ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: Обществото вече няма да преглътне поредни задкулисни договорки, които извращават волята на избирателите

Проф. Александър Маринов: Обществото вече няма да преглътне поредни задкулисни договорки, които извращават волята на избирателите

Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

18 Февруари 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“

Проф. Александър Маринов: За да започне смяната на порочния управленски модел, трябва да бъде разбит монополът на властта

Проф. Александър Маринов: За да започне смяната на порочния управленски модел, трябва да бъде разбит монополът на властта

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Стратегическият съвет при президента Румен Радув представи проект на Национален стратегически документ в три части: констатации, изводи и решения. Със 7 мерки се предлагат конституционни и законови промени, които да подсигурят ефективен контрол върху управляващите и търсенето на лична отговорност при техни провали. Оттогава мина месец и в публичното пространство не се забелязва политическо обсъждане на предложените идеи. То можеше да се очаква и бе логично най-малкото заради наближаващите избори и заради многото говорене за смяна на системата. Засега обаче по всичко изглежда, че смяната на системата се асоциира с отрицанието на съществуващото, с мечтание за докопване до следващия парламент и с разцъкване на варианти за властови договорки. Казано накратко: изборите чукат на вратата, но партиите не се държат предизборно. Защо? Наш гост е председателят на Стратегическия съвет към държавния глава проф. Александър Маринов. Александър Маринов: Ако ми позволите да ви поздравя вас, а чрез вас и слушателите ви с новата година, да ви пожелая разбира се здраве, щастие, успехи. И ако ми позволите нещо малко по-специално, това е поне моето мнение: устойчивост и издържливост, тъй като смятам, че това, което ни предстои във всяко едно отношение, не говоря само за здравната криза, говоря за тази смяна на модела, за която вие говорите, ни е нужен не някакъв моментен взрив на героизъм, а упоритост, устойчивост, постоянство и издръжливост. Бих искал това да си пожелаем. Водещ: Благодаря ви, проф. Маринов. Ние сме черни гологани, които не се губят, както казва народът: за един бит, 10 небити даваме. Та ние във „Фокус“ сме така. Благодаря ви. Сега да ви попитам - защо не се забелязва интерес на партиите към това, което предложихте в Националния стратегически документ? То би трябвало да ги засяга пряко, най-малкото да проявят съгласие, отрицание, или да дадат някакви нови предложения, а няма нищо. Защо? Александър Маринов: Това е интересен въпрос. Аз бих отелил 3 типа реакции на това, което ние създадохме като проект, и чието обсъждане приключва и в скоро време предстои да бъде публикуван цялостният проект с отчитане на редица предложения. Първо, това е в известна степен оправдание на партиите. Този проект не беше насочен към тях. Това не беше проект, който очаква, стимулира, така да кажем призовава към партиите и към техните ръководства. Това е проект насочен към гражданите, към обществото, и в това отношение ние няма от какво да се оплачем. Става дума за хиляди отзиви, за стотици пълноценни, подробни предложение, допълнения и критики разбира се, и критики, което е абсолютно необходимо. В това отношение искам да подчертая, че процесът не е завършил, тъй като ние ще имаме цялостен проект и оттук нататък започва неговата реализацията в практиката, която е невъзможна без гражданите на България. Без партиите или без някои от тях тази реализация е възможна, но без гражданите, без обществото, тя не е възможна. Вторият тип реакции, това е съвсем очевидно – реакцията на управляващите. Това е отказ от полемика, отказ от спор и премълчаване, игнориране, което също е обяснимо, в това число поради факта, че една част от констатациите, диагнозата, за която вие говорите, беше извлечена от официални документи на правителството, по-късно изпратени в Брюксел. Следователно, аз разбирам тази тактика от страна на управляващите да се правят, че такова нещо няма. След това бих искал да кажа, че ние имаме контакти и мнения, и предложения доста интересни от редица по-малки извънпарламентарни партии, които преодоляха странното чувство на застрашеност или завист, свойствено на някои по-големи партии, което за мен е необяснимо, тъй като този проект не цели да изземе инициативата на никоя партия, още по-малко нейния електорат. Той по