ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Мира Радева: Хората се припознаха в това управление - дали са прави или не, ще оставим на историята да каже

Мира Радева: Хората се припознаха в това управление - дали са прави или не, ще оставим на историята да каже

Социологът Мира Радева, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

4 Март 2021 | 12:00 | Радио „Фокус“

Мира Радева: Най-голямото престъпление на политическата класа е, че възпита системно недоверие във всички политици

Мира Радева: Най-голямото престъпление на политическата класа е, че възпита системно недоверие във всички политици

Мира Радева, социолог, в обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Какъв е българският дневен ред на евроизборите? Ще има ли дискусия за бъдещето на Европейския съюз и за мястото на България в процесите или вотът ще се превърне в „за“ или „против“ системата на властта. Следва анализът на социолога Мира Радева. Г-жо Радева, преди да бъде официално обявена, кампанията за евроизборите вече започна. Как я оценявате? Мира Радева: Като всичко наоколо – не съм много доволна от това, което се случва, и няма защо да го крия. Сякаш не израснахме достатъчно за тези 30 години демокрация. Сякаш все още стоим в ония окови, които ни остави комунизмът. И не можем да постигнем онова, което, признавам си, в началото считахме за дадено ни сякаш от хуманната ни същност. Ние смятахме, понеже аз тогава бях на 30-тина години, ние смятахме, че е достатъчно да получим свободата, за да постигнем онова, което западните народи са постигнали. Ами, да, грешни бяха тези сметки. Едва сега като че ли започваме да си даваме ясен отговор на въпроса, защо тъпчем на едно и също място. Все си спомням израза на един американски професор, който казваше, че свободата не е никъде другаде, освен в сърцата на гражданите. И че ако гражданите не бранят свободата си с всички сили, тя си остава химера. И аз мисля, че трябва да си припомним и нещо друго, което е казал Георг Хегел, че свободата е осъзната отговорност. В крайна сметка, ако ти не осъзнаваш в индивидуален план, всеки един от нас искам да кажа, не просто политиците, нищо не се получава. Защото като кажем „политиците“, това е все едно, че прехвърляме отговорността върху някой друг. Значи ние можем да си бъдем безотговорни, а политиците, видите ли, да бъдат отговорни. Не. Свободата е отговорността всеки един от нас като гражданин във всеки един момент да брани ценностите на демокрацията. И ако политиците ни днес толкова много ни разочароват, защото изглеждат дребни, защото изглеждат евтини, извинявайте, че го казвам така, но когато ти продаваш честта и достойнството си, твоята професионална съвест срещу едни евтини апартаменти – това е много евтино. Това е много евтино. Значи ти просто не ставаш за лидер. И в тази безпрецедентна лидерска криза, в която сме поставени, между какво и какво да избираме, бих попитала? Водещ: Какъв дневен ред на евроизборите се очертава в България? Мира Радева: Според мен всяко общество, независимо от това, че става дума за европейски избори, всяко общество в крайна сметка изхожда от собствения си дневен ред, тоест от тези проблеми, които тук и сега ни вълнуват нас, защото виждаме, че тази отговорност, за която преди малко говорих, тя проличава във всякакви политически решения. Включително в съвсем скорошното ни представяне в Европейския парламент, когато се оказа, че на възлово за България, за изпълнителната власт, но и за големи части от бизнеса, за големи части от работниците, от шофьорите, нашият дневен ред не може да бъде защитен, защото, видите ли, част от българските политици са абдикирали – кой бил закъснял, кой бил на друго мнение. Аз нямам нищо против – различните мнения са характер на демокрацията, обаче нека да си даваме сметка и за нещо друго: ако ти смяташ, че подкрепяш Директивата на Макрон, излез и го кажи ясно пред обществото. Кажи: „Аз не съм съгласен с българската позиция заради тази и тази причина“. А оставаме с впечатлението за доста дребно мишкуване. Сега малко