ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Румен Кънчев: Действията на Путин предизвикаха консолидация на НАТО и Запада

Проф. Румен Кънчев: Действията на Путин предизвикаха консолидация на НАТО и Запада

Проф. Румен Кънчев от Евроатлантическия център за сигурност, експерт по геополитика и отбрана, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

24 Април 2021 | 09:00 | Радио "Фокус"

Проф. Румен Кънчев: България е бенефициент в инициатива „Три морета“ и няма защо да й търсим геополитически или каквито и да било други кусури

Проф. Румен Кънчев: България е бенефициент в инициатива „Три морета“ и няма защо да й търсим геополитически или каквито и да било други кусури

Проф. Румен Кънчев, експерт по геополитика и отбрана, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ Това е България“ Водещ: В рамките на виртуалната среща на върха в Талин на инициативата „Три морета” президентът Румен Радев прие домакинството от естонската страна. Следващата среща на върха ще се състои през лятото на следващата година в София. И все още не предприето ротационното председателство започнаха коментарите за това, дали инициативата е полезна за България. Сред опасенията са, че тя може да предизвика разделение в Европейския съюз. Основателни ли са те? Наш гост е проф. Румен Кънчев – експерт по геополитика и отбрана. Инициативата обединява 12 държави от Източна и Централна Европа, създава ли възможност тя да бъде приета като нов геополитически и отбранителен блок? Румен Кънчев: Не може да говорим в никакъв случай чрез създаването на тази инициатива за някакъв блок, още повече, че тази среща, за която вие говорите, тя беше за институционализиране тепърва на нейния секретариат. Инициативата напротив, има съвсем други цели за сътрудничество и свързаност. И която се опитва да свърже енергийно чрез енергийните проекти и дигитално, и чрез транспортна свързаност държавите, които участват в нея. Неслучайно към тази инициатива проявяват много държави интерес, например държавите от Западните Балкани, а също така Германия и канцлерът Ангела Меркел, Австрия, която е в Централна Европа също е член на инициативата. Така че в никакъв случай не можем да говорим, пък най-малкото да употребяваме израза „блоково разделение в ЕС“. Водещ: Възможно ли е чрез инициативата „Три морета“ България да попадне в своеобразна източно-европейска структура, която да се противопоставя на стара Европа? Румен Кънчев: Не ми се вярва това да е възможно. Дори при най-доброто въображение. Защото инициативата е лансирана от президентите на тези 12 държави. Едва ли тези 12 президента на държавите, които знаем, че са членове на инициативата, искат да се противопоставят на Западна Европа. Така че не можем да кажем това. Но искам друго да кажа, освен, че централното ядро на инициативата е дигиталната, енергийната, транспортната свързаност на тези държави, трябва да припомним нещо, тъй като вие използвахте думата геополитика, тук тя е важна, че това нещо, че в началото на 20 век създателят на съвременната геополитическа наука Халфорд Макиндер дефинира едно ново понятие в тази наука за първи път. Това понятие се нарича Централна Европа. Така че Централна Европа като геополитическо понятие обвързва всички тези държави в триъгълника на живота между Балтийско, Черно и Средиземно море. По-интересното е, че Макиндер дефинира Източна Европа като много важно място за отношенията между Европа и Москва, т.е. тя е ключово, свързващо ниво между Европа и Москва. И от тази гледна точка ние можем да очакваме само добри неща, защото при едни добри съседи, Москва също ще се държи по адекватен начин. Водещ: Защо на Германия е отказано да се присъедини към тази инициатива? И отказано ли й е? Румен Кънчев: Не, не мисля че е отказано. Аз не съм видял информация официално на Германия да е отказано да се присъедини към тази инициатива. Не зная за такъв факт. Може и да греша. Водещ: Можем ли да говорим за ревностна реакция от страна на други велики сили към нея? Румен Кънчев: Всъщност Германия има статут на наблюдател. Това беше, сега се сетих, че този статут беше даден на Германия на срещата в Букурещ през 2017 г., така че тя е в статут на наблюдател, тя е малко по-извън от този триъгълник Балтийско-Черно и Средиземно море, може би затова е, САЩ също са със статут на наблюдател, те пък изобщо не са в Европа. Водещ: Дали други велики сили проявяват ревност към тази инициатива? Румен Кънчев: Не можем да говорим за другите велики сили. Имате предвид други велики сили вероятно са Русия и Китай, защото други няма, ако боравим с точните понятие. Тя още не е стартирала, както се казва, инициативата, от 2016 г. Сега се институционализира, международният секретариат е най-после създаден на това виртуално заседание, което вие цитирахте. Така че още е рано да покаже своя профил инициативата, така че още е рано да се проявява такъв интерес. Но е много добре, ако се прояви интерес от Русия, от Молдова, Грузия и т.