ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Румяна Коларова: Лошите новини са за БСП и „Демократична България“, защото участието им в бъдещ кабинет ще има драматични за тях последици

Проф. Румяна Коларова: Лошите новини са за БСП и „Демократична България“, защото участието им в бъдещ кабинет ще има драматични за тях последици

Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в Изборното студио на обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

12 Юли 2021 | 10:00 | Радио „Фокус“

Проф. Румяна Коларова: Партиите трябва да преосмислят както своите стратегии и програми, така и своите партньорски отношения, за да отговарят на очакванията на избирателите

Проф. Румяна Коларова: Партиите трябва да преосмислят както своите стратегии и програми, така и своите партньорски отношения, за да отговарят на очакванията на избирателите

Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Лидерът на партия „Има такъв народ“ Слави Трифонов обяви, още преди да е получил мандата, че го връща на секундата, поради липсата на достатъчно подкрепа. А мераклиите за това той окачестви като „политически субекти, които са вредни, алчни и доказано компрометирани“. Поредният пост на г-н Трифонов получи ефект на лавина в политическото пространство и породи и допълнителни питанки: кой печели от хаоса във вече съществуващата политическа криза у нас. Поканих за анализ проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, бивш министър на образованието, младежта и науката в състава на служебното 90-о правителство на страната ни и секретар на президента Росен Плевнелиев по връзки с гражданското общество. Кой печели от така създадения хаос в политическата криза? Румяна Коларова: Разбира се, много може да се коментира каква печалба и кой може да регистрира, но според мен основният принцип, на който действат и който ще се спазва – напълно съм убедена – от партиите на протеста най-вече, се описва в пиар литературата като „контрол върху щетите“. След безспорната изборна победа, макар че победителят, първата политическа сила на тези избори е ГЕРБ и те също така могат да се похвалят с победа, но все пак партиите на протеста също, и трите партии постигнаха своята цел максимум. Тук трябва да подчертаем, че за „Има такъв народ“ никой не очакваше, че ще бъде втора политическа сила. „Демократична България“ постигнаха почти 10%, колкото беше тяхната цел максимум или максималното очакване, което имаха. А „Изправи се! Мутри вън!“ влязоха в парламента, което според мен беше тяхната цел максимум. Значи, въпреки че на електорално ниво те постигнаха максимално своята цел, начинът, по който участват в парламентарния живот, със стратегическата цел, която те си поставят, вече влезли в парламента, очевидно инкасира сериозна загуба. И колкото по-продължителен е престоят в парламента, явно, от избора, който в момента се прави, явно да кажем партията на Слави Трифонов преценява, че престоят в парламента само ще им носи щети. Но истината е, че както престоят в парламента носи щети, така и непредлагането на правителство носи щети. Значи партията на Слави Трифонов беше поставена в ситуация: имаш два губещи хода. И съответно мисля, че изборът е от гледна точка на сценаристите, на хората, които решават, каква стратегия ще се избере – те избраха по-малката загуба, от тяхна гледна точка. И оттук нататък, както предложението, което беше направено – номиниране на министър-председател, защото това не може да бъде избегнато, който, разбира се, няма да предложи Министерски съвет, и това решение, и конкретният човек, който беше номиниран, е опит да се минимизират щетите, както се казва на езика на пиара. Мисля, че в аналогична ситуация са поставени и останалите две партии. В аналогична ситуация всъщност са и останалите партии. БСП – тук може определено да се каже, че БСП претърпя сериозна електорална загуба. В парламента те ще се опитат също така максимално да компенсират, да ограничат щетите, които имат от този резултат. И тестът, доколко всеки един от тези политически субекти се е справил, ще бъде скоро ясен, тоест след два месеца и според мен 10 дена, значи след общо 70 дена, да кажем, 70, 70 и няколко дена, в началото на юни ние ще видим доколко всеки един от тях е успял. Разбира се, тук мога да продължа коментара. ГЕРБ, макар че са първа политическа сила, първо загубиха видима част от своя електорат и разбира се, бяха поставени в ситуация на първа политическа сила, която нито една от