ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Парламентарни избори 2021: Проф. Румен Кънчев: Дълбае се дъното в отношенията между САЩ и Русия и стратегическото недоверие нараства

Парламентарни избори 2021: Проф. Румен Кънчев: Дълбае се дъното в отношенията между САЩ и Русия и стратегическото недоверие нараства

Проф.Румен Кънчев, Евроатлантически център за сигурност, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

19 Март 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“

Проф. Румен Кънчев: България трябва най-после да се научи да генерира икономически капацитет, за да може да се пребори за своето оцеляване

Проф. Румен Кънчев: България трябва най-после да се научи да генерира икономически капацитет, за да може да се пребори за своето оцеляване

Проф. Румен Кънчев, експерт по геополитика и отбрана, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: България ще участва в инвестиционния фонд към международната инициатива „Три морета“ с внос от 20 млн. евро, а нашите проекти по линия на инициативата са за възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе-Варна, за изграждането на тунел под прохода Петрохан и за разширяването на газовото хранилище в село Чирен. Защо инициативата „Три морета“ е от геостратегическа важност за България и какви биха били рисковете пред страната ни, ако не се включим пълноценно в нея? Наш гост е проф. Румен Кънчев – експерт по геополитика и отбрана. Какви са геополитическите измерения на този политически проект, в който участват 12 европейски държави? Румен Кънчев: Този проект, както знаем, е субрегионален проект на Европейския съюз със силната подкрепа на САЩ, и той включва страните, които са по-късно присъединили се към ЕС и на НАТО – това е 11 страни, т.нар. „Източна Европа“ плюс Австрия. Целта на тези страни, тези държави е да имат възможност да настигнат централното ядро на ЕС и затова инициативата е насочена към тяхното икономическо, енергийно развитие, към развитието на транспортните връзки, разбира се, дигитализацията на тези страни. По принцип те се намират на границата на ЕС и НАТО, и от тази гледна точка, геополитическия смисъл, те укрепват периферията на ЕС, с което решават един проблем, за който всички знаем, че е свързан с противоречието център-периферия или север-юг. Тоест, това е проблемът за различните скорости на движение в ЕС, тази субрегионална инициатива, следователно се стреми да подпомогне онези страни, които са малко по-слабо развити в енергийно, икономическо отношение, в дигитализацията между тях, транспортните връзки между тях и т.н. В този смисъл можем да говорим за геополитически значение на тази инициатива. Водещ: А защо е важна интеграцията на страните от региона, между Балтийско, Адриатическо и Черно море? Румен Кънчев: Да, много хубав въпрос. Затова, защото трябва да се укрепи периферията на ЕС. Така, както по принцип знаем, че най-силното място на един съюз е центъра, и колкото повече се отдалечава една страна от центъра, или колкото по-голямо е разстоянието между центъра и периферията, толкова по-слаби са връзките. Затова е много важно укрепването на периферията. Освен това, периферията, в случая това е Източна Европа, винаги е подложена на един много особен, много специфичен външен натиск – това от гледна точка на геополитическо значение едно укрепване икономическо, транспортно, енергийно и т.н. на периферията, би означавало и укрепване на самия ЕС. Водещ: Каква е добавената стойност за България от участието в тази инициатива? Румен Кънчев: България, както вие съобщихте 4-те проекта, тя ще участва в тези проекти, от втори септември беше одобрено участието на Българската банка за развитие в Инвестиционния фонд на инициатива с 20 млн. евро, и ние очакваме да бъдат финансирани нашите проекти. Има също така форум за дискусия на различни инициативи и проекти, където България трябва да заяви своите интереси и своето участие. Значи, като цяло би трябвало да се включи в целия този процес, който е базиран върху тезата, че инфраструктурата, защото и енергийните, и транспортните проекти, и дигитализацията са инфраструктура. Инфраструктурата е базовият елемент за икономически растеж, просперитет и гъвкавост. И следователно, икономическата инфраструктура и икономиката като краеъгълен камък биха укрепили положението на тези държави. Водещ: А какви са рисковете пред страната ни, ако не се включим пълноценно в тази инициатива, ако подходим формално? Какво ще загубим? Румен Кънчев: Рискове няма. Сега, има едни известни съмнения на Русия за тази инициатива, трябва да го кажем. Но инициативата няма военен компонент, тя не застрашава, въпреки че тези държави всички по Източна Европа граничат една голяма част от тях по един или друг начин с Русия, тази инициатива няма военен компонент. Тя не се стреми да укрепи военностратегически тази група от държави в зоната на тези на Балтийско, Черно и Адриатическо море. Така че от тази гледна точка Русия също така има плюсове, защото по нейните граници, по източните граници с ЕС и НАТО фактически чрез тази инициатива се изгражда, всъщност би трябвало да се изгради един солиден икономически, енергийно и транспортно субект, който е неин съсед. Тоест, тя няма да има никакви противоречия с един такъв съсед. И това е най-значимата геополитическа последица от успешното развитие на тази инициатива, която, разбира се, е още в самото си начало. Тя няма, както знаете, определена квартира, няма структура още административна, но е добре България да участва в нея, тъй като тя се намира в зоната на Черно море, а Черно море е ключов компонент в инициативата. Водещ: А откъде идват притесненията на Русия, да не кажа страховете й, че тя, инициативата, ще