Росен Йорданов: Истинската политическа развръзка ще се случи след президентските избори, когато ще видим, кой наистина има легитимност и кой няма
Росен Йорданов, социален психолог, бивш заместник директор на Института по психология към МВР, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Унилата кампания, резултатите от изборите, първите изявления на лидери, подхвърлени сигнали от партийни говорители, диаметрално противоположни постове в социалните мрежи запълват картина в монохромната гама и сякаш безсмислено е на платното да търсим петна в друг колорит, освен нюанси в черно и сиво. Какви очаквания се разминаха на тези избори? Ситуацията предполага анализа на психолога. Наш гост е Росен Йорданов, социален психолог, бивш заместник-директор на Института по психология към МВР. Г-н Йорданов, проумяват ли участници и зрители какво всъщност си направиха да им се случи?
Росен Йорданов: Краткият отговор е: не.
Водещ: А защо?
Росен Йорданов: И тук бих искал да замълча. По много причини. Първо, с вас преди време си говорихме и коментирахме преди изборите, че следващият парламент няма да има щастливи политици, а също така хем нещата няма да са толкова различни, хем няма да са същите. Осъзнавам иносказателността на това, което сме коментирали, но истината е, че е много вярно.
Водещ: Истината е, че го предвидихте. Затова ви поканих. Нещо повече, вие предвидихте, че след тези избори влизаме в дълга изборна спирала, но ще стигнем и до там в хода на сегашното интервю. Какво ви накара да смятате, че тази картина ще ни се случи?
Росен Йорданов: Психологията на българския избирател, психологията на българския политик и политици, които в момента наблюдаваме и наблюденията върху различните етапи от процеса на недозряване на българския политически живот. Казано накратко, пак продължавам да твърдя: ние продължаваме да сме трагични и инфантилни. Осъзнавам, че в момента много хора сигурно биха възроптали срещу това, но е факт, за мен. И също така се тревожа, че освен, лактобациликус булгарикус, който е прекрасна, но естествено придобита наша гордост, имаме и лактобациликус простакикус, който винаги ни тласка към нищото - тоест, когато цивилизационността започна да ни завладява, винаги този ген се включва и създава антиген, антицивилизационен ген, който ни връща в зоната между политически инфинтализъм, простащината и по-цивилизования вариант на съществуване.
Водещ: Патологията ли преобладава в нашата народопсихология?
Росен Йорданов: За съжаление, преобладава инфинтализмът. Патологията преобладава също, но не чак толкова, за щастие, ако говорим за тази асоциалната патология. Защото ние видяхме, че тя има около 8% изражение в отбор А и отбор Б на господин Божков. Отбор А успя да премине границата от 4% в лицето на прекрасния европейски лозунг „Изправи се.бг. Мутри вън!“, който всички западни медии им е трудно да го преведат.
Водещ: Казват им „Мафия вън“, но то не е същото.
Росен Йорданов: Не е същото, точно така. И отбор Б, който беше легитимният камуфлаж, който също взе около 3%, т.е. около 8-9 процента от българите вече се считат за, как да кажа, спокойни да гласуват за мафиотизирани елементи, публични образи, независимо че има значение как може да им бъдат представени. Ако бъде по-лустросано, естествено влизат. Ако бъде по-директно, не влизат. Факт е, че около 1 милион и нещо от българския данъкоплатец ще отидат, за да възстановят щетите на господин Божков, които държавата му нанесе.
Водещ: За какво му е било на господин Божков да дели два отбора, като с един може да вземе 8% и да има по-стабилно присъствие?
Росен Йорданов: Не, не може с един да вземе 8%, защото в крайна сметка той не е глупав човек, напротив – умен човек е и осъзнава, че ако директно се яви на изборите, може би няма да получи този резултат. Затова трябваше да създаде отбор А, който да бъде приемливият и съответно да създаде отбор Б, който да бъде камуфлажа на отбор А.
Водещ: Да му създаде алиби, че той участва с различен отбор, а другите не са с него?
Росен Йорданов: Точно така. За да накара избирателят да вярва, че всъщност „Изправи се. Мутри вън!“ и т.н., аз вече се обърквам, съжалявам за това, извинявайте, уважаеми слушатели, но се обърквам, че това не е партия, която е подкрепяна от него. Всъщност това беше не лош рекламен трик.
