Проф. Младен Григоров: Националният оперативен план е напълно адекватен за справяне с най-тежко болните, а що се отнася до епидемиологичната част – там сме най-меката държава в целия свят

Проф. Младен Григоров, кардиолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.

Водещ: Министерският съвет одобри Национален оперативен план за справяне с пандемията от КОВИД. Адекватни ли са мерките, предвидени в него? Наш гост е кардиологът проф. Младен Григоров. Във въпросния план като най-важен фактор са изведени броят и запълването на интензивните легла. Може ли противоепидемичните мерки да бъдат функция на този показател? Той достатъчно адекватен ли е за справянето с проблема?
Младен Григоров: Показателят е напълно адекватен, но не е епидемиологичен. Той е чисто клиничен. Той е свързан с най-тежко болните хора – точно те постъпват в интензивните отделения. Те са създадени за хора, които имат заплашващо за живота им състояние. Това са интензивните терапевтични отделения, за разлика от реанимациите, които обслужват хирургическите отделения. Но тук не говори за това. В България има общо взето около 1200 интензивни легла, т.е. бих казал сериозен недостатък, докато реанимационните са доста повече. При това, половината от тях, доколкото знам, ако не и повече, са в София. А по другата част на вашия въпрос, първата част – това въобще не е епидемиологичен показател и няма нищо общо с епидемиологията.
Водещ: Добре, а тогава защо се стъпва върху него?
Младен Григоров: То правилно се акцентира върху него, защото пак повтарям – това са най-тежко болните, със заплашващо живота състояние. И ако ви прави впечатление, месеци наред от това, което се съобщава по официалната статистика, медицинска, ние се движим с едно запълване на тия легла почти на половината – 400, 450, 500. Т.е. не спада. Там е най-големият ресурс и като кадри, и като апаратура, и като пари. Защото това са най-тежко болните. Така че правилно се акцентира там. Но това не е епидемиологичен показател, това не е свързано с епидемиологията, т.е. със заразяемостта на хората.
Водещ: Това разделение в този план за какво ще помогне?
Младен Григоров: Това ще помогне за това да се съсредоточат усилия в конкретна посока. Защото вижте, интензивната терапия е нещо много сериозно. Един обикновен пациент – хайде, понеже в случая говорим за КОВИД – без усложнения, без дихателна, без сърдечна недостатъчност и някои други тежки усложнения, той може да бъде лекуван от всеки лекар. Защото си има алгоритми – дай това, дай това, изследвай това, това. Но в интензивните отделения се изискват лекари, терапевти, интензивисти, които имат широки познания в реанимацията на най-тежко болните пациенти, които владеят изкуството на това апаратно дишане, изкуство на кислорода, колко, как защо. Това е бих казал най-сложната част на медицината. Така че правилно се акцентира върху това, но то няма, пак повтарям, нищо общо с епидемиологичното разпространение на болестта. Правилното е това, че там ще се съсредоточат, ако все още има някакви пробойни, а такива пробойни има вероятно много, особено в по-малките населени места, то там и не знам и доколко има такива отделения – би трябвало да се съсредоточат добре подготвени кадри. Защото не всеки лекар може да прави интензивна терапия.
Водещ: В едно интервю наскоро проф. Генчо Начев каза, че то хубаво – процентът с леглата е едно, но те, леглата, не лекуват хората.
Младен Григоров: Точно така, точно така е. Това и аз ви го казах по друг начин. Интензивните отделения са най-скъпите отделения – там се иска скъпа апаратура, и обдишваща, и друга реанимационна апаратура, и мониторни системи, и най-вече познания на лекарите, защото нито апаратурата, нито леглата лекуват. Лекува лекарят и сестрата.
Водещ: При това положение справянето с пандемията, със заболеваемостта как ще се случи, тъй като този Национален план очевидно е за най-тежко болните?
Младен Григоров: Точно така, това няма нищо общо със справянето с епидемията. Това е свързано със спасяване, доколкото може, на живота на хората.
Водещ: А за справянето с епидемията?
Младен Григоров: А, справянето с епидемията е въпрос на епидемиология вече – на носене на маски, на строг режим, на изпълнение на указанията, на дистанция от 2 метра, всичките тия неща, които са говорени десетки пъти, ако трябва, ще ги повторя и отново. Те са прости неща. И с дисциплина на обществото и най-вече с ваксинация. С всичките й кусури, така или иначе доказано е в целия свят, че все пак върши сериозна работа и че тези, които са ваксинирани, умират по-малко, изкарват по-леко болестта, ако се разболеят, но най-важното е, че умират много по-малко. Ето, ако вярваме на съобщенията – а не виждам защо да не им вярваме, от тези, които са починали, днес мисля, че са 76 човека, над 90 на сто не са ваксинирани.
