ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: Промяната едва ли ще приключи като светкавична кавалерийска атака и съвсем не е гарантирано, че тези, които сега са на вълната, ще си останат там

Проф. Александър Маринов: Промяната едва ли ще приключи като светкавична кавалерийска атака и съвсем не е гарантирано, че тези, които сега са на вълната, ще си останат там

Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при държавния глава, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

24 Март 2022 | 09:00 | Радио "Фокус"

Проф. Александър Маринов: Ако някой в бъдещото правителство си прави сметка, че ще извлича само дивиденти,  а ще тропоса негативите на партньорите си, ще го сполети края на „Тройната коалиция”

Проф. Александър Маринов: Ако някой в бъдещото правителство си прави сметка, че ще извлича само дивиденти, а ще тропоса негативите на партньорите си, ще го сполети края на „Тройната коалиция”

Проф. Александър Маринов, председател на Съвета за стратегическо развитие при президента, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Защо се ражда трудно новото правителство? Каква промяна ще донесат многото компромиси, трудно намерени баланси и раздута в изгода на партийните претенции администрация на четирите коалиционни партньора? Поканих за анализ проф. Александър Маринов – председател на Съвета за стратегическо развитие при президента. Проф. Маринов, ако деня се познава от сутринта, какво ни очаква? Александър Маринов: Трудно, рисковано, на момента противоречиво движение напред. Водещ: Вие смятате, че ще има движение напред при толкова противоречия, при толкова вече избиващи на повърхността сблъсъци и амбиции? Александър Маринов: Да. Не, защото съм непоправим оптимист, а защото има едно съвпадение на няколко обстоятелства, които по-скоро говорят за това, че ще имаме напредък. Избягвам да употребявам епитети какъв точно, но напредък ще има. И тези три обстоятелства, поне три, са следните: първо, на изборите победи нова политическа сила, която може и да има недостатъци, но не може да се отрече, че излъчва желание за промяна и оптимизъм за това, че промяната може да се случи. Второ, защото българското общество, мнозинството от българските избиратели се произнесоха категорично, че връщане назад към режима на Бойко Борисов не желаят. Трето, защото въпреки противоречията, амбициите и всичко останало, което характеризира една такава наистина безпрецедентна коалиция за България, останалите три партии разбират много добре, че единственото животоспасяващо за тях решение е да намерят конструктивния дух, да намерят поне тези пресечни точки, тези съвпадения на своите декларирани намерения, които биха позволили да се извърши този известен напредък, който е нужен на обществото. Пак казвам, ако нещата потръгнат, този напредък може да бъде задълбочен, никой днес не е в състояние да предскаже, точно какво ще се случва. Да, сигурен съм, че ще има трудности, ще има спорове, ще има изкушения някой да се възползва от своеобразното право на вето. Казвам право на вето, защото която и от четирите формации да се откаже в един момент, това означава падане на правителството. Но аз смятам, че те няма да постъпят така, поне не в обозримо бъдеще. Водещ: Успяват ли бъдещите управляващи да направят поне за момента трезва преценка за реалността, съдейки по техните действия, по тяхното поведение и най-вече по това, което говорят? Александър Маринов: Какво да ви кажа? Наистина е много деликатен въпрос за мярата между желание, оптимизъм, ентусиазъм и реализъм. Все още не сме видели окончателния вариант на коалиционното споразумение – тогава ще можем да дискутираме по същество, но ми се струва, че като цяло, макар и от своята гледна точка участниците в тази коалиция си дават сметка, какво стои като проблеми пред страната, какви трудности ги очакват. Мисля, че общо взето нагласата е реалистична. Водещ: Като политически анализатор как възприемате тези двустранни споразумения, които мандатоносителят ще сключи с партньорите си, вместо общо четиристранно споразумение? Това няма ли да доведе до размиване на отговорността на по-следващ етап? Александър Маринов: Моля да ме извините, ще повторя една често изразявана максима, която звучи банално, и пред вас съм я казвал неведнъж, че политиката е изкуството на възможностите. В дадения случай този подход, за който вие говорите, е възприет заради една-единствена, една от четирите политически сили, която по някакви причини смята, по-точно нейното ръководство смята, че нейните избиратели не биха преглътнали такова общо подписване на споразумение. Такава е