Водещ: Какъв трик приложи партията, която събра висок процент гласове и всъщност поднесе изненадата – „Има такъв народ“ /ИТН/?
Росен Йорданов: Аз не мисля, че това е голяма изненада. Не знам защо, даже сега виждам някаква медийна еуфория у централните медии в България, сравнява се с вълната на Симеон Втори, говори се за някакъв бум, извинявайте, но нищо изненадващо няма в това. Господин Трифонов е самобитен, самонаправил се човек, който в продължение на 20 г. буквално имаше възможност да формира поколения хора, които да възприемат определен тип манталитет. С един ценностен психологически политико-социален тюрлю-гювеч, който той представлява като идейна платформа, просто привлече както млади избиратели, които са напълно неориентирани, това е поколението след 1990 г., така и по-възрастни, на които вече им е омръзнало от всичко познато, едни хора работници, хора желаещи да не гласуват за традиционни, да ги наречем, или познати от всички субекти, успя да ги привлече. Извинявайте, но 570 хиляди гласа не е чак толкова впечатляващ резултат на фона на почти 2 милиона, които събра нашият последен цар. Или пък дори, ако щете господин Борисов, който спечели почти 1 милион и 700 хиляди гласа. Така че това не е някаква новина.
Водещ: Какви мотиви са движили избирателите на ИТН? Много е любопитно, какво ги е накарало да отидат до урните и да пуснат бюлетината за ИТН?
Росен Йорданов: На първо място, един от важните компоненти, които символизира господин Трифонов, това е бунтът, това е недоволството. Със сигурност има дългогодишна умора от гордостта и от фалшификациите, публичните фалшификации, които предлага нашият политически живот и лесните обяснения, на второ място. Обаче, вижте, гласоподавателите на господин Трифонов не са хомогенна маса хора. Аз бих прогнозирал техният бърз разпад при появата на по-сериозен политически субект. Това не са хора, които са обединени от нещо силно, ясно и категорично. Това са както хора, които харесват носталгиите по миналото, така са и хора, които казват – ние живеем сега примерно в Испания, в един средно голям град и ни омръзна от това да ни се оплакват в България, че има корупция, има разни практики, които ги има и в Испания, но те са далеч, не присъстват тук и чуват най-различни обяснения. И в крайна сметка заемат бунтарска позиция. Също така това са хора, които са носталгици по отношение на българското и националното, и силното. В лицето на господин Трифонов виждат един застъпник на, аз бих го нарекъл, фалшив застъпник на националното. Защото господин Трифонов беше човекът, който например анонсира така нареченият „балкански стил“, който всъщност не е нищо повече в музикално отношение от това да вкараш етно елементи от Балканите и да пришиеш към тях ориенталски и цигански мотиви. Но това като цяло се харесва на определена група хора, без да осъзнават, че това не е просто музикален вкус, а е въпрос на манталитет, на културно самоопределяне и много други неща. Но представено по определен мъжествен начин, наподобяващ силно представянето на могъщия ни премиер в лицето на господин Борисов преди години, просто намериха някакъв заместник на този символ. А с малко по-силно изразени патриотични или малко по-силно изразени носталгични елементи, това беше прието с радост от една не чак толкова голяма група от хора.
Водещ: Показателен ли е вотът от неделя за социалното деление на обществото? Някои казват това е протестният вот, протестите са повлияли, но ако се направят разрези, какви картини се очертават?
Росен Йорданов: Аз за протеста, знаете, какво казах – че това са едни, ще използвам друга дума, как да кажа, представете си една торта, във всяка една торта е важно да има някакво слепване между отделните компоненти, между блата и между меката част от тортата. Според мен тези избори показаха, че между отделните елементи почти няма никакви слепващи елементи, няма лепило, няма основа, няма контакт.
Водещ: Няма крем, няма го шоколадовия крем?