Водещ: Тези, които не са привърженици на ваксините, веднага ще ви опонират, че се разболяват и умират и ваксинирани.
Младен Григоров: Е, те умират и ваксинирани, ама много по-малко от неваксинираните. Това е работата. И то десетки пъти по-малко, стотици пъти по-малко. Извинявайте, но засега друго измислено няма в света, не говорим за у нас. Това е. Това си е едно биологично оръжие – аз съм го повтарял много пъти, изкуствено създадено, за да обърне икономиката в света. Успя в това отношение и справянето с него ще е изключително трудно. Само наивници – дано да не съм прав – могат да вярват, както сега започват приказки, че това било последното издихание на епидемията. Какво последно издихание?! Тя става все по-голяма.
Водещ: Докога ще продължи, проф. Григоров?
Младен Григоров: Според мен години ще продължи. Просто трябва да навикнем с нея, да се ваксинираме и това е. Той затова е създаден тоя вирус. Аз съм на 85 години и съм минал през какви ли не епидемии и такова чудо не си спомням. А и в исторически план не си спомням, като изключим на времето чумните епидемии, но тогава не е имало нищо за справяне с тях. Между другото, да ви кажа и една друга особеност. Епидемиите имат способността, в определен момент, когато голяма част от населението преболедува, да се самоограничат. Тук няма такова нещо.
Водещ: Тук се мултиплицират, появяват се все нови и нови щамове.
Младен Григоров: Да, да, да, точно. Непрекъснато и непрекъснато излизат сега нови и нови щамове.
Водещ: Българските власти успяват ли да се справят? Защото виждаме, че ние сме страна най-високо заразена, с най-висока смъртност, изобщо водим черните КОВИД класации.
Младен Григоров: Не, не бих казал, че сме с най-висока заразеност, не сте права. Във Великобритания – по 100-120 хиляди души на ден, в Америка – по 1 милион. Вярно, те са много по-голямо население.
Водещ: Но спрямо броя на населението?
Младен Григоров: Едва ли е така. Но смъртността ни е голяма и това се дължи не само на КОВИД вируса. Това се дължи, защото имайте предвид, че в медицината има един термин, ще го кажа на латински и ще го преведа: Locus minoris resistentiae – намалени съпротивителни сили. Това значи, какви придружаващи заболявания има, с какво се храниш, ползваш ли витаминозна храна и т.н. Всичко се включва в това понятие. Когато това е намалено, съпротивителните сили на организма, в това число и т.нар. имунитет не могат да отговорят на вирусите. Естествено, един човек, който примерно е карал инфаркт, има сърдечна недостатъчност – говоря като кардиолог, или прекарал инсулт и т.н., той е много по-лесно раним от вируса, включително и за фатален изход, отколкото един човек, който или нищо не е боледувал, или е карал много леки заболявания. Затова и възрастта, която е основен рисков фактор, всепризнат в целия свят – това е рисков фактор №1, но ние от тоя рисков фактор не може да избягаме, защото той е биологичен. Затова и възрастните хора са много по-уязвими, отколкото останалите.
Водещ: В предишно интервю при нас вие казахте, че едно от решенията е да се обособят болници само за болни от КОВИД.
Младен Григоров: Да. И съм убеден в това. Но то се изпусна тоя момент, сега вече е късно. Какво имах предвид? Първо, защото основната част от заболелите все пак са съсредоточени в големите градове, три-четири големи града в България, нали? В тия големи градове има десетки болници в някои от тях. Примерно в София, доколкото знам, има около 100 болници въобще. Е, не могат ли да се обособят няколко от тях от покрива до мазето единствено и само за това крайно неприятно, меко казано, заболяване, там да се съсредоточат специалистите, и лекари, и сестри, и санитари, там да се съсредоточи апаратурата, за да може – това имах предвид – за да може да не се спират плановите приеми. Както ето сега отново започват – в София се спряха, в Бургас се спират, вероятно в цялата страна ще се спрат след някой друг ден. Защото като спреш плановите приеми, другите болести, включително многократно по-тежки от КОВИД вируса някои от тях, ние ги оставяме на допълнителни усложнения вкъщи. И тогава те постъпват в много по-утежнено състояние, отколкото ако бяха лекувани своевременно. Това има и финансово значение. Защото ще ви кажа, няма по-скъп болен от недолекувания болен.
Водещ: Статистиката сочи, че 60% от общо починалите в страната ни за миналата година, или това прави над 75 000 души, са от сърдечно-съдови заболявания.
