задължително – посланикът винаги е в собствената си държава, когато има посещение на такова равнище. Това е желязно дипломатическо правило.
Водещ: Т.е. отсъствието на български посланикна срещите в Америка не е проблем, но наличието на американския е задължително по протокол – това е важно да ни го обясните.
Елена Поптодорова: Ама разбира се. Аз мога и аз да ви извадя много снимки и ще ме видите тук редом и с Хилари Клинтън, и с Кери, и разбира се, с президента Буш. Пак казвам, винаги, има ли секретар, държавен секретар, министър-председател, съответно президент, винаги посланикът е тук. Посланикът трябва да знае какво се случва, какви разговори се водят. Сега лошо стечение на обстоятелствата е, че ние в момента нямаме посланик, но то е просто въпрос на процедура, не на друго.
Водещ: И още един въпрос възниква от това посещение – дали българският премиер не е бил притискан за по-категорично решение за Северна Македония, за отместването от ветото, както вече е новият термин?
Елена Поптодорова: Вижте, това е толкова вече изтощена тема.
Водещ: Е да, ама е в оборот и всички й се връзват. Както е изтощена, така всички коментират, дори на ниво парламент и т.н.
Елена Поптодорова: Да, да, разбира се, това е така. Украйна и Македония – те ще ни съпътстват, дето се казва, до второ пришествие. Естествено. Какво друго да се говори, когато Макрон иска да се приключи до края на неговото председателство, когато останалите лидери не само на националните държави, но и на европейските структури искат същото. Да не забравяме, че това е най-настоятелно, най-изразително казано от Европа много повече, отколкото от САЩ. В крайна сметка САЩ могат да изразят мнение, но истинските лостове за влияние – ако щете фондове, решения в полза на България по всякакви европейски въпроси, са в ръцете на европейките държави и на европейските органи. Така че като говорим за някакъв натиск и извиване на ръце, хайде да ги търсим другаде. Знам, че Америка е вечният виновник, много удобна боксова круша е, но все пак малко по-прецизни да сме, когато определяме кой за какво влияе. Влиянието и натискът, и очакването към Българя са най-много и най-вече от Европейския съюз. Да, разбира се, САЩ имат ясна позиция, казвали са я, защото пък за тях от гледна точка на глобалната, на голямата картина е важно състоянието на Западните Балкани. Да не забравяме, ето, да ви дам веднага причина, поради която и не само САЩ, пак казвам, но да речем за САЩ това е основен аргумент, биха искали да се отприщи тоя бент, по-скоро това задръстване, за съжаление тоя блокаж да се отприщи. Състоянието на нещата, политическата обстановка в Босна и Херцеговина е много критична и ако със Северна Македония и Албания не тръгнат напред в преговорите, ще се създадат много сиви зони на Балканите, в Западните Балкани и на Балканите като цяло, а това е тревожно. Това е абсолютно открит терен за Русия – това е вярно, това не е опит под друга форма някак си пак да се внушава на България някакво решение. Това е обективната истина. И от тази по-висока камбанария, разбира се, гледат и САЩ, пък в интерес на истината, и Европейският съюз колективно и поединично.
Водещ: Посланик Поптодорова, защо за решаването на тази картина, за подреждането на пъзела, грубо казано, някак се натиска България, на прицел е България, а за Скопие нищо не се казва? Страната ни има съвсем много ясни, категорични претенции към югозападната ни съседка, и те не са дори претенции, те са искания, които от там изобщо не желаят да ги изпълнят, нямат чуваемост за тях. И ние излизаме виновните – защо?
Елена Поптодорова: Ще ви кажа защо. Защото много по-разбираемият подход би бил всички тези претенции да се отправят в процеса на преговори. Някой помни ли Турция откога преговаря с Европейския съюз? Сигурна съм, че никой не помни, а става дума за десетилетия.
Водещ: Мисля, че още от 1976 г. Турция депозира кандидатурата си за европейско членство.
Елена Поптодорова: Точно така.
Водещ: 1976 г. А през 1999 г. получава статут на държава кандидат.
Елена Поптодорова: И както виждате, няма особени изгледи нещо да се промени там. Тези от нас, които имат опит в този вид преговори, знаят много добре, че когато България водеше своите преговори и за Европейския съюз, и за НАТО, всъщност направи най-големите реформи, след като започнаха преговорите. Защото повярвайте, във всяка една от тези прословути глави всичко е записано в най-малък детайл и тогава вече теб те гонят по устав, както казват в казармата. И няма мърдане, няма затваряне на глави, докато не си минал, така да се каже не си запълнил всички кутийки. И това е най-тъжното – че по-добрият, по-ефективният начин, ако наистина искаме да се изпълнят тези наши искания, е имено през процедурата на преговори. Но понеже се обслужват тук много конюнктурни, много бих ги нарекла зловещи дори вътрешни интереси на определени групи, затова се подгрява и общественото мнение, затова ви говорят за 80, 90, 120%, които викат „Никога!“, едва ли не „Македония е наша, няма да я дадем!“. Лошо се информира обществото, лошо се подгрява, засега единствена цел – от там да дойде тази непреодолима преграда към едно да го нарека по-отворено отношение към Македония и което накрая се смята с гласовете по време на кампаниите и на изборите. Много е тъжно. Рано или късно ще се случи това, което описвам пред вас, само че след като сме изконсумирали всякакви негативи.
Водещ: Солта, тоягите и накрая ще си платим.
Елена Поптодорова: Солта, тоягите и жълтиците, да.
Водещ: Лошото е, че в случая и от Северна Македония не ни помагат, посланик Поптодорова.
Елена Поптодорова: Абсолютно вярно е, да.
Водещ: От там се множат всекидневно бабаитските провокации.
Елена Поптодорова: Абсолютно съм съгласна, точно така е, да, да.
Водещ: Които неизбежно влияят и на самочувствието ни, и на националното ни достойнство.
Елена Поптодорова: Абсолютно вярно.
Водещ: Съгласете се, че човек трудно би тръгнал да направи отстъпка за някой, който го нарича „мръсен фашист“ и т.н.
Елена Поптодорова: Напълно съм съгласна с вас. Аз затова казвам – ние влязохме в такава безумна врътка. Това е и поради дълго бездействие, дълги години на бездействие. И е точно така, да – Македония също с нищо не помага на тоя процес. И аз лично не смятам, че ще има някакво близко решение.
Водещ: В заключение – как може да обобщим това посещение на Кирил Петков във Вашингтон, на българския министър-председател?
Елена Поптодорова: Ами, ще ви кажа – търсене на възможното, за да може наистина България да се отскубне от една тежка, десетилетна зависимост, с надеждата, че това ще е началото на труден, нелек, но необратим път на освобождение.
Цоня Събчева