ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Румен Кънчев: Политическата криза е изправила България пред разпад на държавността и на държавата, не бива да стигаме до този етап

Проф. Румен Кънчев: Политическата криза е изправила България пред разпад на държавността и на държавата, не бива да стигаме до този етап

Проф. Румен Кънчев, експерт по международна сигурност и геополитика, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

10 Септември 2021 | 11:00 | Радио „Фокус“

Проф. Румен Кънчев: Действията на Путин предизвикаха консолидация на НАТО и Запада

Проф. Румен Кънчев: Действията на Путин предизвикаха консолидация на НАТО и Запада

Проф. Румен Кънчев от Евроатлантическия център за сигурност, експерт по геополитика и отбрана, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Русия започна да изтегля от постоянните им бази в южния и западния военен окръг хиляди войници от райони в близост до украинската граница, след като в четвъртък стана ясно, че властите са го наредили на върховното си военно командване. След учения в анексирания полуостров Крим край южната граница с Украйна, руският министър на отбраната Сергей Шойгу съобщи, че руските въоръжени сили трябва да са готови да отговорят бързо в случай на неблагоприятно развитие на ситуацията около ученията на НАТО Defender Europe. Остават опасенията, доколко трайно ще бъде оттеглянето, защото Русия оставя на място оборудването, включително танкове и бойни кораби. Какво означаваше разходката на 100 хиляди войници на няколко хиляди километра от вътрешността до украинската граница и обратно? Какви цели си постави руският президент с тази операция и постигна ли ги? Въпросите са към проф. Румен Кънчев от Евроатлантическия център за сигурност, експерт по геополитика и отбрана. Проф. Кънчев, смяташе ли реално Русия да започне военни действия в Украйна и ако да – какво я разубеди? Румен Кънчев: Мисля, че Русия не е имала намерение да започне военни действия в Украйна, тъй като руското военно ръководство, както и военнополитическото ръководство знае, че тя не може да спечели война в Украйна. Напротив, ако навлезе достатъчно навътре в украинска територия, ще срещне много силен отпор. Същевременно вероятно Украйна може да поиска помощ от други страни. Така че такава инвазия ще постави Русия на картата на световната политика като агресор, за което мисля, че руското ръководство си дава сметка. Така че, аз не мисля, че дислоцирането на две армии от командване "Център" и от Южния военен окръг на юг за такова мащабно учение са имали за цел инвазия. Разбира се международната експертна общност не знае и все още продължава да се чуди, какво всъщност Путин е искал да направи с тази демонстрация на сила. Според мен, ако разгледаме начина на предислоцирането на тези войски в тази чувствителна зона, както и евентуалните задачи, които руското военно командване би поставило, можем да кажем, че това се случи 1 седмица преди годишната реч на Путин пред депутатите в Руската Дума. И на мен ми се струва, че едно от обясненията е да се подготви речта на президента Путин по най-добър начин чрез демонстриране на страхотна сила от Русия, каквато Путин казва, че има. Така че това е във висока степен и вътрешнополитически пропаганден ход, който има за цел да укрепи самочувствието на руската армия, и на руснаците. И без това Русия в последно време непрекъснато търпи провали със своето разузнаване, непрекъснато излизат резултати от различни контраразузнавателни разследвания и операции на страните в НАТО, да кажем в България и Чехия, при което се разкриват руски подривни операции срещу НАТО. Така че трябваше да бъде почистен теренът и подготвен руснакът да възприеме по най-добрия начин речта на своя президент, по принцип такава реч има точно такъв смисъл – да сплотява, да прави социална кохезия в държавата. Това мисля, че засега можем като сигурност да посочим като обяснение. Водещ: А други цели дали си бе поставил руският президент? Може би с това раздвижване той гонеше и някакви външнополитически амбиции? Румен Кънчев: Относно външнополитическите