ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: Не е толкова елементарен въпросът за възникването на нов политически субект, който да бъде оглавен от популярните лица в служебния кабинет

Проф. Александър Маринов: Не е толкова елементарен въпросът за възникването на нов политически субект, който да бъде оглавен от популярните лица в служебния кабинет

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

31 Август 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“

Проф. Александър Маринов: Президентът Радев няма никакво намерение да върти задкулисни договорки

Проф. Александър Маринов: Президентът Радев няма никакво намерение да върти задкулисни договорки

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Първите два дни на парламента са ярката илюстрация, колко бързо остаряват новините. СТанахме свидетели на ожесточена битка между ГЕРБ и партиите на протеста, на сблъсъци, цирк и хаос. Първите два дни на 45-я състав на Народното събрание не са обнадеждаващи за висок коефициент на полезно действие. Зацикли ли парламентът? Очаквайте анализа на председателя на Стратегическия съвет при държавния глава Румен Радев проф. Александър Маринов. Виждате ли разум и държавническо поведение в новия 45-и парламент? Александър Маринов: Според мен е рано да правим такива обобщаващи изводи. Според мен в момента се води битка за това кой да наложи контрол, в какъв стил да заработи парламентът. И в този смисъл, първите два дни доста се различават. Първият ден нещата започнаха доста нормално и постепенно се видя, когато нещата опряха до най-незаменимия и най-недосегаемия човек на България – имам предвид премиера в оставка Борисов, как ГЕРБ побесняха. И в петък всъщност това, което правят те, е брутален хулигански саботаж на работата на парламента, което всъщност би трябвало да се очаква. За съжаление, сред новите депутати, най-вече сред трите партии на протеста, не са много хората с парламентарен опит и хватка. Но според мен, според мен тенденцията ще бъде да овладеят този панаир, който, повтарям, е изкуствено създаден, и да наложат принципите и процедурите на парламентаризма, ако трябва – със строгостта на процедурата. А вече по-сериозни и по-цялостни оценки за парламента ще правим малко по-нататък. Водещ: Радостта от първия ден, че се било сформирало конституционно парламентарно мнозинство от трите партии на протеста, плюс БСП и ДПС, което изключва ГЕРБ и може да приеме всичко, през втория ден помръкна, защото първото внесено от БСП предложение за ревизия за последните 10 години бе отхвърлено. Не е трудно да прогнозираме, че сбогуването с илюзиите ще продължи. Въпросът е: докога? Александър Маринов: Аз не знам, кой е имал такива илюзии за лесно, гладко, универсално, да го наречем, конституционно мнозинство. Според мен, ако някой е имал такива очаквания, те са били доста наивни. Въпросът е по-скоро, за какво може да се постигне мнозинство. И аз бих казал, нека да не се хвърляме толкова напред, толкова амбициозно за конституционно мнозинство, а да видим първо дали ще се образува стабилно обикновено парламентарно мнозинство. Няма как да очакваме – аз лично поне не виждам никаква логика – всички изброени от вас парламентарни групи да влязат в едно общо парламентарно мнозинство, поради простата причина, че най-вече ДПС няма как да подкрепят и няма да подкрепят по същество идеите, които са заявявали повечето от останалите партии, поне досега. Ясно е, че към момента ДПС играе особена роля, сдържа се, внимава, предпазливо иска да си завоюва територия на хладнокръвие, ако мога да се изразя. Но аз лично не виждам в това Народно събрание, как би могло да се формира конституционно мнозинство – уточнявам – за наистина важните и необходими на страната промени. Аз смятам, че и – ако не се лъжа, от партия „Има такъв народ“ уточниха, че някои от важните, по-принципни проблеми би могло, да се надяваме, да бъдат осъществени от следващия, а не от този парламент. Водещ: Илюзиите за такова мнозинство изрази лидерът на БСП Корнелия Нинова и тя е първата разочарована, която публично си ги призна. Въпросът е, как ще продължи парламентът оттук нататък и вие виждате ли възможности за обикновено мнозинство? Александър Маринов: Аз смятам – не съм следил внимателно изказването на Нинова, но смятам, че това е по-скоро едно пожелание, едно политическо послание, предназначено да донесе позитив на БСП. А иначе важният въпрос, който предстои да видим, е, дали ще се формира устойчиво мнозинство. И аз отново се връщам към нещо, което ние с вас обсъждахме навръх изборите – мнозинство не кой с кого и кой против кого, а кой за какво и срещу какво. От тази гледна точка е много ясно, че нормалната политическа логика – тя рано или късно възтържествува – няма как да събере на едно място всички или повечето от партиите в този парламент. Тези наивни, по-скоро трафаретни заявления, че всички ще подкрепят правителство на „Има такъв народ“, разбира се, са нечестни. Водещ: Те