Ивайло Калфин: България никой не я натиска отвън, ние сами си измисляме проблемите и сами се борим тях вътрешно

Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: До седмица правителството ще излезе с пакет мерки в размер между 1.5 и 2 милиарда лева, чиято цел е справяне с кризисната икономическа ситуация. И тъй като досега конкретни параметри не се дават, от различните изяви на министри на този етап можем да обобщим, че част от въпросните антикризисни мерки включват освобождаване от акциз на тока и природния газ, използван като моторно гориво съгласно някои от разпоредбите на Енергийната директива, предвижда се и намаляване на ставката на ДДС на 9% за доставките на природен газ, както и компенсации за крайните потребители – физически лица за закупени горива. В мерките се включва и изплащането на инфлационната добавка от 60 лева. На изслушване пред Ресорната финансова комисия в Народното събрание вицепремиерът и финансов министър Асен Василев обяви, че правителството към момента разглежда европейските примери за антикризисни мерки, и по-конкретно тези, взети във Франция, за да приложи добрите практики у нас. Изправени пред неразбиране и нежелание да се използват съществуващите възможности за крайни конкурентни цени за българските предприятия и заради постоянното размотаване по темата работодателските организации излизат на протест пред Министерския съвет на 18-ти май. Не се ли оказват закъснели дългоочакваните антикризисни мерки? Наш гост е Ивайло Калфин – изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, бивш вицепремиер и министър на външните работи и на труда и социалната политика в различни правителства у нас.
Не закъсняваме ли с антикризисните мерки? Какво всъщност реално ще се случи с тях, г-н Калфин?

Ивайло Калфин: Закъсняваме с програмата, иначе има някакви антикризисни мерки. Знаете, че има някакви компенсации, които се плащаха на бизнеса за цените на електроенергията, някакви добавки към пенсиите, които бяха Ковид, сега се прекръщават на инфлационни добавки, а остават на практика същите. Така че някакви мерки има. Това, което в момента липсва, и то е в състоянието да ликвидира ефекта от всякакви мерки, това е някаква сигурност. Защото мерките се взимат набързо, не се знае с какъв хоризонт, не се знае докога, никой не може да бъде сигурен какво ще стане следващия месец, освен това, че цените ще продължат да растат, и това до голяма степен обезсмисля и малкото добри неща, които правителството се опитва да направи. Така че има смисъл, и това е закъсняло, да се направи по-цялостна програма, за да се даде сигурност поне за следващите месеци на какво може да се разчита.

Водещ: Съпоставено с направеното в останалите европейски страни как изглеждаме и какви са добрите практики, от които можем да се поучим?

Ивайло Калфин: Това, което основно се прави в европейските държави, е да се подпомагат, и то целенасочено да се подпомагат хората с ниски доходи, като на много места заради много бързото увеличение на цените на горивата и на енергията бяха предприети мерки, които са за подпомагане на всички. Примерно имаше доста страни, в които бе подпомогнато изплащането на електроенергия и потреблението на газ на всички потребители. Такива мерки работят при много големи неочаквани изменения на цените, но в дългосрочен план не са добри, защото на практика те субсидират много високото потребление, а много често това е свързано с по-високите доходи.

Водещ: Г-н Калфин, какво би проработило реално у нас?

Ивайло Калфин: Това, което може да работи, това, което е редно да работи, иначе много неща могат да се опитат, е действително да се подпомагат хората, които най-много ще бъдат засегнати от повишаването на цените на храните и електроенергията. Основно това са хората с ниски доходи и хората, които са в риск от бедност.

Водещ: Въпросът е, че към тези хора като че ли мерките най-накрая се насочват. Защо? Предпочита се очевидно дори компенсациите да се раздават на калпак вместо да се направи анализ на най-нуждаещите се или да се степенуват различните групи нуждаещи се.

