ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Избори 2 в 1: Проф. Александър Маринов: България избра промяната и това е сумарният извод от гласуването за президент и гласуването за парламент

Избори 2 в 1: Проф. Александър Маринов: България избра промяната и това е сумарният извод от гласуването за президент и гласуването за парламент

Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.

15 Ноември 2021 | 12:00 | Радио „Фокус“

Проф. Александър Маринов: Не е толкова елементарен въпросът за възникването на нов политически субект, който да бъде оглавен от популярните лица в служебния кабинет

Проф. Александър Маринов: Не е толкова елементарен въпросът за възникването на нов политически субект, който да бъде оглавен от популярните лица в служебния кабинет

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Заедно с лятото, към своя край върви и 46-ият парламент, а с него – и политическият сезон, на който неизбежно точката ще сложат кампаниите за парламент и президент. През изминалите седмици се изговориха много думи, затвориха се възможните врати, публиката бе засипана от скандалджийски сюжети, отвращението към политическата безпомощност предстои да дава своите плодове. Кои от събитията обаче ще се окажат определящи? Въпросът е към политическия анализатор проф. Александър Маринов. Загубено ли беше времето в 46-ия парламент, проф. Маринов? Александър Маринов: Може да ви се стори странно, но ще отговоря нееднозначно. От една страна, разбира се, бяха пропуснати възможности да се състави редовно правителство, парламентът да работи, промяната, която мнозинството от българите искат, да се задълбочи и да почне да дава плодове – плодове за хората. От друга страна, ние минаваме през един период, който няма да е кратък, на нестабилност, системна нестабилност, който трябва да завърши с качествено ново, надяваме се по-добро състояние на българската политика, на институциите, на отношенията между тях и гражданите. От тази гледна точка уроците, неуспехите, провалите, ако щете дори, също имат своята цена, своята положителна стойност. Т.е. това, което можеше да се случи, но не се случи, което в някаква степен може да се адресира като отговорност към определени партии и политически лидери, това е процес на учене от страна на обществото. Някои илюзии ще бъдат разсеяни, някои очаквания ще бъдат конкретизирани, някои критерии ще бъдат уточнени. Нали знаете, има такъв израз – можем да се научим по трудния и по лесния начин. На нас не ни се удава по лесния начин засега, значи учим се по трудния начин. И смятам, че това в края на краищата ще доведе до положителен резултат. Водещ: Вие сте оптимист – казахте, че ще се стигне до ново качествено ниво на политическия живот на страната. Но при така съществуващите отношения между политическите субекти как виждате реалистичността на въпросното постижение? Александър Маринов: Ние с вас сме говорили и друг път. Действащите сега политически субекти, по-стари, които наричаме „системни“, някои ги наричат „статукво“, и по-нови, които между другото също включват хора, свързани с миналото по един или друг начин, та сега съществуващите политически субекти засега не издържат изпита, не издържат проверката на обществените очаквания. Според мен изтича времето, а за някои вече е изтекло времето, когато ще се дават нови шансове. Следователно, в обозримо бъдеще – разбира се, не говорим за съвсем кратко бъдеще, но да кажем една година – тези, които не могат да докажат способността да се справят с отговорността на политиката и управлението, просто ще бъдат отстранени от обществото, от гражданите, няма да получават подкрепа, която да ги постави в положение да решават. И тъй като в обществото, не само в природата, празно място няма, вакуум няма, следователно на тяхно място ще се появят нови политически субекти. Това не е въпрос на субективно желание или инженерство от страна на някого, това е въпрос на обществена потребност. Обществото има нужда от качествена политика, както има нужда от много други качествени неща. Смятам, че за съжаление това се случва по-бавно, отколкото би могло, но то е неизбежно, повтарям, защото това е въпрос на обществени закономерности и е много наивно да смятаме, че тези закономерности могат да бъдат игнорирани. Ако под игнорирането на обществените закономерности се разбира антисистемност, то това е една загубена кауза, глупава кауза. Според мен антисистемност винаги е нещо конкретно, т.