ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Пламен Павлов: Използването на историята е като неконвенционално оръжие – то може да бъде изключително опасно в ръцете на политиците

Проф. Пламен Павлов: Използването на историята е като неконвенционално оръжие – то може да бъде изключително опасно в ръцете на политиците

Историкът проф. Пламен Павлов, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“Водещ: Априлското въстание развързва възела на Източния въпрос и води до намесат...

20 Април 2022 | 14:15 | радио Фокус

Проф. Пламен Павлов: Неслучайно турската власт подлага на жестоки репресии населението на все още неосвободена София преди 5 века

Проф. Пламен Павлов: Неслучайно турската власт подлага на жестоки репресии населението на все още неосвободена София преди 5 века

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за дневния блок „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ по повод 144-та годишнина от Освобождението на София. Водещ: Добре дошли на всички слушатели в минутите за духовност, памет и родолюбие на Радио „Фокус“. Днес празнуваме свободата. Кaкто се съобщава, камбаните на столичните храмове озвучават града, за да припомнят на поколенията паметна дата – 144 г. от Освобождението на София от петвековното робство. Изключително важно събитие, ще се върнем повече от век назад с историка проф. Пламен Павлов, за да си припомним за действията тогава, определяни като „военно чудо“ и да поговорим за малките герои, които показват силна воля и дух в решителната битка. За много години, проф. Павлов, добър ден. Пламен Павлов: За много години. Нека и аз да кажа добър ден, България и честита Нова година, България, тъй като това е моето първо включване през настоящата година. Дай Боже, да е по-добра за всички нас, за свидната ни България, за всички българи по света. Водещ: Дай Боже, да е по-здрава, по-добра и по-спокойна. Връщаме се на 4 януари 1878 г. Вие много пъти сте казвали, че свободата не се дава даром. Каква е цената в случая на тази битка – на Западния отряд на ген. Йосиф Гурко? Пламен Павлов: Цената е висока, но за сметка на това след цялата операция за освобождението на града се вижда вече и краят на войната и окончателната победа на руската армия. И съответно възстановяването на българската държава след пет века чуждо робство. Аз съм казвал така и това го казва и самият ген. Йосиф Гурко, който командва Западния отряд и благодарение на чиито стратегически талант тази битка протича толкова успешно. Става дума за изключително трудни климатични условия, за една много тежка зима. Той самият казва, че без помощта на обикновените български селяни, които впрегват своите волове, и по този начин руската артилерия е прекарана през Арабаконашкия проход, през другите проходи на Стара планина в района между днешния Ботевград и София. В крайна сметка това е голяма изненада за Осман Нури паша, командващият турската армия в София, която е около 20 хиляди души. Тя е много важно звено от турския стратегически план за удържане на поробените български земи. Нека да припомня, че блокадата на Плевен и това, което постига Осман паша срещу руската армия, се дължи на голяма степен на логистиката от София. През цялото време по пътя от София, тогава се минава през Арабаконак, днешният проход Витиня още не е в състояние да осигурява такава връзка. Това между другото ми дава възможност да вметна Арабаконашкият проход да бъде възстановен като връзка между Северна и Южна България, тъй като в момента той съществува само на думи, иначе е в крайно лошо състояние. Колкото повече връзки между Северна и Южна България, толкова по-добре. Така че с цялото трудно преминаване на Балкана през огромните снегове и огромният студ, после битките при Саранци, при Враждебна, при Долни Богоров, на практика ген.-лейтенант Йосиф Гурко – един блестящ военен стратег, със своите двама подчинени генерали Отон Раух и Николай Веляминов, успява да обезсили турската групировка в София, дори да я заплаши с обкръжение. В резултат това тя панически се оттегля, давайки много жертви и изоставяйки 6 000 ранени на произвола на съдбата. Много често София се подценява, тъй като тя не участва в Априлското въстание по обясними причини. Но нека да припомним на какви репресии са подложени българите в София в навечерието на Освобождението – обесените 4 софийски книжари, арестуваните учители, масови екзекуции, готвеното опожаряване на града, което е предотвратено благодарение на активността на двама изключителни българофили, каквито са Леге (или Леже, както е правилното на френски език) и Вито Позитано. Двамата консули съответно на Франция и Италия, имат много голяма заслуга за спасяването на града от погроми и от пълно унищожение. Водещ: Кои са малките герои, които сякаш остават в сянка? Пламен Павлов: Това са тези българи, които подкрепят през цялото време руската армия и с разузнавателни сведения, и с личното си участие. Нека да припомня примерно нещо, което е малко известно, макар и да не е пряко свързано със самата София. Това е да речем Стрелченската чета. Една група въстаници от Априлското въстание градчето Стрелча, тогава село, се крият из Средна гора и Стара планина и на практика дочакват преминаването на руската армия. Ето за това например много малко се знае, нашата историческа памет е много обременена от официозната трактовка