Ивайло Калфин: Аз първо мисля, че правителството има известен проблем с това да насочи правилно и ефективно средствата за подпомагане. Раздаването на средства на калпак, отново казвам, е мярка, която би могла да проработи в краткосрочен план и в много аварийна и спешна обстановка. Колкото повече време минава, толкова повече тя се изкривява. Така че въпросът е, доколко има способности правителството действително правилно да реагира и да подпомага тези, които имат най-голяма нужда. Защо не се подпомагат те? Може би защото те са най-малко шумни или най-малко могат да се мобилизират и да поискат правата си.

Водещ: Нямат камиони да запушат кръстовищата?

Ивайло Калфин: Да, хората, които са бедни, хората, които са с ниски доходи, хора, които живеят в отдалечени населени места, хората с повече деца рядко ще ги видите по протестите.

Водещ: Г-н Калфин, тъй като вие в момента оглавявате Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, България може ли да влезе в скалата, в периметъра на вашите наблюдения, тъй като у нас все още сякаш преобладава битката за насъщния, особено за една немалка част от населението? Тук става дума да се издържи всекидневно, а мисълта за подобряване на условията на живот и труд като че ли се оказва все още някакъв лукс. Така ли е?

Ивайло Калфин: Не бих казал, че е лукс, защото ако погледнем с няколко години назад, ще видим, че има предвижване напред. Сигурно то не е достатъчно бързо, но съществува. И това, което е важно, да не се губи време, а България губи страшно много време. Ако се сравним със съседни държави – Румъния, включително Чехия, Словакия, Унгария и т.н., ние на практика изоставаме от тях, въпреки че се придвижваме напред. Европейската организация на практика тя е европейска агенция, която е изследователска. Тук, при нас, правим изследвания. Има богат опит какви са мерките в различните страни, какъв е опитът. Ние сме трипартитна агенция, която се управлява от работодатели, синдикати и правителства съвместно, и след като направим изследванията и анализите ги предоставяме на тези, които взимат политически решения след това. Така че политическите решения са в националните правителства и в европейските институти. Това, което ние бихме могли да направим, е да дадем анализ, да дадем добри, лоши практики, така че решенията когато се вземат, да са информирани.

Водещ: Във вашите анализи къде се намира България и какво препоръчвате?

Ивайло Калфин: Зависи по кой показател. Има показатели, по които България стои сравнително добре, а разбира се, по показателите, които според нас са основни, свързани с риска от бедност, надали е изненада, че стоим на последно място. Това, което би могло да се направи, е да се поставят амбиции. В България се сменят много правителства, но нито едно не си постави или поне аз не съм чул да си постави за амбиция да не сме на последно място. Ние като че ли свикнахме с това последно място и се държим за него с всички сили.

Водещ: Абонирани сме?

Ивайло Калфин: Ами не сме абонирани, ние просто сами сме си го избрали, и там стоим в него. Фактът, че Румъния достига държави като Гърция чрез доходите и минималната работна заплата и минималните пенсии вече са съизмерими с тези в южната ни съседка, показва, че може да се върви напред и може да се навакса, и то много бързо, стига да се постави такава цел някое управление. А с какви мерки да се постигне това нещо – също имаме много богата практика. Опитът на различни страни показва как бихме могли да наваксаме. В смисъл, България не е обречена да бъде последна в Европа, това е на практика съзнателен избор на българите и на управлението.

Водещ: Едва ли е съзнателен, по-скоро наложен сякаш от невъзможността управлението да се справя. Към опита на кои държави ние бихме могли да се обърнем?

Ивайло Калфин: Вижте, не бих казал, че някой ни налага каквото и да било, в крайна сметка ние решаваме кой да ни управлява и как да ни управлява и колко дълго да ни управлява. Така че тук няма как да търсим някакви конспирации извън България. Аз бих погледнал към държавите, които минават по нашия път. В смисъл, които вече минаха 30 години, трудно е да говорим за Преход и за години, защото той не е безкраен, но общо взето тръгнахме от горе-долу от едно и също положение страните от Централна и Източна Европа. При тях също имаше много грешки, има такива, които са по-добре, има такива, които са по-зле, но при всички случаи можем и от добрите и от лошите грешки да се поучим, стига да искаме, стига да потърсим това нещо. Аз не забелязвам България да търси чужд опит.