Росен Йорданов: Няма крем, няма меки части, които да слепват отделните елементи и затова всички успели, да ги наречем в кавички участници, започнаха да говорят за нови избори с пълна сила, докато преди това бяха толкова уверени, че моделът е сменен, че всичко е сменено. Имаше едни такива, бих ги нарекъл, почти революционни вдъхновяващи послания как народът бил изморен. В крайна сметка, вижте, казах го много преди това – хората в България независимо от политическата си окраска в недоволството си много са обединени. Но протестният вот, ако обърнете внимание, той намалява с годините. Хората искат еволюция, не искат революция. Казано по-просто – те виждат, ако вземем като пример най-парламентарната коалиция, която спечели изборите, а това е ГЕРБ-СДС, те биха искали еволюция в тази коалиция, т.е. ако щете Борисов да не е премиер, биха го приели много по-радушно, отколкото да се появи някакъв спасител, който за пореден път да ги спаси. Ако има нещо обнадеждаващо, това са две неща. Това е очевидният пример, че с евтини номера, каквито госпожа Нинова предлагаше на избирателя и с остри революционни послания, каквито предлагаше господин президентът, няма да се спечелят избори в България. Това е пример за някаква форма на узряване и цивилизованост, все пак. Хората търсят наистина разумна алтернатива, разумна еволюция и надграждане, а не търсят директна брутална смяна. Затова и бих подкрепил моята уважавана колежка Антоанета Христова, която каза, че ако се вгледаме в крайна сметка в резултатите, ще видим, че партиите на така нареченото статукво, все пак печелят повече като брой избиратели и процент, отколкото така наречените нови партии. Макар че аз не бих прибавил „Демократична България“ към новите партии, но все пак, ако я прикачим към новите коалиции, новите партии, те печелят по-малко, отколкото статуквото. Това означава, че хората очакват в текущите им отношения някаква еволюция, някаква способност на партиите да усещат динамиката на недоволството, което може да е в рамките на по-балансирания преход, отколкото в рамките на някакви драматични промени. Значи времето на силните думи, като че ли е на изчезване. Господата Отровно трио и Дончева, и Манолова, обичат и харесват, и умеят да си служат с крайния език, но както виждаме, те спечелиха все пак четири цяло и няколко процента, не повече. Явно няма чак толкова много ядосани хора в България. Има хора, които са недоволни.
Водещ: Сега при тази патова ситуация три на три – стари партии срещу нововлезли партии, как ще се сформира кабинет? Възможно ли е старите партии, наричани още партиите на статуквото, да превъзмогнат себе си и въпреки всичко да направят правителство? И какво би ги накарало да тръгнат към такава линия на поведение?
Росен Йорданов: Всеки банален и предпазлив анализатор ще ви кажа, че всичко е възможно. Но аз ще ви кажа, че въпреки, защото в случая малко се споменава, но голямото изкушение са огромните средства, които се очаква да бъдат усвоени от така омразния на някои хора ЕС.
Водещ: 60 милиарда са 60 милиарда.
Росен Йорданов: Точно така. 60 милиарда са 60 милиарда, както и да го гледаме. Истината е, че тази хапка е много апетитна. И алчността, и стремежите за това да бъдат управлявани тези средства, са огромни. И биха могли да създадат временни съюзи. Въпреки всичко вярвам, че дори да бъдат създадени, те няма да бъдат трайни. И още по-малко устойчиви на фактора президентски избори. Защото всъщност истинската легитимация на това, което се случва сега, т.е. на тези парламентарни избори, за първи път имаме ситуация и тук, парламентарните избори са толкова силно зависими от президентските избори, истинската легитимация на това как искаме България да се развива, ще бъде на президентските избори. Защото всъщност истинският патрон на така наречения протест е господин Радев. И тогава ще се види, каква е истинската легитимност на господин Радев, защото въпреки социолозите на желанието, както обичам да наричам немалка част от популярните анализатори, които често бъркат, но въпреки всичко им се дава огромна възможност да обясняват своите грешки, които те анонсират като, едва ли не сбъднали се прогнози, е обикновено да манипулират общественото мнение. И както знаем, повечето от тези агенции, задават удобни въпроси, които държат господин Радев на висока рейтингова позиция. Наесен ще видим, наистина каква е истинската себестойност на този политик. Дали той е политически номад или истински и стойностен обединител на някаква част от обществото.
Водещ: Въпросът е, че докато стигнем до президентските избори през есента, господин Йорданов, все пак трябва да имаме някакъв кабинет. Съставянето му по нашата Конституция не може да се влачи много дълго. И аз се питам, кой с кого би направил такъв?
