ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Явор Каролев, ПСС: Туристите в планината през летния сезон трябва да пият около 2 литра вода и да се мажат със слънцезащитен крем с висок фактор

Явор Каролев, ПСС: Туристите в планината през летния сезон трябва да пият около 2 литра вода и да се мажат със слънцезащитен крем с висок фактор

Явор Каролев, дежурен спасител в Планинска спасителна служба (ПСС), в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с туризмът в планината през лятото.

28 Юни 2020 | 18:00 | Агенция „Фокус“

Явор Каролев, ПСС: Най-големият проблем за туристите в планините е липсата на подготовка

Явор Каролев, ПСС: Най-големият проблем за туристите в планините е липсата на подготовка

Явор Каролев, планински спасител от Планинската спасителна служба към БЧК, в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Водещ: В последните седмици станахме свидетели на няколко инцидента с изгубили се туристи в планините. Какви са причините за тях и как могат да бъдат предотвратени – за това ще разговаряме с Явор Каролев, планински спасител от Планинската спасителна служба (ПСС) към БЧК. Господин Каролев, нека първо да започнем с операцията на Черни връх. Тя продължи 4 дни, но в крайна сметка изходът е положителен, за щастие. Кои бяха най-големите ви трудности в откриването на 21-годишното момче? Явор Каролев: Проблемът в този случай беше, че нямаше логика в поведението на човека, тоест не бяхме сигурни точно какво става. В следващия момент с всеки изминал ден се разширява обхватът на издирването. Би трябвало да може човек в добра кондиция без проблем да слезе до подстъпите на планината за един ден, а то не се получи. Бяхме уведомили абсолютно всичките населени места в Южната дъга на Витоша, така че да очакват лице с тези характеристики, които беше, но не се получи и много дълго време продължи това издирване. Водещ: В крайна сметка важното е, че момчето беше открито в добро състояние. Как си обяснявате обаче зачестилите в последните дни инциденти със загубили се в планината хора? Явор Каролев: Принципно в последните години се наблюдава доста по-голямо количество хора, които излизат в планината. Винаги, когато има много хора, имаме и повече инциденти, които се случват, но освен всичко останало, има един основен проблем – хората не се подготвят за екскурзия в планината или за по-голям преход достатъчно добре, особено тези, които не са активни туристи. Активните туристи, които редовно ходят в планината, не създават толкова много проблеми, колкото инцидентно излизащите на терен и просто там е разликата. Хората, които не са се приготвили, оттам нататък създават доста по-често нещастни случаи. Водещ: Можем ли да говорим за подценяване на опасностите, които планината крие в тези случаи? Явор Каролев: Принципно планината е място, което е по-различно от града. Хората не са свикнали особено много с нея. Там е проблемът. Ако си свикнал да ходиш в планината, не е толкова страшно и не е толкова опасно. Там обикновено климатичните условия са най-големият проблем, тоест бърза промяна на времето, трябва да можеш да се ориентираш на терена. Ако не познаваш терена, шансът за загубване е голям, но при тези последните случаи говорим за разкошно време без никаква мъгла и оттам нататък терени, които не са особено сложни. Водещ: Тоест каква е причината за тези изгубвания? Явор Каролев: В единия случай по всяка вероятност е бил уплашен от нещо човекът, който беше в района на Белмекен, и е бягал, а в другия случай мъжът беше с аутизъм и оттам нататък нямаше какво да се направи. Водещ: Казахте, че един от най-големите рискове в планината е именно метеорологичните условия, които се сменят бързо, но като оставим настрана природата, срещу която нищо не може да се направи, какво може да се направи, за да бъдат хората по-отговорни, когато излизат в планината? Повече информационни кампании ли са необходими? Явор Каролев: Информация има достатъчно много, просто хората не са свикнали да се подготвят. Когато отиваш на море, търсиш хотел, най-добра цена, планираш си пътя, докато много често се случва човек да отиде в планината, прави преход, който е от 2-3 дни, и не носи даже карта в себе си, камо ли да е научил маршрута или да го е минал преди това с някой, който води. В големите планини обикновено хората наемат водачи, при нас тази култура я няма и това