Мирена Георгиева: Целта ни е да не позволяваме всяка икономическа нестабилност да вкарва розопроизводството на изкуствено дишане

Владимир Стоянов, председател на сдружение „Българска розова долина“, и Мирена Георгева, член на УС на сдружението, в интервю за дневния блок „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.


Водещ: Държавата да определи за розопроизводството статут на стратегически за страната сектор – за това настояват браншови организации. Само преди се проведе работна среща, на която присъстваха представители на различни асоциации и сдружения. Мои събеседници в студиото ще ни разкажат за това какво се случва, какво предстои – Мирена Георгиева – член на Управителния съвет, и Владимир Стоянов – председател на Сдружение „Българска розова долина“. Здравейте, добре дошли в нашето студио.
Владимир Стоянов: Здравейте.
Мирена Георгиева: Здравейте.
Водещ: И вашият сектор, като всеки един, е изправен пред различни трудности, но сякаш не се говори много за него. Защо?
Мирена Георгиева: Секторът е малък, ние сме свикнали да говорим за розата като за символ на България, но не толкова за розата като за земеделски сектор, който като всички други сектори в земеделието, има нужда от много държавна целенасочена политика, стратегически, за да се развива добре. Секторът, макар и малък, според нас обаче е изключително важен за България. В крайна сметка не са много нещата в съвремието ни, с които с гордеем пред света. Срамота е да оставяме този символ, който много години е свързан с позитивната представа на света за България, да си отиде.
Владимир Стоянов: Да, наистина в годините в сектора бяха допуснати грешки, които позволиха да се неглижира продукта като качество и като слава, която е имал. Над 300 години дестилираме в България. Нии сме единствената държава в Европейския съюз, която има маслодайна роза и дестилира. За нас е съвсем достатъчно този сектор да е стратегически като единствен, който съществува в Европа по вида си като производство. И оттук нататък борбата е да не допускаме да бъде неглижирано качеството и да бъде сложено на една плоскост с останалите държави производителки на розово масло – Азербайджан, Мароко, Турция и т.н. А да си запазим символа, който си е чисто наш, български, да отстоим позицията и да бъдем винаги с най-доброто.
Водещ: България успява ли?
Владимир Стоянов: В последните години за съжаление не успяваме. Направихме доста пропуски от бранша, като допуснахме държави-членки да си отворят техни фабрики у нас. Държави, които произвеждат също масло, да отворят фабрики в България за реално почти цялото производство на розови продукти – не говоря само за розово масло, за розов конкрет, за абсолю, за имитиращи козметични продукти. В момента през фиктивни предприятия минават от трети страни на европейския пазар и го заливат с неща, които не отговарят на нашето качество, с което сме били известни. Това е голям проблем, това е една битка, която ние със сигурност ще загубим, защото реално, ако не отстоим качеството… Ние нямаме против всеки да си внася, да си прави и т.н., но да има регламент.
Мирена Георгиева: Точно така е.
Владимир Стоянов: Когато обаче се сложи надпис „Българско розово масло“ на етикета, всички клиенти трябва да знаят, че то е българско.
Мирена Георгиева: Не само, че не са защитени българските производители, което все пак е наша мисия – да защитим българския производител като такъв, но да кажем, че хората не ги интересува дали нещо е произведено от български производител или от някой друг. Това, което ги касае хората, е качеството. Ако ние позволяваме на продукти, които не са качествени, ако продължаваме да виждаме по магазинчетата в туристическите центрове кутийки, на които пише „Българска роза“, а вътре е пълно с някакъв китайски имитиращ продукт, някаква синтетика, тогава ти си купуваш това нещо, занасяш си го вкъщи и всъщност то не ти носи това, което всъщност ти носи истинското розово масло. Ароматът е друг, усещането е друго. И затова качеството е важно, не само защото ние си правим най-качественото и ние си го защитаваме, качеството е важно заради това, което носи на хората. Ако на хората не им носи това, което трябва, те в един момент спират да го имат за ценно.
Водещ: Разкажете ни за работната среща – кои участваха, какъв бе фокусът?
