Ген. Съби Събев: Никой в България не би трябвало да нагнетява паника, тъй като не сме сами в тази ситуация, благодарение на геостратегическия избор

Ген. Съби Събев, първи представител на България в главната квартира на НАТО в Брюксел, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Съюзниците от НАТО изпращат повече кораби и изтребители в подкрепа на силите за възпиране и отбраната в Източна Европа. Американският президент Джо Байдън обмисля няколко варианта за прехвърляне на американски сили по-близо до границата на Русия, което ще се изрази с разполагането на хиляди войници в Източна Европа и Балтийския регион. Байдън обмисля и разполагането на бойни кораби и военни и летателни апарати в страни от НАТО, което би означавало преосмисляне на сдържаната досега позиция на американския лидер във връзка с украинския въпрос. Какво имаме от българска страна? Премиерът свика Съвета по сигурността заради Украйна, а ГЕРБ иска извънредно заседание на Народното събрание. В петък чухме позицията на президента и премиера, от която разбрахме, че България е суверенна държава – факт, който си мислехме, че всъщност отдавна знаем, но тази позиция е по исканията на Русия натовските части да напуснат България. Що се отнася до позицията за отговор на НАТО по конфликта Русия-Украйна военният министър Стефан Янев призна преди десетина дни, че в Министерския съвет такава няма. В събота това потвърди и вицепремиерът Корнелия Нинова. Пита се: къде сме в геополитическия пъзел и какво по-точно не ни е ясно в него? Наш гост е ген. Съби Събев, първи представител на България в Главната квартира на НАТО в Брюксел. Г-н генерал, на фона на дрънкането на оръжие от двете страни, как да разбираме казаното от военния министър, че България е заявила пред НАТО, че няма пряко да се намесва в конфликт с Русия?

Съби Събев: НАТО също така е казала, че няма да се ангажира в този конфликт с военни действия. НАТО предприема превантивни действия с цел деескалация и показване на решимост, ако Русия прекрачи някои граници. Действително целта е да се деескалира това военно напрежение, което Русия нагнетява от няколко седмици около Украйна. И позицията на българския военен министър беше неадекватна. И досега България трябваше да има ясна позиция. Имаше достатъчно информация, включително и съюзна, за това напрежение, което се нагнетява, което е доста високо, почти на прага за избухване на военен конфликт. И добре е, че във вторник ще има фактически Съвет по сигурност към министър-председателя, който надявам се да изясни позицията на България в това отношение и нашето правителство да говори в един глас, а не чрез гласа на отделни министри, с меко казано неадекватни лични мнения за ситуацията.

Водещ: Не се ли създава впечатление за хаос, в който не може да се сложи ред, г-н генерал?
Съби Събев: За съжаление, така е. Затова трябваше и Консултативният съвет по национална сигурност при президента да се събере и да вземе отношение по тоя въпрос. Ние направихме някакви изявления като че ли малко принудено, на фона на позициите на други страни. Например на една Румъния – в това отношение беше пример как много бързо, след като се отправиха провокативните искания на руския външен министър НАТО да се изтегли от България и Румъния, едва тогава бяхме принудени да излезем с някаква позиция. За съжаление, дори не извикахме руския посланик за обяснения. Така че доста хаотична, доста неясна, нерешителна е нашата позиция и отношение към това нарастващо военно напрежение в близост и до нашите граници, по морска линия. Надявам се във вгорник нещата да се изяснят. А НАТО действително е заела предохранителни мерки, превантивни мерки бих казал, които са много адекватни в случая, защото постфактум няма ефект, след като – ако разбира се, стане тая инвазия от страна на Русия. За съжаление, много страни са на мнение, че тя е като че ли неминуема. Надяваме се с тези мерки, които взема НАТО, и привеждането на своите сили за бързо реагиране в готовност, изпращане даже на някои малки елементи на Изток, включително в нашата страна и в Румъния, и в Балтийско море, нещата да тръгнат в обратна посока. Надявам се, че руското политическо ръководство ще разбере тези послания от страна на НАТО и Европа, че една война ще бъде разрушителна за самата Русия.

Водещ: Какви сили, какви военни части трябва да приеме България? България и САЩ вече използват съвместно учебния полигон в Ново село, военновъздушната база „Граф Игнатиево“ и „Безмер“ и логистичния център край Айтос. Но какво занапред трябва да направи?
Съби Събев: Да, това са съоръжения, които ние използваме по двустранен договор със САЩ. Надявам се да продължат и може би да се усили американският контингент в Ново село, ако САЩ вземат такова решение, но аз очаквам в България да се развърне една многонационална бойна група, подобна на тази, която е в балтийските републики и в Полша. Румъния също работи по тоя въпрос. Така че крайната цел и необходимост, според моето скромно мнение, е в нашия регион да се премине от адаптирано към засилено съюзно предно присъствие, както е в района на Балтика. Това е крайно необходимо, тъй като напрежението е именно в нашия регион и това ще бъде напълно адекватна позиция в НАТО. Иначе ние очакваме пристигането на малък авиационен контингент, който да засили нашите способности за отбрана на въздушното пространство. Ще пристигнат очевидно и отделни кораби в Черно море, за да се засили морското присъствие на НАТО, което също така е сигнал към Русия, че не трябва да се повишава повече ескалацията. И доколкото силите за бързо реагиране на НАТО са приведени в готовност, възможно е да се вземе решение да изпратят контингент, ако действително вече нещата опират до избухване на военен конфликт. Аз мога да кажа за нашите слушатели, че НАТО има достатъчно сили. Примерно силите за бързо реагиране са в размер на около 40 000 души, от които 20 000 могат да бъдат в най-висока степен на готовност. Отделно НАТО има идеята да премести Корпуса за бързо разгръщане, така че НАТО има достатъчно сили да реагира, но се надявам, че няма да се наложи активирането на всичко.

