ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Румяна Коларова: Тепърва ще виждаме, доколко назначенията в служебния кабинет са по най-високите стандарти за сигурност в НАТО

Проф. Румяна Коларова: Тепърва ще виждаме, доколко назначенията в служебния кабинет са по най-високите стандарти за сигурност в НАТО

Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

27 Май 2021 | 09:00 | Радио "Фокус"

Проф. Румяна Коларова: Колкото и да са неприемливи за политиците, политолозите имаме право да правим професионални оценки

Проф. Румяна Коларова: Колкото и да са неприемливи за политиците, политолозите имаме право да правим професионални оценки

Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: След девет дни ще започне същинската предизборна кампания за 45-я парламент. Редом с партийните кандидати, гости в радио и телевизионни предавания са анализаторите – политолози и социолози. И подобно на предходни избори, възниква въпросът: те получават ли заплащане срещу интервютата и участията? Как в предизборната кампания избирателите да се ориентират между изобилстващите анализи и коментари? Въпросите са към нашия гост проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки. Проф. Коларова, как да се разсеят съмненията за платени коментатори, които наклоняват везните на общественото мнение в посока, благоприятна за една или друга партия? Проф. Проф. Румяна Коларова: Разбира се, че това трябва да бъде в някаква степен задача, която на нас, така и на вас, журналистите, защото ние в Българската асоциация за политически науки все повече и повече констатираме, че се създава недоверие, един вид предубеждение към колегите, които коментират политическия процес, политическата ситуация. И е пределно ясно, че в условията на предизборна кампания, особено в условията на настоящата предизборна кампания, която всички знаем, че няма да бъде много спокойна и със сигурност в нея ще получат проявления острите конфликти и противопоставяния, които наблюдавахме както в парламента, така и по площадите на София. Така че безспорно в тази ситуация, в която се стига до нападки и обиди, много е важно каква ще бъде позицията на колегите и какво ще бъде отношението към тях. Не е, както се казва, невъзможно и е по-скоро твърде вероятно ние да станем обект на атаки от страна на различни политически фигури или политически организации. Водещ: А как в тази кампания избирателите да се ориентират между изобилстващите анализи и коментари? Проф. Румяна Коларова: Първо искам да подчертая, че не всички хора, които говорят с етикета „политически анализатор“, не всеки от тях е политолог. Още повече, че ето, когато става дума за нашата асоциация, трябва да подчертаем, че в нашата асоциация всъщност членуват хора, които се занимават с политическа наука, а не толкова с всички останали дейности, в които, разбира се, образованието и професионалната компетентност на човек, завършил бакалавърска, магистърска програма „Политически науки“ има значение. Но всъщност в нашата асоциация членуват хора, които имат най-малкото докторска степен по политология и съответно голяма част от тях са преподаватели във висши учебни заведения. Така че тук става дума за хора, чието всекидневие е да правят наука, чието всекидневие е да правят научни изследвания. И вие много добре знаете, че в научните изследвания има определени критерии, на които те трябва да отговарят. В случая, като става дума за безпристрастност, това е най-малкото, на което трябва да отговаря едно научно изследване. По-скоро там има критерий за достоверност на знанието, има критерий за непротиворечивост на основните твърдения и още много други критерии. С други думи, това е първото, което е важно да подчертаем. Второ – и това също не е маловажно, е, че когато се занимаваш с научни изследвания на политическия процес, твоята перспектива е различна. Когато ни канят да коментираме ситуация, обикновено ни канят да коментираме нещо, което е станало в момента, политическа моментна ситуация, нещо злободневно. Много често дори ми задават въпроси, свързани с междуличностни отношения, които аз обикновено отказвам да коментирам. Докато всъщност когато се прави изследване, обхватът на едно политологическо изследване е 20-30 години поне. Не искам да коментирам, че например Екатерина Михайлова, която вие всички познавате, тя е и професор по право, нейната кандидатска дисертация отиваше назад до началото на модерната българска държава и анализираше