Доц. Костадин Нушев: Не може да има истинска култура, държавност и национална традиция без книжовност

Богословът доц. Костадин Нушев в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със Светлата седмица.

Богословът доц. Костадин Нушев в интервю за празничната програма „Всички в час“ на Радио „Фокус“ по повод Деня на Вяра, Надежда и Любов и майка им София, празника на София и първия учебен ден. Водещ: Почитаме паметта на светиците София, Вяра, Надежда и Любов. За православния празник, за житието на светците, за добродетелите в днешно време разговаряме с богословът доц. Костадин Нушев. Добре дошли в нашето студио. Честит празник. Костадин Нушев: Благодаря. Добре заварили и честит празник на всички наши слушатели. Водещ: Какво казват преданията за светиците? Костадин Нушев: Този празник е изключително интересен и важен за нас, защото от една страна тези светици – древни християнски мъченички, които църквата почита, са исторически личности реално съществували и положили живота си за своята християнска вяра в Рим по време на гоненията срещу християните. От друга страна техните имена: София, което означава мъдрост или от християнска гледна точка по-скоро премъдрост, не е обикновената човешка мъдрост, а тази духовна, божествената, която идва свише и озарява човешкия ум и дух. И нейните три дъщери Вяра, Надежда и Любов. Тази християнка – тяхната майка, е кръстила, е дала имената им на трите основни християнски добродетели, показва по един начин, че истинската духовна мъдрост, всъщност от една страна е първоизточникът и на вярата, и на надеждата и любовта. От друга страна тези три основни добродетели – вярата, надеждата и любовта – изграждат в пълнота християнската мъдрост, това, което ни прави наистина духовно справедливи, праведни, благочестиви, мъжествени в отстояване на истината, на правдата т.е. всички тези характеристики на мъдростта, които пък от своя страна са въплътени в живота и в личността на тези светици. Трябва да кажем, че още от древността нашият град София, например, както и други български градове – това са древни християнски средища – Сердика и другите ни големи градове, в които всичките тези християнски мъченици са живели по нашите земи и почитта към тях, като света Варвара, света Марина, света Неделя. Всички тези древни християнски мъченици са изградили, както се казва в църковното богослужение, като стълбовете, стожерите на църквата. А и виждаме, че през последните десетилетия, заради тази антична древна християнска катедрала „Света София“, столичният ни град възприе този празник 17 септември в църковния календар като празник на град София, тоест по някакъв начин тази наша древна християнска традиция. И в днешно време ние търсим измеренията, проекциите именно на тази духовна мъдрост, която ни е необходима, както и на основните добродетели, които също са важни за нашия живот. Водещ: Къде са тези добродетели днес? Костадин Нушев: Тези добродетели съществуват, но като че ли някак си по-дълбоко в нас или са по-избледнели в съзнанието на съвременния човек, заради други модели на поведение, които в съвременния свят, в съвременното общество като че ли малко се отдалечават или се отклоняват от тези добродетели. Но ако се замислим дълбоко, ще видим, че всеки един човек разбира нуждата от вяра. Безверието, неверието, липсата на надежда, отчаянието, песимизмът – това ние разбираме, че е нещо лошо, нещо, което нагнетява. Особено любовта, която разбираме в различните и форми, било като съпружеската любов, родителската, приятелската, любовта в нейните висши измерения като човеколюбие, милосърдие, състрадание. Всички тези добродетели са много важни за нас, но като че ли ние сме загубили своята увереност и опитност как да ги придобиваме, да ги съхраняваме, да ги опазваме и да ги използваме като „сигурна котва“, както се казва в църковното учение, в бурното житейско море. Тоест когато ние в днешно време се сблъскваме с различни трудности, изпитания и страдания, ако съумяваме да се върнем към духовната сила на тези добродетели, ние намираме и верния път, истинската мъдрост, практическа добродетелност и начин кака да преодоляваме различните конфликти в човешките отношения, различните трудности. С повечето злини, които ни връхлитат, ако се замислим, ще видим, че са от липсата на вяра, на любов, на надежда. Тоест това, което ние преживяваме като зло, като страдание много често е резултат именно от това, че сме се отклонили от пътя на тези добродетели или по някакъв начин ни липсва духовен живот в нашата душевност, в отношенията с ближните, с хората, които ни заобикалят или които са най-важни за нас. Водещ: Съумяваме ли да се връщаме към духовното, към вярата в трудни моменти? Къде се намира християнска вяра? Уповаваме ли се? Вашите наблюдения? Костадин Нушев: Аз мисля, че най-вече при трудности намираме пътя, намираме истинската мъдрост и разбираме, че духовното