амбиции аз се засмивам, защото се сетих, че малко преди разполагането на руски ракети в Куба при кубинската ракетна криза 1962 г., за която бяха разсекретени протоколите на Политбюро и публикувани за общо ползване, та когато заседанието на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия, тогава тя се ръководи от Никита Сергеевич Хрушчов, когато завършва заседанието и половината от членовете на Политбюро много, много не са съгласни да се изпрати там оръжие, да се започне такъв процес на 60 мили от бреговете на САЩ, тогава Хрушчов казва – вижте какво, дайте ще пуснем един таралеж в гащите на чичо Сам, пък ще видим след това, какво ще стане. Сега ми изглежда малко работата подобна. Едно такова излишно дрънкане на оръжия, едно такова излишно показване на мускули. Не знам защо е това и дали толкова много напред изведнъж е тръгнала икономиката на Русия, че са се освободили толкова много пари, които вместо да се дават за здравеопазване, за социални грижи, за пенсии, за повишаване на заплатите, те отиват в новите два завода за построяване на балистични ракети, в другите фабрики за производство на оръжие. Така че, аз не мисля, че кой знае какъв ефект навън ще произведе. Освен това, ако произведе, защото вашият въпрос има и по-дълбок смисъл, ако произведе някакъв международен ефект, то този ефект няма да бъде в полза на Русия. И такъв ефект вече има. Започва консолидация на НАТО, тъй като НАТО се беше успокоило след Студената война, чувстваха се страните от НАТО като победителки завинаги. И това отпускане даде пауза на Русия, в която тя настигна или почти настигна западната военна мисъл и западното военно производство. Казвам почти, защото ще ви цитирам интервю на началника на генералния щаб на американската армия в Атлантическия съвет на САЩ ген. Дънфорд през 2020 г. Тогава на въпрос каква е дистанцията между нас и Русия, той отговори категорично по следния начин : „В следващите 15 г. няма да могат да ни застигнат. В следващите дори 20 г., цитирам Дънфорд, те не могат да развият способности, да заплашват дори Европа“, разбира се, казва Дънфорд, ние ще продължим да поддържаме нашите европейски приятели, ще продължим да поддържаме във висока кондиция и нашите въоръжени сили. Американските началници на генералния щаб не приказват току-така пред пресата и не казват празни думи. Така че едно такова действие в международен план сплотява страните от Алианса преди срещата на 14 юни в Брюксел на държавните глави на страните-членки на НАТО. И аз мисля, че на тази среща вероятно ще се отговори на всички тези дрънкания на оръжия, които някак си започнаха да стават натрапчиви с демонстрациите им от Русия на европейците и главно на НАТО. Водещ: Проф. Кънчев, защо Путин реши да върне Русия във времето на Маргарет Тачър и Хенри Кисинджър, когато двамата я наричаха „Горна Волта с ракети“? Румен Кънчев: Отличен въпрос отново. Затова, защото очевидно е трудно Русия да тръгне по пътя на изграждането на силна икономика, конкурентноспособна на западните икономики. Аз неведнъж съм казвал, че по брутен годишен продукт Русия произвежда едно 1,7-1,8 трилиона долара, докато американците имат 22 трилиона, Китай 16,8, ЕС – над 24. Така че възниква и още един въпрос, който е много важен – това е въпросът, доколко дълго и за колко време руската икономика, тази слаба руска икономика може да поддържа този военнополитически курс, който сега се следва от ръководството в Кремъл. И да не се случи в един момент така, че да се получат в Русия и с Русия резултати, подобни от резултатите от края на Студената война. Водещ: И разпадането на Съветския съюз. Само че накъде ще се разпада вече Русия? Румен Кънчев: Има накъде да се разпада и едва ли това заслужава този руски народ, който е доста изстрадал народ, който и сега ще се опита да се бори с тази диктатура в Кремъл, която му се налага. Тези дни тече по Първи канал серията за Достоевски, 8-те серии на руския филм за Достоевски. Ако го гледаме, виждаме, че в репликите, в думите, които Достоевски казва в различни свои съчинения, те са вплетени в този филм, той много добре сякаш е написал част от тези реплики за съвременна Русия със самодържавието, с това безсмислено конфронтиране със Запада, с което конфронтиране руските лидери знаят, че са губещи. Въпреки това продължават такъв курс и т.