ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: Управляващата коалиция  непрекъснато ражда от мушички някакви слонове на политически конфликти, което я олеква

Проф. Александър Маринов: Управляващата коалиция непрекъснато ражда от мушички някакви слонове на политически конфликти, което я олеква

Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при държавния глава, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Колко време може да издърж...

19 Април 2022 | 09:55 | Радио "Фокус"

Проф. Александър Маринов: Кормилото на влака на България е в ръцете на ново поколение български граждани, които излъчиха новото управление в основната му част

Проф. Александър Маринов: Кормилото на влака на България е в ръцете на ново поколение български граждани, които излъчиха новото управление в основната му част

Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при държавния глава, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Президентът и вицепрезидентът Румен Радев и Илияна Йотова ще положат в сряда пред Народното събрание клетва за втория си мандат. Ще се различава ли вторият от първия мандат на държавния глава? Наш гост е проф. Александър Маринов –председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев. Какво беляза първият мандат на президента Румен Радев и ще продължи и във втория? Александър Маринов: Първите 3 години и половина, почти 4 години от досегашния мандат на президента бяха много трудни от гледна точка на това, че беше подложен на тотален, бих казал безогледен натиск от всички останали власти, които бяха под контрола на режима на Бойко Борисов. От тази гледна точка бяха доста ограничени възможностите за това, което е най-важното в президентската институция – установяване на продуктивни, което не означава идилични, отношения с другите власти. Това беше тежък период. Аз, между другото, сега си правя труда да си припомня чрез документални свидетелства множество твърдения, „анализи“, предсказания за това как президентът е изолиран, безпомощен, нищо не може да промени. А всички видяхме, че в последната година от мандата си президентът обра плодовете на това, което според мен ще продължи и във втория мандат, защото вие за това ме питахте, а именно твърдо, непоколебимо, смело придържане към определени принципи. Това му гарантира втория мандат, това му гарантира огромната, бих казал непозната подкрепа и доверие от страна на обществото. Така че от гледна точка на принципите, включително тези, които той отстояваше в режим на тежка конфронтация с, най вече с този режим, за който за щастие можем да говорим в минало време, промяна в тези принципи няма да има. Той няколко пъти, включително и при избора на новото правителство, припомни едно свое изявление от началото на мандата си, че ще отнася към всяко едно правителство и към всяко едно парламентарно мнозинство по един и същи начин, тоест, на основата на принципи и ценности. И аз лично съм убеден, че това ще бъде така. Разликата е, че в настоящия момент се очертава една нова ситуация, доста по-благоприятна за конструктивно отношение, партньорство и диалог с другите власти, поне със законодателната и изпълнителната. Още е трудно да правим категорични преценки, но поне като перспектива това създава възможност за много по-силен акцент върху креативните възможности на институцията, които повярвайте ми, са значителни. Водещ: Кои са принципите, от които президентът Радев няма да се отклони, а ще ги следва, както вие казахте, твърдо и непоколебимо? Александър Маринов: За щастие те бяха заявени още в предизборната му кампания през 2016 година, след това в началото и в хода на мандата му бяха изрично формулирани в нашия стратегически документ, в неговото послание за нова България. Това е: върховенството на правото и четирите опорни точки на доброто управление: откритост, обоснованост, отчетност и отговорност. Всяко едно правителство, всяко едно мнозинство, въобще всеки един субект на публична власт трябва да се придържа към тези стандарти, които не са субективни, не са разтегливи, те имат своите много ясни критерии, и между другото, обществото независимо, че може да има някакво пристрастие или субективизъм, доста вярно усеща, кога тези критерии са изпълними. Аз смятам, че във втория мандат президентът вече ще има инициативата да предложи редица конкретни инициативи, нормативни промени, институционални механизми, за да бъдат тези принципи превъплътени в българското публично управление и да не бъдат така да се каже пожелание. Водещ: Какви ще бъдат тези инициативи? Александър Маринов: Е, аз не бих могъл изпреварващо да ги посоча. Със сигурност не бих имал