ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Боян Дуранкев: Следващите две години не можем да претендираме за влизане в еврозоната

Проф. Боян Дуранкев: Следващите две години не можем да претендираме за влизане в еврозоната

Проф. Боян Дуранкев, икономист, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

13 Септември 2021 | 15:00 | Радио "Фокус"

Проф. Боян Дуранкев: Корупцията у нас ще бъде уловена в менгеме от Европейската централна банка, ако влезем в еврозоната

Проф. Боян Дуранкев: Корупцията у нас ще бъде уловена в менгеме от Европейската централна банка, ако влезем в еврозоната

Проф. Боян Дуранкев, икономист, преподавател в Университета за национално и световно стопанство и във Висшето училище по застраховане и финанси, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Какво ще се случи, след като еврото влезе официално в сила и у нас? В следващите минути ще говорим с икономиста проф. Боян Дуранкев. Проф. Дуранкев, знаете, чувал сте, че Стив Ханке, който е популярен като „бащата на Валутния борд“, ни предупреди, че не е добре за нас, за България, за българите да приемат еврото. Проф. Боян Дуранкев: Така. Започнахме леко отзад напред. Между другото, много е интересно, че и до ден днешен тълкуват професора Стив Ханке като „бащата на Валутния борд“, което не е вярно. И другото, което е – отминават други аргументи на други чужди, известни имена, пак професори, пак специалисти, и се посочва най-вече това, което казва Стив Ханке, въпреки че дали го е казал Стив Ханке или Ханк Стивънс, няма някакво особено значение, защото решенията се вземат от нас, българите, а не от някакви външни съветници. Между другото, доста сме пострадали от външни съветници, тръгвайки от знаменитата програма „Ран-Ът“ и стигайки до не по-малко знаменития Стив Ханке. Но как да кажа, след като сме страната с най-голям дял на антиваксърите, на вярващите в хороскопи, на вярващите във внезапни печалби от лотарии, които свободно се рекламират навсякъде, защо да не сме и страната с най-голям дял на антиевро хора? Но след като в момента сме в един предизборен период, не е тайна, че голяма част от приказките, от т.нар. позиции за еврото се използват за пропаганда или за антипропаганда, за или против служебното правителство. Едни твърдят, че то взема харвардско решение – уха! Други твърдят, че те се занимават с продажба на националната сигурност, т.е. тези, които са против служебното правителство, и т.н. Но ако говорим за национален суверенитет, ние сме го отстъпили частично, още когато се присъединихме към Европейския съюз, а тогава ние подписахме в договора, че ще приемем еврото като национална валута. Освен това действително отстъпихме национален суверенитет, като дадохме безплатно българска територия на чужда армия. Но отстъпихме суверенитет, когато разрешихме свободна продажба на българска земя на чужденци, когато разрешаваме и до ден днешен кражба на човешки капитал от братски страни, когато продаваме паспорти на чужденци, трафик осигуряваме на мигранти в момента и т.н. Но сума сумарум на всичките тези много продажби на национален суверенитет, защо тези, които се борят за опазване на националния суверенитет, въобще не поискаха да има референдум за членство в Европейския съюз, за членството в НАТО, за приемането на еврото сега? И изглежда, че българите не трябва да бъдат питани по важните неща, а трябва да бъдат питани по дреболии – например колко човека да бъдат депутати в парламента на България. Въобще не е красиво това, което става, защото то измества именно сериозното обсъждане на въпроса за приемането на еврото, което ние сме го подписали още във времената, когато ни приемаха в Европейския съюз. И още нещо да припомня на всички, които са позабравили нещата – ние имаме отдавна Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в Еврозоната. Още от 2015 г. има такъв съвет с членове от различни структури, най-вече от министерствата. И сега имаме този технически проект за приемане на еврото, който е пуснат за абсолютно свободно обсъждане в сайта на Министерски съвет. До 25 юли всеки гражданин може да дава каквото иска като предложения или нещо против. И така, ние действително твърдим, че постепенно, постепенно ще приемем еврото, че приемаме правилата и на Европейската централна банка. Да припомня и тук, че още от 1 октомври 2020 г. ние приехме такова решение за едно пълно сътрудничество с Европейската централна банка, която между другото невинаги има точни или публични решения, и тя има кусури. Но заедно с Хърватия сме единствените държави-членки извън Еврозоната, които са се присъединили към Банковия съюз. И както ни пишат, засега