ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Любомира Гломб: Ниското имунизационно покритие прави четвъртата вълна най-смъртоносната от началото на пандемията

Доц. Любомира Гломб: Ниското имунизационно покритие прави четвъртата вълна най-смъртоносната от началото на пандемията

Доц. Любомира Николаева-Гломб, ръководител на отдел "Вирусология" в Националния център по заразни и паразитни болести, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

1 Ноември 2021 | 18:00 | Радио „Фокус“

Доц. Любомира Гломб: Най-заразни са хората, които са с изразена симптоматика на COVID 19 и изкарват болестта по-тежко

Доц. Любомира Гломб: Най-заразни са хората, които са с изразена симптоматика на COVID 19 и изкарват болестта по-тежко

Доц. Любомира Николаева - Гломб, завеждащ отдел "Вирусология" в Националния център по заразни и паразитни болести, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ Водещ:Доц. Гломб, можем ли да кажем, че на този етап сме достигнали някакъв пик на заболяемост? Любомира Николаева-Гломб:Аз с такъв категоричен отговор не мога в никакъв случай да се ангажирам, защото броят на положителните материали никак не е малък. Той има нормалните флуктуации и хубаво е резултатите да се обработват на двуседмична база – това, което се прави в Националния център по заразни и паразитни болести и информацията стои на сайта вече. Аз към момента не виждам кой знае колко успокоителни данни. Заболяемостта е висока. Водещ:Всъщност, ако трябва да направим едно обобщение на изминалия летен период – имахме един период, в който вирусът беше така да се каже не толкова активен. Какво се случи изведнъж, че кривата тръгна така нагори през месец октомври, за да достигне вече тези наистина плашещи стойности през ноември? Любомира Николаева-Гломб:От епидемична гледна точка не се случи нищо необичайно. Обикновено респираторните инфекции са по-рядко през летния сезон, когато осветеността с пряка слънчева, тоест, с ултравиолетовия диапазон на светлината е висока, а вирусите са много чувствителни към облъчване с ултравиолетова светлина и бързо губят своята жизнеспособност. И освен това по време през лятото хората живеят повече на открито, повече раздалечени един от друг, тоест, естествено се спазват мерките за дистанция. През зимния сезон, когато стане по-хладно, хората се прибират в помещения. Не всяко помещение се проветрява редовно и интензивно. И тези фактори способстват за по-бързо разпространение на инфекцията. Освен това държа да кажа, че когато инфекцията със SARS-коронавирус навлезе в нашата страна, беше относително зимен период – ранна пролет, и тогава се наложиха много строги мерки за дистанция и изолация. И също държа да отбележа, че българските мерки за дистанция и изолация, които бяха наложени тогава, бяха доста либерални в сравнение с това, което се наложи в други страни, но тези мерки постигнаха своята цел – беше ограничено лавинообразното разпространение на един респираторен вирус. И мерките станаха жертва на собствения си успех – това, че се постигна някакво ограничаване на инфекцията през пролетта доведе до засилване на скептичните настроения сред много хора, че такъв вирус няма, че той е безопасен вирус. Естествено имаше и колеги, които широко рекламираха това нещо, страхът от вируса намаля, и естествено вирусът зае позициите, които му бяхме освободили. Водещ:Да, за жалост наистина. Можем ли да кажем както при другите вируси, например при грипния, че когато повече хора се срещнат с вируса, неговата сила по някакъв начин ще започне да отслабва, или тук, при Ковид-19 всичко ни се случва за първи път? Любомира Николаева-Гломб:При Ковид-19 имаме един – причинителят на болестта се казва Ковид-19, а причинителят се казва SARS-коронавирус 2, та при тази болест и този вирус цялото население на Земята е наивно, тоест, никога не се е срещало с него. Така че за вирусът това е много удобна ситуация, защото всеки човек, който се срещне с вируса, най-малкото ще се инфектира. С грипните вируси имаме повече от 100 години документирана среща на вируса с човешката популация изцяло на Земята, а освен това науката вирусология знае, че грипните вируси циркулират в човешката популацията много преди така известния Испански грип от 1918 година. Така че просто вирусът, причиняващ Ковид-19, срещна едно напълно наивно население, и затова всеки човек е податлив на инфекция с него. Казвам на инфекция, защото инфекция и болест са двете различни неща. Видяхме, че SARS-коронавирус 2 може да причинява и безсимптомни инфекции или много леко протичащи инфекции. Точно това е коварното, че имаме хора, които са носители на вируса и могат да заразяват. Да, успокоително е, че колкото по-безсимптомен е даден човек в инфекцията си със SARS-коронавирус 2, толкова по-малко заразен е той. Но виждате, че става въпрос за степен – по-малко заразен, но не казваме не е заразен. Водещ:По-малко заразен означава ли по-леко протичане на болестта? Любомира Николаева-Гломб:Това, което се натрупа, защото се натрупаха достатъчно много на брой случаи – повече от 55 милиона в световен мащаб, ни показва, че хората, които боледуват леко или дори не боледуват, а само инфекциозни, са по-малки, по-слаби участници в епидемичния процес. Най-инфекциозни са хората, които боледуват, които са с изразена симптоматика. Водещ:Да. Можем ли вече да кажем с някаква по-голяма сигурност има ли значение кръвната група на дадения човек за това да изкара по-леко инфекция, и има ли вече някакъв отговор на този въпрос защо при едни хора протича по-леко, при други безсимптомни, а при трети тежко? Любомира Николаева-Гломб:Значи, това са фактори. Как ще потече дадено заболяване в даден човек зависи от множество фактори – те са повече от 100, дори бих могла да кажа и 1000. От една страна са факторите, които от страна на вируса, тоест, колко вирусни частици е погълнал или вдишал са полепнали по клетките на съответния човек, който е заразен, тоест, инфекциозната доза – много важен фактор за инфекциозния процес и на протичането на инфекцията в съответния индивид. Колкото повече вируси е приел съответния човек, толкова вероятността той да се разболее е по-голяма. Освен това, фактори, които зависят от вируса, е колко този вирус е запазил жизнеспособността си, тоест, дали се е разболял човекът през лятото, през зимата и т.