са лицемерни, проф. Маринов, те са лицемерни. Александър Маринов: Да, лицемерни са. В първия момент, в който това правителство започне да действа в съответствие с предизборните ангажименти на тези партии, ще ревнат и ГЕРБ, ще ревне и ДПС. Има няколко жалона, които ще проследим. Първият жалон е, дали ще се създаде мнозинство, което да наложи нормален, интелигентен, възпитан начин на работа на парламента, какъвто видяхме в началото на първия ден и пример за който даде най-възрастният народен представител – г-жа Зайкова, и други изказали се. Първият ден беше доста, доста обнадеждаващ донякъде. Така че първо трябва хулиганите да бъдат поставени на мястото им. Ако успеят да го направят със съответното спокойствие, сдържаност, строго съблюдаване на процедурите, а не надвикване и кавги, това ще даде добър знак. Вторият жалон, естествено, това ще бъде способността да се състави правителство. Към момента тази възможност изглежда повече от 50% - пак казвам, до момента. Разбира се, въпросът ще дойде, когато – ясно, че не става дума за първия мандат на ГЕРБ – когато дойде мандатът на „Има такъв народ“, каква програмна декларация ще представят, какъв кандидат за министър-председател, разбира се, и кандидати за членове на правителството, евентуално предложения за структурни реформи в правителството и т.н. След това ще дойде голямото изпитание, защото ще се наложи да се формират мнозинства, поредица от мнозинства за конкретни важни въпроси. Някои от тях бяха обявени, но аз искам да видя, освен тези заявления и действия, които очевидно са нацелени да удовлетворят желанието за справедливост, желанието за установяване на злоупотребите с власт и т.н. – не подценявам тяхното значение, но парламентът ще трябва да отговори на въпроса, дали може да състави устойчиво и разумно мнозинство, което да извърши поне някои необходими законодателни промени. И от тези няколко стъпки ние ще видим, дали подобно мнозинство може да се утвърди не само със силата на числеността, а най-вече с постепенното обществено признаване и трупане на доверие, и тогава вече ще можем да правим по-сериозни изводи. Водещ: Защо имам усещането, че влезлите в парламента вече не искат предсрочни избори, но гледат как да тропосат на „Има такъв народ“ парламентарния мандат и, разбира се, сеирджийски след това да се забавляват с продължението? Александър Маринов: Трудно ми е да преценя… Водещ: Имам такова усещане. Александър Маринов: Може би, може би, но все още много малко време е минало, не сме съпоставили достатъчно сериозни изказвания, от които може да се правят изводи. Досега по-скоро са фрагментарни посланията. Да, можем да говорим за някакво усещане, за някаква атмосфера и т.н., но все пак аз лично не бих се ангажирал засега. Ясно е, че някои се опасяват от нови избори, и мога да кажа, че тези, които се опасяват от бързи нови избори, са най-вече ГЕРБ, защото тенденцията за тях е низходяща, а ако се формира служебен кабинет, който парира купения и контролирания вот, който при ГЕРБ е не по-малко от 300 000 гласа, не по-малко, тогава картината може да бъде много различна. И то затова е паниката и нежеланието да има служебен кабинет. Вие използвате един израз, който може би е удачен като метафора, защо искат да тропосат кабинета на „Има такъв народ“ – ами, защото друг няма шанс да го направи. Практически друг, освен „Има такъв народ“, няма шанс да направи правителство в това Народно събрание. Има теоретични възможности. Нека да подчертая – в случая говоря като политолог, като политически анализатор, не като председател на Стратегическия съвет на президента, тъй като много често моите думи се възприемат като становище на президента, изразено по друг начин. Когато говоря от името на президента, аз изрично го казвам и това е, когато говоря в качеството си на председател на Стратегическия съвет. В случая аз ви споделям моите преценки, предварителни, да ги кажа аналитични. Освен „Има такъв народ“, всеки, който би взел евентуален трети мандат, би бил изправен пред много големи трудности, а най-вече пред въпроса: защо „Има такъв народ“ не е успял да състави кабинет, ако така се случи. Самият факт, че евентуално – аз не съм уверен, че така ще се случи, но е възможно – ако „Има такъв народ“ не успее да състави, каква е логиката третият да успее? На кого да разчита за подкрепа? На „Има такъв народ“, когото не е подкрепил? Няма логика, просто аз не я виждам. Аз не говоря, разбира се, за аритметика. Аритметики могат да се правят всякакви до 121, общо взето повечето хора могат да броят до 121. Но според мен политическата логика е тази: единствената партия, която може да издигне кабинет със съответна подкрепа – и за това вероятно ще има определени изисквания към този кабинет – и да успее, това е „Има такъв народ“. Ясно е, според мен, и всички си дават сметка за това. Водещ: Проф. Маринов, ще успее ли „Има такъв народ“ да направи такъв кабинет, да задържи властта или тя ще продължи да се търкаля