е. срещу даден модел на системата, срещу даден вид управление, срещу дадени субекти на управление. Ясно е, че тези, които досега са управлявали България, или част от тези, които предявиха претенции да ги заместят, не се справиха или поне засега не се справят, но няма да имат много време за опити. Водещ: Съдейки по вашата прогноза за едната година, означава ли, че поне още два-три парламента ще бъдат такива безплодни, като миналите вече 45-и и 46-и? Александър Маринов: Аз споменах един ориентировъчен срок, не съм ясновидец и не мога да преценя, още повече, че има и съвсем случайни, непредвидими фактори. Но когато говоря за трайна нестабилност – да, имам предвид, че ще се случват неща, които не могат да бъдат ускорени. Аз не твърдя, че непременно това ще бъдат парламенти, неспособни да съставят правителство, но може би ще съставят едно правителство с кратък живот. Отново повтарям – това не е въпрос само на и не толкова на някакви недостатъци, персонални или групови, това е въпрос на голямата сложност на трансформацията, която трябва да се извърши, защото главното действащо лице в тази трансформация, противно на разпространените представи, не са политическите лидери и партиите. Главното действащо лице са гражданите, обществото. Обществото прояви сила, мъжество, смелост преди една година, започна един поход за промяна. Но вие виждате, че тези сили още не са укрепнали, не са консолидирани. Все още има много хора, които не се интересуват или пък по някакви странни критерии взимат решения, които не водят до добър резултат. Това е процесът на учене, който е необходим, защото в противен случай ще означава да очакваме поредния месия. Месията е погрешна философия, т.е. някой, който ни го спуска отнякъде Бог или провидението, или случайността. Иначе човекът, който може, или хората, които могат да ръководят добре, да поведат обществото, в края на краищата са продукт на самото общество и на способността му за добър избор. И трябва да се научим да правим този избор с достатъчно голяма тежест, така да кажа, масовост, за да бъде изборът убедителен. Водещ: Може би трябва да се научим да познаваме и кандидатите за политици и за лидери. Александър Маринов: Да, разбира се. И най-вече – да уточним критериите, по които ги избираме. Сега ще ви дам пример. Смятам, че предстои интересен дебат по въпроса за хората с минало и без минало, защото има някаква илюзия, че можем да измислим отнякъде хора, които са без минало, в смисъл за които нищо лошо не можеш да кажеш за миналото им. Но много често това са хора – поне засега такива излизат на преден план, – за които не можеш да кажеш нищо за миналото им, нито добро, нито лошо. Водещ: Ама и нищо и за сегашното, и за бъдещето им. Александър Маринов: Да. Искам да кажа, че ние няма как да вадим като от магически цилиндър непрекъснато някакви нови хора, все едно расли и живели извън обществото. Ние трябва да преценяваме хората по техните дела, постижения и най-вече според специфичните качества, които са нужни, за да управляват държавата ни, т.е. да се занимават с политика. Защото има и такава илюзия – че да имаш впечатляваща диплома или добър бизнес опит в авторитетна компания, или пък да си работил в чужбина е най-важното. Всичко това би могло да бъде част от положителните предпоставки, но не е достатъчно. Не дипломата управлява, а човекът, който трябва да има съответните качества. Водещ: Важен е характерът, сплавта, от която този човек е направен. Проф. Маринов, защо се изпокараха партиите на протеста? Защо не се оказаха на равнището на историческата си мисия? Александър Маринов: Най-вероятно тези въпроси трябва да се задават на тях. Но… Водещ: Като анализатор ви питам, като човек, който следи протестите и има представа реално от тези хора – без илюзии, без захаросаност. Александър Маринов: Трябва да имате предвид, че една голяма част от тези