ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Антоний Гълъбов: Няма желание да се управлява, но се пренареждат правилата с очакване, че ще са по-изгодни в следващи избори за някого

Доц. Антоний Гълъбов: Няма желание да се управлява, но се пренареждат правилата с очакване, че ще са по-изгодни в следващи избори за някого

Политологът доц. Антоний Гълъбов в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

26 Април 2021 | 12:00 | Радио „Фокус“

Доц. Антоний Гълъбов: Няма ясно конструирана управленска алтернатива, която да отива по-далеко от амбицията да стане новият Бойко Борисов

Доц. Антоний Гълъбов: Няма ясно конструирана управленска алтернатива, която да отива по-далеко от амбицията да стане новият Бойко Борисов

Агенция „Фокус“ се обърна с еднакви въпроси към водещи политолози, социолози и анализатори за кратка ретроспекция на двете десетилетия, в които Бойко Борисов е на политическата сцена. Третото от поредицата интервюта е със социологa доц. Антоний Гълъбов. Първото интервю с политолога проф. Александър Маринов четете тук Второто интервю с политическия анализатор Георги Харизанов четете тук Фокус: Доц. Гълъбов, 20 години Бойко Борисов е на политическата сцена, във фокуса на общественото внимание. От главен секретар на МВР, през кмет на София, Борисов в на път да счупи рекорд и да бъде титулуван като най-дълго управлявалия министър-председател в историята на България. Като анализатор, който следи политическите процеси отблизо, каква ретроспекцията бихте направили за неговото присъствие във властта? Какви възходи и падения белязаха тези две десетилетия? Антоний Гълъбов: Ако трябва да бъдем съвсем точни, всъщност става дума за 15 години, а не за 20, тъй като позицията на главен секретар на МВР е част от държавната администрация, а не политическа позиция. Това не отменя факта разбира се, че г-н Борисов е един от най-дълго управлявалите министър-председатели в ЕС. Всичко това изисква анализ и коментар, тъй като това освен политически, е и социален факт. През всичките тези години политическата формация, която се свързва с името на г-н Борисов, успя да запази един лоялен корпус от избиратели от около 1 млн. от българските граждани. Така че това не е само политически феномен, а и социален. Онова, което е важно да се отбележи, е линията, която се вижда от дистанция на времето на развитие. В началото през 2009 г. идеята беше това да е политическа партия, но през 2007 г., когато ГЕРБ се явиха на европейски и местни избори, идеята беше това да е политическа партия, която да е алтернатива на Тройната коалиция. Управлението на Тройната коалиция беше пък последният завършен мандат преди сегашния. Всъщност от 11 години нямаме завършен такъв. Идеята на създаването на тази политическа формация беше това да е единна партия с ясно очертан профил на народна. По-скоро центристка, отколкото дясна с широка социална основа. В течение на времето тази политическа партия настояваше на това да запази самостоятелността си и в разстояние на дълъг период от време се явяваше самостоятелно на избори. Първото правителство на ГЕРБ беше именно правителство на малцинство, но еднопартийно. Всъщност единственото еднопартийно правителство, след второто на Андрей Луканов. Така че от еднопартийно правителство на една партия с широк социален профил, постепенно ГЕРБ достигна до това, което в момента представлява – доминираща политическа партия, която вече за трети поредни избори се явява в коалиция. Така че имаме една ясно очертана линия на политическа еволюция, в която постепенно беше преодолян образът на алтернатива на статуквото и беше достигнато до разбирането за необходимостта от коалиционни формули на политическо взаимодействие. Второто правителство на г-н Борисов беше с изключително сложна коалиционна формула – Реформаторският блок, АБВ и Патриотите. Сегашното управление отново беше и е в коалиционен формат, който се оказа достатъчно устойчив, за да завърши успешно мандата си. Фокус: През годините Борисов се раздели с много знакови за ГЕРБ фигури. Какво донесе това на партията и по какъв начин ще се отрази на изборния им резултат? Антоний Гълъбов: Това е сложен въпрос, тъй като освен фигурите на национално равнище, на местно ниво в структурите на ГЕРБ доста фигури, които бяха свързвани в началото с партията, се отделиха или бяха по някакъв начин отстранени. Общият резултат от всичко това обаче, не води до отслабване на позициите на ГЕРБ в тази електорална ниша, в която се намира партията. Това е една от спецификите на управленията на ГЕРБ, че персоналните промени не водят до кризи. Да кажем, персоналните министерски промени не водят до правителствена криза. Разбирането на по-голямата част от хората, които през всички тези години са били свързани с ГЕРБ, винаги е било в това, че там където възникне съмнение или проблем, свързан с даден политик, това би трябвало автоматично да означава неговото отстраняване. ГЕРБ е може би една от малкото политически партии, която абсолютно