н. От другата страна стоят всички фактори на инфекциозния процес в човека, които са от негова, от страната на макроорганизма, организма на човек. Както казвате вие, така популярната кръвна група, полът също, особеностите на имунния му отговор, индивидуалните му генетични особености. А след това идват и наслагванията на съпътстващи хронични заболявания, които може да има този човек. Цялото това съзвездие от фактори от страна на вируса-причинител, и от страна на организма-гостоприемник на този вирус, ще опише индивидуалната клинична картина на инфекцията при съответния човек. Да, кръвната група има значение, натрупаха се фактори. Обаче това не означава, че хората, защото това, което се знае, е, че хората с нулева кръвна група боледуват малко по-леко. Това неозначава, че няма хора с нулева кръвна група, които не боледуват тежко, и няма и сред загиналите – хайде, не загиналите, това е вид война наистина, но сред починалите от Ковид-19 има хора, които са с нулева кръвна група. Така че нека да бъдем внимателни при интерпретацията на фактите. Това, че се забелязва една тенденция, че хората с нулева кръвна група боледуват може би в по-малка степен и по-леко от Ковид-19, неозначава дефинитивно, че нулева кръвна група е фактор, който предпазва от инфекция. Същото се отнася и за половото разпределение. Забелязва се един лек превес, това се вижда и в данните, които събира и Националния център за заразни и паразитни болести, лек превес на мъжкия пол за заразяемостта и заболяемостта от Ковид-19, но това не означава, че жените не боледуват. Тоест, мъжете боледуват около 50 и няколко процента, а жените 40 и няколко процент. Виждате, всичко е въпрос на цифри и правилна интерпретация на тези цифри. Мерките за предпазване от респираторна инфекция важат за всички, независимо от кръвна група и пол. Водещ:Да. Хубаво е да го чуят всички, а не да се успокояваме, че като сме нулева кръвна група и сме застраховани. Най-малкото трябва да пазим околните, ако не друго. Доц. Гломб, вече се появиха данни за настъпването на един от един грипове щамове. Вие имате ли в Националния център за заразни и паразитни болести вече информация за грип? Любомира Николаева-Гломб:В Националния център за заразни и паразитни болести се намира референтната лаборатория по грип и ОРЗ, която диагностичната дейност е важна част от нейната ангажираност, но по-важната е референтната дейност. Тоест, при нас нетолкова установяването на циркулацията на грипни вируси е толкова зле, колкото установяването кой точно грипен вирус, кой щам. За това нещо ние работим в колаборация с Центъра по контрол на заболяванията в Атланта, САЩ. Това е най-уважаваното звено в контрола на инфекциозните болести. Работим с колаборация с аналогичния Европейски център за контрол на заболяванията в Стокхолм. Тоест, ние имаме възможност не само да кажем, че това е грипен вирус, а да кажем и кой е: А,В или С, и съответно ако е А – H1N1, знаете всички тези буквички, които ги използваме да говорим понякога по-сложно. Така че моля колегите, които регистрират циркулация на грипен вирус, да изпращат тези положителни проби за уточняване точно кой грипен вирус циркулира. Обикновено в България грипния вирус идва в по към края на декември, но нищо не му пречи да е дошъл и сега. Ще видим. Водещ:Тоест, не е изключено вече да има някаква циркулация. Любомира Николаева-Гломб:Разбира се. Грипните вируси като всички вируси се стараят да оцелеят, а това означава, че те търсят хора, които да заразят. Водещ:В края на разговора ни да обобщя: едно от важните неща е помещенията винаги да се проветряват, за да има циркулация на чист въздух, за да няма натрупване на вируси, нали така? Любомира Николаева-Гломб:Изключително важно е това нещо, колкото може да се съблюдава. Малко хора в едно затворено помещение, и това помещение да бъде проветрявано често. Под често ще дам примера с немските училища, които отвориха врати си за ученици от през май месец, честото проветряване означава на всеки 20 минути. Там има ясни разписани правила по средата на учебния час за 5 минути да се отварят широко прозорците. Целта е точно, за да може да се смени бързо въздуха. Колкото по-студено е навън, толкова по-бързо се сменя. И най-хубаво е смяната на въздуха в помещенията да става точно по естествен път – с външен атмосферен въздух, а не с климатични инсталац ии, всякакъв вид такива съоръжения, които понякога въртят един и същ въздух. Поддържането на климатичните инсталации в момента става изключително важно звено от профилактиката, защото тези филтри, които филтрират въздуха, трябва да се проверяват редовно, за да не се получи замърсяване с вирус на филтрите. Тогава нещата не са никак добри. Затова естественото, свободно отваряне на прозорец. Евелина БРАНИМИРОВА

20 Ноември 2020 | 12:00 | Радио „Фокус“