хора аз ги познавам, тъй като те не са от днес или от вчера в българската политика, някои от тях – лично, а някои от тях – задочно, според това, което са правили и говорили. Аз бих отбелязал три неща, без да претендирам за изчерпателно обяснение, сигурно има и други. Първо, отново натежават старите отношения, старите разграничителни линии, старите вражди, симпатии и антипатии. Второ, мисля, че партиите на протеста, особено някои от тях, прибързаха, смятайки, че вече са достатъчно убедителни, получили са достатъчно силна подкрепа от обществото и могат да не се съобразяват с някои елементарни правила на политиката. Между другото, тези правила, необходимостта да водиш разговор дори с противниците, да търсиш допирни точки, да правиш отстъпки в името на по-важни неща никога няма да изчезнат. Тези изисквания са валидни, дори ако имаш абсолютно мнозинство, тъй като знаем такива примери, в които абсолютни мнозинства са се разпадали много бързо. И третото според мен нещо, на което ние трябва да намерим отговор, трябва по-мъдро да го мислим, това е… Забелязвате ли колко често се използва изразът „червени линии“? Водещ: Сякаш без него не може. Александър Маринов: С това се обозначават някакви принципни положения, които не могат да бъдат престъпени. Но аз се опасявам, че в нашата действителност днес червените линии играят една двойствена роля. От една страна те обосновават една крайна неотстъпчивост. В този смисъл е много важно червените линии или принципите да бъдат реалистично дефинирани, тъй като, ако предварително ти поставиш ограничения, които са неадекватни на действителността, това по-скоро започва да прилича като оправдание за неспособността и нежеланието да поемеш истинската отговорност на политиката като изкуство на възможното. Поставяйки невъзможни условия: „Или всички ме подкрепяте без никакви условия, или няма да си играем с вас“, това означава, че по една или друга причина – умишлено или поради неспособност – ликвидираш възможностите нещо да се направи. Т.е. с червените линии според мен малко се преиграва, злоупотребява с надеждата, че това ще се разтълкува от обществото като алтернатива на безпринципността, на всеядното партниране, на сделките с власт и т.н. Само че ако принципите са неприложими в практиката, тяхната полезност е съмнителна. Ако те изразяват един максимализъм, който не може да произведе резултат, каква е ползата от тях? Аз лично не виждам особена полза от такъв начин на дефиниране на червените линии, още повече когато е ясно, че някои от тях са абсолютно неприложими в дадените условия. И поради това вие виждате, че политиците непрекъснато се движат по тези линии, прескачат ги ту в едната, ту в другата посока, след това се плашат от това, че са ги нарушили, дърпат се назад, което пък създава едно допълнително впечатление за непоследователност и нерешителност. Водещ: Тези червени линии не са ли и някаква своеобразна маска на егоцентрична лицемерност? Защото публично се твърди, че се спазват, оказва се задкулисно, че се прекрачват – и още как. И се влиза в обяснителен режим: кой какво казал, кой къде отишъл, ама защо отишъл, ама имал едно намерение, пък то се оказало друго, и т.н. Александър Маринов: Това беше доста важна формулировка, която вие предложихте. Това е вярно, защото ако ти формулираш принципи, които са нереалистични, неприложими, ти в една или друга степен, в един или друг момент ще трябва да ги нарушиш, видимо или невидимо. Особено когато ги нарушаваш невидимо, става много грозно. Тогава говорим за задкулисие. А в края на краищата, няма нищо страшно, когато дадена червена линия публично, открито, честно се преосмисли. Така го мислихме, обаче не се получи, защото иначе става невъзможно да се изпълни предназначението на политиката. Иначе всеки ще си седи в своята очертана тебеширена червена линия, своя тебеширен кръг, както е писал Брехт… Водещ: „Кавказкият тебеширен кръг“? Александър Маринов: Да. И няма да има допирни точки. А вие виждате, че дори да се появи политическа сила, която ще спечели абсолютно мнозинство, това съвсем не отменя необходимостта от диалог, от партньорство, от чуване на другите позиции, поради