Мирена Георгиева: За нас проблемът е, че всъщност държавата не поставя фокус на това, не обръща достатъчно внимание. И в момента аз съм много обнадеждена след срещата, която проведохме миналата седмица, понеже седнахме на една маса най-утвърдените организации, сдружения в сектора. Това са хората, които в последните години реално работят за това секторът да се развива, подкрепят малките розопроизводители, малките розопреработватели. И всъщност, сядайки на една маса, когато успеем да постигнем съгласие за това какви са пътищата да защитим качеството, да извоюваме на световния пазар отново и лидерска позиция, която сме загубили, ние можем да застанем обединени пред държавата и да кажем: това е, което трябва да се направи, и да бъдем чути реално. Защото няма друг, който да разбира по-добре от нас какво ще е най-добро за сектора. И в случая ние имаме и желание, и възможност да го направим. Започваме да финализираме сега една стратегия, която буксуваше от последните две години, Стратегията за розата стои на трупчета. И сме обнадеждени, че сега, обединявайки усилия, ние можем да предложим на държавата едни текстове, които наистина да доведат до позитивен и устойчив резултат в това отношение.
Водещ: Около какво още се обединихте?
Мирена Георгиева: Всички сме на едно мнение за това какви са проблемите. От една страна, ето сега, в навечерието на кампанията един от големите проблеми е за работната ръка. Този проблем не е само при нас, всеки земеделски сектор страда от това. Няма работна ръка, няма достатъчно хора, които имат желание да работят. Като организация проведохме информационна кампания в Средногорието и в Карловско с бюрата по труда и със социалните, заедно да разясним на хората какви са условията, при които могат да работят в сектор „Розопроизводство“, какви ползи има за тях. Това е хубаво, според нас ще има един нелош резултат тази година, но за нас е важно и догодина да можем да извоюваме, ако наистина розопроизводството стане стратегически сектор. Ние бихме могли да се преборим и за допълнителни стимули за тези хора, за да работят в сектора, защото работата не е лесна. Истината е, че розата се бере на ръка. Трудно е, понякога вали, но ти трябва да обереш полето, за да може на другия ден свежите рози, които цъфнат отново, да бъдат обрани, да не се получава застояване на цвета на самите насаждения. Не е лесна работа и ние трябва да я превърнем от една страна, чисто практично за хората, да имат стимул, но от друга страна, това, върху което работим, е да го превърнем в нещо, с което хората се гордеят наистина.
Водещ: Защо има проблем с работната ръка, заплащането ли е проблемът, условията, какво?
Владимир Стоянов: Да, заплащането, финансирането на сектора. Тъжната истина е, че последните шест години секторът е изключително нестабилен. Имаше силно изкривяване на икономиката в сектора със завишаване на цените на цвета, от което за три години резултатът беше 50% от дестилериите да затворят, голяма част от тях фалираха. След това пък стана обратното – нямаше три години пък за цвета пари, и в общи линии пък това доведе до изкореняване на розите. Ние сами си навредихме, сами като бранш. И поради тази причина работихме и успяхме да договорим за първи път в историята държавата, през Банката за развитие, да може да финансира малките дестилерии. Говорим за оборотни средства, за да не може да се изкривява икономически секторът – пари, които ще бъдат давани срещу произведено розово масло, които директно през дестилерията ще отиват на полето. Говорим, пак искам да кажа, за себестойност на продукцията. След това, след като свърши кампанията, тя се реализира. Но 20 милиона са отпуснати за 20 дестилерии, което е абсолютно достатъчно и много добро послание, че оборотни пари ще има, пари за берачите ще има, хората ще могат да работят във фабриките. Програмата е тригодишна, те могат да разчитат, и догодина ще е така, и по-догодина също.
Водещ: Три години отсега?
Владимир Стоянов: От тази година, да. Банката за развитие с лабораторията, която е в София, единственият трезор, който е на 120 години – това е за хора, които нямат възможност, не е задължително, разбира се, всеки който иска участва. И двете са, и лабораторията, и банката са към Министерство на икономиката. Така че ето един прозрачен начин как държавата може да помогне. Маслото се депозира и се получават парите. Няма нужда от особени залози, от дълги процедури и т.н. И това е нещо изпълнимо, което за първи път се случва, и според нас в рамките на три години ще даде много добър отзвук.