Водещ: Г-н генерал, трябва ли България да поиска от съюзниците ни на наша територия да бъдат разположени зенитно-ракетни системи „Пейтриът“, защото страната ни не разполага с модерни, съвместими с НАТО системи за противовъздушна отбрана?
Съби Събев: Отдавна съм на това мнение, че трябва, и много пъти съм го изразявал. Да, както примерно и в Турция бяха развърнати по време на Иракската криза. Сега, при това напрежение, което се засилва все повече, и България, и Румъния са в пълното право да поискат за разгръщане на такива – или само ракети „Пейтриът“, но и брегови комплекси за отбрана и за морска отбрана. Така че, тъй като Русия засилва присъствието си в Черно море, отряд кораби от Балтийския и Северния флот пътуват към Черно море, особено бойни кораби, което е още по-голямо засилване на напрежението. Така че би следвало и аз очаквам, че НАТО е възможно да вземе подобно решение. А България трябва да поиска, да, вие сте права.

Водещ: Г-н генерал, адекватно ли е въоръжението на НАТО спрямо това, което руснаците заявяват, че притежават: подводницата дрон -Посейдон“, хиперзвуковата ракета „Авангард“, ракетата „Калибър“, междуконтиненталните балистични ракети „Ярс“, ракетата с ядрен двигател „Буревестник“ и т.н.? НАТО разполага ли със съответното противодействие? Как ще противодейства Алианса на ядреното въоръжение на Русия?
Съби Събев: НАТО много детайлно анализира модернизацията на руския ядрен арсенал, включително и развръщането на хиперзвуковата ракета, което е техният хит в модернизацията. САЩ много усилено също преминават към развръщането на такива средства, които при необходимост могат да дойдат и в Европа, ако се запази напрежението. Трябва да ви кажа, че Великобритания и Франция също развиват такава програма за ултразвукови оръжия, което беше предизвикано и инициирано главно от Русия. Това е един нов елемент в надпреварата във въоръжаването. Разбира се, на тоя етап няма сигурна защита от хиперзвуковите ракети и именно Русия с това засилва напрежението и изнудва със заплахи Европа и НАТО. Така че вземат се мерки и аз се надявам, че към 2022 г. ще имаме вече развърнати и такива от страна на отделни страни от НАТО и САЩ, разбира се.

Водещ: Вие изразихте надежда, че в крайна сметка ще се стигне до мирно уреждане на напрежението, но други анализатори отстояват тезата, че Русия ще нахлуе в Украйна, въпросът е кога, как и с колко?
Съби Събев: Да, аз знам това. Действително, повишаването на военното напрежение води до извода, че е много вероятна инвазия, но същевременно Русия е много категорично предупредена за последствията от такава инвазия. Тя може да бъде, разбира се, малко по-ограничена или малко по-разширена: примерно, завземането на цялата Логанска и Донецка област, и евентуално присъединяване към Русия, или пък изолиране на Украйна от Азовско море и прокарване на землен коридор към Крим – всичко това са възможни сценарии. Но аз пак казвам, не е така лесно Русия да вземе такова решение при тези последствия, защото ако окупира по-голяма територия от Украйна, тя ще трябва да развърне много по-големи окупационни сили отколкото при самата инвазия. А разбира се, по-дълга такава окупация ще породи силно партизанско движение, където не са без значение загубите, които ще понесе Русия, и дали руското общество ще ги приеме за нормални и дали няма да реагира. Но пък и новото изявление на Русия, е, че тя не възнамерява и не готви атака срещу Украйна, и че както се изрази Путин, руските войници няма да стрелят срещу украинските войници. И това беше обявени на всеослушание и пред цялото руско общество. Аз все още тая надежда, че до инвазия няма да се стигне.

Водещ: В случай на инвазия стои ли възможност НАТО да ревизира позицията си за ненамеса в конфликта?
Съби Събев: Много ясно това е регламентирано във Вашингтонския договор, че чл. 5 се активира само срещу нападение на съюзна държава от НАТО. Аз действително не очаквам НАТО да се ангажира с военни действия доколкото Украйна примерно, както е сега, не е член на организацията, макар че се стреми активно към членство. Но това не означава, че отделни страни-членки на НАТО няма да окажат материална подкрепа на Украйна, както в момента балтийските републики, САЩ, Ирландия изяви също готовност да окаже такава помощ, Великобритания също така изпрати противотанкови средства. Така че Украйна във всички случаи ще бъде подпомогната. Но все пак дано да не стига до конфликт.