реалността. Аз смятам, че наистина може би една част от техните избиратели трудно ще преглътнат факта, че подписите ще седят един до друг под общо споразумение. Въпреки че честно казано, какво значение има един така да се каже формален подход при подписването на документ. Важното е, че тези 4 партии се договарят да управляват заедно. Всичко друго е, как да ви кажа, може би някакви разбираеми такива пиар акции, самозащитни реакции. Аз си давам сметка, колко е трудно не само на „Демократична България“, много е трудно на всички останали, защото много неща се извършиха, много неразумно, да не използвам по-силен израз, неща се извършиха през последните да кажем 9 месеца. Но факт е, че те полагат едни добросъвестни усилия, вероятно нелеки усилия да преглътнат, не да забравят, а да оставят в страни по-скоро тези взаимоотношения. И смятам, че това наистина е нестандартен подход, но едва ли това ще бъде големият проблем пред коалицията. Водещ: Съпредседателят в оставка на „Демократична България“ Христо Иванов казва, че „коалицията може да не ни харесва, но е единствено възможната“. Питам се, как ще изглежда съвместното управление на орел, рак и щука, при което те дори не се харесват? Александър Маринов: О, това е много хубав въпрос, защото те със сигурност не се харесват, но управлението не се очертава да бъде между орел, рак и щука. Защото има една достатъчно солидна основа във вида на коалиционното споразумение. Разбира се, че понякога партиите и политиците управляват заедно, въпреки че не се харесват. Това не е само български проблем – навсякъде по света го има. Много рядко има хомогенни коалиции. Това, ако има хомогенност, то каква коалиция е? Това са едни и същи величини. Но според мен, няма да цитирам един български политик, който каза, как е гласувал за един кандидат – тук, разбира се, не става дума за отвращение, тук става въпрос за известно съобразяване с реалности. Така че няма никакво значение дали се харесват или не по една или друга причина. Даже, според мен, ако гледаме в съдържанието, разбира се, искаме да видим последния му вариант, съдържанието на коалиционното споразумение показва, че няма чак толкова големи различия. А другото, което са личните отношения, личните страсти, емоциите, ако щете дори и стереотипите и предразсъдъците, това е част от политиката, особено на българската политика. Но аз лично вярвам, че този подход при изработването на споразумението беше добър, той ще създаде основа всеки оттук нататък да си прави добре сметката за по-нататъшните действия, защото ще бъде много трудно да се обясни, след като е гласувано такова споразумение, защо някой в един момент ще почне да хвърля къчове, извинете ме за израза. Водещ: Проф. Маринов, петото колело ли е президентът Румен Радев в тази коалиция, петият коалиционен партньор или коалиционен партньор в сянка? Александър Маринов: Вие сега ни обиждате – защо пък пето, защо не първо? Водещ: Защото вече г-н Кирил Петков иззе първото място и не допуска никой на него, така че съжалявам, трябва да сложим президента на пето. Александър Маринов: Ако съдя по коментарите на някои колеги – в по-тесния или по-широкия смисъл те мен ме озадачават, заинтригуват ме, понякога ме разсмиват. Разбира се, че президентът не е някаква резервна гума на тази четворна коалиция, но той няма и претенции да бъде шофьора, ако продължа с метафоричните сравнения. Президентът явно на този етап има принципни ценностни политически съвпадения с това, което тази коалиция обявява като свое споразумение и свои цели. И това е една съвършено нормална, принципна основа. Оттам насетне президентът има своите правомощия, той наистина прави необходимото, за да облекчи, да улесни подписването и финализирането на усилията за тази коалиция, но нищо повече. Нищо повече. Оттук насетне, нека да припомня, всеки член на правителството, който и да е той, е самостоятелен и в рамките на представител на определена партия носи отговорност за своето поведение. Няма квота на президента в това правителство, има квота на различните партии, ако това са квоти в точния смисъл на думата. Оттам насетне няма значение кой откъде е тръгнал. Да, разбира се, че президентът е направил немалко за политическата, публичната кариера, ако мога така да се изразя, на редица участници в това правителство. Но не само на тези, които се приписват като негови хора, говоря за „Продължаваме промяната“. Президентът беше пределно конструктивен спрямо формации, които имаха сложно отношение към него. Говоря и за „Демократична България“, няма въобще да отварям темата за БСП, включително на определени ситуации на „Има такъв народ“. Това не са някакви лични негови представители, някакви негови упълномощени, делегирани лица в правителството. Тук е въпрос на принципи и на политики. Вие предполагам сте отбелязали, че вчера президентът потвърди, отново повтори нещо, което каза още през 2018 година – на въпроса защо така яростно критикува ГЕРБ и няма ли да се отнася по различен начин към едно правителство на БСП, президентът отговори: „Аз ще се отнасям към всеки, който нарушава основните принципи на доброто управление, по един и същи начин“. Това мога да уверя, ще важи, не дай Боже, за всяко правителство, което кривне от своите заявени и одобрени, одобрени подчертавам от мнозинството българи намерения. Това е въпросът. А иначе, всичко друго е така да се каже вакханалия на политическата фантазия, извинете ме за свободния израз. Водещ: Но не е фантазия присъствието на 5 служебни министри в новото правителство. Това е 1/5 кажи-речи. Александър Маринов: Според мен, това означава, че четирите партии, които правят коалицията, са сметнали, че тези хора са необходими, полезни, имат качествата да бъдат в правителството. Иначе те биха възразили. Много добре разбираме, че независимо от квотното разпределение на позициите, всяка една от партиите може да отправи някакви възражения. Така че според мен, фактът, че има хора от служебния кабинет, които остават, това е признание. Между другото, то не е признание само на тези 4 партии. Които и изследвания да вземем, става ясно, че тези хора са получили достатъчно висока обществена оценка за това, което са вършили като членове на служебния кабинет. Между другото, това важи не само за членовете на служебния кабинет, това важи и за други публични личности, веднага давам за пример проф. Асена Сербезова – така се говори, сега, ние нямаме окончателното решение, но се посочва, че тя ще бъде здравен министър, но тя много отдавна е човек с убедителна публична позиция. Така че в случая такива хора се привличат в правителството, не защото са нечии хора, а защото имат образ, доверие, компетентност, и най-вече вдъхват надежда, че ще могат да се справят с тези сложни проблеми, които стоят пред тях. Водещ: Кои ще бъдат най-големите изкушения пред новото правителство и сериозните препъни камъни? Александър Маринов: Аз не бих могъл да преценя кои ще са изкушенията. Водещ: Защото то ще ги има. Александър Маринов: Разбира се, че ще ги има. Всяка власт поражда изкушения, но това е прекалено субективен въпрос. Препъни камъни, трудности ще има, разбира се, първо, заради трудната обстановка, второ, заради много голямото разнообразие и противопоставяне на различни интереси, в което между другото, няма нищо ненормално. Като изключим криминалните или политикокриминалните интереси, оттам насетне е съвсем нормално различните съсловия, слоеве и общности да дърпат чергата към себе си. Между другото, това ще е най-голямата трудност на правителството, както то се очертава, че то трябва да поддържа два реда или два порядъка на баланс – един път вътре в себе си политическият баланс между партиите, които го подкрепят, и второ, да се опитва да намери баланса между различните интереси в обществото и формираната от него политика. Защото според мен, това, което е заложено в проекта за споразумение, отразява гледната точка, желанията и интересите на мнозинството от българите. Освен мнозинството има и различни малцинства. Аз не говоря за етнически, говоря за всякакви други малцинства по различни теми, по различни спорни решения. И това е много трудно, много изтощително усилие да се намери компромис, който в същото време да остава принципен, държа да подчертая това. Водещ: Проф. Маринов, не ви ли безпокои друго, че партиите, които ще правят правителство или поне техните преговорни екипи и лидери, изтъкват, посочват, формулират добре проблемите, то ние всички ги знаем, обаче не казват, как ще ги решат? И в този проект на споразумение няма го простичкият въпрос: как? Александър Маринов: Според мен, едното такова споразумение винаги носи независимо, че може да е много конкретно, все пак носи рамков характер, защото именно правителството е този субект, който ще реши точно как. Няма предварително да се изложат всички детайли. Тук има много неща, които имат и нормативна, и политическа, и експертна, и друга основа, няма как всичко да се каже отначало как. Важно е да се определи рамката, тоест, основните цели и границите, които не бива да се пресичат. Оттук насетне аз бих искал да се надявам, че най-после ще видим едно пълноценно взаимодействие между правителството и мнозинството в парламента, което го е излъчило, което