Мира Радева: На Слави Трифонов трябва да се гледа като на успешен бизнесмен, не само като на шоумен
Социологът Мира Радева, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Премина ли вече еуфорията от изборната нощ, ще започне ли да говори разумът? Казвам добър ден на социолога Мира Радева.
Мира Радева: Здравейте. Един прекрасен красив ден пожелавам на вас и вашите слушатели. Навън, поне в София е чудесно време, така че да му се порадваме днес.
Водещ: Да, наистина, най-сетне можем да се порадваме на слънце след дълги дъждовни дни и след като зимата се завръща на няколко пъти. Ще има ли обаче политическа зима, така да се изразя, като използвам думите на гениалния Христо Ботев?
Мира Радева: Нека първо да се поздравим всички ние като избиратели, защото не позволихме страховете ни да управляват, и отидохме и гласувахме, казахме нашата дума такава, каквато тя е. Сега обаче е редът на политиците да успокоят страстите и да почнат да мислят прагматично и рационално не за собствените си интереси, както често правят, а за нашите интереси. Ние им дадохме права, ние се произнесохме, казахме им: „Ето, това сте вие. Сега се съберете и намерете решение“. Разбира се, чух и продължавам непрекъснато да чувам коментари на тема как избирателите действали емоционално. Ами аз искам да питам – политиците как действат? Те не действат ли по логиката на онази емоция, която беше на площадите, която трябваше да изкара хората навън, не действат ли под емоцията на това, че някой друг разпределя порции на властта? Всички сме емоционални същества, хайде да не се лъжем. Винаги действаме емоционално, защото зад емоцията стои интуицията, стои усещането какво може да ми помогне и какво може да ми попречи. Едно е ясно: хората искат много ясна и категорична промяна, и те я искат не от вчера, те я искат много от отдавна. Нека да си припомним 2016 година, когато повече граждани гласуваха за промяна на избирателната система към мажоритарна, отколкото за която и да е политическа партия. Разбира се, тук веднага идват едни шамани, които почват да казват: „Не“, и то основата на това, че така им се вижда приемливо, консервативно. Пропорционалната система доведе до това, което сме днес, 30 години. Редно е да се променят някакви неща в начина, по който избираме нашите, повтарям, народни представители – онези, на които даваме правото да решават съдбите ни, да решават нашия живот. Не мисля, честно казано, като слушах и тази сутрин политиците, че страстите са охладени. Не мисля, че политиците се издигат над нивото на избирателите, мисля че са изключително емоционални, изключително водени от личното си его все още. Има достатъчно примери в това отношение, мисля че всички по някакъв начин го показаха. Но въпреки всичко продължавам да се надявам, че някаква форма на прагматизъм ще надделее, защото наистина е много сложно да се организират повече от два избора годишно. Значи, представете си, ако сега не успеем да формираме някакво правителство, което да решава текущите проблеми на страната, излиза, че в средата на лятото, когато тръгват отпуски, ваканции, ще трябва да организираме избори. Избори, които въобще не е ясно каква легитимност ще имат. След това пък следват президентски избори. Тоест, почва един цикъл, който е далеч от рационалността.
Водещ: Да, но тези избори, ако се стигне дотам и всички врати бъдат затворени, могат да бъдат произведени 2 в 1 заедно с президентските.
Мира Радева: Ама има 6 месеца до президентския вот.
Много е отложен – октомври-ноември доколкото разбирам най-рано може да се произведе президентския вот. И това означава едно огромно междуцарствие. Не знам кой би допуснал такова нещо.
Водещ: Всичко зависи пак се връщаме отново на разума – за онова, за което говорихме. Аз обаче искам малко да ви върна към промяната. Да, стана ясно, че има емоционален вот, че хората искат, търсят промяна и са гласували.
Мира Радева: Той винаги е такъв, искам да ви кажа. Той винаги е такъв.
Водещ: Обаче не се вижда чак кой знае колко голяма промяна в този вот. Отново ГЕРБ е първа политическа сила. Да на сцената се появява един нов политически играч – това е шоумена Слави Трифонов, който обаче вече няма да бъде в ролята на шоумен. Това обаче не означава, че той е ново лице. Изненадахте ли се, че той получи толкова много гласове?