н. Водещ: „Бесове“ е изключително илюстративно на това, което се случва в Русия и сега. Румен Кънчев: Също и „Идиот“. Водещ: „Идиот“, също така. Направи обаче впечатление, проф. Кънчев, че в тази си реч руският президент не спомена за Украйна. Говори за свръх въоръжаването, за новите оръжия, но не каза нищо за Украйна. Защо? Докато досами речта той дрънкаше метал наоколо и разхождаше напред-назад армии. Румен Кънчев: Украйна е илюстрацията на съветската мощ, но той достатъчно силни думи каза и даже бих ги характеризирал като злостни думи по отношение Запада. Путин е възпитан човек в тези речи, но сега показа в тази реч много високомерно отношение към колективния Запад, той така го нарече, като имаше предвид колективната европейска отбрана. Каза, че Русия е лидер в създаването на ново оръжие – нещо, което не е така. Ето вчера отново имаше документален филм на НАСА за станцията, която американците изпратиха на 40 милиона километра оттук и за платформата, която започна там да трансформира въглеродния окис в кислород, за да провери може ли да се изгради по-голяма станция. Русия изобщо не може да си помисли за подобни проекти. Също така той каза в тази реч нещо, което е също много важно и което е противоречиво, той сам на себе си противоречи. От една страна каза, че тя е лидер в разработката на нови оръжия, от друга страна каза, че ако някой се осмели да разговаря дълго с Русия, Русия ще отговори реципрочно. Нали е по-силната страна, какво реципрочно? Въпросът обаче е друг – че точно Западът при това поведение на Русия, Западът точно ще отговори реципрочно и в какъв смисъл? В такъв, че започва по-висока дисциплинираност по отношение на военните бюджети на Запада. Байдън вече поиска увеличаване с 90 милиарда на бюджета на Пентагона и за 2022 г. той ще бъде 715 милиарда. И фактически по този начин Путин кара зорлем Запада в нова конфронтация от типа на студената война. Водещ: Надпревара във въоръжаването? Румен Кънчев: Да. Конфронтация именно във въоръжаването. По този въпрос на въоръжаването са написани много трудове и има цяла теория за военното превъоръжаване и за съперничеството във военната област. И една от централните тези на тази теория е, че няма победител започне ли спиралата на превъоръжаване. Така че не мога да си обясня, защо Путин предприема такива крайни ходове, тази крайна конфронтация със Запада, който е много по-напред в икономическо и в технологично отношение. Това са необясними неща дори за широката експертна общност, която анализира руската политика и по-специално действията на Путин и близкото му обкръжение. Водещ: Проф. Кънчев, на фона на тези събития, къде стои България? Особено сега с новия парламент при всички сценки и изпълнения, смешки и закачки, които всекидневно наблюдаваме. Дават ли си сметка политиците, къде се намират? Румен Кънчев: Това е вече най-трудният въпрос, на който едва ли някой може да отговори, защото ние виждаме, че в новия парламент цари пълен хаос. Не виждаме никаква визия за бъдещето на България, не виждаме никаква отговорност за тези процеси, които стават както в Черноморския регион, така и в Украйна. На 15 юни, когато, което е много скоро, България трябва да изпрати военна делегация начело с държавния глава на срещата на Summit на НАТО. Водещ: Да, на срещата на върха на НАТО. Румен Кънчев: Какво ще отговорим на този Summit , как ще се представим на този Summit? Предстои през май и юни, края на май и юни започва най-голямото учение, вие споменахте преди малко за Defender Europe 2020 г., сега идва Defender Europe 2021 г., това е учение на силите за незабавен отговор и след това командно учение на силите, командващи операциите. Това е също така придружено от продължително учение „Африкански лъв“. В същото време от средата на май до юни, като част и в неговия край е учението „Решителен защитник“, където ще бъдат отработени всички елементи на един възможен внезапен и мълниеносен, смъртоносен удар, ако някой посегне на страна от НАТО. Същевременно, понеже питахте и за международния отзвук, искам да добавя само, че през 2013 г. беше дееактивиран така нареченият 5-ти Американски корпус, който беше разположен в Европа и беше в услуга на НАТО и европейското командване на САЩ. Т.