една причина – защото диалогът и чуването на другите позиции не изразява просто дискусия или разговор между политиците, а те представляват различието на мнения и интереси в обществото, които трябва да бъдат непременно видени. Друг е въпросът, в каква степен могат да бъдат възприети и реализирани. Но най-малкото, трябва да бъдат осмислени, за да знаем какво решаваме, какво приемаме, какво не приемаме, какво пренебрегваме със съответните аргументи. Точно – аз съм съгласен, че такова крайно, радикално формулиране на червените линии означава на практика отказ от нормален разговор. Защото има дори буквално такива формулировки – „Ние с тези няма да говорим“. С които ще да е, трябва да може да се говори. Това съвсем не означава съглашателство. Водещ: То това е политика и затова е парламент. Parlare – да се говори. Александър Маринов: Естествено, разбира се. Защо да не се говори с ДПС или с ГЕРБ? Ами ще се говори, разбира се. Колкото и да не ги приемаме, ще се говори. Това може и най-вероятно не би довело до практически последици, но всеки ще каже своето мнение. Може пък да има неща, които да бъдат чути и възприети, защото все пак това са стотици хиляди хора, които са гласували за тези партии. Те не могат просто да бъдат представени като несъществуващи. Това, че политиците, техните ръководители взимат неправилни решения или водят користна политика, това е друг въпрос. Но техните проблеми, проблемите на хората трябва да бъдат чути. Водещ: Проф. Маринов, как ще се отрази този политически сезон и предходният с 45-ия парламент върху предстоящите парламентарни и президентски избори? Александър Маринов: От повечето политически субекти има нарастващо разочарование. Някои вероятно малко ще спечелят, но никой няма да спечели кой знае колко. Аз не смятам, че се задава някакъв, както твърди примерно един колега, „мощен син подем“. Дори не бих казал, че е толкова елементарен въпросът за възникването на нов политически субект, който да бъде оглавен от популярните лица в служебния кабинет. Да не говорим, че съвсем не е предпоставено, как ще се идентифицира този субект и т.н. Т.е. има доста сложни неща. Те се усложняват още повече от новия срив на доверието към политиката. Поне една част от българските политици през последната година или поне до април получиха допълнителен кредит, обществено доверие в аванс. Обаче този кредит беше пропилян без видима полза, поне в повечето случаи. Така че ще има една нова криза и от нея е много важно да се излезе сполучливо, защото тази криза е вече породена в условията на започнала промяна. Така че ще се отрази. Аз смятам, че е твърде рано да говорим в конкретни числа, както някои бързат да казват – тези ще загубят толкова, онези ще спечелят толкова. Общите тенденции като цяло според мен са логични, но особено при новите политически субекти, сравнително новите, е много трудно да се прави такава прогноза, тъй като техният електорат е все още нов, неулегнал, реакциите му не са добре проучени и не е толкова лесно да се предвиди, какво ще се случи. При всяко положение виждаме, че на последните избори имаше доста голям отлив, ниска активност. Това влиза във видимо противоречие с желанието за промяна и с очакването за нещо ново. Т.е. отново повтарям – намираме се в едно междинно, нестабилно, крехко равновесие. Може би някой си прави сметката, че ако се повтори няколко пъти това упражнение, някой ще спечели за сметка на останалите, но според мен ще загубят всички, най-вече ще загуби обществото, а ще загубят и тези, които си правят подобни сметки. Водещ: Хората загубиха доверие и това е най-важно. Това не е ли обяснението и за ниската избирателна активност? Александър Маринов: Разколебаха се – нека така да кажа. Не смятам, че този прилив на активност, на желание за участие, който започна преди една година, повече от година, не смятам, че той е изчерпан, но за съжаление новите, сравнително новите субекти, политически най-вече, не можаха да отговорят на очакванията на гражданите. Водещ: И ги проиграха? Александър Маринов: Може да се изразим и така по-остро, да. Цоня Събчева

31 Август 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“