правото да кажа това, което той ще каже във вторник в своето изказване пред парламента, това, което ще каже в събота, но мога да ви уверя, че ако има, а такива изгледи има, ако има разбиране, конструктивно отношение от страна на другите власти, ние бихме могли заедно да направим много сериозни крачки напред в посока, която би удовлетворила огромното мнозинство от българските граждани. Водещ: Това означава ли, че тези принципи и инициативи, които президентът предстои да формулира и да ги чуем, ще бъдат и като своеобразна критика или поне напътствие към правителството? А защо не и към парламента? Александър Маринов: Значи, напътствия не биха могли да бъдат, тъй като това би било проява на някакъв вид патронаж, и не съответства нито на формалните, нито на съдържателните критерии на взаимоотношенията между властите. Критики би могло да има, ако установим, че има съществени отклонения от тези критерии. По-скоро нека да го възприемем като предложения, като един постоянен конструктивен диалог, добронамерен бих подчертал, разбира се, добронамереността е нещо, което предполага взаимност. А засега нямаме основания да се притесняваме в това отношение. Това не означава, че властта – изпълнителна, законодателна, имат някакво право на някаква специална индулгенция. Разбира се, в дадения случай имаме всички основания да изпълним класическото изискване за толеранс от 100 дни след началото на работата на новото правителство и новото парламентарно мнозинство. За разлика от предишни правителства, които бяха трети, втори и прочие варианти, в случая наистина трябва да проявим търпение, толерантност, но толкова, не повече. Аз смятам, че президентът не просто по своите принципи, по своя характер той е един открит човек, той няма да лицемери, ако нещо не върви, както трябва. Водещ: Този толеранс, за който вие говорите, не се ли налага видимо от действията на правителството, а и в парламента от месец насам? Вие как ги определяте тези действия, как определяте работата на кабинета, различните й прояви? Вие сте добър в оценката на публичната администрация, това и преподавате в Софийския университет. Александър Маринов: Да, аз имам и теоретичната основа, пък бих казал и практическия опит. Само че ако аз сега дам такива предварителни оценки, значи ще опровергая това, което казах преди 30 секунди. Имам определени впечатления, някои неща изглеждат добре, други неща изглеждат не толкова добре. Но нищо по-конкретно аз не бих казал преди да изтече този срок, защото виждам, че в някои случаи правителството успява бързо да поправи някои свои колебливи или спорни стъпки. Все пак трябва да имаме предвид, че това е много сложна политическа и властова конструкция, не е лесно да се установи наистина работен режим. Дай Боже, това да стане в най-добрия вариант. Така че аз смятам, ние с вас се познаваме добре, г-жо Събчева, не се измъквам от отговор, имам мнение, но просто искам да бъда убеден, че моите преценки ще бъдат достатъчно обосновани с факти. И то това е смисълът на 100-те дни – не просто да протакаме, да отлагаме нещо, а да видим в течение на времето как се натрупват фактите, как отсяваме случайното и неизбежните грешки от закономерното и способността да се поправят грешките. Водещ: Защо все повече оставаме с впечатление, проф. Маринов, че правителството и властта страдат от липса на лидерство, а премиерът по-скоро се изявява като говорител на собствения си кабинет? Александър Маринов: Аз не бих казал, че има липса на лидерство. Напротив, в правителство има доста хора, които са в голяма степен съответстващи на стандартите за лидерство. Водещ: Въпросът е дали ги проявяват и дали това, което дават като управленски продукт, е адекватно? Александър Маринов: Все пак не бива да забравяме, че в това правителство повечето хора, независимо от своите добри лични качества и опит в други области, имат сравнително кратък опит в публичното управление и в политиката. Така че както вие добре знаете, въпросът за лидерството винаги преминава през това един ръководител или да кажем въобще човек, заемащ формална позиция, да намери своя образ, своя профил, своя стил. Да изгради тези необходими връзки със своите екипи, със своите последователи. Това няма как да се случи изведнъж. Ние много добре знаем, пък и от предишните години, десетилетия, някои неща са започвали по един начин, след това са отивали в друга посока, за съжаление, по-често в лоша посока. Така че смятам, че интелигентният човек, а такива без съмнения са голяма част от членовете на правителството и членовете на парламентарното мнозинство, казвам голяма част, защото една част не ги познавам добре