ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Мими Виткова: Здравната система у нас вече е неуправляема заради наложения й през 1997 г. пазарен модел, чието задълбочаване води до хаос

Д-р Мими Виткова: Здравната система у нас вече е неуправляема заради наложения й през 1997 г. пазарен модел, чието задълбочаване води до хаос

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е Б...

22 Юни 2021 | 10:00 | Радио „Фокус“

Д-р Мими Виткова: Или ще живеем в периоди на ограничения, или ще стигнем до масови имунизации

Д-р Мими Виткова: Или ще живеем в периоди на ограничения, или ще стигнем до масови имунизации

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Министърът на здравеопазването Костадин Ангелов отчете изключително добра тенденция от наложените мерки. По заболеваемост България е на 27 място в ЕС и на 6 на Балканския полуостров. Плановият прием в болниците ще бъде възстановен от следващата седмица заради тази трайна тенденция при разпространяването на вируса. Време ли е за разхлабване на мерките от извънредната епидемична ситуация и какво би се случило, ако го направим? Наш гост е председателят на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването д-р Мими Виткова. Мими Виткова: Някои мерки е време да бъдат разхлабени като плановия прием в лечебните заведения, в болниците, тъй като наистина по-нататъшното ограничаване крие вече нови рискове от ненавременно предоставяне на медицинска помощ при редица заболявания. Така че това е мярка, която аз лично подкрепям и смятам, че на време се въвежда. Колкото до по-нататъшно разхлабване на мерките, ми се струва, че трябва доста внимателно да бъдат разхлабвани, имайки предвид какво се случва в останалата част на Европа най-вече – в Чехия, във Великобритания, в Ирландия, включително в Германия. В Германия се поставя въпросът и се обсъжда дали регионалният локдаун да не бъде продължен дори до Великден поради високата заболеваемост. Тъй като това, което се наблюдава като по-висока заболеваемост в посочените европейски страни, на повечето места се обяснява с разпространението на поредната мутация на вируса, която се наблюдава в Англия. Знаем, колко хора около празниците от Англия пристигнаха в България, знаем и обратното движение. Така че може би трябва да бъдем доста по-внимателни, поне до края на месеца, преди да се предприемат по-нататъшни решителни стъпки за разхлабване на мерките. Защото можем да бъдем неприятно изненадани, както това се случи октомври-ноември. Вземането пък обратно на рестриктивни мерки е доста труден процес и аз си мисля, че тези мерки, които до днес дадоха добър положителен резултат, ако бяха наложени по-рано, щяха да спасят човешки животи, защото знаем, колко висока беше смъртността през тези месеци, докато правителството реши да наложи сегашните ограничения. Водещ: Доктор Виткова, не се ли радваме малко предварително за положителните тенденции? Може би трябваше да изчакаме още малко? Мими Виткова: Аз съм на същото мнение, защото ние така влязохме и пролетта. И затова ви казвам, че до края на месеца, според мен, нищо повече от плановите дейности в лечебните заведения не би трябвало да последва при разхлабване на мерките в този период от време. Защото ние все още не знаем, ще има ли и какви ще бъдат последствията от празничните дни Коледа и Нова година. Можем да наблюдаваме и да отчитаме резултатите от тези празници едва някъде след 20-25 януари. Така че преждевременното разхлабване на мерките може да ни изиграе много лоша шега така, както се случи след летния сезон, след пролетните ограничения, когато бяхме първенци в Европа, едва ли не и в по-широк периметър, виждаме какво се случи през есента. Ние освободихме стадиони, спортни състезания, курорти и всичко останало и видяхме резултатите. Затова казвам, че загубата на човешки живот от забавеното вземане на политически решения, колкото и някои да ни убеждават, че те са били навременни, нека се върнем към статистиката, колко бяха смъртните случаи в периодите на октомври-ноември най-вече. Водещ: Държавният глава обяви 4-и април за дата на парламентарните избори, очевидно е, че макар и не същинска, кампанията тутакси ще започне. Какви са рисковете? Мими Виткова: Рисковете са сериозни, особено в деня на изборите и ако се разреши свободното събиране на хора на предизборни срещи по време на кампанията. Надявам се здравните власти да се произнесат категорично по този въпрос, така че ако мислим за сериозни здравни резултати в този период до изборите и след тях, не би трябвало да имаме обичайна предизборна кампания с всичките фойерверки, които се организират в този период от политическите партии, тъй като това ще бъде съпроводено с доста неприятни здравни последици. Водещ: Мнозина от партиите си говорят за срещи лице в лице и преки контакти. Това не крие ли доста рискове? Мими Виткова: Затова става дума. За това казах, че обичайната кампания, за срещи лице в лице и събирането на много хора е много неприятна ситуация. Между другото лично изпитах една лоша организация в една университетска болница тези дни, когато на входа на КОВИД отделението, тъй като не могат да се приемат планови болни в