последователно провежда този принцип. Не само когато има доказан проблем, а когато има дори само съмнение, ГЕРБ не се колебае да сменя фигури. Така че за разлика от други политически формации, които отказаха да подадат оставка, за да не сменят някого, при ГЕРБ имаме абсолютно последователна политика в това отношение. Фокус: Тук можем ли да говорим, че това е показателно за политическия му нюх и управлението на кризи? Антоний Гълъбов: Би могло да се каже, че е така. Като министър-председател, а преди това и като кмет, г-н Борисов много ясно показа, че е изключително чувствителен към социалните процеси. До степен, в която многократно е бил упрекван в това, че няма достатъчно решителност, че се плаши от това да се противопоставя открито на определени социални движения. От там управлението му винаги е било съпътствано с критики за непоследователност, честа смяна на политиката. Всъщност обаче, строго погледнато зад това стои точно този принцип, в който това е интуитивен политик, опитващ се да следва доминиращите обществени настроения, а не да ги налага. Това е специфичен тип политическа кариера, която в българските условия, както виждаме дава резултат. Фокус: Третият мандат на Борисов бе белязан от редица скандали и протести. Защо устоя на уличния натиск и този път оставката не беше решение? Антоний Гълъбов: В конкретния случай ставаше дума за един сложен процес на противопоставяне срещу управлението, който имаше по-скоро насипен характер. Това не беше реален социален протест, не беше граждански протест, а протест, иницииран от г-н Радев. През цялото време беше доминиран от неговата фигура. Точно затова не се разви като нормален граждански протест. Искането само за оставка на министър-председателя, на правителството, на Народното събрание и на главния прокурор, не е сериозно политическо искане. Това не означава абсолютно нищо само по себе си, както и самият факт, че протестите не успяха да формулират каквото и да е ясно послание. Беше много интересна ситуация, защото в началото като че ли създаването на усещането за това колко масови са протестите разколебаха част от избирателите и симпатизантите на ГЕРБ. Късното лято и началото на есента имаше разколебаване в подкрепата на партията. По-късно то започна да се интерпретира по друг начин – за това, че управляващите са прекалено толерантни към начина, по който се протестира срещу тях. В началото на есента много ясно се усещаше натрупването на очаквания за това правителството да наложи обществен ред, да действа много по-решително срещу тези групи за натиск, които иззеха гражданския протест. В крайна сметка фактът, че правителството отказа да се подчини на подобен уличен натиск, по-скоро работи в полза на ГЕРБ. Мнозинството от българските граждани си дадоха сметка, че отвъд хоризонта на оставката, всъщност никой нищо не казва. Никой нищо не предлага като следващи действия. Беше много явно лично засегнатия интерес на г-н Радев, беше много ясно, че той напусна правомощията си като президент и се опита да въздейства пряко върху политическия процес – нещо, на което той няма право. Струва ми се, че от дистанция на времето мнозинството от българските граждани смятат, че правителството постъпи правилно, оставайки. В същото време не трябва да забравяме, че принципът, за който говорих преди малко при управлението на г-н Борисов, беше абсолютно последователно приложен. Това беше най-голямата промяна в Министерски съвет – еднократно шестима министри бяха сменени. Това е най-голямата кадрова промяна в Министерския съвет от времето на правителството на Иван Костов. Така че правителството реагира на този натиск, но отказа да се подчини на амбициите за дезорганизация на политическия процес. Фокус: Много от противниците на Борисов, които взеха и активно участие в протестите, за които говорихме, се надяват 2021 г. да е последната му година във властта. Според вас ще се сбъднат ли тези очаквания, при положение, че в началото на тази година премиерът обяви, че му трябват още 2-3 години управление на държавата, за да довърши АМ „Хемус“? Дали може това да бъде разчетено като заявка за четвърти мандат и очакванията на противниците му всъщност изобщо да не се сбъднат? Антоний Гълъбов: Нека да кажем, че очакванията, амбициите и т.