ролята на държавния глава. Нали виждате, това наистина е много дълъг период от време. Когато става дума за такава перспектива, оценките, които се правят, са малко по-различни и те не винаги са не само приемливи за непосредствените участници в политическия процес, те понякога дори не са много разбираеми. Има един вид, да го кажем не само непознаване на политическия процес в тази по-голяма, по-обща картина, а има и един вид ако щете отрицание на тази гледна точка. Защото ако за един политик последните пет дена от кампанията са решаващи и те обръщат резултата, за един политолог резултатите от едни избори не са толкова важни, колкото е важна тенденцията. За един политик междуличностните отношения може да се окажат решаващи и могат да бъдат решаващи – ето, виждате как междуличностните отношения между президента и министър-председателя просто не могат да бъдат пренебрегнати, когато ние трябва да оценим ситуацията. За нас, политолозите, корелациите, отношенията между съвсем различни фактори играят много по-голямо значение. Така че това и помага, и разбира се, ни прави обект на атаки, защото много трудно в 15 минути може да обясниш данните или изводите, които си направил в резултат на сравнително изследване на пет или на десет европейски демокрации, например. Друг пример: колегата Милен Любенов сега ще се хабилитира с книга, която анализира партийните системи в европейските демокрации. Едно е да анализираш партийни системи в 30 държави, и като говорим за партийни системи, това е за период от поне 40-50 години, как се движат, модела на междупартийна конкуренция. Това е съвсем различен подход. Друго е да анализираш в момента, каква ще бъде партийната констелация предизборно и следизборно в парламента. Водещ: Проф. Коларова, коректно ли е да говорим за политически оцветен политолог? Проф. Румяна Коларова: Ние в момента сме изработили и предстои да приемем Етичен кодекс на политолозите, на членовете на Българската политологическа асоциация и това там изрично се коментира. Всеки един от нас има своите политически пристрастия, това е ясно. Нещо повече – и това е много по-важно, всеки един от нас има своята ценностна система и в нея, в тази ценностна система влизат елементи, които няма как да не определят политическата ви ориентация. Това е неизбежно. Това, към което се стремим всички, е когато анализираме политическия процес, все пак по някакъв начин да се абстрахираме от политическите си пристрастия. На мен може много да ми се иска определена партия да получи парламентарно представителство и съответно да играе роля при формирането на следващото правителство, но като политолог мога да оценя – и няма как да не го кажа, когато ми зададат въпрос, че да кажем шансовете на тази партия намаляват, вместо да нарастват в предизборната обстановка. Тук е много деликатен моментът, обаче. Затова по особен начин всеки един от нас се опитва да реши тази дилема, кой по-сполучливо, кой по-несполучливо. Но познавайки колегите, искам да ви кажа, че има едно нещо, което за моя радост констатирам. Вие знаете, журналистиката най-много печели тогава, когато имате критичен материал. Критичният материал винаги печели. Когато критикувате, от това само интересът нараства, в някаква степен престижът ви нараства тогава, когато разследващата журналистика разкрие някакви недостатъци, някаква патология. Това е така. Обаче когато един политолог е поканен в студиото, той не може само да ругае. Трябва да има някакъв вид балансирана оценка. И това е много важно. Но това много често ни поставя в неудобна ситуация. Ето, вие знаете и това многократно вече сме го коментирали, че много от моите колеги станаха обект на агресия. Това не е обвинение, че си платен – направо агресия, хора, които не приемат това, което ти твърдиш. А това вече не говори добре. Макар че, мисля, такива ситуации има навсякъде. Обаче ако в ситуация например „Шарли Ебдо“ – всички знаят, че това е вестник, който е провокативен, който в някаква степен дори е непочтителен към всички и провокира негативна реакция. Но френската общественост застава зад него в името на свободата на словото. Но винаги, абсолютно винаги може да се намери една малка агресивна група, която с насилие да покаже несъгласието си. Това е неизбежно. Така че това е всекидневието. Водещ: Задавам ви въпроса ненапразно. И в дискусии в телевизионни студия, и в радиопредавания журналистическият жаргон е такъв: каним един ляв, каним един десен политолог, или