да се попокрием, да се снишим, както казваше Тодор Живков едно време. Да мине бурята, пък после както дойде. Кажете ми сега на фона на тази липса на отговорност в представителството и на фона на, за съжаление, несъществуващата лична отговорност на много хора в България в опита им да се обединят, да защитават общи позиции, да играят с общи позиции, да защитавам общността, в която живеят, какви резултати от изборите, какъв дневен ред? Всъщност трябва да си признаем, че всички ние сме дълбоко объркани, защото нито знаем, накъде сме тръгнали, нито знаем какво превозно средство да вземем. И в цялата тази бъркотия няма невинни. Разбира се, най-голяма е отговорността на политическите водачи, защото се оказа, че те системно ни мамят. Системно се представят за нещо, което не са. А именно лидерът, на първо място, трябва да умее да носи отговорност. Заедно с това обаче трябва да признаем, че българското мнозинство избиратели не успява някак си да даде път на други хора, които да го представляват, да речем, по-достойно. Тоест ние нямаме достатъчно самочувствие да излъчим истински лидер. И в това отношение няма особена изненада. Първо нека да припомня, защото скоро ми даде повод Велислава Дърева с нейната книга, че фактически нашата интелигенция, особено след 1925 година системно е била изтребвана. После дойде комунизъм, който системно натискаше всяко отговорно лично мнение. Най-накрая дойде демокрацията, в която вместо да изберем избирателна система, която ще повиши политическата отговорност, която ще повиши лидерската отговорност, ще засили връзката с избирателя, ние застанахме зад пропорционалната система, която в крайна сметка е система на колективната безотговорност. Там лидерът е виновен. Ето, Бойко Борисов, понеже пое някакви обещания, които в голямата си част останаха неизпълнени, сега той ще бъде виновен. А всички, които са под него, просто мишкуват зад гърба му. И в този смисъл за мен може би най-големият урок за нашата демокрация беше, когато ние не защитихме в достатъчна степен онзи избор на българина, когато хората застанаха зад мажоритарната система. Вие ще кажете: „Те политиците не я защитиха в парламента“. Да, така е. Но къде бяха избирателите да препречат този опит на политиците отново да сложат пръст в колелата на българската демокрация? На целия този фон според мен изборите няма да донесат нищо ново, защото няма и откъде да се роди това нова. На целия този фон ние ще получим едни уклончиви резултати, в които ще гласуват малка част от избирателите и ще има един приблизителен паритет на трите партии, които са известни: ГЕРБ, БСП и ДПС. Разбира се, всеки един ще застане накрая и ще разкаже как е победител в изборите, а ние ще слушаме това с огромно омерзение. Истинската битка всъщност, истинската подготовка за битка според мен е местният вот през есента, защото там по всяка вероятност ще се формират различни по тип и характер коалиции и естествено отсега се стягат редиците за този бой. Водещ: Г-жо Радева, за първи път изборите са предхождани от поредица оставки на ключови фигури в управляващата партия. Как оценявате тази кавалкада? Мира Радева: Аз мисля, че те нямаха друг избор. Притиснати, трябва да кажем, доколкото разбрах цялата информация излиза от един сайт, от двама журналисти, които си позволиха да разследват и да покажат. Сега, разбира се, има всякакви спекулации, че това е предизборно, че това е в услуга на определени заинтригувани олигарси. Фактите обаче са факт, че голяма част от тези хора, които очакваме да не ни лъжат, тоест да постъпват лидерски, те не постъпват лидерски, те постъпват непочтено. Възползват се от различи пролуки и в законодателната система, за да се поставят реално над закона. Ако ти като политик, като лидер не си респектиран от закона, ако ти не работиш за неговата защита, как тогава въобще имаш смелостта да застанеш преди избирателите? Разбирате ли, то е, някой каза, че това било морален проблем. Чакайте сега. Нали законът е въплъщение на морала? Другото: честно казано смешно и нелепо ми звучат тези обяснения, които