Мирена Георгиева: Това дава стабилност на дестилериите, които изкупуват розовия цвят, да гарантират една цена на производителите, на стопаните на розови масиви, които пък от своя страна вече да имат спокойствие, че могат да си платят на работниците. Разбира се, заплащането е проблем. Колкото повече се плаща на работниците, толкова повече се увеличава себестойността на продукта. Това вече може да го направи съвсем нереализуем след това на пазара. Така че ние наистина трябва да държим един баланс между това, което удовлетворява хората на полето, и това, което в крайна сметка удовлетворява и тези, които произвеждат. Да, розовото масло е суровина, но то е и продукт. Все пак се произвежда и има производствен процес, което също струва, и ние трябва да намерим тоя баланс, така че да са щастливи всички страни и да успеем да си продадем маслото в крайна сметка.
Водещ: Слушам ви и през цялото време оставам с впечатление – поправете ме, ако греша, че търсите грешките в себе си. Вие казвате „Ние трябва да се справим“, „ние сме си виновни“. Защо?
Мирена Георгиева: Ние гледаме на това като на наша отговорност в крайна сметка. Да, държавата трябва да помогне, но ние не седим да чакаме просто някой спасител или да излизаме на протести и да тропаме с краче „Помогнете ни, ама не знаем баш как“.
Водещ: Но вие казвате и: „Имаме нужда от подкрепа“, ето, фалират фирми.
Владимир Стоянов: Да, аз 12 години отглеждам рози – тук вече в частност за себе си мога да кажа, и дестилирам в село Буново. Очевидец съмна тези неща, за които ние говорим. Това са неща, които не съм чул, а съм ги видял с очите си – всичките тези фалити на фирми, изкореняване на рози. Аз съм работил на терен на полето през това време и от личния си опит съм видял как се случват нещата, за да сме в тази ситуация. И затова казваме „ние“, защото секторът е много специфичен и трябва браншът да излезем с единно искане. Ние знаем как да го подредим, никой не знае как да го подредим. Никой в администрацията няма никаква идея как се берат рози или как се дестилира. Ние сме хората, които трябва да се обединим и да кажем: това е проблемът, това е решението.
Водещ: Добре, ето, имате обединение. Вашето настояване е секторът да стане стратегически. Какво ще се промени?
Владимир Стоянов: В момента, в който стане стратегически секторът, много неща ще се променят. Най-малкото, това, което говорихме – за митническия контрол. В момента, в който на масла, произведени от трети страни, има ставка на „Митница“, българското масло се връща на европейската сцена мигновено. Няма никакъв проблем всеки да си вкарва откъдето иска, стига да си плати таксите на „Митницата“. Защото ние изпуснахме тази възможност да ограничим вноса от трети страни, говорим, не в Европейския съюз…
Мирена Георгиева: Да, влезе ли в България… Например, турска фирма, която си има в България дестилерия, има и дестилерия в Турция. Вкарват си маслото от там, но не плащат по никакъв начин мито и то не се контролира по този начин. А влезе ли веднъж в България, влиза в целия Европейски съюз и взима пазара на нашето масло. И това е едно от нещата, които за нас са важни. Друго нещо, което веднага ще се отрази, ако ограничим под някаква форма продажбата на имитиращи продукти. Нека да си ги продават, но да пише, че това е имитиращ продукт. Не може да пише „Българска роза“ на нещо, което е синтетично. И много такива неща, които дори да изглеждат дребни, се отразяват. Отразят ли се на крайния продукт, на българските производители на козметика например, на други крайни продукти, които ползват розово масло и други розови продукти, и розова вода, и абсолю, и конкрет – ако те вече имат конкурентно предимство, слагайки на етикета си „Българска роза“ пред синтетичните. Това ще се отрази на тях, на техния пазар, оттам нататък на това те да купуват българска суровина и оттам нататък ще се стигне и до полето в крайна сметка.
Водещ: Къде се позиционираме ние на европейския пазар, на световния?
Мирена Георгиева: В момента не сме в много розово положение. България е била №1 износител на розово масло няколко години в последното десетилетие, но в момента не сме.
Водещ: Това ли са причините, или поне част от тях?