един про-ГЕРБ, един про-БСП, или един про-ГЕРБ с друг про-Реформаторски блок и готово - смятаме, че сме си вързали баланса. А всъщност то е някакъв елементаризъм на търсене на баланс, но за такъв подход, в интерес на истината, са помогнали и помагат на колегите и изявите пък на вашите колеги. Къде бъркаме всички? Проф. Румяна Коларова: В началото на българския преход нашите различия бяха ясни, в смисъл, всеки един имаше своята пристрастност. Аз имах много колеги, които бяха ангажирани не само с анализ и оценка, те бяха ангажирани с изработване на политическа платформа, с политическа програма. Ето, например Светослав Малинов, който е страхотно уважаван мой колега, разбира се, сферата на неговата компетентност е „История на политическите идеи“ и „Политическа философия“ преди всичко. Но както всички безспорно го уважаваме като учен, така всъщност той за един определен период от време беше политик и тогава, когато го канят в студиото, но преди да стане политик, той се ангажира програмно, знаете, със създаването на ДСБ. Така че ето ви. В момента той е ръководител на катедра „Политология“, значи отново той се е върнал към академичните си занимания, и по различен начин оценява нещата. Ето ви друг пример – Тома Биков. Тома Биков – той, разбира се, бе по-известен като журналист, но той завърши и наша магистърска програма, той ми е бил дипломант, когато става дума за защита на магистърска теза. И между другото, магистърската му теза е много интересна, той я издаде като книга – за служебните кабинети. Тома Биков, когато пише книга за Ахмед Доган, той пише по един начин. Обаче сега, когато говори като политик, той говори по абсолютно друг начин. Така че това е изключително важно да се разграничава. Ето Таня Буруджиева. Таня Буруджиева беше две години член на парламента. Преди това беше шеф на кабинета на Сергей Станишев. Тогава тя беше политически ангажирана. Вижте, например аз фактически правя, заедно с моя колега, която е изключително уважавана – Мария Спирова, пишем анализ на политическата динамика в България всяка година. За 2014 г. аз написах текста, но той не беше публикуван от мое име, защото по това време аз съм била служебен министър и е неприемливо един човек да пише научен анализ на политически процес, в който е пряк участник, макар че съм била служебен министър, аз не съм била ангажирана с някаква политическа сила – знаете, служебният кабинет е друг вид правителство в България. Така че има несъвместимост между двете роли и е много важно, когато човек сменя ролите, това да бъде казано много ясно. Но когато имате една предизборна кампания и когато имате период преди предизборната кампания, когато един човек заема ясна позиция, оценявайки какво се случва – ето, както е моята колега Таня Буруджиева или както е Стойчо Стойчев и т.н., много примери мога да ви дам, Огнян Минчев и т.н. – това е тяхна гражданска позиция. Но едновременно с това вие в никакъв случай, първо, не бива да ги обвинявате, че са политически пристрастни, защото те имат гражданска позиция, и второ, в никакъв случай не трябва да смесвате оценката им за политическия процес с гражданската им позиция. Това са изключително важни неща. Надявам се, че невинаги се получава. Ето например, когато става дума за проф. Дайнов, на мен ми е малко трудно да различа гражданската му позиция от позицията му на политолог, но все пак мога. При Даниел Смилов ми е по-лесно да ги разгранича. Всъщност Даниел Смилов се опитва максимално да разграничи двете си позиции. Но затова ви казвам, това е изключително трудно. И всеки един от нас се опитва максимално, но няма как да не влезе в няколко роли. Дори тогава, когато нямате партиен политически ангажимент, вие може да имате гражданска позиция, граждански ангажимент. И тук е много важно какво правите. Разбира се, когато говорим за ролята на политологията като наука, има няколко вида изследователски цели, едната изследователска цел е даване на гласност. И това ние го правим, както ние, така и социолозите го правят. Защото много често има явления в нашето общество – дали са в политиката или са общосоциални явления, които са невидими на повърхността. Такова явление е корупцията, между другото. Или контролиран вот, между другото. И ето, например Стойчо Стойчев има книга за контролирания вот. Ние, един голям колектив, в който влизат всички, които са добре известни политолози от Софийския университет, всичките заедно сме направили Национален доклад