до към следващите избори? Александър Маринов: Много труден въпрос, на който аз сега не се наемам да отговоря, тъй като „Има такъв народ“ е едно абсолютно ново, непознато, неизследвано явление – имам предвид от гледна точка на управлението. Ние почти нищо не знаем, почти нищо не знаем – кои ще са кандидатите за кабинета, дали в този кабинет ще влязат лица, които са извън, така да се каже, партийния елит на тази партия и на другите партии на протеста, дали ще бъдат привлечени хора със значителен публичен авторитет, с доказан опит, ако щете дори с хватка, защото една такава промяна във властта изисква да се пипа здраво. Знам, че тук някой ще ревне за реваншизъм, но има много неща, които трябва да бъдат променени в начина на функциониране на държавата. Според мен избирателите се изказаха много ясно по този въпрос, така че няма как да се води някаква такава куртоазна игра, подобна на бални танци. Просто ще трябва да бъдат решително, в съответствие със закона – дебело подчертавам – и принципите на демократичното управление трябва да бъдат направени тези промени. Дали „Има такъв народ“ ще са способни заедно с другите да сформират подобен кабинет, аз не мога да преценя. Смятам, че в България има хора, включително симпатизиращи на тези партии, които биха могли да бъдат много сполучливи членове на правителството. Но дали така ще се случи, не мога да кажа и смятам, че само някой изключителен ясновидец може да го предвиди Водещ: Вие виждате ли присъствие на задкулисието зад някоя от парламентарните партии в този парламент? Александър Маринов: Още е рано да се каже. За някои, които са стари познайници, можем да допускаме, че едва ли са разкъсани изведнъж връзките. Голямото изпитание ще бъде – и това са надеждите на мнозинството от хората, които гласуваха на изборите, – че новите партии ще покажат, че не са по този начин потайно, задкулисно зависими. Това не означава, че те не могат да водят диалог и да партнират с различни обществени и публични политически, икономически и други фактори. Това не е задкулисие. Задкулисие са невидимите нишки, които най-често дърпат механизмите на корупцията. Ще видим, то ще си проличи – ще си проличи при съставянето на правителството, ако то се случи, ще си проличи през първите му стъпки, от гледна точка на изпълнителната власт, ще проличи и в законодателството, което, надявам се, ще започне да приема парламентът. Няма как сега да направим сигурна прогноза. Водещ: Питам ви вече като политолог – тук сега аз правя уточнението, а не като председател на Стратегическия съвет при държавния глава. Доста се говори, спекулира се тези дни в различни анализи: от какъв модел в парламента има интерес президентът? Едни казват: президентът иска предсрочни избори; други казват: президентът иска кабинет, който да издържи до 2 в 1 до есента; трети казват: президентът има интерес от кабинет, който да издържи и след президентските избори, за да не го удави. Кой вариант? Или може би има четвърти? Александър Маринов: Точно тук аз мога да говоря спокойно като председател на Стратегическия съвет, по една много проста причина – защото президентът е човек, който публично, ясно, открито и честно заявява своите позиции. Това, което мога да кажа, което ми е известно, а предполагам, че доста неща са ми известни, е, че президентът искрено иска да бъде съставено правителство стабилно, на принципни основи – от тази гледна точка стабилно, способно и желаещо да се заеме с най-неотложните, остри въпроси. Това не означава, че президентът иска някакво краткотрайно правителство, което да свърши две-три неща и да си ходи. Докъдето издържи. Но това е важното желание, първото важно желание на президента, пожелание. И според мен от това има интерес не само президентът, а мнозинството от българите. Второ, президентът предупреди изрично, какво правителство не иска да види и това е правителство на безпринципното съглашателство. Аз смятам, че вероятността за такова правителство е, слава Богу, в този парламент е малка. Сега, оттам нататък аз искам все пак да хвърля светлина върху някои – къде наивни, къде умишлени спекулации за ролята на президента в този процес – имам предвид евентуалното съставяне на правителство. Има две версии. Едната версия – тя тръгна от 90-те години, от едно мнение на френския политолог и социолог Морис Дюверже, който каза, че българският президент, според нашата Конституция, е посредник между партиите. С цялото ми уважение към авторитета на Дюверже, аз категорично не възприемам тази постановка, най-вече защото няма такова нещо в Конституцията. Никъде в Конституцията не е казано, че президентът е посредник между партиите. Защото какво означава „посредник между партиите“, особено в една такава ситуация на конституционна процедура на съставяне на правителство? Това би означавало президентът да се види с една партия, да чуе нейното мнение, след това да извика друга партия, да им каже: „Вижте сега, онези ми казаха еди-какво си. Я да чуя сега вие какво казвате?