на 1 януари 2024 г. за един месец ние преминаваме чрез неотменим фиксиран валутен курс към еврото. Това е горе-долу като едно обобщение какво е направено дотук. Сега, ако позволите, действително дали 1 януари 2024 г. ще приемем еврото – това пък зависи от неща, които наистина подлежат на много сериозно обсъждане. Имаме най-малко пет основни критерия, на които ние трябва да отговорим до 2024 г., като първият е критерий за ценовата стабилност по договора, който сме сключили в Маастрихт. И според този критерий средният темп на инфлация в България не трябва да надвишава с повече от 1,5% средния темп на инфлация в трите държави-членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Т.е. не трябва да имаме инфлация, която да отива повече от 2% годишно. И тук икономистите мисля, че ще бъдем солидарни, че това е доста труден критерий за изпълнение, защото от 1 юли цените тръгнаха нагоре, не само цените на енергоносителите, но и цените на хранителни продукти, малката потребителска кошница тръгна нагоре. Т.е. има голям риск още тази 2021 г. ние да отидем в нарушение на този първи показател, който е задължителен, за да ни допуснат в Еврозоната. Това зависи от много фактори какво ще се случи в България с инфлацията. Зависи от частния сектор, който очаква развързване на фискалната, на монетарната политика, ако щете. Затова първият критерий е много труден за изпълнение. В момента интересите на повечето бизнеси са към повишение на цените – нещо, което е проблемно за влизане в Еврозоната. Второто нещо, което е необходимо, за да ни допуснат като показател, това е бюджетният дефицит да не надвишава 3% от брутния вътрешен продукт годишно. А това е предизвикателство пред следващите управляващи, пред редовното правителство, защото служебното е в менгемето на бюджета, който е гласуван още от миналата година. Всички бъдещи управляващи обещават рязко нарастване на пенсии, на заплати, на инвестиции в инфраструктура, на инвестиции в зелена сделка, на възстановяване на всичко – какво ли не, а това няма как да дойде при неизменна данъчна система, освен ако не се вземат кредити. Т.е. и по линия на втория критерий ние ще се изправим пред много сериозни проблеми, защото откровено се признава от бъдещите управляващи – няма значение кои ще бъдат, – че ще е необходимо поемане на нови държавни дългове. Дотук имаме поне два показателя, по които много трудно ще отговорим до 2024 г. да сме ги изпълнили в рамките на тези 4 години. Третият сигурно ще го изпълним – държавният дълг да не надвишава 60% от брутния вътрешен продукт. Засега е над 25%. Само Естония има по-нисък дълг. Вероятно този ще го изпълним. Четвъртият е средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на 10-годишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период на една година преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави-членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Вероятно този дълъг, както го казах, показател, четвърти, и той ще бъде изпълнен. И петият е участие във валутно-курсовия механизъм, както знаете, за най-малко две години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс. И така, изглежда, че освен вътрешни проблеми, които могат да дойдат за приемане на еврото, няма някакви външни, освен ако Европейският съюз не влезе в някаква нова криза или освен ако онзи прочут вирус не премине в някаква нова, още по-тежка фаза. Но изглежда, че ако ние стегнем бюджетите, ако стегнем финансите и ако управляваме горе-долу, както се е управлявало след 1997 г., горе-долу вероятно ще бъдем подготвени да влезем в Еврозоната на 1 януари 2024 г. Водещ: Това означава ли, че 100% на 1 януари 2024 г. сме вътре, защото всички останахме с впечатлението, че край, това е решено и няма никакво мърдане. Сега разбираме от вашия анализ, че трябва да изпълним редица критерии. И ако позволите да ви върна на цените, защото да, наистина, всички ние усещаме как цените тръгнаха нагоре, и то доста стремглаво нагоре. Какво се случва, проф. Дуранкев, с инфлацията? Проф. Боян Дуранкев: Стабилността изисква още едно нещо, което е записано в този прочут план, който току-що е публикуван като проектоплан. Той е 70 странички, човек може да го прочете, има и 71-а, тя е празна страничка – тя е най-интересната, между другото. Но има един от допълващите критерий – това е минимизиране на публичните разходи по приемане на еврото. И всеки един субект, независимо дали е частен или публичен, следва да бъде отговорен за покриване на своите разходи. И така, да се върнем пак към големите проблеми, които могат да ни попречат. Единият, както вие го казахте, това е в момента инфлацията. Инфлацията тръгна нагоре уж само от енергоносителите. Вероятно към края на годината ще се наложи втора корекция – корекция обикновено се казва или оптимизация, когато се повишават цените. Вероятно ще се наложи, най-вече по причината, че в България енергетиката се ориентира отдавна, отдавна към т.