н. са нещо обичайно и разбираемо. За мен по-важното е това доколко смяната или оставането на г-н Борисов е отговор на сериозен политически въпрос. Не смятам, че това е така. Не смятам, че предстоящите избори са решаващи, ключови, съдбовни и какви ли още не. Обществените нагласи много ясно показват, че не разпознават ясна политическа алтернатива. Предкампанията в последните дни показва, че всъщност кандидатите за доверието на българските граждани просто искат да сменят ГЕРБ и Борисов, а не да сменят нещо в начина, по който се управлява държавата. В това отношение българите имат възможност да преценят кое е по-добре – дали да разчитат на това, че ще имат начин на управление, който им е познат и до голяма степен дава някакви резултати, или ще се търси някакъв друг модел на управление, който за съжаление обаче не е заявен. Отново казвам – в момента, независимо от всички критики към г-н Борисов и към ГЕРБ, обществените настроения като че ли показват, че партията ще бъде първа политическа сила. С други думи, ГЕРБ няма да е загубила толкова съществено социалната си подкрепа, колкото се надяват опонентите му. Второто е, че няма ясно конструирана в съзнанието на българските граждани управленска алтернатива, която да отива по-далеко от амбицията да стане новият ГЕРБ или новият Борисов. Фокус: Да излезем от пределите на нашата страна, няма как да не ви попитам и дали в края на третия мандат на Бойко Борисов се чува по-силно името на България на международната сцена? Мина председателството, ето в момента е актуално всичко около Балкански поток. Антоний Гълъбов: Председателството между другото беше един от много добрите резултати на това правителство. По това съмнение няма. Не толкова, защото към България нямаше големи очаквания, а по-скоро защото страната ни показа, че има един корпус от добре подготвена висша държавна администрация от около 2000-2300 души. Те по нищо не отстъпиха на колегите си от другите страни, дори в някои отношения са по-добри от тях. Отношението към г-н Борисов в международен план се променяше, но то успя да запази ролята си на компетентен посредник, на достатъчно разпознаваема фигура в регионален план, на човек, който успява да държи отворени вратите за диалог, както с ЕС и Турция, по сходен начин много сложните отношения между ЕС и Руската федерация. По-скоро на него се гледа като на човек с опит, който е в състояние да поддържа диалог. Това е важно, защото в съвременната европейска политика за съжаление подобни примери не са много. Ако оставим настрани ситуативните приливи и отливи на критики към г-н Борисов, в крайна сметка това е един стил на управление, който е ясно отчетлив, разпознаваем и дава резултати. Съвсем друг въпрос е доколко това са точно тези устойчиви резултати, от които се нуждаем, колко бързо се постигат те и т.н. Но това е ясен управленски профил. В това отношение партньорите на България знаят, че могат да разчитат в съответните граници на ефективен диалог с България в лицето на Бойко Борисов. Между другото това беше много видимо и по време на управлението на мандата на г-н Тръмп, както най-вероятно ще се случи и при управлението на г-н Байдън, ако Бойко Борисов остане министър-председател на България. Външнополитическите партньори на България искат да имат яснота с кого преговарят и от кого зависи взимането на решения. Стилът на управление на г-н Борисов дава отговор на важен въпрос в международните отношения. Още повече, в сегашната ситуация, която е атипична от гледна точка на промяната на геометрията на международната политика. Фокус: Връщам ви отново в България. Все още не са минали парламентарните избори, а вече се разиграват сценарии и хипотези за президентските, които пък ще са в края на годината. Можем ли да очакваме Борисов да се изправи в директен двубой срещу Румен Радев и чии сили ще надделеят? Антоний Гълъбов: Не. Това е може би един от най-устойчивите митове, свързани с присъствието на г-н Борисов в българската политика, но както и на предишни избори, за президент никога не съм смятал, че той би се насочил в тази посока. Между другото г-н Радев прави паралелна кампания на парламентарните избори. Строго погледнато, ако някой прави кампания в момента, това е именно екипът на г-н Радев, тъй като той си дава много ясно сметка, че от резултатите на парламентарните избори ще зависи изходът от президентските. Но напълно сигурно е, че г-н Борисов няма да тръгне в тази посока, независимо от това какви са резултатите от парламентарните избори. Съвсем друг въпрос е, че мандатът на г-н Радев повдига много въпроси в последната една година от мандата му. Според мен предстои един много сериозен дебат за промени в правомощията на държавния глава, тъй като това, на което бяхме и продължаваме да бъдем свидетели, е напълно неприемливо. Имам предвид начинът, по който г-н Радев напусна задълженията си като президент и навлезе в активна политическа роля, е нещо, което по същество се различава по смисъла, вложен в президентската институция от Българската Конституция. Струва ми се много важно гражданите да имат възможност да се ориентират в политическите предложения към тях. Хората трябва да обърнат внимание на 5 неща – по какъв начин определят актуалното състояние на страната и собствения си принос за него. Второ, какво предлагат да се промени. Трето, как предлагат да се промени. Четвърто, как ще осигурят участието на гражданите в тази промяна и пето, какви гаранции дават за постигане на резултати. Ако българските граждани могат да си отговорят еднозначно на тези въпроси в хода на предизборната кампания, това ще ги насочи много по-добре от гледна точка на тяхното представителство. Люба АЛЕКСИЕВА

25 Февруари 2021 | 16:00 | Агенция "Фокус"