принцип е предназначен да обединява, а не да разделя по партиен принцип. Така че от гледна точка на реакцията на партиите и политиците като цяло бих казал, че тук има изключения, но като цяло това беше реакция, която не ни изненадва. Но ще се захвана така да се каже, ще се закача за края на вашето въвеждащо изказване – въпросът не е в това партиите да отговарят на нашия проект или на оценките и предложенията на президента. Партиите в скоро време поради наближаващите избори ще трябва да отговарят на въпросите на избирателите, и там вече няма как нито да се премълчава, нито да се игнорира. Водещ: И защо партиите са склонни засега да премълчават? Това, което вие предлагате, би трябвало да е част от техните платформи. То включва отговорите на част от въпросите на избирателите, които вие изваждате пред скоби, а партиите никак не ги виждат. Защо? Александър Маринов: Първо искам да кажа, че на равнището на политическите декларации нашите констатации, тук не е важно чие е авторството, а важно е съществото, същността, те се подкрепят от множество партии, преди всичко от най-ясно и категорично от извънпарламентарни партии, и в това число от най-голямата опозиционна партия в някои отношения, говоря за БСП, даже дори в някакво отношение, макар че тук имам известно съмнение за искреността, от ДПС. Но въпросът е друг, пак казвам не от гледна точка на нашите работи и на нашите по-нататъшни дейности, а от гледна точка на гражданите идва момент за нещо друго. Тоест, след общото да кажем съгласие по въпроса на върховенството на правото или по възстановяване на нормалната работа на институциите, или осигуряването на честни и свободни избори, оттук нататък идва въпросът на конкретиката, която партиите задължително трябва да представят на избирателите. Ние засега не отиваме на избори, говоря за президента, Стратегическия съвет и за екипа на президента. Тоест, ние сме свободни да дискутираме, да обсъждаме, пък който иска обръща внимание, който иска да не обръща внимание. Не можем да се оплачем от липса на внимание, разбира се, но ние не сме поставени в това положение, в което са поставени партиите след да кажем максимум 2 месеца или по-точно 3 месеца да трябва да обосноват пред гражданите, пред избирателите, защо искат тяхното доверие. И от тази гледна точка идва времето, както се казва: тук е Родос, тук трябва да скочат партиите, и трябва да кажат някои по-конкретни неща. Аз не искам да обобщавам, тъй като има партии или движения, които се стремят да покажат и по-голяма конкретика в едно или друго направление. Конкретика в посока на тези ценности, тези принципи, които и ние сме формулирали. Дай Боже, тази тенденция да бъде достатъчно задълбочена и достатъчно убедителна. Водещ: А какво е обяснението ви, че партиите не се държат предизборно? Говорят за избори, но предизборно поведение няма. Тук за 48 часа всички бяха развълнувани, ще се върне или не като премиер Николай Младенов, но никой не говори за това, което смята да прави тогава, когато влезе във властта или поне когато я поиска. А по технологията за постигане на амбициозните стремежи и дума не се отваря. Александър Маринов: Според мен, без ни най-малко да оправдаваме греховете на нашите партии, има няколко обстоятелства, които силно усложняват предстоящото предизборно състезание. Първо, ситуацията е изключително неясна и трудно предвидима. Нито един съществен фактор, който би повлиял на изборните резултати, към момента не може да бъде точно предвиден с оглед на динамиката му да кажем след 3 месеца. В това отношение изчакването, предпазливостта, ако щете дори страха, са по човешки разбираеми реакции. Второ, независимо от декларациите, всички големи партии, особено системните такива, които с основание в една или друга посока търпят упреци за това, което се е наложило като модел, всички тези системни партии се чувстват неуверени. Те се страхуват, че антисистемните настроения биха могли да се излеят в мощен наказателен вот в полза на несистемни политически субекти. Хайде да кажем условно извънпарламентарни, въпреки че някои от извънпарламентарните са имали участие в системата в различни периоди от време. Трето, тук вие между другото знаете, че всички твърдят, че са готови, особено управляващите, и те сигурно си мислят в някаква степен, че са готови от гледна точка на познатите изборни технологии. Обаче несигурността и страхът се усещат, той просто е пропил обществената атмосфера. Защото аз слушам квалификациите, не бих си позволил да употребя думата „анализите“ на някои популярни медийни персони, които твърдят, че всичко се е спихнало, едва ли не един не знам как да го нарека, „експерт“ каза, че имал много познати, които се срамували от това, че са участвали в протестите. Не знам, той може би има такива познати, аз нямам. Но те не знаят всъщност, какво се случва под повърхността. Сега има страх, има скованост, но как ще бъде към 28 март или към 21 април, кой може да каже? Водещ: Кои са факторите, които биха могли да повлияят? И означава ли, че изборите, ако не са на 28 март, може би ще бъдат на 21 април? Александър Маринов: Вижте, президентът каза ясно, аз не съм упълномощен да говоря от негово име, но той каза ясно две неща: първо, че от гледна точка на логиката на процесите в обществото би трябвало това управление да приключи възможно най-скоро с оглед на основните публични интереси. Второ, той подчерта, че ще бъдат отчетени всички съществени фактори, които би трябвало да играят роля при определяне датата на изборите. Само че според мен тук има едно много важно съображение – значи, не става дума за отлагане просто заради няколко седмици по-рано или по-късно, става дума за отлагане, за да бъдат по-добре подготвени изборите именно при тези условия, които няма да се променят. Който твърди, че дори да вземем последната конституционно допустима дата – 28 май, нещата ще са коренно променени, той е или невежа, или лъжец. Тук не коментирам изказванията на някои лидери на парламентарно представени партии, че избори ще има тогава, когато бъде преборена пандемията. Това според мен е призив към нарушение на Конституцията, който би трябвало да не остане без съответна реакция от компетентните органи. Но явно е, че здравната система ще продължи да бъде силно натоварена, ваксинацията няма как да даде осезаеми резултати в този обозрим период, това всеки нормален човек го разбира. Трето, ясно е, че трябва да се осигурят условия, които при тази обстановка, при тази пандемия от една страна да минимизират рисковете за здравето на хората, а от друга страна да дадат възможност за пълноценно участие, тоест, всеки, който иска да вземе участие в изборите, да не бъде възпрепятстван или затормозяван с реални и мними заплахи. А тук тези сметки в полза на кого ще работи пандемията, това е пълна глупост, извинете ме за грубия израз. Няма такъв компютър, който да калкулира начина на мислене на милиони хора, няма такъв. Второ, със сигурност ние се натъкваме на следващ проблем, втори фактор – това е комплексът от икономически и социални мерки, които би трябвало да представляват отговорът на държавата на здравната криза. Тук отдавна ние сме на полярни позиции с правителството. Те твърдят, че се справят отлично, ние твърдим, че се справят зле – хората ще преценят и ще кажат според това, което са получили като подкрепа от държавата, дали са прави министрите на Борисов и самият Борисов, или сме прави не само ние, а и стотици други авторитетни експерти, които говорят противното. И накрая имаме едно важно обстоятелство, което е свързано с определяне датата на изборите, а именно, че има много нормативни и организационни въпроси, които би трябвало да са решени, а не е започнато да се решават. Водещ: Например? Александър Маринов: Например необходимите промени в Изборния кодекс – като вземете от най-дребните технически детайли на гласуване в условията на пандемия, което очевидно не е достатъчно да бъде осигурено с разпоредби на ЦИК, има въпроси, които трябва да бъдат решени със законови промени. Например, има мнение да се гласува не в един, а в два дни. По действащото законодателство това не може да се случи. Как ще гласуват хората, които са карантинирани? По действащото законодателство това не може да се случи, в смисъл извън лишаването им от право на глас, което е противоконституционно. Да не говорим за неща, за които много отдавна говорим, много отдавна предлагаме, не само ние, а множество други експерти, да се помисли за алтернативни начини на гласуване, например гласуване по пощата, ако друго не е възможно на този етап. Някой да е направил нещо в последните месеци, дори години? Напротив, Народното събрание, мнозинството в Народното събрание практически бойкотира, саботира необходимите законодателни решения, които да позволят нормално провеждане на изборите. Тук стигаме до логичния въпрос, защо така постъпва парламентарното мнозинство? Водещ: Ами ако то смята, че е право, ако смята, че гласуването по пощата е призив към тарторите да купуват и продават гласове? Александър