ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Румяна Коларова: Двойният стандарт при прозрачността в работата на служебния кабинет ще им изиграе лоша шега

Проф. Румяна Коларова: Двойният стандарт при прозрачността в работата на служебния кабинет ще им изиграе лоша шега

Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за обзора на Радио „Фокус” „Това е България”

19 Юни 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“

Проф. Румяна Коларова: Резултатите от изборите са достатъчно показателни и легитимни, на ход са политиците

Проф. Румяна Коларова: Резултатите от изборите са достатъчно показателни и легитимни, на ход са политиците

Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Какви са политическите тенденции се очертават след вота? Наш гост е председателят на Българската асоциация за политически науки проф. Румяна Коларова. Накъде ще поеме България, проф. Коларова? Румяна Коларова: Пределно ясно е, че тези избори променят пейзажа, в смисъл, че поставят под въпрос ролята на Българската социалистическа партия като основен опонент на управляващите. Разбира се, тепърва предстои да видим окончателните резултати. Аз имам известен скептицизъм спрямо резултатите от екзит половете, дотолкова доколкото всички директори на агенции изрично подчертаха, че имат голям процент откази. Но предполагам, че от по-достоверните данни ни делят не часове, а минути, защото се надявам паралелното преброяване да приключи в рамките на следващия час. От тази гледна точка, разбира се, имаме един голям въпрос. Той е: дали може да бъде въобще сформирана мечтаната от протестърите анти-ГЕРБ коалиция при това съотношение на силите, като тук, разбира се, трябва да подчертаем, че изключването на БСП от схемата със сигурност имаше и ще има голям разрушителен потенциал за тази партия и в крайна сметка големият въпрос е не само каква ще бъде бъдещата роля на БСП в 45-то Народно събрание, големият въпрос е какво е бъдещето на тази партия, която според мен стана жертва на личните амбиции на две политически фигури – едната безспорно е Корнелия Нинова, а другата е президентът Румен Радев. Водещ: Вие очаквате ли политически оставки, лидерски оставки – не само в БСП, а в каквато и да е политическа конфигурация? Румяна Коларова: Това е нормалното развитие на политическите събития. Поемането на политическа отговорност винаги е свързано с оставки, не само на партийни лидери, но оставки на шефове на щабове. Ето, дори тази формация, „Изправи се! Мутри вън!“, която в края на краищата се идентифицираше с протеста – за протеста се говореше, че е подкрепен от 60% от избирателите, а виждате, че в последна сметка става дума за две партии, основно за две партии, едната от които е на 4-процентната бариера. Безспорен успех мисля, че отбелязва „Демократична България“. Водещ: А има ли феномен на тези избори? Румяна Коларова: Да интерпретираме резултатите на тези избори от гледна точка на политологията и социологията ще бъде възможно единствено и само ако се направи постелекторално изследване. Това е нормалното във всички цивилизовани държави и във всички устойчиви демокрации. Две седмици след като са минали изборите, не една, а няколко агенции трябва да направят постелекторално изследване. Защо? Защото вижте, аз мога само да предполагам, да интерпретирам какво гражданите очакват при този фрагментиран парламент, какво гражданите очакват, гласувайки за една или за друга партия, но социолозите много добре могат да тестват, да констатират всъщност какви са очакванията на гражданите при така формиралото се разпределение на мандатите в Народното събрание. И още веднъж искам да подчертая – докато не излязат окончателните резултати, все пак трябва да подчертаем, че не може да говорим за това, коя партия колко мандати ще получи. Просто мисля, че е прибързано, мисля, че е прибързано. Мисля, че трябва да уважим процедурата такава, каквато я познаваме, и да изчакаме поне паралелното преброяване. Водещ: От Българската асоциация за политически науки ще настоявате ли, ще предложите ли именно това постелекторално изследване? Румяна Коларова: Да. И се надявам също така, че и Социологическата асоциация ще ни подкрепи. Вижте, „Галъп“ прави вече трето постелекторално изследване след избори за Европейски парламент. Това е наистина добра практика, която ние трябва да приемем, която ние трябва да институционализираме, по която трябва да имаме не само експертно съгласие, но по която и политиците трябва да имат съгласие. Както, разбира се, и практиката да се подава оставка тогава, когато резултатите от едни избори не отговарят на заявките и на очакванията на елита, на активистите и на избирателите на една партия. Водещ: Кое е по-реалистично към този момент – коалиционен кабинет или експертен кабинет? Румяна Коларова: Коалиционен кабинет би се формирал много трудно. В коалиционен кабинет евентуално участие би могло да бъде постигнато след доста дълги преговори и при доста условия. Но аз искам да подчертая, че всъщност всеки коалиционен кабинет е програмен. И от тази гледна точка, да се твърди, че ако се постигне съгласие за един кабинет, в който участват повече партии е ясно, че трябва да участват поне три партии, за да може да се формира правителство, но искам да кажа, че ако се постигне такова съгласие, този кабинет пак ще бъде коалиционен, дори и министър-председателят да не е лидер на никаква партия. Това е един от най-честите формати при многопартийните кабинети, да кажем в Италия. Така че от тази гледна точка, да говорим за експертен, програмен кабинет – това са цинизми. Истината е, че ако се формира кабинет, той може да бъде само коалиционен – това е първо, и второ – разбира се, че той може да бъде както на мнозинството, така и на малцинството. Това са опциите, между които в последна сметка трябва да избират депутатите, ако се стигне до формиране на кабинет. Освен това, все пак другото, което трябва да подчертаем, е, че Българската конституция много е улеснила формирането на кабинета. Само искам да напомня, че по Конституция кабинет може да бъде формиран с обикновено мнозинство от половината, значи от кворум 121 депутати. Значи представете си, фактически със 162 гласа може да бъде гласуван кабинет. Защо? Защото конституциите като цяло са структурирани така, че да улеснят максимално формирането на кабинет. При парламентарните управления, макар че тук аз слушам многократно заявления колко било добро да се стигне до нови избори и т.н., но основната цел на парламентарните управления, на парламентарните режими е по всякакъв начин да се стимулира формирането на кабинет. И от тази гледна точка Българската конституция го е постигнала. Така че институционалните възможности са налице, големият въпрос е: дали ще има политическа воля, дали ще се постигне съгласие за формиране на такъв кабинет. Но това, което повтаряхме почти като клише – че такъв кабинет не може да се формира без участието на БСП или ГЕРБ, все по-малко и по-малко е вярно, именно заради този почти катастрофален резултат, на който сме свидетели. Водещ: Проф. Коларова, какви политически тенденции се очертава след вота? Румяна Коларова: Първата и най-важна тенденция е един вид политическа стабилизация. Тази политическа стабилизация е резултат на две неща: на високата изборна активност, която предпоставя легитимност на изборните резултати – и това е много хубаво, и второ, на факта, че имаме много ясно изразена воля на избирателите. Оттук нататък в ръцете на политиците е да се постигне онова, което от години, дори от повече от 15 години, се налага като тенденция в българската политика – консенсусно управление. Това е формулата, която може да гарантира стабилност в българската политика. А как, кой ще изработи подобен консенсус, на основата на какво ще се формира консенсус, с какъв времеви хоризонт, така да го кажем, ще бъде формиран консенсусът – това са големите въпроси, на които ще трябва да отговори 45-то Народно събрание. Но хората казаха своята дума. Аз мисля, че резултатите са достатъчно не само показателни, но и легитимни, така че тепърва ще видим. На ход са политиците. Цоня Събчева

4 Април 2021 | 22:00 | Радио „Фокус“