нар. по-зелена енергия – ВЕЦ-овете. ВЕЦ-овете продължават да работят, някои от тях продължават да трупат дългове. А пък това, което трябва да поемаме като допълнителни плащания за отделянето на въглероден диоксид, тези такси нарастват. Т.е. имаме всички обективни условия за едно пълзене на цените нагоре, нагоре, нагоре. И още нещо: тъй като всички предизборно обещават средни работни заплати, някои от тях – по 2500 лева, минимална работна заплата 1000-1200 лева, няма начин подбутването на заплатите нагоре, без да има преструктуриране на икономиката, което също е необходимо, да не подбутне и цените нагоре. Това е напълно една нормална логика. Същевременно и съотношението на печалбите и заплатите в крайната цена също се увеличава. С други думи, цените си вървят плавничко, плавничко, даже без да има нарастване на цените на енергетиката, вървят нагоре и може би тази година ще се окажем с една крайна инфлация – догодина ще бъде отчетена към март – вероятно над 3%, което е нарушение на тази правила, които са в момента. Въобще, предизборно се оказва, че не гледат какво трябва да се прави, а гледат какво трябва да се дава. А това, което трябва да се прави, е оптимизация и на държавните разходи, защото изглежда по всичко, че частният сектор очаква непрекъснато, едва ли не безкрайно подпомагане от страна на държавата – разбира се, най-вече засегнатият частен сектор, но очаква това подпомагане да продължи едва ли не до безкрайност, във връзка с пандемията. Въпреки че Европейската централна банка и в Европейския парламент коментираха и почти е сигурно, че от 1 януари 2023 г. никаква държавна помощ по тази логика няма да има повече. Т.е. следващата година може да има някаква помощ, но по-натам няма да има. Но погледнете инфлацията, погледнете Еврозоната и стигаме до един много съществен проблем – има ли някой интерес в края на краищата от неприемането на еврото? Ами естествено, че има. Най-малко тези, които в момента имат налично евро, и което… ако имат и кредити в лева, ще бъде много полезно тези кредити в лева, като ако се промени курсът на лева към еврото, да бъдат изчистени много по-изгодно, както се случи 1997 г. Другото, което е като голям интерес против еврото – това е нашите знаменити бизнесмени, които си крият в офшорки своите пари. Ако бяхме в Еврозоната, абсолютно всички, които превеждат към офшорки или независимо към кого повече от 30 000 евро, ще бъдат следени под лупата на Европейската централна банка. Т.е. голяма част от корупцията, от олигархията ще бъде уловена в едно менгеме, вече не на БНБ, не на фискалния ни борд, а ще бъде уловена от Европейската централна банка. Та даже примерът на Германия, който беше – тези, които бяха хванати по такъв начин, бяха напълно, проконтролирано осъдени и конфискувани техните финансови средства. Докато в България такова нещо не става. Прокуратурата е в дълбок зимен сън, и то вече години наред, по повод на това, което се случва. Вижте и това наблюдение на 38-те магистрати и висши чиновници, които уж са проверени по искане на прокуратурата, и дотук. Т.е. има много солидни интереси България да не влезе в Еврозоната, да не бъде под контрола на Европейската централна банка. И още едно нещо – да имаме по-хлабава фискална политика, защото всичките предизборно обещават да не се пипа данъчната система, независимо че виждате, че в момента се обсъжда този допълнителен данък, който ще бъде за големите транснационални корпорации, защото най-големите богаташи мразят да плащат данъци. Те просто мразят данъците, защото според тях това е кражба, това е нещо ужасно, държавата е нещо ужасно, и е най-добре работещите, наемните работници – те да плащат данъци, а пък данъците върху печалбата да не се плащат. Само ще кажа, че най-големите корпорации според „Форбс“ плащат не повече от 6-7% годишно данъци – данък „Печалба“, а пък някои хитруват и не плащат и цент. А пък на офшорните убежища – също това нещо. И САЩ предложиха този праг от 21% печалба, но стигнахме до 15% глобален минимум. И този глобален минимум, който и в България сме приели, че може би ще го въведем, той се отнася само до онези дружества, които оперират в повече от една държава, и имат оборот над 750 милиона. Водещ: Времето ни свърши, останаха още въпроси, но отново ще ви поканим. Благодаря. Евелина БРАНИМИРОВА

6 Юли 2021 | 19:00 | Радио „Фокус“