ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Румяна Коларова: Партиите трябва да преосмислят както своите стратегии и програми, така и своите партньорски отношения, за да отговарят на очакванията на избирателите

Проф. Румяна Коларова: Партиите трябва да преосмислят както своите стратегии и програми, така и своите партньорски отношения, за да отговарят на очакванията на избирателите

Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

27 Април 2021 | 17:00 | Радио "Фокус"

Проф. Румяна Коларова: Българските избиратели често изненадват и вместо фрагментиран парламент, консолидират вота си и го насочват към определена политическа сила

Проф. Румяна Коларова: Българските избиратели често изненадват и вместо фрагментиран парламент, консолидират вота си и го насочват към определена политическа сила

Проф. Румяна Коларова, съветник от екипа на президента Росен Плевнелиев, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Каква е необходимостта от президентските консултации за предстоящите парламентарни избори? Отправям въпроса към проф. Румяна Коларова, съветник от екипа на президента Росен Плевнелиев. Предупредихте в предишното интервю, че с трите части от Проекта на Национален стратегически документ президентът Радев търси начин да влезе в политически дневен ред. Това, обаче, не става ли най-неочаквано с консултациите за тези парламентарни избори? Румяна Коларова: : За мен консултациите са позитивен ход, който само по себе си разбира се, че привлича вниманието на медиите към президентската институция, но също така утвърждава процедура, която предшествениците на президента Радев използваха много ефективно и всъщност й предадоха ключово значение в българската политика. Сега, че на петата година от своя мандат президентът Радев се осмели или се сети да прибегне към този инструмент, разбира се е жалко, но също така заслужава да бъде поздравен, защото консултациите са силата на една президентска институция и показват авторитета на държавния глава. Предполагам, че този страх на Радев да провежда консултации е свързан, ако си спомняте, с неудачното свикване на КСНС, спомняте си, че дори имахме инцидент, при който Консултативният съвет не се състоя, защото участниците в него не дойдоха, не присъстваха. Което в някаква степен ерозира авторитета на институцията и беше един от първите сигнали за институционалния разрив, който в момента е видим и до голяма степен не носи полза за никого. Водещ: С какво си обяснявате, че към тези консултации избуяха негативните оценки? Всъщност оценките на политолози, експерти, наблюдатели, политици дори са разделени? Според едни консултациите идват да запълнят несвършеното от управляващите, според други обаче това е политически цирк за лична употреба. Остава ли държавният глава неразбран? Румяна Коларова: : Със сигурност начинът, по който започнаха тези консултации, поставя много въпроси. На първо място трябва да подчертаем, че политически консултации започват с партиите. А преди това срещите с експерти не са политически консултации. Имаме политически консултации тогава, когато се канят представители на друга властова институция, управляваща институция или съответно представители на политически организации, в случая партии. Радев доста неудачно започна консултациите с извънпарламентарните партии. Ясно е, че това е негово предпочитание, ясно е, че те са базата в момента на неговия публичен авторитет. Но големият проблем, когато започваш с извънпарламентарните партии, е въпросът, как ги подбираш. И тук се създаде доста голямо напрежение. Защото наистина голям въпрос е например, защо партия МИР играе такава ключова роля, нали? Разбира се всички знаем, че лидерът на партия МИР идва от Движение 21 и е свързан с него, той дори е бил общински съветник на Движение 21, но аз не разбрах да са поканили представители на Движение 21. И веднага се създава този проблем. Виждате СДС как реагира. Освен СДС има още много други партии, които имат своето присъствие в политическия живот, имат своите резултати над 1% и въпросът е: защо те не са поканени. Това е нещото, което генерира известно недоверие, известно напрежение, когато става дума за консултациите при президента. Водещ: Президентът може ли да си позволи такава политическа избирателност, след като предварително тръгва към консултации да изслуша всички? И зад тази избирателност не стои ли това, за което се опасяват от СДС: полагане на основа на бъдещия „Отечествен фронт“? Румяна Коларова: : Първо, дори и да има някакъв подбор, със сигурност президентът не може да се консултира с всички партии. Но дори