Мирена Георгиева: Истината е, че и ковид кризата допълнително влоши нещата. Тя ги влошава както за нас, така и за другите страни, но ако ние имаме лидерска позиция, това ще ни донесе повече стабилност. Нашата цел е да не позволяваме всяка икономическа нестабилност, дори да не е голяма криза, да вкарва нашия сектор на изкуствено дишане. Защото в момента абсолютно всяко малко колебание на пазара се отразява много лошо на сектора. А това говори за, че секторът не е стабилен.
Владимир Стоянов: Имаме примери как влияят дори дребните неща. Има – ето, в дестилерии, които са на газ, които с новината, че няма газ, те казаха: „Няма да отворим“. Те просто няма да отворят. На други горива – те казаха „Просто няма да отворим“, което говори много лошо за сектора. Хора, които са се грижили за розите си една година, не може толкова лесно техният труд да бъде захвърлен.
Мирена Георгиева: Те няма и къде да си продадат розите, да.
Владимир Стоянов: Те няма къде да ги продадат.
Мирена Георгиева: Дестилерията няма да работи.
Владимир Стоянов: Икономически е тежко положението, разбираме. Във всички земеделски браншове е трудно, но розата е малък сектор, който е единственият в Европа. Защото мен са ме питали – „Ама каква е разликата за краставици и т.н.?“. Краставици гледа цяла Европа, рози гледаме само в България.
Мирена Георгиева: Да, ето това е друг пример, ако секторът стане стратегически. В момента парите, които идват от Европа за стимулиране на земеделските стопани, се дават на база декар насаждения, което е европейска директива. Ние като държава не сме застанали пред Европа, не можем и по някаква причина да застанем и да кажем: ние имаме тук един сектор, който е специфичен, вие го нямате, не знаете какво е най-доброто, но ние знаем и затова искаме специално за розопроизводството парите да се дават на база килограм реализиран розов цвят.
Владимир Стоянов: Това е обвързано плащане, да.
Мирена Георгиева: Това са обвързаните плащания, за които ние настояваме. Това е нещо, което може да се случи, ако ние имаме статут на стратегически сектор – да не се прилагат политиките, които се прилагат за всички други земеделски сектори, защото тук просто има специфики.
Водещ: Води ли ли сте разговори с някой представител на държавата или това предстои?
Мирена Георгиева: Разговаряме. Още ни е малко трудно с Министерство на земеделието.
Водещ: По отношение на? Да осъществите връзка?
Мирена Георгиева: Да, да.
Водещ: Имате трибуната на „Фокус“.
Мирена Георгиева: Да, благодарим за което. Наистина е много важно, че можем да говорим за розата от такава висока трибуна, за да стига до хората нашата кауза. Трудно ни е, защото не ни обръщат внимание, но ние смятаме, че това ще се промени. Имахме доста добър диалог с Министерство на икономиката, с Министерство на труда и социалната политика в последните няколко месеца. Вярваме, че ще стигнем и до Земеделското министерство, и то благодарение на разговори като днешния, защото общественото внимание по тези въпроси в крайна сметка влияе и на държавните институции. Така че ние сме обнадеждени и сега, когато предстои дописването на стратегията, те със сигурност ще ни обърнат внимание и ще трябва заедно да намерим решения. Ако имат нужда от подкрепа, ще ги подкрепим пред Европа, за да си извоюваме онова, което е важно за нашия сектор.
Водещ: Има още много въпроси, които искаме да отправим към вас. Обещайте ми една среща за продължение.
Мирена Георгиева: Със сигурност. И ви каним също така на розобер. Разговорът отиде в много сериозен тон, но всъщност нашият сектор…
Водещ: Ние започнахме с това – розата е символ на страната ни. Така че беше важно да повдигнем тази тема. Аз ви благодаря, че приехте поканата ми. Кога започва розоберът?
Мирена Георгиева: Розоберът започва на някои места още другата седмица. При нас в Буново, което е най-западната точка на Розовата долина – всъщност най-близко до София – на 45 минути, ще направим едно официално ритуално откриване на розобера на 28 май. Заповядайте. Ще има и местен мандолинен оркестър, един от седемте в България, които са много, много екзотични. Мисля, че немного хора знаят, че изобщо има такива оркестри. Девет човека, мандолини, много ще бъде приятно. Ритуален розобер. Ще има и възможност хората да се докоснат и до продукти, направени наистина от българска роза, защото вече дори е трудно да си намериш автентични продукти с българска роза.
Милослава АНГЕЛОВА