Младен Григоров: Да, така е.
Водещ: Защо болните от този тип заболявания са най-уязвими?
Младен Григоров: Най-уязвими са, защото сърдечно-съдовата система е основа на адаптацията в живота. И когато тя се разруши, знаем какво настъпва. У нас има, доколкото знам, 15-16 хиляди инфаркта годишно, три или четири пъти повече инсулти. Само две, две цифри ви казвам. Да не говорим за сърдечната недостатъчност и т.н. И защото заради прословутите клинични пътеки ние – това, което казах преди малко – ние недолекуваме пациентите. Клиничната пътека ви определя дни, в които вие имате право да го лекувате. Не може да излекувате за по-малко от една седмица една сърдечна недостатъчност, дори не може да я стабилизирате, както трябва. Имате две възможности: или да го изпишете, дето има една приказка, „Клан-клан-недоклан“, в другия смисъл на думата, след което той след 15-20 дена отново се връща в болницата и още повече утежнява системата, или да го оставите така, на самотек, или болницата да плаща за своя сметка. Това е. И като имате предвид, че цялата философия на нашата болнична система е болничен бизнес – да си го кажем направо, което е абсолютно недопустимо от Хипократ до ден днешен, това е истината.
Водещ: А защо болните от КОВИД-19 получават доста странични ефекти и едни от тях са в сърдечно-съдовата система?
Младен Григоров: Да, ще ви отговоря на този въпрос. Пак тук идва нашата сърдечно-съдова система, защото на практика КОВИДЪТ е един тотален васкулит, т.е. възпаление на кръвоносните съдове. Дали ще е белият дроб и ще развие двустранна пневмония с малките тромбози и т.н., дали ще е някъде другаде в системата – ето, почват вече да се появяват и миокардити, възпаления на сърдечния мускул, също свързани с това, и т.н. Т.е. КОВИДЪТ атакува изключително сериозно т.нар. ендотел – това е вътрешната обвивка на кръвоносната система, т.е. асфалтът на пътищата, за да ме разберат гражданите. Като се надупчи асфалтът, знаете какво става.
Водещ: И според вашата теза това е биологично оръжие и то ще продължи да ни унищожава години напред?
Младен Григоров: Ами то затова е създадено. Те тихомълком и американските разузнавателни централи го споменаха, само че по-внимателно – не казаха „биологично оръжие“, а казаха „може би изкуствено създаден“. Ами изкуствено създадено зло за какво се прави?
Водещ: Какво може да направи нашето здравеопазване, нашата медицина? Този план, който те са предвидили, ще свърши ли работа?
Младен Григоров: Напълно адекватен е за справяне с най-тежко болните, първо – за живота им, и второ – с оглед на финансовия ресурс, който е хвърлен при тях. Той е огромен. Така че това е напълно правилно. А що се отнася до епидемиологичната част – там сме най-меката държава в целия свят може би. По отношение на мерките – знаете, че са или половинчати, или дето ги има, никой не ги спазва или почти никой не ги спазва. Е, напоследък започвам да виждам, като пътувам в транспорта, че рядко има хора без маски, което е добро. Даже вече виждам по улиците да се движат хора с маски, което едва ли е необходимо, но това също говори вече за някакво напредване на полезния страх, защото то без страх няма как да стане. Но така или иначе сме доста назад в тая част, и то заради една мекушавост, която се диктува от политиците, сакън да не изгубят гласове.
Водещ: Ще можем ли да се преборим с тази епидемия?
Младен Григоров: Дай Боже, всички се надяваме. Тя рано или късно ще мине, но аз се съмнявам да е скоро. Дано да се лъжа, пак повтарям.
Водещ: А какво ви кара да мислите, че няма да е скоро?
Младен Григоров: Това, че е изкуствено създаден и поради това – с огромни възможности за модификации, което го наблюдаваме непрекъснато. Ами имаше ли го това при птичия грип? Там имаше много по-голяма смъртност. Имаше ли го при свинския грип? Там имаше много по-голяма смъртност. Имаше ли го при еболата? 70 на сто смъртност. Но разви си се, разви си се за няколко месеца, самоограничи се и приключи. Тук да наблюдавате такова нещо? Досега колко са вече вариантите, десет ли станаха? Ще свърши и гръцката азбука, ще се чудим вече на каква азбука да минем.
Водещ: Към латинската. Проф. Григоров, да не би някой да му помага?
Младен Григоров: Е, това чак не вярвам, някой да му помага, но като е изпуснат един път и като е създаден с тая цел, „добре се справя“ засега.
Цоня СЪБЧЕВА