слушам непрекъснато и които впрочем дозакопават политическата класа. Сега някои казаха: „Ами, те и Корнелия Нинова, и БСП били в същата ситуация“. Сигурно. И още по-зле бих казала, защото наистина българинът реално е лишен от избор. Ти трябва да избираш между две по-малки злини. И колкото и за някой може да изглежда и несправедливо, но истината е, че в случая по-отговорните за сегашната ситуация са ГЕРБ, защото те творят законите от 10 години. Те управляват от 10 години. Те в крайна сметка са можели, ако не друго, да се опитат да бъдат пример. И аз бих казала, че головете са най-много лично в полето на Бойко Борисов, защото Бойко Борисов дойде на власт с обещанието да въздаде справедливост. И какво получаваме след 10 години? В случая се оказваме в ситуация, в която няма чисти. Няма на кого да вярваме. И откъде може да дойде това почистване? Аз си задавам непрекъснато този въпрос – откъде да дойде? Истината е, че даже тези, които ги проверяват, се оказват не по-малко омазани. Водещ: А как изглежда конфигурацията в страната? Коя е силната фигура в момента? Мира Радева: В момента всички са слаби. На мен ми е изключително тъжно, че дори младите ни политици от друго поколение се оказаха не по-малко неспособни да вдъхнат доверие. В крайна сметка най-голямото престъпление на политическата класа е, че възпита системно недоверие във всички политици, в абсолютно всички. И това отравя климата, в който дори може да се роди ново политическо предприемачество. Водещ: Как ще изглежда това предприемачество, какво ще предложи? Мира Радева: Точно това е, че ние вече сме в такова състояние на обществото, че само някой да заяви, че иска да бъде лидер на политическа партия, ние започваме да гледаме на него с недоверие, направо с презрение. И в този смисъл, просто млади хора предварително се отказват, защото знаят на какъв натиск, дори да са с най-чисти намерения, ще бъдат подложени. Водещ: При какви условия може да има предсрочни парламентарни избори? Тази истерия колко дълго може да продължи? Мира Радева: Тя може да продължи толкова дълго, колкото реши парламентът. Този парламент е лишен от доверие, няма никакво съмнение. Но от друга страна, без да защитавам този парламент, трябва да кажа, че като цяло условията в страната са такива, че те едва ли ще родят нещо по-добро, защото няма нови предложения, няма лидери, няма личности, които да внушат доверие. Почтеният подход според мен би бил сред политическата класа този парламент да си даде сметка за срива на обществено доверие и да се опитва да преизгради политическата система по нов начин. Най-пряко би било да се работи за Велико Народно събрание, при това с максимално отворени граници да влязат нови хора в политиката, които тепърва да тръгнат да се доказват. Обаче някак си, когато хората се окопаят във властта, и това се вижда много добре при ГЕРБ, те не искат да поемат подобни рискове, защото се страхуват, че следваща власт, каквато и да е тя, може да открие трупове в гардероба. Водещ: Изходът от ситуацията? Мира Радева: Ако политиците не желаят да променят системата, изходът е в ръцете на гражданите. Те трябва да се вдигнат – това, което не направиха след референдума, трябва да бъде направено от гражданите днес. Какво виждаме? Че гражданите са склонни да се мобилизират по определени конкретни каузи. Ето, например, сега с предприемачите в автомобилния бранш го виждаме. Но, за съжаление, не виждам голямата сила, която иска да защити ценностите на демокрацията, която да изгради единен дневен ред за цялото общество. И тук трябва да кажем, че българските интелектуалци са в голям дълг, защото са много разединени. Някак си не могат да стигнат до вътрешно съгласие за това какъв да бъде този единен дневен ред, който може да промени като цяло системата. Тук, разбира се, визирам отново и отношението към мажоритарните избори, като много манипулативно беше обработено част от мнението и на експертната общност, и на интелектуалците, и това допълнително обърква хората. Цоня Събчева

10 Април 2019 | 09:00 | Радио „Фокус“