Водещ: А каква би била разумната българска позиция в тази ситуация? И ако въпреки че България декларира ненамеса в конфликта, но предостави територии за бази, как това ще се приеме?
Съби Събев: България много ясно трябва да заяви позиция, че ще предостави територията си за развръщане на съюзни контингенти за усилване на капацитета за сдържане и отбрана в нашия регион, както между другото, и Гърция предоставя пристанище и бази за НАТО, както и Румъния, да не говорим за Полша и другите страни. България трябва да се солидаризира, да демонстрира единство и солидарност, които са основополагащите принципи на този съюз. Това е правилната позиция, която България трябва да заеме, и съответно решенията, които трябва да вземе за нейното реализиране. Така че аз все пак очаквам, че Българя ще заеме макар и закъсняла съвсем адекватна позиция за това напрежение, което се повишава в нашия регион. Това е верният път. Ние сме съюзна държава от 18 години, трябва да престанем да се колебаем, трябва да вземем категорични и ясни позиции, както и другите страни. Вземете пример от една Нидерландия, която е съвсем далеко от този регион, или пък Дания, или пък Испания, които изпращат вече първи елементи за подсилване на възпирането на отбраната в нашия регион.

Водещ: Да ви помоля да ни преведете на граждански език какво означава, че България приема 7 изтребителя от Испания и Нидерландия?
Съби Събев: Приема ги на наше летище, предполагам на „Граф Игнатиево“, и съвместно с българските средства да участват в охрата на нашето въздушно пространство. България трябва да приветства решенията на тези страни да изпратят такива малки подсилващи елементи на нашата територия. И разбира се, да ги приеме с благодарност.

Водещ: Тоест, те ще участват по време на съвместни учения по „Еър полисинг“, нали?
Съби Събев: Да, те ще участват и в редовната охрана на нашето въздушно пространство.
Холандия след това от месец април на ротационна основа ще изпратят най-новите самолети, които вече се приемат на въоръжение в натовските страни. Така че България е и трябва да бъде благодарна и съвсем солидарна с общите действия, които предприема НАТО за деескалация на това напрежение.

Водещ: И по този начин се компенсират нашите дефицити, да си го кажем честно.
Съби Събев: Естествено, да, ние имаме доста дефицити, и затова казвам, че добре е развръщането на такива елементи, средства за противовъздушна отбрана, средства за брегова отбрана, каквито ние нямаме надеждни. Докато се екипираме и извършим тази модернизация, която дълги години е отлагана, ние действително имаме нужда от такива елементи от силите, които да компенсират недостига на способности, които в момента имаме.

Водещ: Г-н генерал, като военен се изкушавам да ви попитам: военните ли подведоха президента Путин за тази авантюра?
Съби Събев: Считам, че в голяма степен да, те настояват да се вземат по-твърди мерки към Запада и към Европа предвид на това, че се чувстват измамени в резултат на края на Студената война и разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор. Търсенето на реванш в ХХI век е крайно неадекватно. Русия очевидно се страхува доста от една демократична и просперираща Украйна, която може да бъде модел за държавно управление на Русия. И очевидно, че режимът, който в момента управлява Русия, използва всякакви средства за своето оцеляване. За сметка, разбира се, на жизнения стандарт и благосъстоянието на руския народ.
Водещ: Това би бил и добър повод за демонстрация на нивото на руското въоръжение?
Съби Събев: Естествено. Русия се чувства в момента, че има някакво мнимо превъзходство, което не е така, защото новите оръжия не са такива количества, че да изменят сериозно баланса на силите. Но действително имаме дисбаланс в Черно море предвид на разполагането на нови ракетни средства, подводници и кораби, които Русия развърна в Черноморския си флот. И затова нека нашите политици реално да оценяват обстановката и състоянието, в което се намираме. Да не говорят за така да се каже умиротворяване на Русия или за нагнетяване на напрежението – не ние нагнетяваме напрежението, напрежението го нагнетява друг – ние сме принудени да вземем ответни мерки, включително и по-бърза мобилизация на нашите въоръжени сили.

Водещ: Ген. Събев, имаме ли основание да се страхуваме от нещо, да се притесняваме за нещо?
Съби Събев: Мисля че не, България е близо 18 години член на един силен отбранителен съюз, зад нас стоят още 29 държави. Така че никой в България не би трябвало да се страхува и да нагнетява излишна паника, тъй като пак казвам, ние не сме сами в тази ситуация и благодарение на това, че направихме геостратегически избор преди 18 години, нашата сигурност и отбрана е гарантирана със съюзните боеспособности, които, както подчертах, никак не са малко и далеч превъзхождат способностите на Руската федерация.

Цоня Събчева