Водещ: Какви конкретно принципи ние бихме могли да заимстваме? Какво конкретно можем да направим например в социалната сфера, в развитието на икономиката, така че тя да е по-социална?

Ивайло Калфин: Това, което трябва да се направи със сигурност в икономиката, особено в период, в който сега тема за обсъждане е темата за влизане в Еврозоната, това, което много ме притеснява, е, че тук пак се говори, че това е политическо решение. Не, това не е политическо решение, има дълбока икономическа логика във включването в единната валута, и ако не се спази тази логика, ние след това ще пострадаме от нея. А тази логика казва, че ние трябва да търсим реална конвергенция. Това е сложен икономически термин, който общо взето означава по доходи и по производителност България да се доближи до средните европейски равнище. С други думи при влизането ни в Еврозоната с тази голяма разлика и с тези много ниски доходи, и с тази ниска производителност, няма да бъде полезно за държавата. Така че ето един извод, който бихме могли да си направим и където държавата може да потърси политиките, с които да бъде по-производителна. А социалната политика, според мен, в България би трябвало да подлежи на едно значително преосмисляне и промяна, защото тя в годините се прави с много кръпки и поправки, за да се подпомогне една или друга група от населението, а в крайна сметка няма цялостна хубава концепция кой се подпомага, защо и как. И резултатът е това, че има хора, които имат нужда от подкрепа, а получават доста по-малка подкрепа.

Водещ: Прави впечатление, че от години ние говорим за социална политика, докато Министерството е на труда и социалната политика. Много малко се говори за труда в България, г-н Калфин.

Ивайло Калфин: Факт. И между другото, в агенцията, в която работя, темите, свързани с труда, с условията на труда, с бъдещето на труда и т.н. са основни. И тук има много неща, които могат да се кажат. Трудът не е нито робство, където работникът е в подчинение и в зависимост изцяло от работодателя, нито единствено средство за доходи. Трудът би трябвало да бъде място, където човек да се развива, да бъде креативен, да получава доходите, които да му позволят нормално качество на живота, и където да има права, които да може да отстоява. Като че ли не се говори достатъчно у нас за това, въпреки че имаме бих казал доста активни синдикати и работодатели, и тук по един от добрите показатели, които България има в Европа, но би трябвало доста по-голяма внимание да има и на това точно какви са, не просто има ли работни места, а какво е качеството на тези работни места, какво качество на живот се създава от тези доходи, които получават хората, и всъщност, трудът дали не се превръща за много хора в някакво робство, за които те да оцеляват само с него.

Водещ: Това са теми в България, които сякаш не само, че се избягват, разговорът по тях звучи все едно, че става дума за нещо на Луната, много са отдалечени от нашата действителност, както и да имаме активни синдикати.

Ивайло Калфин: Действително тук са големи и културни различия, бих казал, между това, което се случва в България и темите в някои други големи европейски страни. Ето, това са теми, които ние трябва да обсъждаме, и за които действително трябват да се търсят решения. Решения биха могли да се намерят. Отново казвам, тук няма някакви чудеса, които да се случват. Има опит, има добър опит, който може да се използва, но важно е обществото да разбере, че трудът е, отново казвам, това е част от живота ни, значителна част от живота ни, която трябва да осигури добро качество на живот и добър резултат, разбира се, и производителност от този труд. Ако тръгнем оттам, което надали ще бъде проблем за който и да било да го приеме, оттам нататък държавата трябва да мисли, какво трябва да се случи, за да се видят едни неща. И ето така малко по малко се подрежда публичният диалог, но у нас като че ли към тези теми няма голям интерес.

Водещ: Няма голям интерес, защото нещата се решават по-крайно, с протести например и с взаимно извиване на ръце. Стига се до някакво споразумение, и така до следващото. Но аз искам да ви попитам за рисковете, които България ще изпита при влизането си в Еврозоната и при приемането на еврото за единна разплащателна валута у нас? Ние най-напред дали ще можем да покрием критериите, и най-вече този с инфлацията?