е. през 2013 г. те си прибраха корпуса в Кентъки, където е постоянното му местоположение. Сега е взето решение корпусът да се върне в Европа, за да помага на НАТО. Също така на тази среща на 14 юни - на Summit в Брюксел –първият въпрос, който ще бъде обсъждан, е въпросът за поведението на Русия, т.е. започва много сериозно сплотяване на Запада. А вторият голям въпрос ще бъде въпросът за изработването на специална стратегия за Украйна и Грузия, която цели бързото, ускореното приемане на Украйна и Грузия за членове на НАТО. Така че това са последиците. На целия фон от тези събития и на КОВИД-кризата в нашия парламент имам чувството, че никой не го интересува нито международното, нито вътрешното положение. Т.е. аз съм напълно разочарован от тези формации, включително новите, които влязоха в парламента, с изключение донякъде на „Да, България“, чиито лидер има малко по-ясна представа за икономическата визия на България,. Водещ: Към това да добавим и срещата на върха във формат Б-9 страните от Източния фланг на НАТО в Букурещ, срещата на върха по инициативата „Три морета“ в София, поемане на председателството на процеса на срещи на министрите на отбраната в Югоизточна Европа за следващите 2 г. от България – все теми, които в българския парламент тотално отсъстват. И по наближаването им в каледара цари пълно безгрижие. Румен Кънчев: Инициативата „Три морета“ ми се струва, че българският парламент в сегашния му състав, нека да не съм чак толкова краен, но ми се струва, че нито един човек не е наясно, каква е тази инициатива, България каква позиция заема там, каква позиция трябва да заяви българският президент, който е глава на инициативата, тъй като следващата среща ще се проведе в България. А това е много важен въпрос, тъй като подобни въпроси тестват готовността на България да бъде истински надежден съюзник както на НАТО, така и в ЕС. Тестват се качествата на България като стратегически съюзник в НАТО, качествата на България като съюзник на Запада. Така че това са изключително важни въпроси и подготовката на хората, включително депутатите за такива срещи, за участие в такива форуми, изисква много дълго готвене, много сериозна работа. Както е тръгнало с този парламент, не виждам загриженост и отговорност по тези въпроси. Водещ: Може би, защото всички си мислят: „не съм оттук и съм за малко“. Имаше такъв израз от градския фолклор и горе-долу натам върви работата. Румен Кънчев: Ако са за малко, защо излъгаха толкова народ да гласува за тях? Водещ: Излъганите да си мислят за следващите избори. Румен Кънчев: За това вече съм съгласен с вас. Всеки трябва да си направи оценка, за какви хора е гласувал, какво правят тези хора сега в парламента и дали това са онези, които биха могли да помогнат на България в усложняващата се международна и вътрешна обстановка, защото КОВИД кризата несъмнено ще се отрази върху икономиката и бизнеса в България. И допълнително към това, както виждаме, много се изостря и конфронтацията с Русия, разбира се не по вина на нашата страна, а поради амбициите на руската страна. Но така или иначе това са сериозни процеси, в които страната ни няма как да не бъде въвлечена. И не само да не бъде въвлечена. От нас се очаква позиция по ситуацията да кажем в Черноморския регион. Водещ: Значи, да се снишим докато мине бурята? Румен Кънчев: Ние се снишавахме непрекъснато и застанахме по отношение на НАТО да разработи българският премиер концепцията: „искам в Черно море да виждам лодки и платноходки”. Водещ: Сега ще вижда бойни кораби. Румен Кънчев: С лодки и платноходки не можеш да се бориш срещу подводниците и корабите на Русия. Така че трябваше за други неща да мисли. Цоня Събчева

24 Април 2021 | 09:00 | Радио "Фокус"