и нямам преценка за тях, но една част познавам добре и имам преценка – интелигентният човек по това се отличава, че той може да осмисля грешките си или неудачните си, така да го наречем, стъпки, да ги коригира, да върви напред, да се развива, да се усъвършенства. Със сигурност съвсем откровено мога да ви кажа, че аз на този етап не виждам драма. Да, има грапавини, има сложности, има бих казал дори и някои не много удачни решения, но според мен, тези сравнително млади и сравнително неопитни хора се учат в движение, което е много важно – те са добронамерени, и това може би е основата на всичко. Водещ: Ако президентът Радев се разочарова от това правителство, какво ще последва? Александър Маринов: Ами ще последва открита и обоснована позиция. Водещ: Позицията е ясна – тя как ще се материализира? Александър Маринов: Не мога да гадая, но предполагам, че първо ще го каже в неформален и конфиденциален порядък. Между другото, малцина знаят, че той преди да премине към открит конфликт с предишния режим, той много неща казваше, включително на Бойко Борисов. Между другото, президентът Радев в началото на своя мандат беше изумен от това, че един човек на много висока позиция може да разговаря с него, да приеме неговите мнения и критики, да му стисне ръката, и след това да излезе и да говори и да прави точно обратното. Така че аз смятам, че това е нормалното – когато нещо не върви, и когато ние сме от една страна на барикадата, защото сме привърженици на едни и същи принципи и ценности, първата стъпка е да си кажем дискретно, че нещо ни безпокои. Аз смятам, че това е логично – преди да почнем да бием тъпана на мегдана. Ако обаче, тук разсъждавам хипотетично, и това важи за всяко правителство, което би управлявало България през следващите 5 години, обаче този диалог не се получава, ако се упорства в грешките, тогава президентът както винаги е твърдял, и както винаги го е правил, ще го каже на обществото. Това е всъщност е съвсем нормално. Водещ: Констативният съвет за национална сигурност първата дискретна стъпка ли беше? Александър Маринов: Не, защо дискретна? Тя беше максимално открита. Това беше първият съвет от много време насам, който протече нормално в съответствие със замисъла на този орган, стигна до едни, според мен, полезни решения, очерта линията, която трябва да следват различните институции. И в този смисъл бих казал, че той е добър пример, че този орган би могъл наистина да изпълнява своето предназначение по Конституция и по закон. Водещ: Как оценявате посещението на премиера и първите резултати от проведените разговори в Скопие? Александър Маринов: С една дума, като обнадеждаващи. Чувам най-различни коментари – защо пръв е отишъл нашият министър-председател, защо това, защо онова. Вижте, правителството трябва да има свобода на действие в рамките на тази позиция, която многократно е била потвърждавана от всички институции в България. Но тактиката, инструментариумът, разбира се, трябва да бъде изцяло в свободата на действие на правителството. Освен това тук има и психологически момент. Предишните правителства на България и Северна Македония бяха затормозени с определени лични отношения, перипетии и т.н., включително аз мога да кажа и от гледна точка най-вече на някой некоректен начин на действие на северномакедонското ръководство. Аз съм го казвал и друг път пред вас – те избраха един път на задкулисно лобиране, на използване на своите възможности в Европа и най-вече в Северна Америка, което не е начинът да се разговаря с днешните български ръководители. Тези нечисти номера не минават. И както забелязахте, много бързо дойде и съответната институционална реакция от страна на САЩ. Защото едно е да работиш някъде по някаква лобистка линия, а друго е да ангажираш институциите. Така че нека да дадем възможност – все пак министър-председателят е един от водещите ръководители на държавата, да избере своя стил, да избере начина, ако щете дори психологическия контекст. Но това няма да са лесни взаимоотношения. Двама нови министър-председатели се опитват да придвижат напред една доста затлачена материя. Така че какво толкова страшно има, че отишъл първи българският министър-председател? Това не е унижение. Напротив, по-силният е по-великодушен, по-силният протяга ръка. Така че важно е да се намери път напред, а после ще съдим дали е било правилно, дали не е правилно. Слава Богу, министър-председателят има добри външнополитически съветници и мисля, че те го съветват правилно. Водещ: Под незакъснялата институционална реакция от САЩ имате предвид писмото на 12-те конгресмени и интервюто на един от тях пред македонската секция на „Свободна Европа“ – това ли? Александър Маринов: Не, имам предвид официалното заявление на Държавния департамент, че не се готвят никакви санкции срещу България по повод на Северна Македония. Всичко друго е лобизъм. А това е официалната позиция на институцията. Иначе всеки може така да са каже да провокира някаква реакция. Сега представете си, че председателят на едно дружество за приятелство между българския парламент и парламента на друга държава направи някакво изявление – това има един контекст. А когато Външното министерство, т.