Ивайло Калфин: Очевидно, че в тази криза в момента няма как да ги покрием. Можем да го използваме това за някакво извинение. Никой не ги покрива в момента, включително и тези, които са в Еврозоната. Няма държава, която да ги покрива, инфлацията не е национална, тя е по фактори, които са международни, които трудно отделно правителство може да се противопостави на тях. Но аз не мисля, че в случая трябва да се търсят някакви оправдания. Така че неформалните критерии, т.нар. Маастрихтските критерии с инфлация, равнище на дълга, равнище на лихвите, които са по дълга, би трябвало отново да търсим същностните критерии за една обща валута, които са конвергенцията на заплатите и доближаването до доходите в другите страни и доближаването до производителността. А в България производителността е ниска, не защото са мързеливи работниците, не дай си Боже, не е това фактът, а просто защото има малко инвестиции, малко технологични промени, малко технологии, които се използват, и това ни оставя с един доста стар модел икономика. По този начин влизането в Еврозоната е много рисково, защото там се приемат много общи решения. И вие си представяте, че едно общо решение за две различни икономики – една напреднала и една изостанала – ще се отрази по много различен начин и на двете.

Водещ: Тоест, ако мога да обобщя казаното от вас, в момента не е една от най-належащите стъпки влизането на България в Еврозоната от началото на по-следващата година?

Ивайло Калфин: Това, за което говорите, през януари 2024 година, според мен първо, не е сериозно да поставяме срокове, второ, не съм съгласен, че това е политическо решение, отново казвам го като икономист, и то който се е занимавал с тези теми. Ние трябва да търсим икономическата си изгода от влизането в Еврозоната, а тя е икономиката и доходите ни да се променят преди да влезем в нея. И третото е това, което и в момента виждам да се обсъжда и в парламента, а и правителството предлагало някакви планове. Тези планове трябва да са съсредоточени в това как да стигнем по доходи и производителност европейските равнища. Това е пътят за влизане в Еврозоната.

Водещ: Има ли рецепта за достигането на европейските доходи и европейските равнища на икономиката?

Ивайло Калфин: Ами има, и отново ще повторя – нека да погледнем в съседни държави, нека да погледнем в икономики като румънската, включително и хърватската, въпреки че тя е доста подобна на българската, да не говорим чешката, словашката, унгарската и т.н. И като видим, какво се случва там и какви промени е имало през годините, можем да извадим нелоши изводи за България.

Водещ: Глупави ли сме, че не можем да използваме този опит или инатливи? Някак си упорито вървим по нашия път – добър, лош, той си е наш.

Ивайло Калфин: Аз не мисля, че българите сме глупави нито в индивидуален, нито в колективен план, даже обратното, мисля че има много доказателства за много блестящи български умове, и то признати по света. Това, което обаче виждам – ние като че ли не си вярваме и ни липсва чувството на доверие в управлението и на солидарност, че заедно можем да направим нещо. Винаги има съмнение, че управлението управлява в някакъв личен интерес, и много често се оправдава това недоверие. Има нежелание на хората да се мобилизират и да застанат зад една кауза – много трудно си пробиват пътя каузи в България и ние непрекъснато се подозираме един друг, и общо взето сами си създаваме проблеми и се борим с тях. Поне моето обяснение защо се забавяме е това.

Водещ: Може би сме жертва на нашата поговорка „Парен, каша духа“? Или на унаследен в историята манталитет?

Ивайло Калфин: Отново казвам, аз в никакъв случай не подценявам, даже мисля, че ние и като народ, и като индивидуалност имаме много, много добри качества, и това го казвам като човек, който е имал възможност и имам възможност да работя с хора от много различни страни. Нямаме нито едно основание в България да се подценяваме, можем много повече.

Водещ: Успяваме ли да изградим съвсем различна представа за страната ни, не която има проблеми, а която се бори с тях? Погледнато отвън, как изглежда България?