и да има някаква избирателност трябва ясно да бъдат изброени, какви са критериите – защо се избира една партия, а не се избира друга. Недопустимо е да се канят само такива партии, които имат близост или някакъв вид по-интензивни контакти с президентската институция. Това е абсолютно недопустимо. То е и първата голяма тема, кой участва в тези консултации. Тепърва ще видим, как ще протекат консултациите с парламентарно представените партии, но първият голям въпрос е: кой участва, кого си поканил и до голяма степен кого дефинираш като извънпарламентарна партия? Защото това е и ролята на президента. Той по този начин отсява тези, които са значими за него от тези, които не са значими за него, нали. Отново се получава ситуацията, големият въпрос отново възниква – президентът на всички ли е? И президентът работи по някакъв избирателен начин. И това много ясно трябва да бъде артикулирано: откога започват консултациите и за техния ход да се обясни защо и кого фактически кани президентът. Водещ: Да ви кажа честно, не стана много ясно и защо всъщност са тези консултации. Тръгна се от датата на парламентарните избори и сега вече се развиват концепции за промяна на Изборния кодекс, за начина на провеждане на изборния процес, за реакцията след изборите. Това някаква еволюция на консултационния процес ли е? Румяна Коларова: : За мен в случая има два големи въпроси. Единият беше много ясно артикулиран още преди да започнат тези консултации. Това е въпросът за провеждане на избори в една сложна епидемична обстановка. Като със сигурност трябва да бъдат решени въпросите, как ще гласуват хората, които са в карантина, докато мисля че въпросът за как ще гласуват хората, които са в болница, е решаван в закона многократно. И всеки път, когато се гласува кодекс или закон за изборите, този въпрос се урежда. И наистина това е тема, която си заслужава да бъде коментирана. Но тя си заслужава да бъде коментирана политически от гледна точка на това да не се поставя под въпрос валидността на резултатите, а просто заради някакви турбуленции, някакви непредвидени обстоятелства, които могат да се генерират от пандемията. Но за мен вторият въпрос, който е изключително важен, е: как да се гарантира не толкова честността и прозрачността на изборния процес, защото е ясно, че това е голяма тема включването на всички, включително на българите, които са в чужбина, които живеят в чужбина, но за мен по-важната тема е как така да се организират изборите, че сегашното противопоставяне да не генерира ситуация от типа на това, което виждаме в САЩ? Как така да се организират изборите, че всички участници в изборите да имат някаква степен на съгласие, че резултатите са достоверни, че те са честни, че те са постигнати по прозрачен път. И тук ето идеята за гласуване по пощата за мен е абсолютно неприемлива. Защото ние виждаме, какви последици може да има. Защото тя е взривоопасна, защото тя може да доведе до истинска катастрофа, тъй като в една утвърдена демокрация като Америка, където от десетилетия, повече от 100 г. се гласува по пощата, тази процедура гласуване по пощата вече институционализирана, тя е добре организирана, има механизми за контрол, които виждате, че в някаква степен гарантираха, макар че не убедиха всички американски граждани, гарантираха пред съда, юридически гарантираха, че резултатите са честни. Сега, в България можете ли да си представите, при положение, че никога не сме имали гласуване по пощата, да се иска въвеждане на гласуване по пощата в тази взривоопасна обстановка, в условията на пандемия – това е просто провокация. И се надявам не само парламентарно представените партии, които със сигурност имат достатъчно опит в изборния процес, но и самият държавен глава да си даде сметка, че този тип идеи, те може да звучат много приятно, но всъщност те са безотговорни политически. Водещ: Защо? Румяна Коларова: : Не за друго, а защото, значи може би са добра първа стъпка, но в тази обстановка, в която сме в момента, те ще доведат до безпрецедентно оспорване на изборните резултати. И то с основание. Защото процедурно нищо не може да се гарантира. Сходни са съображенията на онези електоралното гласуване, че не е моментът сега да бъде въвеждано електронното гласуване. Това е друго голяма тема, която е свързана и с хакерски атаки, които имахме и към държавните институции, с коментари свързани с хакерски атаки не само от фирми и от частни лица, но и от други държави и т.