Мариета Гечева, психолог към Асоциация "Родители": Продължителното дистанционно обучение може да доведе до апатия и загуба на интерес

Мариета Гечева, психолог към Асоциация „Родители“, в интервю за дневния блок „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: По какъв начин влияе дистанционното обучение на психиката на учениците, демотивира ли ги и докога може да продължи това? По темата говори психологът Мариета Гечева от Асоциация „Родители“. Какви са ви наблюденията над дистанционното обучение до момента?
Мариета Гечева: Дистанционното обучение засегна всъщност не само процеса на обучението. То реорганизира изцяло обичайната среда на учениците, което пък повлия не само на ученето, а и на взаимоотношенията им с връстници и родители. Знаете, осъществява се вкъщи. Контактите с връстниците също минават през дигитални технологии, заради социалните ограничения. Родителите често пъти също са вкъщи и работят или пък отсъстват. Всъщност в обичайната среда в училище не става въпрос само за учене, за изпитване и за оценяване, става въпрос и за себеизразяване и за себеутвърждаване – нещо, което се случва в процеса на взаимоотношения с околните, и с ученици, и с учители в непосредственото общуване. Всъщност учениците имат нужда и от обратната връзка на учителите си. В непосредственото общуване учителите правят много повече от това да преподават материал или да изпитват. Те наблюдават, коригират, помагат, знаете - хвалят, когато е необходимо, учениците си.
Водещ: Дори даже по принцип учителите се явяват и нещо като втори родител, защото учениците прекарват повече време с тях, отколкото с родителите си.
Мариета Гечева: Да, абсолютно. Това преобърна ролите и постави и учениците, и учителите в една необичайна среда за тях. Защото колкото и да си мислим, че дигиталните технологии ще ни дадат повече, всъщност те могат да ни дадат повече в един ограничен аспект. Те могат да бъдат съвършен инструмент и средство, което да служи за надграждане и за развиване на умения, учене на нови неща, но те не могат да заменят средата на общуването на живо с всичките й стимули, които тя съдържа.
Водещ: Твърде голяма спънка ли е дистанционното обучение в образователната ни система?
Мариета Гечева: Това тепърва ще си покаже, как ще се развият нещата. До към момента можем да имаме преки наблюдения върху това, което се случва тук и сега и как то е рефлектирало върху учениците и учителите до момента. А как ще се отрази по-нататък ще си покаже. Но това е и нещо, което може да бъде повлияно, зависи какви решения се вземат по-нататък, как се случват нещата.
Водещ: Върху коя част на психиката най-много влияе дистанционното обучение на учениците?
Мариета Гечева: То влияе цялостно всъщност. Човешката психика е много по-сложна от това, което технологиите ни позволяват да изразим. И както споменахме, и те могат да бъдат съвършен инструмент и средство, но като среда те са несъвършена среда и недостатъчна, защото липсата на качествени преживявания, които са свързани с взаимоотношения и емоции, и по-специално продължителната липса на качествени преживявания може да доведе до незаинтересованост, до апатия, до липса на желание, загуба на интерес, съответно това ще повлияе и върху мотивацията за учене.
Водещ: Абсолютен факт. А всъщност какви черти и може ли изобщо да възпитава някакви черти у характера този нов начин на обучение?
Мариета Гечева: Ами, сам по себе си не. Но той е много добро средство. Може да бъде употребен като средство, но черти на характера не се възпитават само чрез дигитални технологии и няма да можем, няма да успеем да възпитаме черти на характера само чрез дигиталните технологии и общуване в онлайн среда. Взаимоотношенията, които ни изграждат като личности, имат нужда от много по-широка сцена, на която да бъдат разгърнати, докато дигиталната среда всъщност е ограничена среда, дори да имаме измамното усещане, че можем да се свържем с всеки навсякъде по света, едва ли не.
Водещ: Искам да ви попитам, според вас и членовете на Асоциация „Родители“, трябваше ли да се въведе „нулева година“ във връзка с възникналото епидемиологично положение?
Мариета Гечева: Това е доста крайно решение. При положение че това е една криза, в която всички участваме и решенията за нея се изработват и се вземат на момента, никой не може да си позволи, честно казано, да се върне назад и да каже „Абсолютно погрешен е този подход, трябваше да направите това и това“. Кризата е и процес, в който ние се учим взаимно какво е станало добре, какво не се е получило добре. Не е толкова важно какво е трябвало да бъде направено и не е направено. По-важно е какво ще направим след това, отсега нататък. Това са нещата, върху които можем да влияем, тези, които ще се случат в бъдеще.
Водещ: А какво всъщност трябва да направим, според вас, отсега нататък?
Мариета Гечева: Отсега нататък – по-скоро да си даваме сметка къде е фокусът на образованието и на обучението. Върху учениците, разбира се, обаче това има две страни: имаме и ученици, и учители. И за да се фокусираме върху учениците и да дадем най-доброто на тях, това ще мине и през грижата за учителите и подкрепата за тях като за професионалисти. Дигиталните технологии съвсем спокойно могат да се интегрират в един обичаен ритъм на преподаване и на обучение в училищата, така че и учителите, и учениците да се чувстват комфортно с тях и да ги използват като средство, да не бъдат ограничавани от тях.
Водещ: Г-жо Гечева, колко всъщност са реални оценките в момента на учениците?
Мариета Гечева: Това може би си го знаят само учителите, които ги оценяват. От една страна, те се опитват да дадат хем обективна оценка, хем пък и да стимулират учениците да не губят съвсем мотивация за учене. И това е доста сложно решение, което вземат учителите към момента. Компромисно е, но и ситуацията е такава.
Водещ: А какво е мнението на родителите за дистанционното обучение? Всъщност до някаква степен изхитряват ли се децата им, ако мога така да се пошегувам?
Мариета Гечева: Разбира се, със сигурност има и такива деца. Аз съм и родител, трябва да съдя и по моето дете. Учат нови умения и в друг аспект също така. Но пак това е нещо, което би трябвало да отиде към естествения си край. И хубавото е, че децата всъщност се адаптират към промените много по-адекватно и бързо от възрастните.
Водещ: И един финален въпрос – Вие като родител смятате ли, че трябва евентуално да се удължи учебната година?
Мариета Гечева: От моя гледна точка, като на родител, нямам категорично мнение по въпроса, тъй като това би следвало да се вземе от хора, които имат по-цялостен поглед върху нещата. Един човек не би могъл… не е редно според мен да изразява предпочитания в такъв вид, дали ще се удължи примерно за различни класове, например седмите класове, които са в по-специфична позиция спрямо другите ученици в момента, или пък ще се удължи с някакъв срок, който не е кой знае какъв – една седмица или две седмици. Ако те биха могли да компенсират по някакъв начин загубите – ок, защо не?