Мира Радева: Не, никак не съм се изненадала. Още през 2016 година февруари месец, тогава ние вече не излизахме с регулярни наблюдения на политическите процеси, но направихме едно такова изследване. Още тогава осъзнах, че той е, трябва да очакваме намесата на Слави като нов политически играч. А от друга страна аз много добре си спомням още 1996 година когато се запознах със Слави лично, той още тогава имаше политически амбиции. Искам обаче да реагирам срещу едни стигми, едни етикети, които в българския публичен живот непрекъснато се лепят. Не би трябвало да разглеждаме Слави просто като шоумен, въпреки че разбира се той е много, много голям, да не кажем, че със сигурност ако не най-големият, един от най-големите. Значи, според мен, Слави Трифонов има много повече качества от това просто да бъде шоумен. Преди всичко той е един много добър бизнесмен. А някак си покрай публичната му харизма, това че е направил толкова много песни, клипове, че прави огромни концерти, забравяме, че зад тези неща стои една огромна организация. Нещо друго, което тоест, иска се бизнес нюх, искат се организационни умения, иска се умение да намериш пари, да ги мобилизираш. Така че той е един много голям бизнесмен, оцелял през всичките тези години. И още важно нещо, за което се замислих наскоро, в неговата личност има от една страна една решителност, и това той показа когато излезе от лидерът на телевизионния терен бТВ и се прехвърли абсолютно рисковано сам в на практика една собствена телевизия, която между впрочем всички си спомняме, обричаха на тотален неуспех. На всичкото отгоре когато дойде пандемията той загуби страшно много икономически ресурси. Знаете ли какъв удар е върху една нова медия, вие го знаете всъщност, означава да нямаш никакви приходи от реклами? Така че той показа освен решителност и второто си изключително важно качество – устойчивост. Той през всичките тези години стои на два важни пилона: първо, една критика на властта, която и да е тя, и това е почнало още от годините му с „Ку-ку“, и второ и много важно, промяна на политическия модел към различен политически модел, към поемане на лична отговорност от всеки един от народните представители, и това е мажоритарната система. В този смисъл, противно на това, което му се създава като публичен образ на шоумен, той някак си зад този голям образ на шоумена се скриват други качества, които не само че го определят като личност, но напротив, те могат да се окажат изключително важни за една политическа кариера. Даже правеше ми впечатление, че при това неговите критици много често спекулират и от гледна точка на такива дълбоко лични индивидуални качества, като здраве и т.н. Ние, между другото, и с Байдън го видяхме това нещо, което в никакъв случай не може да бъде определящо за една политическа кариера. Така че за мен не беше изненада. Смятам, че 2016 година реално той можеше да бъде първа политическа сила. При други обстоятелства вероятно можеше да бъде и тази кампания можеше да постигне по-висок резултат. Но така или иначе народът разпредели тези играчи, като много ясен е изборът: средната възрастова група, средната класа да кажем избра Бойко Борисов като относително предвидим политически играч, младите, революционно настроените, не приемащите статуквото избраха Слави Трифонов, а най-възрастните отново по традиция отидоха да гласуват за БСП, водени разбира се и от носталгията, и от емоцията по отминалото време. И някакви други се разпределиха да речем на етнически принцип: ДПС. Консервативната градска десница отново се припозна в лицето на Христо Иванов. И някакви остатъци около така, се разпределиха по другите линии.
Водещ: Да, така е, наистина. И патриотичният вот се разпиля.
Мира Радева: Аз отказвам да наричам тези ксенофоби и расисти „патриотични“. Съжалявам, за мен хора, които могат да пренебрегнат факта за домашното насилие, за убийството на жени – всяка година много жени умират убити от партньорите си, че могат да пренебрегнат този факт, и да ми обясняват какво означавало традиционни ценности в българското общество, аз не ги приемам за патриоти.
Водещ: Имате предвид Истанбулската конвенция ли?
Мира Радева: Да.
Водещ: Спорно е как Истанбулската конвенция ще гарантира, че жените няма да бъдат бити от мъжете си и тормозени.
Мира Радева: Зад традиционните ценности на мен ми обясняват, че видите ли имало два пола и край. И всички останали може би да ги сложим в газовите камери утре, нали, извинявайте за този патос утрешен.
Водещ: В интерес на истината традиционните ценности са нещо много добро, няма нищо лошо в тях.
Мира Радева: Да, и те са любов, не са омраза. Не са това, което се опитват да ми подават тези партии. Аз съм много доволна, че вече няма да ги слушам, поне за известно време няма да са в парламента.