упование, опорите, които ни дава вярата, тази дълбоко духовна традиция, която е вкоренена в нас, в нашето съзнание, в нашата култура, макар и в днешно време някак си да се е променила или да се е осъвременила по някакъв начин и вярата, и традицията, но всеки един човек има нужда от тези духовни устои и ги търси по свой начин. Преминава през своя път на духовно израстване. Намира ги или се усъвършенства в тези добродетели и особено на големите празници, какъвто е и днешният, ние виждаме, че българите в днешно време се обръщаме към вярата, независимо дали сме тук в родината при своите близки и семейства, или далеч от родината, този повик на вярата, дълбокото съзнание, съвестта, които се пробуждат и ни посочват този светъл път на израстване и упование или пък когато се сблъскваме с песимизма, агресията, нетърпимостта, която ни заобикаля, или когато търсим някакво успокоение от тази несправедливост, която виждаме, че ни заобикаля, ние неминуемо в своя размисъл или в търсенето на истината достигаме до тези християнски добродетели. Без тях нашият живот започва чисто духовно да залинява, светлината да се губи и ние изпадаме в противоположните на тези добродетели състояние, а те са лоши състояние – неверие, отчаяние, песимизъм, нихилизъм. Всичко това, което ние виждаме като проблеми в днешно време – било в подрастващите, в семействата, било в обществените системи. Долавяме, че това е именно една криза на духовните ценности. Водещ: Породена от какво е тази криза? Костадин Нушев: Тази криза от една страна е от отдалечаването от християнската вяра, от изгубването на традициите. В съвременния динамичен свят като че ли прагматизмът и материализмът преобладават и на нас ни се струва, че за да имаме успех в ежедневието, в тези наши занимания, с които съвременния човек е ангажиран, не е нужно толкова той да се обръща към духовното, към традиционните ценности. Но всъщност, когато се сблъскваме с трудностите по естествения или трудния път, а за някои хора разбира се по хармоничен, вътрешно така духвонопроникновен начин, всеки човек достига до тези истини, до тези ценности. Но като че ли общото съгласие, консенсусът по отношение на ценностите трудноустановим и все още и образованието, и обществото ни в годините на Прехода, на тази обществена трансформация като че ли загуби тази духовна страна на промяната в културата, в обществото. Защото политическата и икономическата промяна и трансформация на обществото са важни, но има една духовна сърцевина – ценности, без които нито политиката може да ни даде удовлетворение, сигурност и спокойствие, нито икономиката и стопанските взаимоотношения могат също да ни дадат щастие, сигурност и увереност. Водещ: И точно тук идва ролята на църквата в обществото. Къде е тя? Костадин Нушев: Да. Ролята на църквата е много важна. Тя се опитва да възстанови своето традиционна място и своето присъщо служение може ми малко не съвсем и недостатъчно активно, по-скоро защото трудностите на обществото са много големи и винаги има нужда от още по-осезателно присъствие, още по-силна проповед, засилено духовно просветно присъствие, социално милосърдно служение за нуждаещите се, за слабите, за страдащите. И нашата църква така, както е била упора в историята, мисля, че осъзнава и в днешно време в лицето на своите епископи, духовници и свещеници, а и в лицето на редовите вярващи, има нужда от възраждане, от възвръщане на това мисионерско разбиране и служение не по отношение на покръстване на някакви външни народи или външна мисия, както е било примерно при светите братя Кирил и Методий или в началото на християнството. А към една вътрешна мисия, към новите поколения, към младите, към подрастващите, към тези, които са се отдалечили от вярата, които са изпаднали в отчуждение, в отчаяние от духовния живот. И това е една много трудна мисия, защото е необходимо и самите духовници, самите пастири да са добри учители, добри духовни водачи, лидери, които да консолидират общността от вярващите, да съумяват да открият правилните думи в съответните празници или в трудния делник или в празника така, че да дават утешение, духовна подкрепа на вярващите. Всичко това е една мисия, която може би предстои в известен смисъл да се засили, но и която протича като един процес на традиционно присъствие на църквата, но е важно всички ние да разпознаваме духовните нужди на вярващите, на нашите съвременници и да търсим правилните пътища за духовно възраждане на вярата на християнските ценности в нашето общество. Водещ: Сякаш църквата става по-активна. Да, това което вие казвате – може би не достатъчно, показателна е дори и позицията на църквата за Истанбулската конвенция. Но споменахте и младите хора? Костадин Нушев: Да, ето нашата църква в тези ключови и трудни моменти своето присъствие в смисъл, че тя стои на своя пост и макар в днешно време църквата да е отделена пот държавата, обществото да е плуралистично, основано