Росен Йорданов: Няма да вляза в разговора кой с кого, защото смятам, че това е абсолютно безпредметно. Между трябва и какво ще се случи също има голяма разлика. По Конституция президентът трябва да е обединител на нацията, но той не е обединител. По Конституция парламентът трябва да е върховен орган, но той не е върховен орган. Така че между трябва и какво се случва в България обикновено има огромна разлика. Ще се случи нещо, което аз предвиждам, че който го направи, ще претърпи огромни и тежки политически последствия.
Водещ: Какво е то?
Росен Йорданов: То е, че ще загуби легитимност. Затова е големият страх у повечето. И затова господин Иванов днес го чух да казва в студиото на бТВ, че по никакъв начин не изключва предсрочни избори. Защото според мен, въпреки голямото изкушение, ако е останал някакъв здрав разум у тези хора, ще разберат, че няма как да слепят тортата. Всеки, който направи коалиция, ще бъде потърпевш. Всъщност голямата грешка на повечето от тези хора сега, мисля че я осъзнават, е, че много силни приказки изприказваха и не оставиха и изгориха всички мостове, за да се сформира нещо разумно.
Водещ: Не си оставиха път за отстъпление.
Росен Йорданов: Аз съм сигурен, че ще бъде направен опит да се направи коалиция на безпринципността, каквато би била да кажем, всички говорят сега за това, че надеждите са отправени към господин Трифонов, който щял да обедини около себе си мутрите, господин Иванов, БСП изказа желание, макар че беше отхвърлено от хора на господин Трифонов.
Водещ: Не им стигат гласовете, за да им се гласува правителство.
Росен Йорданов: Вероятно може да имаме двама скрити и двама явни участници. Дори да е така, съм сигурен, че това ще им струва много скъпо, ако го направят и те вероятно си дават сметка. Защото това са неслепими елементи. Още на протеста се видя, че има много различни слоеве, които, разбира се, искат да свалят господин Борисов, условно казано от власт, уморени са от неговия модел, от неговия манталитет, от много неща. Аз не искам да говоря празни приказки от типа манталитет, модел. Това са банални фрази за Фейсбук разбирачи на политиката. Но така или иначе имаше някакво настроение, което по някакъв странен начин съчета несъчетаеми елементи. И напълно възможно е сега да се сформира нещо временно. Но въпреки това, смятам, че то няма да бъде трайно и го казах още миналата година, когато разговаряхме с вас. Не съм изненадан. И продължавам да го твърдя. За мен истинската политическа развръзка ще се случи след президентските избори, когато ще видим, кой наистина има легитимност и кой няма. Всъщност борбата е, дали ще надделее онази част от обществото ни, която въпреки несгодите, недоволствата, корупционните наблюдения тук и там, дали пряко или индиректно и всички несъвършенства в нашия живот, каквито ги има, всъщност ги е имало в много общества, дали ще надделее еволюционната част или отново връх ще вземе революционно болшевистката част – да я нарека. Защото когато си изградил нещо въпреки несгодите, човек се опитва да го надгради, ако смята че то има добра основа. Аз въпреки всичко подозирам, че нашето общество, колкото и да е неслепено и фрагментирано, като че ли въпреки всичко се позамогна и няма да му е толкова лесно да избере революционната част, революционният път, пътят на кресливото, драматично описание на действителността, а ще се примири по-скоро или ще избере по-еволюционния вариант, който му бъде предложен. Така че, ако някой предложи някакъв еволюционен вариант, ще спечели. Съмнявам се, че в този парламент има и воля, и възможности за това.
Водещ: Това ли е поуката, от това, което се случва, а и което виждаме?
Росен Йорданов: Моята поука от психологична гледна точка е такава.
Водещ: Т.е. вероятността да отидем към предсрочни избори би била по-голяма, отколкото да се закрепи правителство?
Росен Йорданов: Да, вероятността да имаме предсрочни избори в следващата година е значително по-голяма от това да се сформира някакво устойчиво правителство. Но предстои да видим, кой ще издържи след президентските избори, защото това е много важното.
Водещ: Ако се сформира такова правителство и не издържи до президентските избори, какъв е шансът на господин Радев за следващ мандат? Няма ли да се свие чувствително?
Росен Йорданов: В крайна сметка стоящите зад господин Радев демиурзи вероятно ще направят своите калкулации, но така или иначе шансът на господин Радев в случая е да не се сформира такова правителство, колкото и странно да изглежда на фона на неговите призиви да гони мутрите от властта, държейки агенти на Държавна сигурност до себе си.
Цоня Събчева