Водещ: Да се върнем, тъй като ни остана много малко време – сякаш сега вече всичко зависи от тежката дума на Слави Трифонов в ролята му вече на политик. Ясно е, че БСП и ГЕРБ няма да се прегърнат. Така че чакаме реакцията на Слави Трифонов оттук нататък. БСП вече дадоха заявка вчера, че биха участвали в едно коалиционно правителство с партиите на протеста „Изправи се! Мутри вън!“, „Демократична България“ и също така те да направят една коалиция – дадоха такава заявка. Въпросът е обаче оттук нататък как ще реагира партията на Слави Трифонов, тъй като те няколкократно заявиха, че нито с ГЕРБ, нито с БСП ще се коалират под каквато и да е форма, нито с ДПС?
Мира Радева: Това е капанът, и тестът за интелигентност, който в крайна сметка избирателят постави на политиците. Защото със сигурност всички погледи са обърнати към партията на Слави Трифонов. Искам да кажа, че той не е сам там, той има един доста широк екип, който между впрочем той отдавна анонсира, не е нещо ново. Този съвет ще решава какво да прави, но те са в сложни… Те ще трябва да се прегърнат или с ГЕРБ, или с БСП в зависимост от това кой приоритет ще изведат в собствената си програма, тъй като идеята им за мажоритарни избори минава през това да се в крайна смета да се гласува тази промяна. Тя трябва да влезе в парламента, тя трябва да се гласува. Ясно е, че БСП по никакъв начин няма да приемат идеята за мажоритарен вот, така, както и останалите партии там. Аз виждам някаква възможност ДПС да приеме подобна идея, но в никакъв случай не виждам нито БСП, нито „Демократична България“, нито „Изправи се! Мутри вън!“ да приемат подобна идея. В този смисъл, ако екипът на Слави изведе на преден план промяна на политическата система чрез мажоритарни избори, единственият им естествен съюзник е ГЕРБ. Тоест, те трябва да се договорят с ГЕРБ. От друга страна обаче, да се договорят с ГЕРБ, особено публично, действително ще руинира една от големите им заявки, а именно това, че не приемат авторитарния стил на управление, а и корупционните схеми, които се развиха около управлението на ГЕРБ. На всичкото отгоре знаем много добре, че дългото управление тежи на ГЕРБ. Хората наистина имат нужда да поотдъхнат, дори ако щете от публичното присъствие на Бойко Борисов. И в този смисъл това е сложната задачка, която трябва да се реши. Това е капанът, в който е поставен не просто Слави Трифонов, всички са поставени. На мен ми се струва, че Бойко Борисов много ясно заяви едно нещо, оставяме хвалбите там и другите неща, които той говори под снега, излизайки навън в изборната нощ, аз мисля, че Бойко Борисов ще трябва да понатисне егото си и ще трябва да направи някаква крачка назад, за да може да даде шанс за сформиране на някакъв кабинет. Но със сигурност той ще иска компенсации, със сигурност и той отново ще иска компенсация. И това е сложният пъзел, който очакваме да се нареди. Да, права сте, от Слави Трифонов зависи много. Колкото до Корнелия Нинова, тя наистина се занимава само с оцеляването на собствената си личност, и от нейна страна не очаквам никаква гъвкавост в нито едно отношение. А политиката изисква гъвкавост. И доста е парадоксална е бих казала, че ние, жените, които сме склони да търсим компромиси, да правим отстъпки, да търсим съгласие – всяка една от нас в собствената си къща прави това ежедневно, че така Корнелия Нинова е именно една жена, от която очакваме повече чувствителност, повече гъвкавост, проявява висока доза на бих казала на самовлюбеност и егоцентризъм.
Водещ: При нея има профил на „желязната лейди“. Може би оттам идва тази твърдост на характера й.
Мира Радева: Ами не ми е желязна тази желязна лейди да ви кажа. Гледала съм доста филми за Маргарет Тачър, тя е много решителна в момента, когато трябва да бъде решителна, и обратното, е доста отстъпчива и склона на компромиси когато усеща, че това се налага. Тази, аз бих казала женска интуиция, не казвам, че и мъже не притежават, напротив, но в крайна сметка, ние като пол сме по-консенсусният пол, по-компромисният пол. Докато мъжете са експлозивната сила, те са Марс, те са войната, и те са по в този смисъл… И виждате какво сега, че всъщност доста по-компромисен изглежда един Бойко Борисов. Някои ще кажат, разбира се, защото той се страхува, че стрелите ще бъдат насочени срещу него в този нов парламент.