н., които са извън този регион, но също имат нужда да участват в тази транспортна, дигитална и енергийна свързаност. Водещ: Какво можем да очакваме от ротационното председателство на България на тази инициатива? Румен Кънчев: Още не е започнала подготовката за ротационното председателство, прекалено рано е. Цяла 2021 година България ще бъде ротационен председател и тъй като това е президентска инициатива, администрацията на президента е водещата тук. Тя вероятно ще съгласува всички неща, които трябва да се свършат по време на председателството. Но тук искам да посоча това, че инициативата изисква много тясно сътрудничество между институциите и в това отношение в последно време много се критикува правителството, но трябва да кажем, че прави чест на това правителство, че много бързо то внесе вноската от 20 милиона, първоначалната вноска за участие на България в тази инициатива и това е една много добра стъпка. Водещ: Какво печели България от участието си в тази инициатива? Румен Кънчев: България печели, ние страхотно се нуждаем от диверсификация на енергийните ни източници. Знаем, че продължаваме да бъдем на 95% зависими от руските енергийни ресурси, енергоносители. Почти същото се отнася и за останалите държави. Унгария е на 100% даже зависима. Така че това е първото. Второ, ще се разработят транспортните коридори, те са заложени в първоначалния план на инициативата. Няколко транспортни коридора, които ще улеснят много търговията между тези държави, както и изобщо търговията в Централна Европа. И, разбира се, много важен елемент е и дигиталната свързаност. И във връзка и в контекста особено на проблема за 5 G мрежата. Така че Българя срещу тези 20 милиона, които са нищо пари, може да бъде много важен бенефициент, т.е. ние сме изцяло бенефициент в тази инициатива и няма защо да бързаме още от началото да й търсим някакви геополитически или каквито и да било други кусури. Америка участва и държавният секретар на САЩ Майк Помпео в началото на февруари тази година на Мюнхенската конференция в Германия обяви, че САЩ проявяват интерес като страна наблюдател и ще внесат 1 милиард долара. Същевременно по време на естонското председателство във фонда вноските възлязоха почти на 1 милиард, около 923 милиона евро, така че нещата набират скорост и се надяваме, че всичко ще върви нормално. Не е нужно, още нещо не се е появило и ние веднага да започнем да го критикуваме от какви ли не гледни точки. Това е малко по български, това е наша лоша традиционна, национална черта. Но аз смятам, че все повече ще преодоляваме подобен тип геополитическа култура към онези проекти, които ни свързват с другите държави и които наистина биха ускорили, ако ние активно участваме в тях, нашето развитие – икономическо и политическо развитие. Водещ: Геополитически инициативата „Три морета“ пресича ли някакви линии на други подобни проекти? Румен Кънчев: Сега ще ви кажа друго нещо. Преподавам геополитика в няколко университета. Значи разширяването на НАТО най-напред се разви точно по оста Източна Европа от Балтийско до Черно море. Никой не каза тогава, защо се разширява НАТО по оста от Балтийско до Черно море, т.е. по така наречената ос Източна Европа, която е с ключово геополитическо значение. Второ, разширението на ЕС също се осъществи по оста Източна Европа, пак от Балтийско до Черно море. Така че този път е провървян. Той има важно геополитическо и геостратегическо значение и ние можем да бъдем спокойни за българското участие в него. Освен това нашите партньори там са сериозни партньори, за тяхното участие гарантират съответните президенти на тези страни, така че аз не виждам никакви негативи на този етап. И никакво разделение. Нито пък противопоставяне между Източна и Централна Европа. Няма такова противопоставяне и вероятно и съм сигурен, че то няма да се получи и в перспектива. Водещ: Ротационното председателство на България съвпада с годината на два важни избори – единият е президентският, другият парламентарен. Това как ще повлияе? Румен Кънчев: Само положително може да повлияе. След март ще имаме ново правителство, така че новото правителство силно се надявам да намери синхрон с президентството. Защото както ви казах, президентите са главните играчи в тази инициатива. Президентите на тези 12 държави. Така че аз не виждам тук изборите като някаква пречка. Каквито и да са изборите, който и да дойде на власт, е крайно време да знаем, че България е повече от тези 200-300 партии, които се мотаят в политическото пространство и се борят да влязат в парламента. Нашите интереси като българи за България са: бързо, енергично и успешно да се модернизира, тъй като знаем всички, че по повечето места ние сме по редица показатели на последно място в Европа. Така че няма страшно в това отношение. Цоня Събчева

21 Октомври 2020 | 17:00 | Радио „Фокус“