за система на почтеност. Всичките сме го работили, но сме го работили именно от гледна точка на науката, за да дадем гласност. И за съжаление, не всичко, което сме публикували, получава гласност. Много повече гласност получават едни такива оценки, които са по-скоро публицистични и журналистически, отколкото подобни изследвания. И това също е дълг, който имаме както ние, така и вие към общественото мнение. Но тук, ето искам да подчертая нещо, което е много важно – когато се говори, да кажем, за най-различни нагласи, които се оценяват в България, аз винаги се учудвам от това, че много често се цитират някакви изследвания еднодневки или изследвания, които са проведени еднократно. Може да са много коректни изследвания, но еднократни изследвания. А българските журналисти и политолози пренебрегват базата данни на „Евробарометър“, която е най-голямата база данни, и там не само за България може ясно да се очертае тенденция, но тази тенденция коректно може да бъде съпоставена с тенденцията в другите 28 държави или 27, зависи там кога е правено изследването, държави-членки на Европейския съюз. И тук много важно, ето например периодично има изследвания за корупцията и те са изследвания, два вида изследвания, където ги питате дали са се сблъсквали с корупцията гражданите и бизнеса отделно. Аз много се чудя защо, когато не само политици - и като казвам политици, имам предвид не само партийни лидери, но ето, когато става дума за президентската институция, на мен ми е много интересно, защо те не ползват тези данни. Там България може да бъде ясно съпоставена с останалите. И става дума за нагласи. Искам да ви кажа, че картината е много по-сложна от клишетата, които непрекъснато чувам да се повтарят. И не само това. Изследванията на „Евробарометър“ за мен са основа за балансиран и разумен, и мъдър анализ на това, което се случва в Европа, и това, което се случва в България. И това е най-добрият начин да се нормализира, да се модернизира отношението на българските политолози, социолози, журналисти, политици към това, което се случва в България. Но аз не го виждам. Ето другото нещо, което исках, което съвсем наскоро стана дума: поне на два сайта – едното на Европейското списание за политически изследвания, а другото е „Политико“, има една динамична картина на подкрепата за различните партии в различните държави, като, разбира се, там по една сложна формула се изчислява, осредняват се резултатите от различните изследвания, които са публикувани, на нагласите, доверие-недоверие, електорални предпочитания и т.н. Защо никой не го коментира това? И аз тук искам да кажа, че ето, например много се говори за радикални партии. Хубаво е да се сравнят българските радикални партии с европейските радикални партии, подкрепата на българските граждани за радикални партии с подкрепата на европейските граждани за радикални партии. Въобще всичко това на мен много ми липсва, защото тук се получава някакъв драматизъм, ние сме вперени в пъпа си, ние сме като исихасти. Всяка партия обвинява другата, че е антидемократична, че е авторитарна, че едва ли не в България има авторитарен режим, което разбира се, че не е вярно. На фона на тези изследвания България стои доста добре в някои отношения, в други не толкова добре. Има още едно, веднъж в годината публикуват един единствен вестник, и това тук, слава Богу, че поддържа нивото този вестник, публикува резултатите от изследванията на качеството на демокрацията. Ама това е много важно да се коментира. Ето, по същия начин. Защо аз не виждам президентската институция – там има хора, които много добре знаят за какво става дума, да анализират именно това. Не България сама – България, сравнена с останалите държави. Искам да ви кажа, че свободата да избираш е високо оценена в това изследване. А в момента се насажда нагласата и представата, че виждате ли, изборите в България са нечестни. Това не означава, че не трябва да се повишава бдителността и не трябва непрекъснато да се създават инициативи и процедури, които да гарантират честност и прозрачност на вота. Аз многократно съм го казвала, че за мен най-големият проблем са именно липсата на преброителни центрове. Ама БСП беше срещу тях. Защото това е фактически възпроизводство на контролирания вот и клиентелизма в изборния процес. Няма политолог, който да не ви каже, че е добре да има преброителен център. Няма такъв. Водещ: Тук възниква веднага въпросът, в продължение на въпроса, който вие задавате – защо не се коментира. И да попитам къде е границата между гражданската позиция и осребряването й? Може би тук ще възникне и отговор на въпроса, защо не се коментира? Проф. Румяна Коларова: Има си хора, които осребряват, които се редят на листи, стават депутати и т.