Водещ: Все пак и премиерът Борисов вече има много голям опит като политик.
Мира Радева: Да, така е. Но и той е като че ли въобще като играч, ако си спомним неговото минало, от самото начало под натиска на обстоятелствата той много пъти е давал заден.
Водещ: Емоционално.
Мира Радева: Не е емоционално, напротив, той винаги когато е усещал натиск срещу себе си, е проявявал гъвкавост и се е връщал назад. При Корнелия такова нещо не се забелязва. А за Слави Трифонов, да се върна на неговите политики…
Водещ: Да, финално изречение, тъй като трябва да приключваме.
Мира Радева: Очакваме да видим всъщност как той ще си изиграе картите. А той засега не е склонен, явно премисля. Той затова е скрит в момента, аз така мисля, той затова, защото има сложни решения да взема. Да им пожелаем успех в името на всички нас.
Водещ: И да преглътнат егото си, защото залогът е голям аз България.
Мира Радева: Много важно, да, много важно. Най-важното, защото ние сме ги изпратили там. Те сами не са се качили на коня, нали така?
Евелина БРАНИМИРОВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Мира Радева: Хората се припознаха в това управление - дали са прави или не, ще оставим на историята да каже
Социологът Мира Радева, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
Мира Радева: Българският избирател прагматично залага на по-големите коне
Социологът доц. Мира Радева: Има опасност от връщане на двуполюсния модел, ако з...
Мира Радева: Най-голямото престъпление на политическата класа е, че възпита системно недоверие във всички политици
Мира Радева, социолог, в обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Какъв е българският дневен ред на евроизборите? Ще има ли дискусия за бъдещето на Европейския съюз и за мястото на България в процесите или вотът ще се превърне в „за“ или „против“ системата на властта. Следва анализът на социолога Мира Радева. Г-жо Радева, преди да бъде официално обявена, кампанията за евроизборите вече започна. Как я оценявате? Мира Радева: Като всичко наоколо – не съм много доволна от това, което се случва, и няма защо да го крия. Сякаш не израснахме достатъчно за тези 30 години демокрация. Сякаш все още стоим в ония окови, които ни остави комунизмът. И не можем да постигнем онова, което, признавам си, в началото считахме за дадено ни сякаш от хуманната ни същност. Ние смятахме, понеже аз тогава бях на 30-тина години, ние смятахме, че е достатъчно да получим свободата, за да постигнем онова, което западните народи са постигнали. Ами, да, грешни бяха тези сметки. Едва сега като че ли започваме да си даваме ясен отговор на въпроса, защо тъпчем на едно и също място. Все си спомням израза на един американски професор, който казваше, че свободата не е никъде другаде, освен в сърцата на гражданите. И че ако гражданите не бранят свободата си с всички сили, тя си остава химера. И аз мисля, че трябва да си припомним и нещо друго, което е казал Георг Хегел, че свободата е осъзната отговорност. В крайна сметка, ако ти не осъзнаваш в индивидуален план, всеки един от нас искам да кажа, не просто политиците, нищо не се получава. Защото като кажем „политиците“, това е все едно, че прехвърляме отговорността върху някой друг. Значи ние можем да си бъдем безотговорни, а политиците, видите ли, да бъдат отговорни. Не. Свободата е отговорността всеки един от нас като гражданин във всеки един момент да брани ценностите на демокрацията. И ако политиците ни днес толкова много ни разочароват, защото изглеждат дребни, защото изглеждат евтини, извинявайте, че го казвам така, но когато ти продаваш честта и достойнството си, твоята професионална съвест срещу едни евтини апартаменти – това е много евтино. Това е много евтино. Значи ти просто не ставаш за лидер. И в тази безпрецедентна лидерска криза, в която сме поставени, между какво и какво да избираме, бих попитала? Водещ: Какъв дневен ред на евроизборите се очертава в България? Мира Радева: Според мен всяко общество, независимо от това, че става дума за европейски избори, всяко общество в крайна сметка изхожда от собствения си дневен ред, тоест от тези проблеми, които тук и сега ни вълнуват нас, защото виждаме, че тази отговорност, за която преди малко говорих, тя проличава във всякакви политически решения. Включително в съвсем скорошното ни представяне в Европейския парламент, когато се оказа, че