ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Силян Пардов (втора част), Списание „Илюстрация Илинден“

Забравени страници от българската литература: Силян Пардов (втора част), Списание „Илюстрация Илинден“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Силян Пардов е поместен в Списание „Илюстрация Илинден“ от...

18 Септември 2021 | 18:00 | Агенция „Фокус“

Забравени страници от българската литература: Борис В. Мончев, Списание „Илюстрация Илинден“

Забравени страници от българската литература: Борис В. Мончев, Списание „Илюстрация Илинден“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Текстът за Славка Евтим Джерова е поместен в Списание „Илюстрация Илинден“ от септемврийския брой от 1943 г. Списанието излиза в София от април 1927 г. до май 1944 г. в 10 книги годишно. Тиражът му варира от 1400 до 5000 броя. Списанието е издание на Илинденската организация. Борис В. Мончев Борис В. Мончев е роден на 15 август 1881 г. в град Прилеп, Македония. Основното си образование получава в Солун и впоследствие през 1902 г. завършва и Солунската гимназия. Веднага след това учителствува в същата гимназия в продължение на две години. През 1907 г. постъпва в юридическия факултет при Софийския държавен университет. На следната година продължава образованието си в Загреб и оттам отива в Швейцария и завършва право в Женева през 1911 г. След това завръща се в България и става секретар на Митрополията в Дедеагач. После председател на Постоянната комисия в Гюмюрджина (1913г.) и по-късно окръжен управител в същия град. От 1918-1920 г. е бил същевременно председател на комисията по настаняването на бежанците-българи, като има особени заслуги за засилване на българския елемент в Тракия. Още като ученик и учител в Солунската гимназия Б. Мончев взима дейно участие в Македоно-одринските освободителни борби, в които има особени заслуги, затова е бил избран и член на Централния революционен комитет. На него се дължи много по организирането на Солун и Солунско. Семейството на Васил Мончев бе изобщо родолюбиво и услужливо. Дядо Васил, неговият баща, бе винаги готов да подкрепи всяка родолюбива инициатива и беше защитник на българите. Борис Мончев е вземал живо участие в Конституционните клубове през Хуриета 1908 г. Той бе и голям стопански деятел. На него се дължи образуването на кооперация „Арда“ в град Кърджали. Инициатор е за образуването на граждански клуб в Кърджали и негов председател. Борис Мончев бе член и на много други родолюбиви и просветни организации, в които е взимал дейно участие. През 1915-18 г. Европейската война е участвувал с 39-ти Родопски полк и впоследствие изпратен във Военната инспекция – Драма- по прехраната на населението. През 1920 г. е избран за първи път народен представител в 19-ото обикновено Народно събрание, в което изкарва целия мандат. От 1924 до 1934 г. в продължение на 10 години е бил в Цариград и търгувал с тютюни. През 1934 г. се завръща в България и подължава същата търговия в Кърджали. През 1938 г. е избран за втори път за народен представител в 24-ото обикновено Народно събрание като кандидат на Момчилградската избирателна колегия, а за трети път пак е от същата колегия до смъртта му на 4 октомври 1942 г. Преждевременната смърт го лиши от възможността да бъде полезен на род и родина. Опелото му стана в черквата „Св. Неделя“. От страна на Илинденци за делото на Б. Мончев говори председателят на организацията Л. Томов, който изтъкна големите заслуги на Б. Мончев и цялото семейство – Мончеви за освобождението и обединението на българския народ. Б. Мончев оставя голяма следа подир себе си и в областта на стопанското повдигане на страната. Пропит със здрав национален възход той бе истински стожер на нова България. Вечна да е паметта му. Делото му на веки ще блести като неугасващ факел и ще пръска светлина в душите на бъдните поколения.

21 Август 2021 | 18:00 | Агенция „Фокус“