парламентарно представените партии не иска да подкрепи за формиране на правителство. И тук ДПС, макар че се опитва да се позиционира плътно до партиите на протеста, също така е оценявана като токсична партия и не мисля, че някой директно ще влезе в коалиция или в някакъв вид партньорски отношения, та дори официално да преговаря за парламентарна подкрепа. Така че за мен това е ситуацията. Разбира се, може много да коментираме самата номинация, начина, по който ще вземе и ще върне мандата „Има такъв народ“, доколко това е адекватно на приетите демократични практики в европейските демокрации – това също подлежи на коментар. Но моята обща оценка за ситуацията в момента е такава. Водещ: Проф. Коларова, макар и в малко време от работата си, 45-ят парламент създаде доста ясна представа у избирателите – на парламент, който не знае, каква му е работата. Въпросът е, че тази представа вече не работи за партиите в парламента. Колкото повече те седят в него, толкова повече тази представа се утвърждава и тя може да се резюмира с една дума – изложиха се. Така ли е? Румяна Коларова: Аз по друг начин бих го коментирала. Ролята на неправителствените организации, от които идват много голяма част от новоизбраните депутати, както и на тези протестни така да кажем движения или инициативи, с които процесите – точната дума е процеси и инициативи, с които те са свързани – ние имаме много ясен термин в политологията, с който ги обозначаваме: ние ги наричаме „кучета пазачи“. Ролята на тези хора, на тези организации, на тези инициативи е да алармират – да алармират, когато има някаква злоупотреба; да алармират, когато има погрешно решение и т.н. Значи те са кучета пазачи. Те изпълняваха своята функция на кучета пазачи много ефективно. Обаче когато вече си в парламента и когато имаш възможност да формираш правителство, това е качествено различна задача. И българският народ има една много хубава поговорка за тази ситуация – те казват: свършил работата като кучето на нивата. За съжаление, тези политици или тези организации, най-вече според мен тези хора се оказаха в коренно различна ситуация, за която очевидно те в момента нямат капацитет. Дори такива опитни политици, като Татяна Дончева и Мая Манолова, те никога не са били част от изпълнителната власт. Хора като Христо Иванов са показали, че функцията на редови министър, който върши черната работа в правителството, не им е по предпочитанията. Мога да ви дам още много примери. Не искам да говоря за хората от „Шоуто на Слави“, където очевидно ситуацията е също така коренно различна. Така че истината е, че просто те биха могли да се адаптират, не знам доколко успешно биха могли да се справят с новите си роли. Арман Бабикян, адвокатът Хаджигенов и т.н. – на тях много добре им се чува гласът, те са много добри комуникатори, може би или се научиха да бъдат добри комуникатори. Други неща са необходими в парламента. Вижте, работата на парламента е в комисиите. Ние различаваме два вида парламент: парламент-арена, където аналогията с цирка и може би гладиаторските битки е ясна; в този парламент, какъвто е английският парламент, действа правителството, изпълнителната власт – каквито и законопроекти се внесат, те минават в английския парламент. Е, работата на опозицията е именно да вдига шум, да опонира. И това, между другото, беше ролята, в която влезе Корнелия Нинова в предишния парламент. И след това имаме трансформиращи или работещи парламенти, какъвто е Бундестагът. Бундестагът, какъвто и закон да влезе, той се преработва. Но преработването на закона става чрез взаимни компромиси и в комисиите. Още веднъж искам да подчертая – в парламентарните комисии, където се намира общият знаменател, където се преосмислят текстовете, коригират се текстовете, предлагат се нови текстове, съобразяват се както с управленска стратегия, така и с действащото законодателство. Е, това е дейността, чрез която новите партии и старите партии можеха да натрупат авторитет, да натрупат актив. Защото оттук нататък имайте предвид, че всички български парламенти ще бъдат фрагментирани, във всички български парламенти ще е необходимо да се изработват партньорски отношения, да се правят взаимни компромиси и да се работи много не пред публиката, а в комисиите, за да могат да бъдат продуктивни. Водещ: Можем ли да избегнем в следващия парламент така съществуващото в този? Или ще се повтори същата картина и пак ще бъдем изправени в края на лятото пред нови и поредни предсрочни