блокира развитието на „Северен поток 2“? Особено що се отнася до енергийната инфраструктура. Румен Кънчев: Русия винаги е длъжна да има притеснения, тя е съсед с тези държави. Специално тази инициатива според мен няма да има отражение върху тези опасения на Русия. Както казах, тя няма за цел да спре някакви руски енергийни проекти, тя има за цел да укрепи икономиката, енергийните връзки, транспортните връзки, дигитализацията между европейските страни-членки на ЕС и НАТО, и на онези страни, които се намират по границата на ЕС и НАТО, които да речем няма да имат възможност да бъдат в близко и дори в по-далечно време бих казал поканени за членство в тези две структури, защото според мен това вече извън нашия разговор, но вече стига, мисля че сме стигнали до крайната точка и на едното, и на другото разширяване. Макар че в този смисъл инициативата по специфичен начин би могла да разшири пространството на икономически просперитет между тези страни от НАТО и ЕС, които са периферията и техните съседи, без непременно да се разширява ЕС и НАТО с приемането на нови страни-членки, което определено дава голям дискомфорт и генерира напрежение, стратегическо напрежение между ЕС и Русия. Водещ: Проф. Кънчев, с укрепването на инфраструктурата и технологиите между тези страни, благодарение на инициативата, какви са възможностите за ограничаване на руските хибридни атаки по различни фронтове? Румен Кънчев: Руските хибридни атаки са си част от стратегията на Русия. В една отделна моя студия аз посочих, че те са специфичен отговор на разширяването на НАТО. Русия не може да разширява своето пространство така, както НАТО се разширява. И затова според мен руските стратези измислиха този вид стратегия – чрез хибридни атаки да дестабилизират вътре ЕС и евентуално НАТО. Но тази инициатива, както виждаме, тя е изцяло позитивна, тя е базирана върху базовия елемент, какъвто е инфраструктурата, върху развитието на икономика, енергетика и транспортни комуникации, укрепва инфраструктурата, и следователно премахва съществуващите противоречия. Тоест, аз не мисля, че има някаква нова пряка или директна връзка между хибридните операции, които извършва Русия, в зоната на ЕС и тази инициатива. Тя, както вече казах, няма свой военен компонент и няма намерение да изгражда такъв военен компонент, така че няма за цел да спира хибридните атаки. Други служби и структури в ЕС и НАТО би трябвало да се занимават с този въпрос. Водещ: А по някакъв начин тя пресича ли интересите, инициативата „Три морета“, с мащабния китайски проект „Един пояс – един път“. Румен Кънчев: Мащабният китайски проект „Един пояс – един път“, както неведнъж съм казвал в различни медии, е геополитически проект, той иска да изнесе китайската икономика навсякъде по света, особено в Европа. това е много добре обмислена стратегия, аз не крия това свое становище за тази инициатива. Тя не е инициатива, тя е просто геостратегия, китайска геостратегия за действие в условията на третото десетилетие на ХХI век. В един неотдавна публикуван доклад на Евроатлантическия център за сигурност аз посочих, че стратегията „Един пояс – един път“ влиза в противоречие дори с проекта „Евразия“, с руския проект „Евразия“, тъй като има много сходни цели, задачи и геополитическа посока на действие. Водещ: Тя не го ли измества по някакъв начин? Румен Кънчев: Мисля, че не го измества, макар че проектът „Евразия“ според мен не е в най-добрата си форма и кондиция, но руснаците непрекъснато го коригират. И Китай нахлува в европейското пространство – това, което, доколкото разбирам, е същността на вашия въпрос, с една много силна икономика, с желанието и мотивацията силно да финансира и да инвестира по-точно в европейската икономика. Но всяка такава подобна агресивна инвестиция или всяко едно такова агресивно инвестиране има и обратната страна – в този определен смисъл детерминира параметрите на развитието на икономиката. И от тази гледна точка ЕС трябва да намери баланса на това присъствие на Китай в Европа. Но то не е само в Европа, знаете, че „Един пояс – един път“, стратегията „Един пояс – един път“ има своите измерения и в други региони на света. Това е глобален проект, глобален китайски проект, зад който стоят много сериозни геостратегически интереси. Водещ: И на финала да ви попитам – възможно ли е страната ни да задълбочи участието си в инициативата „Три морета“ с още проекти? Румен Кънчев: Възможно е, стига да сме готови, да имаме капацитета да ги представим, да ги защитим. Аз мисля, че това трябва да бъде и пътя на страната ни, тъй като в началото инициативата беше стартирана 2016 година, и в началото ние бяхме доста плахи, и днес, едва на 4-та година ние внасяме определената ни вноска в Инвестиционния фонд на инициативата. Но не сме закъснели. Целият въпрос е в това какъв капацитет ние имаме, за да развием определени ключови, статически важни за нашата страна и за ЕС едновременно проекти, които да бъдат финансирани. Водещ: А как да подсилим този капацитет, ако в момента не разполагаме съвсем с него? Румен Кънчев: Трябва да го подсилим – това е една от големите задачи на българската държава. България, събитията в света, които се разиграват през последното десетилетие, показват, че все повече нарастват изискванията, особено към малките държави. И България трябва най-после да се научи да генерира силов капацитет, икономически капацитет, за да може да се пребори за своето оцеляване на една сцена, която е много динамична и с много висока конкурентоспособност, и която задава много високи критерии, за да успее една държава. Тоест, ние имаме сериозни проблеми и трябва да ги решаваме. Цоня СЪБЧЕВА

4 Септември 2020 | 17:00 | Радио "Фокус"