на възлово за България, за изпълнителната власт, но и за големи части от бизнеса, за големи части от работниците, от шофьорите, нашият дневен ред не може да бъде защитен, защото, видите ли, част от българските политици са абдикирали – кой бил закъснял, кой бил на друго мнение. Аз нямам нищо против – различните мнения са характер на демокрацията, обаче нека да си даваме сметка и за нещо друго: ако ти смяташ, че подкрепяш Директивата на Макрон, излез и го кажи ясно пред обществото. Кажи: „Аз не съм съгласен с българската позиция заради тази и тази причина“. А оставаме с впечатлението за доста дребно мишкуване. Сега малко да се попокрием, да се снишим, както казваше Тодор Живков едно време. Да мине бурята, пък после както дойде. Кажете ми сега на фона на тази липса на отговорност в представителството и на фона на, за съжаление, несъществуващата лична отговорност на много хора в България в опита им да се обединят, да защитават общи позиции, да играят с общи позиции, да защитавам общността, в която живеят, какви резултати от изборите, какъв дневен ред? Всъщност трябва да си признаем, че всички ние сме дълбоко объркани, защото нито знаем, накъде сме тръгнали, нито знаем какво превозно средство да вземем. И в цялата тази бъркотия няма невинни. Разбира се, най-голяма е отговорността на политическите водачи, защото се оказа, че те системно ни мамят. Системно се представят за нещо, което не са. А именно лидерът, на първо място, трябва да умее да носи отговорност. Заедно с това обаче трябва да признаем, че българското мнозинство избиратели не успява някак си да даде път на други хора, които да го представляват, да речем, по-достойно. Тоест ние нямаме достатъчно самочувствие да излъчим истински лидер. И в това отношение няма особена изненада. Първо нека да припомня, защото скоро ми даде повод Велислава Дърева с нейната книга, че фактически нашата интелигенция, особено след 1925 година системно е била изтребвана. После дойде комунизъм, който системно натискаше всяко отговорно лично мнение. Най-накрая дойде демокрацията, в която вместо да изберем избирателна система, която ще повиши политическата отговорност, която ще повиши лидерската отговорност, ще засили връзката с избирателя, ние застанахме зад пропорционалната система, която в крайна сметка е система на колективната безотговорност. Там лидерът е виновен. Ето, Бойко Борисов, понеже пое някакви обещания, които в голямата си част останаха неизпълнени, сега той ще бъде виновен. А всички, които са под него, просто мишкуват зад гърба му. И в този смисъл за мен може би най-големият урок за нашата демокрация беше, когато ние не защитихме в достатъчна степен онзи избор на българина, когато хората застанаха зад мажоритарната система. Вие ще кажете: „Те политиците не я защитиха в парламента“. Да, така е. Но къде бяха избирателите да препречат този опит на политиците отново да сложат пръст в колелата на българската демокрация? На целия този фон според мен изборите няма да донесат нищо ново, защото няма и откъде да се роди това нова. На целия този фон ние ще получим едни уклончиви резултати, в които ще гласуват малка част от избирателите и ще има един приблизителен паритет на трите партии, които са известни: ГЕРБ, БСП и ДПС. Разбира се, всеки един ще застане накрая и ще разкаже как е победител в изборите, а ние ще слушаме това с огромно омерзение. Истинската битка всъщност, истинската подготовка за битка според мен е местният вот през есента, защото там по всяка вероятност ще се формират различни по тип и характер коалиции и естествено отсега се стягат редиците за този бой. Водещ: Г-жо Радева, за първи път изборите са предхождани от поредица оставки на ключови фигури в управляващата партия. Как оценявате тази кавалкада? Мира Радева: Аз мисля, че те нямаха друг избор. Притиснати, трябва да кажем, доколкото разбрах цялата информация излиза от един сайт, от двама журналисти, които си позволиха да разследват и да покажат. Сега, разбира се, има всякакви спекулации, че това е предизборно, че това е в услуга на определени заинтригувани олигарси. Фактите обаче са факт, че голяма част от тези хора, които очакваме да не ни лъжат, тоест да постъпват лидерски, те не постъпват лидерски, те постъпват непочтено. Възползват се от различи пролуки и в законодателната система, за да се поставят реално над закона. Ако