нещо изчезна в годините. Преди имаше туристическо движение, което беше много силно, имаше много групи, които вървяха в планината. В момента не е така. Българите просто не дават пари за водачи – това е единият от проблемите. Водещ: Организират се сами и на своя глава тръгват в планината? Явор Каролев: Да, това винаги е било. Хората обичат да ходят с приятелите си, но поне някой в цялата компания, която не трябва да бъде прекалено голяма, за да може да я обхванеш, би трябвало да знае какво прави, къде го прави, как го прави. Тоест трябва да познава терена, трябва да познава планината. Водещ: Очаквате ли с настъпването на есенния сезон и влошаването на времето инцидентите да зачестят още повече? Явор Каролев: Обикновено един от най-добрите сезони за ходене е октомври. Октомври е месец, в който температурите са по-ниски, по-лесно се ходи и обикновено имаме дни с много стабилно време и тогава посещението на планината е доста разпространено – хората са се върнали от море и отиват на планина. Така че очаквам да имаме още работа. Водещ: Готови сте обаче да реагирате на всякакви сигнали от гледна точка на обезпеченост с кадри, с техника? Явор Каролев: Ние си поддържаме готовността непрекъснато – и през лятото, и през зимата. Това не е нещо, което да бъде сезонно само през зимата или само през лятото. Водещ: Имаме ли вече някаква статистика за това лято колко са случаите с инциденти с туристи в планините? Явор Каролев: Статистика реално нямаме, но от това, което гледаме в дневника, доста по-голям брой нещастни случаи и издирвания имаме, отколкото предишните две или три години. Водещ: Такова впечатление всъщност остава и от отразената информация в медиите. Наистина, особено през август месец, като че ли имахме много такива случаи. Явор Каролев: Всичко е взаимосвързано. Просто имаме повече хора в планината и оттам нататък нещастните случаи ще стават. Това е въпрос на статистика. Важното е да бъдат по-леки и по-лесни за отразяване. Водещ: Да, разбира се. Нека отново да дадем съвети на хората, които излизат в планините, въпреки че много пъти сме си говорили с Ваши колеги по тази тема, нека все пак да припомним какво е важно да знаем, когато отиваме в планината. Явор Каролев: Първото нещо – метеорологичните прогнози, които се дават в България, вече са достатъчно добри, за да може да се разчита на тях, и когато човек реши да отива в планината, може да погледне дългосрочната прогноза и оттам нататък да направи сметка какво ще бъде времето, като се вземе предвид, че във високите части на планината обикновено фронтовете, които влизат в България, са с по-силен вятър и много по-рано се получава влошаване на времето. През сезона, колкото и да е странно, нощно време температурите падат, така че би трябвало човек да бъде облечен, така че да може да издържи на по-лошо време. Тоест, ако започне дъжд или температурите паднат около 10 градуса във високите части на планината, да може да бъде облечен и да запази температурата си. Другото нещо е да планира маршрута и да се запознае с него. Работейки с карта, би могъл да планира маршрута като трудност, като дължина, като време, което трябва да отдели за него. Така че човек може да направи много в домашни условия преди да отиде в планината, за да бъде сигурен, че там ще бъде добре. Тоест че няма да има никакви проблеми, когато се качи горе. Водещ: Ако случайно човекът се изгуби и не може да намери пътя си, какво може да направи, за да бъде откриването по-лесно и за вас, планинските спасители? Как да се действа в такава ситуация? Явор Каролев: Първото нещо – би трябвало да е уведомил семейството си откъде накъде пътува, горе-долу да има някакъв график на пътуването, тоест на тази хижа ще бъде на тази дата, на другата – на другата дата. Оттам нататък, когато подава сигнал, казва: „Бях между тези две хижи“ и горе-долу на колко часа от коя хижа се е намирал, когато се е загубил, за да може да са планирани действията от наша страна. Тоест да можем да работим възможно най-бързо. Хубаво е, ако може да подаде GPS координати, тогава вече нещата стават изключително леки за нас. Повечето смартфони имат тази функция и би трябвало човек да се запознае как работи телефонът му, а ако не, GPS, който носи. Просто в един момент подготовката на пътуването е един от най-важните неща. Симона МЕДАРОВА

3 Септември 2015 | 14:00 | Радио „Фокус“