болниците, всички болници приемаха пациенти, описвайки ги като спешни. Единствената наречена спешна регистратура беше ситуирана на входа на КОВИД клиниката, където в едно малко фоайе, където бяха събрани над 100-150 човека в един момент. Можете да си представите, за какво става дума. Така че след като това се допуска в университетска болница, можем да си представим, какво ще се случи, ако няма ограничения в събирането на такива предизборни срещи. Това е, бих казала, безразсъдно, ако го допуснем. Водещ: Д-р Виткова, какво трябва да направим спрямо ваксините? Защото на тях много се разчита, смятат ги за панацея. Но като начало стои въпросът с темпа на ваксинирането? Мими Виткова: Вижте, всъщност до масовото ваксиниране, при което над 60% от населението трябва да бъде обхванато, други мерки освен изолационните мерки съответно дезинфекциите и личната хигиена няма. Така че ние или ще живеем в такъв период на ограничения, или ще стигнем до масови имунизации. Към днешна дата обаче има все още много въпросителни към ефекта от ваксините. Към тяхната пълна безопасност. Защото тези нови технологии на РНК ваксините все още са непознати в света и ние в момента това, което правим и което наблюдаваме, не казвам че имаме много други широки възможности за действие, но ние всички участваме в третата фаза на клиничното изпитване. Дали имунитетът, който ще провокира ваксината, ще бъде по-продължителен, тъй като повече от 6 месеца наблюдение върху имунния статус на вече имунизираните няма. Т.е. , ако ние влезем в ситуацията, че имунитетът след 6 месец вече е неефективен, възникват много сериозни въпроси, какво правим по-нататък. За късните реакции, за евентуално късни усложнения от тези ваксини ние можем да говорим след година, две от имунизациите на хората. Т.е. има много неясноти, а в същото време нямаме и много опции за действие. При това две от ваксините само са позволени, бих казала, макар и грубо да звучи, да се правят в България, макар че в други страни от ЕС си имат собствена национална политика и в последните дни наблюдаваме, че и Европа започва по-разкрепостено да се отнася към възможностите всяка държава член на ЕС да си достави и други ваксини, което вече се случи. Виждаме в Унгария, както и в други страни, се доставя и руска ваксина, някъде се доставят и китайски ваксини, тъй като виждаме, че и възможностите със снабдяване с двете ваксини на Пфайзер и на Модерна като капацитет на производство не са неограничени. Аз лично очаквам самият ЕС да се произнесе малко по-скоро и да разшири периметърът на възможните ваксини да бъдат прилагани и другите – и руската, и китайската. Това ограничение за мен е неефективно, защото технологиите, които другите ваксини предлагат, са познати технологии досега. Т.е. техните странични реакции не биха могли да бъдат изненадващи. За тях неизвестното, което остава, което и при вече регистрираните ваксини на Пфайзер и на Модерна е, колко продължителен ще бъде имунитетът. Но относно страничните ефекти там бихме могли да бъдем по-спокойни. И аз лично не разбирам, защо ако капацитетът и на руските ваксини, и на китайските ваксини да бъдат предоставени в ЕС позволява, защо там не се върви към процедура на регистрация. Водещ: Възможно ли е да се постигне групов имунитет и кога? Мими Виткова: Възможно е, ако имаме отговор на въпроса, за да решим кога, трябва да имаме отговор на въпроса колко продължителен е имунитетът. Защото, ако имунитетът се изчерпва за 6 месеца, ясно ни е колко трудно може да бъде постигнато това. Ако имунитетът е по-продължителен година-две, разбира се, че можем да влезем и в такъв стадий, да речем може би към края на настоящата година и ако населението бъде убедено, че трябва да се имунизира. Защото виждате, колко разнопосочни послания текат по целия свят, не само у нас, разбира се. Колко дълбоко се политизира проблемът. Колко дълбоко се комерсиализира производството на ваксини. И всичко това в информирания гражданин поражда много въпроси, на които все още няма отговор. Аз лично се надявам, че в хода на самия процес на имунизация, ако се поизчистят проблемите за продължителността на имунитета, за малкото странични реакции, би трябвало да влезем във фаза, когато нарастването на броя на имунизираните по типа на снежната топка ще се увеличава непрекъснато. И бихме могли обаче в един по-продължителен период да очакваме това в рамките на месеци, че ще стигнем до над 60% имунизирано население е трудно. Но към края на годината надеждата това да се случи, пак казвам, ако не се наблюдават сериозни странични ефекти и ако се докаже, че имунитетът е по-продължителен. Разбира се и при разширяване арсенала на ваксините. Мисля си, че разширяване арсенала на ваксините ще донесе доста по-широк стимул у населението да се имунизира. Водещ: Нашите слушатели очакват от такива разговори като този с вас да получат информацията, кога ще могат да върнат предишния си живот? Мими Виткова: Много труден въпрос. Едва ли съм най-подходящият събеседник, който трябва да отговори на този въпрос. Не съм песимист, умерен оптимист съм, но не смятам че това ще стане скоро. Цоня Събчева

15 Януари 2021 | 12:00 | Радио „Фокус“