н. Това също е много голяма тема, която разбира се, че е хубаво да обсъждаме, когато имаме по-далечен времеви хоризонт. Но когато се очаква да има избори след два месеца и половина или три и имаме такава силна политическа консултация, не мисля че е уместно да се коментират такива радикални промени в изборния процес. Докато например за мен смислено е да се коментира, по какъв начин може да бъде направено максимално прозрачно преброяването на бюлетините. Идеята за някакъв вид онлайн излъчване на процеса на преброяване на бюлетините е добра идея. Защото в случая вие не сменяте процедурата, нямате никакви процедурни подмени. Единственото нещо, което правите е, че го отваряте за хората. И го отваряте по начин, по който те не могат да се намесят, те просто могат да наблюдават самия процес. А знаете, че попълването на протоколите е процес, който от много коментатори и партии бива оспорван. Така че за мое най-голямо съжаление и за съжаление на моите колеги, защото ние от Българската политологическа асоциация, ние почти единодушно стоим зад идеята за центрове за преброяване на бюлетините, защото по този начин ще се намали възможността за контролиран вот. Но това не може да бъде постигнато и сега няма смисъл да бъде обсъждано в тези кратки срокове преди изборите. Но самото преброяване на бюлетините трябва да се направи максимално публично и за мен това е едно позитивно предложение. Водещ: То е на „Демократична България“. Румяна Коларова: : То не е само на „Демократична България“, а и на още няколко партии, които го предлагат, но основно „Демократична България“ го предлага. За мен това е смислено предложение. Ние всички знаем, че това е слабо звено в изборния процес в България. Макар че тук ролята на наблюдателите, ролята на представителите на различните партии е много голяма и аз съм напълно съгласна с всички мои колеги, които казват, че най-голямата гаранция за честност на изборите са наблюдателите и членовете на комисиите. Когато те са многопартийни, когато те са от различни партии, всяка партия трябва по презумпция до излъчи представители, които да защитават нейните интереси. С други думи се гарантира точно това, което трябва да се постигне – партиен плурализъм и той се гарантира административно. И тогава, когато БСП, която е най-голямата партия, която има най-развита мрежа от членове и симпатизанти, когато тя говори, че няма честни избори, единственият въпрос, който аз мога да поставя, е: те имат ли доверие на своите представители в избирателните комисии? Защото това означава, че те просто нямат доверие на своите представители в комисиите. Иначе не само че се поставя въпросът за честност на изборите, но веднага могат да бъдат касирани резултатите, нали знаете, че всеки член на комисията може да подпише с особено мнение, може да откаже да подпише и т.н. Това са административни ходове, чрез които те имат възможност ефективно да контролират изборния процес. Така че тук при тези консултации е много важно да видим всяка партия какъв акцент ще постави. Със сигурност президентът печели популярност, в смисъл влиза в дневния ред на медиите, влиза в медийния поток с тези консултации, но тази публичност не е сигурно, че е само плюс, че ще бъде само от полза. Водещ: Тя може да бъде и полезна, ако приемете, проф. Коларова, най-вече в тази посока да не се стигне до оспорване на вота и до неговото касиране след изборите – опасност, която много сериозно стои. Румяна Коларова: : Не мисля, че тези консултации могат да гарантират това. Водещ: Най-малкото могат да дадат излаз на партийните, на различните партийни предложения и оттук нататък да се търси възможност полезните предложения да се приложат. И аз затова искам да ви попитам, каква възможност може да се намери, така че след изборите партиите, ако не са доволни от резултатите си, да не оспорват вота, да не искат да го признаят? Това е възможно да се случи, ако ГЕРБ спечели, а вече мнозина социолози го прогнозират като резултат? Румяна Коларова: : Никакви гаранции не може да има. Единственото нещо, на което аз мога да се надявам, е, че след като сме свидетели на това, което се случи в САЩ, по някакъв начин политиците ще бъдат по-благоразумни. Но нямаме никаква гаранция. Точно обратното. Имайки предвид това, което се случи в САЩ, може да има политици, екстремисти, които да търсят аналогична криза, аналогични конфликти и аналогична ерозия на демократичните институции. Така че нямаме никаква гаранция. Всеки лош пример може да бъде повторен, както разбира се може да бъде и за поука. Водещ: Каква е американската поука, така че да не се превърне в български римейк? Румяна Коларова: : Американската поука е, че всъщност това, което се случи е, че републиканската партия беше пренесена