Ивайло Калфин: Погледнато отвън, България нито има някой голям фен на страната, нито има голям враг на държавата, гледа се обективно и се гледа по критерии. Тогава, когато държавата произвежда скандали, когато отблъсква инвестициите, когато има непрекъснато проблеми, за които ние се оплакваме на кой ли не, очевидно, че тя се слага в графата „проблемна държава“. Тогава, когато или в периодите, в които ние си решаваме проблемите и вървим добре, мисля, че отношението към нас е като към държава, която се развива по един добър начин. Няма някакво предпоставено или предубедено отношение към България, то много зависи от поведението, което ние имаме. Много зависи от ясни позиции – ето, сега виждаме такива сложни международни проблеми, като войната в Украйна и т.н., от държавата се очаква да има ясна, разбираема позиция, а не някак си такива объркани послания, от които никой нищо не разбира. Това не изгражда авторитета.

Водещ: Лошото е, че точно по кризисните проблеми държавата ни няма ясна позиция. Не можахме да изградим ясна позиция за Украйна, има ясна позиция за Македония, но я артикулираме на много гласове, крайният резултат е, че няма хор, а има дисонанс. Това какво означава?

Ивайло Калфин: Вижте, аз отново си мисля, че това са проблеми, които ние сами си ги създаваме. По отношение на Украйна външнополитически България има позиция, която е заявена и от правителство, и от президент, която е много ясна – противопоставяне на войната в Украйна, даже и президентът наскоро каза, че агресията на Русия в Украйна е довела до това нещо. Така че официалната позиция е ясна, проблемът е, че вътре в страната ние непрекъснато си измисляме проблеми, и започваме да се борим с тях и да се разделяме. Нещо подобно е и за Република Северна Македония. Ние така и още или поне аз не съм го чул, въпреки че много внимателно слушам, не сме формулирали ясно, какво точно искаме. Казваме националният интерес – добре, кое е националният интерес? Говорихме най-общо с общи думи за историята, после казахме: „Искаме да впишат българите в Конституцията си“, ама после казахме: „Ама ние не искаме да ни вписват като малцинство в Конституцията“. В смисъл, нека да формулираме какво точно очакваме, и след това това послание да го дадем на партньорите си – това прави вече предвидима позиция. А ние сами се хвърляме в някакви вътрешни спорове, използваме външни теми за вътрешнопартийни борби, и се чудим после защо не ни разбират – ами няма как да ни разберат.

Водещ: Много странни за обяснение са страстите български. Ние скачаме бързо в спорове, вместо да влизаме в диалог. Имате ли обяснение?

Ивайло Калфин: Ние скачаме в спорове със себе си. Непрекъснато виждам, как ние сами си пречим някой път. Вместо да решим някой проблем, ние виждаме, че нещо се случва и започваме да се караме един с друг, вместо да потърсим как да излезем от проблема и да се обвиняваме един друг. Сигурно сте права, че и опитът ни е научил на това нещо, но не е полезно, не е градивно. Има, особено в период на кризи или когато се поставят важни проблеми, трябва някак си да се търси единство на нацията, и това е отговорност и на политиците в крайна сметка, но и на всички хора.

Водещ: Наблюдавайки отстрани това, което се случва в България, имате ли впечатлението, че държавата върви към поредните си предсрочни избори?

Ивайло Калфин: Много ми е трудно да предвидя, особено в тази ситуация. Не е логично да има предсрочни избори в средата на много кризи, пред които сме изправени. В същото време виждам не само неувереност в това управление и много разнопосочност и липса на ясни послания, но и нежелание за диалог, нежелание за търсене на решения, нежелание за търсене на подкрепа. Отново почнахме да виждаме хора, които казват: „ние си знаем, не ни интересува, какво мисли някой друг“. Това обикновено е лош път. Така че не би трябвало да има логика в момента да има избори, поне в обозримо бъдеще, но в същото време имам чувството, че управлението прави всичко възможно само да се клати.

Водещ: И само да стигне до тях.

Ивайло Калфин: Ами да, аз външен натиск не виждам върху правителството да има избори. Ако нещо се случи, то само ще се разпадне. Това е някаква аналогия на това, което ви казах – България никой не я натиска отвън, ние сами си измисляме проблемите и сами се борим тях вътрешно. Това прави и правителството.

Цоня Събчева