избори? Румяна Коларова: Би трябвало да може, би трябвало да можем. Първо, вече в следващия парламент ще бъде ясно, че сегашната ситуация не може да се повтори. Това е нещо, което е много важно да се разбере. Този парламент, като неуспех, като опит, също така ще даде възможност в следващите два месеца всяка партия да заяви новата си позиция. И вижте, работещата конфигурация във фрагментиран парламент е свръхширока коалиция. Това е коалиция на партии, в които една или две партии всъщност са излишни. Значи мнозинството може да работи без една или две партии – това е свръхшироката коалиция. И тогава партиите нямат възможност да изнудват. Защото вижте какво се случва в тясната коалиция, каквато беше досегашният кабинет на Борисов – малкият партньор изнудва, а големият партньор понякога налага. В свръхшироките коалиции отношенията са различни. Аз от самото начало, веднага след изборите казах, че единствено работещата формула в парламента, такъв, какъвто го имаме в момента, но твърде вероятно е да се повтори същата структура, е именно свръхширока коалиция. Това е консенсусната демокрация. Тук искам да кажа нещо, което за мен е изключително важно да се подчертае. Появи се президентът в парламента и каза, че тогава, когато всичките са в управлението, народът е в опозиция. Съжалявам, това е пълна политическа неграмотност, която държавният глава прояви, защото в Швейцария от Втората световна война насам, но и преди това всички партии са в управлението. А там управляват пет партии, за които гласуват над 90% от избирателите. И може ли да кажете, че народът в Швейцария е в опозиция? Точно обратното. Свръхшироките коалиции, консенсусните правителства гарантират много по-високо качество на демокрацията от качеството в мажоритарните демокрации. Английският парламент може да е „майката“ на всички парламенти, но той структурира едно отношение между изпълнителна и законодателна власт, което гарантира демократичност само заради английската традиция. Имате пълно господство на изпълнителната власт над законодателната. Това не може да е работеща формула в България. Пък и както виждате, българският избирател е много мъдър. Той структурира парламента именно така, че да може да се формулира единствената възможна правителствена формула и това да бъде точно свръхширока коалиция. И сега партиите трябва да преосмислят както своите стратегии, както своите програми, така и своите партньорски отношения, за да могат да отговарят на очакванията на избирателите. Водещ: Ако 46-ят парламент повтори конфигурацията на 45-я, къде виждате потенциал за свръхширока коалиция? Румяна Коларова: Всякаква може да бъде конфигурацията. Не искам в момента да коментирам, защото не знаем как ще се преразпределят мандатите, защото е ясно, че точно повторение няма да има. Сега има някои тенденции, които могат да се коментират. Аз казвам, че може да се търси аналогия, но това в никакъв случай не гарантира някаква твърда прогноза с двата бързи предсрочни избора, които бяха организирани в Испания – едните, от които гарантираха управлението на десницата, което, разбира се, не беше пълен мандат, другите гарантираха конструиране на правителство от левицата. Всеки може да погледне резултатите. Разбира се, че мога да ги коментирам, но това в никакъв случай не означава, че събитията ще се развият по аналогичен начин в България. Но там имаме няколко неща, които са ясни – големите партии и старите партии при повторни избори имат предимство. Шансовете им да получат допълнително гласове и да получат допълнително мандати са по-големи, отколкото шансовете на новите партии. И втората тенденция е, че може при бързи повторни избори да се появи нова, по-радикална партия, която да привлече гласове както от старите, така и от новите, и най-вече от новите партии. Така че възможни са, отворени са алтернативните варианти за това, което може да се случи при нови избори. Но тук искам да подчертая още няколко неща, които са много важни. Първо, заслужава си да се коментира номинацията на „Има такъв народ“ за министър-председател. Това е безспорно много харесвана личност, личност, която има авторитет в една специфична сфера – спорт, разбира се, високоинтелектуален спорт. Но тук имаме два много тежки проблема. Първият проблем е свързан с това, че дори когато имате личност, която е безспорно с призвание в управленска сфера, в сфера „Управление на публични ресурси“… Ето, например, Кристалина Георгиева – беше ли това успешна номинация на