на едни светски принципи и ценности. Но все пак в критични моменти виждаме, че вярата, моралът, семейните ценности, децата, подрастващите – това са едни универсални и общочовешки ценности, които изграждат духовните устои на обществото. И по такива въпроси дори политиците, държавните институции, парламентът, виждаме, че се обръщат към църквата за подкрепа, морална поддръжка, санкция, за нейното деликатно духовно присъствие, което да балансира и да създаде един обществен мир и спокойствие. Същото е и по отношението на децата, подрастващите и учениците. Те освен добро съвременно образование, полезно за тях, за тяхното бъдеще и социална и професионална реализация, имат нужда и от духовно и нравствено възпитание в определени ценности. Тук е тази пресечна точка между църквата и образованието, църквата и училището, която традиция е малко позагубена и виждаме как и в самото училище, и в образованието се чувства този недостиг на духовни ценности или самото образование не се възприема вече само като система от знания или професионални умения и квалификации за младите хора, а един път на духовно възпитани и израстване на личностите – укрепване, подготовка за живота, за тези трудни избори морални и духовни, които нашите деца и младежи трябва един ден, израствайки като пълнолетни и отговорни граждани, сами да взимат трудни решения в един все по-труден и изпълнен с противоречия свят, където те оставени сами на себе си без духовната поддръжка на семейството, традицията, обществото, ще има бъде много трудно да намерят верния път в живота. Водещ: Направихме плавния преход и към първия учебен ден. Днес е 17 септември – откриване на новата учебна година. Не мога да не ви питам за мястото на вярата в образованието. Вие тръгнахте в тази посока. Достатъчно ли са часовете в училище? Костадин Нушев: Църквата през последните години апелира и предлага да се намери един приемлив, съвременен вариант на възраждане на това духовно възпитание, религиозно образование в училище. И самите специалисти от Министерството на образованието също търсят удачните варианти. Съществува експертна комисия, един съвет към Министерството на образованието, който е подготвил нова концепция за изучаване на въпросите на вярата. Религията и духовните ценности и предстои тази концепция да се реализира, макар че този процес доста се забави във времето. Засега има някаква форма на свободноизбираемо изучаване на християнството, на религиозните ценности, което обаче не е достатъчно, защото не във всяко училище има такива групи, които се сформират. Не навсякъде има учители или тези групи нямат достатъчно учебници, добри учебни посбия. А виждаме, че там, където има такива групи, резултатите са добри и всички – и учители, и родители споделят, че децата стават по-внимателни, намалява тази агресия, стават по-отговорни, по-задружни. Всички тези въпроси на живота – щастието, смисълът на живота, приятелството, ценностите, младите хора ги вълнуват и този час по религия или свързан с вярата за тях също е един много интересен час, защото те могат с учителите да беседват, да общуват точно по тези теми, които ги вълнуват, които не са застъпени в другите учебни часове, в другите уроци. Така че това е много важно. Трябва да кажа, че сегашният министър на образованието подхожда доста внимателно, доста професионално към темата. Той подготви един процес на изработване на тази концепция с наши колеги, специалисти, педагози, философи, богослови, които са разработили учебното съдържание на тези предмети, които да могат отново да се избират от децата и родителите дали в една вероучителна форма, или в една религиоведска така като сравнително религиознание или в чисто етична форма. Тоест отново да може в образователната система да се избере. Но всичко това е много необходимо и се надяваме, ако не от тази учебна година, защото процесът все още не е завършен, но от следващата да имаме вече една изградена, съвременна, нова, европейска по дух, но и в духа на нашата духовна традиция, на вярата система на образование в общообразователното училище по въпросите на вярата. Водещ: Да честитим първия учебен ден на всички. Костадин Нушев: Да, да честитим на всички деца и родители. Всички се вълнуват и знаем как в България продължава да е много важен този пръв учебен ден като един празник именно защото за нас българите училището, образованието, грижата за духовната просвета на децата е изведено към много висока ценност. Един идеал, който виждаме, че и в днешно време има своето значение и място за всички нас в обществото. Водещ: Трябва усърдно да го съхраняваме. Костадин Нушев: Да. Успех на всички деца и най-вече радост и вълнение и на тези, които са най-малки, сигурно имат някакви страхове, но пък след това ще им хареса със своите приятелчета да бъдат заедно в класната стая. Водещ: Много ви благодаря. Чухме богословът доц. Костадин Нушев. Милослава АНГЕЛОВА