на събитията, не че тя е невярна, но ако трябва да припомним в генерален план, тя и самата битка за София до известна степен е подценявана, за нея се говорим много по-малко, отколкото за боевете за Шипченския проход или да речем за обсадата на Плевен, за Шипка-Шейново. Но битката е изключително важна, тя на практика печели войната. И тук е нашата огромна благодарност към Йосиф Гурко, а всъщност и към руското командване, при всичките му каскади от грешки. Само това бих припомнил, дето се вика, в интерес на общата култура на вашите слушатели – че след като пада Плевен, започват едни дискусии в Руския генерален щаб сега какво да се прави, някои предлагат да се обсади Русе, който тогава все още е в турски ръце, или да се напредне към Шумен. Главнокомандващият е великият княз Николай Николаевич, който се ползва и с благословията на своя брат император Александър II. И хора като Гурко, тези по-модерно мислещите и по-динамично устроените хора настояват за незабавни действия и това до известна степен е решаващо за хода на войната. За нас, историците, въпросът „ако“ се смята за неприличен, но ако само за секунда си представим, че не беше осъществена тази много рискована, много тежка, наситена с „малки геройства“, както днес в кавички го казваме, и на българи, и на руси, нямаше да се развие така мълниеносно войната и да се стигне до нашето освобождение, макар и на много висока цена. На практика ние бяхме полуосвободени – нека да си го кажем. Използвам един израз на д-р Живко Войников от книга, изляза преди година за събитията, защото само част, една малка част от българското отечество – Княжеството и Източна Румелия бяха освободени, а Македония, Одринска Тракия останаха в ръцете на турците. Северна Добруджа беше дарена на Румъния, а Южното Поморавие – на Сърбия. И нека да припомня, че мълниеносният ход на операцията – нека да не звучи контрафактуално и че търся някаква сензация, но сърбите са само на 4 часа от София, те са при Сливница. Нека да припомним, че 7 години по-късно Сръбското кралство, княжество все още, начело с Милан Обренович прави агресия срещу България – става дума за Сръбско-българската война. Но седем години по-рано сърбите са отново готови да превземат София. Те имат огромни претенции и към София, и към Видин и в хода на операцията, която днес отбелязваме, нейния успех, в крайна сметка до известна степен стабилизира нещата, тъй като не бива да забравяме, че наред с нашите критики за изопачаване на историческото минало от Република Северна Македония, бихме и трябва да имаме същите обструкции и критики към сръбската историография, която представя тази война като освободителна. Какво ще освобождават сърбите в Цариброд, в Пирот, в Цариброд, в София, в Кула? Сърбия, която изчаква през цялото време да падне Плевен и въобще да се види кой ще спечели войната, точно тогава се намесва, за да вземе част от плячката. И това трябва да се знае. Водещ: Какъв е изводът? Пламен Павлов: Изводът е, че българите са готови за свободата. Те всячески подкрепят войната. Както опълченците, доброволните отряди, така и милициите, така и тези разузнавачи. Неслучайно турската власт подлага на такива жестоки репресии населението на все още неосвободена София, само дето се казва броени дни преди освобождението. Но не бива да се забравя и това, че нашата нация тогава е готова за държавен живот и тя на практика всячески способства за постигането на бленуваната векове наред свобода. Водещ: Благодарни потомци ли сме, достойни ли сме за свободата и щастието, извоювани с цената на многохилядни жертви сега, днес? Пламен Павлов: Това е един въпрос, който може да има различни отговори, включително черногледи, нихилистични. Водещ: Не, вашето мнение, сега. Пламен Павлов: Въпросът не търпи еднозначен отговор. Ние можем да бъдем благодарни и неведнъж сме го доказвали, особено младите българи, особено тези, които имат сетива за историята, които смятат, че не всичко на тоя свят са пари и лични удобства. Така същевременно някои наши периоди от историята показват, че можем да бъдем и не чак толкова благодарни, да забравяме, да тънем в някакво безразличие и безпаметство към събитията. Аз мисля, че в последните години, особено благодарение на агенции и радиомрежа като „Фокус“ и на други български медии, но ако подчертавам ролята на „Фокус“, то не е, защото за да ви направя на вас лично добро впечатление, а защото наистина „Фокус“ върши една огромна пионерска работа. Но тук можем да подхванем и Софийска община, която всяка година отбелязва по подобаващ начин тези събития. Виждаме всяка година, че едни от най-посещаваните места в България не просто от туристи, а от поклонници в най-широкия смисъл на думата, са Шипка и съответно връх Свети Никола, където са основните сражения за Шипченския проход, Панорамата в Плевен, Деня на независимостта във Велико Търново или на Съединението в Пловдив. Мисля, че нашата нация показва доста сериозна енергия не само за промяна, но и за осмисляне на събитията и за достойното отношение към жертвите на нашите предци. Водещ: Това се случва и благодарение и на вас и всичките тези припомняния, които правите на историята, за да се пази и препредава. Благодаря ви за това участие. Пламен Павлов: И да кажем още веднъж: честит празник на София! Честита Нова година! Милослава АНГЕЛОВА

4 Януари 2022 | 18:00 | Радио „Фокус“