ГЕРБ за комисар? Ето това е голям въпрос. Защо? Защото тези хора имат своята професионална кариера, която далеч надхвърля ролята, която българските политици им предоставят. Значи по същия начин е все пак световен шампион по шахмат – има своите големи ангажименти. Можете ли да си представите, че тя ще се откаже от участие в тези елитни турнири и можете ли да си представите, че един шампион по шах може да отдели времето, което отделя един министър-председател? Това е номинация, за която предварително се знае, че ще завърши с неуспех. Да бъдеш министър-председател е работа 24 часа в денонощието, това е изключително тежка задача. Първо, не сме сигурни, доколко такъв един безспорно успял и прекрасен човек, професионалист ще може да изпълнява тази функция на министър-председател. Второ, пределно ясно е, че нейната професионална реализация далеч надхвърля ролята на министър-председател на правителство с ограничен мандат. Това е едно. Второто, което е много важно – когато се номинират тези хора, по-голямата част от тях идват от сферата не на публичното, а на частното. Те са много добри, но те са добри като обикновени граждани. Изискванията към публичната личност са много по-комплексни. Изискванията към публичната личност са свързани с обвързаност и зависимости. Ето, тук веднага идва обвързаност с Божков – дали това работи в полза на „Има такъв народ“? Дали това работи всъщност в полза на номинацията на толкова достоен човек? Това е допълнителен въпрос, който може да бъде зададен. И сега третото нещо, което обаче според мен е много важно и то вече не касае персоната на номинацията за министър-председател – всъщност тази номинация от името на „Има такъв народ“ е, може да се каже, половин стъпка или това е стъпка на куц крак, защото за да покаже „Има такъв народ“, че разполага с надеждни политици и с хора, които наистина могат да формират правителство в по-добър за тях парламент, те трябва да предложат и състав на Министерски съвет. Не знам дали биха го предложили, не знам дали могат да го предложат. Но ако не го предложат, ако не се завърти в публичното пространство някакъв такъв провизорен списък на министри, на 15 души, които са компетентни да бъдат, да се занимават с основните ресори в управлението на България, ходът с министър-председателя е, така да кажем, фалстарт. Водещ: Проф. Коларова, какви тенденции се очертават в така стеклата се картина? Румяна Коларова: Тенденциите са, че пред всички политици и пред всички партии има нова, по-трудна задача. Всеки трябва да научи своя урок, защото всеки от тях направи опит да се адаптира към новата ситуация. Със сигурност протестите разбъркаха политическите процеси в България, но това раздвижване невинаги може да бъде продуктивно за демокрацията. Аз още веднъж искам да напомня, че при предсрочни избори в България хората само са губили, а големите корпоративни играчи само са печелили. И много ме е страх да не се окаже, че отново ще имаме при това служебно правителство – и това е много голяма отговорност, която президентът Радев оттук нататък ще поеме – много се страхувам да не се окаже, че при това служебно правителство ще имаме онази ситуация с как се лови риба в мътна вода, размътването на водата, в която българският народ или хората ще пострадат. Още веднъж искам да дам за пример подаването на оставка от Орешарски, която не стана под натиск на протеста. Тя дори не съм сигурна, че стана заради резултатите от изборите за Европейски парламент, но това, което съм сигурна, е, че има причинно-следствена връзка, с фалита на КТБ. Мисля, че Орешарски подаде оставка, за да направи възможен фалита на КТБ, по начина, по който той се случи. Водещ: Ако следя вашата логика, какво може да фалира сега, проф. Коларова? Румяна Коларова: Надявам се – нищо. Правителството на Борисов, както и новото служебно правителство, надявам се да са научили урока и някак си да се окажат на висотата на положението, да покажат, че това няма да се повтори. Надявам се, надявам се. Желанието да се изкара до края мандата беше такава заявка. Просто оттук нататък тепърва ще видим, как ще действат политиците, но мисля, че това са очакванията на хората. А мисля, че очакванията на хората са да няма сътресения. Достатъчно ни е Ковид кризата с всичките последствия, свързани със здравето на хората, с икономиката. Надявам се да няма други катастрофични, така да го кажем, последици от тези предсрочни избори. Цоня Събчева

27 Април 2021 | 17:00 | Радио "Фокус"