е. Държавният департамент обявява – и неслучайно обявява веднага след това, своята позиция, това е ясно. Все пак не бива да забравяме, че и там има доста сериозни различия между двете големи партии, между определени лобита и т.н., и т.н. Така че винаги ще намерим нещо, което е казано, което може да бъде използвано като аргумент или псевдоаргумент, но важно е, каква е официалната позиция на институциите. И разбира се, че е много смешно, несериозно да се твърди, че някой може да предприеме или някой може да ни уплаши със санкции, когато става дума за една много сериозна позиция. Защото нека припомня – българската позиция не е случайна, тя не е пристрастна, тя не е свързана с историята. Тя е свързана с текущото положение на нещата в Северна Македония и с фактическото неизпълнение от тяхна страна на договора, който е подписан между България и Република Северна Македония. Да, аз, без да съм специалист, смятам, че някои неща биха могли да бъдат по-добре формулирани в този договор. Но договорът е такъв, какъвто е. И смятам, че вместо да му се търсят кусури, първо трябва да се изпълнява какъвто е, а след това евентуално да мислим за някакви допълнения, анекси и т.н. Водещ: Продължава ли натискът върху България за Северна Македония? Александър Маринов: Не мога да твърдя със сигурност, тъй като аз не съм непосредствено ангажиран в този процес. Разбира се, че има натиск, и той се осъществява по логиката на пътя, който избра досегашното македонско ръководство. Да, те имат, те използват доста добре определени контакти, използват обстоятелството, че има европейски страни и ръководства, които са заинтересувани да отчетат някакъв напредък, включително по време на своето председателство и т.н. Много добре знаем, че Западните Балкани и въобще Балканите са сплит на много сериозни интереси, има различни аргументи. Въпреки всичко, аз смятам, че сега, в момента, за разлика от преди две или три години, българската позиция е много по-ясна, много по-добре разбрана в Европа, в големите европейски столици, в Брюксел, отколкото се опитват да представят това определени заинтересовани фактори. Водещ: Какво няма да допусне през втория си мандат президентът Радев? Александър Маринов: Е, не знам какво няма да допусне. Не знаем, какви изпитания ще ни поднесе животът. Това, което със сигурност няма да допусне – той няма да се отклони от принципите си, от бих казал своите скрижали. Стана ясно за пет години, че това е човек, който не може да бъде уплашен и не може да бъде купен. И няма и да се случи това нещо. Разбира се, всички ние сме смъртни и допускаме грешки. Така че никой не е застрахован от грешки. Не мога да кажа, че президентът, както и всеки друг човек, е застрахован от грешки. Но той е открит, доблестен човек, смел човек с чувство за достойнство, който може да се коригира, когато направи грешка. Между другото, ако сравним първото с второто и третото му служебно правителство, това е добър пример, как човек се учи от грешките си, независимо че те в някакъв смисъл са били неизбежни за онзи период. А иначе, пак казвам, убеден съм – той ще се придържа към тези принципи, защото винаги го е правил. Дори когато това му е носило щети. Припомням само начина, по който защити въвеждането на зеления сертификат – една седмица преди изборите. Водещ: Ако към трите служебни правителства прибавим и сегашното правителство на Кирил Петков, то корекция ли е на предишните три, нов етап ли е и достатъчно ли президентът е склонен да продължи подкрепата си към него? Александър Маринов: Това, което със сигурност трябва да констатирам, е, че няма общо, принципно общо между служебните правителства и това правителство. Това правителство е автономен политически субект, избран от парламента. Независимо от съвпадението на редица ценности, принципи, независимо от факта, че една част от хората в кабинета получиха доверието и подкрепата на президента, те са напълно самостоятелни. В дадения случай призивите за еманципация са несъстоятелни. Даже аз по-скоро ги разглеждам като опит за размахване на плашило, за да се посочи една несъществуваща зависимост, с цел да бъдат поставени под нова зависимост. Така че няма такова нещо. Това е ново правителство, самостоятелно. С него се води, доколкото ми е известно, добронамерен и в същото време уважителен диалог. Оттам насетне, ако има такава приемственост на принципите и целите, тя е важната, а не толкова личните отношения. Да, разбира се, много добре е, когато президентът и министър-председателят разговарят добронамерено, честно, имат усещане, че са се впрегнали в тегленето на обща каруца, но нищо лично, както се казва. Това е въпрос на принципи. Т.