Маринов: Но естествено, че гласуването по пощата ще намали тежестта на контролирания вот. Да не говорим за гласуването на българите от чужбина, които трудно бих определил като симпатизанти на това управление. Така че съвършено умишлено се прави това с оглед да се осигурят едностранни политически преимущества, което още повече в условията на пандемия е не просто неморално, то е дори, бих използвал много силния израз, престъпно. Водещ: Проф. Маринов, вие говорите за принципни, почти философски положения, но сякаш това, което виждаме, което ни показват партиите и техните лидери, или поне водещи фигури, е на доста по-битово равнище. Като че ли повече е грижата с кого ще се коалират, колко процента ще съберат, за да прескочат бариерата, в парламента накъде ще тръгнат, като попаднат - и някак си всички се виждат там, което може би едва ли ще се случи. Защо прагватизмът на бита се изправя срещу философията на идеалите? Александър Маринов: Знаете ли, има основания за такова подозрение. Водещ: То е наблюдение. Александър Маринов: Има основания и за такова недоверие. Сега, аз разбирам, че е още малко рано, може би част от потенциалните участници в изборите не бързат да разкриват своите карти, своите козове. От друга страна, тези избори ще бъдат много оспорвани. Според мен, дори относително обективните социологични проучвания не дават точната картина. Тук не говоря за „прогнозите“ на агенции и организации, които са изцяло финансово обласкани от управляващите. Силите ще бъдат много изравнени, шансове да попаднат в следващия парламент към момента имат 7-8 формации. Няма да се изненадам, ако този брой се увеличи. Всичко зависи от много обстоятелства, изборна активност, ход на кампанията, ход на управлението на кризата и т.н. Тоест, сега въпросът за мнозина от участниците е да се гарантира, че ще влязат в парламента. Ще ви кажа моята лична гледна точка като политически изследовател и като гражданин. За да бъде започната смяната на този порочен модел, трябва да бъде разбит монополът на властта. Тоест, трябва да влязат повече политически партии. И тук, разбира се, възниква големият въпрос: тези бъдещи парламентарни сили трябва да бъдат лоялни към избирателите си – темата, която вие повдигате. Тоест, да поемат ясни ангажименти и, разбира се, оттук нататък е ролята на самите граждани, които да изискват и да притискат докрай своите избраници да изпълняват ангажиментите си, в това число по темата, която вие повдигнахте: кой с кого по какъв начин ще се коалира, съюзява или партнира в бъдещия парламент. Аз лично смятам, може би съм наивен, не знам, аз лично смятам, че една голяма част от българските граждани няма да преглътнат повече такива груби измами, както се случи примерно с патриотите, които през изборите 2017 година сипеха огън и жупел по ГЕРБ и Борисов, а след това се прегърнаха и целунаха с него в един порочен съюз. Аз смятам, че голяма част от българските граждани няма да позволят това с всички достъпни на гражданите средства. Тоест, не е лесно в момента на партиите от различни гледни точки. Сега ние можем, аз лично гледам с известно разбиране на тази неясна, мътна ситуация, но в следващите 2 и половина -3 месеца ние ще трябва да изискваме няколко отговори на няколко много конкретни въпроси. Например, гражданите, всеки от нас би трябвало да поиска поединично и колективно отговор на въпроса: кой с кого при какви условия ще партнира? Изрично. Това, според мен, ситуацията е такава, че всеки трябва да каже честно – ако няма предизборна коалиция, която създава вече една легитимна връзка, така да я наречем, останалите при какви обстоятелства, защото е нелепо да очакваме да кажат: „Никога“, значи: „Може би, но при това, това и това условие“. И това да бъде спазено безусловно. Аз смятам, че и с експертни мнения и без експертни мнения много граждани ще постъпят именно така и няма да се примирят с някакво такова гнусно политическо прелюбодействие. А освен това, ще дойде момент рано или късно, но все пак в следващите няколко месеца преди изборите, ще дойде време всяка партия да даде малко по-конкретни отговори на въпросите: как смята да управлява страната и по-точно в какво управление е готова да участва, като политики, цели, очаквани резултати и т.н. И тук е ясно, че има много голяма предпазливост. Можем да гадаем на какво се дължи тя – в някои случаи е предпазливост, в други случаи може би е неготовност. Но времето изтича, изтича. Цоня Събчева

5 Януари 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“