означава първо, да има конструктивен диалог. Тоест, няма никакъв проблем, ако в хода на управлението правителството и мнозинството в парламента дискутират, спорят и след това решават своите различия. А второ, което е още по-важно, да имаме най-после след много, много години на една парламентарна пустош, да имаме един пълноценен парламентарен контрол. Значи, ние нямаме, според мен, с вас, г-жо Събчева, илюзии как ще изглежда парламентарният контрол, упражняван от ГЕРБ и ДПС, и „Възраждане“ мога да прибавя към тях, защото те са си просто лика-прилика. Но искам да кажа, че ние подценяваме значението на парламентарния контрол, който упражнява мнозинството. Защото ако мнозинството не упражнява този контрол, не посочва грешките или най-малкото не изразява опасенията си, то тогава тези грешки ще се превърнат във факт и ще дойде реда на опозицията да ги посочва, а тя няма да бъде добронамерена. Така че ние трябва да се отърсим от тази лоша практика, че мнозинството всъщност не контролира избраното от него правителство. Водещ: А то го покрива, то го прикрива. То му служи като гумен печат. Не става ли обикновено така, въпреки заявените добри намерения? Александър Маринов: Това е много лошо и за правителството, и за това мнозинство, защото идва един момент, в който трябва да се плащат тези грешки. Водещ: Понеже вие сте и един от експертите в България по публична администрация, как ви изглежда тази своеобразна форма на феодаилзация на правителството, на министерства под аренда, на власт като феод? Това ми е изключително странно. Сякаш повече илюзии прозират зад тези намерения. Разпределението на всяко министерство към партия, пък да има и един човек, който е представител на мандатоносителя във всяко министерство, който да следи. Как ще се координира, как ще се хармонизира този механизъм? Александър Маринов: Въпросът ви е много съществен, важен. По принцип координацията винаги е била ахилесова пета у нас, и не само от гледна точка на сложността на коалициите. Между другото, позволете ми да отворя една скоба и да ви припомня на пръв поглед парадоксален факт: всички правителства, които са изкарали мандата си досега, са били коалиционни под една или друга форма. Може да спорим дали правителството на Иван Костов е било коалиционно, все пак това беше ОДС – Обединени демократични сили. Водещ: Да, точно така е. Александър Маринов: След това Тройната коалиция, след това Кабинета „Борисов 3“. Сега, защо казвам, че вашият въпрос е изключително съществен, и той според мен, трябва да породи обществена дискусия. Първо нека да кажа, че навсякъде по света където има коалиции, има разпределение на министерства между партиите. Ето, вземете сега например, какво правят германците – ами да, то има коалиционно споразумение, там е посочено кое министерство коя партия ще управлява. И там няма никаква, абсолютно никаква основа да се спори чий ще бъде контролът. Защо? При нас имаме една болезнена такава наследственост, защото много пъти коалиционните партньори са се подчинявали на принципа на така известната песен „Съюзници-разбойници“. Обаче, тук не бива да забравяме нещо друго – аз наистина съм отявлен противник на феодализацията, но тя не е възможна вече, защото в края на краищата четирите партии и правителството носят солидарна отговорност. Ако някой си прави сметка, че ще може да извлече само дивиденти, а ще тропоса негативите на партньорите си, това е много наивно, защото сме виждали до какво води, и това е, припомням – до печалния опит на Тройната коалиция. Вярно е, че когато липсва достатъчно доверие, а очевидно то не е на необходимото ниво, се взимат такива палиативни мерки. Но в случая аз искам да подчертая значението на едно обстоятелство – правителството, неговата работа, неговата програма, неговите резултати са органични, тоест, те не са механичен сбор с плюсове и минуси на работата на отделните министерства или други ведомства. Това е голямото предизвикателство, но то е предизвикателството пред това правителство, защото никога ние не сме постигали в това отношение достатъчно добър баланс и резултат. Аз се надявам, понеже това са интелигентни хора, може би не достатъчно опитни, но винаги има начин да се помогне, това са хора, които ми се струват добронамерени, дори ще си позволя да използвам израза почтени, въпреки че той се иронизира доста. Значи, аз смятам, че при добро желание може да се намери решение, особено ако те осъзнаят, че са в една лодка, и който обърне лодката… Водещ: Ще удави останалите? Александър Маринов: Разбира се, но и себе си. Цоня Събчева

9 Декември 2021 | 09:00 | Радио "Фокус"