е. всички добронамерени хора биха искали това правителство да успее. Между другото, искам да кажа нещо, което важи не само за президента, това важи за мен, за вас, за всички хора, които говорят публично. Нека се абстрахираме от злонамерените коментари, от измислените обвинения и т.н. Но всъщност, ако искаш да помогнеш на някого, най-добре е честно да му кажеш своето мнение, без да прибързваш, без ненужни емоции. Но аз съм сигурен, че ние трябва най-после да стигнем до такъв режим на диалог между институциите и най-вече между институциите и гражданите, когато критиката, предложението, идеите за промяна не се възприемат като някакъв враждебен акт, а като възможно най-плодотворната проява на добронамереност. Водещ: Това смятате ли, че е възможно и че ще се приеме? Александър Маринов: Убеден съм. Водещ: Много ще ви опонирам като журналист, ама много. Александър Маринов: Как да ви кажа, защо – вие самата сте такъв журналист, доколкото имам впечатления. Водещ: И съм получила немалко, ако не критики, то поне обидни констатации, че задавам остри въпроси. А аз смятам, че питам за това, от което се интересуват моите слушатели. Александър Маринов: Да, да, случва се, така е. Обаче, както се казва, когато човек е убеден в правотата на своята позиция, той я отстоява. Ще ви кажа, знаете ли, в края на краищата, за да бъде добра политиката, нормална политиката, тя не бива да е някакво изключение от нормалните житейски отношения. Нека всеки от нас помисли – когато става дума за отношенията с най-близките му хора, в края на краищата всички ние понякога сме принудени, дори да не ни се иска, да кажем истината, да предупредим, да критикуваме, дори с ясното съзнание, че може да ни се обидят или да реагират остро. Същото важи в още по-голяма степен за властта. А властта пък трябва да разбере – и тук е моята голяма надежда от гледна точка на това ново поколение, не бих казал млади, защото те не са чак толкова млади, това ново поколение български политици трябва да се научи и има симптоми, че се опитва да го направи, да реагира спокойно на критиката, да защитава позициите си. В същото време да подбира всичко, което е полезно и заслужава внимание, така че да се получи нормален разговор. Да, понякога може да има изостряне, може да има опониране, но в края на краищата ние не сме врагове, не би трябвало да сме врагове, а в някакъв смисъл партньори. Заедно искаме да постигнем някакви неща. Вие ме питате, дали това е възможно. Ами, как да ви отговоря? След като знаем какво не искаме да е, би трябвало да сме наясно и как може да се получи това, което искаме да е. Аз съм много далече от мисълта, че правя някакво голямо откритие. Никъде това нещо, за което ви говоря, не съществува в идеален вид, дори в най-добре уредените държави, но някак си, някак си е постигнато като режим на отношения между гражданите и институциите, което за мен е най-важното – не толкова между самите политици или между самите институции. Ако ние успеем постепенно, трудно – това няма да е лесно, трудно да възстановим този нормален режим на работа, това не означава, че няма да има недоволни, това не означава, че няма да има протести, но това означава, че всеки разумен глас има реален шанс да бъде чут и отчетен. Водещ: Кой кара влака на България? Александър Маринов: Вероятно мнозина биха предположили, че ще кажа президентът, премиерът, мнозинството. Знаете ли кой кара според мен влака? Кормилото на влака, ако има влакът кормило де, е в ръцете на едно ново поколение български граждани, избиратели, които излъчиха новото управление в основната му част. Ние нямаме нужда от някакъв супер машинист, някакъв Батман машинист. Всъщност метафората с влака е, че ние до голяма степен, пряко или косвено, имаме отношение към влака. И разликата с влака е, че влакът се движи по линия, която е фиксирана, а ние трябва да избираме посоката и да я следваме. Така че аз лично все пак, независимо от проблемите, от колебанията, от възраженията, смятам, че сме на нова орбита. Нова орбита. Цоня Събчева

19 Януари 2022 | 09:51 | Радио "Фокус"