н. – това е осребряване. Защото статутът на депутати, да го кажем така, заплащането, което един депутат получава, са несравними със заплащането, което един политолог получава. Разбира се, и начинът на живот е различен, разбира се, и публичните прояви са различни. Разбира се, че може да има хора, които да изберат да сменят своята роля – от политолог да стане политик. Това може да се случи и това е нормално. Обаче едновременно с това, това трябва да бъде ясно заявено. От един момент ти преставаш да бъдеш политолог. Извинявайте, аз както се казва, три години и половина не съм имала възможността да коментирам политическия процес публично като безпристрастен политолог. От което, разбира се, че това е цена, която съм платила. Но това е, докато съм работила в администрацията на президента Плевнелиев. Дори и тогава принципът, правилото е, че ти просто нямаш право да говориш от свое име, ако си част от администрацията на президента. Водещ: И на финала не мога да не ви попитам за декларацията на асоциацията, която ръководите, която излезе с позиция за защита на ваши колеги, дадени под съд за клевета или със заведени съдебни искове от политици. Проф. Румяна Коларова: Ръководя е силно казано, защото позицията на председател на асоциацията, това е пръв сред равни. Аз нямам никакви ръководни функции от гледна точка на представата, която може да се създаде за йерархия или за каквото й да е друго. Това е по инициатива на голяма група от нашите колеги. Тя вече започнаха да я публикуват ваши колеги. В нея ние имаме няколко основни тези, които подчертаваме. За нас поводът е свързан с тези съдебни искове, които се оказва, че са повдигнати спрямо наши колеги. И тук не става дума само за съдебен иск, става дума да кажем, че в момента, в който вие, преди да тръгне някакво съдебно дело, преди да тръгне някакъв съдебен процес, само подаването на съдебния иск, процедура, вие можете да наложите запор върху заплата, върху доход на лицето, спрямо което предявявате иск. И значи представете си, какво представлява запор от 7000 лева за един колега, на който заплатата е под 2000 лева месечно. Това е убийствено. До съвсем неотдавна заплатата на един доцент в Софийския университет – разбира се, това е основната заплата – беше 1000 или 950 лева, нещо такова беше. Вие да наложите запор от 7000 лева върху сметката на човек, на който доходът му е толкова, нали можете да си представите – това е един финансов, да го кажа така, удар върху съответния човек. Така че, разбира се, че когато става дума за бизнес и тъй като бизнес интересите са много тясно обвързани с политиката в България, това са практики, които са създадени, именно за да удрят хора, които имат стабилни позиции в бизнеса и правят опит да се намесят в политиката. Но за нас това просто е катастрофално. Разправата с подобни средства за нас е катастрофална, защото ние не сме бизнесмени. Ние дори не сме като хора със социологически агенции, там имат някакви по-стабилни доходи от нас. Но извинявайте, политолозите са различна социална група, различна професионална група. И от тази гледна точка това е използване на сила, спрямо която ние нямаме ресурс да се противопоставим. Единственият начин, по който можем да се противопоставим, е с позиция. Това е единственият начин. И аз се надявам колегията да бъде максимално солидарна. Аз изключително много внимавам, когато правя оценки, но едновременно с това не мога да не направя критична оценка на партия, на лидер, на ситуация, на институция, на която съм свидетел. Не искам да се връщам назад във времето, но искам да ви кажа, че преди десетина години съм била обект на доста особен натиск политически. Надявам се да не стигнем отново до такова време. И тук колегите мисля, че много единодушно ще застанем зад тази декларация. Аз не мога да отида в детайли в декларацията, но в нея ние защитаваме своя професионален авторитет и своето право да правим професионални оценки, на които не бива да се лепят етикети „платеност“, „пристрастност“ и т.н. Разбира се, те могат да бъдат неприемливи, или да го кажем така, неудобни за много, а понякога за всички политици. Цоня СЪБЧЕВА

24 Февруари 2021 | 18:00 | Радио „Фокус“