ти като политик, като лидер не си респектиран от закона, ако ти не работиш за неговата защита, как тогава въобще имаш смелостта да застанеш преди избирателите? Разбирате ли, то е, някой каза, че това било морален проблем. Чакайте сега. Нали законът е въплъщение на морала? Другото: честно казано смешно и нелепо ми звучат тези обяснения, които слушам непрекъснато и които впрочем дозакопават политическата класа. Сега някои казаха: „Ами, те и Корнелия Нинова, и БСП били в същата ситуация“. Сигурно. И още по-зле бих казала, защото наистина българинът реално е лишен от избор. Ти трябва да избираш между две по-малки злини. И колкото и за някой може да изглежда и несправедливо, но истината е, че в случая по-отговорните за сегашната ситуация са ГЕРБ, защото те творят законите от 10 години. Те управляват от 10 години. Те в крайна сметка са можели, ако не друго, да се опитат да бъдат пример. И аз бих казала, че головете са най-много лично в полето на Бойко Борисов, защото Бойко Борисов дойде на власт с обещанието да въздаде справедливост. И какво получаваме след 10 години? В случая се оказваме в ситуация, в която няма чисти. Няма на кого да вярваме. И откъде може да дойде това почистване? Аз си задавам непрекъснато този въпрос – откъде да дойде? Истината е, че даже тези, които ги проверяват, се оказват не по-малко омазани. Водещ: А как изглежда конфигурацията в страната? Коя е силната фигура в момента? Мира Радева: В момента всички са слаби. На мен ми е изключително тъжно, че дори младите ни политици от друго поколение се оказаха не по-малко неспособни да вдъхнат доверие. В крайна сметка най-голямото престъпление на политическата класа е, че възпита системно недоверие във всички политици, в абсолютно всички. И това отравя климата, в който дори може да се роди ново политическо предприемачество. Водещ: Как ще изглежда това предприемачество, какво ще предложи? Мира Радева: Точно това е, че ние вече сме в такова състояние на обществото, че само някой да заяви, че иска да бъде лидер на политическа партия, ние започваме да гледаме на него с недоверие, направо с презрение. И в този смисъл, просто млади хора предварително се отказват, защото знаят на какъв натиск, дори да са с най-чисти намерения, ще бъдат подложени. Водещ: При какви условия може да има предсрочни парламентарни избори? Тази истерия колко дълго може да продължи? Мира Радева: Тя може да продължи толкова дълго, колкото реши парламентът. Този парламент е лишен от доверие, няма никакво съмнение. Но от друга страна, без да защитавам този парламент, трябва да кажа, че като цяло условията в страната са такива, че те едва ли ще родят нещо по-добро, защото няма нови предложения, няма лидери, няма личности, които да внушат доверие. Почтеният подход според мен би бил сред политическата класа този парламент да си даде сметка за срива на обществено доверие и да се опитва да преизгради политическата система по нов начин. Най-пряко би било да се работи за Велико Народно събрание, при това с максимално отворени граници да влязат нови хора в политиката, които тепърва да тръгнат да се доказват. Обаче някак си, когато хората се окопаят във властта, и това се вижда много добре при ГЕРБ, те не искат да поемат подобни рискове, защото се страхуват, че следваща власт, каквато и да е тя, може да открие трупове в гардероба. Водещ: Изходът от ситуацията? Мира Радева: Ако политиците не желаят да променят системата, изходът е в ръцете на гражданите. Те трябва да се вдигнат – това, което не направиха след референдума, трябва да бъде направено от гражданите днес. Какво виждаме? Че гражданите са склонни да се мобилизират по определени конкретни каузи. Ето, например, сега с предприемачите в автомобилния бранш го виждаме. Но, за съжаление, не виждам голямата сила, която иска да защити ценностите на демокрацията, която да изгради единен дневен ред за цялото общество. И тук трябва да кажем, че българските интелектуалци са в голям дълг, защото са много разединени. Някак си не могат да стигнат до вътрешно съгласие за това какъв да бъде този единен дневен ред, който може да промени като цяло системата. Тук, разбира се, визирам отново и отношението към мажоритарните избори, като много манипулативно беше обработено част от мнението и на експертната общност, и на интелектуалците, и това допълнително обърква хората. Цоня Събчева