в жертва на личните амбиции на своя президент. Това е истината. Защото времевият хоризонт на всяка партия отива отвъд конкретната персона, отива отвъд конкретния политически мандат. Логиката на всяка демокрация е, че загубилият признава резултата, защото запазва шанса си да спечели следващия път. Това е логиката на демокрацията. И затова за загубилите цената на загубата не е голяма, тя няма фаталност. Сега, разбира се за Тръмп, за конкретната личност много често политическата загуба е фатална. И заради това, че е краят на политическата му кариера. Още повече, когато става дума за такъв тип загуба, през която Тръмп премина. Той загуби изборите по същия начин, по който ги спечели. Байдън спечели изборите по същия начин, по който Тръмп спечели изборите от Хилари Клинтън. Това е унизително. Това означава, че фактически за един четиригодишен мандат ти си успял да сринеш, да загубиш всичко, върху което си стъпил. Все пак Тръмп е политик, който преди всичко е изградил житейската си стратегия на основата на бизнес опита си. А бизнес опитът на Тръмп е как да превърнеш провала в печалба. И той това се опита да направи, само че това е недопустимо за демокрацията и това разбива демокрацията. Да не говорим, че това разбива логиката на партийността в демокрацията. Силните партии са деперсофиницаризирани в демократичните режими. Те не зависят от личностите. И това е големият урок. Големият урок е, че всяка партия, за да постигне голям успех има нужда от силен лидер, от силна личност. Но също така всяка партия и всеки политически режим трябва да има действащи механизми, чрез които да предотврати налагането на персоналните житейски цели над нституционалните. В това отношение, слава Богу, поне за момента в България няма, аз не познавам политик, който да се е поставил над партията си. Вие знаете, че много достойно си подават оставката и се оттеглят на заден план. Всички успешни политици в България са имали и период, в който те се оттеглят. Дори виждате, че и Борисов направи такова заявление, че фактически след тези избори той ще се оттегли и ще остави властта на следващото поколение. Водещ: Борисов не се ли поставя над партията си? Румяна Коларова: : Тепърва ще видим. Това, което той декларира по време на политическата криза, по време на протестите, беше логиката точно обратната. Той каза, че ще се оттегли. Той каза, че основната му задача ще бъде да работи зад партията. Сега, не знам, това са рецепти, които са добре известни и които няма как на него да не са му казани – с други думи това са декларации, които са логични в една демократична държава. Доколко декларираното ще бъде направено, тепърва ще видим. Но това беше декларацията, той каза: аз ще се оттегля, аз ще работя за партията, нали. Което е демократичната логика. Защото основата на всеки демократичен режим е именно партийното представителство. И когато говорим за стратегически цели, стратегически планове, те се постигат и те са възможни единствено и само благодарение на партийността. Времевият хоризонт на политиците е доста по-ограничен и доста по-конюнктурен. Така че когато се каже, че ще работи за партията, се има предвид именно това. А доколко то ще стане факт, тепърва ще видим. Но успешните партии са онези партии, при които относителният дял на младите членове е висок и основните усилия са насочени към въвеждането на млади хора във властта. Било то в парламента, дали ще бъде в националния или в европейския, това са силните партии, които сменят поколенията. Водещ: Какво очаквате след изборите? Румяна Коларова: : Разумното нещо, което всички казват е, че очакват шарен парламент. Но аз в този момент имам наблюдение, че българските избиратели много често изненадват своите политици и вместо фрагментиран парламент, консолидират вота си и го насочват към определена политическа сила. Мога да ви дам много примери. И НДСВ е продукт на такъв тип консолидирано предпочитание на избирателите, появата на ГЕРБ е пример за такъв тип консолидирано предпочитание на избирателите, знаете, има големи нови партии в България, които се появяват благодарение на радикална преориентация на избирателите. И от тази гледна точка не съм толкова убедена, че българите ще произведат фрагментиран парламент. Това не означава, че съм сигурна, че те по някакъв начин ще формират, ще определят ясен фаворит на изборите, но просто знам, че в миналото има такава практика. Затова не мога да дам категорична прогноза, че ще имаме фрагментиран парламент, който трудно ще състави правителство. Това тепърва ще го видим. Цоня Събчева

12 Януари 2021 | 12:00 | Радио "Фокус"