“. След това да се върне при първите, да каже: „Абе вижте, вие това искате, онези – онова, ама аз ви предлагам нещо трето“. Т.е. да играе ролята на посредник в класическия смисъл на търговската дейност и дипломацията. Това е пак по-мекият вариант. По-твърдият вариант, който аз чувам и чета с известно учудване, защото понякога го изразяват и хора, които смятам за интелигентни, е, че – буквално се изразявам – „Президентът ще се провали, ако не сглоби правителство“. Ама вижте, президентът не е от кръжока… Водещ: Сръчни ръце? Александър Маринов: Научно-техническо творчество на младежта. Президентът нищо няма да сглобява. Ние имаме един пример, имаме един пример как беше сглобено правителството на Тройната коалиция и ще ви припомня, как тогава нещата се извъртяха. Когато беше сглобено правителството, избрано, след много перипетии – спомняте си, тогава в едно интервю президентът Първанов го питаха „Вие ли сте бащата на това правителство?“ и той с гордост отговори: „Че може ли да има някакво съмнение по този въпрос?“. Три години по-късно, когато Тройната коалиция беше вече станала символ на нечестни договорки, на задкулисие, на разделяне на държавата като баница, тогава Първанов се изметна и каза: „Ааа, ами аз нямам нищо общо с това правителство. Те си го съставиха, те си управляват. Аз съм чиста вода, светена, ненапита и т.н.“ Когато президентът – не дай Боже, който и ще да е той – се опитва да играе такива игри, той не само нарушава Конституцията, а залага своя авторитет, защото никой не може да предвиди, дори ти като посредник или като брокер да сглобиш нещо, кой може да предвиди, какво ще се случи по-нататък. 2005 г. Първанов смяташе, че е сложил Станишев да му топли мястото, ама се оказа по-късно, че въобще нещата не са така. Следователно, особено като имам предвид характера, възгледите и стила на президента Радев, аз заявявам категорично – и ако ме опровергаят събитията, очевидно не съм преценил добре, – че той няма никакво намерение да върти задкулисни договорки. Просто добросъвестно ще направи всичко, което му позволява Конституцията, да изслуша, да даде мандат, а оттам нататък парламентарно представените сили ще трябва да се разберат помежду си. Между другото, президентът вече каза в обръщението си към Народното събрание и нацията, какво очаква, какво би искал да види от това Народно събрание и от евентуалното правителство – нищо повече и нищо по-малко президентът Радев не иска. Това е моето мнение и го казвам съвсем официално, тук вече няма нужда да се разделям на две половини. Водещ: И да ви задам още един въпрос тогава в тази посока. В словото си държавният глава каза, че досега е бил жертван националният интерес. Какво е имал предвид? Александър Маринов: Ами, това ужасно разграбване на милиарди, тези груби, брутални нарушения на принципите на върховенството на правото. Какъв друг национален интерес може да има България, освен да бъдат създадени необходимите условия за нацията, за бизнеса, за отделните хора да работят, да печелят, да се издържат, държавата да ги закриля там, където е необходимо? Това е националният интерес. Националният интерес са условията, които са необходими за постигането на нашите дългосрочни цели като общност. Има много съмнения, меко казано, които, разбира се, трябва да бъдат проверени и доказани, че става дума за груби, груби злоупотреби с власт. Лошото управление по съвременната, модерна теоретична политическа мисъл е антипод на защитата и отстояването на националния интерес. Водещ: И на финала, оптимист ли сте за това, което предстои? Храните ли надежда? Александър Маринов: Умерен оптимист съм, умерен оптимист съм. Но ще направя следното уточнение: аз съм оптимист за посоката, в която ще се движи нашата страна. Не мога да бъда такъв бодър оптимист за това, че всичко от първия ден ще започне да се случва, както трябва. Има много ожесточена битка. Досегашните управляващи имат огромни ресурси – финансови, административни и други, и, разбира се, те ще се борят за оцеляване, защото тук са заложени огромни, огромни интереси. Заложена е главата на някои от тях. Следователно това няма да е спокойна разходка по жълтите павета, ще е борба за нормализиране, за възстановяване на върховенството на правото, на нормалното функциониране на държавните институции. Според мен това е посоката, която българските граждани категорично заявиха, всички – в България, извън България, млади, на средна възраст и т.н. Кога, как точно ще стане, аз не мога да предвидя. Много би ми се искало всеки етап да бъде белязан с някакви, може би не много големи, но някакви стъпки напред. Аз съм умерен оптимист, че това Народно събрание ще успее да състави мнозинство, което да осигури тези няколко стъпки напред, реални, може да не са големи, но реални. Не знам колко ще бъдат. Тук вече трябва да бъдем предпазливи, за да не представим желаното за действително. Цоня Събчева

17 Април 2021 | 09:00 | Радио "Фокус"